Селскостопанските работници са изложени на остро и хронично въздействие на редица фактори при работа, които могат да окажат влияние върху здравето им. Трудът им често е тежък, включващ удължено работно време, тежки условия и пренапрежение на мускулно-скелетната система, репетативни движения, респираторни вредности, токсични химикали, психосоциален стрес и различни болести, предавани от животни (1, 2).
Рискове от фатални и нефатални трудови злополуки
Селскостопанската дейност е една от най-опасните, с висок риск от фатални трудови злополуки, дължащи се на преобръщане на моторни превозни средства, селскостопански машини, големи животни, работни повърхности, свързани с риск от падания.
Най-често срещаните причини за нефатални трудови злополуки са работни повърхности, свързани с риск от падания, животни, машини и инструменти. Селскостопанските злополуки не засягат само работещите, но и други, намиращи се на мястото, възрастни и деца.
Трудови злополуки в селското стопанство в България
През периода 2001-2009г. в сектор селско стопанство в България са регистрирани 1043 трудови злополуки (19). През периода са регистрирани 79 фатални трудови злополуки и 39 случая на инвалидизация вследствие на трудови злополуки. Данните за фатални и нефатални трудови злополуки могат да се проследят на Фиг.2 и Фиг. 3.
През периода 2001 – 2009 г. се наблюдава тенденция за понижение на трудовите злополуки в сектора. За съжаление до 2008 г. не се наблюдава понижение на броя на фаталните трудови злополуки, и за първи път през 2009 г. честотата на фаталните трудови злополуки е по-ниска.
■ Трудовите злополуки в селското стопанство в България варират в зависимост от вида дейност, използваното оборудване, работа с тежки машини, различни инструменти, животни, и др.
■ Най-чести са преобръщанията, изкълчванията, фрактурите, нараняванията, уврежданията на очите и др.
Фигура 2. Трудови злополуки в селското стопанство в България за периода 2001 -2009 г.
Фигура 3. Фатални трудови злополуки и трудови злополуки, водещи до инвалидизация в селското стопанство в България за периода 2001-2009.
Физични фактори
– шум, вибрации, прах, ниски и високи температури, работа на открито, продължителна експозиция на слънце и др.
Селскостопанските работници се сблъскват с много различни рискове на околната среда, включително физични рискове, като горещина или студ. Работата на открито, срещана при много селскостопански дейности, често е свързана с интензивна експозиция на ултравиолетова радиация и риск от дерматологични здравни проблеми, включително рак на кожата.
Често срещана в селското стопанство е и експозицията на шум и вибрации при работа със селскостопанска техника и извършване на дейности в затворени помещения, вследствие на което при селскостопанските работници по-често се наблюдава шум-индуцирана загуба на слуха.
Химични вещества
В селското стопанство се изполват различни продукти за растителна защита (пестициди), различни групи вещества по отношение на тяхната токсичност, начин на действие и прилагане (7, 8). Пестицидите включват хербициди, фунгициди, препарати за обеззаразяване на семена, инсектициди, родентициди и др. Наличието на пестициди постоянно се променя, тъй като едни пестициди навлизат на пазара, а други се оттеглят. В продължение на десетилетия пестицидите са интегрална част от земеделието и животновъдството.
Използват се също и в горското стопанство за контрол на насекомите и заболяванията, навлизат и в търговския риболов. Работещите в земеделието, горското стопанство и риболова са експонирани и на други агрохимикали, като изкуствени торове, горива и отпадни газове от селскостопанска техника, естествени токсиканти – ферментационни газове, дразнещи растения и др.
Вижте и:
Въпросник за инспектиране при използване на продукти за растителна защита в селското стопанство
Физиологични фактори
Селскостопанският труд включва цял кръг от признати рискови фактори за мускулно-скелетната система като прилагане на сила, репетативни движения, продължителност на експозицията, неблагоприятна работна поза и метаболитни фактори. И те определено допринасят за по-високата честота на мускулно-скелетните увреждания при селскостопанските работници (9, 10).
Биологически агенти
(бактерии, микобактерии, вируси, и гъби), болести, предавани от животни
Селскостопанските дейности често включват работа с различни видове домашни животни, което създава риск от разпространение на предавани от животни заболявания при контакт с болни животни, телесни течности от заразени животни, аерозоли от заразени стопанства, убождания или наранявания. Бруцелозата, лептоспирозата, туберкулозата, птичият и свинският грип са примери на предавани от животните заболявания и рискове за селскостопанските работници (8, 11).
Работно време
като сезонна работа, удължено работно време, ранно ставане сутрин са важни рискови фактори за селскостопанските работници. Добре известно е, че удължените работни часове са обичайни в селското стопанство и допринасят за появата на умора и повишен здравен риск (1, 2, 8).
Психосоциални рискови фактори
Широк кръг от фактори, свързани с изискванията на трудовата задача, недостатъчното време за извършване на работата, социални взаимоотношения и др. допринасят за стреса при работа (12).
В дългосрочен план при високи изисквания в продължение на много часове и дни, успоредно със стреса се натрупва и умора, вследствие на което селскостопанските работници не могат да се справят с вредностите от заобикалящата ги трудова среда. Кумулативният ефект на психологичните стресори може да доведе до остър стрес в краткосрочен план и до хронично напрежение в дългосрочен план.
Променящите се климатични условия са отличен пример за липсата на контрол върху природата. При самонаетите селскостопански работници реализацията на продукцията е друг често срещан силен стресор.
Законодателство
Законодателство в България, отнасящо се до безопасността и здравето, е хармонизирано със законодателството в Европейската общност. От значение за селскостопанския сектор са следните закони:
- Закон за здравословни и безопасни условия на труд;
- Закон за защита от вредното въздействие на химични вещества и смеси;
- Закона за защита на растенията – урежда изискванията към продукти за растителна защита (ПРЗ) и торове, режима на изпитване, разрешаване, внос, производство,
търговия и контрол на употребата им, с цел защита здравето на хората и животните и опазване на околната среда. - Правилник за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”.
Книгопис
1. Murphy DJ, Lee BC. Critical issues facing agricultural safety and health. J Agric Saf Health. 2009 Jul;15(3):203-5.
2. Bulat P; Somaruga Chiara; Colosio C. Occupational health and safety in agriculture: situation and priorities at the beginning of the third millennium. La Medicina del lavoro 2006;97(2):420-9.
3. Demographic data. National Statistical Institute.
4. Facts and data for sector Agriculture. Union in Agriculture. (in Bulg.) http://www.fnsz.org/pics/296.pdf
5. Unemployment. National Statistical Institute.
6. Exceptional National Campaign “Seasonal work in agriculture” 15.05-30.06.2009, Executive Labour Inspectorate. (in Bulg.) http://www.gli.government.bg/
7. Maroni M, Fanetti AC, Metruccio F. Risk assessment and management of occupational exposure to pesticides in agriculture. Med Lav. 2006 Mar-Apr;97(2):430-7.
8. Karad•inska-Bislimovska J, Minov J, Stoleski S, et al. Environmental and Occupational Health Risks Among Agricultural Workers Living in a Rural Community Near Petroleum Refinery and Motorway in Skopje Region. Arh Hig Rada Toksikol 2010 Dec 1; 61(4):415-424.
9. Kirkhorn SR, Earle-Richardson G, Banks RJ. Årgonomic risks and musculoskeletal disorders in production agriculture: recommendations for effective research to practice. J Agromedicine. 2010 Jul;15(3):281-99
Автори: Катя Вангелова, Живка Халкова, Ирина Тонева, Национален център по обществено здраве и анализи
Българско списание за обществено здраве, 2012, том 4, кн. 1
Вижте и: