Всичко за представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а КТ *

Източник: Независима синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите. Действащото трудово законодателство след допълненията на Кодекса на труда от юни 2006г. /ДВ.бр.48 от 2006г./, в сила от 01.08.2006г. установява две категории представители на работниците и служителите, избирани от общото събрание на работниците и служителите: * представители по чл.7, ал. 2 от КТ; * представители

Набор от приложни документи по самоорганизиране и осъществяване на функциите по информиране и консултиране по чл. 130в КТ

Съгласно Чл. 7а, ал. 1 на Кодекса на труда „в предприятия, включително в предприятия, които осигуряват временна работа, с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване

Закон за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества

В сила от 01.01.2007 г. Обн. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2011г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.93 от 21 Ноември 2017г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за създаване и функциониране на европейски работнически съвет

Закон за уреждане на колективните трудови спорове

Обн. ДВ. бр.21 от 13 Март 1990г., изм. ДВ. бр.27 от 5 Април 1991г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.87 от 27 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2012г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Този закон установява реда за уреждане

С144 – Конвенция № 144 относно тристранните консултации (международни трудови норми),1976 г.

Ратифицирана със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 29 април 1998 г. – ДВ, бр. 52 от 1998 г. В сила от 12 юни 1999 г.) (Обн., ДВ, бр. 56 от 22.06.1999 г.) Преамбюл Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 2

С098 – Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне, 1949 г.

Приета на XXXII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 8 юни 1949 г. и е влязла в сила на 18 юли 1951 г. Ратифицирана от България с Указ № 111 от 21 февруари 1959 г. на Президиума на Народното събрание – ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията

С087 – Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948

Конвенция № 87  за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948 Приета на XXXI сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Сан Франциско, Съединени Американски щати, на 17 юни 1948 г. и е влязла в сила на 4 юли 1950 г. Ратифицирана от България с Указ № 111 от

С011 – Конвенция № 11 относно правото на сдружаване (земеделие), 1921 г.

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 25 октомври 1921 г. на своята Трета сесия, след като реши да приеме различни предложения относно правото на сдружаване и съюзяване на земеделските работници, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията, след като