Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 25 октомври 1921 г. на своята Трета сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно правото на сдружаване и съюзяване на земеделските работници, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно правото на сдружаване (земеделие), 1921 г., за ратифициране от държавите – членки на Международната организация на труда, в съответствие с разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:
Член 1
Всяка държава – членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да осигури на всички лица, заети в земеделието, същите права на сдружаване и съюзяване, каквито имат работниците, заети в индустрията, и да отмени всяка законова или друга разпоредба, която води до ограничаване на тези права по отношение на земеделските работници.
Член 2
Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.
Член 3
1. Тази конвенция ще влезе в сила от датата, на която ратификациите на две държави – членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.
2. Тя обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.
Член 4
Веднага след като ратификациите на две държави – членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведомява за това всички държави – членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации от други държави – членки на организацията.
Член 5
В съответствие с разпоредбите на чл. 3 всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага чл. 1 най-късно от 1 януари 1924 г., както и да вземе необходимите мерки за неговото действително прилагане.
Член 6
Всяка държава – членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, се задължава да я прилага в своите колонии, владения и протекторати съобразно разпоредбите на чл. 35 от Устава на Международната организация на труда.
Член 7
Всяка държава – членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до Генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането влиза в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.
Член 8
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната пълна или частична ревизия.
Член 9
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.