Правилник за отмяна на Правилника по безопасността на труда при строителните и монтажните работи (Д-02-001) (утвърден от ЦС на БПС, С., 1982 г.; изм. и доп., заповед № 268 от 17.ХI.1997 г. на министъра на труда и социалната политика, ДВ, бр. 4 от 1998 г.)
ИЗДАДЕН ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Обн. ДВ. бр.63 от 20 Юли 2004г.
Параграф единствен. Правилникът по безопасността на труда при строителните и монтажните работи (Д-02-001) (утвърден от ЦС на БПС, С., 1982 г.; изм. и доп., заповед № 268 от 17.ХI.1997 г. на министъра на труда и социалната политика, ДВ, бр. 4 от 1998 г.) се отменя считано от 5.ХI.2004 г.
Отменен и с:
1. § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – ДВ, бр. 37 от 4 май 2004 г., в сила от 5 ноември 2004 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 1. С този правилник се определят изискванията по безопасността, хигиената на труда и пожарната безопасност (БХТПБ) при извършването на строителните и монтажните работи (СМР) при изпълнение на нови строежи, реконструкция, включително преустройства с промяна на предназначението на строежи или на части от тях, разширение, включително пристрояване и надстрояване, ремонт и разрушаване на съществуващи сгради и съоръжения.
Чл. 2. (1) Правилникът се прилага при:
1. изработването на проекта за организация и изпълнение на строителството (ПОИС) и работния проект за организация и изпълнение на строителството (РПОИС) към проектите на съответния строеж;
2. осигуряването на безопасност при трудовата дейност при изпълнение на СМР, независимо от формата на организация, вида на собствеността и основанието, на което се извършва работата, включително изработване на инструкции по БХТПБ.
(2) При изграждане на еднофамилни жилищни сгради в дворищно-регулационни парцели със собствени сили от самите собственици ПОИС, респективно РПОИС, се изработва само в случаите на заемане на части от тротоари и улици, нарушава се съществуващата организация на движението или се използват подвигателни механизирани съоръжения за извършване на СМР. В тези случаи за инструктажа по БХТПБ при извършването на СМР е отговорен техническият ръководител на строежа.
Чл. 3. Правилникът не се отнася за промишлено-производствените и помощните дейности на строителните предприятия (комбинати, бази, кариери, полигони, цехове и др.), предназначени за производство на стоманобетонни и стоманени елементи и изделия, комплектация и заготовка, производство на бетонни, асфалтови, варови и други смеси, добив на ломен камък и инертни материали, постоянни централни и междинни складове и др.п.
Чл. 4. (1) При организиране и осъществяване на трудовата дейност, свързана със СМР, се изпълняват изискванията на този правилник, Наредба № 6 за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност при трудовата дейност, Наредба № 4 за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана, нормативните актове по безопасността на труда за различните дейности, видове работи и работно оборудване, свързани с изпълнението на СМР, и нормативните актове по хигиена на труда, противопожарна охрана и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена степен на опасност при изпълнението на СМР.
(2) Нормативните актове, свързани с осигуряването на безопасност на трудовата дейност при изпълнението на СМР, са дадени в приложението към § 5 на Наредба № 6 за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност при трудовата дейност.
Чл. 5. (1) Към проекта, който се внася за одобряване и въз основа на който се издава разрешението за строеж, задължително се изработва част ПОИС. В самостоятелен раздел БХТПБ в ПОИС се определят:
1. конкретни решения или изисквания за осигуряване на безопасност на трудовата дейност при изпълнението на СМР на строителната площадка, на строежите, а при необходимост – и на отделни работни места, в това число при изпълнение на земни работи, при работа на височина, при ползване на скелета, платформи, люлки, стълби и др., в опасната зона при работа със строителни машини и друго работно оборудване и в охранителната зона на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, колектори и други проводи;
2. битовото и санитарно-хигиенното обслужване на работещите на строителната площадка;
3. другите изисквания за осигуряване на БХТПБ съгласно правилника. (2) Работен проект за организация и изпълнение на строителството се изработва при необходимост от строителното предприятие – главен изпълнител.
Чл. 6. С частта БХТПБ към РПОИС се определят конкретните решения и изисквания за осигуряване на безопасността на трудовата дейност при изпълнението на отделните видове СМР и на строежа като цяло, в това число – конструктивните и технологичните решения във връзка с осигуряване на БХТПБ. Работният проект за организация и изпълнение на строителството се изработва въз основа на ПОИС, изискванията за осигуряване на БХТПБ съгласно този правилник и в съответствие с конкретните условия на строителство, технологията на изпълнение на СМР и ползваните инструменти и технологично съоръжаване.
Чл. 7. (1) Лицата, които ръководят или управляват трудови процеси, се задължават да осигурят при изпълнението на отделните видове СМР одобрени от работодателя инструкции по БХТПБ, включващи изискванията на този правилник и изискванията за безопасността на труда в стандартизационните документи и паспортите на работното оборудване.
(2) Прилагането на нови технологии за изпълнение на СМР, свързани с влагане на вносни или нови строителни материали и изделия, за които няма установени изисквания в този правилник, се допуска след одобряване на съответна инструкция по БХТПБ. Инструкцията се изработва съобразно изискванията за безопасност при влагането или монтажа на съответния строителен материал или изделие, дадени в техническата документация на производителя.
(3) Инструкциите по БХТПБ трябва да съдържат най-малко:
1. правата, задълженията и отговорностите на лицата, които ръководят или управляват трудовите процеси;
2. изискваната правоспособност или квалификация на производствения персонал;
3. изискванията по БХТПБ преди започване, през време и при прекъсване, преустановяване и завършване на работата;
4. изискванията по БХТПБ, на които трябва да отговарят ползваните строителни машини и другото работно оборудване;
5. средствата за индивидуална защита, които трябва да се ползват;
6. други изисквания, налагащи се от конкретните условия на работа;
7. условията за принудително и аварийно преустановяване на работата, мерки за предотвратяване и ликвидиране на аварии и даване на първа долекарска помощ при злополука и др.;
8. местата за поставяне на знаците за безопасност на труда и противопожарна охрана и местата за поставяне на описанията на сигналите, подавани с ръка, и словесните съобщения, които трябва да се подават при работа с кулокранове и повдигателни съоръжения.
Чл. 8. (1) Когато СМР се изпълняват от две или повече строителни предприятия на една и съща строителна площадка, главният изпълнител се задължава да разработи съвместно с подизпълнителите мероприятията по БХТПБ и да определи отговарящите за изпълнението им лица, които ръководят или управляват съответните трудови процеси.
(2) Техническият ръководител на главния изпълнител за случаите по ал.1 координира мероприятията и дейностите по БХТПБ при изпълнение на СМР на строителната площадка.
(3) Преди започване на работа от страна на подизпълнителите главният изпълнител се задължава да им предаде с протокол обезопасени всички работни площадки.
(4) Премахнати впоследствие обезопасителни съоръжения, ограждения, покрития и др. да се възстановят от организацията, която ги е премахнала.
Чл. 9. (1) Извършването на СМР в условията на действащи предприятия, цех, оборудване, както и на временно спрени от експлоатация такива, да става при спазване на инструкция по БХТПБ, съответстваща на конкретните условия на работа. Инструкцията по БХТПБ се изработва и утвърждава съвместно от ръководителя на предприятието – главен изпълнител на строежа, и ръководителя на действащото предприятие, като двамата ръководители носят солидарна отговорност за осигуряване на БХТПБ за дейностите, които ръководят.
(2) Преди започване на СМР в условията на ал.1 техническият ръководител на строежа и съответният ръководител на действащото или временно спряното предприятие, цех или оборудване се задължават да съставят двустранен протокол, с който се установява, че от двете страни са осигурени необходимите мероприятия по БХТПБ, осигуряващи изпълнението на работите в съответствие с инструкцията по БХТПБ.
(3) При неспазване на мероприятията по ал.1 и 2, в резултат на което се създават условия, застрашаващи здравето и живота на работниците, техническият ръководител на строежа се задължава да спира с писмено пред-писание изпълнението на СМР до отстраняване на опасните и вредни производствени фактори.
Чл. 10. (1) Ръководителите на строителните предприятия са лично отговорни и длъжни да осигуряват в ръководените от тях производства и дейности комплексни безопасни и здравословни условия на труд на всички работници, служители и други изпълнители, работещи или изпълняващи определени функции и задачи на строежите и строителните площадки.
(2) Работодателите могат да назначават лица – работници и служители, които отговарят на изискванията на Кодекса на труда, а в случаите, когато се изисква – да са правоспособни или да имат необходимата квалификация за съответната работа или дейност.
Чл. 11. Не се допускат до работа на строителната площадка лица, които не са осигурени с необходимите лични предпазни средства, специални и работни облекла.
Чл. 12. Лицата, които постъпват на работа в строителните предприятия, да се допускат на работа при спазване на Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
Чл. 13. Повишаването на квалификацията на лицата, работещи в строителните предприятия, да се извършва съгласно Наредба № 8 за обучението и повишаването на квалификацията по охрана на труда и противопожарната охрана.
Чл. 14. При провеждане на производствено обучение и практика на
ученици и при участието им в производствени бригади, както и в други форми на работа, включени в учебните планове и програми за практическата им подготовка на строителната площадка, да се спазва и Правилникът по безопасността на труда в училищата, учебно-възпитателните заведения и техникумите (издание на Министерството на народната просвета, 1973 г.).
Чл. 15. Допускането до работа на жени-работнички и служителки да става при спазване на Наредба № 7 за вредните и тежките работи, забранени за извършване от жени.
Чл. 16. (1) Забранява се устройването на при обектни складове за строителни материали и производствени бази, както и извършването на СМР в охранителната зона на електропроводи на разстояния
по-малки от дадените в табл.1, мерени от най-външния проводник, както и до нормативно изискващите се разстояния до газопроводи и други продуктопроводи.
Таблица 1
| Напрежение на електропроводника в КV | 20 | 35 | 110 | 220 |
| Разстояния в метри | 10 | 15 | 20 | 25 |
(2) При невъзможност да се спазят изискванията по предходната ал.1 СМР могат да се изпълняват при спазване на изискванията на чл. 126, 127, 128, 129 и 130 от правилника.
Чл. 17. Строителните машини, технологичните инсталации, съоръженията, инвентарът, инструментите и приспособленията към тях да съответстват на характера на извършваната работа и на работната или околната среда, да са в изправност и да са обезопасени.
Чл. 18. (1) Подходите, проходите и входовете към строителната площадка, респективно към строежа, намиращи се в опасните зони на работното оборудване (строителни машини, скелета и др.п.), да се осигуряват на не по-малко от 1 m извън габарита им с предпазни подове, предпазни козирки и др., годни да понесат статичен товар най-малко от 2.5 kN/m, ако конкретните условия на обекта не предявяват други по-високи изисквания, предвидени в ПОИС или РПОИС.
(2) Проходите да се осигуряват с парапети срещу навлизането на хора в опасната зона.
Чл. 19. Забранява се извършването на СМР на работни места, намиращи се под други работни места, ако между тях няма необходимите предпазни съоръжения, осигуряващи безопасност на лицата, намиращи се под най-горното работно място.
Чл. 20. Отворите в подове и покриви с покритие от чуплив материал, които създават опасност от падане, трябва да се обезопасяват с парапети или временни покривни подове, които да понесат предвидения товар и да са осигурени срещу непредумишлено разместване.
Чл. 21. Отворите на асансьорните шахти да се преграждат изцяло, а отворите по стените, намиращи се до пода или на височина, не
по-малко от 0,8 m, и водещи навън или към помещения без плътен под, да се обезопасяват.
Чл. 22. Зоните и местата на строителната площадка и строежа, криещи потенциална опасност, да се обозначават със знаци по Наредба № 4 за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана.
Чл. 23. Сградите и съоръженията с височина над 30 m да се ограждат около фасадите им с предпазни поясни мрежи срещу падащи предмети и материали, които да се монтират конзолно с наклон от 20° към стената на сградата или съоръжението. Предпазните мрежи да се предвиждат в ПОИС конструктивно и по размери така, че да образуват предпазни пояси през не повече от 30 m във височина.
Чл. 24. (1) Забранява се изпълнението на СМР на височина над 1,50 m по начин, неосигуряващ безопасността срещу падане от височина на извършващите тези работи лица или на предмети.
(2) При условията на ал.1 да се обезопасяват работните места, а когато това е технически невъзможно или нецелесъобразно – да се ползват предпазни колани, осигуряващи срещу падане от височина.
Чл. 25. (1) Издигането и свалянето на и от височина на всякакъв вид товари – материали, изделия, кофражни елементи, инструменти и др., да става по правило по механизиран начин.
(2) Забранява се ръчното изпълнение на работите по ал. 1 чрез хвърляне, ръчно подаване от ръка в ръка или с помощта на въжета, телове, армировъчна стомана и др.подобни.
(3) Издигането и свалянето на и от височина на товари с маса до 30 kg може да става посредством скрипци или полиспасти.
Чл. 26. Строително-монтажните работи в близост до откоси на изкопи, траншеи, ями и др.п. да се извършват след проверка от техническия ръководител на строежа за сигурността им срещу срутване и обезопасяването им.
Чл. 27. Когато се извършват СМР над вода или в непосредствена близост до водното ниво, трябва да се вземат мерки:
1. работните площадки да бъдат оградени с предпазни парапети, а когато това е технически невъзможно – да се ползват предпазни колани;
2. за осигуряване на необходимите организационни и технически спасителни мероприятия при опасност от удавяне;
3. за осигуряване на необходимите обезопасени транспортни средства.
Чл. 28. Пробиването на дупки и отвори и изсичането на канапи в стени и други конструктивни елементи на сгради и съоръжения да се извършва при условия, осигуряващи безопасност, както на пряко извършващия работата, така и на намиращите се в близост лица. Работниците, извършващи тези работи, да ползват предпазни очила, брезентови ръкавици и други лични предпазни средства, съобразно конкретните условия на работа.
Чл. 29. При работа с материали, отделящи пожаро- или взривоопасни пари или газове, се забранява пушенето, ползването на открит пламък или огън, на нагревателни уреди, на транспортни средства без искроуловители, на инструменти при работа, с които могат да се получат искри, както и на електрически съоръжения, на които степента на защита не отговаря на класа на взривоопасната зона в помещението или външните съоръжения.
Чл. 30. (1) Затворените помещения или пространства, в които се извършват строителни работи с употреба на материали, отделящи вредни за здраве-то вещества като прах, пари, газове или аерозоли, да се проветряват по начин и в степен, осигуряващи концентрация на вредностите под допустимите санитарни норми за тях. Когато тези изисквания практически не са изпълними, работниците да ползват съответни лични предпазни средства.
(2) В случаите по ал.1, които изискват изкуствена вентилация, строителните работи могат да се извършват при функционирането на предвидената с проекта вентилация на помещението.
Чл. 31. (1) При изграждане на сгради или съоръжения, изкачването на работниците по инвентарни или временни стълби на височина, по-голяма от 10 m, да се допуска при условие, че стълбите са съоръжени с площадки за отдих на разстояние, не по-голямо от 10 m във височина.
(2) При ползването на пътнически или товаро-пътнически асансьори същите да обслужват участъци, не по-дълги от 40 m от сградата или съоръжението, като се забранява елементи от асансьорите да излизат (стърчат) над нивото на етажа или площадката, на която се извършват монтажни работи с помощта на кран или друга подобна повдигателна уредба.
Чл. 32. При възникване на опасни условия, като свличане на земен пласт, неочаквана поява на газове, поддаване на основата под строителни скелета, машини и съоръжения, скъсване на електрически проводници и др.п., работата в тези участъци да се преустановява и работещите да напуснат опасните места, без да чакат нареждане за това. Възобновяването на работата да става след нареждане на техническия ръководител на строежа, при осигурени безопасни условия за работа.
Чл. 33. Работещите на височина да поставят инструментите си в сандъчета или чанти, които да се осигуряват от строителното предприятие.
Чл. 34. (1) Изпълнението на всички видове СМР на открито да се преустановява по нареждане на техническия ръководител на строежа, а в негово отсъствие – от бригадира на съответната бригада, при силен дъжд, гръмотевична буря, обилен снеговалеж, при условия на заледени или непосипани с пясък работни площадки (места), при гъста мъгла, през тъмната част на денонощието или при прекъсване на изкуственото осветление, както и при скорост на вятъра над 12 m/s, ако не са предвидени други изисквания за съответния вид работа от този правилник.
(2) При посочената в ал.1 скорост на вятъра, освен преустановяването на СМР, се забранява и всякакво движение на работниците в опасните зони на работното оборудване.
(3) Строителното предприятие – главен изпълнител, се задължава да осигурява своевременна информация на строежите, за които отговаря, за очаквано-то настъпване на резки промени във времето.
Раздел II.
Средства за индивидуална защита
Чл. 35. Работодателят осигурява специално работно облекло и лични предпазни средства в съответствие с Наредба № 11 за специалното работно облекло и личните предпазни средства.
Чл. 36. (1) Забранява се ползването на специално работно облекло, обувките и личните предпазни средства не по предназначението им.
(2) Лицата, намиращи се на работа или посещение на строителната площадка, да използват предпазни каски.
(3) Предпазни колани да ползват всички работници и специалисти, които при работа на височина са изложени на опасност от падане.
(4) Работещите в среда с концентрация на газове, прах и вредни вещества над допустимите санитарни норми да ползват предпазни маски в съответствие с условията, при които работят.
(5) Работещите в среда, в която има опасност от попадане на чужди тела в очите, да ползват съответни предпазни очила, а тези, които са подложени на вредни лъчения – специални филтърни очила и предпазни шлемове.
(6) Работещите при шум над санитарните норми да ползват антифони, а тези при условия на вибрация – антивибрационни лични и други предпазни средства.
(7) Работещите в условия на кал, влага, вода и други подобни да ползват гумени ботуши.
(8) Работещите с киселини да ползват киселиноустойчиво работно облекло.
(9) Работещите на пътя (уличното платно) да ползват облекло с ярък цвят и светлоотразителни ленти съгласно чл. 66, m.12 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата.
Чл. 37. Когато специалното работно облекло, обувките или личните предпазни средства станат негодни за ползване, преди изтичане на определения им за износване срок, ръководствата на строителните организации се задължават да ги подменят с годни такива.
Чл. 38. Дезинфекцирането, дезактивацията, изпирането и поддържането на специално работно облекло, обувки и лични предпазни средства да се осигурява от строителната организация.
Чл. 39. Работодателите, респективно лицата, които ръководят или управляват трудовите процеси се задължават:
1. да организират и провеждат с работниците и служителите, които ползват лични предпазни средства, инструктаж и обучение за правилната им употреба и начините на личната проверка на тяхната изправност;
2. да осигуряват редовното изпитание на годността на средствата за индивидуална защита.
Чл. 40. Задължават се всички работници и служители, на които са предоставени лични предпазни средства, да полагат грижи за опазването им.
Раздел III.
Задължения на работодателите, на лицата, които ръководят или управляват трудовите процеси, и на работниците
Чл. 41. Работодателят:
1. осигурява БХТПБ на изпълняваните от предприятието строежи;
2. осигурява изработването и актуализирането и утвърждава инструкциите по БХТПБ за работата, монтажа и демонтажа на всички видове строителни машини, които се ползват при изпълнението на СМР, ремонтните работи и развалянето на сгради;
3. чрез своите заместници и лицата, които ръководят или управляват трудовите процеси, осигурява инструктажа, обучението и повишаването на квалификацията и проверката на знанията по БХТПБ на работниците и служителите;
4. въз основа на ПОИС в одобрения проект за строителство при необходимост осигурява изработването на РПОИС, който да съдържа конкретни решения и мероприятия по БХТПБ;
5. осигурява и контролира доставката и снабдяването на работниците и служителите със специално и работно облекло и лични предпазни средства в съответствие с действащата нормативна уредба;
6. осигурява изпълнението в срок на предписанията на контролните органи по БХТПБ;
7. прилага административни мерки за въздействие върху нарушителите на изискванията по БХТПБ при изпълнение на служебните им или производствени задължения;
8. осигурява уведомяването на органите на прокуратурата и следствието, контролните органи по БХТПБ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за смъртни и аварийни злополуки.
Чл. 42. Преките заместници на работодателя в зависимост от ресора, за който отговарят, или от възложените им задължения:
1. изпълняват задълженията, посочени в чл. 41, m.1 – 6, и правят предложения пред ръководителя на предприятието по m.7 и 8 от същия член;
2. осигуряват изработването на инструкциите по БХТПБ и снабдяването на работниците и служителите в тяхно подчинение със съответно необходимите им нормативни актове и други документи по БХТПБ;
3. участват в комисии по разследване на авариите и злополуките, станали в ръководените от тях трудови дейности.
Чл. 43. Служителите, които ръководят функционалните или производствените звена на строителното предприятие:
1. изпълняват и контролират спазването на изискванията по БХТПБ;
2. пряко участват при изработването на инструкциите по БХТПБ и ръководят и контролират тяхното прилагане;
3. спазват изискванията по БХТПБ при разработваните от тях строителни технологии, проекти и др.;
4. провеждат съответните видове инструктажи, обучение и проверка на знанията по БХТПБ на пряко подчинените им служители;
5. разпределят мероприятията по БХТПБ между ръководените от тях служители и контролират изпълнението им;
6. отговарят за изправното състояние на използваните или поддържани от съответно подчинените им звена транспортни средства, строителни машини, съоръжения и лични предпазни средства;
7. разработват и предлагат за утвърждаване мероприятия за подобряване условията по БХТПБ;
8. участват в разследване на аварии и злополуки, станали в ръководените от тях звена;
9. изпълняват в определените срокове предписанията на контролните органи по БХТПБ.
Чл. 44. Техническите ръководители (груповите технически ръководители, техническите ръководители на строежа, техническите ръководители на подизпълнителите и помощник-техническите ръководители) в зависимост от възложените им преки ръководни и управленски функции:
1. отговарят за спазване изискванията по БХТПБ на строителните обекти, респективно на съответните части от строителните обекти, които ръководят;
2. не допускат изпълнението на трудови процеси при опасни и вредни за здравето на работниците строежи, части от строежи или на отделни работни места без съответна заповед, определяща конкретните мероприятия по БХТПБ;
3. осигуряват необходимото специално и работно облекло и лични предпазни средства на служителите и работниците, които пряко ръководят, както и предпазни средства на лицата, които посещават служебно строителните площадки;
4. отстраняват от строителната площадка лицата, които са в нетрезво състояние, не ползват съответно необходимото специално и работно облекло и лични предпазни средства или не спазват изискванията по БХТПБ при извършваните от тях СМР;
5. провеждат инструктаж по БХТПБ на ръководения от тях персонал;
6. забраняват работа с неотговарящи на изискванията по БХТПБ строителни машини, съоръжения и инструменти;
7. незабавно уведомяват преките си ръководители и органите по охрана на труда за станали злополуки или аварии на строителната площадка, строежа, частта от строежа или работните места, за които отговарят;
8. осигуряват изпълнението на предвидените в ПОИС или РПОИС мероприятия по БХТПБ и изискванията на този правилник;
9. контролират правилното подреждане и съхранение на строителната ‘площадка на материалите, изделията, оборудването и др.;
10. разпределят работниците по работни места съобразно
правоспособността, квалификацията, знанията, опита им и изискванията на правилника;
11. осигуряват прекратяване на работата и извеждат всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има опасност за здравето или живота им или има налице условия, при които се изисква спирането на работата по този правилник, като при отсъствието им от строителната площадка тези задължения да се изпълняват от посочени от тях лица, имащи съответно необходимата квалификация;
12. своевременно предупреждават възложителя (инвеститора), контролните органи по БХТПБ и проектанта за забелязани нарушения на изискванията на противопожарните строително-технически норми и на изискванията за безопасни условия на ползване на строежите в проектите, като не допускат изпълнението на съответните СМР до отстраняване на проектантските грешки;
13. правят предложения за налагане на административни наказания или отстраняване от работа на лица, които нарушават изискванията по БХТПБ;
14. осигуряват ред и чистота на работните места и строителните площадки, за които отговарят;
15. изпълняват в срок предписанията на контролните органи по БХТПБ;
16. съставят актове за трудови злополуки в определените срокове.
Чл. 45. (отменен, ДВ, бр. 4/1998 г.)
Чл. 46. (отменен, ДВ, бр. 4/1998 г.)
Чл. 47. Началниците на складовете, магазинерите и снабдителите на обектите:
1. спазват съответните изисквания по БХТПО във връзка с правилното натоварване, разтоварване и съхранение на всички видове строителни материали, изделия, оборудване и др., както и специфичните изисквания за съхранение на пожаро- и взривоопасни и вредни за здравето вещества и материали;
2. складират при обектно упоменатите по предходната точка материали и др., съобразно ПОИС или РПОИС или указанията на техническия ръководител.
Чл. 48. Машинистите и работниците, на които е възложено управлението или ползването на строителни машини, инструменти и строително-монтажни пистолети;
1. да познават и спазват паспортните изисквания, инструкциите по БХТПО и изискванията на този правилник за управляваната от тях строителна машина;
2. да имат изискващата се правоспособност или квалификация;
3. преди започване на работа да проверяват изправността на машините и инструментите, а по време на работа – да контролират състоянието им, като при установена неизправност да прекратяват работата и искат съдействие от съответния специалист по механизация, отговарящ за експлоатацията и поддържането на машината;
4. при съвместна работа със сигналчик да изпълняват точно подадените им сигнали;
5. да изпълняват нарежданията на техническия ръководител, а в негово отсъствие – на заместника му или на бригадира, ръководещ изпълнението на съответния вид СМР, когато тези нареждания не противоречат на изискванията за правилната и безопасната експлоатация на машината и на изискващите се инструкции по БХТПО от правилника.
Чл. 49. Бригадирът (сменният бригадир) на производствено звено (бригада):
1. отговаря и следи за спазването на изискванията по БХТПО от страна на работниците, влизащи в състава на производственото му звено (бригада);
2. разпорежда спиране на работата, ако условията създават заплаха за здравето или живота на работниците;
3. отговаря съвместно с техническия ръководител, ако в звеното (бригадата) му работят лица, неотговарящи на изискванията на чл. 9 от този правилник;
4. отстранява от работа работниците, които не ползват съответни лични и други предпазни средства, когато това се изисква или е предписано или са в нетрезво състояние;
5. отговаря за реда и чистотата в помещенията или фургоните, предоставени за ползване от производственото му звено за битови цели.
Чл. 50. Работниците, изпълняващи СМР:
1. да се явяват на работа в трезво състояние;
2. да спазват указанията за безопасно движение на територията на строителната площадка и на работните места;
3. да не извършват СМР, за които нямат изискваната правоспособност или квалификация;
4. да не ползват неизправни строителни машини, съоръжения, уреди, инвентар, инструменти и др., както и такива не по предназначението им;
5. да спазват изискванията по БХТПО при изпълняваната от тях работа;
6. да ползват съответните лични и други предпазни средства, когато това се изисква или е предписано;
7. да преустановяват незабавно работа и уведомяват непосредствения си ръководител, когато са създадени условия, застрашаващи както тяхното здраве или живота им, така и околните лица или е констатирана неизправност в машините, съоръженията, уредбите, инструментите, скелетата, платформи-те, люлките и др., вследствие на което може да възникне злополука, авария, пожар или експлозия.
Глава втора.
САНИТАРНО – ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ
Раздел I.
Битова база
Чл. 51. Строителните предприятия се задължават да осигуряват на територията на изпълняваните строежи необходимата битова база за обслужване на работещите на тях работници и служители.
Чл. 52. (1) Битовата база да осигурява на лицата по предходния член изисквани в санитарно и хигиенно отношение условия за хранене; за преобличане, съхраняване и изсушаване на работното облекло; за кратък отдих; за нощуване на обекта, когато това се налага от технологичния процес; за санитарно-хигиенно и медицинско обслужване; за нормални жилищни условия; за възстановяване на трудоспособността им; за нормална административна и техническа работа; за спортни и културни занимания и провеждане на културни мероприятия; за пряко търговско обслужване; за превоза от местоживеенето до обекта и обратно; за нормална производствена дейност през студените периоди от годината и други.
(2) В случаите, когато инвеститорът предоставя на строителя за временно ползване завършени сгради от основното строителство съгласно раздел IV от ПКС, същите да отговарят на санитарните, хигиенните и противопожарните изисквания.
(3) Строителната организация се задължава да осигурява на всеки бригадир преносима аптечка, заредена с медикаменти и превързочни материали за оказване на първа долекарска помощ.
Чл. 53. Строителните предприятия се задължават да проектират и изграждат необходимите елементи от битовата база, като при определянето им се отчитат времетраенето на строителството и необходимите трудови ресурси.
Чл. 54. Разстоянията от помещенията на битовата база, до складовете, в които се съхраняват материали, отделящи вредности или са пожаро- или взривоопасни, да отговарят на
санитарно-хигиенните и противопожарните строително-технически норми.
Чл. 55. Столовете да се разполагат на разстояние до 500 m, а тоалетните и съблекалните – до 75 m от най-отдалеченото работно място на строителната площадка. При невъзможност да се спазват тези изисквания да се осигуряват временни столове – разливъчни, а тоалетните да се устройват на етажните работни площадки при условие, че същите са осигурени с действуващи водопроводна и канализационна инсталации.
Чл. 56. Гардеробните, душовете, умивалните и тоалетните помещения, предназначени за жени, да са отделни от тези мъже.
Чл. 57. Помещенията за затопляне и местата, където се прави инструктаж на работниците, да са обзаведени с пейки, маси, аптечки и носилки за даване на първа долекарска помощ на пострадали, а местата за пушене – със съдове с вода или с пясък за угасяване на угарките.
Чл. 58. Тоалетните и пътеките, водещи до тях, да се поддържат постоянно чисти и свободни за преминаване, а ако се използват и през тъмната част на денонощието – да са и добре осветени.
Чл. 59. На всеки работник да се предоставя шкафче за самостоятелно ползване с две прегради – за чисто и мръсно облекло.
Чл. 60. Умивалните към столовете да са снабдени със смесителни батерии и осигурени с топла и студена вода, сапунени и други измиващи средства, кърпи за лице, или сешоари. Измиващите средства да са разрешени за употреба от органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 61. При брой на жените над 50, работещи на строителната площадка, да се осигуряват стаи за лична хигиена на жената съгласно Наредба № 11 за лична хигиена на жената и за почивка на бременни жени.
Раздел II.
Отопление и вентилация във временното строителство
Чл. 62. Помещенията, предназначени за столови, съблекални, канцеларии, помещенията за временно затопляне и отдих на работниците и др., да са осигурени с отопление.
Чл. 63. Видът на отоплението, начинът на обмяната на въздуха и изпълнението на отоплителните и вентилационните инсталации в битовата и складовата база, както и на директните устройства за локално отопление на работните площадки, да отговарят на противопожарните строително-технически норми и санитарно-хигиенни изисквания.
Чл. 64. Със заповед на главния специалист-енергетик на строителната организация да се определя длъжностно лице, което да отговаря за изправността и експлоатацията, прегледите, почистването, настройването и ремонта на отоплителните и вентилационните инсталации и на местните аспирационни уредби.
Чл. 65. (1) Техническият ръководител определя лице, което да контролира изправността, правилната експлоатация, прегледите и ремонта на директните горивни устройства.
(2) Забранява се ползването на директни горивни устройства, които не са одобрени от органите на противопожарната охрана.
(3) За експлоатацията на директните горивни устройства, ползувани на строителната площадка за отопление, да има инструкция, съгласувана с органите на противопожарната охрана.
Раздел III.
Водоснабдяване и канализация на строителната площадка
Чл. 66. Временното снабдяване на строителната площадка с вода за производствени, противопожарни, стопански и питейни нужди, както и фекалната канализация, да се проектират с РПОИС.
Чл. 67. Питейната вода да отговаря на БДС 2823 „Вода за пиене“.
Чл. 68. (1) При отдалечени от водоизточници строителни площадки строителната организация да осигурява вода за питейни нужди, която да се транспортира в съдове с плътно затварящи се и заключваеми капаци.
(2) Водата в съдовете да се сменя ежедневно, а съдовете да се почистват и промиват по указание на санитарните органи.
(3) Забранява се ползването на съдовете за транспорт и съхранение на всякакви видове други течности.
Чл. 69. Канализационната система на строителната площадка да осигурява отвеждането на повърхностните води, с оглед да не се допуска наводняването на пътищата, пътеките, проходите, жп линиите, подкрановите пътища, местата, определени за паркиране на безрелсовите строителни машини, откритите складове, товаро-разтоварните площадки и други.
Раздел IV.
Временно осветление
Чл. 70. (1) Видът и начинът на изпълнение на временното изкуствено осветление на строителната площадка и работните места да се определят с ПОИС, а проектират в РПОИС в съответствие с годишните, месечните и дневните календарни графици за изпълнение и технологичните изисквания на проекта.
(2) Осветеността на строителната площадка и работните места да съответства на БДС 1786 „Осветление“. Естествено и изкуствено.
(3) Когато по ПОИС е предвидена дву или трисменна работа, проектантската организация се задължава да разработи цялостен проект за осветяване на работните места и площадки.
Чл. 71. (1) Монтажът, експлоатацията и демонтажът на временното осветление на строителната площадка да се извършва в съответствие с изискванията на глава трета, раздел III от този правилник.
(2) Закрепването на осветителите с временен характер да става на стълбове, по конструктивни елементи и по строителни машини, като захранването се осъществява посредством гумирани кабели, а на височина над 2,5 m от работните площадки или при напрежение до 42 V се допуска използването и на изолирани проводници.
(3) Преносимото осветление да се окачва, поставя или пренася съобразно с изискванията на технологичния процес. За преносими осветители да се ползват само специално предназначените за тази цел такива, имащи предпазна решетка и устройство за закачване. Осветителите да се захранват с гумиран кабел и работно напрежение до 42 V.
(4) Забранява се ползването на преносими осветители с електрозахранване над 12 V във влажни места, траншеи, шахти, кладенци, метални тръбопроводи, резервоари и други. Трансформаторите да се монтират извън тези места.
(5) На преносимите лампи и трансформаторите към тях да се извършва ежемесечна проверка на изолационното им съпротивление и състоянието на кабелите, кожусите и други.
Чл. 72. Трансформаторите за разделяне или понижение на напрежението да имат клас на защита ІІ.
Чл. 73. (1) Осветителните тела да имат степен на защита, съответствува ща на околната среда, а в помещения, шахти, тунели и др. – на класа им.
(2) В места, където е възможно отделяне или наличие на взривоопасни газове или прахови вещества, да се използват осветители, отговарящи на класа на помещението.
Чл. 74. При работа в шахти, тунели, подземни помещения и други подобни, да се осигурява аварийно осветление.
Чл. 75. На местата за преминаване на хора, където има опасност за падане от височина (стълбища, мостове, изкопи и др.), освен наличието на общо осветление на строителната площадка, да се поставят допълнителни осветители, предназначени за осветяване на тези места.
Чл. 76. При строителство на високи сгради и съоръжения да се поставят светлинни сигнали за прелитащите самолети, в съответствие с изискванията за проектиране на летища.
Чл. 77. (1) Забранява се монтирането и демонтирането на осветителни тела или светоизточници под напрежение.
(2) При невъзможност да се изключи захранването на светоизточниците, работата да се извършва само от електротехническия персонал при ползване на съответни лични и други предпазни средства.
Глава трета.
СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 78. Организацията на строителната площадка и на работните места да осигурява безопасност на всички лица, свързани пряко или косвено с изпълнението на СМР, както и безопасен и удобен достъп на строителните машини.
Чл. 79. (1) Строителните площадки в населени места или на територията на действащи предприятия да се ограждат с плътни огради, високи най-малко 80 m, ако не са предявени други изисквания от ПОИС. Използването на огради от бодлив тел да се допуска по изключение извън населени места.
(2) Изкопите с дълбочина над 1,50 m в населени места при неоградени строителни площадки по пътни артерии – улици, тротоари, проходи, както и в градини, площади, дворове и други подобни, да се ограждат с плътна ограда висока не по-малко от 1,80 m.
(3) При изпълнението или ремонта на мрежи от подземния кадастър в населени места, изкопите с дълбочина до 1,50 m могат да се ограждат на разстояние не по-малко от 1,0 m от ръба на откосите им с инвентарни ограждения, високи не по-малко от 0,80 m, сигнализирани със съответни знаци и надписи, а през тъмната част на денонощието или при лоша видимост – и със светлинни сигнали, разположени на разстояние не по-голямо от 10 m един от друг по дължината на ограждението. Местата за преминаване на пешеходци през изкопите да става по обезопасени проходни мостчета, които да са осветени през тъмната част от денонощието, ако уличното осветление не осигурява достатъчна видимост.
(4) Ако в близост до оградите, изисквани от предходните алинеи, преминават пътища или нормални жп линии, разстоянието между пътния банкет или най-близката релса и оградата да не е по-малко от 2,5 m, а при трамвайни и теснолинейни жп линии – не по-малко от 2,0 m. При тези случаи оградата да е плътна, с височина не по-малка от 1,80 m.
(5) Необходимите ограждения на строителните площадки и изкопите на линейни обекти извън населените места да се решават от проектантската организация с ПОИС, съобразно с конкретните условия.
Чл. 80. (1) Навътре от оградата на строителната площадка да се определят съответните опасни зони на работното оборудване. Около всеки строеж се установява опасна зона, не по-малко от 7 m, при височина на строежа до 20 m, като при височина на строежа над 20 m опасната зона се определя с ПОИС. В опасните зони се забранява достъпът на лица, неангажирани с извършване на СМР. Опасните зони да се означават с добре видими знаци и надписи.
(2) Когато изискванията по предходната алинея не могат да бъдат спазени поради това, че опасната зона излиза извън оградата на строителната площадка при условията на строителство в населени места, покрай градски или извън градски магистрали, в резултат на което се ограничава, затруднява или спира движението, опасната зона се определя с ПОИС, съгласуван с органите на КАТ и съответната общинска администрация. В ПОИС да се предвиждат всички допълнително необходими мероприятия по безопасността като защитени проходи, предпазни козирки на оградите, ограждащи мрежи, обходни пътища и др. подобни, както и свързаните с тях знаци и надписи, видими през цялото денонощие.
Чл. 81. Забранява се направата на временни пътища и движението на строителни машини на разстояние по-малко от 2 m между габарита на монтирани строителни машини, скелета, платформи, люлки и др. или от конструктивни части на строящия се обект и външния контур на пътното платно.
Чл. 82. (1) Движението на строителните машини и на пешеходците на строителните площадки да се регулира с пътни знаци в съответствие с Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата. Опасните за движение участъци да се заграждат или на границите им да се поставят съответните знаци, а при лоша видимост и през тъмната част на денонощието – и светлинни сигнали.
(2) Движението на всички видове самоходни машини по временните пътища на строителните площадки да става с безопасна скорост, но не по-голяма от 20 km/h.
Чл. 83. (1) Безопасността при наличието на индустриален жп клон на строителната площадка да се решава с ПОИС, съобразно конкретните условия, като се спазват правилниците, наредбите и другите нормативни документи на БДЖ.
(2) Забранява се преминаването през индустриалния клон на жп линия на хора, строителни машини и др., извън определените за целта места.
Чл. 84. (1) За преминаването на пешеходци през канавки, траншеи и др. изкопи строителната организация да осигурява мостчета с широчина не по-малка от 0,8 m, оградени с парапети, които нощно време да се осветяват.
(2) Слизането и изкачването на хора по терени с наклон над 20° да става по стълби, обезопасени с парапети.
Чл. 85. Спускането на строителни отпадъци от огради и скелета на строителната площадка от височина над 1,0 m да става по закрити улеи (сметопроводи) или чрез подемници в сандъци или контейнери, като отпадъците предварително са навлажняват.
Раздел II.
Складиране и съхранение на материали, изделия и оборудване
Чл. 86. Доставката на материали, изделия и оборудване на строителната площадка да се допуска след като същата е подготвена за тяхното съхранение, в съответствие с ПОИС или РПОИС.
Чл. 87. (1) Товаро-разтоварните работи и временното при обектно складиране и съхранение на материали, изделия, оборудване и др. да се извършва в съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда при товаро-разтоварните работи по начини, изключващи самоволното им изместване, преобръщане или падане.
(2) Строителните материали, изделията, оборудването и др. да се транспортират и складират на строителната площадка съобразно с изискванията, посочени в съответния им стандарт или отраслова нормала.
(3) Взривните материали и средства за взривяване да се транспортират, товарят, разтоварват, приемат, съхраняват, използват и отчитат при спазване на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите, Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, Наредбата за устройството на предприятията за производството и складовете за съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и контрол на различните дейности с тях, нормативните актове на Министерството на транспорта за превоз на опасни товари с железопътен, автомобилен, воден и въздушен транспорт, както и изискванията на Правилника по безопасността на труда при взривните работи.
(4) Бутилки с газ пропан-бутан да се съхраняват в отделни проветряеми помещения само за ежедневни нужди.
(5) Съхраняването на битумни разтвори, органични разтворители и на съдовете от тях да става в помещения безопасни в пожарно отношение, имащи ефикасна смукателно-нагнетателна инсталация и осветление във взривобезопасно изпълнение.
(6) Забранява се доставката на строителната площадка и употребата на бензин със съдържание на тетраетил-олово, присадки или други прибавки.
Чл. 88. (1) Разопаковането на технологично оборудване да става на специално определена за целта площадка, обзаведена със съответните противо-пожарни уреди и съоръжения;
(2) Горимият опаковъчен материал да се изнася своевременно и складира на определени за целта места.
Чл. 89. (1) Приобектното складиране и съхранение на материалите, изделията и оборудването да се извършва по следния начин:
1. тухлите в палети и пакети – не повече от два реда във височина; в контейнери – в един ред, а без контейнери – на фигури с височина не по-голяма от 1,7 m;
2. стенните панели – на вертикални стойки или на пирамиди;
3. стоманобетонните елементи (блокове, междуетажни и покривни панели, греди, колони, стълбищни рамена, площадки и др.) – на фигури на височина не по-голяма от 2,5 m, върху подложки;
4. облите трупи – на височина не по-голяма от 2,5 m, на редове върху подложки, при стабилно поставени странични опори, като не се допуска широчината на фигурата да бъде по-малка от височината й;
5. биченият дървен материал – на фигури, чиято височина при редовно подреждане на материала да не е по-голяма от половината широчина на фигурата;
6. дребните метални изделия – на полици, монтирани на височина не по-голяма от 1,5 m;
7. отоплителните тела (радиатори и др.), независимо дали са сглобени или са на отделни секции – в лежащо положение на фигури с височина не по-голяма от 1,5 m;
8. едрогабаритното и тежкото оборудване, както и неговите възли – в един ред на подложки;
9. стъклата, амбалирани в каси – вертикално в един ред върху подложки, като касите се поставят на дългата им страна при сигурно странично подпиране;
10. материалите, навити на макари – вертикално в един ред, при съответно укрепване срещу самозадвижване;
11. битуми – в здрава опаковка, изключваща протичането им;
12. листова стомана, профилна стомана и др. подобни – на фигури с височина до 1,5 m, с ползване на подложки, а за профилната стомана – до 1,0 m
13. термоизолационни материали – на фигури с височина до 1,2 m в затворено сухо помещение;
14. арматурни мрежи и метални парапетни конструкции – на фигури с височина не по-голяма от 1,0 m и ползване на подложки;;
15. леки преградни панели на дървена основа и обшити от азбестоцимент, шперплат, талашитни плоскости или други подобни – в контейнери или касети;
16. тръби с диаметър до 300 mm – на фигури с височина до 1,2 m със странични опори;
17. тръби с диаметър над 300 mm – на фигури с височина до 1,2 m със странични опори, без подложки;
18. тръби от тръбно скеле – на фигури не по-високи от 1,2 m, върху дървени подложки, при странично укрепване.
(2) Разстоянието от подредени фигури на материали, изделия или оборудване до ръба на изкопи или траншеи да се определи чрез изчисление на устойчивостта на почвата, но не по-малко от 1 m до ръба на естествения откос или укрепването на изкопа, ако това натоварване е взето под внимание при оразмеряване на укрепващите съоръжения.
(3) фигурите с пясък, чакъл и др. насипни материали да имат откоси с наклон, отговарящ на ъгъла на естествения откос за съответния вид материал или да са оградени със здрави подпорни стени.
(4) Забранява се подпирането на материали, изделия, оборудване и др. към сградите и елементите на временните и постоянните сгради и съоръжения. Складирането им да се извършва в съответствие със стандартните им изисквания или техническите им условия.
Чл. 90. (1) Забранява се ползването на подложки с кръгло сечение при складирането на материали на фигури.
(2) Подложките, използвани при подреждане на фигурите да се разполагат в една вертикална равнина, а тяхната дебелина при подреждане на панели, блокове и др. да бъде с 20 mm по-голяма от височината на подаващите се монтажни скоби.
Чл. 91. Прахообразни материали могат да се разтоварват или съхраняване на строителната площадка, след като са взети мерки срещу разпрашването им.
Чл. 92. Съхраняването на използуван дървен материал да става след почистването му от скоби, гвоздеи и др. подобни преди подреждането му.
Чл. 93. Забранява се разтоварването и складирането на материали върху временни и постоянни пътища на строителната площадка или върху железопътни линии, както и на разстояния по-малки от 2,5 m до най-близкия край на пътното платно или ос на жп релса.
Раздел III.
Временно електрозахранване
Чл. 94. (1) Временното електрозахранване на строителната площадка да се проектира с ПОИС и РПОИС, при спазване изискванията на Правилника за устройство на електрическите уредби, Правилника за техническата експлоатация на енергопотребителите и Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения.
(2) Проектът (схемата) за временното електрозахранване да осигурява възможност за изключване от електрическата мрежа на отделните подобекти или участъци.
(3) Временното електрозахранване да се изпълнява под ръководството и контрола на техническия ръководител, определен от ръководството на строителната организация, при спазване изискванията на глава шестнадесета от този правилник.
Чл. 95. Електротехническият персонал, на който е възложено изпълнени-ето и поддържането на временното електрозахранване на строителната площадка, едновременно с инструктажа по БХТПО, предварително да се запознава със схемата за временното й електрозахранване от техническия ръководител, отговорен за изпълнението му и да полага изпит за квалификационна група по безопасността, в съответствие с Изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, приложения II и III.
Чл. 96. (1) Извършването на СМР на действащи електрически уредби или съоръжения да става по план-график, утвърден от ръководителите на организацията, която ги експлоатира и организацията, която ще изпълнява СМР.
(2) План-графикът да уточнява мероприятията, изисквани от Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения и мероприятията, осигуряващи електробезопасността през времетраенето на СМР, както и на другите мероприятия, съобразени с конкретни-те условия на работа, осигуряващи безопасността на труда.
Чл. 97. На електрическите съоръжения, за които отговаря главният специалист-енергетик на строителната организация, последният да осигурява картотекирането и воденето на отчет за извършваните прегледи, изпитания и ремонти на тези съоръжения, за които отговаря главният специалист-енергетик на строителната организация, последният да осигурява картотекирането и воденето на отчет за извършваните прегледи, изпитания и ремонти на тези съоръжения, съгласно Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения и Правилника за техническа експлоатация на енергопотребителите.
Чл. 98. Кабелите, използувани за временно електрозахранване с дължина над 3 m, които се полагат въздушно, да се окачват към носещо въже или към съществуващи конструктивни елементи така че изолацията им да не се подлага на механични увреждания.
Чл. 99. (1) Забранява се ползването на електрически съоръжения на строителната площадка, които не са в изпълнение, съответстващо на околната среда, в която работят.
(2) Кабелите на „вход“ и „изход“ от електрическите съоръжения да минават през уплътнени щуцери. Изключение се допуска за кабелите, които се включват в електрически табла посредством щепсели. В тези случаи контактите да се монтират в самостоятелно отделение на електрическото табло, изолирано от останалата част на същото със защита, равна на защитата, с която е изпълнено таблото, а прорезите, през които минават кабелите, да не допускат увреждане на изолацията им.
Чл. 100. Забранява се на всички работници, с изключение на електротехническия персонал, натоварен пряко с изпълнение или поддържане на временното електрозахранване, да извършват ремонт на електрическите съоръжения, както и да присъединяват или откачват подвижни консуматори към електрическите табла, когато това не става посредством щепселно съединение. Електрическите табла да се държат заключени от електротехническия персонал.
Чл. 101. (1) При обезопасяване на електропотребителите посредством защита от токове на утечка (дефектова защита) (ЗТУ), последната да има ток на изключване до 0,1 А включително.
(2) За главните електрически табла към изходящите вериги, на които няма директно свързани електропотребители, а захранват електрически табла, към които се свързват електропотребителите, обезопасени посредством понижено напрежение до 42 V променлив ток (110 V постоянен ток) или посредством предпазно разделяне, или посредством предпазно изолиране, се допуска обезопасяване посредством ЗТУ с ток на изключване над 0,1 А.
Чл. 102. Електрифицираните фургони, използувани за канцеларии, складове, битови помещения или други цели на строителната площадка могат да се обезопасяват освен чрез защитно изключване или понижено безопасно напрежение и посредством зануляване и заземяване, като входът на кабела (проводниците) да се изпълнява така, че да не се допуска увреждане на изолацията му.
Чл. 103. (1) Електрическите съоръжения – кабели, проводници, електропотребители и др., които са намират на строителната площадка (освен тези, които са в складовете или са опаковани), да се считат като такива, намиращи се под напрежение, независимо от това, дали са включени към електрическата мрежа.
(2) Изискването по предходната алинея не е валидно само в случаите, когато се изпълняват гипсови, бояджийски и тапетни работи в сгради, при условие, че са спазени изискванията на чл. 391 от този правилник.
(3) Забранява се оставянето на неизолирани краища на кабели и проводници, както и на такива вследствие на счупени електрически инсталационни материали, като арматури, клемни кутии, кожуси и други подобни. Краищата на кабелите и проводниците или да се свързват към съответните електрически съоръжения, или да се покриват по начин, осигуряващ безопасната работа край тях, или да са свързани накъсо, или изолирани.
Чл. 104. Достъпът до открити тоководещи части, изпълнени по проект, схема или конструкция, да се ограничава чрез заключваеми кожуси, ограждения, врати и др.
Чл. 105. Съпротивлението на заземяването и зануляването на електрическите. съоръжения да се измерва и контролира ежемесечно, като за резултатите се съставя протокол съгласно Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, глава IV, m. VI, 21.10.
Чл. 106. (1) В случаите, когато временното електрозахранване е изпълнено с проводници, същите да са изолирани и закрепени на стабилни опори така, че най-ниската им точка да не е на по-малко от 2,5 m над проходите и 6 m над пътищата и местата, където преминават строителни машини.
(2) При височина под 2,5 m от работното място, електрическите проводници да се полагат в тръби или да се обезопасяват по друг подходящ начин.
Чл. 107. Понижаващите трансформатори с напрежение до 42 V. ползувани на строителната площадка, да отговарят на изискванията за разделящ трансформатор, съгласно Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, приложение XV, ПХУ, m. 8.
Чл. 108. До контактите, към които се включват преносими електрически съоръжения, да има надпис, указващ максималната мощност на потребителя.
Чл. 109. (1) Забранява се използването на ножови разединители за включване на електрически потребители на строителната площадка, освен за видимо разединяване на токови вериги.
(2) Включването на електрически потребители към електрическата мрежа да се осъществява посредством съответни комутационни апарати.
Чл. 110. (1) Забранява се ползването на електрически потребители, електрическата защита на които не съответствува на номиналния ток, съгласно изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, приложение XV, таблица 1.
(2) Съпротивлението на електрическата верига на всяко електрическо съоръжение да осигурява задействане на защитата при късо съединение на входа на съоръжението.
Чл. 111. (1) Всички работи по електрическите съоръжения, ползувани на строителната площадка, да се извършват при изключено напрежение, включително и подмяната на предпазители.
(2) По изключение смяната на предпазители под напрежение може да се извършва от електротехническия персонал при изключен товар и при ползване на съответни лични предпазни средства.
Чл. 112. (1) Проверката за наличие на напрежение до 1000 V да се извършва посредством волтметър или указател за напрежение.
(2) По изключение за проверка за наличие на напрежение може да се ползва пробна лампа, съставена от две последователно свързани лампи тип „миньон“ за 220 V, с мощност до 25 W, на които стъклените балони са защитени посредством прозрачен предпазител или перфориран такъв, с диаметър на дупките до 3 mm.
Чл. 113. (1) Забранява се ползването на електротехнически инструменти с изолирана ръкохватка, които не са изпитани за съответното работно напрежение или са неизправни.
(2) Неизпитаните електротехнически инструменти да се считат като такива без изолация.
Чл. 114. Електротехническият персонал да ползва съответни лични предпазни средства – диелектрични ръкавици, боти, очила и други, според изпълня-ваната работа.
Глава IV. СТРОИТЕЛНИ МАШИНИ
РАЗДЕЛ 1 Общи изисквания
Чл. 115. (1) Допусканите до работа на строителната площадка строителни машини да имат паспорт и съответни инструкции, изисквани с чл. 4 от правилника.
(2) Инструкциите по предходната алинея да отразяват съответните изисквания по БХТПО на:
1. Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения (Наредба № 31) (ДВ, бр. 33 от 1981 г.);
2. Правилника по безопасността на труда за въздушни компресорни инсталации и уредби – необнародван, 1976 г.;
3. Наредба № 28 за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане (ДВ, бр. 16 от 1980 г.);
4. Правилника за устройство на електрическите уредби – необнародван, 1980 г.;
5. Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения – необнародван, 1971 г.;
6. Правилника за техническа експлоатация на енергопотребителите – необнародван, 1980 г.;
7. Наредба № 18 за устройство и безопасна експлоатация на асансьорите ДВ, бр.40 от 1977 г.);
8. Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ДВ, бр. 9 от 1974 г.);
10. БДС 11141 – 73. „Санитарни норми за производствени вибрации“
(3) Провеждането на експлоатационни изпитания на строителни машини в производствени условия да се извършва въз основа на писмена заповед, издадена от ръководителите на организацията, в системата на която се провеждат същите, определяща лицата, които ръководят и отговарят за изпитанията и при наличието на паспорт на изпитваната машина, както и на инструкция по БХТПО, утвърдена от ръководителите на организациите, издали заповедта.
Чл. 116. Лицата, които работят със строителни машини, задвижвани посредством електрически двигатели, да отговарят на изискванията на чл. 8 и 9 от този правилник и да притежават удостоверение за II квалификационна група по безопасността.
Чл. 117. Забранява се работа със строителни машини или с отделни техни агрегати, системи или устройства не по предназначението им.
Чл. 118. Товаренето, транспортирането, разтоварването, монтажът и демонтажът на строителни машини да се извършва под ръководството на главния специалист по механизация на организацията, експлоатираща машините или от писмено упълномощено от него лице.
Чл. 119. (1) Забранява се работа с некомплектовани, неизправни или необезопасени машини, съоръжения, инсталации, уредби, агрегати, приспособления и инструменти, както и с такива, които не отговарят на изискванията на чл. 135 от този правилник.
(2) Забранява се ползването на строителни машини (с изключение на трамбовки, вибратори и инструменти), които нямат звукова и (или) светлинна оперативна сигнализация.
(3) При работа с машини и съоръжения, които създават опасна зона, да се подават предупредителни сигнали, видът, редът и начинът на подаване на които да се уреждат с чл. 4, ал. 3 и 6 от правилника.
Чл. 120. (1) Забранява се извършването на техническо обслужване и на ремонтни работи на строителните машини, когато същите не са изключени от действие от захранването им и не са в пълен покой, а самите те или работните им органи – сигурно укрепени срещу преместване или пускане в действие от странични лица.
(2) Отстраняването на повреди по електроинсталацията на строителни машини, както и свързването (откачването) им към (от) захранващите ги електротабла, да се извършва от правоспособни лица.
Чл. 121. След приключване на работа лицата, работещи с машините, се задължават да ги оставят в състояние, което изключва възможността за пускане или привеждане в движение, преобръщане, самоволно придвижване на цялата машина или на отделни нейни органи.
Чл. 122. Самоходните и прикачените строителни машини, движещи се на територията но строителната площадка, да отговарят на изискванията на Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, а водачите им да спазват същия правилник
Чл. 123. Преминаването на строителни машини на самоходи на такива, теглени от влекач през бродове, реки, водоеми или по лед да става само по предварително маркиран или указан път от главния специалист, отговарящ за механизацията на обекта и при спазване на дадените от него указания.
Чл. 124. Едновременна работа на един обект на две или повече самоходни машини и (или) на машини, теглени от влекачи, да се извършва по РПОИС.
Чл. 125. Извършването на СМР със строителни машини през тъмната част на денонощието или при недостатъчна видимост (мъгла, дъжд и др.) да става;
при осигурена осветеност на работното място или площадка, в съответствие с проекта,
Чл. 126. Машинистите на строителните машини, през време на работа в близост до електропроводи да не допускат разстоянието между мислените вертикални повърхности, образувани от
най-близката част на машината или товара и най-външната линия на електропровода да е по-малко от разстоянията, посочени в следната таблица:
Таблица 2
| Напрежение на | до 1 | 20 | 110 | 220 | 400 | 750 |
| електропровода | ||||||
| в kV | ||||||
| Разстояние | 1,5 | 2 | 4 | 6 | 9 | 12 |
| в метри |
Чл. 127. (1) Корпусите на строителните машини, без тези на гъсеничен ход, да се заземяват посредством преносими заземления преди започваш на работа в близост до електропроводи.
(2) В случай че е допуснат допир на машината с електропровод, машинистът да не напуска кабината до изключване на напрежението в електропровода или до отделянето й от същия.
Чл. 128. При превозване на извънгабаритни товари, преминаването по електропроводи без изключване на напрежението им да се извършва при спазване на посочените в следващата таблица минимални разстояния между на високата точка на товара (машината) и най-ниската точка на електропровода:
Таблица 3
| Напрежение на електропровод (в kV) | до 1 | 20 | 110 | 220 | 400 | 750 |
| Разстояние в метри | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 8 |
Чл. 129. (1) Извършването на работите, упоменати в чл. 126 и 128 от този правилник, да става въз основа на наряд за допускане, в който да се посочва името на лицето, което отговаря за безопасността при извършването им. Нарядът да се подписва от главния специалист по механизация при извършващата тези работи организация, а работите по чл. 126 да се извършват, като се спазва чл. 96 от този правилник.
(2) Машинистите, които се допускат да управляват строителни машини при условията на чл. 126 и 128, да имат и удостоверение за II квалификационна група по безопасността, съгласно Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения, приложения II и III.
(3) В случаите, когато не могат да се спазят определените в чл. 126 и 128 минимални разстояния, работите да се извършват при изключено захранване на електропроводите.
Чл. 130. (1) При преминаване на строителни машини под електропроводи, работните им органи да се намират в предписаното в паспорта им положение за транспорт. Преминаването им извън пътищата да се извършва на местата с най-малък провес на електропровода – в близост до стълбовете.
(2) На определените за преминаване на строителни машини места от строителната площадка, намиращи се под електропроводи, да има поставени табели, които да посочват стойността на напрежението и най-малката височина на проводниците, като габаритната височина се маркира с висяща дъска.
Чл. 131. Забранява се съхраняването в самите строителни машини на леснозапалителни, горивни, пожаро- и взривоопасни вещества в съдове, в количества и по начини, противоречащи на разпоредбите на противопожарната охрана.
Чл. 132. Забранява се подгряването на двигателите с вътрешно горене на строителните машини с открит огън, електронагревателни уреди и др. подобни,
Чл. 133. Забранява се зареждането с гориво на строителни машини с двигатели с вътрешно горене в близост до открит огън, както и пушенето до машината през време на зареждането.
Чл. 134. Забранява се работата с машини за земни работи по терени с наклон по-голям от предвидения в паспорта им.
Раздел II.
Подемно-транспортни машини и съоръжения
Чл. 135. (1) Регистрирането, техническото освидетелствуване, въвежда-нето в експлоатация, обслужването, поддържането, експлоатирането и техническият надзор на повдигателните съоръжения (ПС), на товарозахранващите органи и на сменяемите приспособления, ползвани при СМР, да става в съответствие с Наредба № 31.
(2) При извършване на товаро-разтоварни работи на строителната площадка с повдигателни съоръжения, освен Наредба № 31, да се спазват изискванията и на Правилника по безопасността на труда при товаро-разтоварните работи, раздел III.
(3) Регистрирането, разрешението за пускане в работа, техническото освидетелствуване, експлоатацията и контролът на асансьорите, ползвани при СМР, да става в съответствие с Наредба № 18 за устройство и безопасна експлоатация на асансьорите.
Чл. 136. Ръководството на строителната организация да осигурява:
1. Обслужването, поддържането и експлоатирането на повдигателните съоръжения, на товарозахранващите органи и на сменяемите приспособления при спазване изискванията на Наредба № 31, глава пета.
2. Извършването на периодичните и извънредни прегледи, както и под-държането, ремонтът и обслужването на товарните, товаропътническите асансьори и на строителните
товаро-пътнически подемници да става при спазване на съответните изисквания на Наредба № 18 за устройство и безопасна експлоатация на аснсьорите, глава пета, раздел IV и V и глава шеста.
Чл. 137. Ползваните за извършване на СМР товарозахващащи органи и сменяеми приспособления да отговарят на изискванията на Наредба № 31, глава втора, раздел III.
Чл. 138. Забранява се ползването на непроверени, неокомплектувани, неизправни или негодни товарозахващащи органи, както и на неосвидетелствувани, неокомплектувани, непроверени или негодни сменяеми приспособления.
Чл. 139. До управление на ПС и асансьори да се допускат лица, отговарящи на изискванията, придобили правоспособност, притежаващи съответно удостоверение и назначени със заповед на ръководителя на строителната организация в съответствие с Наредба № 31, глава пета, раздел I или Наредба № 18 за устройство и безопасна експлоатация на асансьорите, глава шеста.
Чл. 140. Сигнализацията при работа с повдигателни съоръжения на строителната площадка да се извършва при спазване на Правилника по безопасността на труда при товаро-разтоварните работи, раздел III. Работата да протича съгласувано и по указания на бригадира или на лице, определено от него.
Чл. 141. Товарно-разтоварните работи с ръчни макари, лебедки и крикове да се извършват при спазване на съответните изисквания на Правилника по безопасността на труда при товаро-разтоварните работи и на Наредба № 31.
Чл. 142. Забранява се повдигането, преместването или спускането на всякакъв вид товари, монтажни елементи, оборудване и др. над обитаеми сгради, попадащи в опасната зона на товаро-подемното (монтажното) съоръжение.
Чл. 143. (1) Работата по издигането и преместването на товари от два или повече стрелови крана да се извършва под непосредственото ръководство и контрол на определено с писмена заповед на зам.-директора на строителната организация компетентно техническо лице.
(2) Ползването на кранове по предходната алинея да се извършва по съответен работен проект или технологична карта, разработени от специализирана организация, с указани в тях схема на окачването и преместването на товара, с указания за последователността на операциите, с изисквания към положението на товарните въжета, към подготовката и състоянието на пътя и други изисквания, осигуряващи безопасното изпълнение на тези манипулации.
(3) При едновременна работа на един строеж с два или повече крана в РПОИС се разработват мероприятия и режим на работа на крановете, с които се осигурява необходимото безопасно разстояние между работните зони на съседните кранове.
Чл. 144. (1) На площадките, където се извършва товарене и разтоварване и в кабините на строителните товаро-пътнически подемници да има инструкции за използване на подемника, които да съдържат начина за натоварване и сигнализация, както и за реда за обслужване на вратата от определеното за целта лице или придружител.
(2) Забранява се изкачването на работници и извършването на СМР от платформите на товарните подемници (асансьори).
Чл. 145. (1) Лебедките да се монтират извън зоната на товаренето, издигането и разтоварването на товара.
(2) Забранява се работата с лебедки, когато:
1. не са стабилна монтирани;
2. не са оградени с парапет, ако не са в отделно помещение;
3. не са електрообезопасени;
4. машинистът не може да наблюдава товаренето, движението и разтоварването на товара;
5. въжето пресича площадки или проходи за хора;
Чл. 146. Забранява се работа с хидравлични крикове, които не са подложени на техническо освидетелстване, нямат предпазен клапан или проверен манометър, в съответствие с техническия им паспорт.
Чл. 147. Забранява се работа с ръчни крикове със зъбна рейка, които нямат приспособление, предотвратяващо самоволното спускане на товара при спиране на повдигането, както и на ръчни винтови крикове, които не са само спиращи се.
Чл. 148. Освобождаването на криковете под повдигнат товар да става след укрепването на същия в повдигнато положение.
Чл. 149. (1) За всеки кран да се води дневник за сменното му предаване и приемане за работа от кранистите.
(2) Прегледът и проверките, предаването и приемането на крана да се извършват съвместно от предаващия и приемащия кранисти, за което същите да се разписват в дневника след отразяване на техническото състояние на крана.
Чл. 150. Преди започване на работа, кранистът е длъжен:
1. да извърши външен оглед на крана;
2. да провери всички механизми и системи на крана на празен ход;
3. да провери състоянието на въжетата и закрепването им към барабаните, стрелата и ролковите блокове или грайферите;
4. да провери изправността на осветлението на крана, сигналната уредба и на устройствата и уредите за безопасност;
5. да провери електрическата апаратура и електрозахранването на крана без разглобяване.
Чл. 151. Забранява се работа с кран при:
1. наличие на пукнатини или деформации в места на металоконструкцията;
2. наличие на недопустимо износване или деформация на куките, веригите или въжетата;
3. наличие на неизправност в ограничителите на
товаро-подемността, височината на подема, хода на стрелата и въртенето;
4. наличие на голи тоководещи проводници от електрозахранването;
5. наличие на неизправни уреди и устройства, осигуряващи безопасна работа с крана;
6. релсов път, неотговарящ на изискванията на наредба № 31, глава трета, раздел II.
Чл. 152. През време на работа кранистът се задължава:
1. да работи с правоспособни сапанджии, определени му от техническия ръководител или бригадира;
2. преди повдигане, преместване или спускане на товар, завъртане или придвижване на крана да подава предупредителен сигнал;
3. преди извършване на каквото и да е движение на крана да е убеден, че няма хора в работната му зона;
4. да извършва работите с крана само след сигнал, подаден от сигналиста;
5. да не изпълнява неправилно подадени сигнали;
6. да изпълнява сигнала „стоп“, независимо кой го е подал;
7. да поставя изнасящите се странични опори и да регулира стабилизаторите на крана в съответствие с товарната му характеристика. При слаб терен петите на страничните опори да се подпират допълнително за увеличаване на опорната плоскост със скара от траверси, пътни стоманобетонни панели или комбинация от двете съгласно конкретното решение, дадено в ПОИС или РПОИС;
8. да насочва куката на крана вертикално над товара, подлежащ на повдигане;
9. да повдига товара на височина до 0,5 m плавно и с малка скорост и след като се убеди в равномерното натоварване на носещите въжета на крана и на сапаните, както и в правилното сапаниране на товара, да продължи повдигането му с по-голяма скорост;
10. при повдигане на товар с тегло до разрешената товароподемност, да го повдига предварително на височина до 0,2 – 0,3 m и след като се убеди в сигурното действие на спирачките и устойчивостта на крана, да спусне товара обратно на мястото от което е повдигнат, след което да започне издигането му на необходимата височина;
11. да спазва изискванията на чл. 126 от този правилник;
12. да управлява крана плавно без рязко изменение на движенията му;
13. да не допуска разсипване или падане на товара;
14. при хоризонтално преместване на товара над препятствия, предварително да го повдига на височина не по-малка от 0,5 m над тях;
15. при повдигане или спускане на товар в близост до стени, колони, стифиран товар и други подобни, да е убеден, че няма опасност от закачане на товара, както и че няма хора между товара и тях;
16. при промяна на обсега на товарната кука да се следи да не се претовари кранът за съответното положение на куката;
17. при скорост на вятъра над допустимата, указана в паспорта на крана, да преустанови работата с него.
Чл. 153. След работа кранистът е длъжен:
1. да изключи оперативната верига и електрозахранването на крана;
2. да заключи кабината на крана;
3. да застопори крана към релсовия път или към устройствата, намиращи се в края на релсовия път.
Чл. 154. На краниста се забранява:
1. да предава управлението на крана на лица неправоспособни и неопределени за този вид работа;
2. да повдига товар, замръзнал към терена или площадката, залят с бетон или засипан със сняг, отпадъци или с намиращи се върху него свободно стоящи предмети;
3. да придръпва товари с товароподемното устройство на крана;
4. да повдига товар, когато върху него се намират хора или когато товарът е хванат и се придържа с ръце;
5. да издърпва с куката на крана затиснати сапани;
6. да повдига товар, намиращ се в неустойчиво положение, товар окачен на единия рог на двурога кука, неправилно окачен или неправилно сапаниран товар;
7. да претоварва крана;
8. да повдига товар, теглото на който не му е известно;
9. да повдига товари, ако подемното въже не е във вертикално положение;
10. да постъпва на работа или работи, ако е болен;
11. да изключва уредите за безопасност и спирачките на механизмите на крана;
12. да ползва крайните прекъсвачи като работни органи за спиране на съответните механизми на крана;
13. да извършва товарене или разтоварване на автомобили или на влекачи с ремарке, ако водачът или други лица се намират в кабината им;
14. да работи с кран, чийто срок за техническо преосвидетелствуване е изтекъл;
15. да оставя повдигнат товар след преустановяване на работата с крана.
Чл. 155. Забранява се на бригадира на монтажната бригада да допуска до работа за сапаниране на товари с кран лица, които нямат правоспособност и удостоверение, изисквани от Наредба № 31, глава пета, раздел І.
Чл. 156. Забранява се на краниста и на сигналиста да поставят на терена товари до изкопи, пътища и жп линии, намиращи се в експлоатация на разстояния по-малки от посочените в чл. 89, ал. 2 и чл. 93 от този правилник.
Чл. 157. (1) Сапанирането на товарите с въжета или вериги да се извършва без допускане на усукване или образуване на възли по тях.
(2) Сапанирането на товарите да се извършва по начини, осигуряващи еднакво натоварване на всички клонове на сапаните и изключващи плъзгането им.
Чл. 158. (1) Сапанджиите се задължават:
1. да извършват преглед на сменяемите приспособления преди започва-не на работа с тях;
2. да спазват при ползване на товарозахващащи органи и сменяеми приспособления чл. 137 от този правилник;
3. да знаят начините за обвързване и закачване на товарите със сменяемите приспособления;
4. да поставят подложки под острите ръбове на товарите, обхващани със сапани;
5. да поставят товарите на площадката така, че да се осигурява възможност за безпрепятствено изтегляне на сапаните;
6. да обхващат товарите със сапаните по начин, изключващ възможността за преплъзване, като същевременно осигуряват равномерно натоварване на всичките им клонове;
7. за обръщане, завъртане или насочване на дългоразмерни или едроразмерни товари по време на тяхното издигане, преместване или спускане да ползват обтяжки, като конопени въжета, куки и други, със съответно необходима дължина;
8. при повдигане, преместване или спускане на товари с подемната уредба, да стоят на безопасно място от тях. (2) На сапанджиите са забранява:
1. да освобождават подемната уредба от закачения товар, когато са затиснати сапаните или веригите;
2. да отвързват товара по време на издигането, преместването или спускането му;
3. да уравновесяват издигнатия, премествания или спускания товар със собственото си тегло или да оправят сапаните;
4. да складират товари на места, непредназначени за тази цел;
5. да оставят товари в неустойчиво положение.
Раздел III.
Агрегати, машини и инструменти
Чл. 159. Забранява се ползването на агрегати, машини и инструменти за извършване на СМР, които не са електрообезопасени и изпитани, съгласно съответните изисквания, посочени в Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, глава VI, m. 1.
Чл. 160. Агрегатите, машините и инструментите да имат маркировка за номиналното им напрежение.
Чл. 161. Когато мазаческата машина е поставена на открито, над нея да има навес, който да предпазва обслужващия машината работник и да издържа статично натоварване от 2,5 kN/кв.m.
Чл. 162. (1) Работниците, извършващи ръчно издигане (издърпване) или закрепване на маркучите на мазаческата машина на височина, да ползват предпазни колани, привързани със спасителни въжета към здрави и сигурно закрепени по-горестоящи елементи.
(2) Закрепването на маркучите на височина да става на местата на съединителните елементи на същите.
Чл. 163. Работещите с дюзите на торкретните и на мазаческите машини да ползват предпазни очила.
Чл. 164. Боядисването с пожаро- или взривоопасни бои да се извършва с бояджийски агрегати в съответно пожаро- или взривобезопасно изпълнение.
Чл. 165. При извършване на СМР с ръчни инструменти да се спазват изискванията на Правилника по безопасността на труда при механично (студено) обработване на металите – необнародван, 1975 г., глава трета – II „Ръчни инструменти“ и Правилника по безопасността на труда на дървообработващата промишленост – необнародван, 1980 г., глава VIІ – раздел IV, „Ръчни инструменти“.
Чл. 166. До работа с преносими електрически инструменти да се допускат лица, които имат квалификация по безопасността не по-ниска от II група.
Чл. 167. Забранява се ползването на електрически машини, съоръжения и др., на които степента на защита не отговаря на класа на помещението или на околната среда.
Чл. 168. Контролът за изправното състояние на преносимите електрически инструменти, проверките за липса на корпусно напрежение и състоянието на изолацията на проводниците им да се извършва не по-рядко от един път в месеца от лице с квалификация не по-ниска от III квалификационна група по безопасността, определено с писмена заповед от главния специалист – енергетик на съответната организация. Контролните проверки и извършените ремонти да се записват в съответна книга от лицето, което ги е извършило.
Раздел IV.
Строително-монтажни пистолети
Чл. 169. Строително-монтажните пистолети да се ползват само по предназначение от мъже, навършили 20 години и преминали специален инструктаж и запознати срещу подпис с инструкцията, изисквана с чл. 4, ал. 6 от правилника. Последната да се съгласува с органите на МВР.
Чл. 170. (1) Ръководителят на организацията, чиято собственост са строително-монтажните пистолети, се задължава след съгласуване с органите на МВР:
1. да определя със заповед длъжностно техническо лице, което да отговаря за наличността, раздаването и отчетността на пистолетите и зарядите за тях;
2. да определя поименния списък на лицата, които ще ползват строително-монтажни пистолети;
3. да осигурява съхраняването на строително-монтажните пистолети;
4. да осигурява завеждането и воденето на приходно-разходна книга за пистолетите;
5. да осигурява даването за ползване на пистолетите само на определените за работа с тях лица и връщането им срещу подпис в приходно-разходната книга;
6. да осигурява реда и начина за съхраняване и раздаване на зарядите за строително-монтажните пистолети.
(2) Забранява се съвместното съхраняване на
строително-монтажните пистолети и зарядите за тях.
Чл. 171. Забранява се използването на комбинации от заряди и пирони, които не са регламентирани от завода-производител и не съответствуват на материята, в която се забиват.
Чл. 172. Комисия от техническо лице и счетоводител, назначена със заповед от ръководителя на строителната организация да извършва всяко тримесечие проверка и съставя протокол за наличността, съхраняването, правилното раздаване и отчетността на строително-монтажните пистолети и зарядите за тях, числящи се на организацията.
Глава пета.
СКЕЛЕТА, ПЛАТФОРМИ, ЛЮЛКИ И СТЪЛБИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 173. (1) Забранява се ползването за извършване на СМР на височина на инвентарни скелета, платформи и люлки, за които няма паспорти от предприятията им производители, с указания за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа им и други.
(2) Използването на инвентарни преносими стълби при условията, разрешени от правилника, да се допуска в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за ползване на преносими стълби.
Чл. 174. (1) Забранява се ползването на скелета, платформи, люлки и стълби не по предназначението им.
(2) Забранява се ползването на скелета, платформи и люлки, комбинирани от различен тип и вид, както и на неинвентарни такива, за които няма проект.
Чл. 175. Забранява се ползването на скелета, платформи и люлки, когато:
1. не отговарят на изискванията на паспорта или на проекта им или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението;
2. имат деформирани, пукнати, кородирали, загнили или липсващи елементи;
3. луфтът между пода и стената на сградата или съоръжението е по-голям от 0,2 m.
Чл. 176. Преди започване на монтаж и демонтаж на скелета, платформи или люлки, техническият ръководител се задължава да провежда инструктаж по безопасността на труда с работниците, които ги изпълняват.
Чл. 177. (1) Забранява се натоварването на който и да е елемент от скелетата, платформите или люлките по начин, недопустим съгласно паспорта или указанията за експлоатация, независимо от мястото и масата на товара.
(2) Забранява се складирането на материали и отпадъци извън определените по проекта за целта места върху подовете на скелетата, платформите и люлките. Същите да се поддържат чисти, а при наличие на сняг и поледица да се почистват и посипват с пясък или сгурия.
(3) На добре видими места върху скелетата, платформите и люлките да се окачват табели, посочващи допустимия товар.
(4) Забранява се използването на стълбите и платформите за пренасяне и складиране на всякакъв вид товари.
Чл. 178. Състоянието на скелетата, платформите и люлките да се проверява от бригадира преди започването на всяка смяна. При констатиране на неизправност да не започва, а ако неизправността се установи по време на работата, последната да се преустановява до отстраняването й.
Чл. 179. Работните площадки на скелетата, платформите и люлките да се обезопасяват с парапет и бордова дъска.
Чл. 180. Подовете на скелетата, люлките и платформите да имат равна и плътна подова повърхност с луфтове не по-големи от 10 mm между отделните елементи. Подовите им дъски или платна да изключват възможност от разместване, повдигане или обръщане при натоварване, като краищата им се разполагат върху опорите.
Чл. 181. (1) Забранява се поставянето на стъпките на скелетата и платформите върху случайни опори или върху конструктивни елементи на сградите и съоръженията, ако последните не са съответно оразмерени за целта.
(2) Забранява се подлагането под стъпките на стойките на скелетата и платформите на нестабилни подложки, като тухли, камъни, клинове, строител-ни отпадъци и др. Видът на подложките се определя от техническия ръководи-тел съобразно конкретните условия.
(3) Забранява се укрепване на подемници и други повдигателни съоръжения към скелетата, освен ако това не е предвидено в съответен проект.
Чл. 182. Монтажът и демонтажът на скелетата, платформите и люлките да се извършва от опитни работници, ползуващи предпазни колани, обувки с не-плъзгащи се подметки, под непосредственото ръководство на техническия ръководител на обекта.
Раздел II.
Скелета
Чл. 183. Направата на всички видове скелета, за които няма посочени схеми или изисквания по паспортните им данни или утвърдените каталози, съответстващи на товароносимостта или характера на натоварването им, да става по проект, изготвен от проектанта-конструктор.
Чл. 184. (1) Забранява се ползването на работни и носещи скелета, когато:
1. скелетата с товароносимост до 5,0 kN/кв.m и височина под 12 m или такива с товароносимост над 5,0 kN/кв.m височина до 5,50 m не са приети с акт от техническия ръководител, отговарящ за монтажа им;
2. скелетата с товароносимост над 5,0 kN/кв.m и височина над 5,50 m или с товароносимост под 5,0 kN/кв.m височина над 12 m не са приети с акт, съставен от комисия, назначена от съответната строителна организация при задължителното участие в нея на проектанта-конструктор.
(2) Скелетата, които не са използвани повече от един месец или са престояли при обилни дъждове, както и при рязко затопляне на времето след отрицателни температури, да се приемат отново с акт, по реда на предходната алинея.
Чл. 185. Забранява се направата и монтажът на скелета от различен вид и тип по една вертикала.
Чл. 186. (1) Забранява се работа от скеле на различни нива в една вертикала, без наличието на два плътни защитни междинни пода, поставени на не повече от 3 m един от друг и всяко работно ниво, над което се извършват СМР.
(2) Местата, определени за приемане на материалите върху скелето, да са разместени най-малко на 10 m в хоризонтала.
Чл. 187. Металните скелета да се осигуряват срещу мълния в съответствие с Нормите за проектиране на мълниезащитата на сгради и външни съоръжения.
Чл. 188. Електропроводите, намиращи се на разстояния до 5,0 m от метални скелета, по време на монтиране, експлоатация и демонтиране на скелетата да се изключват, демонтират или затварят в дървени предпазни кожуси, а проводниците в зоната на скелето да се поставят в съответни електрообезопасяващи средства.
Чл. 189. (1) Всички неинвентарни скелета да се изпълняват по индивидуален проект и да се осигуряват на устойчивост чрез хоризонтално анкериране.
(2) Оразмеряването да се извършва от проектанта-конструктор в съответствие с предназначението на скелето.
(3) Хоризонталните подложки, върху които се монтира скелето, да бъдат проектирани и изпълнени по начин, недопускащ надвишаване на конкретно допустимото натоварване на почвата.
(4) Необходимостта от направата и конструирането на товарните площадки върху скелето да се определя с ПОИС или технологична карта.
Чл. 190. Забранява се монтирането на скелета върху заледени участъци.
Чл. 191. (1) Скелетата да са хоризонтално анкерирани към сградата или съоръжението на места и по начин на закрепване, определени по проекта – за неинвентарните скелета и по паспорт или инструкция на предприятието – производител – за инвентарните скелета. Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепване да е оразмерена да понесе анкерните усилия.
(2) Забранява се хоризонтално анкериране на скелета към корнизи, парапети, тръби, балкони и други издадени части на сградата.
(3) Устойчивостта на самостоятелно стоящи скелета да се решава от проектанта-конструктор.
Чл. 192. (1) Широчината на работните площадки на скелетата да е не по-малка от 1,0 m.
(2) При полагане на изолации на тръбопроводи, широчината на работната площадка на скелето да бъде не по-малка от 0,7 m, мерена от крайния външен ръб на тръбата до предпазния парапет, при условие, че е разположена симетрично спрямо оста на тръбопровода и 1,5 m – при асиметрично разположение.
Чл. 193. Габаритната височина между два пода от скелето да не е по-малка от 1,8 m.
Чл. 194. (1) Монтажът и демонтажът на скелето, както и преместването на неговите елементи във вертикална посока да се извършва по правило с товароподемни приспособления (скрипци, полиспасти и др.). Забранява се хвърлянето на елементите от скелето.
(2) По време на демонтажа на скелето всички врати на първия етаж, както и балконските врати от всички етажи в границите на разглобявания участък да са затворени.
Чл. 195. (1) Изкачването и слизането на хора по скеле да се допуска само по стационарни стълби. Наклонът на стълбите да не надвишава 60°.
(2) Забранява се качването и слизането на работниците по стойките и паянтите на скелето.
(3) Площадката, на която излиза стълбата на скелето до всяко ниво, да е обезопасена с парапет от три страни.
Чл. 196. Забранява се ползването на ръчни колички за хоризонтално транспортиране на товари по скелета, които не са предназначени и оразмерени за тази цел.
Раздел II.
Подвижни скелета
Чл. 197. При използването на подвижни скелета да се спазват изискванията, посочени в раздел II от тази глава на правилника.
Чл. 198. Пътищата за преместване на подвижното скеле да са хоризонтални в надлъжна и напречна посока, а техният наклон да не надвишава допустимия, посочен в паспорта или инструкцията за експлоатацията му.
Чл. 199. Подвижните скелета, пътят и средствата, с които се преместват, да се приемат с акт и допускат за ползване от съответния технически ръководител на изпълняваните СМР.
Чл. 200. Забранява се преместването (придвижването) на подвижно скеле, ако върху него има хора, материали, инструменти, отпадъци или други, както и при сила на вятъра над 5 m/s.
Чл. 201. По време на работа подвижните опори на подвижното скеле да са закрепени неподвижно, а самото скеле да се анкерира към стабилни конструктивни елементи от сградата или съоръжението. При липса на такава възможност скелето да се закрепва с обтегачи.
Раздел IV.
Люлки
Чл. 202. Ползването на люлки (повдигащи се окачени скелета) да се извършва в съответствие с паспортните им изисквания след:
1. статичното им изпробване с товар, надвишаващ 50 % от номиналния;
2. динамичното им пробно натоварване, надвишаващо с 10 % номиналното;
3.15-минутно статично натоварване на приспособленията им за окачване,
надвишаващо двукратно номиналното;
4. съставянето на акт от техническия ръководител на обекта за резултатите от изпитанията им при условия, че тези резултати осигуряват безопасността
на труда.
Чл. 203. Забранява се свързването на съседни люлки с преходни площадки, стълби или каквито и да са други връзки.
Чл. 204. Носещите въжета на люлката по време на издигане и спускане да са свободни и предпазени от триене по издадени части на конструкцията.
Чл. 205. При всяко преустановяване на работата люлката да се спуска на земята.
Раздел V.
Стълби
Чл. 206. (1) Забранява се ползването на всякакъв вид преносими стълби за изпълнение на СМР на височина, освен при работа в закрити помещения и на височина не по-голяма от 3,50 m за изпълнение на някои довършителни и електроинсталационни работи.
(2) Когато условията на работа по предходната алинея налагат работникът да се намира на стъпало, отстоящо на повече от 3,0 m от долния край на стълбата, това да става с ползване на предпазен колан, захванат към годна за целта съседна конструкция, а при липса на такава възможност – за самата стълба, която предварително е осигурена срещу падане или обръщане.
Чл. 207. (1) Преносими стълби да се употребяват в тези случаи, в които не е възможно или не е целесъобразно да се използват стационарни стълби, стълби с механично задвижване, скелета, работни платформи и други по-удобни и по-безопасни съоръжения.
(2) Ползването на преносими стълби при извършване на СМР да се допуска при условие, че:
1. няма забрана за ползването им за изпълнение на съответния вид работа от този правилник;
2. отговарят на изискванията на Наредба № 3 за ползване на преносими стълби;
3. работата не е свързана с придържането на обемисти или тежки предмети (кофраж, греди, дъски и др.);
4. работата не изисква издигането на товари по-тежки от 20 kg или пренасянето на товара с две ръце;
5. мястото, върху което се поставят, осигурява безопасното им ползване и не се намира в непосредствена близост до отвори на подове и стени, до остри стърчащи предмети, до открити съдове с опасни течности и химикали или до други предмети, които могат да увеличат тежестта на травмите при падане;
6. теренът (подът) е равен и не е хлъзгав или наклонен и не се налага ръчно придържане на някои от рамената на двураменни стълби;
7. при ползване на единична стълба с дължина над 3 m същата е осигурена срещу обръщане назад или встрани;
8. естеството на работата не изисква върху една стълба да стъпват повече от един човек едновременно;
9. тежестта на лицето, ползуващо стълбата със или без допълнителен товар, не надвишава допустимото натоварване на стълбата, съобразно техническите й данни от завода-производител.
(3) Забранява се удължаването (наставянето) на единични или двойни преносими стълби, освен в случаите, когато е предвидено конструктивно от производителя. При ползването на удължени стълби да не се допуска пренасянето на товари с маса по-голяма от 10 kg.
Чл. 208. (1) ползването на висящи стълби да се допуска по изключение и с наряд за допускане при условие, че същите са метални, имат паспорт от производителя им и са сигурно захванати за подходящ конструктивен елемент в горния си край.
(2) Висящите метални стълби с дължина над 5,0 m да имат и предпазни метални обръчи с вертикални връзки помежду им.
(3) Монтирането на висящите стълби да се извършва с помощта на товароподемен механизъм.
(4) Забранява се употребата на висящи метални стълби ако работникът не ползува предпазен колан, който да се привързва към конструктивен елемент или към самата стълба преди започване на работа от стълбата.
Чл. 209. Забранява се ползването на всякакъв вид стационарни стълби, които не са обезопасени с двустранни парапети.
Чл. 210. (1) Работниците, ползуващи преносими стълби, да носят закопчано работното си облекло и ползват обувки с неплъзгащи се подметки.
(2) Работещите от стълби да ползват за носене на инструмента или други леки предмети чанта, закачена на колана или носена през рамо.
Глава шеста.
ЗЕМНИ /ИЗКОПНИ/РАБОТИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 211. Започване изпълнението на земни работи да става след осъществяването на предвидените в проекта и изискваните с този правилник предварителни мероприятия по безопасността на труда.
Чл. 212. (1) Земни работи в зоните на подземни проводи или съоръжения да се извършват след получаване на писмено съгласие от собственика или експлоатиращия проводите, респективно съоръженията. Към съгласието се прилага схема за вида и разположението на проводите и съоръженията.
(2) В случаите, когато е невъзможно да се определи точното местоположение на подземните проводи или има съмнения за верността на подземния кадастър, се изкопават ръчно шурфове, перпендикулярни на трасето на подземния провод, за установяване на действителното местоположение и вида на проводите.
(3) Преди започване на земните работи предприятието-изпълнител да осигурява означаването върху терена или на подходящо място със знаци или надписи разположението в план и дълбочина на съществуващите подземни проводи или съоръжения.
Чл. 213. (1) В зоните на подземни инсталации или съоръжения земните работи да се извършват под непосредственото ръководство и контрол на техническия ръководител или бригадира на съответните СМР.
(2) Забранява се извършването на земни работи със строителни машини на разстояние по-малко от 0,2 m от подземни проводи или съоръжения.
(3) Земни работи в условията на ап.2 да се извършват ръчно с права лопата. Кирки могат да се използват като помощно средство само при извършване на земни работи в защитени с кожуси подземни проводи или защитени с бетонни или стоманобетонни стени подземни съоръжения.
Чл. 214. Преди започване или през време на извършване на земни работи да се провеждат мероприятия за отвеждане на повърхностните води, предвидени по проект или ако условията ги налагат.
Чл. 215. Отстраняването от строителната площадка на храсти, дървета или дънери преди започването на земни работи, да се извършва в съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда в горското стопанство – необнародван, 1971 г. глава трета, чл. 36, 37, 41, 43, 44, 45 и 46 и глава четвърта от чл. 103 до 167 вкл.
Чл. 216. Преди започването на земни или други СМР в изкопи, бригадирът да проверява състоянието на откосите на укрепяването им. При наличие на надлъжни пукнатини, козирки, подлежащи на свличане земни пластове или камъни, както и счупвания, деформации, нарушена конструкция и др. на укрепяването, бригадирът да забранява започването на съответните работи до осигуряване на устойчивостта на откосите и укрепяването.
Чл. 217. (1) При наличие или съмнения за поява на вредни газове или пари в изкопи, работниците да се уведомяват предварително от техническия ръководител, да се инструктират и осигуряват със съответни предпазни средства. По указания на техническия ръководител на обекта да се извършват периодични измервания за наличието и концентрацията на газ или пари в изкопа, като същият съобразно резултатите дава съответни разпореждания.
(2) При неочаквана поява на вредни газове или пари в тунели и други подобни непроветрявани пространства, работниците незабавно да ги напускат в посока към местата с чист въздух. Възобновяването на работата да започва след съответно нареждане на техническия ръководител на обекта, въз основа на резултатите от анализите за вида и концентрацията на газа или парите и при спазване на изискванията на предходната алинея.
Чл. 218. Изкопните работи да се прекратяват, ако по време на изпълнението им се открият неизвестни дотогава подземни инсталации или съоръжения. Възобновяването на работите да се извършва при спазване на чл. 212 и 213 от този правилник.
Чл. 219. Изкопните работи да се преустановяват и да продължават само след изпълнение на съответните предписания на проектанта, когато при извършването им са се появили условия, различни от тези, взети пред вид в проекта.
Чл. 220. Възобновяването на изкопни работи или извършването на други СМР в изкопи, след период на временно прекратяване на същите или замразяване на обекта, да става по нареждане на техническия ръководител на обекта, след като същият е извършил проверка на устойчивостта на откосите или укрепването им и са отстранени констатираните неизправности и опасности.
Чл. 221. Забранява се извършването на земни работи в изкопи при наличие на почвени води, създаващи опасност от наводняването им или от срутване на откосите, респективно на укрепяването на същите. Възобновяването на работите може да започне след осигуряване отводняването на изкопите или след допълнително укрепяване на откосите.
Чл. 222. (1) Разполагането на изкопна почва, строителни материали и изделия, съоръжения и други подобни, както и движението на строителни машини да става извън зоната на естественото срутване на откосите на изкопите, но на разстояние не по-малко от 1 m от горния им ръб.-
(2) При укрепени изкопи, дейностите по предходната алинея могат да стават и в зоната на естественото срутване на откосите на изкопите, ако при оразмеряване на укрепяването им са взети под внимание съответните натоварвания.
Чл. 223. (1) Забранява се извършването на изкопни работи чрез подкопаване.
(2) Земните работи в непосредствена близост до съществуващи сгради или съоръжения да се извършват въз основа на ПОИС, респективно РПОИС, включващ конкретно проектно решение и технологични указания за изпълнението на земните работи.
Чл. 224. (1) При механизирано извършване на земни работи да се спазват съответните изисквания на глава четвърта, раздел I от този правилник.
(2) Забранява се преминаването и престоят на хора, както и изпълнението на други видове СМР в границите на зоната на действие на съответната машина, изпълняваща земни работи (багер, булдозер, скрепер, валяк и др.).
(3) По време на почивки или престои земекопните машини да се изтеглят (преместват) на разстояние по-голямо от 2,0 m от края на зоната на естественото срутване на откосите, като кошът на багера да се оставя опрян върху терена.
(4) Забранява се повдигането и преместването на негабаритни предмети, като скални късове, дървета, дънери, части от основи на стени на сгради или съоръжения, строителни елементи и други подобни с работните органи на земекопните строителни машини.
Чл. 225. Уплътняването на почвените пластове посредством валиране или – трамбоване в близост до конструкции, съоръжения или техните елементи – подпорни стени, колони фундаменти и други подобни, да се извършва в съответствие с проекта или по указания на проектанта.
Чл. 226. Изпълнението на изкопни работи по взривен начин да се извършва при спазване на съответните изисквания от Правилника по безопасността на труда при взривни работи.
Чл. 227. Изпълнението на специални земни работи (заздравяване на земната основа, уплътняване на пропадъчни почви, земни работи по хидромеханичен начин, електронагряване на почвата, изкуствено замразяване, земни работи за шлицови стени, понижаване нивото на почвени води и др.), както и на насипни работи, да се извършва в съответствие с Правилата за приемане на земни работи и земни съоръжения и въз основа на инструкции по БХТПБ.
Чл. 228. Изкопите за проучвателни работи като шурфове, шахти, кладенци или други подобни да се засипват след използването им.
Раздел II.
Неукрепени изкопи
Чл. 229. При ръчно изпълнение на изкопи с вертикални стени и без укрепване да се спазват изискванията на Правилата за приемане на земни работи и земни съоръжения.
Чл. 230. (1) При изпълнение на изкопи с вертикални стени посредством багери с обратен или грайферен кош или с многокошови багери и без укрепяване, на дълбочини по-големи от указаните за ръчно изпълнение на такива изкопи в ПИПСМР, се забранява слизането на лица в изкопите преди укрепяването на стените им.
(2) Извършването на строителни работи в изкопи с вертикални стени и без укрепяване да става след установяване от техническия ръководител на обекта на изправното и безопасно състояние на стените на изкопите.
Чл. 231. (1) Наклонът на откосите на временни изкопи с дълбочина над 5 m и на такива в неустойчиви или с повишена влажност почви да се указва в съответния проект на земните работи, като при необходимост се конкретизира с ПОИС, респективно с РПОИС.
(2) Най-стръмните допустими откоси на временни неукрепени изкопи и в почви с естествена влажност да се изпълняват съгласно изискванията на Правилата за приемане на земни работи и земни съоръжения.
Чл. 232. През време на изпълнение на изкопните работи бригадирът да следи за устойчивостта на откосите, като при поява на пукнатини, успоредни на ръба на изкопа, на надвиснали камъни или козирки или при опасност от свличания и обрушвания, да разпореди незабавното излизане на работниците от изкопа и извеждане на механизацията от застрашените участъци след което да се пристъпи към отстраняване на опасностите, без да се влиза в изкопа. Ако изпълнението на изкопите е неотложно, техническият ръководител на СМР съгласувано с проектанта може да разпореди намаляването на наклона на откосите в съответните участъци или укрепването им.
Чл. 233. Забранява се престояването на лица без работа през време на почивки или след работната смяна в неукрепени изкопи на разстояние до долния ръб на откосите по-малко от размера на дълбочината на изкопа.
Чл. 234. Техническият ръководител се задължава да осигурява безопасността при влизане или излизане на лица в или от изкопа чрез поставянето на дървени или инвентарни стълби с широчина не по-малко от 0,70 m и парапет, излизащ над терена на височина 1,0 m.
Чл. 235. (1) Превозването на изкопана почва с ръчни колички да става по твърди настилки или инвентарни пътеки.
(2) Близката до изкопа страна на пътеката да отстои на разстояние не по-малко от 1,5 m от горния ръб на изкопа.
(3) Пътеките да се поддържат чисти от кал, отпадъци, сняг и лед.
Чл. 236. (1) Разстоянието между междинните площадки за изхвърляне на изкопаната почва при ръчни изкопи да не надвишава 1,5 m във височина, а ширината им да не е по-малка от 1 m.
(2) Площадките откъм изкопа да се обезопасяват с бордови дъски.
(3) Прехвърлянето на изкопаната почва от площадка на площадка по височина и на терена да се извършва непрекъснато, без да се допуска престояване и натрупване на почва.
Раздел III.
Укрепени изкопи
Чл. 237. (1) Изкопите с вертикални стени и височина по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи в съответствие с Правила за приемане на земни работи и земни съоръжения да се укрепяват от ниво терен.
(2) Укрепяването на изпълнени по механизиран начин тесни изкопи по предходната алинея да се извършва с инвентарни укрепителни елементи, спускани от терена, като тяхното окончателно укрепване се извършва от работниците под прикритието на самите укрепителни елементи.
(3) Забранява се слизането на работниците в изкопа по предходната алинея преди спускането на укрепителните елементи.
(4) Работите с укрепителните елементи да се извършват съгласно инструкция по БХТПБ.
(5) Обшивката на укрепяването на изкопа да излиза над нивото на терена не по-малко от 0,15 m.
(6) Укрепяването на тесни изкопи с дълбочина до 5 m да се изпълнява по типови проекти или технологични карти, а над 5 m – по проекти, изготвени от проектанта.
Чл. 238. (1) Забранява се устройването на работни площадки в изкопи чрез използване на елементи от укрепяването, стъпването и ходенето по тях, както и поставянето на уредби, съоръжения, строителни материали и др. върху тях.
(2) При спускане или издигане на строителни елементи, материали и други в или от изкопи, както и при копане с багер с грайферен кош в дълбочина на укрепен изкоп, да се пази устойчивостта на укрепяването.
Чл. 239. (1) Демонтирането на укрепването на изкопите да се извършва по нареждане и указания на техническия ръководител на СМР – отдолу нагоре, следвайки темпа на засипването на изкопа, като броят на еднократно демонтираните хоризонтални дъски на плътната обшивка да не надвишава 3 бр.
(2) Дължината на всеки един от последователно демонтираните участъци да не превишава указаната в проекта, а при липса на такова указание – да се изисква от проектанта.
Чл. 240. (1) При свличане на почва или при поява на други опасни условия по време на демонтирането на укрепването работниците да преустановяват незабавно работа, да излизат от изкопите и да уведомяват техническия ръководител, а в негово отсъствие – бригадира.
(2) Ако демонтирането на укрепването продължава да създава опасност за работниците и за съоръженията в изкопите, техническият ръководител на СМР да уведомява строителното предприятие, което може да разпореди укрепването да бъде изоставено и засипано, ако е невъзможно безопасното му демонтиране.
Раздел IV.
Земни работи при направа на кладенци (обикновени и шахтови)
Чл. 241. (1) Ръчното копане на кладенци на дълбочина по-голяма от 1,5 m да става чрез укрепяване, изпълнявано едновременно с удълбочаване на изкопа и в съответствие с проекта.
(2) Над работещите в кладенеца работници да има изградена козирка, която да ги предпазва от падащи предмети, оразмерена за статично натоварване не по-малко от 5,0 kN/кв.м.
(3) При изнасяне на изкопаната почва с кофа и лебедка, куката, към която се закачва кофата, да има осигурително устройство срещу самоволно или случайно откачане.
(4) Преди изнасянето (изкачването) на големи камъни от кладенеца работниците да излизат на терена.
(5) Забранява се препълването на кофата, както и поставянето в нея най-отгоре на едри буци или камъни.
(6) През време на издигането и спускането на кофата работниците да застават под козирката. Издигането на кофата да става по сигнал, подаден от работника, последен напълнил кофата, а спускането на празната кофа – по приет сигнал на управляващият лебедката работник.
Чл. 242. При прекъсване на изкопните работи, кладенците или шахтите да се покриват с капаци или заграждат и съответно обозначават.
Чл. 243. Забранява се пушенето и паленето на огън в кладенците.
Чл. 244. Влизането и излизането от кладенци на работниците по време на копането им да става по изправни инвентарни стълби, стабилно опрени на дъното или закрепени към укрепяването на кладенците.
Чл. 245. При механизирано изкопаване на кладенци до проектната кота се забранява влизането на хора в тях, преди окончателното им укрепяване с инвентарни укрепителни пояси или с готови конструктивни пръстени или рамки, спускани от терена. Демонтирането им да се извършва в съответствие с проекта.
Чл. 246. При работа в кладенци с дълбочина над 1,5 m всеки работник да ползва предпазен колан, привързан със спасително въже, горният край на което да се държи опънато от наблюдаващ, намиращ се на терена. Наблюдаващият да се определя и инструктира от техническия ръководител на обекта.
Глава седма.
КОФРАЖНИ АРМАТУРНИ И БЕТОННИ РАБОТИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 247. Преди започване на изпълнението на кофражни, арматурни и бетонни работи, техническият ръководител на обекта се задължава да предвижда необходимите мерки, осигуряващи безопасното изпълнение на производствения процес и предпазващи работниците от възможното въздействие на праха от използваните материали, поразяването от електрически ток при електронагряване на бетонната смес или при ползване на строителни машини с електрозадвижване, уврежданията от обгаряне при ползване на пара или изпълнение на заваръчни работи, от механичното и вибрационното въздействие на ползваните строителни машини, от вредното въздействие на химическите добавки в бетонната смес, както и срещу опасности от падане от височина на хора или отделни предмети.
Чл. 248. При ползването на строителни машини, скелета, платформи и люлки за изпълнение на СМР, обект на тази глава, да се спазват съответните изисквания към тях, указани в глави четвърта, пета и осма от този правилник.
Чл. 249. (1) Изпълнението на СМР с помощта на всякакъв вид технологични инсталации за пълзящ и едроразмерен кофраж, за пакетно-повдигани плочи или за други системи да се извършва и въз основа на инструкции, изисква-ни с чл. 4, ал. 3 от този правилник.
(2) Персоналът, обслужващ инсталациите за пакетоповдигани плочи (ИППП), за пълзящ кофраж (ПК) и за други технологии на кофриране, да е преминал обучение и придобил необходимата квалификация или правоспособност за работа със съответните инсталации.
(3) Забранява се използването на технологични инсталации, комбинирани от различен тип и вид, освен ако това не е определено в отделен проект.
(4) Подмяната на отделни елементи на технологични инсталации се разрешава само при наличие на сертификат за качество на същите от производителя.
(5) Монтажът на предплочи, предстени или друг уедрен кофраж, оставащ като елемент на строителната конструкция, да се извършва съгласно изискванията на глава осма от правилника.
Чл. 250. (1) Движението на хора за изпълнение на СМР, следващи кофражните работи, се допуска след приемане на кофража от съответното оправомощено техническо лице.
(2) Полагането на бетонна смес да се извършва след приемането на кофража и армировката по реда и при условията на Наредба № 3 за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции.
Чл. 251. (1) Преминаването на хора и превозването на ръчни колички върху кофраж, монтирана армировка и прясно излят бетон да става по стабилно поставени върху подложки дървени пътеки, осигуряващи безопасното им преминаване.
(2) Пътеките по предходната алинея да се поставят на разстояние не по-малко от 1,5 m от външните контури или непокрити отвори на сградите и съоръженията, както и от други елементи, представляващи опасност при евентуално падане встрани на преминаващите.
Чл. 252. Забранява се поставянето и складирането на кофражни платна, кофражни елементи и армировка на стълбищни площадки, стълбища, балкони, наклонени плоскости, места за преминаване и проходи и в непосредствена близост до непокрити отвори и външните контури на сградите и съоръженията.
Чл. 253. Стенният кофраж за асансьори и други шахти да се изпълнява след направата на етажна подова площадка, покриваща целия отвор, ако в ПОИС или РПОИС не е предвидено друго решение със съответно предписани мерки по безопасността.
Чл. 254. Забранява се хвърлянето от височина на кофражни платна и кофражни елементи.
Чл. 255. Забранява се оставянето във вертикално или наклонено положение на кофраж, преди укрепяването му.
Чл. 256. Декофрирането на елементите от сгради и съоръжения да се извършва по нареждане и указания на техническия ръководител на строежа.
Чл. 257. При декофриране работниците да ползват предпазни очила, а при работа на височина, свързана с опасност от падане – и предпазни колани.
Чл. 258. Забранява се изправянето на кангална стомана чрез опъване в неоградени и необезопасени места на строителната площадка.
Чл. 259. Забранява се рязането с ръчни ножици на парчета стоманени пръти по-къси от 0,30 m.
Чл. 260. Армировъчните скелета, поставени преди монтиране на кофражните форми, да се осигуряват срещу преобръщане или падане.
Чл. 261. Монтажът на армировката за самостоятелни пояси, греди, ригели, колони, стени и други подобни конструктивни елементи да се извършва от платформи или скелета.
Чл. 262. Предварителното напрягане на армировката да се извършва в съответствие с инструкцията по БХТПБ.
Чл. 263. Забранява се бетонирането преди техническият ръководител на обекта да е установил изправността на ползваните скелета, платформи, транспортни пътеки, осветлението на работната площадка и на другите временни съоръжения.
Чл. 264. Полагането и вибрирането на бетонна смес в самостоятелно стоящи конструктивни елементи и в дълбоки фундаменти да се извършва от обезопасени работни площадки.
Чл. 265. (1) Забранява се ползването на кюбели за подаване на бетонна смес, на които капаците не се затварят плътно или нямат сигурно устройство за окачване.
(2) Забранява се механизираното преместване на празен кюбел с незатворен капак.
Чл. 266. При ползване на кран за подаване на бетонна смес с кюбел да се спазват чл. 140 и 141 от този правилник, а работниците да застават извън опасната зона на товара.
Чл. 267. (1) Изсипването на бетонна смес от кюбела да става след установяване на същия в покой.
(2) Забранява се изпускането на бетонна смес от кюбела на височина по-голяма от 1 m от местополагането й без ползването на улей или ръкав (хобот).
(3) Забранява се насочването и нагласяването на празен кюбел, преди същият да е опрял с долната си част на терена.
Чл. 268. (1) На площадката за зареждане на кюбелите с бетонна смес се забранява наличието на други лица, освен обслужващия работник.
(2) Обслужващият работник, който насочва, нагласява, откачва и закачва кюбелите, да ползва брезентови ръкавици и гумени ботуши.
Чл. 269. Работниците, полагащи бетонна смес и кофраж на височина и с наклон над 20° да ползват предпазни колани.
Чл. 270. Преместването на стрелата на бетонпомпата от един участък на полагане на бетонна смес на друг, да се извършва при спряно действие на нагнетателната помпа.
Чл. 271. Работникът, който премества и насочва гумения накрайник на стрелата на бетонпомпата при полагане на бетонна смес от височина, при необезопасена площадка, да ползва и предпазен колан.
Чл. 272. Полагането на бетонна смес с бетонпомпи, както и електро- и паронагряването на сместа да се извършва и в съответствие с инструкции, утвърдени по реда на чл. 4, ал. 6 от правилника.
Раздел II.
Пълзящ кофраж
Чл. 273. Елементите на пълзящия кофраж да се съхраняват на строителната площадка на отводнени, подравнени и с твърдо покритие складови площи, като:
1. стенните кофражни елементи се поставят изправени с лице един към друг укрепени срещу преобръщане;
2. елементите на работните платформи да се подреждат на фигури, наредени хоризонтално един върху друг на височина до 1,40 m;
3. металните части се складират по видове отделно и на фигури с височина до 0,8 m;
4. между фигурите се оставят проходи с широчина не по-малка от 0,8 m, като подреждането осигурява добра видимост на маркировката на елементите.
Чл. 274. Забранява се използването на повдигателни уредби или устройства за изпълнение на строителство с пълзящ кофраж, на които липсва или не е изправна звуковата им сигнализация.
Чл. 275. Забранява се започване на пълзенето преди техническият ръководител на обекта да е установил годността на кофражните платна, инсталацията и съоръженията към тях и да е дал нареждане за това.
Чл. 276. Преди започване на всяка смяна на обекта, да се извършва следното:
1. дежурните механизатори-машинисти и електромонтьори да проверяват изправността на всички инсталации, съоръжения, механизми, устройства и други подобни, а резултатите да се нанасят в дневника на обекта;
2. сменният бригадир да проверява изправността на кофражните платна, работните платформи, окачването на висящите работни платформи, предпазните парапети, огради и козирки, временните стълби, наличието на капаци на люковете и други от инсталацията на ПК;
3. сменният технически ръководител на пълзенето да следи резултатите от извършените проверки и да не разрешава започването му при неизправна инсталация, съоръжения, механизми, устройства, елементи и др.:
Чл. 277. По време на пълзене се забранява достъпът до работните платформи на външни лица или на работници, незаети пряко с извършваните работи.
Чл. 278. (1) Движението на хора между платформата на бандерата и горната платформа на пълзящия кофраж да става по обезопасено преходно мостче, което да има широчина не по-малка от 0,8 m.
(2) Забранява се струпването на работници по платформите на пълзящия кофраж. Движението да става поединично.
(3) Забранява се скачането от горната на долната платформа на пълзящия кофраж. Преминаването да става през люка на платформата по специално поставена за целта стълба, като след всяко преминаване, последният, преминал през него да затваря капака на люка.
Чл. 279. Складирането на материали върху платформите да става на предвидените по проекта места, означени с надписи, указващи допустимите им количества или маса.
Чл. 280. Забранява се едновременното изпълнение на подови конструкции и извършването на пълзене, ако това и необходимите мероприятия по безопасността, не са предвидени в ПОИС в РПОИС.
Чл. 281. При изпълнение с ПК на кухи стълбове на мост, отворите на хоризонталните укрепващи плочи (диафрагмите), през които се извършва изкачването и слизането на работниците, да са разместени шахматно. Ако тези отвори са изпълнени по една вертикална ос, всеки от тях да се затваря с железен капак.
Чл. 282. При изпълнение на сгради и съоръжения с ПК при ниски температури, горните работни платформи да се ограждат със защитни платна с височина 2 m, а при обекти с малка застроена площ, като комуни, водни кули и други подобни, цялата работна платформа да се огражда и покрива с полиетиленово платно или брезент.
Чл. 283. (1) Демонтирането на елементите на ПК, на инсталацията за пълзене и на съоръженията към тях да се извършва под непосредственото ръководство на сменния технически ръководител на обекта.
(2) Забранява се демонтажът на съоръженията по предходната алинея при изкуствено осветление и при условията, указани в чл. 34 от този правилник.
Раздел III.
Едроразмерен кофраж
Чл. 284. Товарно-разтоварните и транспортните операции, извършвани при превоза, складирането, сглобяването, ползването или ремонта на елементите от ЕК да се извършват по начини, изключващи самоволното им изместване, преобръщане, падане и др.
Чл. 285. Комплектите ЕК да се съхраняват на строителната площадка на отводнени, подравнени и с твърдо покритие складови площи, като:
1. безподпорните кофражни маси се подреждат в хоризонтално проектно положение на фигури с височина до 2,5 m, при което най-долната от тях се поставя върху дървени подложки, а междинните такива на по-горе лежащите редове се разполагат по вертикала една над друга;
2. подпорните кофражни маси от един и същ типоразмер се складират на височина до два реда;
3. между всяка двойка съседни фигури се осигурява проход с широчина не по-малка от 0,8 m;
4. елементите за кофриране на стени се поставят в изправено устойчиво положение, с обърнати една към друга лицеви плоскости.
Чл. 286. Изкачването и слизането на хора по складирани фигури от кофражни елементи с височина над 1,5 m да става по инвентарни стълби.
Чл. 287. Забранява се ползването на повдигателни уредби при строителство с ЕК, на които липсва или не е изправна звуковата им сигнализация.
Чл. 288. Забранява се употребата на елементи от ЕК, инвентарни конзоли, скелета и площадки, чиято годност не е установена от техническия ръководител на обекта, а в негово отсъствие – от бригадира, непосредствено преди използването им.
Чл. 289. Забранява се едновременното повдигане и преместване с крана на повече от един елемент от ЕК, освен в случаите, когато по проект се предвижда монтирането на няколко предварително свързани помежду им елементи.
Чл. 290. Монтажът на стоманобетонни елементи при ЕК да се извършва в съответствие с изискванията на глава осма от този правилник.
Чл. 291. През време на повдигането, преместването и поставянето за монтаж на елементи от ЕК, лицата, ангажирани с извършването на тези операции, да се намират извън опасната зона на движещият се товар. Направляването за монтаж на подавания елемент да се извършва посредством конопени въжета.
Чл. 292. Отворите за сглобяеми стълбищни рамена или площадки, когато изпълнението на последните не следва изпълнението на етажните плочи, да се ограждат с парапет.
Чл. 293. Забранява се окачването на инвентарни конзолни елементи към носещите стоманобетонни стени на по-горния етаж преди да е бетонирана или монтирана непосредствено лежащата върху тях етажна подова конструкция.
Чл. 294. Болтовете, служещи за окачване на инвентарните скелета, да имат приспособление против окачване.
Чл. 295. (1) Декофрирането на стоиланобетонни полета с по-големи отвори, кофрирани с повече от една подпорна кофражна маса (обемна клетка или полуклетка), да става след изпълнението на всички изискващи се по проект временни подпирания и по нареждане на техническия ръководител на обекта.
(2) Безподпорните кофражни маси да се декофрират и избутват извън контура на сградата при ползване на инвентарно ограничително въже, закачено към конструктивен елемент на сградата по начин, изключващ случайното падане на масата и при спазване на предписанията на технологичния проект на инструкцията, изисквана с чл. 4, ал. 3 от правилника.
(3) Декофрирането на подпорни кофражни маси с или без помощта на инвентарна хидравлична количка и на обемни кофражи с ходови колела да става при задължително ползване на ограничител срещу изпадането им извън сградата.
Чл. 296. (Т) Забранява се преминаването на хора и работа на монтирани стенни платна от ЕК, които нямат работна площадка, обезопасена с парапет.
(2) В етажите със завършени плътни междусекционни или други разделителни стени се забранява преминаването на хора чрез заобикалянето им от външната страна на сградата.
Чл. 297. Забранява се повдигането и преместването на стенни платна от ЕК с площ до 12,0 кв.m площ при скорост на вятьра над 7,5 m/s.
Раздел IV.
Пакетно-повдигани плочи
Чл. 298. Монтажът и демонтажът на повдигателната инсталация да се извършва под непосредственото ръководство на техническия ръководител на монтажа.
Чл. 299. Забранява се ползването на повдигателна инсталация, на която хидравличната система няма автоматична регулация или блокировка, осигуряваща равномерно повдигане на отделните агрегати и при липса на блокировки за спиране при достигане на максималното допустимо налягане.
Чл. 300. (1) Забранява се повдигането на пакетни плочи с ИППП преди установяване от механизатора-машинист на изправността и годността й- за извършване на повдигателния процес.
(2) Лицето, установило изправността и годността на инсталацията, да раз-решава ползването й със съответно записване в заповедната книга на обекта.
Чл. 301. Командният пулт и всеки повдигателен механизъм да имат четлива и пълна принципна монтажна схема с маркировка на всички проводници.
Чл. 302. (1) Мрежовото захранване на ИППП да се свързва към самостоятелен извод на главното захранващо табло на строителния обект. Изводът да е обозначен с траен четлив надпис, светлинна сигнализация при включено напрежение, селективни предпазители, отговарящи по стойност на номиналния товар и ръчно задействащ се прекъсвач, който може да се заключва.
(2) Забранява се свързването на други електрически консуматори от строителния обект или извън него към извода за ИППП.
(3) Забранява се монтирането на защитното изключване на ИППП в края на захранващия кабел при командния пулт или при повдигнатия пакет.
(4) Конструкцията на ИППП да се занулява преди дефектнотоковия прекъсвач и да се заземява след него.
Чл. 303. (1) Степента на защита на конструкцията на командния пулт да е най-малко Р-22 по БДС 3440-65.
(2) В захранващия кабел от командния пулт до всяко подемно устройство може да има само един защитен проводник, оцветен съгласно БДС 9402-74, който да се свързва на разклонителната плочка на защитните проводници.
(3) От разклонителната плочка на защитните проводници да излизат разклоненията за електродвигателя, за двата електромагнита по отделно и за нивоуказателя, ако се захранва с напрежение по-голямо от 42V.
(4) Забранява се открито кабелно съединяване или свързване чрез лустър-клеми между разклонителната кутия и който и да е електрически елемент от повдигателното устройство.
(5) Всички свързващи кабели да са с двойна изолация, многожични и с маслоустойчива каучукова или пластмасова изолация.
Чл. 304. Преди започване на повдигателния процес на най-горната плоча от пакета да се монтира предпазен парапет и да се поставят знаци и надписи, указващи опасностите, свързани с технологическия процес, като поражения от електрически ток, падане от височина и др.
Чл. 305. (1) Монтажът и демонтажът на опорните греди от ИППП да се извършва от конструирана за тази цел инвентарна платформа.
(2) Забранява се ползването на стълби от всякакъв вид за извършването на работите по предходната алинея.
Чл. 306. (1) Повдигането на пакета плочи и отлепването на етажните плочи да се извършва по указание и разрешение на техническия ръководител на монтажа.
(2) Повдигателният процес да се ръководи непосредствено от бригадира на монтажното звено.
Чл. 307. (1) Забранява се започване отлепването на етажна плоча преди да се изпълнени всички заварки между носещите стоманобетонни колони и плочата, предвидени в технологичния проект.
(2) Отвиването на освободените гирлянди под монтирана плоча да се извършва от инвентарна платформа.
(3) Забранява се ползването на стълби от всякакъв вид за изпълнение на работите по предходната алинея.
Чл. 308. В случаите, когато повдигането на пакета плочи е предвидено да започне без да са изпълнени стълбищните клетки, предварително да се подсигуряват временни стълбища, отговарящи на изискванията, посочени в глава пета от правилника.
Чл. 309. (1) Подемният механизъм, ползван за повдигане на експлоатационните колони до етажната плоча, да отговаря на изискванията на Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения и да има осигурена устойчивост срещу преобръщане.
(2) Осигуряването на устойчивостта на ползваните подемни механизми чрез стационарно закрепване на същите към конструкцията на сградата да става само ако това е предвидено и осигурено със самата конструкция, технологията за ползване на механизмите и е съгласувано с проектанта-конструктор. Забранява се осигуряването на устойчивостта на подемния механизъм срещу преобръщане, ако това не е предвидено в конструкцията му и в ПОИС.
(3) Подемните механизми да се подлагат на преглед, функционална проверка и изпитание с 10% претоварване след всяко монтиране върху пакета от повдигани плочи.
Чл. 310. (1) Повдигането с подемния механизъм да става след отдалечава-не на всички лица на разстояние не по-малко от 6 m от мястото на повдигането.
(2) Забранява окачените експлоатационни колони или други товари върху куката на подемния механизъм да се придърпват към етажната плоча чрез изтегляне или отклоняване на подемното въже от равновесното му положение.
Чл. 311. (1) Откачването на повдигнатите с подемния механизъм експлоатационни колони да става след тяхното закрепване към транспортно-монтажното устройство за разнасяне по етажната плоча.
(2) фасадните и ъгловите колони, след освобождаването от транспортно-монтажното устройство до окончателното наместване в проектното им положение, да се придържат със специални ръчни клещи най-малко от двама човека.
(3) Транспортно-монтажното устройство да се осигурява срещу самопридвижване преди поставяне и преди сваляне на експлоатационната колона от него.
(4) Заварчикът, извършващ заваряване на фасадните колони към плочите, да се привързва с предпазен колан.
Чл. 312. Забранява се отлепването на етажната плоча преди окончателното заваряване на всички ъглови и фасадни колони към плочата, както и отлепването на следващата по-горна етажна плоча преди окончателното заваряване на всички други останали колони в по-долния етаж.
Чл. 313. Демонтираните елементи от ИППП да се поставят на определени от техническия ръководител за тях места.
Чл. 314. (1) Забранява се изпълнението на повдигателния процес при изкуствено осветление, както и при недостатъчна за безопасна работа видимост.
(2) Монтирането на експлоатационните колони върху етажната плоча и спускането на останалата част от пакета върху тях да започва и завършва през светлата част от денонощието.
Чл. 315. Ако през време на отлепването на плочите от пакета се появят смущения в повдигателните механизми или други отклонения от технологията, работата да се преустановява незабавно до отстраняване на причините.
Чл. 316. Повдигателния процес да се ръководи непосредствено от техническия ръководител на монтажа. Изпълнението на повдигателния процес, свързано с командния пулт и контрола на уредите му, да се осъществява от оператора.
Глава осма.
Монтаж на сглобяеми елементи и оборудване
Чл. 317. Складирането на сглобяеми елементи и оборудване на строителната площадка да става в съответствие с изискванията на глава трета, раздел II от правилника.
Чл. 318. При складиране или временно оставяне на сглобяеми елементи, освен изискванията на предходния член да се спазват и следните:
1. да се поставят устойчиво;
2. приспособленията им за товарозахващане, като куки, скоби, конзоли и др. подобни да се предпазват от деформиране;
3. да са видими маркировката и надписите, посочващи теглото им.
Чл. 319. Монтажът на сглобяеми елементи и оборудване да се съобразява със следните изисквания:
1. ползваните при монтаж строителни машини и съоръжения, скелета, платформи и люлки, както и ескплоатацията им, да отговарят на съответните изисквания към тях от глави четвърта и пета на правилника;
2. забранява се изпълнението на други видове работи и достъпът на работници и други лица, незаангажирани с монтажния процес в опасната зона и под монтажния работен участък, над който се извършва придвижване на това-ри от всякакъв вид, установяване в работно положение или временно закрепване на конструктивни елементи, оборудване и други;
3. едновременно извършване на монтажния процес с изпълнение на други видове строителни и монтажни работи в една и съща секция на сгради или съоръжения, да се допуска при наличие най-малко на пет междуетажни покрития (плочи), след писмена заповед на ръководителя на строителното предприятие, извършващо монтажните работи и след като са изпълнени и се изпълняват мероприятията по безопасността на труда, съгласно инструкциите, изисквани с чл. 4 от правилника. Със заповедта да се определят поименно лицата, които отговарят за безопасността при изпълнение на монтажния процес.
Чл. 320. (1) Забранява се повдигането, транспортирането и монтирането на елементи с неозначено на тях или неизвестна на лицето, извършващо или ръководещо тези манипулации маса или нямащи маркировка на производителя им, потвърждаваща годността им за употреба.
(2) Забранява се монтажът на елементи, чиито приспособления за закачване (куки, скоби, конзоли и др.) не са годни за сигурно закачване с товарозахващащи или помощни приспособления и съоръжения.
(3) Сглобяемите елементи, които не отговарят на изискванията от предходната алинея или имат други забележими дефекти, правещи ги негодни за безопасен монтаж, да се обозначат с ясно видими знаци и надписи, забраняващи монтирането им.
Чл. 321. Установяването на годността и изискванията към елементите, посочени в чл. 320, да се преценява на строителната площадка от техническия ръководител на монтажа или в негово отсъствие от бригадира на монтажната бригада, непосредствено преди монтирането им.
Чл. 322. (1) Преди повдигане с кран на сглобяеми елементи, последните да се почистват от сняг, лед, кал или други налепи, да се проверява наличието на маркировката, както и евентуалните означения, поставени от отговарящия за монтажа и забраняващи употребата им.
(2) Забранява се ползването на мокри или заледени клинове, както и на клинове, несъответстващи на проектните изисквания.
Чл. 323. Забранява се повдигането на сглобяеми елементи и на други товари преди заставането на всички лица на безопасно място по отношение на движещия се товар.
Чл. 324. За захващане или закачане на сглобяеми елементи да се използват инвентарни или специално направени за случая приспособления, имащи означения за тяхната товароподемност и изключващи възможността от падане на товара.
Чл. 325. Едроразмерните или тежки елементи, непосредствено преди поставянето им в проектно положение, да се придържат срещу въртене или люлеене с помощта на конопени въжета, завързани предварително в два от срещуположните им краища.
Чл. 326. Забранява се оставянето във висящо положение на сглобяеми елементи или други повдигнати товари по време на прекъсване на работата по какъвто и да е повод или причина.
Чл. 327. (1) Преминаването на монтажниците от една конструкция до друга да става по стабилно монтирани и обезопасени инвентарни стълби, преходни мостчета или платформи.
(2) Преминаването на хора по ферми, ригели или греди да се разрешава, ако преминаващите ползват предпазни колани, закачени за опънато по дължината на конструкцията стоманено въже на 1,20 до 1,50 m височина над тази, на която се извършва придвижването им.
Чл. 328. (1) Сглобяемите елементи да се сглобяват или занитват от скелета или платформи, поставени на терена или пода или закрепени към елементи на конструкцията, ако последното е предвидено по проект.
(2) При доказана техническа невъзможност монтажът на елементите да се извършва от скелета или платформи, същият да се изпълнява по начин, предписан в ПОИС или РПОИС, в който да се предвиждат всички необходими мерки по безопасността на труда, а монтажът да се извършва от определени от техническия ръководител на монтажа опитни работници, ползващи предпазни колани и обувки с неплъзгащи се подметки.
Чл. 329. При извършване на монтажни работи в условия на действащо или временно спряно от експлоатация оборудване, тръбопроводи, електропроводи или други действащи системи, мантажните в зоната на работния участък да се извършват при спазване на инструкцията, изисквана с чл. 5 от правилника.
Чл. 330. (1) При извършване на монтажни работи се забранява ползването на оборудване на елементи на строителната конструкция за привързване, прикрепване или монтиране към тях на приспособления за монтаж, без предварително съгласуване с отговорния проектант.
(2) Ползването на действащо оборудване за целите, изложени в предходната алинея, се забранява.
(3) Повдигателните уредби, с които се извършва монтаж, могат да се анкерират към изградена част от сградата или съоръжението, ако това е предвидено в ПОИС или след писмено разрешение от проектанта конструктор.
Чл. 331. Монтажът на всеки следващ етаж при многоетажни сгради да се изпълнява след цялостно изпълнение на връзките на конструкцията или замонолитване на всички елементи от предшестващия етаж, съгласно проекта.
Чл. 332. Монтажните и заваръчните работи на междуетажните подови покрития (плочи) да се изпълняват за първата плоча с помощта на скелета, платформи или люлки, а за следващите могат да се ползват и монтирани преди това конструктивни елементи. Ако последните не са обезопасени, монтажниците и заварчиците да ползват предпазни колани, закачени на места, посочени от техническия ръководител на обекта.
Чл. 333. Забранява се освобождаването на повдигателните уредби на поставени за монтаж елементи преди закрепването им, а при плоскостенни елементи – и преди укрепването им срещу обръщане от вятър или други причини.
Чл. 334. Забранява се натоварването на монтирани елементи или конструкции с товари, превишаващи товароносимостта им по проект, както и с то-вари, непредвидени по проект.
Чл. 335. (1) Едновременно с монтажа на конструкциите на сградите да се осигурява и монтажът на стълбищните рамена и площадки, както и да се монтират товаро-пътническите асансьори, съгласно изискванията на чл. 31 от правилника.
(2) Забранява се ползването на пътнически и товаро-пътнически асансьори в зоната на монтажния участък по време на непосредственото изпълнение на монтажните операции.
Чл. 336. Забранява се ходенето или стоенето на монтажници върху монтирани стенни елементи (панели).
Чл. 337. Нанасянето на антикорозионни покрития и на боя върху метални конструкции в случаите, когато това е предвидено да става на строителната площадка, да се извършва като правило преди монтажа им, след който да се допуска само поправка на повредени места, като се вземат всички необходими мерки за осигуряване безопасността на труда, указани от техническия ръководител или в неговото отсъствие – от бригадира на монтажното звено.
Чл. 338. Забранява се вертикалното и хоризонталното транспортиране и монтирането на сглобяеми елементи при условията на чл. 34, ал. 1 от правилника и при скорост на вятъра, по-голяма от 10 m/s.
Чл. 339. (1) Демонтажът на сглобяеми елементи и оборудване да се извършва въз основата на инструкции, утвърдени по реда на чл. 4, ал. 6 и чл. 5 от правилника, включващи и необходимите мерки за безопасност в случай на евентуално разрушаване на елементите или оборудването. Демонтажът да се извършва при спазване на изискванията, предявени при монтажа.
(2) Забранява се едновременно демонтиране на елементи на два и повече етажа, намиращи се един до друг.
(3) Демонтираните елементи или оборудването да се складират в устойчиво положение.
Чл. 340. Работниците, изпълняващи монтажни работи, да ползват предпазни колани, обувки с неплъзгащи се подметки, ръкавици и др., съответстващи на изпълняваните от тях работи.
Глава девета.
Зидарски работи
Чл. 341. (1) При извършване на товароподемни операции с повдигателна уредба на тухли, керамични, каменни и газобетонни блокове и други подобни материали, същите да са пакетирани в контейнери, палети или пакети, а товарозахранващите ги устройства да осигуряват четири- или тристранно ограждане на товара по цялата му височина, като същевременно не допускат произволното им самоотваряне или изпадане на части. При тристранно ограждащите приспособления откритата страна на товара да е под ъгъл по-голям от 15° в посока към насрещната оградена страна. Товарозахватните приспособления, използвани при подема на материалите в пакети без палетно дъно, да имат четиристранно ограждане и предпазно устройство на дъното на пакета срещу разпиляване на материала.
(2) Спускането на празните палети или контейнери от етажните работни площадки да се извършва с помощта на товарозахватните приспособления, ползвани при повдигането им и закачени по същия начин. Забранява се хвърлянето им от височина, включително и при разтоварването им от превозно средство.
Чл. 342. (1) В случаите, когато обработката на каменни блокове се извършва на строителната площадка, това да става на определени за целта места, които да се ограждат и на чиято територия да не се допускат лица, незаангажирани с извършваните работи.
(2) Работните места на каменоделците да се разполагат на разстояние не по-малко от 3 m едно от друго и да се разделят със защитни прегради.
Чл. 343. При доставянето и разтоварването на материали, предназначени за зидарски работи в близост до откоси на изкопи, траншеи и ями, да се спазват съответните изисквания, посочени в глава шеста от този правилник. Забранява се подаването чрез хвърляне на каменни блокове или на тухли през откосите на изкопите, траншеите и ямите, в които има хора, застрашени от пряк или отразен удар от хвърляните материали или парчета от тях.
Чл. 344. Забранява се започване зидането на стени на следващ етаж, преди да е изградена или монтирана напълно междуетажната носеща конструкция и преди да са изпълнени стълбищните рамена и площадки. Стълбищните, асансьорните и други отвори на плочата, на която ще се извършват зидарските работи, да са обезопасени.
Чл. 345. При зидане на стени на височина над 1,5 m от пода (терена) да се спазва:
1. външните и вътрешните стени да се изпълняват от скелета или платформи, отговарящи на изискванията за тях, посочени в глава пета на този правилник;
2. забранява се зидането на стени с дебелина по-малка от 0,75 m, стоейки върху тях, както и ходенето по същите;
3. при изпълнението на стени с дебелина над 0,75 m се разрешава работа, стоейки върху тях, както и движението на работниците по тях, при условие, че се ползват работни колани.
4. блокове с единично тегло над 20 kg или с обем над 0,01 куб.m да се повдигат до местополагането им върху стените с помощта на повдигателно средство, което да изключва възможността за падане на товара от височина, като товарозахващащото приспособление да не обхваща долната част на монтирания блок.
Чл. 346. Работната височина за последователно иззиждане на стените по етажите да се определя така, че при всяко следващо преместване работните платформи или скелета да бъдат на височина най-малко 0,25 m под работната фуга на стената, по която ще се продължи работата.
Чл. 347. Забранява се зидарите по време на фугиране да стъпват или да се облягат на иззиданите стени.
Чл. 348. (1) Мерките по безопасността на труда при иззиждане на елементи, стоящи (стърчащи) извън вертикалната плоскост на фасадни стени като корнизи и други подобни, да се предвиждат в ПОИС.
(2) Временните съоръжения за укрепване на тухлени стени, корнизи и други подобни да се снемат след нареждане на техническия ръководител на обекта.
Чл. 349. При затопляне на времето, след отрицателни дневни или нощни температури, прясно иззиданите стени да се проверяват от бригадира на зидарската бригада срещу изкривявания. При констатирането на такива да се уведомява техническия ръководител на обекта, който следва да даде указания във връзка с продължаването на работата.
Чл. 350. При прекъсване на зидарските работи се забранява оставянето на инструменти или невложени материали върху стените.
Глава десета.
Покривни работи
Чл. 351. Покривните работи, полагани на всички видове летвени, дъсчени, ламаринени, пластмасови, азбестоциментови и други покрития, нареждане на керемиди и капаци, надзиждане на комини, направа на шапки на комини, монтаж на олуци, водосточни тръби и казанчета, полагане на топло- и хидроизолации, монтаж на антени и гръмоотводни инсталации, извършване на бояджийски, ремонтни и други работи по покриви на сгради и съоръжения, да се изпълняват след като са взети мерки от техническия ръководител на обекта, осигуряващи безопасността на работниците срещу падане от височина, изгаряния от горещи разтвори или производствено-технологично оборудване, падане на отделни предмети или от въздействие на вредни вещества.
Чл. 352. Допускането на работници до изпълнение на покривни работи да се разрешава от техническия ръководител на обекта след:
1. извършване на проверка за здравината на носещите елементи
(ферми, ребра, обшивки и др.), както и определяне на местата за закачване на предпазните колани на работниците;
2. ограждане на опасната зона около сградата или съоръжението и обезопасяване на отворите по покрива;
3. поставяне на предпазни козирки над всички входове и проходи в опасната зона;
4. поставяне по оградата, пред входовете и преходите на знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана или табели със съответни надписи;
5. инструктиране на работниците по БХТПО със специално обръщане на внимание за местата, определени за окачване на предпазни колани, начина за ползване на стълбите и начините за складиране на материалите и инстру-ментите.
Чл. 353. (1) За приемане и временно складиране на материали на покрива да се устройват приемни площадки на местата, посочени в РПОИС.
(2) Складираните на площадката материали, инструменти и др. да се подреждат и да се осигуряват срещу подхлъзване, изтичане, разпиляване или преобръщане от вятър.
(3) След свършване на работната смяна или при прекъсване на работа останалите материали, празният амбалаж, отпадъците, инструментите и други подобни да се свалят от покрива.
Чл. 354. Забранява се заготвянето върху покрива на подлежащи за монтиране елементи, като ламаринени обшивки, водосточни тръби и казанчета, олуци и други подобни.
Чл. 355. (1) Работата по направата на комини да се извършва от скелета или хоризонтални платформи.
(2) При изпълнение на куполообразни покриви или такива с наклон по-голям от 30, в ПОИС да се предвиждат допълнителни мероприятия по обезопасяването като работни платформи, парапети и други подобни.
Чл. 357. (1) Работниците, извършващи работи в близост до контура на плоски покриви или по покриви с наклон над 20, както и до необезопасени отвори да ползват предпазни колани и обувки с неплъзгащи се подметки.
(2) Работещите по покриви с наклон над 20 или по покриви, които не са оразмерени за временно допълнително натоварване, да ползват за движение и превоз на материали върху покрива стълби с широчина не по-малка от 0,3 m, имащи напречни планки през 0,4 m. Стълбите да са сигурно закрепени към покрива.
Чл. 358. Забранява се извършването на покривни работи по наклонени покриви, които са овлажнени, както и при дъжд, снеговалеж, поледица, гръмотевична дейност, вятър със скорост над 10 m/s, намалена видимост в границите на работното място, както и на изкуствено осветление.
Чл. 359. При изпълнението на покривни хидро- и топлоизолационни работи да се спазват изискванията на глава единадесета от правилника.
Глава единадесета.
Изолационни работи
Чл. 360. (1) Изолационните работи да се извършват, като се спазват и съответните изисквания на:
1. Наредба № 21 за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации – при извършване на изолационни работи с използване на газ пропан-бутан;
2. Правилника за производство, търговия, съхранение, пренасяне и употреба на силно действащи отровни вещества – в зависимост от употребяваните вещества;
3. Наредба № 3 за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ;
4. Наредба № 15 за пожарната безопасност при извършване на огневи работи;
5. указанията на производителя на изолационните материали и изделия и инструкциите по БХТПБ за извършване на изолационните работи.
(2) Торкретирането с торкретна машина да се извършва въз основа на инструкция, изисквана с чл. 4, ал. 6 от правилника, съобразена с конкретно извършваните работи и съответните изисквания на Правилника по безопасността на труда за въздушни компресорни инсталации и уредби.
Чл. 361. Изолационните работи да се изпълняват след като са взети от техническия ръководител и бригадира необходимите мерки за безопасност на работниците от възможно действие на отрови, летливи вещества и прах от използуваните материали, както и срещу термични или химически обгаряния и падане от височина.
Чл. 362. Преди започване на изолационни работи на технологично оборудване, техническият ръководител на изолационните работи се задължава да осигури изключване на захранването на електродвигателите на работните му механизми (ако има такива), а на накрайниците, подаващи пара, технологични разтвори или други вещества – да постави сигурно запушващи ги средства. На тези места да се окачват надписи, сигнализиращи за наличието на работещи хора.
Чл. 363. При изпълнение на изолационни работи във вътрешността на технологично оборудване да се осигурява всмукателно-нагнетателна вентилация и местно осветление с напрежение не повече от 12 V и арматура във взривобезопасно изпълнение.
Чл. 364. Затворените помещения на строителната площадка, в които се изпълняват работи за приготвяне на изолационни материали и изделия с из-ползване на битуми и други вредни вещества, да се оборудват в съответствие с проекта с всмукателно-нагнетателна вентилация и противопожарно оборудване, разработени към РПОИС.
Чл. 365. След преустановяване или завършване на грундиране или нанасяне на битумни разтвори в затворени или полузатворени пространства и съдове, да се забранява достъпът до тях и да се означават със съответните надписи. Възобновяването на работата в същите да се разрешава от техническия ръководител на изолационните работи след намаляване концентрацията на вредните вещества във въздуха най-малко до гранично допустимото ниво, в съответствие със санитарно-хигиенните норми.
Чл. 366. (1) В помещенията, в които се съхраняват, темперират или ползват разтворители, смоли, китове, шпакловки и други подобни пожаро- или взривоопасни материали, се забранява извършването на огневи работи, внасянето и използването на открит огън, пушенето и употребата на уреди и инструменти, при работа с които могат да се образуват искри.
(2) Забранява се развиването на капачките на варелите и бидоните с битумни смеси и разтворители с помощта на стоманени секачи, чукове и други подобни, както и хвърлянето на тези съдове при работа с тях.
Чл. 367. При изпълнение на изолационни работи по тръбопроводи и технологично оборудване се забранява отварянето на вентилите, шибърите и крановете им, както и подпирането или стъпването върху тях.
Чл. 368. Забранява се изпълнението на изолационни работи на обекти по време на тяхното хидравлично или пневматично изпитание, както и в опасните зони при изпитанието им.
Чл. 369. Забранява се изолиране на повърхности, по които има подаващи се краища на проводници.
Чл. 370. В помещения или площадки, където се работи с леснозапалителни изолационни материали, предварително да се осигуряват средства за потушаване на пожар, като азбестови одеала, сандъци с пясък, пожарогасители и други, както и да се обозначават със знаци по БДС 11010-73 или със съответни надписи. В тези помещения електроинсталациите, осветителните тела и др. подобни да са в изпълнение, съответствуващо на класа на помещението.
Чл. 371. Работата с битумни смеси да се изпълнява, като се спазват следните изисквания:
1. преди започване на работа бригадирът да проверява изправността на черпаците, кофите и инвентара, необходими за работа;
2. доставянето на гореща битумна смес до работните места да се извършва по битумопровод или по механизиран начин в специално предназначени за целта метални съдове, осигурени с плътно затварящи се капаци, които да изключват самоволното им отваряне;
3. забранява се пренасянето на гореща битумна смес в открити съдове;
4. съдовете с битумна смес да се напълват не повече от 3/4 от обема им и да се поставят на места, където са осигурени от самоволно падане или обръщане;
5. допуска се ръчно пренасяне на гореща битумна смес да се извършва в метални кофи с обем 20 литра, напълнени до 2/3 от височината им. Кофите да имат форма на пресечен конус, обърнат с широката си част надолу, като в горната им част (над нивото на улея за изливане) е вградено фуниеобразно покритие с отвор в долната му част, осигуряващо топлата битумна смес срещу разливане по време на пренасянето й. Кофите да имат дръжки за носене и безопасно изливане.
Чл. 372. (1) Забранява се приготовляването на битумни смеси в закрити непроветряеми помещения.
(2) Полагането на битумни смеси в закрити помещения да се извършва при вентилиране, осигуряващо санитарно-хигиенни норми, а при невъзможност да се осигури такова, да се ползват съответните лични предпазни средства за дихателни органи.
(3) Изпълнението на изолационни работи във вътрешността на технологично оборудване да се извършва при аналогични изисквания на предходната алинея и при ползване на осветители с напрежение не повече от 12 V във взривобезопасно място.
(4) Забранява се изпълнението на изолационни работи в резервоари, кладенци, мазета и други подобни, които не са осигурени с вентилация, отговаряща на съответните условия.
(5) При работа в условията на предходните алинеи да се осигуряват съответни противопожарни уреди и съоръжения.
Чл. 373. (1) Котлите за варене и загряване на битумни смеси да са в изправно състояние и да имат плътно затварящи се негорими капаци. Същите да се пълнят не повече от 3/4 от обема им, а битумът, поставян в котела, да е сух.
(2) Забранява се използването на котли, по които се е появило протичане на битума.
(3) Горният ръб на котела да се намира на височина 0,8 m над терена.
(4) Огнището за котлите да е оградено и да има комин, излизащ на височина не по-малко от 0,5 m от горния край на котела.
(5) Котлите за стопяване на битума да се разполагат на разстояние най-малко 25 m от сгради и съоръжения, в които може да възникне пожар и на разстояние над 15 m от горими материали или складиран битум.
(6) При употреба на котли, които се загряват с течни горива (нафта, мазут, пропан-бутан и др.), за покривни хидроизолации могат да се поставят и върху покрива, ако не съществува опасност от предизвикване на пожар в сградата или съоръжението.
Чл. 374. (1) Приготвянето на битумна смес да става като бензина се излива в битумът, а не обратно. Разбъркването на сместа да става с дървена бъркалка.
(2) Температурата на битума в момента на приготвянето на сместа да не надвишава техническите и технологичните изисквания за направата й.
Чл. 375. Забранява се използването на открит огън в радиус под 50 m от мястото на смесване на битум с органични разтворители, като бензин, терпентин и др.
Чл. 376. Изпълнението на топлоизолационни работи в близост до технологично оборудване, намиращо се под налягане, да се допуска след осигуряване на необходимите мерки по безопасността от страна на организацията, експлоатираща оборудването.
Чл. 377. Топлоизолационните работи върху тръбопроводи или друго оборудване да се изпълняват на терена преди монтажа им или преди закрепването им в съответствие с проекта.
Чл. 378. (1) При извършване на торкретни работи машинистът на компресорната уредба да спазва изискваното по паспорт работно налягане за съответния вид торкретен разтвор.
(2) На височина торкретчикът да работи от обезопасена платформа, люлка или друго подходящо съоръжение.
(3) Забранява се на торкретчика пред време на работа, при престой, при задръстване на проводите, както и при други повреди на инсталацията да насочва накрайника към себе си или към други лица. Преди започване и след привършване на работа накрайникът да се държи насочен надолу.
(4) При нужда от отстраняване на повреда в инсталацията, налягането й да се изравнява с атмосферното.
Чл. 379. Пясъкоструенето със сух пясък може да се извършва по изключение с разрешение на Министерството на здравеопазването и по инструкция по БХТПБ.
Чл. 380. При работа с вредни за здравето изолационни материали (смоли, лакове, втвърдители, разредители и др. химични продукти) да се осигуряват здравословни условия на труд в съответствие с Наредба № 41 за единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд.
Чл. 381. (1) Работниците, изпълняващи изолационни работи с горещ битум в затворени помещения, кладенци, траншеи и др. да ползват маски, защитни очила със силикатни стъкла и смазки и пасти, предназначени за защита на откритите места по телата им.
(2) При работа с отровни разтворители и втърдители в шахти, резервоари, цистерни и др. полузатворени и затворени съдове или пространства, работниците да ползват шлангов противогаз и предпазен колан със спасително въже, като техническият ръководител на изолационните работи определя наблюдаващ извън затвореното помещение.
Чл. 382. При изпълнение на изолации върху вертикални плоскости с топ-ли изолационни смеси (разтопен битум и др.) да се вземат мерки за избягване изгаряния при евентуално преминаване на хора под работните места през време на работа.
Чл. 383. Работниците, изпълняващи топлоизолационни работи с вароциментни или азбестоциментни разтвори, да ползват гумени ръкавици и ботуши.
Чл. 384. (1) Торкретчиците да ползват полугащеризон и анорак с качулка, предпазни очила, гумени ръкавици и ботуши, а в зависимост от извършваната торкретна работа – и съответен вид предпазна маска.
(2) Останалите работници, обслужващи торкретната машина, да ползват предпазни очила, а при нужда – и съответен вид предпазни маски.
Чл. 385. До работното място, на което се извършват изолационните работи, да се поставя аптечка, заредена с необходимите медикаменти и превързочни материали за оказване на първа долекарска помощ на пострадали работници.
Глава дванадесета.
ДОВЪРШИТЕЛНИ РАБОТИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 386. Складирането, съхраняването, товаренето, разтоварването и пренасянето на материали и изделия и на леснозапалителни материали, както и ползването на строителни машини, скелета, платформи, люлки и стълби при изпълнение на довършителни работи (мазачески, бояджийски, стъкларски, дърводелски работи, настилки и др.) да става при спазване на изискванията към тях, указани в глава трета, четвърта и пета от правилника.
Чл. 387. Изпълнението на довършителни работи с употребата на взривоопасни, пожароопасни или вредни за здравето материали да става в съответствие с инструкции, утвърдени по реда на чл. 4, ал. 6 от правилника.
Чл. 388. (1) Изпълнението на довършителните работи на височина да се извършва по указание на техническия ръководител на обекта от скелета, платформи или люлки.
(2) Забранява се ползването на стълби за изпълнение на довършителни работи на височина, освен при работа в закрити помещения с височина до 3,50 m при спазване на изискванията, посочени в глава пета, раздел V от този правилник.
Чл. 389. Изпълнението на довършителни работи вътре в многоетажни сгради да се допуска само на места, над които има изградени не по-малко от две междуетажни подови конструкции (плочи), ако за съответния вид строителна система не са поставени други изисквания с този правилник.
Чл. 390. Забранява се извършването на довършителни работи едновременно на две и повече работни места в една вертикала, без наличието на междинна конструкция или предпазна козирка между тях.
Чл. 391. (1) Подготовката и изпълнението на гипсови, бояджийски и тапетни работи по повърхности, където е изпълнена електрическата инсталация, да става при изключено напрежение.
(2) Строителното предприятие или упълномощено от него лице в случаите, изискващи изкуствено осветление при изпълнение на работите по ал.1, се задължава да осигури такова с безопасно напрежение.
Чл. 392. Ускореното подсушаване на помещения, в които има или могат да се получат пожаро- или взривоопасни газове или пари да се извършва при необходимост чрез изкуствено затопляне с подгрят въздух. Забранява се ползването на открит огън, мангали, коксови печки и отоплителни и нагревателни печки или уреди.
Чл. 393. Работниците, изпълняващи мазилки по ръчен или механизиран начин и тези, изчукващи бучарда или почистващи и подготвящи повърхности за измазване, да ползват предпазни очила и ръкавици. При механизирано нанасяне на мазачески разтвор, нанасящият разтвора работник и помощникът му да ползват и гумени ботуши.
Раздел II.
Бояджийски работи
Чл. 394. (1) Приготвянето по изключение и дообработването на бояджийски състави на строителната площадка да става в самостоятелни помещения.
(2) Забранява се приготвянето на бои с отклонение от указанията на производителя, както и използването на бои и разтворители с неизвестен състав, за които няма стандартизационен документ или разрешение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно на органите по здравеопазването.
Чл. 395. Металният амбалаж за съхраняване на лакови бои да се затваря с капачките си, а да се отваря с инструменти“, непредизвикващи искрообразуване.
Чл. 396. Външните бояджийски работи да се изпълняват от скелета, плат-форми или люлки, а вътрешните – от скелета, платформи или от инвентарни преносими стълби.
Чл. 397. Забранява се на работниците, изпълняващи бояджийски работи, да стъпват или да се движат по монтирани прозоречни каси, подпрозоречни корнизи,парапети и др.
Чл. 398. Боядисването на вътрешни стени на затворени помещения, пространства, съдове и други подобни да става при спазване на чл. 30 от този правилник.
Чл. 399. Обгарянето на лаково-бояджийски покрития на основата на органични полимерни свързващи вещества при ремонтни работи в затворени помещения да се извършва при осигурено проветряване на същите.
Чл. 400. (отменен, ДВ, бр. 4/1998 г.)
Чл. 401. Боядисването по механизиран начин с лаковобояджийски състави, съдържащи летливи органични разтворители или други леснозапалими съставки, да се извършва при осигурен специален пост за противопожарната охрана.
Чл. 402. При изпълнение на бояджийски работи с пневматични апарати в помещения, както и при използване на бързосъхнещи бои, съдържащи вредни летливи вещества, работниците да ползват респиратори от подходящ тип и предпазни очила.
Чл. 403. (1) Забранява се употребата на бензол и етилизиран бензин като разтворители на лаковобояджийски и други състави при нанасяне на покрития.
(2) Забранява се използването на избелващи вещества и бои, съдържащи олово или отровни съединения за боядисване в затворени помещения, без ползване на съответни лични предпазни средства.
(3) Допускането на лица до работа с бои, лакове, разтворители и др. да става при спазване на чл. 9 и чл. 12 от правилника.
Чл. 404. Работниците, боядисващи с перхлоровинилови, хлоркаучукови, епоксидни, полиуретанови и други бояджийски състави с доказано вредно действие, нанасяне върху вътрешни повърхности на сгради, съоръжения или апаратури в сгради, както и тези, боядисващи външни повърхности при температури над +50 С, да ползват маски или други ефикасни предпазни средства.
Чл. 405. Работниците, боядисващи с воднодисперсни (латексни) бои или варови (вароциментови) разтвори или полагащи полимерни мазилки, да ползват брезентови ръкавици и очила, а тези, боядисващи със състави, съдържащи летливи органични разтворители или оловен миниум, да ползват съответни маски.
Раздел III.
Стъкларски работи
Чл. 406. Забранява се разкрояването на мокри или заскрежени стъкла.
Чл. 407. Местата, над които се повдигат, преместват или монтират стъкла на височина да се ограждат или охраняват.
Чл. 408. Остъкляването на витрини, оберлихти, капандури, неотворяеми прозорци и др. подобни да се извършва от скелета или платформи.
Чл. 409. Забранява се извършване на стъкларски работи на открито при дъжд и вятър със скорост над 5 m/s.
Чл. 410. Забранява се оставянето на отпадъци от разкрояване на стъкла и счупени стъкла по работната маса и по пода или терена. Същите да се събират в определените за тях съдове.
Чл. 411. (1) При пренасянето на каси със стъкла, на единични стъкла, както и при манипулирането със счупени стъкла или с отпадъци от разкрояването им, работниците да ползват брезентови ръкавици.
(2) Пренасянето на големи единични стъкла да става във вертикално положение, най-малко от двама работника, ползващи брезентови ръкавици и презрамни колани или въжета с каучукови подложки.
Раздел IV.
Дърводелски работи
Чл. 412. (1) Монтажът на прозорци и балконски врати да се извършва от вътрешната страна на помещенията.
(2) Монтажът на витрини, оберлихти, прозорци и др. подобни на височина да се извършва от вътрешната страна на помещенията, при ползване на скелета или платформи.
Раздел V.
Настилки
Чл. 413. Ръчната обработка на настилки при работа на колене да става с ползването на наколенници.
Чл. 414. За защита на кожата от въздействието на вредни компоненти при направата на безшевни подови покрития да се ползват защитни пасти и кремове, а при работа с органични разтворители и втвърдители, работниците да ползват предпазни гумени ръкавици.
Глава тринадесета.
ПЪТНИ, ЖЕЛЕЗОПЪТНИ, МОСТОВИ И ТУНЕЛНИ РАБОТИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 415. При проектирането и изпълнението на пътни, железопътни, мостови и тунелни работи да се спазват изискванията по БХТПО, посочени за отделните видове работи от правилника и следните специфични нормативни документи:
1. Правилникът по безопасността на труда за работниците, поддържащи железния път – необнародван, 1975 г.;
2. Правилникът за техническа експлоатация на железниците в НРБ – необнародван, 1976 г;
3. Правилникът за прилагане на Закона за движение по пътищата (ДВ, бр. 9 от 1974 г.);
4. Наредба № 2 за сигнализацията на пътищата с маркировка (ДВ, бр. 30 от 1975 г.);
5. Инструкция за движение на влаковете по железните пътища на НРБ -необнародвана, 1975 г.;
6. Инструкция за сигнализация на жп транспорт – необнародвана, 1975 г.;
7. Наредба № 9 за сигнализация на строителството и ремонта по пътищата(ДВ,бр.99 от 1975 г.).
Чл. 416. Проектите за организация и изпълнение на строителството на нови пътища и жп линии, реконструкция, модернизация, разширение или ремонт на същите да се съгласуват с Министерството на транспорта или с упълномощени от него поделения, в частта им, засягаща тяхната пряка дейност.
Чл. 417. Забранява се започване на пътни, железопътни, мостови и тунелни СМР, преди строителната площадка или работният участък да са означени със знаци и сигнали.
Чл. 418. Заангажираните с пътни, железопътни, мостови и тунелни СМР лица на строителната площадка (участък), на която движението не е преустановено, да ползват колани със светлоотразяващи елементи от здрач до разсъмване.
Чл. 419. Експлоатацията на специализираните строителни машини за пътни, железопътни, мостови и тунелни работи да се извършва по инструкции, изисквани с чл. 4, ал.3 и 6 от правилника.
Раздел II.
Пътни работи
Чл. 420. (1) Изпълнението на пътните работи без спиране на движението по пътищата да се извършва по индивидуални проекти за организация на движението като неразделна част от ПОИС, които да предвиждат мерки за безопасността на работниците, изпълняващи строителството и участниците в движението.
(2) Индивидуалните проекти за организация на движението да отговарят на изискванията на Наредба № 9 за сигнализация на строителството и ремонта по пътищата и да се съгласуват с органите на МВР и Главно управление на пътищата, респективно с общинските администрации, отговарящи и заинтересувани за състоянието на движението на съответния пътен участък.
Чл. 421. На участъците от път в строеж, който пресича друг път или жп линия в експлоатация, да се поставят съответни сигнали, знаци или надписи и да се осветяват през тъмната част на денонощието.
Раздел III.
Железопътни работи
Чл. 422. При изпълнение на строителни, монтажни и ремонтни работи на железен път, техническият ръководител на съответните работи се задължава да осигурява безопасното преминаване на подвижния жп състав и безопасността на работещите на обекта лица, като следи за приближаващи се влакове или други железопътни возила и своевременно разпорежда за отстраняването на хората, машините, съоръженията и инструментите на безопасно разстояние. Възобновяването на работата на строежа да става по нареждане и указания на техническия ръководител.
Чл. 423. Придвижването на работниците до работното място, осъществяването на сигнализацията, организацията на работата на строителната площадка или работния участък, започването, прекъсването, възобновяването и преустановяването на работата, извършването на работи на участъци с високо скоростно движение на влаковете, на електрифицирани участъци, движението на транспортните средства за поддържане на железния път, ръчното изпълнение на пътно-ремонтни работи, работата с пътно-ремонтни машини и механизми, както и товаренето, разтоварването, пренасянето и превозването на материали да става при спазване на съответните изисквания от Правилника по безопасността на труда на работниците, поддържащи железния път и ПОИС или РПОИС.
Раздел IV.
Мостови работи
Чл. 424. Предпазните съоръжения и мероприятия по БХТПБ при изпълнение на ригелите, на горното строене и на подливките и монтажа на лагерите, да се изпълняват по проект, който е неразделна част от ПОИС, респективно РПОИС.
Чл. 425. В случаите, когато през някои от отворите на мост преминава път от републиканската пътна мрежа, жп линия, улица или служебен път, движението по които не може да бъде спряно през време на строителството:
1. да се изгражда предпазно съоръжение съгласно проект;
2. независимо от наличието на предпазното съоръжение, движението да се спира през време на монтажа на главните греди и на пътните панели над отвора на моста, през който минава движението;
3. движението да се спира и при преминаването на конзолна кран-ферма над отвора, когато гредите и панелите над него не са монтирани.
Чл 426. (1) При монтаж на греди с конзолна кран-ферма да се спазват съответните изискванията глава четвърта от правилника и инструкцията, изисквана с чл. 4, ал. 3 от същия.
(2) Работата с кран-ферма при изкуствено осветление да се допуска при изпълнено по проект осветление на монтажната площадка.
(3) Забранява се присъствието на лица, неангажирани с монтажния процес, в зоната на действието на кран-фермата и в непосредствена близост до командното й табло.
(4) Дневната работна програма за монтаж на греди да се разчита с оглед кран-фермата да се намира закотвена извън моста при завършване на работната смяна.
(5) Забранява се ръчното донаместване на лагерите и на гредите, когато кран-фермата се намира над тях.
(6) Ръчното наместване на подвижните опори под водачите на фермата при конзолното й изнасяне да се извършва при неподвижно положение на кран-фермата.
(7) Работниците, които монтират кавалетните опори върху стълбовете на моста, да ползват предпазни колани.
Раздел V.
Тунелни работи
Чл. 427. При изпълнение на строително-монтажни и ремонтни работи на тунели да се спазват и съответните изисквания на Правилника по безопасността на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, раздели II, III, IV и V.
Чл. 428. Изпълнението на ремонтни работи по пътни тунели без спиране на движението в тях да става при спазване на чл. 420 от този правилник и след съгласуване с органите на КАТ.
Чл. 429. Ремонтните работи по железопътни тунели да се изпълняват при спазване на чл. 422 от този правилник.
Чл. 430. При изпълнение на тунели с инсталация с непрекъснато пробивно действие да се спазва и инструкцията, изисквана с чл. 4, ал. 3 от правилника.
Глава четиринадесета.
НАДСТРОЯВАНЕ, РЕМОНТ И РАЗРУШАВАНЕ НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 431. Преди започване изпълнението на надстрояване, ремонт или разрушаване на сгради и съоръжения, техническият ръководител на строежа се задължава да осигури необходимите мерки, изисквани от правилника и конкретните условия, осигуряващи безопасното изпълнение на работите.
Чл. 432. (1) Забранява се надстрояването и разрушаването на сгради и съоръжения, както и ремонтът на конструктивни и външни части от същите, без наличието на РПОИС, указващ технологичната последователност и средствата за изпълнение, организацията на труда и конкретно необходимите мероприятия за осигуряване безопасността на работата. Работният проект за организация и изпълнение на строителството се изработва при отчитане на моментното състояние на сградите или съоръженията.
(2) Когато СМР се изпълняват от две или повече строителни предприятия на една и съща строителна площадка, строителните предприятия са длъжни взаимно да се информират за съществуващите опасности и вредности и да съставят общ документ (протокол, договор, споразумение) за задължения и координирани мерки по осигуряване безопасността на труда.
Чл. 433. (1) Надстрояването, ремонтът и разрушаването на сгради и съоръжения при условия, създаващи опасност за живота или здравето на работниците, да се осъществява под непосредственото ръководство на техническия ръководител на строежа.
(2) При условията на предходната алинея техническият ръководител се задължава да провежда ежедневен допълнителен инструктаж на работници-те, с който да ги запознава подробно с технологията на работа, необходимите мерки по безопасността на труда, както и да указва вида и начина за ползване на личните предпазни средства.
Чл. 434. Преди започване на работите, обект на тази глава, всички вътрешни инсталации да са централно изключени.
Чл. 435. Забранява се изпълнението на външни ремонти и разрушителни работи при изкуствено осветление и намалена видимост.
Чл. 436. (1) В случаи, когато надстрояването или ремонтът се извършват без евакуиране на живущите или ползващите по-долни етажи, техническият ръководител се задължава да ги запознае предварително и подробно с мерките, които следва да бъдат взети за безопасността срещу наличните и възможни опасности, както и да провежда СМР при завишена степен на внимание.
(2) Всички врати на балкони и тераси, както и прозорците на етажите, намиращи се под работните участъци, да се държат затворени, когато се извършват СМР.
Раздел II.
Разваляне на сгради и съоръжения
Чл. 437. Разрушаването на сгради и съоръжения чрез взривни способи да се извършва въз основа на пълен технологичен работен проект за взривяване и Правилника по безопасността на труда при взривните работи – необнародван,1987 г.
Чл. 438. (1) Забранява се разрушаването на елементи от сгради и съоръжения по немеханизиран (ръчен) начин на височина по-голяма от 3,0 m, мерена от терена, без ползване на скелета или платформи.
(2) Забранява се разрушаването по ръчен начин на конструктивни елементи от сгради и съоръжения, когато работникът е стъпил върху тях или върху съседни такива. Ако това изискване е технологично неосъществимо, РПОИС да допуска стъпване върху тези елементи след като са предвидени и взети всички необходими обезопасителни мерки, включително и ползването на предпазни колани от извършващите разрушаването.
(3) Забранява се едновременно разрушаване на елементи от сгради и съоръжения на две и повече работни места едно под друго.
(4) По време на развалянето работниците да бъдат обърнати винаги с лице към външната страна на строежа.
Чл. 439. Развалянето на индустриални комини, пещи, сводове и кубета да се извършва по проект, който да осигурява както безопасността на хората, участващи в изпълнение на работата, така и на външните лица и съседните сгради и съоръжения.
Чл. 440. (1) Разрушаването на пропукани стени, сводове и опорни пети да се извършва след предварителното им укрепване.
(2) Забранява се подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 m.
(3) Стени с дебелина над 0,24 m могат да се развалят чрез подсичане и преобръщане, при спазване на следните изисквания:
1. подсичането да не е повече от 1/3 от дебелината на стената;
2. преобръщането на стената да става с придърпване от машина (влекач, трактор и др.), след като стената е опасана (превързана) със стоманено въже;
3. стоманеното въже да има диаметър не по-малък от 18,5 mm и най-малко шесткратна сигурност на опън по отношение най-голямата хоризонтална теглителна сила на строителната машина;
4. дължината на въжетата да е най-малко 2 пъти по-голяма от височината на стената;
5. опасването (превързването) на подсечените стени да става в горната им третина.
Чл. 441. При разрушаване на железобетонни конструкции с къртачи или с други строителни машини да се спазват и инструкциите за тях, изисквани с чл. 4, ал.6 от правилника.
Чл. 442. (1) Преди събаряне на вътрешни стени чрез бутане или придърпване, помещенията под тях да са освободени и проверени за евентуално намиращи се там хора.
(2) При събаряне на външни стени, опасната зона на падане да се огражда или охранява.
Чл. 443. Разрушаването на корнизи, конзоли и други издадени от сграда-та или съоръжението елементи, да става от скелета, разположени на срещуположната страна на падането на разрушаващия елемент.
Чл. 444. (1) Преди започване на работа, разрушаваната част да бъде обилно напръскана с вода.
(2) Спускането на отпадъчния материал да става по начините, посочени в чл. 85 от правилника.
(3) Всички годни за нова употреба материали, добити при разрушаването, съответно да са обезопасени, а складирането им да става съгласно изискванията на глава трета, раздел II от правилника.
Чл. 445. При ръчно извършване на разрушителни работи работниците да ползват ръкавици и предпазни очила.
Раздел III.
Ремонтни работи
Чл. 446. (1) Подбиването на ивични и единични фундаменти да става след съответно укрепяване както на самия фундамент, така и на направения около него изкоп.
(2) При ивични фундаменти под носещи стени или насадени колони подбиването да се извършва шахматно, на участъци с дължина, определена в ПОИС или РПОИС, но не по-дълги от 1,50 m.
Чл. 447. Ремонтът на всякакви видове зидарии, мазилки и др. на височина да се извършва от скелета или платформи.
Чл. 448. Ремонтът на носещи подови конструкции да се извършва след като същите се подпрат срещу пропадане.
Чл. 449. При ремонтни работи по покриви да се спазват съответните изисквания, посочени в глава десета от този правилник.
Чл. 450. При просичане на отвори и шлицове в тухлени или бетонни зидове, изчукване на мазилки и др. работниците да ползват предпазни очила и брезентови ръкавици.
Глава петнадесета.
МОНТАЖ НА ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ И ТРЪБОПРОВОДИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 451. (1) Започването на монтажа на технологично оборудване и тръбопроводи да се допуска след като са изпълнени изискванията на чл. 7 на правилника и инструкциите по БХТПБ.
(2) При монтажа на технологично оборудване и тръбопроводи да се спазва предвидената по проекта технологична последователност и съответните изисквания на този правилник, свързани с изпълнявания вид работа.
Чл. 452. Разконсервирането на технологичното оборудване и тръбопроводите да се извършва с безвредни алкални разтвори.
Чл. 453. (1) Забранява се извършването на монтажни операции при условията на чл. 19 от правилника и под монтиращо се оборудване и тръбопроводи, установени временно върху крикове или окачени на стоманени въжета.
(2) Забранява се оставянето във висящо положение на технологично оборудване и тръбопроводите да са стабилно установени и закрепени.
Чл. 454. Забранява се монтажът на детайли и възли от технологично оборудване и тръбопроводи към действащи такива, както и превключването (присъединяването) на същите към временни инсталации, тръбопроводи или към други действуващи системи, без писмено разрешение на предприятието – главен изпълнител, и собственика (експлоатиращия съответната инсталация или система).
Чл. 455. При монтаж на оборудване и тръбопроводи в близост до кабели, проводници или шини, техническият ръководител на монтажа се задължава да вземе съответно необходимите мерки за защита на работниците от попадане под напрежение, както и за предпазване на самите инсталации от повреждане.
Чл. 456. Монтажът на технологично оборудване и тръбопроводи във взривоопасни условия да се изпълнява с инструменти, приспособления и монтажни средства, осигуряващи работа без искрообразуване, изготвени от цветни метали или с медно покритие, при което работниците да ползват съответно работно облекло и неомаслени материали за почистване (парцали, пакли и др. подобни).
Чл. 457. При сглобяването и разглобяването на елементи с цилиндрична форма или на отделни техни звена да се вземат мерки, предпазващи ги от самоволно претъркаляне.
Чл. 458. Демонтажът на оборудване и тръбопроводи да става след пълното изпразване и изключване (спиране, изолиране) на захранващите ги агрегати и тръбопроводи, след почистването им от вредни и взривоопасни вещества, както и след като са откачени (освободени) от свързаните с тях фундаменти, комуникации и връзки. Разединените възли, комуникации, детайли и др. да се закрепват сигурно. Демонтираните части или детайли да се поставят в устойчиво положение.
Чл. 459. При извършване на прегледи, монтаж и ремонт на технологично оборудване и тръбопроводи в среда с отровни газове, пари и др. вредни вещества или на такива, в които е имало отровни или задушливи газове, пари и др., да се спазват изискванията на Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи, раздел XI (ДВ, бр. 57 от 1978 г).
Чл. 460. Отстраняването на недостатъците на монтирано технологично оборудване, тръбопроводи или на носещите ги конструкции след въвеждането на строежа в експлоатация да се извършва въз основа на разработени и утвърдени съвместни мероприятия по БХТПБ от собственика (експлоатиращия строежа), предприятието – главен изпълнител, и съответните предприятия -подизпълнители.
Чл. 461. Работниците, извършващи монтаж на технологично оборудване и тръбопроводи, да ползват в съответствие с извършваната работа предпазни колани, брезентови ръкавици, обувки с неплъзгащи се подметки и метализирани бомбета и други лични предпазни средства.
Чл. 462. Забранява се оставянето на инструменти, материали, облекло и други предмети в технологично оборудване и тръбопроводи след завършване на работната смяна.
Раздел II.
Монтаж на технологично оборудване
Чл. 463. Забранява се монтажът на технологично оборудване, което няма технически паспорт с инструкция за монтажа и експлоатацията му, както и на оборудване, за което има такива, но те не са известни на лицето, водещо или извършващо монтажните работи.
Чл. 464. При ползване на люлки за монтаж на технологично оборудване, закрепването на куките и болтовете им към подлежащото на монтиране оборудване да става на терена преди вдигането му.
Чл. 465. При монтаж на технологично оборудване с електрозадвижване, техническият ръководител се задължава да вземе мерки срещу евентуално самоволно включване на електродвигателя му.
Раздел III.
Монтаж на тръбопроводи
Чл. 466. (1) Разтоварването на тръби и тръбни секции по трасето на обекта да се извършва с тръбополагач на местата, определени с ПОИС или РПОИС.
(2) Придвижването на тръбополагачите покрай траншеята да се извършва извън пределите на призмата на естественото срутване на почвата, но не по-малко от 2 m от откоса на траншеята.
(3) Тръбите, тръбните секции и заварените възли да се разполагат покрай изкопа на разстояние не по-малко от 1,5 m от ръба на изкопа до близката страна на тръбите и да се полагат на уплътнен терен върху дървени подложки, при осигуряване срещу самоволно претъркаляне.
Чл. 467. (1) Почистване дъното на траншеята от срутилата се почва да се извършва преди спускането на тръбопровода в нея.
(2) Ако срутването на почвата е станало по време на полагането на тръбопровода, почистването на траншеята да се извършва без освобождаване на тръбополагачите, след полагане на напречни греди под тръбопровода, краищата на които лежат върху бермите на разстояние не по-малко от 1 m.
(3) Работите по ал.2 се извършват по указания на техническия ръководи-тел и непосредственото ръководство на техническия ръководител или бригадира.
Чл. 468. (1) Монтажът на тръбопроводи с диаметър над 900 mm да се извършва въз основа на проект за монтажа им, като неразделна част от ПОИС, включващ изискванията по БХТПО при конкретните условия.
(2) Монтажът, изпитанията и установяването на дефекти по тръбопроводите да се извършва съгласно проекта им, ПИПСМР и нормативните документи, осигуряващи БХТПО за съответните провеждани през тръбопровода вещества.
Чл. 469. Забранява се монтажът на тръбопроводи върху дървени или други горими конструкции, в котелни помещения или в други подобни, в които протичат или могат да протичат горещи или огневи производствени процеси.
Чл. 470. (1) Монтажът на подпорите, конзолите, подвижните и неподвижните опори или други крепежни средства, както и монтажът на тръбопроводите да се извършва от скеле или платформа.
(2) Положените върху постоянните крепежни средства възли и допиращите се до тях секции на тръбопроводи да се закрепват окончателно за проектните им крепежни средства (елементи). Забранява се монтажът върху и с временни крепежни средства.
(3) Забранява се снемането на отделни елементи от постоянните крепежни средства или на самите крепежни средства през време на полагането или след окончателния монтаж на тръбопроводите.
Чл. 471. Забранява се присъединяването на деформирани фланци на тръбопроводите чрез свързващите ги елементи, както и извършването на проверки за съвпадане на отворите на срещулежащи фланци без ползване на съответен инструмент.
Чл. 472. (1) Подводното полагане на тръбопроводи да се изпълнява в съответствие с инструкция, изисквана по реда на чл. 4, ал. 3 от правилника.
(2) Забранява се подводното полагане на тръбопроводи при пълноводие на реки и при ледоходи.
Чл. 473. Забранява се нарушаване на цялостта на тръбопровода по начини и причини извън предвидените в технологичния процес.
Чл. 474. Кръстосаното преминаване на тръбопроводи с въздушни електропроводи да се извършва по индивидуален монтажен проект като неразделна част от ПОИС, който да е съобразен с изискванията на чл. 126 и 128 от този правилник, както и да предвижда необходимите предпазни мрежи, заземяване на тръбопровода и др.
Чл. 475. Почистването, изолирането и полагането на тръбопровода в траншеи с надлъжен наклон над 15° да се извършва по инструкция по безопасност-та, изготвена по реда на чл. 4, ал. 6 от правилника.
Чл. 476. При строителството на тръбопровод, успореден на действуващ такъв, в ПОИС и РПОИС да се предвиждат мерки, изключващи възможността за повреда на действащия тръбопровод.
Чл. 477. (1) Забранява се продухването на тръбопроводи:
1. ако в опасната зона на продухвания участък се намират хора или ако в същата зона попадат жилищни, промишлени или други сгради или съоръжения;
2. през тъмната част на денонощието;
3. ако няма осигурена радио-телефонна връзка между двата края на продухвания участък.
(2) Опасната зона на продухване да се определя и охранява с постове за наблюдение извън нея по нареждане от председателя на изпитвателната комисия.
Чл. 478. (1) Забранява се заваряването на тръби и тръбни секции, които са в нестабилно положение.
(2) При заваряване на тръби на терен, краят на заваряемия тръбопровод да се подпира на инвентарни опори с височина не по-малко от 0,5 m, а подготвената за заваряване към него тръба да се подава за стиковане и се поддържа неподвижно от тръбополагач до пълното полагане на коренния заваръчен слой.
(3) При изпълнение на таванни заварки, заварчикът да ляга върху диелектрично килимче. Последното да се ползва от заварчика и за облягане при направа на странични заварки.
(4) Забранява се влизането на хора в тръбопроводи за изпълнение на заваръчни работи с диаметър до 900 mm, а над 900 mm, да се спазват изискванията на чл. 468.
Чл. 479. При заваряване на тръбопровод, положен в траншея, да се спазват следните изисквания:
1. под мястото на заварката да се изкопава яма с размери 1,20/1,20 m и дълбочина не по-малка от 0,5 m;
2. центроването на тръбата към тръбопровода да се извършва с тръбополагач, като свободния й край се направлява посредством въже от работник, намиращ се извън траншеята;
3. слизането в траншеята да става по инвентарна стълба в близост до заваряемите шевове;
4. забранява се движението на хора между тръбите и откоса на траншеята;
5. забранява се едновременното изпълнение на електро- и газозаваръчни работи в траншеята, ако разстоянието между тях е по-малко от 10 m.
Чл. 480. Работното място на заварчика да е защитено от слънчеви лъчи при температура на околния въздух от плюс 30° С, както и от валежи или силен вятър чрез навес, палатка, чадър или други подобни.
Чл. 481. При извършване на изолационни работи на положен в траншея, но повдигнат временно с тръбополагачи непрекъснат тръбопровод, да се взе-мат мерки срещу страничното му изместване.
Чл. 482. Работата с ръчни шлифовъчни машини да се извършва съгласно инструкцията по БХТПБ.
Чл. 483. Забранява се стоенето и движението на хора по въздушните преходи на тръбопроводи.
Чл. 484. Забранява се престоят на хора за почистване, хранене и др. подобни от страната на възможното претъркаляне на складирани тръби по наклонени терени, независимо от взетите мерки за стабилизирането им.
Раздел IV.
Изпитания на технологично оборудване
Чл. 485. Изпитанията на технологичното оборудване да се извършват:
1. в съответствие с ПИПСМР, глава седма, част II, раздел III и с проекта, който следва да е съобразен с нормативните документи, регламентиращи изискванията към изпитанията на съответното оборудване;
2. под непосредственото ръководство на писмено упълномощено техническо лице от ръководителя на предприятието, извършващо монтажа, и в присъствието на техническите ръководители на монтажа на електрическата част, на пусково-наладъчните работи и на представител на инвеститора.
Чл. 486. Преди пристъпване към изпитания на технологично оборудване на празен ход или под товар, ръководещият изпитанието да осигури:
1. участвуващите в изпитанията да са инструктирани по БХТПО и запознати с реда на провеждането им;
2. работещите в съседство да са предупредени за часа на започване и времетраене на изпитанието;
3. недопускането на странични лица в зоната на изпитанията, а по преценка на ръководещия и поставянето на охранителни постове;
4. необходимото осветление на работните места;
5. обезопасяването на отворите около оборудването, които представляват опасност през време на изпитанието;
6. прибирането на страничните предмети от машините и съоръженията;
7. проверка на наличността и здравината на предпазните ограждения или щитове;
8. проверката на стабилността на закрепване на оборудването;
9. проверката на електрообезопасяването на технологичното оборудване, комплектността и изправността на пусковите устройства, спирачните устройства и на предпазните и контролно-измервателни уреди;
10. проверката за правилното поставяне на глухите фланци и тапите;
11. проверката на изправността на сигнализацията;
12. аварийна сигнализация (при необходимост);
13. поставянето на границата на опасната зона на знаци и табели с надписи, предупреждаващи за извършване на изпитанията;
14. възможността за аварийно изключване на изпитваното технологично оборудване от всеки член на бригадата.
Чл. 487. Електрообезопасяването на съоръженията, които се използват по време на пусково-наладъчните работи, да се извършва съгласно изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръженията, глава VI. Електрозахранването на съоръженията при единични проби да се извършва съгласно проектите им.
Чл. 488. (1) При започване на оперативни проби за включване на монтирани електрически агрегати, машини, съоръжения, инсталации и други да се:
1. измерват електрическите параметри, които осигуряват електрообезопасеността им и се съставят протоколи;
2. проверява действието на всички блокировки;
3. проверява правилния монтаж на вратите и преградите и действието на ключалките;
4. настройват електрическите защити;
5. проверява наличието на електрическите схеми, надписи и номерация;
6. проверява наличието на надписи за категоризация на помещенията и съответствието им със защитно изпълнение на ел. съоръженията, както и на знаци за безопасност и противопожарна охрана;
7. проверява наличието, изправността и годността на личните предпазни средства, както и на средствата за известяване и гасене на пожар;
8. проверява изправността на телефонната връзка, ако има такава;
9. осигурява временно осветление, ако е необходимо такова, съответствуващо по изпълнение на работната среда;
10. проверява механичната им обезопасеност.
(2) Забранява се включването за изпробване на монтирани електрически съоръжения, ако не са изпълнени изискванията и не са отстранени неизправностите или липсите, установени при проверките, извършени съгласно предходната алинея.
(3) Изискванията по предходните алинеи да се осъществяват под непосредственото съвместно ръководство и контрол на техническия ръководител, отговорен за пусково-наладъчните работи и на техническия ръководител, от-говорен за електромонтажните работи, които се задължават да осигуряват мерките по електрообезопасеността и свързаната с нея противопожарна охрана.
Чл. 489. (1) Временното електрозахранване за извършване на оперативни проби на монтирани електрически агрегати, машини, съоръжения, инсталации и др., както и настройката на защитите, проверката на вторичната комутация и релейната част, да се изпълнява в съответствие с изискванията на глава трета, раздел III от този правилник.
(2) Провеждането на оперативни проби с временно ел. захранване да се извършва след окончателното завършване на монтажните работи по вторичната комутация.
Чл. 490. Отстраняването на неизправностите, установени при оперативните проби, да се извършва от монтажната организация при изключено електрозахранване.
Чл. 491. (1) През периода на извършване на единични проби и превключвания, монтажната организация да организира дежурство в главната и (или) цехова подстанция и при главните разпределителни табла – ниско напрежение.
(2) За оперативните проби и превключвания да се водят оперативни дневници.
(3) Дежурният електротехнически персонал да има съответната квалификационна група по безопасността, съгласно Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, глава VI. Същият да съхранява оперативния дневник, да следи за неговото редовно и правилно водене и да осигурява изпълнението на организационните и техническите мероприятия по безопасността на труда, съгласно изискванията на същия правилник.
Чл. 492. Преди започване на единични пусково-изпитателни работи на електрически агрегати, машини, съоръжения, инсталации и др., техническите ръководители на частите строителна, машинна, отопление и вентилация, водоснабдяване и канализация, електроинсталации, пусково-наладъчни работи и др., взели участие при строителството и (или) монтажа им, да се подписват в оперативния дневник на обекта, въведен от монтажната организация, с кое-то потвърждават, че съответният агрегат, машина, съоръжение, инсталация и др. имат готовност за изпробване и че са взети необходимите мерки, осигуряващи безопасност на извършените от тях работи.
Чл. 493. Започването на единични пусково-изпитателни работи да става след издадена заповед от водещата монтажна организация при условие, че са изпълнени изискванията на чл. 488 от този правилник и че заповедта е връчена на техническите ръководители, изпълнители на отделните части (видове работи).
Чл. 494. Включването на електрическите агрегати, машини, съоръжения, инсталации и други от място (от пултовете за управлението им) да се извършва от определения от монтажната организация дежурен, притежаващ най-малко II квалификационна група по електробезопасност.
Чл. 495. (1) Изпитанието на технологичното оборудване под товар да става след неговото изпитание на празен ход (без товар) и в съответствие инструкциите (указанията) на производителя, а огледът за видими дефекти да се извършва в спряно състояние на оборудването.
(2) Налягането в изпитваното оборудване да се повишава постепенно, равномерно и да не надвишава определеното такова от нормативния документ за изпитания на съответния вид оборудване, при постоянен контрол над контролно-измервателните уреди.
Чл. 496. При изпитания на технологично оборудване се забранява:
1. работещите да застават пред люковете, тапите и фланцовите съединения на оборудването, намиращо се под налягане;
2. свалянето на предпазните ограждения и щитовете;
3. пускането на оборудването без разрешение на ръководещия изпитанията и преди предупреждаването на работещите;
4. отварянето на люковете, почистването и смазването на оборудването, допирането до движещи се части, както и извършването на работи под или върху оборудването;
5. проверяването и ремонтирането на електрическите вериги, частите на електрооборудването и автоматиката.
Чл. 497. Отстраняването на неизправностите, установени при единичните пускови-изпитателни работи, да се извършва от съответната монтажна организация след нейна заявка в оперативния дневник за изключване на технологичното оборудване от напрежение, след спирането му от действие или движение, а за елементи, работещи под налягане – след изпускането на налягането в тях до изравняването му с атмосферното, изолиране от захранващите ги източници и поставяне на надписи „Не включвай, работят хора!“.
Раздел V.
Изпитания на тръбопроводи
Чл. 498. При изпитания на тръбопроводи да се спазват и изискванията от предходния раздел на тази глава от правилника.
Чл. 499. Определянето на охраняемата зона при изпитания на подземни тръбопроводи за водопроводни, канализационни топлофикационни и газоснабдителни системи да се определя съгласно данните от следващата таблица.
Таблица 4
Определяне границите на охраняемата зона при провеждане на изпитания с подземни тръбопроводи
| № по ред | Вид на материала, от който е направен тръбопроводът и изпитателно налягане | Диаметър на тръбопровода в mm | Минимално охраняемо разстояние от тръбопровода в т |
| 1. | Стоманени тръби при налягане 1,0 МРа | До ЗОО | 7 |
| 300-1000 | 10 | ||
| над 1000 | 20 | ||
| 2. | Чугунени тръби при налягане 0,15 МРа (преди засипване на изкопа) | до500 | 10 |
| над 500 | 20 | ||
| 3. | Чугунени тръби при налягане 0,6 МРа (след засипване на изкопа) | до500 | 15 |
| над 500 | |||
| 4 | Пластмасови тръби при налягане 1,2 МРа | до 500 | 20 |
Чл. 500. При хидравлични изпитания на тръбопроводи да се спазва:
1. тръбопроводът между помпата и изпитвания тръбопровод да се подлага на предварително хидравлично изпитание;
2. на глухите фланци, тапите, люковете, фланцовите и другите съединения по време на хидравличното изпитание на тръбопровода да се поставят съответни знаци или надписи;
3. лицата, заети с изпитанието, да се намират на места, обезопасени с екрани срещу избиване на съединенията;
4. забранява се повишаване на налягането в тръбопровода по време на огледа му срещу видими дефекти;
5. оглеждането да се извършва от определени и инструктирани лица след снемане на изпитателното налягане до определеното такова от нормативния документ за изпитания на съответния вид тръбопровод;
6. едновременното хидравлично изпитание на няколко тръбопровода, монтирани на една конструкция или естакада, да се допуска, ако последните са – оразмерени за съответните натоварвания;
7. изпитанието да се прекратява, ако се скъсат връзките между тръбите, разрушат арматури или се съборят опори.
Чл. 501. (1) Компресорът, съоръженията и измервателните уреди, използвани при пневматичното изпитание на тръбопроводите, да се разполагат на разстояние не по-малко от 10 m от изпитвания тръбопровод.
(2) Присъединяването и разединяването на въздуховодите от компресора към изпитвания тръбопровод да се извършва при неработещ компресор.
(3) Предпазните клапани на съоръженията при пневматично изпитание на тръбопроводи да се регулират предварително за съответното налягане.
(4) Забранява се огледът на пневматично изпитвания тръбопровод по вре-ме, когато се нагнетява въздух.
(5) Забранява се пневматичното изпитание на тръбопроводи на якост в помещения на действуващи предприятия, естакади или в канали, където има тръбопроводи в експлоатация.
Чл. 502. Забранява се през време на хидравличните и пневматичните изпитания на тръбопроводите под налягане:
1. да се притягат гайки на фланцовите съединения на арматурите и тръбите;
2. да се стои срещу глухите фланци на изпитвания тръбопровод;
3. да се очукват заваръчни шевове;
4. да се използват неизправни манометри;
5. да се намират хора на противоположния край на изпитвания тръбопровод, когато се продухва с въздух.
Чл. 503. Изпитанията на тръбопровода с високо налягане да се извършват след като предварително са изпитани участъците на всички линейни кранове, арматура и преходи под реки, пътища и жп линии, разположени по него, както и на тръбопроводите до изведените извън охранителната зона манометри.
Чл. 504. (1) Изпитанията на тръбопроводите да се провеждат с оглед да започнат и свършат през светлата част на денонощието.
(2) В случаите, когато изискванията на горната алинея не са осъществими, на изпитвания участък от тръбопровода да се осигурява осветеност не по-малка от 50 лукса.
Чл. 505. Изпитванията по метода „радиационна дефектоскопия“ да се извършват в съответствие с изискванията на Наредба 031 за работа с радиационни дефектоскопи (ДВ, бр. 51 от 1974 г.).
Глава шестнадесета.
ЕЛЕКТРОМОНТАЖНИ РАБОТИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 506. (1) Електромонтажните работи да се изпълняват при спазване на съответните изисквания на правилниците, посочени в чл. 94, ал. 1 от правилника.
(2) Монтажът на електроинсталациите и електроборудването да се извършва в съответствие с изискванията на глава петнадесета, раздел IV от правилника.
(3) Изпитанието на електроинсталациите и електрооборудването да се извършва в съответствие с изискванията на глава петнадесета, раздел IV от правилника.
Чл. 507. Забранява се на лицата, заети с електромонтажа, да извършват работи, свързани с експлоатацията на електросъоръженията на строителната площадка.
Чл. 508. Забранява се използването на електрически мрежи, разпределителни устройства, табла и техни отделни разклонения и връзки, намиращи се в процес на монтаж за временни електрически мрежи и инсталации, нужни за обслужването на строителната площадка.
Чл. 509. След предаване за изпитание на монтираната електроинсталация или оборудване се забранява провеждането на електромонтажни работи по същите, без разрешение на организацията, ръководеща пуска им.
Раздел II.
Монтаж на разпределителни устройства
Чл. 510. Частта на разпределителното устройство, в която се извършват или са завършени монтажни работи, да се отделя от действуващата част с ограда така, че да се изключи възможността от достъп или доближаване на лица до тоководещи части, намиращи се под напрежение.
Чл. 511. (1) Преместването, повдигането и монтирането на разединители и други апарати от прекъсващ тип да се извършва в положение „включено“.
(2) Повдигането и преместването на прекъсвачи, автомати, електромагнитни задвижвания и други апарати, снабдени с възвратни пружини или механизми за свободно изключване, да се извършва само в положение „изключено“.
Чл. 512. При изпълнение на операции за регулиране на прекъсвачи и разединители, свързани към задвижвания на уреди или устройства, да се вземат мерки за изключване на възможността за непредвиденото им включване или изключване.
Чл. 513. Предпазителите на веригите за управление на монтажните апарати да са свалени през цялото време на работата. Ако в процеса на регулиране се наложи включването на оперативен ток, то поставянето на предпазителите се допуска само след отстраняването на хората от електроапаратурата.
Чл. 514. За проверка на контактите на прекъсвачите за едновременност на включването, както и за осветяване на вътрешността на резервоари, на прекъсвача да се ползва напрежение не по-високо от 12 V.
Чл. 515. Забранява се допирането на временни електрически инсталации и заваръчни проводници до тоководещите части на апаратурите и шините на разпределителните устройства, както и закрепването на посочените проводници към тях.
Чл. 516. (1) Забранява се изпълнението на монтажни работи или престои на външни лица на разстояние по-малко от 50 m от мястото на изпитание на въздушни прекъсвачи.
(2) При изпълнение на работи, свързани с престои на хора във въздушните колектори, вентилите на тръбопроводите за подаване на въздух в колектора да се затварят, заключват и да се окачват предупредителни надписи. Изпускателните вентили да са отворени и заключени.
(3) Предпазният клапан на въздушния колектор да е регулиран и изпитан на налягане, което не превишава работното с повече от 10 %.
Чл. 517. Преди подаването на оперативен ток за изпитание на веригите и апаратите всички работи да се прекратят, хората, намиращи се в разпределителното устройство да се изведат от опасната зона, а преди изпробването на дистанционни задвижвания с оперативен ток или сгъстен въздух върху тях да се окачат предупредителни надписи.
Раздел III.
Монтаж на електрически машини и трансформатори
Чл. 518. Всички изводи и вторични намотки на монтираните трансформатори да са свързани накъсо и заземени през цялото време на изпълнение на електромонтажните работи.
Чл. 519. Преди започване на сушенето на електрическите машини и трансформатори с електрически ток, техните корпуси да се обезопасяват срещу появата или задържането на напрежение „на допир“ по-голямо от допустимото.
Чл. 520. За топлоизолиране на трансформаторите и електрическите машини при сушене или контролно загряване да се използват негорими топлоизолационни материали, когато последните са в непосредствен допир до оборудването.
Чл. 521. (1) Електрическите вентилатори, ползвани за сушене на трансформатори и електрически машини, да имат приспособления, непропускащи искрите.
(2) В помещенията за сушене на трансформатори да се осигурява принудителна или естествена въздушна вентилация, която да поддържа концентрация-та на газове в пари под допустимите санитарни норми, както и да предпазва от
образуване на взривоопасни концентрации. В помещенията да има противопожарни средства съгласно изискванията на Противопожарните санитарно-технически норми.
(3) При сушене на трансформатори в собствен кожух или в специален метален резервоар по метода на индукционните загуби, да се вземат мерки за изключване на възможността от допир до намагнитващата намотка.
Чл. 522. (1) При сушенето на трансформатори всички скали на контролни-те термометри да са осветени.
(2) Забранява се използването на открит огън за наблюдение на термометрите.
Чл. 523. Забранява се отстраняването на дефекти на маслопречиствателната апаратура по време на нейната работа. Дефектите да се отстраняват при изключен общ прекъсвач, на който се окачва надпис „Да не се включва – работят хора“.
Раздел IV.
Монтаж на акумулаторни батерии
Чл. 524. Монтажът на различните типове акумулаторни батерии, съхраняването и приготовляването на електролита и другите състави, както и изпитанието и другите манипулации да се извършват в съответствие и с инструкция, съставена по реда на чл. 4, ал. 6 от правилника, при спазване изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрически-те уредби и съоръжения, глава VI, m. 7.
Чл. 525. (1) Преди започване на монтажа на акумулаторни батерии, техническият ръководител на монтажа се задължава да извърши изпробване на смукателно-нагнетателната вентилация, а също така да се е убедил, че е за-вършено монтирането на отоплението и осветлението.
(2) Забранява се ползването на временни електрически инсталации за осветление.
Чл. 526. Преди започване на работа техническият ръководител на монтажа се задължава да определи реда за отчитане, съхранение и предаване на ключовете от акумулаторното помещение, чиито врати да се заключват от персонала.
Чл. 527. Забранява се изпълнението на каквато и да е работа в помещенията, където се съхраняват киселини и основи.
Чл. 528. (1) Съдовете с промивна вода и неутрализиращи разтвори да се поставят върху полици на достъпна височина и да имат маркировъчно боядисване и добре видими надписи „Промивна вода“, „Забранява се използването за други цели“, „Да не се пие“, „Да се използва за неутрализация на киселина“ и др. Проходите към съдовете с промивна вода и неутрализиращи разтвори да са свободни.
(2) В близост до акумулаторното помещение да има умивалник с чешма и кран-фонтанче.
Чл. 529. (1) Приготовляването на електролита да се извършва в специално предназначени за целта съдове. Забранява се използването на стъклени съдове за тази цел.
(2) Забранява се повдигането на пълни с електролит отворени съдове, подлагането и смяната на изолаторите под тях.
Чл. 530. (1) При затягане на болтовете на връзките, свързващи акумулаторите един с друг, да не се допуска случайното докосване на ключа до пластини с различни полюси.
(2) При проверката на състоянието на полюсните клеми на акумулаторите да се ползват диелектрични гумени ръкавици.
Чл. 531. Забранява се разбъркването на електролит чрез вдухване на въздух с маркуч.
Чл. 532. Забранява се допускането на лица под 18 години до работа по заваряване и зареждане на акумулатори.
Чл. 533. Забранява се храненето и съхраняването на питейна вода и храна в помещения, в които има пластини, киселини, основи или се извършва изправяне, сглобяване и заваряване на оловни пластини.
Чл. 534. (1) Местата, залети с киселина, електролит или основа, след събирането на течността да се неутрализират.
(2) Неутрализацията на киселината, попаднала върху част от тялото или облеклото, да се извършва чрез обилно промиване с течаща вода и да се обработва с 5% разтвор от сода, а неутрализацията на основа – чрез промиване по същия начин с вода и обработка с 10% разтвор на борна киселина. Наличието в аптечката на акумулаторното помещение на разтвори от сода и борна киселина е задължително.
Чл. 535. Почистването с четки и парцали на сулфат от оловните пластини, както и изправянето на оловните пластини да се извършва при наличие на местна смукателна вентилация, при което работниците да ползват гумени ръкавици и предпазни очила.
Чл. 536. При работа в акумулаторното помещение работниците да закопчават или поставят ръкавите на работната си дреха над ръкавиците, а панталоните – върху ботушите.
Раздел V.
Монтаж на краново електрооборудване
Чл. 537. (1) Монтажът на краново електрооборудване да се извършва в съответствие с паспортните изисквания на същото, при блокирани устройства за движение на крана.
(2) По време на монтажа кранът да се стационира в края на подкрановия път, като на 1,5 m от края на релсите се поставят буфери или предпазни опори.
(3) При липса на условия по предходната алинея или ако монтажът се извършва в среден участък на подкрановия път, на който работят и други кранове, шинопроводът на крана да се покрива с предпазен кожух в границите на широчината на крановия мост, плюс 1 m от всяка страна.
(4) Релсовият път на крана да се заземява и занулява.
Чл. 538. Електромонтажът да се допуска въз основа на наряд-допуск, в който да се посочва и лицето, чиито команди кранистът е длъжен да изпълнява.
Чл. 539. (1) Временно разполагане на товари върху моста на крана да се допуска само на специално определените за това места, обезопасени с парапет.
(2) Разполагане на товари между подкрановите греди и стените на сграда или съоръжение да се допуска при наличие на плътни и оразмерени за носене на товари площадки, както и при наличието на свободен проход към сградата или съоръжението, съгласувано с проектанта-конструктор.
Раздел VI.
Монтаж на силови и осветителни мрежи
Чл. 540. Забранява се полагането на проводници и кабели в тръби, улеи и кутии, незакрепени съгласно проекта, както и ако в тях има други проводници под напрежение.
Чл. 541. Изправянето на проводници, метални ленти и др. с помощта на макари и др. приспособления да се извършва на оградени площадки, отдалечени от открити електрически инсталации и линии.
Чл. 542. (1) Пробиването на отвори в стени и междуетажни плочи и изтеглянето на проводници в хоризонтална посока да става от скелета или платформи.
(2) Забранява се изпълнението на операциите по предходната алинея от всякакъв вид стълби или случайни предмети (сандъци, бъчви и др.).
Чл. 543. (1) Забранява се спускането на проводници, въжета, такелажни приспособления и други при електромонтажни работи, изпълнявани върху ферми или върху временно свързващи фермите подове в зоната на работещи под тях мостови кранове.
(2) Монтажът на осветителни и силови мрежи в отворите на междуфермерни пространства, неосигурени с обезопасени мостови пътеки, подове и др. да се допуска за изпълнение от площадките на мостовите кранове.
Чл. 544. При изпълнение на монтажни работи с помощта на кранове, откритите шинопроводи, намиращи се под напрежение, осветителните мрежи и силовите магистрали да се изключват и ограждат срещу достъп или допир на хора или предмети до тях.
Чл. 545. (1) Проверката на съпротивлението на изолацията на проводниците с помощта на магер да става от лица с квалификация по безопасността не по-ниска от III група.
(2) По време на проверката краищата на проводниците, които могат да се окажат под напрежение, да са изолирани или да се намират под наблюдение.
Раздел VII.
Монтаж на кабелни линии
Чл. 546. При преместване на макари (барабани) с кабели да се вземат мерки срещу възможно закачване на стърчащи части към дрехите на работниците. Преди преместването, намиращите се на макарата стърчащи гвоздеи и др. да се отстраняват, а краищата на кабела да се закрепват към макарата.
Чл. 547. Забранява се размотаването на кабела от макарата без наличие на спирачно приспособление.
Чл. 548. (1) При ръчно полагане на кабел всички работници да застават от едната му страна.
(2) По трасета, които имат криви, се забранява заставането на работници от вътрешната страна на кривата, както и придържането на кабела или изтеглянето му на ръка на тези места.
Чл. 549. (1) Изтеглянето на кабели през отвори в стени да се допуска само при наличие на работници от двете страни на стената.
(2) Изтеглянето на кабели през отвори, междуетажни плочи и тръби да става при взети мерки за предпазване на ръцете на работещите от попадане в отворите и тръбите. Разстоянието от мястото на вкарване на кабела в тръбните канапи до крайното положение на ръцете на работниците при избутване на кабела да не е по-малко от 1 m.
Чл. 550. При изтегляне на кабели с помощта на макари през блокове с междинни кабелни шахти или етажни камери, работниците, намиращи се в тях, да ползват радиовръзка или да има осигурено подаване на команди чрез сигналисти.
Чл. 551. Преместването на кабел, който се намира в експлоатация, да се разрешава след изключването му от напрежение и заземяването му и да се извършва в присъствие на представител на предприятието – собственик или експлоатиращо кабела.
Чл. 552. Работещите в колектори и тунели да се намират между
най-малко два отворени люка или две врати. Извършването на СМР в шахти и колектори да се допуска след отваряне на капаците на шахтите или люковете и след извършване на проверка за установяване наличието на безопасни условия за работа, включително и с газоанализатори.
Чл. 553. Запалването на пропан-бутановите горелки, бензиновите лампи, загряването на кабелната маса и разтопяването на припоя да се извършват извън колекторните шахти. Разтопеният припой и нагряваната кабелна маса да се подават (доставят) през шахтата със затворени съдове.
Чл. 554. Работниците, участвуващи при съхранението, превозването и използването на лакови и епоксидни смоли при монтаж на кабелни връзки, да се инструктират от техническия ръководител за токсичността на материалите и мерките за защита.
Чл. 555. (1) При загряването и пренасянето на съдовете с кабелна маса
или припой, както и при спояването на връзките и заливането на кабелната муфа, работниците да ползват брезентови ръкавици и защитни очила.
(2) Когато заливането с кабелна маса на краищата на кабелите и фуниите се извършва в малки помещения, в които липсват специални приспособления, заливането да се извършва извън помещенията.
Раздел VIII.
Монтаж на въздушни електропроводи и контактни мрежи
Чл. 556. (1) За монтажа на специални стълбове и сложни преходи през инженерни съоръжения и естествени препятствия да се разработва ПОИС, който да се съгласува с организацията, експлоатираща инженерното съоръжение, както и с останалите заинтересовани страни.
(2) При изправяне на стълбове в близост до пътищата да се вземат мерки против повреждане на въжетата и обтяжките от преминаващите транспортни средства.
Чл. 557. (1) Забранява се изкачването на хора по изправен стълб преди окончателното м закрепване.
(2) Изкачването по вдигнати части на сглобяеми стълбове да става след проверка на сигурността им на закрепване.
Чл. 558. Забранява се ползването на опори, дървета, пънове и др. подобни за закрепване на обтяжки, блокове и въжета при монтажа. За тази цел да се ползват съответни закотвящи устройства.
Чл. 559. Забранява се престоят на хора, както и извършването на монтажни работи от страна на вътрешния ъгъл, образуван от проводниците при ъглови стълбове.
Чл. 560. При монтиране и демонтиране на въздушни електропроводи всеки монтиран участък с дължина 3-5 кm да се заземява.
Чл. 561. Работните места за монтаж на контактни мрежи в участъци на открит път за преминаване на транспортни средства да се ограждат, означават с надписи, а в тъмната част на денонощието – със светлинни сигнали, като движението се отбива или преустановява.
Чл. 562. (1) Всяка секция на окаченото въже или проводник на контактните мрежи да се заземява.
(2) Забранява се снемането на заземяването преди поставянето на захранващите отклонения и преди завършване на работата по линията.
Чл. 563. Монтирането на секционни изолатори, проводници, повдигането на конзоли и опъване на носещото въже или обтяжките да става с помощта на лебедки през скрипци.
Чл. 564. След приключване на работната смяна или по време на престой се забранява оставянето на:
1. проводници или въжета, висящи на височина под 4,0 m до терена;
2. непокрити или неоградени изкопи за основи на стълбове;
3.изправени, но неокончателно или несигурно закрепени стълбове.
Чл. 565. При монтаж на контактна мрежа за железопътен транспорт се забранява движението на всякакви машини, механизми и работници в работния участьк, без разрешение на техническия ръководител на строежа или на упълномощено от него лице.
Глава седемнадесета.
СПЕЦИАЛНИ РАБОТИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 566. (1) Изпълнението на включените в тази глава специални работи – пилотни работи и шлицови стени, спускаеми кладенци, хоризонтално набиване на тръби и водолазни работи, да се извършва въз основа на инструкциите по БХТПБ и на ПОИС, респективно РПОИС, като при изпълнение на тези работи в зоната на подземни комуникации (кабели, газопроводи, топлопроводи, колектори и др.) ПОИС и РПОИС да се съгласуват с предприятието, отговорно за експлоатацията на тези комуникации. Към ПОИС и РПОИС да се прилага план или схема за подземния кадастър с означения на вида, размера и дълбочината на комуникациите.
(2) Преди започване на специалните работи, техническият ръководител на обекта да установява точното разположение на подземните комуникации с помощта на щурфове, чиито места да се означават с добре видими знаци и надписи, сигнализиращи за опасностите.
Чл. 567. Изпълнението на специалните работи в близост до подземни комуникации да се извършва под непосредственото ръководство и контрола на техническия ръководител, отговарящ за изпълнението им.
Чл. 567а. (нов, ДВ, бр. 4/1998 г.) Площадките за извършване на специалните работи по тази глава, както и огражденията им, да се поддържат в изправност и чисти от кал и други замърсявания.
Раздел II.
Пилотни работи и шлицови стени
Чл. 568. (1) Монтажът, преместването, работата и демонтажът на пилотонабивното съоръжение да се извършва под непосредственото ръководство на машиниста на същото.
(2) Забранява се повдигането за монтаж на сглобеното в хоризонтално положение пилотонабивно съоръжение преди всички негови възли и детайли да са окончателно закрепени, а инструментите и другите предмети, намиращи . се върху него, да са отстранени.
(3) При монтажа на пилотонабивното съоръжение да се прекратява всякаква друга работа в радиус, равен на дължината на повдигателната конструкция, увеличена с 5 m.
(4) Забранява се повдигането на политонабивното съоръжение при скорост на вятъра над 12 m/s и работата по монтажа на върха му при скорост на вятъра над 5 m/s, при мъгла, буря, поледица и гръмотевици.
Чл. 569. (1) Забранява се разтоварването и складирането на пилоти върху терен със страничен наклон спрямо надлъжната ос на пилотонабивното съоръжение.
(2) Връзването на пилота с въжето на лебедката да става на 1 /5 част от дължината му откъм страната на изтеглянето. Монтажната кука да се използува като допълнително осигуряващо средство при изтеглянето на пилота.
(3) Изтеглянето на пилота да става по права линия в границите на видимостта на машиниста на съоръжението.
Чл. 570. Работните площадки на пилотонабивното съоръжение да се ограждат с парапети.
Чл. 571. (1) Забранява-се ползването на пилотонабивното съоръжение, на което липсва или не е в изправност звуковата му сигнализация.
(2) Ударната част (чукът)на съоръжението да се пуска в действие след подаване на звуков предупредителен сигнал от машиниста.
Чл. 572. (1) Забранява се ползването налилотонабивно съоръжение, кое-то няма ясно видимо означение на товароподемността му.
(2) Забранява се ползването на пилотонабивно съоръжение с разбита шапка (наглавник).
Чл. 573. Забранява се едновременното повдигане на пилота и ударната част (чука) на пилотонабивното съоръжение.
Чл. 574. Пилотонабивното съоръжение да има ограничител, който да изключва повдигането при достигане на пределната височина на подема.
Чл. 575. За набиване на наклонени пилоти могат да се използват универсални набивни чукове, съоръжени с оборудване за набиване на пилоти под наклон.
Чл. 576. (1) За подаване на въздух да се използват недеформируеми тръбопроводи с шарнирани връзки.
(2) Гъвкави маркучи за високо налягане могат да се използват само в границите на набивното съоръжение при условие, че имат минимално необходимата дължина.
(3) Маркучите и тръбопроводите за подаване на пара или сгъстен въздух към пилотонабивното съоръжение да се изпитват с налягане, превишаващо два пъти работното.
(4) Свързването на маркучите помежду им и с набивния чук да става най-малко с две стягащи скоби. Забранява се свързването по предходната алинея да става с телени връзки и др. подобни.
Чл. 577. Работа с пилотонабивно съоръжение от скеле или платформа да се допуска при условие, че скелето или платформата са изградени в съответствие с проект, гарантиращ сигурността на работата.
Чл. 578. (1) При рязане на част от забити в земята пилоти в ПОИС или РПО-ИС да бъдат предвидени мерки срещу внезапно падане на срязаната част.
(2) Лицата, неучаствуващи при рязане на пилотите, да се намират на разстояние най-малко 1,5 пъти от дължината на отрязаните части на пилота.
Чл. 579. Придвижването на пилотонабивното съоръжение да се извършва от машиниста му при спусната ударна част (чук) по изравнена площадка и под непосредственото ръководство на бригадира.
Чл. 580. Измерването на отказите да се извършва при спряна работа на съоръжението и опрян чук на пилота.
Чл. 581. (1) Забранява се преминаването и застояването под чука, когато е издигнат на височина, както и наличието на лица, незаети с извършваните работи на разстояние по-малко от 7 m от набивания пилот.
(2) През време на почивки и престои, чукът на пилотонабивното съоръжение да се оставя опрян на пилота или в долно крайно положение.
Чл. 582. Площадката за обслужване на пилотонабивното съоръжение и парапетите им да се поддържат в изправност и чисти от кал и масло.
Чл. 583. (1) При набиване на пилоти от плаващо пилотонабивно съоръжение да се осигурява неговото фиксиране чрез закотвяне за брега или във водата.
(2) Да се осигурява постоянна връзка между пилотонабивното съоръжение и брега чрез дежурна лодка, катер или пешеходно мостче.
(3) Пилотонабивното съоръжение да се осигурява със спасителни средства, като лодка, пояси, куки и други.
(4) Забранява се набиването на пилоти в реки, водоеми и др. подобни при вълнение над 3 бала.
(5) Забранява се забиването на пилоти в и от заледени водни повърхности.
Чл. 584. Набиването на пилоти през кладенци да става след обезопасяване на отворите на кладенците с капаци или други покрития.
Чл. 585. (1) При работа с пилотонабивни съоръжения, създаващи шум над санитарно-хигиенните норми, обслужващият персонал да ползва антифони.
(2) Забранява се работата с пилотонабивни съоръжения в населени места от 22 до 06 часа.
Чл. 585а. (1) При пробиване на сондажни дупки за изливни пилоти не се допуска присъствието на лица в зоната на разтоварване на работния орган на машината.
(2) При прекратяване на пробивните работи отворите на сондажните дупки на терена се покриват с инвентарни щитове.
(3) Сондажните тръби и армировъчните скелети се складират на хоризонтални площадки и се укрепват с временни опори.
Чл. 585б. (1) При изграждане на шлицови стени строителната площадка се огражда с плътна ограда, а изкопаните секции се покриват с плътна настилка от инвентарни щитове. При изпълнение на строителните работи преминаване, на работници се допуска само по инвентарните мостове над откритите секции на траншеята.
(2) Преместването и стационирането на машините се извършва само на разстояние и позиции, определени с РПОИС.
Раздел III.
Спускаеми кладенци
Чл. 586. Изпълнението на стените на спускаемия кладенец да се извършва под непосредственото ръководство на бригадира.
Чл. 587. По стените на кладенците да се монтират най-малко по 2 броя стълби за слизане и изкачване на работниците.
Чл. 588. Забранява се подкопаването на почвата в дълбочина по-голяма от 1 m от ръба на спускаемия кладенец.
Чл. 589. При изкопаване на земни пластове, допускащи бързо нахлуване на вода до ниво над ножа на кладенеца, техническият ръководител на обекта се задължава да предвижда необходимите мерки (вкл. и аварийни площадки) за бързо евакуиране на работниците в случай на внезапно наводняване и да осигурява непрекъснато аварийно изпомпване на водата. Аварийните помпи да се осигуряват и с резервен агрегат за захранване с електрическа енергия.
Чл. 590. По преценка и разпореждане на техническия ръководител на обекта или на бригадира да се назначава наблюдаващ на работата в кладенеца. Същият да застава на места, обезопасени с парапет около кладенеца, извън опасната зона на повдигателния механизъм.
Чл. 591. По вътрешния периметър на кладенеца да се монтират предпазни козирки, чийто ред на изграждане, размери и здравина да се определят с РПОИС.
Раздел IV.
Хоризонтално набиване на тръби
Чл. 592. (1) Забранява се хоризонталното набиване на тръби без предварителни геоложки проучвания.
(2) Забранява се хоризонталното набиване на тръби с ръчно изкопаване на почвата от вътрешността им, ако направените предварителни геоложки проучвания показват, че има опасност от нахлуване на вода в забоя, образуване на ями, пропадания и други подобни или възможност за поява на вредни за здравето газове.
(3) Забранява се ръчното изкопаване на почвата в тръбите при водонаситени почви.
Чл. 593. Преди започване на набиването на тръбите, техническият ръководител на обекта или бригадирът да осигуряват сигурна двустранна връзка и сигнализация с работещите в тръбите през цялото време на изпълнение на работите, както и възможност за бързата им евакуация при нужда.
Чл. 594. Работните места около инсталацията за набиване на тръбите да се осигуряват срещу заливане от стичащи се повърхностни води.
Чл. 595. (1) Изкопаването на почвата да започва след като краят на тръбата е запълнен с почва в дълбочина не по-малка от дължината на врязващата се ножова част.
(2) Забранява се ръчното изкопаване на почвата извън края на ножа на тръбата.
Чл. 596. Управлението и контролът на хидравличната набивна инсталация на тръбите да се осъществява от отговарящото за нея лице, съгласно инструкцията за работа, изисквана с чл. 566 от този правилник.
Чл. 597. (1) Престоят на работници при изкопаване на почвата във вътрешността на набиваната тръба да се допуска при следните размери на диаметъра й в съответствие с дължината на тръбата:
1. при диаметър най-малко 0,8 m и дължина не по-голяма от 18 m;
2. при диаметър от 0,9 m до 1,0 m и дължина не по-голяма от 36 m;
3. при диаметър 1,20 m и повече и дължина до 60 m.
(2) В набивните тръби с дължина над 40 m да се осигурява вентилация, подаваща чист въздух в работната зона не по-малко от 20 куб.m/h.
Чл. 598. Продължителността на непрекъснат престой на работниците във вътрешността на набиваната тръба да не превишава 1 час, а времето между отделните работни цикли да не е по-малко от 30 минути след излизане на работника от тръбата.
Раздел V.
Водолазни работи
Чл. 599. (1) Водолазните работи да се извършват при спазване на Правилника за леководолазната дейност – необнародван, издание на ЦК на ДОСО от 1965 г., Правилника за водолазната служба (ПВС-64), одобрен от командуващия поделение 20400 (ВМФ), необнародван, съветските изисквания, отпечатани в „Распоряжение №10143-521 от 27.03.1978 г. – Президиум академии наук союза СССР – „Временью правила охраны труда на водолазньк работах при проведении подводных исследовании в зкспедициях АН СССР“ и инструкция, изисквана с чл. 566 от правилника.
(2) Инструкцията да поставя задължителни изисквания по безопасността и хигиената на труда за спускане и работа под вода в съответните условия за:
1. квалификацията, здравословното състояние и противопоказанията на водолазите, на ръководителите на водолазните работи и на медицинския персонал;
2. водолазната техника, като снаряжения, оборудване, приспособления, инструменти, средства за придвижване под вода (самоходни и боксируеми) и други;
3. подготовката на водолазното спускане;
4. проверката на водолазните съоръжения и оборудване и други;
5. избора на работното и водолазното облекло;
6. съобщителната и сигналната техника при спускане, работа под вода и издигане на водолазите;
7. режима на работното време;
8. предпазването на водолазите от удар на тежки предмети, материали, инструменти и съоръжения, ползвани при изпълнението на СМР;
9. електрообезопасеността на водолазите под вода;
10. медико-санитарното осигуряване на водолазните работи, включващи профилактика, даване на първа помощ и при признаци за отравяния от изгорели газове, травми при взривна вълна, изгаряния и отравяния с основи (съединения на натрий и калий), удавяне, поражения от морски организми и хищни риби, поражения от електрически ток и др.
Чл. 600. Забранява се изпълнението с водолази на СМР без наличието на утвърден от ръководителя на строителната организация РПОИС, включващ и:
1. работен план-график;
2. поименно назначение на лицата, ръководещи и изпълняващи работата, с определяне на техните задължения и отговорности;
3. реда на завеждане и водене на водолазния журнал;
4. инструкция по БХТПО, включваща и указания за начините и средствата при аварийни и аварийно-спасителни работи.
Глава осемнадесета.
ОБЩИ ИЗИСКВАЦИЯ ПО ПРОТИВОПОЖАРНАТА ОХРАНА
Чл. 601. Пожаро- и взривоопасните места на територията на строителната площадка да се картотекират и означават със знаци и сигнали съгласно Наредба № 4 за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана.
Чл. 602. (1) Със заповед на директора, отговарящ за производството на строителната организация – главен изпълнител, да се назначава пожаротехническа комисия, която да извършва най-малко две проверки годишно на състоянието на противопожарната охрана на всички строителни обекти.
(2) Определените от комисията мероприятия във връзка с подобряване на противопожарната охрана на строителните площадки да се оформят със заповеди на директора на строителната организация, в които да се посочат съответните отговорници и сроковете за изпълнение.
Чл. 603. (1) На строителните площадки с комплексен характер, предназначени за изграждането на промишлени обекти, жилищни и културно-битови комплекси да се създават ядра за доброволна противопожарна охрана (ДПО), действащи съгласно Правилника за задачите, организацията и дейността на ДПО (ДВ,бр.101 от 1967 г.).
Чл. 604. Със заповед на ръководителя на строителното предприятие, след съгласуване с органите на противопожарната охрана, да се определят местата в сградите и съоръженията, складовете и територията на строителната площадка, както и случаите, при които могат да се извършват огневи работи. Огневите работи да се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 15 за пожарната безопасност при извършване на огневи работи.
Чл. 605. (1) На всички обекти на строителната площадка да се осигурят необходимите подръчни противопожарни уреди и съоръжения съгласно изискванията на приложение 2 на Противопожарните строително-технически норми.
(2) Подръчните противопожарни уреди и съоръжения на строителната площадка да се зачисляват на лица, определени от техническия ръководител на строежа за отговорници по противопожарната охрана, на които да се възлага контрола и отговорността за поддържане и привеждане в състояние на годност на тези уреди и съоръжения. Техническият ръководител периодично да проверява противопожарната осигуреност, като резултатите от проверките да се вписват в специален дневник.
(3) Забранява се ползването на уредите и съоръженията по ал.2 за стопански, производствени и други нужди, несвързани с пожарогасене.
Чл. 606. (1) Пожарните кранове към вътрешната противопожарна водопроводна мрежа на ползвани сгради с постоянен характер на строителна площадка да имат шлангове и струйници и да са затворени в пломбирани касетки.
(2) Местонахождението на пожарните кранове към външната противопо-жарна водопроводна мрежа и водоемите, където такива се изискват от Противопожарните строително-технически норми, да е означено със знаци и надписи.
(3) Пожарните кранове и водоеми да са годни и използваеми за гасене на пожар и при зимни условия.
Чл. 607. (1) Достъпът до подръчните уреди и съоръжения за пожарогасене, до пожарните кранове и хидранти, до сградите, складовете и съоръженията на строителната площадка да се поддържа винаги свободен.
(2) Забранява се оставянето и складирането на материали, части, съоръжения, машини и др., както и паркирането на ПТМ и С и на превозни средства по пътищата и подходите към противопожарните уреди, съоръжения и инсталациите за пожароизвестяване и пожарогасене.
Чл. 608. На видни места на строителната площадка да се поставят табели с телефонния номер на противопожарната охрана.
Чл. 609. Забранява се подгряването с открит огън на замръзнали водопроводни, канализационни и други тръбопроводи.
Чл. 610. (1) Забранява се пушенето и ползването на открит огън на строителната площадка на места, категоризирани или определени от Противопожарните строително-технически норми и от органите на противопожарната охрана като „пожаро- или взривоопасни“.
(2) Пушенето да се разрешава само на местата, определени и разрешени за тази цел от органите на противопожарната охрана. Тези места да се означа-ват със съответни знаци или надписи.
Чл. 611. (1) Забранява се ползването във взривоопасна среда на инструменти и приспособления, при работа с които могат да се образуват искри.
(2) Капачките на варели с бензин и други леснозапалителни течности да се отварят с ключове, направени от цветни метали.
Чл. 612. Забранява се гасенето с вода на запалени течни горива. Същото да се извършва с пясък или със специални пенообразуващи и други подходящи пожарогасителни вещества.
Чл. 613. Забранява се окачването на дрехи, кърпи и др. върху контакти, изолатори и други части на електрическите инсталации.
Чл. 614. Забранява се ползването на хартия, картон, тъкани и други горивни материали за направа на абажури за лампи.
Чл. 615. Пожароопасните материали да се съхраняват на строителната площадка в помещения, отговарящи на изискванията на Противопожарните строително-технически норми.
Глава деветнадесета.
АВАРИИ И ЗЛОПОЛУКИ. ДАВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ
Чл. 616. (1) Директорите на строителните организации да утвърждават:
1. план за ликвидиране на аварии на строителните площадки:
2. инструкции за дейност при аварии, които да обхващат всички възможни случаи на аварии и причините, поради които могат да възникнат, сигнала известяващ „аварийно положение“, както и да определят поведението и задълженията на всяко длъжностно лице и работник на строителната площадка в случай на авария.
(2) С плана за ликвидиране на аварии и с инструкциите за дейност при аварии да се запознават всички лица, допускани на работа или по служба на строителните площадки.
Чл. 617. (отменен, ДВ, бр. 4/1998 г.)
Чл. 618. При подаване на сигнал, известяващ аварийно положение на строителната площадка, техническият ръководител на строежа или упълномощено от него лице в негово отсъствие се задължава да вземе незабавно следните мерки:
1. в случай на пожар да осигури незабавното уведомяване на съответните органи за противопожарна охрана, а при всякакъв друг вид авария -ръководителя на строителното предприятие или негов заместник;
2. на мястото на аварията и в съседните застрашени участъци от сградата или съоръжението да прекрати изпълнението на всякакви строително-монтажни и други работи;
3. да изключи напрежението, захранващо всякакъв вид производствено оборудване в аварийния участък;
4. да организира ликвидиране или локализиране на аварията, като се ползват защитни и безопасни инструменти и съоръжения;
5. при пожар да спре действието на вентилацията, ако има такава в аварийния участък;
6. да разпореди отстраняването на безопасно място на служителите и работниците, незаангажирани с борбата срещу аварията;
7. на входовете и изходите на строителната площадка да постави дежурна охрана.
Чл. 619. (1) Право за отмяна на аварийното положение и възобновяване на работата има ръководителят на строителното предприятие.
(2) Отменянето на аварийното положение да става след окончателното премахване на причините за аварията, при невъзможност за нейното повторение, разпространение или разрастване, както и при условие, че са взети всички необходими мерки за пълното обезопасяване на лицата и средствата при възстановяване на работата.
Чл. 620. Регистрирането и отчитането на трудовите злополуки да се извършва в съответствие с Правилника за регистриране и отчитане на трудовите злополуки (ДВ, бр. 37 от 1966 г.).
Чл. 621. (отменен, ДВ, бр. 4/1998 г.)
Допълнителни разпоредби
§ 1. Забранява се възлагането и изпълнението на заповеди и нареждания, които противоречат на този правилник, както и възлагането и изпълнението на строително-монтажни работи, за които няма разработени инструкции, изисквани от този правилник.
§ 2. За неизпълнение и нарушение на правилника нарушителите носят административно-наказателна отговорност съгласно Кодекса на труда и Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.
§ 3. „Строителни предприятия“ са търговци по смисъла на Търговския закон, кооперативни, обществени и други организации, граждански сдружения и др., както и техните клонове (поделения), които под каквато и да е форма извършват строителни и монтажни работи, работят със или експлоатират строителни машини или осъществяват товаро-разтоварна или транспортна дейност на строителните площадки във връзка с изграждането на нови строежи или извършват реконструкция, преустройство, ремонт или събаряне на съществуващи сгради и съоръжения.
§ 4. „Проектант“ е юридическо или физическо лице, упражняващо свободна професия, което извършва проектантска дейност във връзка с изпълнение на СМР или разработва строителни технологии и инструкции по БХТПБ.
§ 5. „Строителни и монтажни работи“ (СМР) по смисъла на този правилник, освен конкретните строителни и монтажни работи, са и всички видове ремонт ни работи и работи по развалянето на сгради, съоръжения или на части от тях.
§ 6. За „строеж“ са приети като равнозначни понятия строежът или частта от него при етапното изграждане на строежите.
§ 7. „Строителна площадка“ е териториално обособена зона (площна или линейна), на територията на която се извършват строителни и монтажни работи и свързаните с тях спомагателни и обслужващи дейности. Строителните площадки са временни и подвижни.
§ 8. „Опасна зона“ е всяка зона в и около работното оборудване в работното място, в която съществува опасност за здравето или живота на работещите.
§ 9. „Работно оборудване“ е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа.
§ 10. По смисъла на този правилник:
1. „технически ръководител“ е лице, работещо на трудов или граждански договор, което ръководи и отчита изпълнението на СМР, отговаря за съответствието им с проекта и
строително-техническите норми и осигурява изискващите се условия за безопасност на труда при изпълнение на ръководените от него СМР;
2. „бригадир“ е работник, на който е възложено от работодателя или техническия ръководител да организира и ръководи трудовия процес при извършване на отделни или комплекс СМР от двама и повече работници.
§ 11. „Строителни машини’ са всички видове машини, съоръжения, инсталации, агрегати и механизирани инструменти, ползвани при изпълнение на строително-монтажни работи, както и всички специализирани моторни превозни средства и такива, комбинирани с други машини или съоръжения, когато последните извършват работа на строителната площадка.
§ 12. „Машинист“ е лице, имащо необходимата възраст, квалификация, правоспособност и др., изисквани от съответните нормативни документи, на което е поверено управлението или ползването на определена строителна машина за работа на строителната площадка.
§ 13. „Подемно-транспортни машини и съоръжения“ (ПТМ и С) са мостови кранове, козлови кранове, стрелови кранове, кулови кранове, автокранове и др., багери (екскаватори), предназначени за работа с кука, грайфер или електромагнит, товарни и товарно-пътнически асансьори, строителни товарно-пътнически подемници, електрически и ръчни макари, лебедки и крикове, ползвани на строителната площадка.
§ 14. „Временно електрозахранване“ се разбира цялата електрическа система на строителната площадка, започваща от извода на комутационния апарат, определен за захранване на същата и включваща всички прикачени към системата електропотребители.
§ 15. „Монтаж“ се разбира „монтаж и демонтаж“, ако няма предявени от-делни изисквания към демонтажа.
§ 16. „На височина“ и „от височина“ се разбира височина по-голяма от 1.5 м, мерена от под или терен.
§ 17. „Парапет“ е предпазно съоръжение на всякакъв вид стълби, площадки, балкони, скелета, платформи, люлки, преходни мостчета, криещи опасност от падане от височина. Парапетът е с височина не по-малко от 1 метър, издържа хоризонтална или вертикална сила не по-малка от 400 N/m, обезопасен е с 0.15 м бордова дъска, има гладка ръкохватка и междинни хоризонтални връзки между вертикалите.
§ 18. „Тъмната част на денонощието“ включва освен нощта – и преходните периоди на здрач и разсъмване, през които е намалена нормално необходимата видимост за работа на строителната площадка.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 19. Този правилник се издава на основание чл. 4, ал.4 от Кодекса на труда и в съответствие с m.4 от Постановление №15 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 12 май 1973 г. за по-нататъшно подобряване охраната на труда (ДВ, бр.58 от 1973 г.) и Инструкция № А-1-404 на Министерския съвет от 27 октомври 1967 г. за реда и начина на изработване и утвърждаване на държавни и ведомствени (отраслови) правилници и норми по безопасността на труда.
§ 20. За изпълнението на този правилник са отговорни ръководителите на строителните предприятия, техническите ръководители, бригадирите и работниците, отговарящи, организиращи, ръководещи или изпълняващи строителни и монтажни работи
§ 21. Указания по прилагане на правилника дава Главната инспекция по труда при Министерството на труда и социалната политика съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
§ 22. (1) Цялостният контрол по безопасността на труда се осъществява от Главната инспекция по труда и нейните регионални поделения.
(2) Министерството на здравеопазването контролира спазването на санитарните разпоредби.
(3) Националната служба за противопожарна охрана и нейните регионални поделения осъществяват контрол за противопожарната осигуреност при изпълнението на строителните и монтажните работи.
(4) Техническият надзор над машините и съоръженията с повишена степен на опасност се осъществява в съответствие с действащата нормативна уредба от Държавната инспекция за технически надзор при Комитета по стандартизация и метрология и ведомствения технически надзор.
§ 23. Този правилник отменя Временните правила и норми по техника на безопасността при строително-монтажните работи от 1970 г. – издание на Министерството на строежите и архитектурата и влиза в сила от 1 юли 1982 г.
§ 24. Измененията и допълненията на правилника се издават на основание Чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда