Оценяване на физическото натоварване, позите и движенията

Серията БДС EN 1005 „Безопасност на машините. Човешки физически характеристики“ се състои от пет части:

• Част 1: Термини и определения
• Част 2: Ръчна работа с машини и със съставни части на машини
• Част 3: Препоръчителни граници за усилия при работа с машини
• Част 4: Оценяване на работните пози и движения във връзка с машината
• Част 5: Оценка на риска от повтаряща се работа при високи честоти

Ние ще разгледаме някои от тези части като следваме не реда по номер, а по приложимост в практиката на едно работещо предприятие.

Оценяване на позите и движенията

БДС EN 1005-4:2005+А1 Безопасност на машини. Физически характеристики на човека. Част 4: Оценяване на работните пози и движения във връзка с машината е ръководство за проектиране на машини или техни съставни части по отношение оценяването и въздействието на рисковете за здравето, дължащи се само на свързани с машината пози и движения.

Не се подвеждайте по заглавието на стандарта и не го ограничавайте само до работа с машини! Подобно на ръчната работа с тежести, няма друг европейски стандарт извън категорията „Безопасност на машини“, който да въвежда изисквания относно пози и движения.

Стандартът определя изисквания за пози и движения с пълно избягване или с прилагане на минимално външно усилие.

Преди всичко проектът на машината трябва да позволява промяна на позата между и по време на седене, стоене и ходене. В стандарта е приет поетапен подход за оценяване на риска при оценяване на позите и движенията като част от процеса на проектиране на машината.

По-подробно се представят пет основни етапа от проектирането, основаващи се на ергономични задачи, както е описано в EN 614-1 Ергономични принципи на проектиране. Част 1: Терминология и основни принципи.

Проектът трябва да обхваща целия диапазон от очаквани оператори, а всяка работна зона се идентифицира и разделя на съставните й части. За всяка от тях се определят всички изисквания, отнасящи се до зрението, контрола (ръка/крак), стабилността и усилието.

На ранен етап от процеса на проектиране трябва да се вземат предвид:

• Зрителни изисквания: позата е повлияна неблагоприятно от препятствия, попадащи на зрителната линия, слаба осветеност, малки зрителни обекти и малък ъгъл между зрителната линия (по посока на по-гледа) и повърхността на зрителния обект. Продължителното наблюдаване на зрителна цел встрани от оператора ще доведе до непрекъснато въртене на главата и евентуален дискомфорт.
• Изисквания за управление (задвижване на командно устройство с ръка/крак): позата или движението може да са неблагоприятно повлияни от вида и посоката на ръкохватка/бутон или педал. Например неподходящото ориентиране на оста на ръкохватката може да доведе до неблагоприятно повдигане на горната част на ръката.
• Изисквания за стабилност: позата може да е повлияна от необходимостта да се опре тялото или части от тялото до машината. Например, при извършване на работа с висока точност използваната за опиране на лактите ниско разположена повърхност може да доведе до прекомерно навеждане на торса напред.

В стандарта се използват няколко зони за оценяване на позите и движенията, възможни са три резултата от оценяване на риска:

• Приемлив: приема се, че рискът за здравето е малък или пренебрежим за почти всички здрави възрастни индивиди. Не е необходимо да се предприемат действия.
• Условно приемлив: съществува повишен риск за здравето на всички или на част от операторите. Рискът трябва да се анализира заедно с рисковите фактори, допринасящи за него, след което максимално бързо да последва намаляване на рисковете (т.е. повторно проектиране), а където това не е възможно, трябва да бъдат предприети други подходящи мерки, например предоставяне на указания за оператора, което да осигури приемливо ползване на машината.
• Неприемлив: рискът за здравето е неприемлив за всички оператори. Задължително е повторно проектиране, за да се подобри работната поза.

Например:

При отделни пози приемливостта зависи от характера и продължителността на позата и от периода на възстановяване. Освен това при други пози и движения приемливостта може да зависи от честотата на движението или от наличието или отсъствието на опора за тялото.

Подчертава се, че опора за ръката или торса от машина (пряко или косвено с ръка) може да доведе до различни резултати от оценяването по отношение на горната част на ръката, торса и главата.

Личните предпазни средства (водещи например до допълнително тегло, увеличени размери на тялото и ограничен обхват на движенията) или изключително тежки инструменти може да повлияят на резултата от оценяването.

В стандарта подробно са онагледени с диаграми и таблици различните работни пози и движения. Посочва се кога рискът е приемлив и кога не при различните движения на торса, като навеждане напред и назад, наклоняване настрани или извиване, движенията на ръката, главата и врата, преместване посоката на погледа, движенията на другите части на тялото.

Ръчната работа

БДС EN 1005-2:2003+А1 „Безопасност на машините. Човешки физически характеристики. Част 2: Ръчна работа с машини и със съставни части на машини“ определя ергономични препоръки за проектиране на машини за професионална или домашна употреба, като обхваща ръчна работа с тях и със съставните им части, включително и свързаните с тях инструменти. Най-добрият начин за елиминиране на рисковете е премахване на необходимостта от ръчна работа.

На практика това е европейския стандарт, свързан с ръчна работа с тежести!

Проектантът/производителят на машината е задължен да установи дали има или няма опасност при извършване на ръчна работа и ако има, се прилага моделът за оценяване на риска.

Трябва да се отстрани необходимостта от ръчно повдигане, сваляне и пренасяне. Ако това не е възможно, се осигуряват допълнителни технически приспособления и машината се проектира наново. Задължителни са технически спецификации и инструкции за правилното използване на машината, оценяване на риска и инструкции за работа.

Стандартът представя модел за оценяване на риска, който включва 3 метода.

Те имат една и съща основа, но се различават по степента на сложност на приложението им.

Първият е бърз скрининг. Вторият се прилага, когато скринингът показва рискове, а третият представлява разширена оценка, при която рисковете се преценяват по-задълбочено и се включват допълнителни рискови фактори, непредставени в първите два метода.

Скрининг за оценяване на ръчната работа

При този метод се избира една от три работни ситуации, след което се прави оценка на риска като се проверява дали операцията отговаря на следните критерии:

• операция, извършвана само с две ръце;
• свободна изправена поза и движения;
• работа, извършвана само от едно лице;
• плавно повдигане;
• добро сцепление между ръцете и обектите, с които се работи;
• добро сцепление между стъпалата и пода;
• ръчната работа, с изключение на повдигането, е минимална;
• обектите, които трябва да се повдигат, не са много студени , горещи или заразени;
• умерена заобикаляща топлинна среда.

Ако условията не отговарят на един или повече от тези критерии, е необходимо да се приложи метод с изчисляване.

Ако е отговорено на всички критерии, то тогава се избира една от критични променливи за проверка, за които в стандарта има посочени конкретни изисквания:

• Критична маса
• Вертикално отместване на критичната маса
• Критична честота

Те са приложими за 8-часова или по-кратка работна смяна.

Размер на машините и дръжките

Машините се проектират максимално компактни. Когато се захващат с две ръце, широчината им не бива да превишава тази на раменете (приблизително 60 cм), а дълбочината им е препоръчително е да бъде по-малко от 35 cм, за да се държи товарът в близост до тялото. Височината не бива да възпрепятства видимостта на работещия.

Местоположението на дръжките трябва да е съобразено с центъра на тежестта и на извършваната дейност. Диаметърът им е между 2 cм и 4 см, широчината е минимум 12,5 cм, оптималната форма е цилиндрична или елипсовидна.

Други фактори

Най-добре е да се избягва ръчна работа при висока честота. Проектантът не бива да допуска неудобни пози (например усукване и навеждане, повдигане от земята) и продължителни действия, водещи до умора. Избягва се носене на машината повече от 2 м, както и работа само с една ръка или извършвана едновременно от двама човека. Машините не бива да се завъртат около оста си.

Факторите на работната среда могат да създадат опасности и да доведат до допълнителен риск – вибрации, топлинни условия, осветеност, хлъзгав под, шум и химични агенти. Ако не могат да се избегнат, трябва да се извърши оценяване на риска.

Работни инструкции

Проектантът осигурява работни инструкции за всички етапи от живота на машината (конструиране, транспорт и пускане в експлоатация, употреба и излизане от експлоатация). Те трябва да включват:

• Обща информация – цел на използване, рискове, предупреждение, мерки за превенция.
• Предвидено използване на машината – необходимо пространство, условия на съхранение и подово покритие, условия за намаляване на дискомфорта, умората и стреса, изхвърляне на отпадъците.
• Маса на обекта
• Техническо оборудване – кога се използва, задължителни изисквания по време на използване, стопанисване.
• Маркировки – ако масата надвишава 25 кг, това трябва да е означено; разпределение на масата, ако не е равномерно разпределена, да са осигурени знаци за забрани за употреба, предупредителни знаци за променящ се център на тежестта, дефектен опаковъчен материал.
• Указания – какво техническо оборудване трябва да се използва и кога, описание на подходящите техники на работа и предвидените работни практики, условия за конструирането, транспорта и пускането в експлоатация, употребата, спирането от експлоатация, премахването и разглобяването, забрани за употреба. Указанията трябва да са представени в наръчник.

Препоръчителни граници за усилия

От конструирането до монтирането на една машина съществуват действия, изискващи мускулни усилия. Това често води до напрежение на мускулно-скелетната система, умора, дискомфорт и увреждания. Производителят може да контролира тези рискове за здравето чрез оптимизиране на необходимите усилия.

БДС EN 1005-3:2002+А1 Безопасност на машините. Физически характеристики на човека. Част 3: Препоръчителни граници за усилия при работа с машини определя процедурите за изчисляване и препоръчителните граници за усилията при функционирането на машината, включително:

• конструиране,
• транспорт и въвеждане в експлоатация (монтаж, инсталиране, регулиране),
• използване (функциониране, почистване, установяване на нередности, поддръжка, настройка, обучение или смяна на процесите),
• спиране от експлоатация,
• отстраняване и демонтаж.

Оценяването на риска се фокусира върху мускулно-скелетните увреждания.

Препоръчителните граници за усилията са приложими за повечето мъже и жени от общата популация при оптимална поза на извършване на действието и при идеални обстоятелства. Границите са изчислени за оптимален диапазон на движение на ставите, участващи в съответните действия.

Оценяването се основава на способността на предвижданите потребители да генерират усилие и следва процедура от три стъпки. При стъпка А се определя основният капацитет за генериране на усилие.

Може да се реализира чрез три възможности – намиране на предварително изчислени стойности, изчисляване на коефициенти чрез определена процедура, и усъвършенствана процедура за точно изчисление. Те са подробно описани са в приложения А и В.

При стъпка B капацитетът за генериране на усилие, определен в стъпка А, е намален според обстоятелствата, при които трябва да се генерира усилието (скорост, честота и продължителност на действието). Намаляването се постига чрез съвкупност от множители. По същество резултатът е усилие, което може да се приложи без значителна умора.

При стъпка C се оценява рискът, свързан с предвижданото използване на машината. Оценяването се извършва чрез множители на риска, като се намалява максималното постижимо усилие от стъпка B до стойности, свързани с различни нива на риск.

Стандартът определя три зони:

• Препоръчителна зона – рискът от заболяване или травма е пренебрежим. Не е необходима намеса.
• Зона, която не е препоръчителна – рискът от заболяване или травма не може да се пренебрегне. Ето защо той трябва да се оцени и анализира допълнително с оглед допълнителни рискови фактори. Ако се стигне до заключението, че предвижданото използване е свързано с риск, може да се наложи повторно проектиране на машината, или други мерки, намаляващи риска.
• Зона, която трябва да се избягва – рискът от заболяване или травма е очевиден и не може да се приеме. Необходима е намеса за намаляване на риска.

Стандартът описва също и факторите, влияещи върху риска – работна поза, ускоряване и точност на движението, вибрация, взаимодействие човек-машина, лични предпазни средства, околна среда.