Как се попълва производствена характеристика

Целта на производствената характеристика е да даде информация на ТЕЛК/НЕЛК относно условия на работа, които могат да влошат здравословното състояние. Тя играе важна роля при решението за предписание за трудоустрояване – може ли да остане на същото място или е необходимо преместване.

Официални указания за попълването на производствената характеристика няма, затова тук споделяме опит и отговори на често задавани въпроси, свързани с попълването.
Бланката на производствената характеристика  е утвърдена със Заповед № РД от 21.10.2008 г. за утвърждаване на образци на бланки.

С промените в правилника от 19 март 2024 г. вече образеца не се предоставя от ТЕЛК/НЕЛК, а се публикува на интернет страницата на Националната експертна лекарска комисия.

Изтегли бланка на производствена характеристика

В кои случаи се изисква производствена характеристика

Съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на РКМЕ производствената характеристика се изготвя и предоставя на ТЕЛК (НЕЛК) за лицата по трудови и по служебни правоотношения.

Не би трябвало да се иска производствена характеристика от самоосигуряващи се лице, но често ТЕЛК искат такава. На практика като се зададе въпроса „работите ли?“ и отговорите, че работите, се казва, че трябва да има производствена характеристика и ще връщат за такава.

Производствената характеристика се попълва от работодателя съвместно със службата по трудова медицина.

Попълване на производствена характеристика

Точки 1-4: Данни за осигурителя

Началото на производствената характеристика – от т. 1 до т. 4 съдържа данни за осигурителя. Ако не сте сигурни или не сте достатъчно информирани, то тези данни обикновено са познати на счетоводителя на фирмата.

• В т. 3 се записва адресът на регистрация на фирмата
• В т. ч „списъчен брой на служителите“ попълвате броят на всички служители с трудови/служебни правоотношения, включително наетите на срочни договори. Можете да се запознаете и по-подробни указания в методиката на НСИ.

Точки 5-7: Данни за лицето

Следващата част на производствената характеристика съдържа точни данни за лицето, за което се издава.

Данни за професионалния маршрут (т.6) на лицето обикновено има в трудовата му книжка. На всеки ред се пише името на фирмата и къде се намира. Стажът се попълва с точност до дни.

• Не се описва времето на трудовата борса.
• Ако редовете не ви достигат, добавете

Не забравяйте и т. 7 „Общо стаж“, която се попълва, след като се сумира целия професионален маршрут или по-известен като „трудов стаж“, разбит, обаче, по години и предприятия.

Точки 8-13: „Данни за условията на труд“

Тази част ще я разгледаме точка по точка, защото понякога настъпват недоразумения (поне от нашия опит), когато ни изпратят производствена характеристика, в която тези точки вече са попълнени.

Вижте още обяснение във видеото:

В т. 8 „Професия (длъжност)“ – това е длъжността по трудов договор. Кодът по НКПД е записан в длъжностната характеристика.

В т. 9 „Стаж по професията“ се попълва общия стаж по професията, с която лицето работи при вас и ако е бил на такава при предишни работодатели, т.е. се сумират всички години с тази професия.

„От тях в предприятието“ се попълва с времето, за което е на тази длъжност при вас.

Т.11 за „Работно време“ е подходящо да бъде попълнена с продължителността на работното време по трудов договор. Дали да чекнете „работа на смени“ и „нощен труд“ се определя по същия начин – каквото е записано в трудовия договор и други подобни документи от писмен вид.

т. 12 „Вид работно място“ – постоянно или непостоянно

Тук можем да направим аналогия на непостоянното работно място с „подвижно (мобилно) работно място“, за което има определение и примери в декларацията по чл. 15 от ЗЗБУТ, а именно:

 „Подвижни (мобилни) работни места“ са работните места, които не са стационарни, напр. за пътни полицаи, шофьори или други, или са временни в предприятието или извън него, например за работници в строителството; техници; работещи, извършващи ремонти или монтажни дейности, нощни пазачи, улични чистачи и др.

т. 13 „Местоположение на работното място“

Информация за попълването на тази точка може да ви даде оценката на риска, но ви препоръчвам да се консултирате със Службата по трудова медицина за избора.

• в помещение – освен класическата работа в стая, склад и др. под., това важи и за водачи на превозни средства (но не тежкотоварни, напр. на автобус, лек автомобил и др.)
• на открито – при работа на открито поне 8 месеца в годината, включително и при управление на тежкотоварен автомобил, селскостопанска техника, пътно-строителни машини, ако кабината не се отоплява.
• под земята – работа в подземни рудници, шахти, тунели и др.
• на височина –
• под водата – водолазна и друга подводна дейност;
• на височина – управление на кранове от кабина; изграждане и поддръжка на кули, мачти, комини, водни кули или други подобни; монтаж и поддръжка на антенномачтова телекомуникационна техника или други подобни

т.14: Фактори на работната среда

За да може да попълните тази точка, е необходимо да имате на разположение съответната „карта“ за оценка на риска за длъжността на работещия, на когото се попълва производствената характеристика.

Във всеки булет „фактор“ се попълват тези фактори, които представляват по-сериозен риск, съгласно оценката на професионалния риск.

Факторите на работната среда са:

• механични опасности (работно оборудване)
• електрически опасности
• шум и вибрации
• осветеност и оптични лъчения
• йонизиращи лъчения
• електромагнитни полета
• химични опасности
• биологични опасности

Не е задължително да попълвате всички булети „фактор“ на тази страница, защото може да имате по-малко действащи фактори.

Оценка на риска: степен и експозиция

Степента на риска за всеки фактор, който сте посочили в характеристиката, е ранговото число, което фигурира в оценката на риска за съответната длъжност.

Има различни методики за изчисляване на степента на риска и е необходимо да погледнете какво число е записано под заглавие „Риск“, „Степен на риска“, „Ниво на риска“ или нещо подобно.

Словесният израз би трябвало да е описан в началото или в края на всяка оценка или в началото на оценката на риска, където в описана методиката, например „нисък”, „приемлив”, „сериозен” и т.н.

• Експозицията е времето от работната смяна, през което човекът е изложен на съответня фактор. В почти всички случаи няма как да е 8 часа, защото вероятно сте въвели физиологичен режим на труд и почивка, а да припомним, че тези почивки са част от работното време.
• Годините стаж също са стажът, който човекът има във вашата фирма, а не общия стаж във  всички фирми, в които е бил изложен на съответния фактор.

Предприети мерки за ограничаване на експозицията

Под всеки фактор има изискване да се попълнят „предприети мерки за ограничаване на експозицията”. Това вече е специфично, но в повечето случаи мерките са: осигурени лични предпазни средства, работно облекло, инструктажи, инструкции, режими на труд и почивка и т.н.

Отново тук е мястото за действие от длъжностното лице по  безопасност и здраве при работа и службата по трудова медицина.

Обръщам внимание, че ако напишете „физиологичен режим на труд и почивка„, то задължително трябва да чекнете „въведен“ в точка 20.

Т. 15: Фактори на работния процес

За попълване на тази част е необходимо да познавате какъв вид работа извършва лицето и по какъв начин, защото:

Т. 15 „В работния процес са ангажирани предимно“ изисква чекване за лява и дясна ръка – коя точно част от ръката участва в работата. Например, при работа с видеодисплей и чисто административни дейности участват само пръстите и китката.

• Предмишницата се включва обикновено при изпълнение на дейности тип „конвейер“ или пък при шофиране, работа с металообработващи машини от по-старите модели (стругар, фрезист и др.).
• Мишницата и раменния пояс работят при професии, при които има малко повече физически труд, например отново електротехник, монтажник, общ работник и др.
• Долните крайници се описват, когато работата е свързана с шофиране, извършване на дълги пешеходни преходи, управление на машини чрез педали. Ако няма такива дейности, тази част не се попълва.
• Що се отнася до гръбначния стълб, спокойно можете да чекнете шиен и поясно-кръстцов отдел. Само при извършване на ръчна работа с тежести участва активно и поясният отдел.
• За гръден отдел можете да се позамислите, ако лицето извършва продължителна работа с ръце, вдигнати над нивото на сърцето.

т.16: Работна зона

Тази точка съдържа само три възможности за избор – оптимална, максимална и извън тях.

• Ако работата се извършва без да е необходимо протягане на ръцете, то чеквате само „оптимална“.
• Ако работата се извършва често с протегнати ръце, то тогава чеквате и „максимална“, но
• Ако лицето трябва и да се привежда напред с протегнати ръце, за да си върши работата, то тогава чеквате и „извън тях“, т.е. чеквате и трите квадратчета.

РЕСУРС: Видеолекция „Зони на досегаемост“

т.17: „Физическо натоварване“

Тази точка отново изисква да направите справка с картата за оценка на риска. В картата може да го видите като „статично натоварване“, „динамично натоварване“, „физическо натоварване“, „ръчна работа с тежести“ и др. и тогава попълвате, както вече ви казах за т.14 – вписвате числото на риска и текстовия израз към него.

• Ако видите „ръчна работа с тежести“ като описание на физическото натоварване, то тогава попълвате и следващия булет „вдигане и пренасяне на тежести“.
• Булетът „поддържане на тежести“ в най-честия случаи не се попълва, защото няма много професии, за които да се изисква поддържане на тежест.
• Ако работата на лицето изисква бутане или теглене на ръчна количка, транспалетна количка и др., се попълва и този булет. Специфично бутане и/или теглене има и при професии като санитар, медицинска сестра, болногледач.

РЕСУРСИ:

• Ръководство за изпълнение на задълженията свързани с ръчна работа с тежести
• Видео обучение „Ръчна работа с тежести“

т. 18: Двигателно-монотонна работа

За двигателно-монотонна работа говорим, ако дейностите са свързани с работа на конвейер или работа, при която почти непрекъснато участват предимно пръстите, дланите, китките и предмишниците на лицето (например въвеждане на данни на компютър).

Ако дейността е такава, то тогава се чеква „да“. Ако няма такива дейности, то чеквате „не“.

т. 19: Работна поза

Тази точка съдържа най-много възможности за избор (чекване). Никой не иска от вас да попълвате минутите и секундите, а само приблизително часовете.

• Ако на лицето му се налага да се наведе един път на смяна за около 10 минути, не е необходимо да чеквате „наведена“ (работна поза).
• Под „правостояща“ работна поза се разбира поза, при която лицето стои право, с малка възможност да движи краката или пък само да определя, кога да седне.
• Когато работата на  човека е свързана с продължителни пешеходни преходи, това не е „правостояща“ работна поза и е необходима да се чекне „друга“, като се описва в какво се изразява тя.

т. 20: Физиологичен режим натруд и почивка

Физиологичният режим на труд и почивка присъства почти навсякъде, т.е. за всяко предприятие, звено, дейност. Ако все пак имате затруднения, вижте нашето Ръководство за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка

Ако и при вас има въведен такъв, то чекнете „да“.

т.21: Други видове усилия – гласово, зрително, нервно-психично

Тъй като до момента попълвахме информация само за прилаганото физическо усилие, то идва ред и на т. 21 „Други видове усилия“. Попълват само тези, които са валидни за дейностите изпълнявани от лицето, и могат да имат съществено влияние.

• Зрително напрежение имаме при работа с видеодисплеи, наблюдение на екрани, извършване на качествен контрол и др.
• Нервно-психичното напрежение може да бъде кодирано като „стрес“ или „нервно-емоционално напрежение“ – отново направете справка с картата за оценка на риска.
• Гласово напрежение има при учители, журналисти, репортери, работещи в колцентрове и др.
• Друго усилие може да бъде натоварването на слуха, например при телефонисти и работещи в колцентрове.

т.22: Осигурени средства за защита

Средствата за колективна защита са всички варианти по темата общообменна вентилация, обезшумени помещения за почивка, парапети и др. Те се определят в зависимост от дейностите, които изпълнява дадения работещ (виж повече в статията „Какво са средствата за колективна защита„).

Същото се отнася и за личните предпазни средства. Необходимо е да опишете какви лични предпазни средства са осигурени на този работещ.

❓ За изготвяне на производствена характеристика на човек работещ в държавна администрация какво следва да се впише в т. 22? Бихте могли да например да запишете „климатизация на помещението“ (ако има такава).

т.23: Временна неработоспособност

 В бланката е посочено, че тук се вписват данни за дните във временна неработоспособност за календарната и две предходни години.

Това означава, че ако подготвяте производствената характеристика през месец март, то ще се опишат болничните за периода януари – март и за предходните две години и няма нужда да се връщате повече назад.

Ако мястото не е достатъчно, добавяте си редове.

❓ Какво означава МКБ? МКБ е Международната класификация на болестите и се изписва във всеки издаден болничен лист, така че само трябва да го препишете.

❓ Трябва ли да се изключат болничните за периода, които са ползвани за гледане на болно дете? Попълват се всички болнични листове за посочения период. От кода по МКБ става ясно за какво е бил издаден болничният лист.

Графа „Допълнителна информация от осигурителя“

Допълнителната информация от осигурителя не винаги се попълва. Но ако във вашата фирма за тази професия има въведено, например, ротация на дейности и промяна на работни места по време на смяната или работния ден, е добре да се опише.

Добре е да се опише и информация за всичко, което работодателят е предприел за благото на работещите – осигурена храна, напитки, санаториуми и т.н.

Въпроси и отговори

❓ Какъв е ангажимента за попълване на производствена характеристика от работодателя на служител напуснал преди години?

Това може да се наложи, ако се прави разследване за професионална болест. В този случай би трябвало да сте получили БЪРЗО ИЗВЕСТИЕ ЗА СЪМНЕНИЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ със списък на изискваните документи, сред които е и производствена характеристика.

❓ Колко време е валидна производствената характеристика след издаването и?

В нормативната база не е посочен срок на валидност на производствената характеристика. Нашето мнение е, че за производствената характеристика е важно да съдържа актуални данни, а не кога е издадена. Все пак, можете да зададете Вашия въпрос в ТЕЛК, защото това е институцията, която ще реши дали всичко е наред или не.

❓ Трябва ли да има поставен печат и на службата по трудова медицина?

Печат се изисква само от работодателя, защото той изготвя производствената характеристика и носи отговорност за попълнените данни.

От завеждащ “Човешки ресурси”, длъжностното лице по “БЗР” и лекаря от СТМ е необходимо само поставянето на подпис.

В някои случаи, обаче, от ТЕЛК изискват да се постави и печат на службата по трудова медицина, независимо че това не е изискване на бланката. Дали предварително ще поискате това да бъде направено или ще изчакате да бъде поискано от ТЕЛК, е ваше решение.