Мерки за защита от падане от височина в строителството

Този материал дава систематизирана информация за управление на риска за един изключително важен в строителството проблем – падане от височина.

Предложените мерки са насочени към избягване на най-често срещаните и значими нарушения установени в практиката. Част от посочените по-долу мерки и технически решения са свързани с изискванията на нормативната уредба, а друга част се базират на добрата практика прилагана у нас и в чужбина.

Статистическите данни от травматизма показват, че 47 % от тежкия травматизъм в строителството е в резултат на падане от височина. Анализът на този травматизъм показва, че най-опасни и с най-голям дял за това състояние са следните строителни дейности:

• монтаж на сглобяеми елементи и оборудване
• земни /изкопни/ работи
• покривни работи
• зидарски работи

Посочените по-горе дейности могат да се определят като криещи найголям риск от падане от височина при извършване на СМР и следователно към тях приоритетно трябва да бъдат насочени мерките за намаляване на трудовите злополуки.

Планиране на защита от падане от височина още във фазата на проектиране

Осигуряването на защита от падане още на фаза проектиране е един от най-ефективните начини за елиминиране и контрол на този риск. При планиране на мерките за защита от падане, е необходимо приоритетно да се залагат мерки, елиминиращи риска при източника на възникването му.

Ако това не е възможно следва да се предвидят колективни средства за защита и едва накрая да се прибягва до използване на лични предпазни средства. Понякога се налага едновременното използване на колективни и на лични предпазни средства.

За целта е необходимо собствениците и инвестиорите да осигурят достатъчно време на проектантите и да не ограничават средствата за мерките за защита срещу падане още в самите проекти.

Целесъобразно е при проектирането на сградите и съоръженията да се прави оценка на евентуалните рискови зони и в зависимост от тяхното естество, да се предвидят защитни колективни средства, преди започването на строително-монтажните работи. На местата където е невъзможно да се приложат колективни методи за защита срещу падане, би могло да се предвидят следните мерки:

• подходящо разположени точки за закрепване (закачане) на лични предпазни средства (предпазни колани, сбруи и др.);
• вертикални/хоризонтални осигурителни въжета монтирани преди започване на работа;
• елементи за задържане при падане (мрежи, козирки и др.).

Ако във фаза проектиране не са взети мерки срещу всички рискове и не са предвидени достатъчни мерки срещу падане, тяхното решаване да става с конкретни инженерно-технически решения за всеки обект.

Специално внимание при СМР трябва да се обърне на рискът от падане от височина в резултат от загуба на равновесие, дължащо се на удар от падащи, движещи се или недобре закрепени предмети или съоръжения.

В тази връзка мерките за защита от падащи предмети трябва да се прилагат успоредно с мерките за защита срещу падане от височина и да се съобразяват с тях.

Необходимо е да се определят местата и видовете дейности, където риска от падане от височина или риска от падащи предмети съществува или може да възникне. Такива места, дейности, машини и съоръжения са:

• преносими стълби;
• скелета;
• покриви;
• контури на работните площадки
• повърхности намиращи се на височина над 1,50 m и отвори в тях;
• автовишки;
• временни и постоянни работни платформи;
• рампи;
• строителни подемници и приемните им площадки;
• денивелации на земната повърхност, траншеи и изкопи;
• извършване на зидаро-мазачески работи над нивото на главата, изискващи използването на приспособления;
• отвори на стълбищни клетки, асансьори и инсталационни шахти;
• стенни отвори;
• кофражни, арматурни и бетонни работи;
• монтаж на външни и фасадни елементи;
• почистващи операции по фасадата и прозорците.

I. Преносими стълби

Работата с преносими стълби винаги е съпътствана с повишен риск за падане от височина. Разнообразни са факторите, които могат да увеличат този риск. Някои от тях са:

1. Физическото натоварване вследствие неудобната работна поза и/или продължителна непрекъсната работа на стълбата води до пренапрягане на крайниците и в резултат на това загуба на равновесие.

• При извършване на работа от преносими стълби тялото се намира в принудително състояние, свързано с подсигуряването на най-добра видимост и най-добър периметър на движение на ръката. Това увеличава натоварването на гърба и долните крайници.
• Често работникът е принуден да вдига ръцете си високо, напрягайки рамената и врата.
• Продължителната работа на стълба с тесни стъпала може да предизвика болки в прасците и стъпалата.
• Ограничената възможност за движение на стъпалата и краката нарушават кръвообращението.
• Придвижване по стълбата с товар също може да доведе до загуба на равновесие.

2. Неправилно използване:

• поставяне върху несигурна основа – рохка или хлъзгава почва;
• неправилен ъгъл, позволяващ преобръщане назад или хлъзгане;
• несигурна опора – опряна е върху неустойчива преграда или е опряна само на едната си странùца или на стъпало;
• използване в опасна близост до отвори на подове и стени или в близост до открити тоководещи части;
• поставяне пред врати и прозорци;
• Превишаване на допустимото натоварване на стълбата.
• Преместване на двураменна стълба чрез усилието на намиращия се върху нея работник (“ходене” със стълбата).
• Използването им не по предназначение (например като мостче над изкоп).

II. Скелата

Работата с помоща на строително скеле неминуемо крие риск от падане от височина, но той е най-голям при монтажа и демонтажа на скелето. За това в нормативните актове има допълнителни изисквания към работниците извършващи тези операции.

Някои от факторите, които могат да увеличат този риск са:

• Атмосферните условия – резките промени на времето, например внезапен порив на вятъра или хлъзгавите работни площадки след дъжд, могат да увеличат риска от падане от скелето.
• Превишаване товароносимостта на скелето – може да доведе до разрушаване или деформиране на елемент от скелето в резултат на което работещите на скелето да паднат от него.
• Недостатъчната стабилност на конструкцията.
• Липса или неизправност на необходимите ограждения.
• Неудобна работна поза.
• Работа свързана с вдигане и пренасяне на тежести.
• Удар от падащи предмети.
• Складиране на материали на работната площадка.
• Подходите и проходите на скелетата.
• Състоянието (подредеността, чистотата) на работната площадка, подходите и проходите.
• Неправилно проектиране на конструкцията на скелетато.
• Здравословното състояние на работниците.

III. Покриви

Покривните работи, включват много и разнообразни по вид дейности, например:

• изграждане на носещата конструкция на покрива,
• полагане на различни видове летвени, дъсчени, ламаринени, пластмасови, битумни и други покрития,
• нареждане на керемиди и капаци,
• надзиждане на комини,
• монтаж на улуци, водосточни тръби и казанчета,
• полагане на топло- и хидроизолации,
• монтаж на антени, гръмоотводни инсталации,
• извършване на бояджийски работи и т.н.

Всички тези работи се извършват на максималната височина на сградата, често в самия край на покрива и неминуемо са съпътствани с голям риск за работещите от падане от височина.

1. Основни рискове при работа на покрив

Риск от падане от покрива

• При работа на плоски покриви работещите може да паднат от ръба на самия покрив; от ръба, където се извършва работата; през отвори, процепи или неустойчиви капандури по покрива.
• При работа на стръмен покрив работещите може да паднат от корниза; при подхлъзване по покрива и от корниза надолу; вътре в самия покрив; от ъглите на покривните кулички.
• При работата върху огромни покриви на промишлени предприятия съществува риск от падане от ръба на покрива; през дупки в частично завършен покрив; през уплътнителните плоскости; от водещия край, когато незащитените отвори са неизбежни; от рамковата конструкция, когато се доставят покривните плоскости;
  през неустойчиви или частично обезопасени отвори или покрития по покрива.

Пропадане през покрив

Чупливият материал е този, който не осигурява безопасна опора на теглото на човек и носения от него товар. Много покривни конструкции са или може да станат чупливи.

• Азбестовият цимент (който все още се среща, изостанал от времената, когато е бил разрешен), стъклената вата и пластмасата обикновено изтъняват с годините, а ламарината може да ръждяса.
• Ламарината върху лошо ремонтираните покриви може да не е закрепена правилно. Покривите може да имат и неустойчиви места (като например капандурите), които също може да имат чупливи места, а те може да са само временно неустойчиви, особено по време на строителните работи.

2. Фактори, увеличаващи риска от падане от височина при покривни работи.

Някои от факторите, които могат да увеличат този риск са:

• Лошите атмосферните условия, например вятър със скорост по-голяма от 10 m/s, дъжд, снеговалеж, намалена видимост и т.н.
• Работа в близост до и по самия контур на покрива или отвори по покрива.
• Формата и наклона на покрива.
• Товароносимостта и износването на елементите на покривната конструкция, включително складирането на материали и отпадъци.
• Монтирането на допълнителни (спомагателни) съоръжения, като лебедки, скрипци, мачти и др.
• Манипулации със специфични строителни машини (например хобота на бетонпомпа).
• Здравословното състояние на работниците.
• Вида на покривната настилка.

3. Основни мерки за елиминиране или минимизиране на риска за падане от височина при покривни работи.

• Прекратяване на покривните работи при влошаване на атмосферните условия, както и през тъмната част на денонощието.
• Сглобяването на елементи от конструкцията на покрива да се извършва по възможност преди изкачването им за да се сведе до минимум времето за монтаж и броя на операциите, извършвани на височина.
• При работа на наклонени покриви да се използват покривни стълби и обувки с противоплъзгащи се подметки.
• Монтиране на предпазни парапети или скеле по контура на покрива и по отворите.
• Да се работи винаги с лице към билото (купола) на покрива.
• Да не се използват кранове и строителни подемници за извършване на покривни работи по стрехи и бордове.
• Изграждането и ремонта на комини, антени и мачти да се извършва от хоризонтални платформи и скелета.
• Използване на ЛПС за работа на височина (колани, сбруи и т.н.).
• Провеждане на ежедневен инструктаж.
• Допускането до извършване на покривни работи да става само с разрешение на техническият ръководител, след като се е убедил, че са изпълнени всички мерки за безопасна работа.
•  Да не се допускат работници, без да са минали предварителен медицински преглед до извършване на покривни работи.

Падане на материали

Падащият предмет може да убие хора. От покрива нищо не трябва да се изхвърля. Ето някои мерки за безопасност:

• да се използват затворени улеи за отпадъци, или материалите да се пренасят до долу;
• да не се натрупват материали, които може да паднат от покрива;
• да се предотврати достъпа до опасни места под или близо до покрива;
• да се използват мрежи, покрити подвижни мостчета или подобни защитни съоръжения;
• да се спират падащи материали, които може да причинят нараняване;
• където е възможно, да не се носят обемисти и тежки предмети по покривите;
• да се осигури правилно съхранение на всички материали, особено при ветровито време.

Планиране на работата върху стари покриви

Този вид работа включва инспектиране, поддръжка и почистване, както и подновяване, разглобяване, демонтаж. Неспециалистите, като чистачи, пазачи или мениджъри, често пъти се занимават с инспектиране и почистване.

При работа по стари покриви е необходимо:

• да се установят неустойчивите места по покрива;
• да се определят предпазните мерки;
• в някои случаи да се направи проучване на конструкцията;

При планиране на ремонт, подновяване или демонтаж на покрив, трябва да се прецени как материалите да бъдат отстранени от покрива и как ще бъдат съхранявани.

IV. Изкопи

Изкопите са резултат от стрителни работи, свързани с отнемане на земни маси от терена. Основните рискове, съпътстващи този вид строителни работи са срутване, затрупване и премазване от земни маси, но съществуват рискове и от падащи предмети и машини (съоръжения) и от падане от височина.

Изложени на тези рискове са както работещите в изкопа, така работещите в близост, преминаващите покрай и през самия изкоп работници.

1. Видове изкопи.

По своето предназначение различаваме следните видове изкопи:

• Кладенци.
• Изкопи за полагане на основи на сгради и фундаменти на съоръжения.
• Канали /траншей/ за полагане на линейни съоръжения (кабели, тръби и др.).
• Шахти.

2. Фактори, увеличаващи риска от падане от височина при изкопни работи.

• Неблогаприятни атмосферни условия, които нарушават стабилността на почвата (например студ, дъжд, сняг и др.).
• Използване на стената на откоса за слизане и качване от работниците, чрез преносими стълби или друг вид съоръжения.
• Необозначени, несигнализирани и неоградени изкопи.
• Здравословното състояние на работниците.

3. Основни мерки за минимизиране и елиминиране на риска от падане от височина при изкопни работи.

• Да се използват стационарни стълби за качване и слизане на работищите в изкопа, като ширината на стълбата да е минимум 0,7 m, а горният й край да излиза минимум на 1,0 m от земната повърхност.
• Да се обозначават със знаци местата около изкопа и да се постави нощнотно осветлине по контура.
• Слизането и качването на работниците, машините и превозните средства да се осъщесвява по откос с подходящ наклон, предвиден при разработване на строителния проект.
• Да не се извършват стрителни работи при влошени атмосферни условия.
• До работа да се допускат само лица, които са минали предварителен медицински преглед.
• Да се поставят бариери и прарапети на местата, където се извършват изкопни работи.

V. Отвори и контури

Когато говорим, за отвори и свързаните с тях рискове, разбираме открити хоризонтални и вертикални въздушни пространства (участъци) в пода и в стените на височина под 0,8 m, през които може да пропадне човек.

Отворите с по-малък размер, носят риск от спъване и падане. В някои случаи, тези рискове са съпроводени и с риск от падащи предмети. Особено висок риск от падане, крие и целия външен контур на сградата, същото важи и за контурите на вътрешните й елементи.

1. Видове отвори и контури на строителната площадка.

• Отвори на асансьорни шахти.
• Отвори на врати и прозорци.
• Капандури.
• Вътрешни архитектурни пространства.
• Въздушни пространства между елементите на тавана и покривната конструкция.
• Външен контур на сградите преди изграждането на стените.
• Контури на вътрешните елементи – стълбища и стълбищни площадки.

2. Фактори и дейности, които увелечават риска от падане от височина.

• Строителни и монтажни работи в близост до отвори.
• Складиране на материали и струпване на работници (например на приемни площадки на строителните подемници).
• Неспазване на правилата и нормите за ръчна работа с тежести.
• Използване на спомагателни съоръжения около отворите и контурите – преносими стълби и подвижни скелета.
• Състоянието на работната площадка – подреденост и чистота.
• Липса на обезопасителни съоръжения – капаци, парапети и мрежи.
• Здравословното състояние на работниците.

3. Мерки за намаляване на риска.

• Идентифициране и обозначаване на отворите и контурите чрез знаци.
• Използване на ограждения и парапети.
• Поставяне на капаци и разработване на цветови сигнали за обозначаването им.
• Използване на лични предпазни средства, в случайте когато се налага временно отстраняване на обезопасителните съоръжения (например за придвижване на материали от едно ниво на друго.
• Да не се допускат до работа работници, които не са преминали медицински преглед.

Лични предпазни средства за защита от падане от височина

Когато рискът не може да бъде отстранен или намален в необходимата степен и колективните средства за защита не са достатъчни да предпазят работниците от този риск е необходимо да се използват лични предпазни средства, т.е. те са последна, крайна мярка за защита на работниците от риска на работното място. Лични предпазни средства за защита от падане от височина или за риск от падащи предмети са:

• Защитни каски.
• Колани.
• Сбруи.
• Персонални фиксиращи системи.
• Противоплъзгащи се обувки.

В таблицата са представени предпазните средства, колективни и лични, които могат да се прилагат при извършване на различни видове строително-монтажни работи и използване на различни съоръжения, за защита от падане от височина.