Рискове в работата на фризьорите и как да ги намалим *

Опасности и рискове

Професионалните рискове могат да имат различни причини: поведението на фризьорите, използваните техники, организацията на работа и разположението на работното място.

Факторите (опасностите), които биха могли да представляват риск за здравето и безопасността на фризьорите, включват:

• работа с мокри ръце,
• използване на козметични продукти,
• използване на остриета и остри инструменти,
• работа на крак за дълги периоди от време,
• работа в наведена поза за дълги периоди от време,
• не се носят лични предпазни средства или се носят по неправилен начин,
• неправилно прилагане на продукти (напр. концентрирани продукти, като шампоани и продукти за боядисване, не се разреждат както е посочено),
• недостатъчно сменяне на стойката и задачите,
• недостатъчно място за движение,
• използване на недобре поддържано оборудване,
• недобро осветление,
• течения или изменения в температурата,
• шум,
• неподходящо съхранение (не на сухо, на хладно или на стайна температура) на продукти (напр. козметика, бутилки, спрейове, флакони, контейнери).

Респираторни проблеми могат да бъдат причинени и от неподходяща вентилационна система или от липсата на такава система.

Шумът на работното място може също така да причини трайно увреждане на слуха или тинитус. Шумното оборудване (напр. сешоари) и дори фоновата музика нарушават комуникацията и увеличават чувството за умора.

Организацията на работните задачи, организацията на работното място и дългото и ненормирано работно време също могат да повлияят на фризьорите — както и на всеки един друг работник — по такъв начин, че те биха могли да страдат от свързан с работата стрес.

По отношение на фризьорските услуги, установените видове рискове и мерките за справяне с тях включват:

• биологични рискове ― прилагане на добри хигиенни практики, например редовна дезинфекция на подове и тоалетни;
• физически рискове ― намаляване на шума и осигуряване на подходящо осветление;
• химически рискове ― избягване на реакции и сенсибилизация на кожата и дихателните пътища;
• електрически рискове ― използване единствено на сертифицирано оборудване;
• подхлъзване, спъване и падане ― осигуряване на добре поддържани работно място и оборудване;
• изгаряне и порязване ― използване единствено на сертифицирано оборудване;
• свързан с работата стрес ― ясно дефиниране на работните задачи и т.н.

Заболявания на опорно-двигателния апарат

Причините за заболяванията на опорно-двигателния апарат са причиняващи напрежение пози, статично напрежение и повтарящо се извършване на едни и същи движения.

Фризьорите обикновено заемат причиняващи напрежение пози, като например работа в една и съща поза за дълги периоди или работа на крак с неподходящи обувки за дълги периоди.

Естеството на работата също така изисква от тях да  изпълняват повтарящи се движения като многократно повдигане на ръцете над раменете, повдигане на горната част на ръцете, накланяне настрани или навеждане напред, навеждане на врата напред и прекомерно разтягане, както и сгъване или усукване на китките.

Многократното извършване на едни и същи движения и за дълги периоди увеличава риска от заболявания на опорно-двигателния апарат.

Статично напрежение възниква, когато част от тялото стои в почти една и съща поза за продължителен период от време (повече от 4 секунди), като през това време мускулите са непрекъснато подложени на напрежение. Това може да доведе до проблеми, засягащи раменете, ръцете и гърба.

Статичните работни позиции могат да бъдат седене, стоене или навеждане за продължително време. Статичното напрежение е често срещано при професии, които изискват чести движения на ръцете, лактите, китките и пръстите, като в същото време областта на врата и раменете остава неподвижна.

Най-често срещаните симптоми на заболявания на опорно-двигателния апарат са:

• болка
• сърбеж
• синдром на карпалния тунел
• дразнене
• затопляне
• крампи
• скованост
• слабост и загуба на тактилно възприятие при движение.

Сред засегнатите области могат да бъдат раменете, лактите, китките/ръцете (горните крайници), коленете (долните крайници), врата и гърба.

Превантивни мерки

Сред подходящите превантивни и предпазни мерки са включването на  подходящи работни практики:

• фризьорите следва да избягват да заемат неудобни пози за дълго време, като редуват различни задачи (ротация на задачите) с редуващо се седнало и изправено положение,
  да използват фризьорски стол,
• да обикалят около клиентите по време на работа,
• да поддържат подходящо разстояние (не твърде близо, не твърде далеч, не твърде високо, не твърде ниско),
• да молят клиентите си за съдействие (напр. да седят по-изправени или да се навеждат леко),
• да заемат здравословна стойка и да проверяват в огледалото дали стойката им е правилна.

Сред другите мерки са регулиране на фризьорските столове и/или табуретки спрямо височината на клиента, регулиране на височината на измивните колони, използване на добри техники за подстригване (длан към длан) и използване на добре поддържани ножици и леки сешоари.

Препоръки относно организация на работното място и разположение на оборудването

Сред причините могат да бъдат лошото разположение на работното място, например:

• недостатъчно широки места за преминаване;
• препятствия;
• недостатъчно място за движение за изпълнение на задачите;
• неправилна височина на фризьорските столове, столовете за клиенти, умивалниците, подвижните столове и количките;
• хлъзгави подове;
• недостатъчно и/или твърде ярко осветление.

Работата при неправилна височина може да доведе до напрежение в мускулите на гърба, раменете и врата на фризьорите. Това може да се случи, ако умивалниците или фризьорските столове не са на идеалната височина.

Например, ако разстоянието между опората на врата и задната част на умивалника е твърде голямо, фризьорите трябва да се пресягат, за да достигнат до клиента. Това може да причини проблеми в гърба, раменете и ръцете.

Характеристиките на работната среда с добро разположение:

• функционална близост на различните области и зони (което дава възможност за плавно преминаване между различните зони);
• подходящо и добре организирано пространство, осигуряващо свобода на движение на работните станции);
• добро осветление (достатъчно, но не прекалено ярко);
• подходяща подова настилка (стабилна, равна, твърда и нехлъзгава, без препятствия);
• добра вентилация;
• постоянна и подходяща температура;
• стая за почивка и лесно достъпно място за съхранение на продукти.

Характеристики на добрите мебели:

• фризьорски столове с регулируема височина (на които седят клиентите);
• регулируеми по височина и свободно стоящи умивалници, с възможност за поставянето им в диагонално положение;
• комбинация от ергономичен стол/измивна колона (с разстояние между опората на врата и гърба на измивната колона, което позволява на фризьорите да се пресягат по-малко към клиентите);
• регулируеми по височина подвижни столове с колела и въртяща се седалка, която се наклонява леко напред, за да поддържа естествената извивка на гръбначния стълб, и
• регулируеми по височина колички с колела.

Характеристики на доброто оборудване:

• ергономична ножица с опора за пръстите, пригодена специално за потребителите, работещи с дясната или лявата ръка;
• леки и безжични машинки за подстригване с овална дръжка;
• леки четки за коса с достатъчно дълга и неплъзгава дръжка и ергономични сешоари (леки и възможно най-тихи и пригодени специално за потребителите, работещи с дясната или лявата ръка), с цилиндрична или овална дръжка, които вибрират възможно най-малко.

Ергономия - добри практики

Не работи твърде ниско или твърде високо. Нагласяй височината на стола.

Не работи от твърде далече или от много близо.

Кожни болести

Най-често срещаните симптоми на контактната екзема (вследствие на дразнене и алергична) са суха кожа, червени петна, сърбеж, лющеща се кожа, нацепена кожа / мехури, болка и напукана кожа.

Екземата представлява възпалителна реакция на кожата, която има различни причини. Екземата не е заразна (и не се причинява от бактерии, гъбички или вируси) и не се предава от един човек на друг. Увредената кожа обаче е податлива на инфекция.

Има два вида контактна екзема (дерматит): вследствие на дразнене и алергична.

Причините за контактната екзема са влажна среда и козметика, по-специално измиване на косата, без да се носят ръкавици, което води до директен контакт на кожата с козметични продукти (шампоан, бои за коса, препарати за коса и др.), и постоянно използване на ножици и бръсначи.

Възпалението на ръцете обикновено е резултат от раздразнена кожа, причинена от краткотраен контакт със силни козметични продукти като белина или бои за коса; (главно) многократен контакт с дразнители; и честа работа с мокри продукти или меки козметични продукти като шампоан и сапун.

Повтарящият се контакт с вода е една от най-важните причини за екзема.

Превантивни мерки

Кремове за ръце

Препоръчва се използването на неутрални хидратиращи/овлажняващи кремове за ръце. Кремовете следва да не съдържат оцветители или парфюми, тъй като те могат да причинят алергии. Всички работници следва да имат собствен крем или той трябва да бъде под формата на дозатор, за да се предотврати кръстосано замърсяване между отделните работници.

Ръкавици за еднократна употреба

Винаги трябва да се ползват ръкавици за еднократна употреба при:

• смесване, нанасяне и изплакване на боя за коса и оцветители за коса;
• смесване, нанасяне и изплакване на избелващи агенти;
• подготвяне, нанасяне, неутрализиране и изплакване на разтвори за къдрене;
• други видове измиване и изплакване на косата.

Не се препоръчва при работа ръцете да стоят във вода повече от 30 минути на час.

А когато повече от половината работен ден е посветен на миене или изплакване, има голяма вероятност кожата да стане суха. Поради тази причина се препоръчва, когато изпълняват тези задачи, фризьорите да носят ръкавици за еднократна употреба (без латекс) с дълги маншети, покриващи китката и долната част на предмишницата (в идеалния случай около 30 см дължина от маншета до върховете на пръстите), за да не попада течност в тях. Тези ръкавици следва да са безпрахови и изцяло гладки.

Фризьорите може да носят тънки памучни ръкавици под водоустойчивите ръкавици, които да абсорбират потта.

Ръкавици за многократна употреба

Без значение дали става въпрос за еднократни ръкавици или такива за многократна употреба, те трябва да бъдат със защита от химикали!

Ръкавици за многократна употреба се препоръчва да се използват за почистване и дезинфекция на оборудването, умивалниците, подовете и др.

Ръкавиците са лични и никога не трябва да се споделят. Ръкавиците следва да се свалят по правилен начин. Вътрешността на ръкавиците за многократна употреба следва да е суха, преди да бъдат поставени отново.

Вижте повече за ръкавиците за химическа защита и тяхната маркировка.

Противоалергично оборудване

Някои хора са алергични към метала никел и проявяват алергична реакция, когато съдържащи никел предмети, като бижута, или оборудване влязат в контакт с кожата им.

Фризьорите може да са алергични към никела преди да започнат да упражняват професията или да развият такава алергия по-късно (лица, които са алергични към едно вещество, са предразположени към развиване на алергии към други вещества). Във фризьорските салони никел може да има в прибори от неръждаема стомана като ножици и фиби, които излагат алергичните фризьори на риск от дразнене или алергични реакции.

Препоръчително е фризьорите да свалят бижутата от ръцете и пръстите си и да ги държат настрани през целия работен ден.

Причината е, че носенето на бижута им пречи да мият и подсушават ръцете си правилно, което се случва често при работа във влажна среда. Освен това влагата и козметиката могат да се събират под бижутата и да причинят кожни проблеми.

Дихателни проблеми

Фризьорите може да развият дихателни проблеми в резултат на излагане на въздействието на вещества в козметичните продукти, като бои, избелващи средства, продукти за изправяне на коса, лакове за коса, парфюми и аромати.

Излагането на такова въздействие може да причини алергична реакция в дихателните пътища, водеща до симптоми като кашлица, свирещо дишане и задух, кихане, запушване на носа и астма.

Заболяванията на дихателните пътища се развиват само след повтаряща се експозиция за дълъг период от време на ниски нива на такива вещества.

Симптомите могат да се появят след употреба на въпросното вещество и се влошават от липсата на (правилна) вентилация.

С течение на времето, след като човекът е проявил повишена чувствителност към определено вещество, единичен контакт дори с много малки количества от веществото може да предизвика симптомите при много по-ниски нива от тези, които първоначално са причинили свръхчувствителното състояние.

Здравето на засегнатия човек често се подобрява, когато е далеч от работата си.

Превантивните и предпазните мерки включват оценка на риска, използване на принципа на заместването и добра вентилационна система.

Когато заместването не е възможно, работодателите трябва да обмислят методи за предотвратяване на експозицията и да сведат до минимум концентрацията при експозиция и времето и честотата на експозиция, както и броя на изложените на въздействие работници.

Например чрез промяна на работния процес (избягване на генерирането на аерозоли и пари, монтаж на добра вентилационна система с цел контрол на емисиите, както и други мерки на работното място, като например проектиране на отделни зони за смесване на веществата).

На фризьорите силно се препоръчва да използват избелващи агенти и спрейове с помпа (без газ), които не се изпаряват, и правилно да разреждат концентрираните продукти (напр. шампоани, бои).

Тинитус, увреждане на слуха и умора поради шум по време на работа

Излагането на въздействието на високо ниво на шум по време на работа за дълъг период от време може да причини тинитус (звънене, свистене, внезапно увеличаване на силата на звука или бучене в ушите) или увреждане на слуха, което е болезнено състояние и може да доведе до нарушение на съня.

Поради високото ниво на шум при работа, което във фризьорските салони се дължи на шумно оборудване (напр. сешоари) и фонова музика, е възможно предупрежденията да бъдат чувани по-трудно.

Освен това хората не съзнават така добре случващото се в заобикалящата ги среда, което може да доведе до рискове за безопасността, както и до риск от наранявания. Шумът също така прави комуникацията по-напрегната, което увеличава чувството на умора.

Намаляването на силата на фоновия шум, например чрез намаляване на музиката, улеснява говоренето и чуването на другите, а разговорите могат да се провеждат по-добре.

Необходимо е да се зададе въпроса „Има ли проблем с шума и мога ли да проведа нормален разговор с колегите си, които са на 2 метра разстояние?“.

Ако не е  възможно да се намали шума от оборудването, в идеалния случай то следва да бъде заменено с оборудване, което е по-тихо или с различен, по-тих процес, и следва да се ограничи времето, което работниците прекарват в шумно пространство.