Важно е да се познава приложимото европейско законодателство по ЗБУТ, защото понякога има специфични изисквания, които работодателите са длъжни да спазват.
В тази страница ще намерите приложимите европейски нормативни актове по безопасност и здраве при работа.
Европейско законодателство по ЗБУТ - Регламенти
Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който става незабавно изпълним като право във всичко държави-членки едновременно. Когато регламент влезе в сила, той отменя всички национални закони, отнасящи се до един и същи предмет и последващо национално законодателство трябва да бъде съгласувано с регламента.
Целта на регламента е да уеднакви изискванията, като не дава възможност за интерпретации.
Основните регламенти, които трябва всеки един експерт по ЗБУТ да знае и да познава, са свързани с опасни вещества и лични предпазни средства.
Скорошен пример за изискване на регламент, с което доста колеги се запознават след предписание на Инспекция по труда, е изменението на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH), с което бе въведено задължително обучение за работа с диизоцианати с периодичност на 5 години.
- Регламент (ЕС) 2016/425 относно личните предпазни средства
- Регламент (ЕО) № 1338/2008 относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд
- Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (CLP)
- Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (линк към EUR-Lex)
- Регламент (ЕС) № 649/2012 относно износа и вноса на опасни химикали
- Регламент (ЕС) 2017/852 относно живака
- Регламент (ЕС) 2019/1021 относно устойчивите органични замърсители
- Регламент (ЕС) № 528/2012 относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (линк към EUR-Lex)
- Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт (линк към EUR-Lex)
- Регламент (ЕО) № 561/2006 относно времето на управление и почивка в сектора на автомобилния транспорт
Директиви
Директивата е европейски нормативен акт, който се обнародва в Официален вестник и обвързва всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат.
Накратко, директивата постава минималните изисквания, а всяка държава трябва да я въведе чрез национални нормативни актове, в които може да добави и допълнителни изисквания.
Често по отношение на изисквания се цитират директиви, но за конкреното им прилагане, ние трябва да знаем с кой или кои нормативни актове са въведени те в България. Могат да бъдат направени промени в съществуващи закони, наредби и др. или да бъде издадено специален закон (или наредба).
Например Законът за здравословни и безопасни условия на труд въвежда изискванията на Директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работещите при работа.
Във връзка с тази директива има направени и някои изменения в Кодекса на труда.
Обикновено в Допълнителните разпоредби на съответната наредба виждаме кои директиви въвежда.
Например в ДР на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване е вписано, че въвежда две директиви:
- Директива 89/654/ЕИО на Съвета относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място.
- Директива 89/655/ЕИО на Съвета относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работа (изм. и доп. с Директива на Съвета 95/63/ЕИО и Директива на Съвета 2001/45/ЕО).
Забележка: Тук ще намерите връзки към текстовете на директивите в EUR-Lex. Когато отворите страницата на директивата, ще видите информация дали има изменения и връзка към консолидирания текст, например:
Решения и препоръки
Решенията имат конкретен адресат /юридическо лице, самата държава-членка или неин орган/. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост.
Препоръките и становищата формално са без правна сила, те не обвързват.
Според Съда на Европейската общност (СЕО) препоръките не са напълно лишени от правно действие. СЕО изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право.
Хармонизирани стандарти
С хармонизираните стандарти се определят технически спецификации, смятани за подходящи или достатъчни, за да се спазят техническите изисквания в законодателството на ЕС.
Приема се, че продуктите, които съответстват на хармонизирани стандарти, отговарят на съответните съществени изисквания (презумпция за съответствие, маркировка „CE“) и държавите членки трябва да приемат свободното движение на тези продукти.
- Хармонизирани стандарти за лични предпазни средства
- Хармонизирани стандарти за безопасност на машините - 26 юли 2023 г. - с тази публикация ЕК консолидира позоваванията на предишни публикации и поради тази причина това цитиране обхваща голям период от време. В публикацията ще намерите 116 нови цитирани стандарта и четири таблици с коригирани позовавания.
- Стандарти за безопасност на машините - резюме, което съдържа по-подробна информация относно хармонизираните стандарти - начална дата на презумпция за съответствие, публикуване в официален вестник и типа на стандарта.
Други европейски актове
- Автономно рамково споразумение относно тормоза и насилието на работното място. Тълкувателно ръководство на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC)
- Европейска социална харта
- Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR)
- Европейско рамково споразумение за защита на професионалното здраве и безопасност в сектора на фризьорските услуги
- Европейско рамково споразумение за работата от разстояние от 2002 г. (на англ.)
- Европейско рамково споразумение относно тормоза и насилието на работното място
- Препоръка 1999/519/ЕО на съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 Ghz)
- Споразумение за здравословни условия на труд чрез спазване на добрите практики при обработка и използване на кристален силициев диоксид и продукти, съдържащи кристален силициев диоксид
- Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Електромагнитна свръхчувствителност“
- Съобщение на Комисията относно приложението на Директива 89/656/СЕЕ на Съвета от 30 ноември 1989/03 N 393 от 30.12.1989/ и оценката на ЛПС от гледна точка на безопасността при избора и употребата им (OJ C328/02 30.12.1989)
Конвенции на Международната организация на труда
Ратифицирани от България конвенции, налични на български език:
- Морска трудова конвенция, 2006 г.
- С001 – Конвенция № 1 относно работното време (индустрия), 1919 г.
- С003 – Конвенция № 3 за закрилата на майчинството, 1919 г.
- С006 – Конвенция № 6 относно нощния труд на децата (индустрия), 1919 г.
- С011 – Конвенция № 11 относно правото на сдружаване (земеделие), 1921 г.
- С012 – Конвенция № 12 относно обезщетението при трудови злополуки (земеделие), 1921 г.
- С013 – Конвенция № 13 относно оловния карбонат (бояджийство), 1921 г.
- С014 – Конвенция № 14 относно седмичната почивка (индустрия), 1921 г.
- С017 – Конвенция № 17 относно обезщетенията срещу злополука, 1925 г.
- С018 – Конвенция № 18 относно обезщетенията при професионалните болести
- С019 – Конвенция № 19 относно еднаквото третиране на чужденците и местните работници при даване обезщетение при случаи на злополука
- С020 – Конвенция № 20 за нощния труд (хлебопекарни), 1925 г.
- С021 – Конвенция № 21 относно опростяване прегледа на емигрантите, извършван в параходите
- С024 – Конвенция № 24 относно осигуряване за болест (индустрия), 1927 г.
- С025 – Конвенция № 25 относно осигуряване за болест (земеделие), 1927 г.
- С026 – Minimum Wage-Fixing Machinery Convention, 1928 (No. 26)
- С027 – Конвенция № 27 относно означаването на тежестта върху колети, транспортирани с кораби
- С029 – Конвенция № 29 относно принудителния или задължителния труд, 1930 г.
- С030 – Конвенция № 30 от 1930 г. относно работното време в търговията и в търговските бюра
- С032 – Конвенция № 32 за закрилата на докерите срещу злополуките (ревизирана), 1932 г.
- С035 – Конвенция № 35 относно осигуровката старост (индустрия и др.), 1933 г.
- С036 – Конвенция № 36 относно осигуровката старост (земеделие), 1933 г.
- С037 – Конвенция № 37 относно осигуровката инвалидност (индустрия и др.), 1933 г.
- С038 – Конвенция № 38 относно осигуровката инвалидност (земеделие), 1933 г.
- С039 – Конвенция № 39 относно осигуровката смърт (индустрия и др.), 1933 г.
- С040 – Конвенция № 40 относно осигуровката смърт (земеделие), 1933 г.
- С042 – Конвенция № 42 относно обезщетенията при професионални болести (ревизирана), 1934 г.
- С043 – Конвенция № 43 относно стъкларските предприятия за плоско стъкло, 1934 г.
- С044 – Конвенция № 44 за безработицата, 1934 г.
- С045 – Конвенция № 45 за подземните работи (жени), 1935 г.
- С049 – Конвенция № 49 относно стъкларските предприятия за шишета, 1935 г.
- С052 – Конвенция № 52 относно платените отпуски, 1936 г.
- С062 – Конвенция № 62 относно предписанията за безопасност (строителство), 1937 г.
- С071 – Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците, 1946 г.
- С077 – Конвенция № 77 относно медицинския преглед на младежите (индустрия), 1946 г.
- С078 – Конвенция № 78 относно медицинския преглед на младежите (неиндустриални дейности), 1946 г.
- С079 – Конвенция № 79 относно нощния труд на младежите (неиндустриални дейности), 1946 г.
- С080 – Конвенция № 80 за ревизия на заключителните разпоредби, 1946
- С081 – Конвенция № 81 относно инспекцията по труда, 1947
- С087 – Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948
- С094 – Конвенция № 94 относно трудовите клаузи (публични договори), 1949 г.
- С095 – Конвенция № 95 за закрилата на работната заплата, 1949 г.
- С098 – Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне, 1949 г.
- С100 – Конвенция № 100 за равенството в заплащането, 1951 г.
- С102 – Конвенция № 102 за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.
- С105 – Конвенция № 105 относно премахването на принудителния труд, 1957
- С106 – Конвенция № 106 относно седмичната почивка (търговия и канцеларски служби), 1957 г.
- С108 – Конвенция № 108 за удостоверенията за самоличност на моряците, 1958 г.
- С111 – Конвенция № 111 относно дискриминацията в труда и професиите, 1958 г.
- С113 – Конвенция № 113 относно медицинския преглед на рибарите, 1959 г.
- С116 – Конвенция № 116 за ревизия на заключителните разпоредби, 1961 г.
- С120 – Конвенция № 120 относно хигиената в търговията и в канцеларските служби, 1964 г.
- С122 – Конвенция № 122 за политиката по заетостта, 1964 г.
- С124 – Конвенция № 124 за медицинския преглед на младежите (подземна работа), 1965 г.
- С127 – Конвенция № 127 относно максималната тежест, 1967 г.
- С131 – Конвенция № 131 за определяне на минимална работна заплата, 1970
- С138 – Конвенция № 138 относно минималната възраст, 1973 г.
- С144 – Конвенция № 144 относно тристранните консултации (международни трудови норми),1976 г.
- С155 - Конвенция № 155 относно безопасността и здравето при работа, 1981 г.
- С156 – Конвенция № 156 на МОТ относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения
- С161 – Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г.
- С173 – Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, 1992 г.
- С177 – Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г.
- С181 – Конвенция № 181 на МОТ относно частните бюра (агенции) по труда, 1997 г.
- С182 – Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, 1999 г.
- С183 – Конвенция № 183 относно закрилата на майчинството, 2000 г.
- С187 - Конвенция № 187 относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, 2006 (външен линк, на англ.)
Вижте още: Списък и съдържание на английски на всички ратифицирани от България конвенции (външен линк).
Конвенции на ООН
Ратифицирани от България конвенции в областта на здравословни и безопасни условия на труд.