Изисквания за оценка на риска за вътрешната разпределителна система I ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА

С измененията на Наредба № 9 от 16.03. 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели от 2023 година към собствениците на някои обекти бяха поставени изисквания за:

извършване на оценка на риска за вътрешната разпределителна система;
планиране и извършене на мониторинг на водата за съдържание на легионела и олово.

Изискванията влизат в сила от 2028 година, но от Регионалните здравни инспекции вече напомнят на потребителите за изпълнението и изискват информация какви стъпки са предприети.

Поради това в тази статия ще разгледаме в какво се състоят тези изисквания и ще намерите някои примерни документи.

❗Важно: Екипът на ЗБУТ Норми и Практика НЕ ПРЕДЛАГА като услуга изготвяне на оценка на риска за вътрешната разпределителна система на водата за питейно-битови цели.

От кого се изисква оценка на риска за вътрешната разпределителна система

Съгласно изискванията на наредбата, за следните обекти е задължително да бъде извършена оценка на риска за вътрешната разпределителна система на водата за питейно-битови цели от собствениците/ползвателите/управителите на следните приоритетни обекти, посочени в чл. 6г, ал. 1:

лечебни заведения за болнична помощ;
лечебни заведения по смисъла на чл. 10, т. 2 и т. 4 – 6 от Закона за лечебните заведения;
- центрове за трансфузионна хематология;
- домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица;
- центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания;
- хосписи;
- диализни центрове.
лечебни заведения по смисъла на чл. 10, т. 3 – 3б от Закона за лечебните заведения, когато същите са със стационар:
- центрове за психично здраве;
- центрове за кожно-венерически заболявания;
- комплексни онкологични центрове.
детски ясли, детски градини и училища;
местата за настаняване по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, букви „а“ и „б“ от Закона за туризма:
- Клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;
- Клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги.

Тези обекти са приети за приоритетни, тъй като са големи недомакински обекти с множество потребители, които са потенциално изложени на рискове, свързани с водата.

Какво включва задължението за оценка на риска за вътрешната разпределителна система

Срокът за първото предоставяне на оценката на риска в РЗИ е до 1 май 2028 г.

За всеки от посочените обекти трябва да бъде изготвена оценка на риска на вътрешната разпределителна система, която включва:

общ анализ на потенциалните рискове, свързани с вътрешните разпределителни системи и със съответните продукти и материали, както и дали тези потенциални рискове оказват влияние върху качеството на водата на мястото, където тя изтича от крана при потребителя;
общ анализ на продуктите и материалите, от които са изградени вътрешните разпределителни системи, но без да включва подробен анализ на всяка една отделна съставка;
мониторингов план за контрол на Legionella и олово.

Извършената оценка на риска трябва да бъде предоставена на:

съответната Регионална здравна инспекция (РЗИ);
кмета на общината;
съответната водоснабдителна организация, с която имат сключен договор за предоставяне на водоснабдителни услуги.

Колко често се прави оценката на риска?

Оценката на риска на вътрешната разпределителна система трябва да се преразглежда на всеки шест години и при необходимост се актуализира.

За извършване на оценката на риска могат да се ползват данни от мониторинга от предходни години, който се извършва от съответното РЗИ и водоснабдителните дружества.

Тези данни се публикуват в официалните сайтове на съответните инспекции и дружества.

За да се изготви оценката на риска е необходимо да има натрупани данни от изследване на водата по показатели Legionella и Олово (съгласно приложение № 1, таблица Д).

Поради тази причина от Регионалните здравни инспекции вече изискват от потребителите да предоставят данни за първо изследване на тези показатели.

Сроковете, в които от РЗИ изискват да им бъдат предоставени резултатите от първо изследване на показателите се различaват в зависимост от съответната инспекция, например от РЗИ – Видин искат информацията да бъде предоставена до 1 септември 2025 г., РЗИ – Враца я искат до 30.03.2026 г., а РЗИ – Силистра – до 1.10.2025 г.

В допълнение от РЗИ изискват и информация какви стъпки са предприети за изготвяне на оценката на риска на вътрешната разпределителна система, а някои дори и да им бъде представен за съгласуване мониторингов план (ще го разгледаме малко по-нататък).

Как се извършват изследванията на Legionella и олово?

Изследванията на Legionella и олово за целите на оценката на риска се извършват от акредитирани лаборатории, които можете да откриете в регистъра на ИА „Българска служба за акредитация“.

За съжаление търсенето не работи според очакванията и ако напишете просто Legionella за обхват в търсачката, няма да откриете нищо.

Има, обаче, възможност за конкретна информация да подадете запитване на имейл office@nab-bas.bg, като подадете най-малко следната информация: име, фамилия и адрес на управление/адрес на местоживеене на подателя; разбира се – и каква информация Ви е необходима.

Ето някои от акредитираните лаборатории, които могат да направят изследвания на продукт „води“ за бактерия Legionella изследвания на продукт „води“ за бактерия Legionella:

Пробите за Legionella във вътрешно разпределителната мрежа да се вземат съобразно изискванията на Методични указания за борба с легионелозите, утвърдена със заповед № РД- 09- 494/ 25.11.2003 г.

Как да направим оценка на риска за вътрешната разпределителна система

На първо място е необходимо да уточним, че оценката на риска се извършва на цялата вътрешна разпределителна система.

„Вътрешна разпределителна система“ е системата от тръбопроводи, фитинги, арматури и съоръжения, инсталирани в частта от площадковата водоразпределителна мрежа и/или сградната водопроводна инсталация, от водочерпните прибори за питейна вода при потребителите до арматурно-водомерния възел, както в обществени, така и в частни обекти, за поддръжката на които доставчикът на водата не носи отговорност по силата на действащата нормативна уредба.

За комплекси, съставени от няколко сгради, в оценката на риска трябва да е налична информация за всяка сграда, например лечебните заведения, които са павилионен тип, учебни и детски заведения с повече от една сграда.

Основна информация за входните данни на оценката на риска можете да вземете от проектната документация на обекта, част „Водоснабдяване и канализация“ или актуален технически паспорт на сградата, ако има такъв.

За всяка сграда се вклюва следната информация:

1️⃣Описание на водоснабдяването

– централно, самостоятелно-питейно битово водоснабдяване и/или смесено.

Описва всеки елемент от водоснабдяването – системи за пречистване и обеззаразяване, санитарно-охранителни зони и т.н. Посочват се и:

номера на разрешението за водовземане от съответната Басейнова дирекция,
номера на Заповедта за учредяване на санитарно-охранителна зона, № на документа, с които елементите на самостоятелното-питейно-битово водоснабдяване са въведени в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията,
номера, под който водовземното съоръжение и водоснабдителната система към него са вписана в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, поддържан от РЗИ.

2️⃣ Описание на водоразпределителната система.

Описват се:

естеството и качеството на водата, доставяна в сградата до местата за ползване (крана) от обитателите, ползвателите и посетителите на сградата;
компонентите на сградната инсталация, включително и наличието на допълнително пречистване, ако има такова, на входните точки и на точките на използване, разпределителните системи (напр. топла вода, студена вода), местата където водата се използва (напр. плувни басейни, охладителни кули, вани) и т.н.

3️⃣ Описание на съоръженията на водоснабдителните мрежи в сградите

(резервоари, хидрофори и други съоръжения, през които преминава водата, системите за топла и студена вода и т.н.)

Посочват се материалите, от които е изградена системата – напр.: поцинкована стомана, мед, поливинилхлорид, полиетилен, полибутилен и др.

Описва се:

тяхното техническо състояние,
характеристики (налягане, връзки, стеснения и т.н.),
елементи за защита с цел недопускане смесването на водите от двете системи и от други системи като напр: системите за доставка на вода за противопожарна безопасност, системите за стерилна вода в някои отделения на лечебните заведения и други;
наличието на устройства за регулиране на температурата, на допълнителни устройства за пречистване (омекотяване, обратна осмоза и т.н.);
температурата на студената и топлата вода;
схема на сградната водоснабдителна система за топла и студена вода на обекта (пти отделни сгради са правят отделни схеми);
за хидрофорни уредби се описва характеристиката на уредбата и начина ѝ на действие.

Може да се посочи и друга информация подкрепяща оценката на риска, като извършена подмяна, чести аварии, период за профилактика и др.

4️⃣Потребление и начини на използване на водата

В оценката на риска трябва да са описани всички видове потребление на вода:

за питейно-битови цели;
за противопожарна безопасност;
за технически цели;
поливане и други.

За да се докаже, че са налични необходимите защитни механизми за недопускане смесването на води с различно предназначение се прави подробно описание на:

резервоари за съхранение на вода;
точки на доставка, включително приспособления и връзки към оборудване (напр. съдомиялни машини, перални машини, медицинско оборудване) и местата за използване на водата (напр. охладителни кули, плувни басейни, чешми);
непреднамерени връзки между системите за питейна вода и системите за непитейна вода (вода с по-ниско или по-високо качество);
налични инсталирани системи за предотвратяване на обратния поток между системите за питейна вода и системите за непитейна вода (напр. противопожарни системи) и устройствата за използване на вода;
физическо разделяне на системите за студена и топла вода и разделяне на системите за питейна вода и системите за непитейна вода;
маркиране и идентификация на тръбопроводите;
топлоизолация на тръбни системи;
антисифонни системи или клапани;
разклонителни тръби и колена;

5️⃣ Елементи на вътрешната разпределителна система

Описание и документация на физическата структура на водоснабдителната система на сградата (напр. архитектура, водопроводни инсталации, материали, местоположение на инсталациите и оборудването, свързване към водопотребяващи устройства) и очакваните условия на експлоатация.

За тази част може да се използва проектната документация, част „Архитектура“ и част „ВиК“, както и всяка друга налична документация за инфраструктурата на сградата, която представя описание на системата.

Съществуващата документация трябва да бъде проверено на място, за да се потвърди, че е актуална.

Ако няма такива, то може да се изготвят на прости диаграми на различните елементи на водоразпределителната система на сградата.

Трябва да има описание на:

точка(и) на влизане в сградата, включително евентуално третиране като наличието на допълнително пречистване още на ниво вход;
възможни специфични за сградата източници на вода и свързаното с тях пречистване;
водопроводни тръби, системи за съхранение и връзки между системите за питейна и непитейна вода, включително планирани връзки (напр. между системите за питейна вода и противопожарните системи) и непредвидени връзки (напр. между системите за питейна вода и канализационните системи или системите за рециклирана вода);
устройства за отопление и подаване на топла вода;
тръбни системи за топла вода;
съоръжения, инсталирани в точките на използване (напр. локални нагреватели на вода, съдомиялни машини, перални машини, чешми за питейна вода);
системи за допълнително пречистване на водата, ако има такива;
качество и състав на доставяната вода (използват се данни от мониторинга на РЗИ и водоснабдителното дружество – публикуват се на техните сайтове);
непрекъснатост и количество на водоснабдяването;
условия за достъп до Програмата за действие;
наличие на водомер и на системи за предотвратяване на обратния поток с цел предотвратяване на замърсяването на обществената мрежа;
системи за третиране, инсталирани на входните точки след водомерния възел (напр. хлоратори, филтри, омекотители за вода, дейонизатори, активен въглен), включително избор, съхранение, употреба и контрол на химикали.

При самостоятелно питейно-битово водоснабдяване допълнително се описва:

какъв е характерът и местоположението на специфичния за сградата източник;
как се предпазва от външно замърсяване? (учредена и поддържана СОЗ);
как се доставя в сградата и какви са възможностите за замърсяване (напр. поради неизправности в тръбопроводите, отворени резервоари за съхранение, неподходящи материали в контакт с вода);
какъв вид пречистване и обеззаразяване се прилага преди подаването на входните точки;

Ако има водоизточник, който не се използва за питейно-битово водоснабдяване задължително се уточнява какви предпазни мерки се вземат, за да се гарантира, че с водата, добивана от същия не се злоупотребява или че тя не е свързана с водопроводите и вътрешната разпределителна система за питейна вода.

6️⃣ Описание на системите за топла вода

За системите за топла вода се прави същото, както за студената вода.

Описват се с техните характеристики:

устройства за топла вода и съдове за съхранение;
топлоизолация на тръбни системи и физическо отделяне от студени системи;
наличие на затворени разпределителни системи (циркулационни системи);
температури в цялата система, включително в най-отдалечените точки и, в случай на системи със затворен цикъл, в точката на връщане към нагревателните устройства;
инсталиране на устройства за контрол на температурата с цел намаляване на риска от изгаряне (напр. термостатични смесителни клапани) и разстоянието от тези устройства до входната точка;
дължина и брой на разклонителните тръби и колена;
райони с потенциал за периодична или сезонна употреба;
материали, от които са изградени тръбите и другите компоненти за топла вода;
достъп за поддръжка или дезинфекция;
описание и характеристики на оборудването на входните и изходните точки (кранове, мивки, вани, душове и т.н.).

7️⃣ Подробно описание на наличие на системи за допълнително третиране на питейната вода след водомерния възел.

8️⃣ Идентифициране на опасности и оценка на риска

Примери за опасности:

Авария на системата или проблеми в резервоарите и други системи, като хидрофобна уредба напр. и т. н. може да доведе до микробиологично замърсяване. В лечебните заведения особено внимание следва да се обърне на риска от замърсяване с Legionella, Mycobacterium spp. и Pseudomonas aeruginosa..
Химично замърсяване от доставяната питейна вода, допълнителното пречистване и дезинфекция, материалите, от които е изградена вътрешната разпределителна система и т.н.
Нерегулярно водоснабдяване.
Доставяне на неотговаряща на изискванията питейна вода от водоснабдителните дружества.
Чести аварии както на довеждащите водопроводи, така и на вътрешната разпределителна система;.
Нерегламентирано смесване на водата, ремонтни дейности и т.н.;

Мониторингов план за контрол на Legionella и олово

Съгласно Чл. 9а от наредбата всеки собственик, ползвател или управител на приоритетните обекти трябва да изготви план за мониторинг за съответния обект, в който се планира контрол на следните показатели, посочени в приложение № 1, таблица Д: Legionella и олово.

Собствениците/ползвателите/управителите на приоритетните обекти са длъжни:

да съгласуват плана за мониторинг с РЗИ;
да предоставят данните от извършения съгласно плана мониторинг на съответната РЗИ ежемесечно най-късно до 20-о число на следващия месец.

Мониторинговия план е един от елементите на оценката на риска и би трябвало да е резултат от цялостната оценка на риска.

За съжаление тълкуванията на Министерство на здравеопазването, предоставени чрез РЗИ, са че

От 19.05.2023г. за собствениците/ползвателите/управителите на приоритетните обекти вече е произтекло задълженото за започване на подготовка и събиране на база данни за изготвяне на оценката на риска по чл. 6г от Наредба № 9.

Поради тази причина и са писмата, в които се искат данни за първи измервания, а за да се направят, трябва да се уточни къде ще се правят, което е съдържание и на мониторинговия план.

В края на краищата, се започва отзад напред и от РЗИ вече искат представяне на мониторингов план, независимо от по-далечния срок за първо представяне на оценка на риска.

Къде се извършват измерванията

Проби се вземат от всяка сгради на един обект поотделно.

Сградната водопроводна инсталация се състои от главни хоризонтални клонове, положени открито по тавана на сутерена на сградите (или в монтажни канали) и от вертикални водопроводни клонове, захранващи отделните водочерпни прибори по отделните етажи.

Задържането и престояването на вода във водопроводната инсталация са предпоставки за развитие и разпространение на бактерия, подходящи пунктове за вземане на проби са най-отдалечените водочерпни прибори (смесителни батерии за мивки; бидета и др.) за топла и студена вода поотделно.

При обследване на водопроводната инсталация за наличие на „легонела“ се вземат проби от най-отдалечените водочерпни кранове по водопроводните щрангове за топла и водопроводните щрангове за студена вода. – т.е. за целите на първоначално натрупване на данни се взимат проби поотделно от крана за топла вода и от крана за студена вода.

Броят и местата за вземане на проби за изследване зависят от вида на сградната водопроводна инсталация и броя на вертикалните водопроводни клонове, съгласно проектната документация по част ВиК.

От същите пунктове за студена вода се взимат пробите и за анализ за съдържание на олово.

Определяне на съответствието за съдържание на „олово“ се извършва при крана на потребителя без предварително източване на водата. Взема се случайна проба през дневно време с обем един литър.

Регионалната здравна инспекция извършва преглед и оценка на постъпилите данни и при необходимост изисква допълване или корекция на данните.

Във всички случаи на несъответствие, водещо до здравен риск, установено в резултат на оценката, произтичащо от вътрешните разпределителни системи или от свързани с тях продукти и материали, или несъответствие, установено в резултат от мониторинга на показателите Legionella и олово собствениците/ползвателите/управителите на сградите незабавно уведомяват РЗИ и предприемат съответните подходящи мерки, препоръчани от органите на ДЗК, за премахване или намаляване на риска от несъответствието.

При установяване на несъответствие по отношение на допустимите стойности за Legionella мерките, които се предприемат от собствениците/ползвателите/управителите на обектите, са съгласно Методично указание за борба с легионелозите, утвърдено със Заповед № РД-09-494 от 25.11.2003 г. на Министъра на здравеопазването.

Примерна оценка на риска от СТС Инженеринг: https://www.ctc-bg.com/%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Примерни документи

Внимание: Тези примерни документи не са разработени от екипа на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА! Тук можете да видите изготвените от нас 160 примерни документа по здравословни и безопасни условия на труд.

Можете да изтеглите примерни документи, предоставени от някои от Регионалните здравни инспекции:

Примерна доста подробна оценка на риска са подготвили и колегите от СТС Инженеринг. Вижте повече в техния сайт.

Екипът на ЗБУТ Норми и Практика НЕ ПРЕДЛАГА като услуга изготвяне на оценка на риска за вътрешната разпределителна система на водата за питейно-битови цели.

Мерки за профилактика на легионелозата

Мерките за профилактика на легионелозата са насочени към обезопасяването на водата като основен резервоар и фактор за предаване на инфекцията.

За системно саниране на водата се прилагат химични и/или физични методи в комплекс с механично почистване за периодично отстраняване на образуваната ръжда и утайка.

Периодичното саниране на водоснабдителната система (душове, кранове, тръби, резервоари) и охладителни съоръжения се провежда задължително в болнични бази, индустриални предприятия и хотели.

В хотелите тези мероприятия се извършват целогодишно или по време на туристическия сезон от техническия персонал. Управителят (собственикът) на хотела контролира дейността. За всички извършени профилактични мероприятия и възникнали аварии се води документация. В текущата профилактика се включват: техническата поддръжка на съоръженията, мониторирането на показателите, специфичните методи и средства за обработка на водите и текущия контрол на извършваната профилактична дейност.

В лечебните заведения се предприемат допълнителни профилактични мерки – не се допуска използване на чешмяна вода за поддържане на устройствата за респираторна терапия(овлажнители, диспенсери и др.), които позволяват директен контакт с дихателния тракт.

За измиване и пълнене на резервоарите на такива устройства се използва само стерилна вода. За пациенти със сериозно компрометиран имунен статус къпането става без душ, използва се само стерилна вода за пиене и почистване на назогастралните сонди и други пособия за обслужване.

Във всяка сграда задължително се съхраняват планове на ВиК инсталацията с експлоатационни схеми. Всички модификации на водоснабдителните системи или нови инсталации трябва задължително да осигурява непрекъснат поток и налягане на водата във водопроводната мрежа. За целта водопроводните системи се изграждат от сключен тип без места, в които водата да престоява. Водозахранващата система за топлавода и студена вода трябва да бъде технически изправна.

Какво да направите?

Определете лице/ лица, което/които да отговаря/т за контрол на техническата изправност и профилактика на водозахранващата система за топла вода и студена вода, да следи/ят за изправността на съоръженията и циркулацията на водата и своевременно да предприема/т мерки за отстраняване на евентуални повреди в плувните и минералните басейни, и други рискови системи.
Поддържайте топлата вода наистина гореща и осигурете циркулацията ѝ през цялото време: 50°С – 60°С.
Поддържайте студената вода студена през цялото време. Температурата ѝ трябва да се поддържа под 20°С в цялата система до всички изпускателни отвори.
Пуснете всички водопроводни кранове и душове в стаите за гости/ пациенти и в другите помещения за няколко минути, за да оставите водата да тече поне веднъж седмично, ако стаите не са заети, и винаги преди заемането им.
Пазете главите на душовете и крановете чисти и без варовикови отлагания.
Редовно почиствайте и дезинфекцирайте охладителните кули и свързваните с тях тръби, използвани при климатичните системи — поне два пъти годишно.
Почиствайте, източвайте и дезинфекцирайте нагревателите за вода веднъж годишно.
Извършвайте дезинфекция на системата за гореща вода. Концентрацията на прилагания биоциден препарат трябва да е такава, че да обезпечи наличие на остатъчен активен хлор в системата 50 mg/l за минимум 1 час или 20 mg/l за минимум 2 часа.
Почиствайте и дезинфекцирайте редовно всички филтри на вода съгласно указанията на производителя поне веднъж на един до три месеца.
Проверявайте ежемесечно работата на резервоарите за съхранение на вода, охладителните кули и видимите тръби. Уверете се, че всички покрития са без изменения
и стабилно стоят по местата си.
Проверявайте вътрешността на резервоарите за студена вода поне веднъж годишно, дезинфекцирайте и почиствайте, ако има отлагания или други замърсявания.
Когато правите промени в системата или монтирате нови части, уверете се, че това не води до периодичен или липсващ воден поток в тръбите и дезинфекцирайте системата след всяка извършена работа.
При изграждане на нови, както при ремонт или реконструкция на съществуващи сградни водопроводни инсталации за водовземане, пречистване, съхранение или разпределение на вода, предназначена за питейно-битови цели, се използват продукти, устройства и съоръжения за контакт с питейната вода, изработени от материали, които не влошават качеството на водата по отношение съответствието и с показателите по приложение № 1 от Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели.
Материалите трябва да отговарят на следните изисквания:
– не застрашават пряко или косвено опазването на здравето на човека;
– нямат негативно влияние върху цвета, мириса или вкуса на водата;
– не благоприятстват микробния растеж;
– не водят до мигриране на замърсители във водата в концентрации, които превишават количеството, необходимо за постигане целите на тяхното приложение, и/или които представляват опасност за здравето; тези изисквания се отнасят и до примесите с произход от материалите, използвани за контакт с питейна вода.
При проектирането и изграждането на нови, както при ремонт или реконструкция на съществуващи сградни водопроводни инсталации се използват строителни продукти с характеристики, оценени в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България.

Забележка: Тази статия е изготвена въз основа на публикувани от различните Регионални здравни инспекции информационни материали.

При нужда от актуална информация и съвети може да се обръщате към съответната водоснабдителната организация, осигуряваща ведомствено водоснабдяване или служителите от отдел ДЗК при РЗИ.

ВИЖТЕ ОЩЕ: