ДВ, бр.87/1929 г., в сила от 01.02.1931 г.
Член 1.
Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да въведе задължително осигуровката-болест, при условия най-малко равни на предвидените в настоящата конвенция.
Член 2.
Задължителната осигуровка-болест се прилага за работници, служащи и чираци от индустриални предприятия и търговски заведения, за домашни работници и домашни прислужници.
При все това, обаче, всеки член може да предвиди в националното си законодателство такива изключения, каквито намира за необходими, що се отнася до:
а) временните занятия, чието траене не достига предела, който може да определи националното законодателство, нередовните занятия, чужди на професията или на предприятието на работодателя, случайните занятия и допълнителните занятия;
б) работници, чиято надница или доход надминава един предел, който може да бъде определен от националното законодателство;
в) работниците, които не получават възнаграждение в пари;
г) домашните работници, чиито условия на работа не могат да се приравнят към тия на надничарите;
д) работниците, които са по-млади или по-стари от една пределна възраст, която може да определи националното законодателство;
е) членовете от семейството на работодателя.
Освен това, могат да бъдат изключени от задължението за осигуряване в случай на болест лицата, които в случай на болест имат право, по силата на закони, правилници, или особени постановления, на облаги съвокупно поне равни на тия, предвидени в настоящата конвенция.
Настоящата конвенция не визира моряците и рибарите, чието осигуряване в случай на болест ще бъде предмет на едно решение в една последующа сесия на конференцията.
Член 3.
Осигурен, неспособен да работи, вследствие на ненормалното състояние на неговото физическо или умствено здраве, има право на парично обезщетение най-малко през първите 26 седмици от неработоспособността му, считан от първия обезщетен ден.
Правото на обезщетение може да бъде подчинено на изпълнението от осигурения на един стаж и с изтичането на един срок за чакане най-много от 3 дни.
Обезщетението може да бъде прекратено:
а) когато осигуреният получава вече от другаде, по друг закон, и за същата болест, една друга помощ; прекратяването ще бъде пълно или частично, според това, дали тази последната помощ ще бъде равна или по-малка от обезщетението, предвидено в настоящия член;
б) през времето, когато осигуреният не търпи, вследствие на изгубената си работоспособност, загуба на обикновения си доход от работа или когато той е издържан от средствата на осигуровката или обществени фондове; при все това, обаче, отнемането на обезщетението е само частично, когато осигуреният, поддържан по горния начин лично, има и семейни задължения;
в) през времето, когато осигуреният откаже да съблюдава, без уважителни причини, предписанията на лекаря и наставленията за поведението на болните или пък се укрие без разрешение и доброволно от контролата на осигурителните институти.
Обезщетението може да бъде намалено или отнето в случай на болест, добита вследствие на умишлена грешка на осигурения.
Член 4.
От момента на заболяването и най-малко до изтичането на срока, предвиден за даване на обезщетение в случай на болест, осигуреният има право на лекуване от надлежно определен лекар, както и на медикаменти и терапевтични средства в задоволително количество и качество.
Във всеки случай, от осигурения може да бъде поискано да вземе участие в разноските по лечението при условия, които ще бъдат уредени в националното законодателство.
Медицинската помощ може да бъде отнета през времето, когато осигуреният отказва, без уважителни причини, да се съобразява с медицинските предписания и с наставленията за държането на болните, или пренебрегва да оползотвори помощта, дадена му от осигурителните институти.
Член 5.
Националното законодателство може да въведе или предпише даването на медицинска помощ и на членовете от семейството на осигурения, които живеят в неговото домакинство и в негова тежест; то определя условията, при които тази помощ може да бъде давана.
Член 6.
Осигуровката-болест трябва да бъде прилагана от автономни институти, поставени под административния и финансов контрол на публичната власт, които да не преследват никаква цел за печалба. Институтите, учредени по частна инициатива, трябва да бъдат специално признати от публичната власт.
Осигурените трябва да бъдат повикани да вземат участие в управлението на автономните осигурителни институти при условията, определени от националното законодателство.
При все това, управлението на осигуровката-болест може да бъде поето направо от държавата, когато и през времето, докато прилагането й от автономните институти е станало трудно, невъзможно или е неподходящо, поради националните условия, а особено от недостатъчното развитие на професионалните работодателски и работнически организации.
Член 7.
Осигурените и техните работодатели трябва да вземат участие в образуване на средствата за осигуровката-болест.
Националното законодателство може да установява да се дава помощ на тая осигуровка и от страна на публичната власт (държавна).
Член 8.
Настоящата конвенция не засяга задълженията, които произлизат от конвенцията относно работата на жените, преди и след раждане, приета от Общата конференция по труда в 1-та й сесия.
Член 9.
На осигурените трябва да бъде признато право за обжалване в случай на оспорване тяхното право на подпомагане.
Член 10.
Държави, които владеят широки територии малко населени, могат да не прилагат разпорежданията на настоящата конвенция в ония части от тяхната територия, където, вследствие малката гъстота и разпръснатостта на населението и недостатъчността на съобщителните средства, организирането на осигуровката-болест, съгласно настоящата конвенция, е невъзможно.
Държавите, които искат да се възползват от ограниченията, установени в настоящия член, трябва да нотифицират тяхното желание едновременно със съобщаване на формалната ратификация на конвенцията на Главния секретар на Обществото на народите. Те трябва да съобщят на Межд. бюро на труда частите от техните територии, за които те ще прилагат изключенията, като посочат и мотивите за това си решение.
В Европа, изключението, предвидено в настоящия член, не ще може да се приложи, освен от Финландия.
Член 11.
Официалните ратификации на настоящата конвенция, при условията, предвидени в гл. ХIII от Версайлския договор и съответните глави от другите договори за мир, ще бъдат съобщени на Главния секретар на Обществото на народите, който ги регистрира.
Член 12.
Настоящата конвенция ще влезе в сила 90 дни след като ратификациите на два члена от Межд. организация на труда бъдат зарегистрирани от Главния секретар.
Тя ще обединява само членовете, чиито ратификации ще бъдат зарегистрирани в Секретарията.
Отпосле тази конвенция ще влезе в сила за всеки член 90 дни след датата, когато неговата ратификация ще бъде зарегистрирана в Секретарията.
Член 13.
Веднага щом като ратификациите на два члена на Международната организация на труда бъдат зарегистрирани в Секретарията, Главният секретар на Обществото на народите ще извести това обстоятелство на всички членове на Международната организация на труда. Той ще им съобщава също така зарегистрирването на ратификациите, които ще му бъдат съобщавани по-късно от всички други членове на организацията.
Член 14.
Под резерва на разпорежданията, които предвижда чл. 12, всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да приложи разпорежданията на чл. чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 най-късно до 1 януари 1929 г. и да вземе такива мерки, които ще бъдат необходими за осъществяването на тези разпореждания.
Член 15.
Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да я приложи в своите колонии, владения или протекторати, съгласно разпорежданията на чл. 421 от Версайлския договор за мир и съответните членове от другите договори за мир.
Член 16.
Всеки член, който е ратифицирал настоящата конвенция, може да я денонсира след изтичането на един период от 10 години след датата на първоначалното влизане в сила на конвенцията, чрез акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите, зарегистриран от него. Денонсирането влиза в сила 1 година след като бъде регистрирано в Секретарията.
Член 17.
Управителният съвет на Международното бюро на труда трябва най-малко веднъж на всеки 10 години да представлява на Общата конференция един рапорт върху приложението на настоящата конвенция и да реши, ако е нужно, да впише в дневния ред на конференцията въпроса за ревизията или изменението на казаната конвенция.
Член 18.
Френският и английският текстове на настоящата конвенция са еднообразни.
