Макар и стар, този случай остава болезнено актуален. Променят се машините, технологиите и наредбите – но човешките грешки са същите.
Затова урокът от това дело трябва да се помни – не само от юристите, а от всеки работодател.
Как е станала злополуката
На 10 август 2006 г. в автосервиз в Стара Загора двама автомонтьори ремонтират лек автомобил „Шкода 105“. Колата е повдигната на двуколонен подемник.
При опит да направят измервания на диагоналите на шасито, единият от тях – опитен работник с дългогодишен стаж – отместил една от опорните лапи, защото пречела на ролетката, и подпрял автомобила с дървена летва.
В следващия момент автомобилът се приплъзнал по останалите три лапи и паднал. Единият работник бил тежко ранен, а колегата му загинал, притиснат под автомобила.
След разследване злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Съдът разглежда иск по чл. 200 от Кодекса на труда – за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, довела до смърт. Ищецът (синът на починалия) претендира обезщетение в размер на 80 000 лв.
Установени нарушения
- Не е проведен периодичен инструктаж на пострадалия съгласно чл. 281, ал. 5 КТ;
- Липсва досие на използваното работно оборудване – двуколонния подемник;
- Не е разработена инструкция за безопасно изпълнение на конкретната дейност по чл. 277 КТ и чл. 15 от Наредба № 3/1996 г. (бел. старата наредба за инструктажите);
- Не е осигурен ефективен контрол за безопасно извършване на работата (чл. 16, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗЗБУТ);
- Работниците не са инструктирани по реда на вътрешните инструкции за работа с подемника.
Съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си за организация, контрол и обучение по безопасност на труда. Това представлява нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ и ангажира имуществената му отговорност по чл. 200 КТ.
Как съдът преценява отговорността на работодателя
Работодателят възразява, че пострадалият е допуснал нарушения и е действал при груба небрежност – отместил опора на подемника и подпрял автомобила с дървена летва.
Съдът обаче установява, че макар действията на пострадалия да са неправилни, те не представляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като липсва доказателство, че е предвиждал настъпването на вредоносен резултат и съзнателно е поел риска.
Възражението за умисъл или самонадеяност също е отхвърлено като недоказано.
Съдът приема, че вината на работника е частична, но отговорността на работодателя не може да бъде изключена. Работодателят е длъжен да обезпечи условията на труд така, че дори при човешка грешка да не настъпва злополука.
Решение: Съдът присъжда обезщетение от 40 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на злополуката. Останалата част от иска (до 80 000 лв.) е отхвърлена като прекомерна.
Какво трябва да знаем като работодатели
- Отговорността по чл. 200 КТ е обективна – работодателят дължи обезщетение независимо от това дали има вина;
- Провеждането на инструктаж и наличието на подпис в книга не са достатъчни, ако инструктажите не са системни и обвързани с реалните рискове;
- Всеки подемник, машина или съоръжение трябва да има документация, инструкции и протоколи за проверка;
- При работа с повдигнати автомобили трябва да има надеждно механично осигуряване (подпори, блокировки), а не импровизирани опори;
- Нарушения като „липсва инструкция“ или „не е проведен инструктаж“ се доказват лесно при съдебни дела и тежат срещу работодателя.
Дори когато работникът допусне грешка, съдът ще търси първопричината – защо организацията на безопасността е позволила тази грешка да има фатален резултат.
Превенция на подобни случаи
- Актуализирайте инструкциите за безопасност при работа с повдигащи съоръжения – описвайте конкретните забрани („не работи под неподлежащо осигурен автомобил“).
- Водете реална документация – досие на подемника, проверки, технически паспорти, протоколи.
- Провеждайте инструктажи за реалната дейност, не формално. Използвайте примери от такива инциденти и при обучение.
- Изисквайте потвърждение от работниците, че са запознати с инструкциите – при обновяване се подписват отново.
- Контролирайте поведението на място. Контролът е ключов елемент по чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ – без него системата е само на хартия.
- Използвайте реални казуси за инструктажи – подобни като този могат да се разглеждат по време на месечните заседания на КУТ/ГУТ.