Постановление №2/1979 г.: Субект на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат и лицата, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа

Субект на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат и лицата, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа в предприятието или организацията, ако не е прекъсната причинната връзка между поведението и настъпилия резултат. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 гр. София, 27 септември 1979 година Пленумът на Върховния съд на НРБ, в заседанието

Тълкувателно решение на ВКС 2026: Обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване

Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ.

Авария с хлорен облак: Фатални грешки при разтоварване на химикали

В практиката по здраве и безопасност често казваме, че инцидентите не се случват внезапно — те се „изграждат“ с поредица от пропуски и малки грешки. Пример за това е аварията в американската компания MGPI Processing, Inc., при която смесването на две несъвместими химични вещества довежда до образуване на токсичен хлорен облак, евакуация на хиляди хора

Смърт при работа с подемник: какво реши съдът и какво научаваме от случая

Макар и стар, този случай остава болезнено актуален. Променят се машините, технологиите и наредбите – но човешките грешки са същите. Затова урокът от това дело трябва да се помни – не само от юристите, а от всеки работодател. Как е станала злополуката На 10 август 2006 г. в автосервиз в Стара Загора двама автомонтьори ремонтират

Програма за извънреден инструктаж след трудова злополука (рамкова)

Тази програма за извънреден инструктаж след трудова злополука може да бъде утвърдена като постоянно действаща. При конкретна ситуация може да се актуализира като към нея се добавят информационни материали, свързани със злополуката или да се опишат специфични инструкции или изисквания или да се цитира в заповедта за провеждане на инструктажа. Можете да видите (и ползвате)

Презентация на ГИТ „Трудови злополуки и професионални болести“

Съдържание: Какво е трудова злополука Кои лица са осигурени за трудова злополука Изисквания за уведомяване и деклариране Разследване – въпроси за проверка Стъпки при разследването Действия след трудова злополука Правна уредба на професионалните болести Проучване на професионална болест Задължения на осигурителя БЪРЗ ПРЕГЛЕД И ЛИНК ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ:  ИЗТЕГЛETE ПРЕЗЕНТАЦИЯТА/ pptx 📖 Още по темата

Злополуки в офиса: рискове, примери и добри практики

В тази презентация са разгледани както обичайни, така и по-неочаквани злополуки в офисна среда, заедно с конкретни примери за опасни ситуации и добри практики за предотвратяването им. Акцентът е поставен върху реалните пропуски в организацията на работата и върху практичните решения, които намаляват риска за работещите.

Сбиване по време на работа – кога е трудова злополука/ Решение № 158/01.08.2008 г. – АС Перник

Резюме:  Фактическият състав на трудовата злополука според предвиденото в закона съдържа следните елементи: наличие на внезапно увреждане на здравето, внезапното увреждане на здравето да е причинило неработоспособност или смърт, това увреждане на здравето да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка друга работа извършвана в

Заповед № 1016-40-1269 от 26 ноември 2021 г. за утвърждаване на образец на Декларация за трудова злополука (Обр. 0-11/2022/НОИ)

Издадена от Националния осигурителен институт Обн. ДВ. бр.102 от 7 Декември 2021г. На основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки нареждам: 1. Утвърждавам образец на Декларация за трудова злополука (Обр. 0-11/2022/НОИ) съгласно приложението. 2. Отменям образец на Декларация за трудова злополука, утвърдена със Заповед № 232

Анализ на трудови злополуки – метод „Дърво на причините“

Анализът на отделната трудова злополука, чрез метода на дървото на причините (ДП), цели да разкрие логичната последователност на събитията, довели до трудовата злополука и да открие факторите, участвали при формирането на опасната ситуация и присъствието на човека в нея. По същество ДП представлява един свързан граф* на събитията и вида на връзките между тях, довели

Анализ на съдебната практика – трудови злополуки и професионални заболявания

От настоящата статия ще научите полезна информация за съдебната практика, свързана с тълкувания относно съществените признаци на трудовата злополука (внезапно увреждане на здравето, функционалната връзка с изпълняваната работа) и за приравнена трудова злополука – по чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Трудовата злополука и професионалната болест са осигурени професионални социални рискове. Те

ВКС: Обезщетението по чл. 200 КТ не се приспада с получените болнични от НОИ

Резюме: При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, полученото обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ не се приспада. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща

Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане

Определянето на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане създава значителни затруднения в практиката на съдилищата. Това се отнася особено до обезщетението за вреди от увреждане на здравето и причиняване смъртта на пострадалия. С оглед установяване на правилна и единна практика по споровете за такива вреди Пленумът на Върховния съд с

Нетравматично увреждане по време на работа и трудова злополука

РЕЗЮМЕ За да се квалифицира една злополука като трудова, е необходимо да са налице кумулативно предвидените в закона условия – внезапно увреждане, което е станало “във връзка или по повод на извършваната работа”, т.е. да има наличие на причинна връзка между извършваната работа и настъпилото увреждане на здравето на лицето. Настъпилото внезапно нетравматично увреждане –