Автор: Васил Петров∗
Доктрината и практиката по Кодекса на труда69 (КТ) по въпроса на правната същност и последици на правото на уволнение и от поставянето му под условие на разрешаването му от Инспекцията по труда (ИТ) или от синдикални органи в определени от закона случаи винаги са били безпротиворечиви и еднозначни 70.
Подобна безпротиворечивост и стабилност на теорията и практиката, както и в голяма степен на законодателството, е изключително полезна. Те създават стереотипи на поведение, които спестяват време и усилия, внасят яснота в правоотношенията и са модел на продължително законосъобразно поведение на правните субекти71.
В същото време обаче придържането към определени утвърдени в доктрината и практиката становища не трябва да бъде безкритично. В противен случай съществува риск да не бъдат отчетени промените както в правната уредба, така и в обществени отношения, които са стояли в една или друга степен в основата на едно или друго утвърдено становище.
Настоящият доклад излага ново схващане за правната същност и възможността за обжалване на отказите на ИТ за разрешаване на уволнение при предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ. Застъпено е разбирането, че както разрешението, така и отказът на ИТ да разреши уволнение на работник или служител представляват индивидуални административни актове (ИАА), както и че de lege lata единствено работодателят има правен интерес от обжалването на тези ИАА по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Утвърденото в доктрината и практиката схващане на актовете на ИТ при предварителната закрила може да бъде обобщено по следния начин: