Въпросите са основно по прилагане на изискванията на Кодекса на труда за почивки, но има и такива свързани с физиологичните режими на труд и почивка.
Нормативните изисквания са нанесени с някои коментари и указания, както и ще намерите препратки към налични ресурси в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА, които ще улеснят прилагането на нормативните изисквания.
1. Осигурена ли е на всички работници или служители почивка за хранене, която не е по-малко от 30 минути?
Нормативно изискване: чл. 151 от Кодекса на труда:
Чл. 151. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
ℹ Почивките по време на работа и времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, се определят в Правилника за вътрешния трудов ред.
2. Осигурена ли е 12 часова непрекъсната междудневна почивка между два работни дни на всички работници и служители?
Нормативно изискване: чл. 152 от Кодекса на труда:
Чл. 152. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
ℹ При разделяне на работния ден на части е забранено да се нарушава минималната непрекъсната междудневна почивка.
3. Почивката за хранене на работниците или служителите включена ли е в работното време?
Нормативно изискване: чл. 151, ал. 2 от Кодекса на труда:
Чл. 151. (2) Почивките не се включват в работното време.
ℹ Въведените почивки по Кодекса на труда не се включват в работното време. Това означава, че при 8 часов работен ден, времето за почивка се добавя към тези часове. Например при работно време от 9 до 18 ч., реалното работното време ще бъде 8 часа, а почивката за хранене ще е един час.
В производствата с непрекъсваем процес почивката за хранене се включва в работното време (смени, дежурства). (Виж Въпрос №7).
4. При подневно отчитане на работното време осигурена ли е на всички работници и служители седмична почивка от два последователни дни?
Нормативно изискване: чл. 153 от Кодекса на труда:
Чл. 153. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
ℹ Това изискване е приложимо само при петдневна раотна седмица. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (виж въпрос №6)
5. Когато се прилага подневно изчисляване на работното време, осигурява ли се на всички работници и служители, които полагат извънреден труд през двата дни от седмичната почивка, почивка не по-малко от 24 часа през следващата седмица?
Нормативно изискване: чл. 153, ал. 4 от Кодекса на труда:
Чл. 153. (4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
6. При сумирано изчисляване на работното време допуска ли се непрекъснатата седмична почивка да бъде по-малко от 36 часа?
Нормативно изискване: чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда:
Чл. 153. (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.
ℹ Ако вие нямате въведено сумирано изчисляване на работното време, то този въпрос не е приложим за вас.
7. При непрекъсваем процес на работа осигурява ли се на работниците или служителите време за хранене през работното време?
Нормативно изискване: чл. 151, ал. 3 от Кодекса на труда:
Чл. 151. (3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.
8. При сумирано изчисляване на работното време, допуска ли се, при промяна на смените, непрекъснатата седмичната почивка да бъде по-малко от 24 часа, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това?
Нормативно изискване: чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда:
Чл. 153. (3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
9. При работно време с променливи граници допуска ли се междудневната почивка да бъде по-малко от 12 часа?
ℹ Работното време с променливи граници е познато още като гъвкаво работно време. То позволява на служителя да определи кога да започне и завърши работния си ден, като същевременно има определени часове, в които трябва задължително да бъде на разположение. Въвежда се с заповед на работодателя.
В чл. 139 от Кодекса на труда не е направено изключение от изискването за продължителността на междудневната почивка. Полезна статия можете да намерите на следния линк (външен): Работно време с променливи граници
10. Включени ли са физиологичните режими на труд и почивка в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието?
Нормативно изискване: чл. 7 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
Чл. 7. Физиологичните режими на труд и почивка се включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до знанието на работещите.
ℹ Приема ли се, ако физиологичният режим на труд и почивка е приложение на Правилника? Да.
✅ РЕСУРС: Ръководство за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка
11. Уведомени ли са работниците и служителите за физиологичните режими на труд и почивка?
Нормативно изискване: чл. 11, ал. 4 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
Чл. 11. (4) Работодателят осигурява информация на работещите за най-подходящия вид регламентирани почивки във връзка с изпълняваната от тях работа съгласно изискванията на т. 16, 17 и 18 от приложението. Работещите съобразно личните си предпочитания могат сами да избират начина на тяхното прекарване.
ℹ Тези точки описват видовете почивки: активни, полупасивни и пасивни. Това означава, че в разработения физиологичен режим на труд и почивка трябва да са посочени не само времената на почивките, но и техния вид: активни, полупасивни или пасивни.
Препоръчително е да има по-подробни указания относно това какво означава съответния вид почивка и препоръки към работещите какво могат да правят по време на почивките. Работодателят има и задължение да осигури подходящи места за почивка в зависимост вида на регламентираните почивки.
12. При удължени смени от 12 часа осигуряват ли се на всички работници и служители минимум две почивки по време на работа, по 30 минути всяка?
Нормативно изискване: Приложение към чл. 8 на Наредба № 15 от 31.05.1999 г.
15. Разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа се подчинява на следните изисквания:
в) при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна;
ℹ Коментар: Това изискване реално не отговаря на физиологичните правила при нощна смяна, тъй като половинчасова почивка в ранните часове на деня нарушава кривата на работоспособността и увеличава риска от злополуки, но е императивно, т.е. задължително.
13. Включва ли се в работното време на работниците или служителите почивката за хранене при непрекъсваем процес на работа?
Нормативно изискване: чл. 151, ал. 3 от Кодекса на труда
Чл. 151. (3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.
14. Въведен ли е физиологичен режим на труд и почивка за всички работни места, за които е установено някое от следните обстоятелства – работа с високо нервно-психическо натоварване, монотонност и при работа на смени?
Нормативно изискване: чл. 12, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа се въвеждат физиологични режими на труд и почивка, които спомагат за запазването на здравето и работоспособността на работещите лица.
ℹ Дали има някой от тези фактори ще се прецени при оценката на риска.
✅ РЕСУРСИ:
Контролните органи изискват за продавач в мол разработен физиологичен режим. В същото време там, където условията за въвеждане на фртп не действат кумулативно, напр.имаме само сменна работа и високо нервно- психическо натоварване, без изискване за норма, работодателите не искат да въвеждат фртп, работещите искат.Кое е правилно?
Здравейте, инж. Димитрова,
Моето мнение е, че не е необходимо да има изискване за норма, за да е изпълнена точка 1 от условията за разработване на ФРТП.
Необходимостта от въвеждане на ФРТП ще произлезе от оценката на риска, както и работодателят има задължението да обсъди с КУТ/ГУТ „възможностите за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка“.
Също така, в ЗЗБУТ (чл. 12) е казано, че се въвежда ФРТП „при работа с високо нервно-психическо натоварване“. Не е необходимо да са налични всички описани в чл. 12 от ЗЗБУТ условия наведнъж, за да се въведе ФРТП.