В началото международният стандарт ISO 9241 е замислен като седемнадесет части с ергономични изисквания за работа в офис с видеотерминали. Но неговата област на приложение се разширява и той започва да обхваща много ергономични аспекти на взаимодействието човек – система.
Стандартът съдържа много части, номерирани в стотици – серия 100 се отнася за софтуерен интерфейс, серия 200 – за ориентирано към човека проектиране, серия 300 – за видеодисплеи, серия 400 – за физични входни устройства и т.н.
Стандартите от тази серия твърде често се променят и заменят, тъй като новите технологии се развиват много бързо.
Двете основни части, които конкретно касаят работното място с видеодисплей са:
БДС EN ISO 9241-5:2000 Ергономични изисквания при работа в офис с видеотерминали (ВТ). Част 5: Изисквания към работното място и работната поза
БДС EN ISO 9241-6:2000 Ергономични изисквания при работа в офис с видеотерминали (ВТ). Част 6: Ръководство за работната среда
Ергономичният стандарт БДС EN ISO 9241-5 “Ергономични изисквания за работа с видеотерминали. Част 5: Изисквания за разположението на конкретните работни места и за позите” дефинира ергономичните принципи, съблюдаващи изискванията на потребителя за проектирането и обзавеждането на работни места за работа с видеодисплей.
В стандарта се регламентират параметрите на конкретното работно място/работната станция с видеодисплей, насочени към приспособяването на индивидуалния потребител от гледна точка на изисквания, свързани с изпълнението на работата, свободното пространство за тялото, допустимите и предпочитани пози и комфорт.
Под работна станция/конкретно работно място се разбира съвкупност от устройство с дисплей със или без централен процесорен блок, което може да е снабдено с клавиатура и/или друго входно устройство и/или софтуер, определящо интерфейса оператор-машина, както и принадлежности по избор, периферни устройства и заобикаляща работна среда.
Стандартът предлага подходящо подреждане на конкретното работно място: столът и работната повърхнина, зрителният ъгъл (ъгълът между хоризонталната линия и зрителната ос на окото), височината на работната повърхнина (повърхнина, върху която се използват техническите средства и материалите, необходими за задачата) и на клавиатурата, свободното пространство за коленете, наклонът на предмишницата и височината на лакътя.
Опорни повърхнини
- Работната повърхнина трябва да осигури опора както за екрана и входните устройства и съответните средства и материали, така също и за ръцете на потребителя.
- При използване на входни устройства (клавиатура, мишка) височината на опорната повърхнина трябва да позволи комфортна и ефикасна поза на мишниците, предмишниците и ръцете от китките до върха на пръстите.
- Работната повърхнина трябва да се регулира по отношение на височината, а когато се изисква от задачата, също и по отношение на наклона. При седяща работна поза е необходимо достатъчно вертикално, хоризонтално и странично свободно пространство между тялото и долните крайници на потребителя и компонентите на конкретното работно място.
- При регулириеми повърхнини, свободното пространство трябва да удовлетвори минималния обхват от 5-ия персентил на жени до 95-ия персентил мъже.При нерегулируеми мебели, трябва да се използва свободно пространство, което удосвлетворява 95-ия персентил на мъже.
- Потребителят трябва да има възможност да поставя под ъгъл, да накланя или да завърта видеодисплея по такъв начин, че тя или той да поддържа работната поза без напрежение независимо от височината на очите, да минимализира акомодационното усилие и да се предпазва от смущаващи отражения и заслепяване.
- Покритието на работните повърхнини не трябва да превишава матовостта на копринената материя (съответстваща на 45 единици блясък или на 60о – стойност по рефлектометър, по-малка от 20), за да минимизират огледалните отражения.
- Не трябва да има остри ръбове или ъгли на работните повърхнини и на техните опорни рамки, които могат да причинят увреждане или дискомфорт на потребителите.
Работен стол
Целта на проектирането на подходящ работен стол е да се осигури стабилна опора на тялото при динамична поза, която да е удобна за продължителен период от време, физиологично приемлива и съответстваща на задачата и дейностите, които трябва да се изпълняват. Най-важните цели са:
- да не се ограничава циркулацията на кръв в долните крайници;
- лесно да се поддържа и променя позата;
- да се осигурява опора на гръбначния стълб;
- повърхността да е с достатъчно ниво на триене, за да се предотврати хлъзгане по седалката;
- повърхнината да не запарва.
Параметри, свързани с пригодността са:
- височина на седалката – трябва да бъде регулируема;
- дълбочина на седалката – може да се постигне чрез регулиране на облегалката спрямо седалката или чрез движение на седалката спрямо облегалката;
- широчина на седалката – да бъде по-голяма от широчината на бедрата.
Динамичните аспекти при седене са свързани с осигуряването на възможност на потребителя често да сменя позата си. Четири важни аспекта на проектирането на седалката допринасят директно за тази цел: наклон на седалката, движение на седалката и облегалката, колелца и въртене на седалката.
Наклонът на седалката позволява на потребителите да променят позата си в направление напред и назад. По този начин се осигурява добър приток на кръв.
Регулируемата седалка може да съчетава наклоняване както напред, така и назад. Движенията на седалката и облегалката позволяват на потребителите да променят позата си, така че да съответства на комфорта на потребителя и на изискванията на задачата.
Това, което трябва да се вземе под внимание е възможността на потребителя да определя и промяна позициите по всяко време.
Видът на колелцата трябва да съответства на особеностите на повърхността на пода. Работният стол не трябва да се премества сам, когато е зает или когато е свободен. Колелцата с малко съпротивление не могат да бъдат използвани безопасно при твърда повърхност на пода.
Въртенето трябва да позволи на потребителите лесно и безопасно да променят ориентацията на тялото си без завъртане на гръбначния стълб или усукване на тялото, за да улесняват желаната близост до средствата, които подсигуряват променящите се изисквания на задачата.
Облегалката трябва да осигурява опора на гърба и специално в областта на кръста. Ниската облегалка трябва да започва на ниво, което създава свободно пространство за максималната изпъкналост на седалището, да е максимално издадена в средната област на кръста и да свършва под нивото на лопатките, така че да не спира движението на горната част на тялото.
По-високите облегалки трябва да са издадени напред в областта на кръста, като постепенно преминават към равна повърхнина или вдлъбване.
За определени работни задачи и за моментите, когато се прекъсва работата, подлакътниците могат да бъдат опора за мускулната система на врата и раменете и могат да подпомагат ставането и сядането. Подлакътниците не трябва да ограничават лесния достъп до работното място – височината не трябва да пречи работният стол да бъде пъхнат под работната повърхност.
Допълнителни опорни елементи
При задачи, където потребителят на видеодисплей работи от хартиен или друг носител, се препоръчва държател на документи.
Държателят на документи намалява движенията на главата, врата и очите, необходими, когато се гледа към различни зрителни обекти. За да се вземат предвид различията в четливостта на документа-източник и изискванията на зрението на индивидуалните потребители, държателят на документи трябва да бъде регулируем по наклон, разстояние и височина.
Поставката за краката може да бъде една допълнителна опора за осигуряване на удобен ъгъл между краката и ходилата и е средство за осъществяване на промени в работните пози.
Опора за краката е необходима в случаите, когато височината на работния стол е регулирана така, че ходилата на потребителя да не могат да се разположат хоризонтално на пода.
Повърхнината на поставката не трябва да е хлъзгава и да е с достатъчен размер, за да позволява известна свобода на движение.
Разполагането на клавиатури и други входни устройства и осигуряването на опора на ръцете от китките до върха на пръстите, на китките и на предмишниците трябва да подпомага намаляването на статичното натоварване на горните крайници, да намалява натоварването на мускулите на врата и раменете и да намалява потребността от прекомерно сгъване, разгъване и отклоняване на китката.
Разполагане на конкретните работни места в работното пространство
При разполагане на конкретните работни места в работното пространство трябва да се обърне особено внимание на:
- достъпа на потребителя – да не се ограничава и затруднява достъпа до конкретното работно място;
- достъпа с цел поддръжка – да не се затруднява достъпа до елементите на работните средства, местата на свързващите кабели и щепселни съединения с цел поддръжка;
- работните групи – работния поток, изискванията на задачата и социалните аспекти;
- наличното пространство;
- необходимостта от споделяне на работните площи;
- осветлението;
- достъпа с цел почистване.
Свързването с кабели трябва да се планира и осъществява, като се вземе предвид разполагането на конкретните работни места в заобикалящата среда. Свързването трябва да бъде сигурно и стабилно, така че преминаването през работните повърхнини или пода да не носи риск. Дължината на кабелите трябва да бъде достатъчна за удовлетворяване на настоящите и бъдещи потребности на потребителя, като се отделя специално внимание на възможното преподреждане на пространството в помещението.
Част шеста на стандарта ISO 9241 дава препоръки при определяне на условията на заобикалящата среда, които влияят върху комфорта и изпълнението на работата на потребителя Характеристиките на компютърната работна станция и заобикалящата работна среда се разглеждат в следните аспекти:
- естествено и изкуствено осветление;
- звук и шум;
- вибрации;
- електромагнитни полета и статично електричество;
- заобикаляща топлинна среда (топлинен комфорт);
- организация на пространството и работното място.
Добрата осветителна инсталация трябва да се проектира така, че да изпълни планираните функции и да е съвместима със заобикалящата работна среда. Свързаните с това фактори включват следното:
- благоприятно разпределение на яркостта и контрастите в работното помещение;
- осветеността в хоризонтална и вертикална равнина;
- отношението между осветеността в двете равнини.
Колкото изпълняваната задача е по-тежка и сложна, толкова по-вероятни са нежеланите влияния на шума, като намаляване на изпълнението на работата, раздразнителност и реакции на нервната система.
Звуците, носещи информация (включително речта, машинни звуци с характерна последователност във времето) също могат да намалят работоспособността при ниски нива на шум. Човешката реч, като нежелан звук, може да пречи на звуковата комуникация и на умствените способности, свързани с кратковременното запаметяване.
Когато вибрации влияят върху тялото на потребителя (например върху краката, таза, ръцете, главата) в зависимост от интензитета на вибрациите може да се появи досада, затруднения в работата, намаляване на производителността и нарушаване на здравето.
Изискванията по отношение на електромагнитни полета и статично електричество са свързани с качеството на изображението на видеодисплеите и по-специално на дисплеите, базирани на електроннолъчева тръба.
Топлинните условия на конкретните работни места директно влияят на комфорта на изпълнението на работата на потребителите Въвеждането на компютърни работни станции в работното пространство води до допълнително топлинно натоварване и промяна на движението на въздуха.
Параметрите на микроклимата – движение на въздуха, относителна влажност и температура, определят много аспекти на топлинния комфорт. Той може да се влоши от нежелано локално изстудяване, несиметрично излъчване от топли и студени повърхини, течение (скорост на въздуха); когато температурата на въздуха по вертикала между главата и краката е твърде голяма и когато температурата на пода е или твърде висока, или твърде ниска.
Скоростта на въздуха въздейства на общото усещане на топлина. В повече случаи може да причини усещане за течение. Скоростта на въздуха може да е причинена от климатична инсталация или вентилационна система и от студени повърхнини (въздушен поток от пода).
Топлинният дискомфорт се влияе също и от влажостта на въздуха, като увеличената влажност води до по-висока действителна температура. От друга страна, при висока влажност има риск от поява на конденз по студените повърхини и от появата на мухъл. Ако влажността е много ниска, съществува рис от изсъхване на слизестата мембрана. Дискомфорт могат да усетят и хора, които носят контактни лещи.