Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар

Издадена от Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Обн. ДВ. бр.96 от 4 Декември 2009 г., попр. ДВ. бр.17 от 2 Март 2010 г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010 г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 27 Август 2013 г., изм. и доп. ДВ. бр.69 от 19 Август 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.89 от 28 Октомври 2014 г., изм. ДВ. бр.8 от 30 Януари 2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 2 от 8 януари 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 31 Юли 2018г.

Част първа
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при:
1. планирането и застрояването на урбанизираните територии;
2. застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии, в т.ч. крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.;
3. проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат мерки за тяхното безопасно и аварийно извеждане;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или промяна на предназначението на обект или на част от него, както и при извършване на строителни и монтажни работи, за които се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ ЗУТ;
5. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г.) поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности по чл. 56 ЗУТ, с изключение на преместваемите обекти с гъвкаво покритие, изискванията за които са определени в Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 89 от 2014 г.).
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В случаите по ал. 1, т. 4 изискванията на наредбата се прилагат само за обхвата на разрешението за строеж.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите съгласно чл. 169 ЗУТ, както и нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При осигуряване на пожарната безопасност на специални строежи по чл. 3, ал. 3 ЗУТ освен изискванията на тази наредба се прилагат и изискванията за безопасност, определени в съответните нормативни актове.
(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Наредбата не се прилага за строежи на подземната минна промишленост и за строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) При несъответствие на изискванията на тази наредба със специфичните изисквания за проектиране на строежи на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия приложимите изисквания за тези строежи се определят със заданието за проектиране, съответно инвестиционните проекти се приемат от специализирания експертен съвет по чл. 6, ал. 6 ЗУТ, назначен от министъра на отбраната.
Чл. 2. (1) За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случаите на възникване на пожар:
1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период;
2. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) да са предвидени мерки за ограничаване на възникването и разпространяването на огъня и дима в строежа;
3. да са предвидени мерки срещу разпространяването му към съседните строежи;
4. да са осигурени условия обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;
5. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) да са създадени условия за безопасност на спасителните екипи;
6. (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(2) Осигуряването на безопасност в случай на пожар се смята за удовлетворено, когато сградата е проектирана и изпълнена при спазване на:
1. изискванията за съответните класове на функционална пожарна опасност на строежите;
2. минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи и изискваните класове по реакция на огън за строителните продукти, както и други специфични изисквания за различните видове строежи.
Чл. 3. (1) В зависимост от функционалната пожарна опасност на строежите се проектират системи за пожароизвестяване и пожарогасене с автоматично и/или ръчно задействане съгласно приложение № 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Строежите в зависимост от функционалната им пожарна опасност се оборудват с пожаротехнически средства съгласно приложение № 2.
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Инвестиционният проект на строежа съдържа част "Пожарна безопасност" с минимален обхват и съдържание съгласно приложение № 3.
(2) В част "Пожарна безопасност" по ал. 1 се включват пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежа.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) Част "Пожарна безопасност" се разработва за строежи, които са включени в класификацията по функционална пожарна опасност съгласно таблица № 1 към чл. 8, ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2014 г., в сила от 19.08.2014 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Допуска се да не се разработва част "Пожарна безопасност" за сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 (жилищни сгради и сгради за обществено обслужване) със застроена площ до 200 m2 и до два етажа (в т.ч. подземните етажи), както и за едноетажни производствени, складови и селскостопански сгради с височина до 8 m и със застроена площ до 200 m2.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) Оразмеряването и изчисленията на основните характеристики и показатели, както и конкретните решения за осигуряване на безопасност в случай на пожар на сградите по ал. 4 се определят със съответните части на инвестиционния проект.
Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) За удовлетворяване на основното изискване за пожарна безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ в строежите се предвиждат и влагат продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) За осигуряване на пожарната безопасност на строежите строителните продукти се придружават от документите по Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (обн., ДВ, бр. 14 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2016 г.).

Чл. 6. Продуктите, които законово са произведени и пуснати на пазара в държави-членки на Европейския съюз, и в Турция, или в държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се ползват за целите на тази наредба, когато техните характеристики осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Нови технически решения в инвестиционното проектиране, разработени в съответствие с изискванията на стандарти и национални нормативни актове за проектиране, се прилагат след приемането им с мотивирано решение от експертен съвет към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН - МВР), при условие че с тях се гарантира пожарната безопасност на строежа.
(2) В случаите по чл. 1, ал. 1, т. 4, при които няма териториална, техническа или конструктивна възможност за изпълнение на изискванията на наредбата, за осигуряване на пожарната безопасност на строежите се прилагат други активни и пасивни мерки и технически решения в инвестиционното проектиране след постигане на съгласие между представители на възложителя, проектанта, консултанта и експертния съвет по ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) За строежи на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия техническите решения и мерки по ал. 1 и 2 се приемат от специализирания експертен съвет по чл. 1, ал. 6.

Глава втора
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТРОЕЖИТЕ ПО ПОЖАРНА ОПАСНОСТ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За осигуряване на безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) и помещенията в зависимост от функционалната им пожарна опасност се подразделят на класове и подкласове съгласно табл. 1.

Таблица 1
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.)

Забележка. Непосочените в табл. 1 съоръжения, сгради и помещения с подобно функционално предназначение като съоръженията, сградите и помещенията от класове Ф1 - Ф4 се отнасят към съответния клас.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1), помещенията, откритите технологични инсталации и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и експлозивоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси се подразделят на категории по пожарна опасност съгласно табл. 2.

Таблица 2
(попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

Забележки:
1. Под "свободен обем на помещението" се разбира 80 % от неговия геометричен обем.
2. Към газовете се отнасят всички вещества, които при нормални условия имат температура на кипене, по-ниска или равна на 20°С.
3. Мокри технологични процеси са процесите, при които горими вещества са овлажнени до степен, която не позволява възникване на горим процес.
4. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Непосочените в табл. 2 сгради, помещения, технологични инсталации и съоръжения с подобна пожарна характеристика на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси като сградите и помещенията от категория по пожарна опасност Ф5А - Ф5Д се отнасят към съответната категория.
5. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Помещения и сгради, в които се съхраняват негорими течности в бутилирано състояние (вода, бира, безалкохолни напитки, вино и др. под.), се отнасят към категория на производство по пожарна опасност Ф5Д.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Глава трета
ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ И ЕЛЕМЕНТИ

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Строителните елементи, конструкциите и инсталациите се класифицират по отношение на огнеустойчивостта им в съответствие със серията стандарти БДС EN 13501 и Решенията на Европейската комисия за класификация по огнеустойчивост, публикувани в "Официален вестник" на Европейския съюз. Информация за класификацията по огнеустойчивост е дадена в приложение № 4.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи се определя въз основа на резултатите от:
1. изпитвания;
2. изчисления;
3. сравнения (при използването на таблици).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Проектната огнеустойчивост на строителните конструкции по ал. 2, т. 2 се определя съобразно нормите и методите за проектиране и изчисляване от системата стандарти "Конструктивни Еврокодове", въведени като БДС ЕN 1990, и национално определените към тях параметри.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Класификацията по огнеустойчивост на строителните конструкции и елементи по ал. 2, т. 3 е дадена в приложение № 5.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Елементите на строителните конструкции се проектират така, че в зависимост от функциите им, определени в проекта, да отговарят на изискванията на приложимите критерии (R, Е, I, W) за определен период, както следва: за носещи елементи - R; за преграждащи носещи елементи - R, Е и I (W), и за преграждащи неносещи елементи - Е, I (W).
Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградите или части от тях (разделени с брандмауер, изпълнен по цялата височина на сградата в непрекъснат вертикален план, които имат най-малко по един независим евакуационен път, водещ до краен евакуационен изход към околната среда на кота терен) се подразделят на степени на огнеустойчивост в зависимост от огнеустойчивостта на строителните им конструктивни елементи съгласно табл. 3.
(2) За осигуряване на огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи се използват строителни продукти за покрития (огнезащитни бои, състави, облицовки и др. под.) и технически решения в зависимост от сечението, броя на нагряваните страни и фактора на масивност на профилите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Огнеустойчивостта на носещите стоманени строителни елементи се определя чрез носимоспособността им (R) при огнево натоварване. При проектиране критичната температура на стоманените елементи може да се определя в съответствие с чл. 10, ал. 3 или се приема, както следва:
1. критична температура, равна или по-малка от 550°С - при огнезащита на четиристранно нагрявани стоманени елементи с I, 2Т и други видове отворени сечения;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) критична температура, равна или по-малка от 520°С - при огнезащита на четиристранно нагрявани стоманени елементи с правоъгълно кухо сечение на профилите;
3. критична температура, равна или по-малка от 550°С - при огнезащита на стоманени елементи с кръгло кухо сечение на профилите;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) критична температура, равна или по-малка от 590°С - при огнезащита на тристранно нагрявани стоманени елементи с правоъгълно кухо сечение на профилите;
5. критична температура, равна или по-малка от 620°С - при огнезащита на тристранно нагрявани стоманени елементи с I, 2Т и други видове отворени сечения на профилите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се използването на пожаронезащитени стоманени конструкции за сгради, за които е допустима V степен на огнеустойчивост, както и за следните видове сгради:
1. сгради от категория по пожарна опасност Ф5Д - без ограничения в максимално допустимата застроена площ между брандмауерите и с височина до 28 m;
2. едноетажни сгради (и с височина до 28 m) от категория по пожарна опасност Ф5Г - с максимално допустима застроена площ между брандмауерите 10 500 m2;
3. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) едноетажни сгради (и с височина до 28 m) от категория по пожарна опасност Ф5В - с максимално допустима застроена площ между брандмауерите 1500 m2, а при осигуряване на автоматична ПГИ с вода (независимо от това, дали съгласно приложение № 1 се изисква такава инсталация) площта може да бъде увеличена петкратно;
4. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) едноетажни сгради (и с височина до 28 m) от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 - с максимално допустима застроена площ между брандмауерите 500 m2, а при осигуряване на автоматична ПГИ с вода (независимо от това, дали съгласно приложение № 1 се изисква такава инсталация) площта може да бъде увеличена двукратно.

Таблица 3
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Максимално допустимата застроена площ между брандмауерите на сградите (с изключение на сградите от КФПО Ф5) в зависимост от степента им на огнеустойчивост, броя на етажите и височината се определя съгласно табл. 4.

Таблица 4
(попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.)

Забележка. НД* означава "Не се допуска".
(2) (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Таблица 5 (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Когато не са посочени конкретни изисквания в съответните раздели, максимално допустимата застроена площ между брандмауерите за строежи с КФПО Ф5, допустимият брой етажи и задължителната степен на огнеустойчивост се определят съгласно табл. 6.

Таблица 6
(попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За едноетажни сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 се разрешава площите по табл. 6 да бъдат увеличени двукратно при осигуряване на автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация за цялата площ на сградата (независимо от това, дали съгласно приложение № 1 се изисква такава инсталация).
(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Когато в сградата или в части от нея (съгласно чл. 12, ал. 1) се предвиждат помещения с различен клас или подклас на функционална пожарна опасност, сградата (или частта от нея) се проектира със степен на огнеустойчивост, с максимална застроена площ между брандмауерите и с етажност, които удовлетворяват изискванията за функционалното предназначение на всеки от класовете (подкласовете), заемащ площ повече от 10 % от площта на всички помещения.

Глава четвърта
РЕАКЦИЯ НА ОГЪН НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ

Чл. 14. (1) Основен показател за оценяване на степента и приноса за разпространяване на пожара и за класифициране на строителните продукти е класът по реакция на огън, който се определя въз основа на резултатите от изпитване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Строителните продукти се класифицират по отношение на реакцията им на огън в съответствие със серията стандарти БДС EN 13501, Делегиран регламент (ЕС) 2016/364 на Комисията от 1 юли 2015 г. относно класифицирането на експлоатационните показатели за реакцията на огън на строителните продукти в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета и решенията на Европейската комисия за класификация по реакция на огън, публикувани в "Официален вестник" на Европейския съюз.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Означенията, критериите за класификация и методите за изпитване за определяне на реакцията на огън на строителните продукти се прилагат в съответствие с ал. 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Класификацията на строителните продукти и елементи по реакция на огън в съответствие с ал. 2 е, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) за строителни продукти, с изключение на подови покрития, електрически кабели и топлоизолация за тръби - А1, А2, B, C, D, E и F;
2. за подови покрития-А1 fl, А2fl, Вfl, Сfl, Dfl, Еfl и Ffl;
3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) за електрически кабели-Aca, B1ca, B2ca, Cca, Dca, Eca и Fca;
4. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) за топлоизолация за тръби-A1L, A2L, BL, CL, DL, EL и FL;
5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) за строителни продукти за покриви и покривни покрития - Broof(t1), Froof (t1), Broof(t2), Froof(t2), Broof(t3), Сroof(t3), Droof(t3), Froof(t3), Broof(t4), Сroof(t4), Droof(t4), Eroof(t4) и Froof(t4).
(5) За строителните продукти и елементи от класове по реакция на огън А2, B, C, D и E се извършва допълнителна класификация в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене.
(6) При класификацията на строителните продукти по реакция на огън в зависимост от приноса им за развитието на неконтролирано горене се използват следните означения:
1. клас А1 - за негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене;
2. клас А2 - за негорими продукти с изключително ограничен принос за неконтролирано горене;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас В - за продукти с много ограничен принос за неконтролирано горене;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас С - за продукти с ограничен принос за неконтролирано горене;
5. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас D - за продукти с приемлив принос за неконтролирано горене;
6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас E - за продукти със значителен принос към неконтролирано горене;
7. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) клас F - за продукти с много значителен принос към неконтролирано горене.
(7) Строителните продукти се класифицират допълнително в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене и се означават със символите "s (s1, s2, s3)" и "d (d0, d1, d2)", както следва:
1. с s1 - при много ограничено отделяне на дим; с s2 - при ограничено отделяне на дим; с s3 - когато няма изискване за ограничаване на образуването на дим;
2. с d0 - когато не образуват пламтящи частици или капки; с d1 - когато пламтящите частици или капки изгасват бързо; с d2 - когато няма изискване за ограничаване на образуването на пламтящи частици или капки.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Строителните продукти, за които не се изисква изпитване съгласно Решение 96/603/ЕС, изменено с Решение 2000/605/ЕК и с Решение 2003/424/ЕК, Решение 2003/43/ЕК, изменено с Решение 2003/593/ЕК, с Решение 2006/673/ЕК и с Решение 2007/348/ЕК, Решение 2005/610/ЕК, Решение 2006/600/ЕК, Решение 2000/553/ЕК, Решение 2006/213/ЕК, Решение 2010/737/ЕК и Делегиран регламент № 1292/2014/ЕК, са дадени в таблиците на приложение № 6.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Класификацията по реакция на огън е определена в таблиците на приложение № 7, както следва: на строителните продукти - в табл. 1, на продуктите за подови покрития - в табл. 2, на продуктите за топлоизолация за тръби - в табл. 3, на електрическите кабели - в табл. 4, и на покривите и покривните покрития - в табл. 5.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Строителните конструктивни елементи за сгради от I и II степен на огнеустойчивост се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а конструктивните елементи за сгради от III степен на огнеустойчивост - с клас по реакция на огън не по-нисък от С. За строежи от пожаронезащитени стоманени конструкции, за които не е допустима V степен на огнеустойчивост, носещите конструктивни елементи се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а останалите конструктивни елементи - с клас по реакция на огън не по-нисък от C.
(11) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Отворите в стени и хоризонтални конструкции по табл. 3, през които преминават тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други комуникации в сгради от I и II степен на огнеустойчивост, се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а в сгради от III степен на огнеустойчивост - с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от С. Остъкленията (с изключение на тези във външните фасадни стени) се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от изискващия се за продуктите за покрития на съответните вътрешни повърхности по табл. 7, а остъкленията в пожарозащитни прегради - с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Класовете по реакция на огън на продукти за покрития на вътрешни повърхности в помещения (стени, тавани и подове) са определени в табл. 7.

Таблица 7
(попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.)

(13) (Предишна ал. 12, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Класовете по реакция на огън на компонентите на системи за топлоизолация на външни повърхности на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 (с изключение на строежи с височина над 28 m), допустимите площи и начинът на разделянето им са дадени в табл. 7.1.

Таблица 7.1
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.)

(14) (Предишна ал. 13, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Класовете по реакция на огън на компонентите на системи за топлоизолация на външни повърхности на сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 (с изключение на строежи с височина над 28 m), допустимите площи и начинът на разделянето им са дадени в табл. 7.2.

Таблица 7.2
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.)

(22) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Външното покритие на системите за топлоизолация по ал. 13 и 14, на ивиците по ал. 16 и на топлоизолацията по ал. 18 и 20 се изпълнява с обща дебелина не по-малко от 4 mm, като изискванията по отношение на класа му по реакция на огън се прилагат за основното покритие (положено директно върху топлоизолационния продукт) и финишното покритие (оформящо завършващия слой на топлоизолационната система). Не се ограничава класът по реакция на огън на фасадни бои с дебелина до 1 mm.
(23) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., предишна ал. 18, изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Изискванията на ал. 15 - 19 се прилагат и за строежи или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) от класoве на функционална пожарна опасност Ф2, Ф3 и Ф4 с три и повече надземни етажа (с височина до 28 m), за които е предвидена топлоизолация на външните стени, изпълнена от продукти с класове по реакция на огън D - F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, с дебелина, по-голяма от 0,1 m.

(24) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Когато е предвидено полагане на външна топлоизолационна комбинирана система (ETICS) по външните ограждащи повърхности на строежа, изискванията на ал. 13 - 18, 20, 21 и 23 се прилагат за класа по реакция на огън на топлоизолационния продукт, който е компонент на комбинираната система.
(25) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г., предишна ал. 15 - ДВ, бр. 2 от 2016 г., предишна ал. 19 - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Не се ограничава класът по реакция на огън на хидроизолация, положена върху повърхности с клас по реакция на огън А1 или А2.
(26) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г., предишна ал. 16 - ДВ, бр. 2 от 2016 г., предишна ал. 20 - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Допуска се изискванията на ал. 13 и 14 да не се изпълняват за покриви, ако същите притежават следните класове при излагане на въздействие на външен огън:
1. за сгради от I и II степен на огнеустойчивост - Broof(t4);
2. за сгради от III и IV степен на огнеустойчивост - Broof(t4) или Сroof(t4).
(27) (Предишна ал. 14, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г., предишна ал. 17 - ДВ, бр. 2 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., предишна ал. 21 - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) В строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на подкласове Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф4.1) се разрешава използването на неносещи фасадни панели с пълнеж от строителни продукти с клас по реакция на огън B - F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън и с огнеустойчивост по табл. 3, при условие че до 100 m2 площите се разделят с ивица с широчина 0,2 m с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Това разделяне може да не се изпълнява за строежи от IV и V степен на огнеустойчивост, както и за строежи с КФПО Ф5 от категория по пожарна опасност Ф5Д.
(28) (Предишна ал. 15, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., предишна ал. 18 - ДВ, бр. 2 от 2016 г., предишна ал. 22 - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) В строежите от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 от I, II и III степен на огнеустойчивост с височина до 28 m се разрешава покривите да бъдат изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B - D, при условие че са защитени до огнеустойчивост REI (ЕI) 60 със строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2. В този случай техническите съоръжения при разполагането им в неизползваемото от хора пространство се отделят с прегради с огнеустойчивост EI 30 и с клас по реакция на огън А1 или А2.
(29) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г., предишна ал. 19, изм. - ДВ, бр. 2 от 2016 г., предишна ал. 23, изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) При проектиране на остъклени площи по цялата височина на фасадата (двойна фасада) се предвижда защита съгласно фиг. 1Й и табл. 7.3.

Таблица 7.3

(30) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г., предишна ал. 20 - ДВ, бр. 2 от 2016 г., предишна ал. 24 - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Отворите, през които преминават тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други комуникации през преградите по чл. 122, ал. 1, чл. 316, чл. 658 и чл. 662, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.

Глава пета
ПОЖАРОЗАЩИТНИ ПРЕГРАДИ. ПОЖАРНИ СЕКТОРИ. ИЗИСКВАНИЯ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 15. (1) В зависимост от пожарната опасност и размерите на обектите се предвиждат пожарозащитни прегради за създаване на препятствия по пътя на разпространяване на пожари в сградите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Пожарозащитните прегради служат за предотвратяване на разпространяването на пожара и на продуктите на горенето от помещението, където е възникнал пожарът, към съседни помещения.

Фиг. 2

(7) Допуска се в рамките на строеж с определена функционална пожарна опасност да се проектират помещения с друга функционална пожарна опасност (с изключение на такива от Ф5А и Ф5Б) без отделянето им по ал. 1, т. 1 и 2 или по чл. 22, ал. 2, ако общата им етажна площ е не повече от 25 % от площта на етажа, но не повече от 200 m2.
(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) В случай че пожарните сектори са предвидени на място, където две крила от една сграда или две отделни сгради се долепват под ъгъл, по-малък от 135°, за предотвратяване на разпространението на огъня между пожарните сектори се спазват изискванията на чл. 20, ал. 2 или 3.
Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., предишен текст на чл. 17, изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Отворите, през които преминават тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации през пожарозащитни прегради и прегради на пожарни сектори, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.
(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Линейните фуги, пресичащи пожарозащитните прегради и преградите на пожарни сектори, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Вратите и капаците в пожарозащитните прегради и преградите на пожарните сектори, към които се поставя изискване за самозатваряне, трябва да удовлетворяват клас за самозатваряне най-малко С3.

Раздел II
Брандмауери

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Брандмауерът се проектира с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120 (без отвори или с пожарозащитени отвори) по цялата височина на сградата в непрекъснат вертикален план и се изпълнява от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) Брандмауерите служат за:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) разделяне на сградите до нормативно допустимите застроени площи;
2. (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията от всички класове на функционална пожарна опасност при спазване на изискванията на чл. 406 и при свързано застрояване на строежите.
(3) Брандмауерът започва от основите на сградата, като за:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 пресича вертикално всички конструктивни елементи на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В - F; при покривни конструкции, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В-F, брандмауерът се предвижда на разстояние 0,6 m над покривното покритие и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива (капандури, оберлихти и др.); при покривни конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, брандмауерът достига до покривното покритие;
2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 от всички степени на огнеустойчивост пресича вертикално всички конструктивни елементи на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В - F; при покривни конструкции, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В - F, брандмауерът се предвижда на разстояние 0,3 m над покривното покритие (фиг. 2А); при покривни конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, брандмауерът достига до покривното покритие;

Фиг. 2А
(нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

3. сгради с външни стени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В - F, брандмауерът се предвижда на разстояние най-малко 0,3 m извън стените и стрехите; това изискване може да не бъде изпълнено, в случай че брандмауерът достига до разделителна ивица по стрехите и стените или фасадата, изпълнени от продукти с клас по реакция не по-нисък от А2, с широчина от двете му страни не по-малка от 0,9 m; при покриви и външни стени, изпълнени от профилирани метални листове (трислойни, панели тип "сандвич") и с топлоизолация от продукти с класове по реакция на огън В-F, брандмауерът се проектира така, че да ги пресича, без да излиза извън фасадата, като се изпълнява и разделителна ивица.

Фиг. 2Б
(нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) В случаите, когато не са предвидени мерките по ал. 2, брандмауерът се проектира на разстояние най-малко 5 m от мястото на долепване и от срещуположната фасадна стена на долепените сгради или крила от сгради (фиг. 2Б, буква "д").

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) В едноетажни сгради от клас по функционална пожарна опасност Ф5.1 се допуска замяната на брандмауер с пожарозащитна зона.
(2) Пожарозащитната зона се проектира при спазване на следните изисквания:
1. минимална широчина на зоната - 6 m;
2. конструктивни елементи на зоната - изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А1 или А2 и с минимална огнеустойчивост, съответстваща на сграда от II степен на огнеустойчивост;
3. в зоната се предвиждат само негоримо оборудване, вещества и материали;
4. за възпрепятстване на разпространението на дима и топлината площта на зоната се защитава с автоматична инсталация за разпръскване на вода с минимална проектна плътност 7,50 mm/min и минимална продължителност на работа 120 min.
(3) При необходимост от изграждане на вентилационна система за отвеждане на дим и топлина (ВСОДТ) в помещенията, граничещи със зоната, таванните екрани се проектират по границите на зоната.

Раздел III
Пожарозащитни стени

Раздел IV
Хоризонтални пожарозащитни прегради
(Загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Хоризонталните пожарозащитни прегради служат за ограничаване на разпространяването на пожар във вертикална посока. Те се проектират като подови, тавански и междинни (в обема на помещение и етаж за обособяване на технологични проходи, коридори и др.) конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко REI 60.

Раздел V
Пожарозащитни преддверия

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Пожарозащитните преддверия се предвиждат за осигуряване на незадимяване на стълбищните клетки в строежите с височина над 28 m и за отделяне на помещенията с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, когато те имат технологична или друга връзка със съседни помещения от друга категория или друг клас по функционална пожарна опасност или имат връзка с евакуационни пътища и др. В обема на преддверието се осигурява постоянно повишено налягане от 20 до 60 Ра. Допуска се системите за повишено налягане да се задействат автоматично от газсигнализатор, разположен в помещенията с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, а в останалите случаи - от автоматична пожароизвестителна система.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Конструктивните елементи на пожарозащитните преддверия се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI 60 (EI 60). Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Пожарозащитните преддверия се проектират така, че вратите им да се отварят към помещенията, в които не се образува експлозивна атмосфера. При преддверия, проектирани за осигуряване на незадимяване в стълбищните клетки, посоката на отваряне на вратите се съобразява с посоката на евакуация.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Между съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5В - Ф5Д, при които отворите в пожарозащитните стени не могат да бъдат защитени с врати или капаци, се проектират пожарозащитни преддверия без врати с дължина най-малко 4 m, които се осигуряват с автоматична инсталация за разпръскване на вода с минимална проектна плътност 5 mm/min и минимална продължителност на работа 60 min.

Глава шеста
ПЪТИЩА ЗА ПОЖАРОГАСИТЕЛНА И АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Раздел I
Пътища за противопожарни цели

Чл. 27. (1) За противопожарни цели се използват всички пътища, обслужващи строежите.
(2) Пътищата по ал. 1 се проектират сключени, с трайна настилка.
(3) Разрешават се задънени (тупикови) пожарни пътища, завършващи с площадка с размери най-малко 12 m x 12 m, разположени едностранно по цялата дължина на сгради и съоръжения с широчина до 30 m и дължина до 120 m и двустранно - за сгради и съоръжения с широчина от 30 m до 60 m и дължина до 120 m.
(4) Пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 3,5 m. За строежи от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б със застроена площ, по-голяма от 500 m2, пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 6 m.
(5) Външният габаритен радиус на пътя при завой е не по-малък от 10,5 m.
(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В района на железопътни гари по дължина на коловозното развитие пътищата за противопожарни цели се проектират двустранно през 10 коловоза.
(7) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изискванията по предходните алинеи не се отнасят за пирсове по чл. 565.
Чл. 28. Проходите за преминаване на пожарните автомобили през сградите и съоръженията се проектират с широчина най-малко 4 m и с височина най-малко 4,5 m.
Чл. 29. Пътищата към водоизточниците, които се използват за водоснабдяване за пожарогасене, се проектират при водоизточника с обход или с площадка с размери най-малко 12 m на 12 m.

Раздел II
Стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности

Глава седма
ЕВАКУАЦИЯ НА ХОРА ОТ СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ ПРИ ПОЖАР ИЛИ АВАРИЯ

Чл. 31. За опазване на живота и здравето на хората при възникване на пожар в строежите се предвиждат защитени и безопасни зони, евакуационни пътища и евакуационни изходи.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Евакуация при пожар или авария е придвижването на хората от техните местоположения до безопасна зона.
(2) Евакуацията се осъществява по евакуационни пътища през евакуационни изходи.
(3) Защитена зона е зона, която е защитена чрез устойчиви на огън прегради от други зони и е осигурена с независим път за евакуация. Преградите към другите зони се проектират като пожарозащитни стени по смисъла на чл. 22.
(4) Безопасна зона е място, където хората не са изложени на опасност от пожар. За безопасна зона се приема:
1. околната среда на кота терен;
2. част от строежа, отделена чрез стена с огнеустойчивост REI 120 и разполагаща с независим път за евакуация, като стената се предвижда без отвори, с изключение на мястото на преход към съседната зона, което се защитава чрез пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 или чрез открита въздушна зона съгласно чл. 325, ал. 2;
3. съседен строеж, разполагащ с независим път за евакуация, като преходът към строежа се защитава чрез пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 или чрез открита въздушна зона съгласно чл. 325, ал. 2.
(5) Независими евакуационни пътища са евакуационни пътища, отдалечени един от друг по посока и площ или отделени чрез конструкция с огнеустойчивост съгласно колона 5 на табл. 3, осигуряващи използването най-малко на един от тях в случай на пожар.
Чл. 33. (1) Евакуационните пътища и изходи осигуряват:
1. своевременна и безпрепятствена евакуация;
2. защита от въздействието на опасните фактори на пожара или аварията.
(2) За удовлетворяване на изискванията по ал. 1 евакуационните пътища и изходи се проектират и изпълняват при спазване на минималните технически изисквания за тяхното оразмеряване, разполагане и оборудване със защитни устройства, определени в тази глава.
(3) Използваната терминология в тази глава е съгласно БДС ISO 8421-6 "Защита срещу пожар. Речник. Част 6: Евакуация и средства за евакуация".
Чл. 34. (1) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Евакуационен път е път, водещ от която и да е точка на строежа до краен евакуационен изход.
(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Евакуационните пътища включват следните елементи: пътища (проходи) в помещението, евакуационни изходи, коридори (фоайета) и евакуационни стълбища (стълбищни рамена, площадки и изходи).
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Пътища, които не отговарят на минималните технически изисквания, определени в тази глава, са аварийни и се предвиждат като резервен вариант за извеждане на хора. Те не могат да заменят изискващия се брой евакуационни пътища.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Евакуационните и аварийните пътища осигуряват достъпа на спасителните екипи до което и да е място в сградата или строителното съоръжение.
Чл. 35. Евакуационните пътища се проектират в зависимост от:
1. броя и възможността за самостоятелно придвижване на хората в помещението, строежа или строителното съоръжение;
2. броя на етажите и/или височината на строежа;
3. класа на функционалната пожарна опасност;
4. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) разположението и площта на помещението;
5. (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При проектирането на евакуационни изходи и пътища броят на хората в помещенията и строежите се определя като отношение на изчислителната площ на помещението (етажа, строежа) и гъстотата на обитаване (площта, която се предвижда за един посетител или за едно работно място) съгласно табл. 8.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Когато в строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф2.3 са предвидени пейки, максималният брой на хората се определя по броя на номерираните места на пейките, а когато няма номерирани места, се приема 0,70 m/човек.
(3) Изчислителната площ на помещението (етажа) се определя, като от застроената площ се приспадат площите на санитарно-хигиенните помещения, асансьорните шахти, стълбищните клетки, стелажите за разполагане на стоки и оборудване, както и складовите площи, в които достъпът на посетители е ограничен.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Освен по табл. 8 броят на хората в помещенията и строежите (с изключение на помещенията и строежите от подкласове Ф2.2 и Ф3.1) може да бъде определен в зависимост от броя на седящите и работните места съгласно инвестиционния проект.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Максималният брой на хората, които се предвижда да пребивават в помещението или строежа (сградата или строителното съоръжение), се посочва в инвестиционния проект и в техническия паспорт на строежа.

Таблица 8
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Когато в инвестиционния проект за гараж е определен броят на моторните превозни средства, максималният брой на хората в гаража се определя при следния норматив: едно моторно превозно средство за двама човека.

Чл. 37. (1) Евакуационни са изходите:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от помещенията на етажи с директни изходи на кота терен, водещи непосредствено навън или в коридор, вестибюл, стълбище със самостоятелен изход навън;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от помещенията на който и да е етаж към коридор или проход, завършващ със стълбище или непосредствено в стълбище, което на етажите по т. 1 има директен изход навън или има изход през фоайе, коридор или проход, отделени от етажните пространства чрез стени с огнеустойчивост най-малко ЕI 30 и с димоуплътнени самозатварящи се врати;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от едно помещение към друго помещение на същия етаж, при спазване изискванията на чл. 40;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от една защитена зона към съседна защитена зона;
5. които отговарят и на специфичните изисквания, определени в глава тринадесета.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изискването по ал. 1, т. 2 за отделяне на фоайетата, коридорите или проходите се прилага за случаите, при които се изисква отделяне на евакуационните стълбища в стълбищни клетки.
(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Краен евакуационен изход е точка на преход между евакуационния път и безопасната зона.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Евакуационните изходи се проектират разсредоточени.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Евакуационните изходи са разсредоточени, когато ъгълът, сключен между направленията към тях от най-отдалечената точка в помещението (спрямо всички евакуационни изходи в него), е по-голям от 45° (фиг. 3 и 4).

Фиг. 3 (Предишна фиг. 1 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Фиг. 4 (Предишна фиг. 2 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изходите, които не отговарят на изискванията по чл. 37, ал. 1 и 3, са аварийни.
(2) Аварийните изходи не заменят необходимия брой евакуационни изходи. Те могат да се предвиждат за повишаване на безопасността на хората при пожар.
Чл. 39. (1) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В случаите по чл. 47, ал. 3 се разрешава ескалаторите, обслужващи не повече от два етажа, да служат за неподвижни открити стълбища за евакуация.
Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава евакуационни пътища да преминават през съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При евакуация през съседни помещения от категория по пожарна опасност Ф5В или от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 помещенията се осигуряват с не по-малко от два разсредоточени евакуационни изхода и дължината на евакуационния път от всяка точка до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 или 4 е не повече от 40 m (фиг. 5).

Фиг. 5

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се от вътрешното помещение по ал. 2 да бъде осигурен евакуационен изход (изходи) само към едно съседно помещение (фиг. 6), когато вътрешното помещение е предназначено за не повече от 50 човека, дължината на евакуационния път от най-отдалечената точка във вътрешното помещение до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 или 2 е не повече от 20 m и за помещенията e изпълненo най-малко едно от следните условия:
1. предвидено е остъкление с площ най-малко 0,1 m2 във вратата (вратите) или стената между двете помещения, което осигурява директна видимост на обитателите от вътрешното към съседното помещение;
2. двете помещения са осигурени с автоматична пожароизвестителна инсталация;
3. стената между двете помещения е предвидена с височина не повече от 50 cm под нивото на тавана на помещенията;
4. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) условията по т. 1 - 3 не се прилагат за помещения и строежи от подкласове Ф1.3 и Ф1.4, както и за санитарни помещения (бани и тоалетни).

Фиг. 6

(4) (Отм., нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В случаите по ал. 3 не се разрешава евакуация през повече от едно съседно помещение.
(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При евакуация през съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д дължините на евакуационните пътища се ограничават в рамките на помещенията съгласно чл. 44, като допустимата дължина на евакуационния път от всяка точка до краен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 или 4 е не повече от 60 m.

(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Когато вътрешното помещение по ал. 2 е склад или техническо помещение и е с площ до 40 m², се допуска да бъде осигурен евакуационен изход (изходи) само към едно съседно помещение, като дължината на евакуационните пътища се ограничава в рамките на помещенията съгласно чл. 44 и допустимата дължина на евакуационния път от всяка точка на вътрешното помещение до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 или 2 е не повече от 40 m. В този случай не се прилагат условията по ал. 3, т. 1 - 3.
Чл. 41. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Светлата широчина на изходите, коридорите и стълбищните рамена (включително на междуетажните стълбищни площадки) на евакуационните пътища в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност с изключение на клас Ф5 се определя в зависимост от броя на хората в сградата, определен съгласно чл. 36, и площта на помещенията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Светлата широчина и броят на евакуационните изходи в зависимост от броя на хората и площта на помещенията се определят, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) до 15 човека и до 300 m² в подземни етажи - един изход;
2. до 50 човека - един изход с минимална светла широчина 0,9 m;
3. до 100 човека - най-малко два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m;
4. до 200 човека - три изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m, или два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 m.
(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се проектирането на евакуационни изходи със светла широчина, по-малка от 0,9 m, когато броят на хората в помещението е не повече от 15 човека.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сумарната широчина на елементите на евакуационния път в помещения за повече от 200 човека се определя, както следва:
1. за помещения, разположени в полуподземни етажи и в етажи с директни изходи на кота терен - по 0,6 m на 100 човека;
2. за помещения, разположени в надземни етажи, извън тези по т. 1 - по 0,8 m на 100 човека;
3. за помещения, разположени в етажи, извън тези по т. 1 и 2 - по 1,2 m на 100 човека.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За помещенията по ал. 4 се осигуряват най-малко два разсредоточени евакуационни изхода. За помещения и етажи, предназначени за повече от 800 човека, се осигуряват най-малко три разсредоточени евакуационни изхода, всеки от които отвежда в независим евакуационен път. Минималната светла единична широчина на изходите и елементите на евакуационния път от помещенията по ал. 4 е 1,2 m.
(6) (Отм., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Максималната светла единична широчина на евакуационните изходи по пътищата за евакуация от помещения за повече от 50 човека е 2,4 m.
Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Светлата широчина на вратите, коридорите, стълбищните рамена и стълбищните площадки по евакуационните пътища в строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 и броят на изходите от помещенията се определят в зависимост от броя на хората, определен съгласно чл. 36, категорията по пожарна опасност и площта на помещенията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За помещенията от класове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 се проектират най-малко два евакуационни изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се проектирането на един евакуационен изход в следните случаи:
1. за помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ до 100 m², предназначени за не повече от 10 човека;
2. за помещения от категория по пожарна опасност Ф5В с площ до 300 m², предназначени за не повече от 50 човека;
3. за помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д с площ до 500 m², предназначени за не повече от 100 човека;
4. за помещения, разположени в подземни етажи, с площ до 300 m², предназначени за не повече от 15 човека;
5. за открити площадки над нивото на пода и за етажерки в помещения от категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ до 100 m², в помещения от категория Ф5В с площ до 300 m2 и в помещения от категории Ф5Г и Ф5Д с площ до 500 m².
(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Единичната светла широчина на евакуационните изходи за помещенията по ал. 3, в които пребивават повече от 15 човека, е не по-малка от 0,9 m.
(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2, предназначени за повече от 200 човека, се проектират най-малко три евакуационни изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m, или два евакуационни изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 m.
(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Максималната светла единична широчина на евакуационните изходи по пътищата за евакуация от помещения за повече от 50 човека е 2,4 m.
(7) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Крайните евакуационни изходи от строежите от клас на функционална пожарна опасност Ф5.1 се предвиждат на разстояние най-малко 10 m от съседни апарати и съоръжения на външните инсталации с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.
(8) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Евакуационните стълбища от етажерките в помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.1 и открити площадки над нивото на прилежащия терен с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се отделят със стени с огнеустойчивост I 30.
Чл. 43. (1) Вратите на евакуационните изходи се проектират така, че да се отварят по посоката на движение при евакуация.
(2) На всички евакуационни врати на изходите по пътищата за евакуация от помещения за повече от 100 човека, включително до крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека се предвиждат брави тип "антипаник".
(3) Разрешава се вратите по пътя за евакуация, с изключение на вратите, монтирани на крайните изходи, да не бъдат оборудвани с брави тип "антипаник", ако не са предвидени фиксиращи и заключващи устройства.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се вратите на балкони и площадки, на изходите от помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д и на изходите от помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4, в които пребивават едновременно не повече от 15 човека, както и вратите на изходите от складове с площ до 200 m2 и от санитарно-хигиенни помещения да се отварят обратно на посоката на движение при евакуация.
(5) Разрешава се проектирането на врати между евакуационни стълбища и коридори (етажни фоайета) с армирано или обикновено стъкло с дебелина не по-малка от 5 mm или със стъклопакети.
(6) При остъкляване на вратите по ал. 5 с обикновено стъкло в строежи за обществено обслужване в областта на образованието (от подклас Ф1.1) и в строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството (от подкласове Ф2.1 и Ф2.2) стъклата се осигуряват срещу разпадане при разчупване.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(8) Не се разрешават въртящи се или сгъваеми врати и прегради, както и вдигащи се врати на изходите по пътищата за евакуация.

(10) За крайните евакуационни изходи на строежи за обществено обслужване от класове на функционална пожарна опасност Ф1-Ф4 се разрешават плъзгащи се (отварящи се встрани) врати, ако е осигурено автоматично и ръчно привеждане на вратата в отворено положение при отпадане на електрическото захранване или ако в непосредствена близост има дублиращи, странично окачени отварящи се навън врати с необходимата единична и сумарна широчина.
(11) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Плъзгащи се, вдигащи се и сгъваеми врати за осъществяване на връзка на автомобилни и железопътни рампи с производствени и складови помещения се приемат за евакуационни, когато за тях е предвидено изпълнение на условията по ал. 10.
(12) Разрешават се въртящи се врати с прилепващи едно към друго крила, при условие че образуват проходи, успоредни на посоката на движение, с минимална светла единична широчина най-малко 0,9 m, както и в случаите, при които въртящата се врата е дублирана от странично окачени отварящи се навън врати с необходимата минимална широчина.
(13) (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г.) Допуска се вратите на строежи за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение (от подклас Ф3.4) да се отварят обратно на движението при евакуация, ако са предвидени мерки за фиксирането им в отворено положение (например при прояви с масов характер, на които присъстват повече от 50 човека).
Чл. 44. (1) Дължините на евакуационните пътища в помещенията и сградите се определят в зависимост от броя на изходите, стълбищата и крайните евакуационни изходи.
(2) Дължината на евакуационния път в помещението не трябва да надвишава:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от евакуационния изход до която и да е точка на помещение с един изход (фиг. 7) - 20 m;

Фиг. 7 (предишна фиг. 3 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от която и да е точка на помещение с два или повече изходи до евакуационен изход (фиг. 8) - 40 m.

Фиг. 8 (предишна фиг. 4 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Максималната дължина на евакуационния път от вратата на най-отдалеченото помещение до вход в съседна защитена зона, в съседна безопасна зона или в евакуационно стълбище не трябва да превишава:
1. 20 m - при път за евакуация в една посока (фиг. 9);
2. 40 m - при пътища за евакуация в две или повече посоки (фиг. 10).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Дължината на пътя за евакуация в помещението е разстоянието от която и да е точка в него до евакуационен изход (без да се отчита оборудването).

Фиг. 9 (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Фиг. 10 (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(6) (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се евакуационният път от която и да е точка на помещения от категория по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д да се проектира с дължина не по-голяма от 100 m, измерена до краен евакуационен изход, при условие че са изпълнени следните условия:
1. помещенията са разположени в едноетажни сгради от същата категория по пожарна опасност;
2. сградите са изпълнени от I, II степен на огнеустойчивост или от незащитена метална конструкция.
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Широчините на евакуационните коридори и на евакуационните изходи към стълбищата се определят в зависимост от броя на хората, които се евакуират през тях, както следва:
1. за надземни и полуподземни етажи - по 0,8 m на 100 човека;
2. за подземни етажи - по 1,2 m на 100 човека.
(2) Единичната широчина на елементите на евакуационния път по ал. 1 е не по-малка от най-голямата необходима единична широчина на евакуационните изходи от помещенията.
(3) Широчината на стълбищното рамо в евакуационно стълбище е не по-малка от най-голямата необходима широчина на евакуационен изход към стълбището.
(4) Когато помещението и евакуационното стълбище имат общ краен евакуационен изход през фоайе към нивото на терена, крайният евакуационен изход се предвижда с широчина, равна на широчината на стълбищното рамо, но не по-малка от изчислената по формулата:

където:
W е широчината на крайния евакуационен изход, m;
N - броят на хората, евакуиращи се през фоайето от помещението (помещенията);
S - широчината на стълбищното рамо, m.
(5) Ако общият брой на хората, евакуиращи се от помещението (помещенията) по ал. 4 през фоайето, е повече от 50 човека, се предвижда изпълнението на най-малко едно от следните условия:
1. разстоянието от най-долното стъпало на евакуационното стълбище или от изходите от помещението (помещенията) до крайния евакуационен изход е най-малко 2 m;
2. широчината на крайния евакуационен изход е не по-малка от сбора на широчините на стълбищното рамо и на изходите от помещенията (фиг. 11).

Фиг. 11

(6) Броят на евакуационните стълбища се определя в зависимост от необходимата широчина на елементите на евакуационния път от най-населения етаж (с изключение на етажите с директни изходи на нивото на терена) и допустимата дължина на евакуационния път.

Фиг. 12

(8) Широчината на стълбищната площадка в евакуационните стълбища е не по-малка от широчината на стълбищното рамо.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) По пътищата за евакуация от евакуационните стълбища до крайния евакуационен изход минималната широчина на евакуационните изходи е не по-малка от необходимата широчина на стълбищното рамо.
(10) При еднопространствени помещения (заемащи над 75 % от площта на етажа) евакуационните изходи към коридори, фоайета и стълбища се проектират при спазване изискванията на чл. 37, ал. 4 и на разстояние един от друг не по-малко от 1/2 от най-големия диагонал на помещението (фиг. 13).

Фиг. 13

(11) Изискванията към броя и изпълнението на стълбищата и изходите се спазват и за подземните етажи.
(12) Не се разрешава преминаването на тръбопроводи за леснозапалими и горими течности (ЛЗТ и ГТ) и на газопроводи за втечнени въглеводородни газове, както и разполагането на горимо оборудване в евакуационните стълбища.
(13) При проектирането и изграждането на газопроводи за природен газ в евакуационни стълбища се спазват изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.) и на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (ДВ, бр. 67 от 2004 г.).

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Най-малко две защитени (безопасни) зони с възможност за поетажно преместване на хората при пожар или авария от едната в другата зона се предвиждат за следните строежи или части от тях:
1. детски градини и ясли (от подклас Ф1.1):
а) за повече от 60 деца, или
б) на два и повече етажа (включително таванските етажи) и със застроена площ над 400 m2;
2. строежи от подклас Ф1.1 (извън тези по т. 1) със застроена площ над 500 m2 или с повече от 50 легла;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) спални корпуси във възпитателни училища и социално-педагогически интернати (от подклас Ф 1.2) над два етажа (включително таванските етажи) или за повече от 100 човека;
4. физкултурно-оздравителни комплекси (от подклас Ф3.5) със застроена площ над 500 m2 или за повече от 100 човека.
(2) При разделяне на строежите по ал. 1 на защитени (безопасни) зони се спазват следните условия:
1. броят на хората във всяка зона се определя като сума от пребиваващите в зоната и евакуиращите се хоризонтално от най-голямата съседна зона;
2. минималната площ на участъците от евакуационния път на всяка от зоните (до вход в стълбище, до вход в друга зона или до краен евакуационен изход) е произведението от броя на хората по т. 1 и хоризонталната проекция на един човек (0,125 m2/човек).

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Евакуационните стълбища се отделят в стълбищни клетки посредством стени с огнеустойчивост съгласно табл. 3 и със защита на входа в стълбището, както следва:
1. при директен достъп от помещения в надземни етажи с категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б - чрез едно пожарозащитно преддверие;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) при директен достъп от помещения в подземни етажи от категория по пожарна опасност Ф5В и всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, в които се употребяват и/или съхраняват горими вещества и материали - чрез самозатваряща се врата с огнеустойчивост, равна на половината от необходимата огнеустойчивост на стените на стълбището, но не по-малка от EI 60;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) при директен достъп от помещения в надземни и полуподземни етажи от категория по пожарна опасност Ф5В и всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, в които се употребяват и/или съхраняват горими вещества и материали - чрез самозатваряща се врата с огнеустойчивост, равна на половината от необходимата огнеустойчивост на стените на стълбището, но не по-малка от EI 30;
4. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) при достъп от фоайета, коридори, преддверия или тераси - чрез димоуплътнена самозатваряща се врата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се проектирането на стени от стъклени блокчета и остъкление с дебелина най-малко 5 mm на стени и врати при достъп от фоайета, коридори и тераси. За строежи с височина над 28 m остъклението се предвижда съгласно чл. 319, ал. 4.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешават се евакуационни стълбища, незатворени в стълбищни клетки, за:
1. строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф5 - когато стълбищата обслужват не повече от два надземни етажа (включително етажите с директни изходи на нивото на терена) и един подземен (полуподземен) етаж;
2. строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 - когато стълбищата обслужват не повече от пет надземни етажа (включително етажите с директни изходи на нивото на терена) и един подземен (полуподземен) етаж.
(4) Стълбищата по пътя за евакуация се предвиждат с наклон не по-голям от 1:1,5, като широчината на стъпалото е не по-малка от 0,25 m, а височината на стъпалото - не по-голяма от 0,22 m.
(5) Разрешава се наклонът на стълбища към единични работни места да се увеличава до 2:1.
(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Стълбищните клетки, свързващи във вертикално направление два и повече пожарни сектора в една сграда, се проектират при спазване изискванията на чл. 16.
Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При наличие на повече от едно евакуационно стълбище стълбищната площадка може да е част от коридора, при условие че е осигурен алтернативен път за евакуация през съседните помещения към другото евакуационно стълбище (фиг. 14).

Фиг. 14 (изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Външните открити стълбища за евакуация (с изключение на стълбищата, обслужващи сгради от V степен на огнеустойчивост) се проектират от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, като:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) фасадите, които са на разстояние, по-малко от 1,5 m от крайните габарити на стълбището, се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и стълбищата се защитават от помещенията посредством стени с огнеустойчивост най-малко EI 30;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) при наличие на отвори на разстояние от габаритите на стълбището, по-малко от 1,5 m, се предвижда защита чрез капаци или остъкление с огнеустойчивост най-малко EI 30;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) при директни изходи от помещения към външно евакуационно стълбище изходите се предвиждат със самозатварящи се врати с огнеустойчивост най-малко EI 30.
(2) Наклонът на стълбищното рамо на външните стълбища е не по-голям от 1:1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Минималната светла широчина на стълбищното рамо се определя в зависимост от броя на хората, които се предвижда да бъдат евакуирани, при спазване изискванията на чл. 45.
(4) Външните открити стълбища се обезопасяват с парапет с височина не по-малка от 1,2 m.
(5) При евакуацията на не повече от 25 човека външните стълбища може да се изграждат със спираловидна ходова линия. Стълбищата се обезопасяват срещу падане по цялата им височина.
Чл. 52. (1) При евакуацията на 16-50 човека може да се предвиждат вити (спираловидни) или криволинейни стълбища при спазване на следните изисквания:
1. светлата широчина на стъпалото по вътрешната ходова линия (на разстояние 0,30 m навътре от най-тясната част на стъпалото или от проекцията на ограничаващия го парапет) е не по-малка от 0,23 m;
2. светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,2 m;
3. от външната страна на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет.
(2) При евакуацията на повече от 50 човека по вити (спираловидни) или криволинейни стълбища се спазват следните изисквания:
1. минималният светъл диаметър на вътрешния кръг е 0,9 m, а широчината на стъпалото в най-тясната част - 0,23 m;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,5 m (фиг. 15);

Фиг. 15 (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(Фиг. 8 зал. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от двете страни на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет на височина най-малко 1,2 m, с ръкохватки с широчина не повече от 0,10 m (фиг. 16).

Фиг. 16 (предишна фиг. 9 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат при евакуацията на не повече от 15 човека.
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Коридорите, които са елементи на евакуационните пътища, се проектират със стени с огнеустойчивост, определена съгласно табл. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Разрешава се остъкляване без необходимата огнеустойчивост по табл. 3 в участъци на коридори, както следва:
1. за етажите с директни изходи на кота терен - когато остъкленият участък от коридора е между два крайни евакуационни изхода и през него не преминава евакуационният път от стълбищата;
2. за етажите без директни изходи на кота терен - когато участъкът от коридора е между две евакуационни стълбища, отделени от етажното ниво с пожарозащитни стени.
(3) Коридорите с еднопосочна евакуация и с дължина над 10 m (от вратите на най-отдалечените помещения до мястото с възможност за алтернативна евакуация) се отделят от прилежащите им помещения до десетия метър (мерено от мястото с възможност за алтернативна евакуация или вход в стълбище) със самозатварящи се врати с огнеустойчивост не по-малка от:
1. ЕІ 30 - за сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост;
2. ЕІ 15 - за сгради от IV степен на огнеустойчивост.
Чл. 54. (1) Проходите и вратите по пътя за евакуация в строежите се проектират с минимална светла височина 2,0 m.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешават се врати и проходи със светла височина най-малко 1,9 m - за подземни етажи, и най-малко 1,5 m - за тавански етажи и подпокривни пространства.
(3) По пътя за евакуация не се разрешават единични стъпала. При преодоляване на наклони със стъпала се предвиждат най-малко три стъпала в група.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) По пътя за евакуация не се разрешават прагове с височина, по-голяма от 0,015 m, с изключение на случаите, когато се изисква защита срещу разливане на течности извън пределите на помещенията. Праговете по пътя за евакуация се обозначават по подходящ начин (със светоизлъчващи ленти и бои, осветяване и др.).
(5) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) За известяване на възникнал пожар или авария в строежите се предвиждат следните технически средства и сигнали:
1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) с гласово уведомяване, в т.ч. с възможност за ретранслация на записи с готов текст - за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност, в които е предвидено поне едно помещение с възможност за едновременно пребиваване на повече от 100 човека, с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4, за строежи с височина над 28 m - с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4 от първа група, и за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност с атриуми;
2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) със специфичен звуков сигнал на всеки етаж - за строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф5, оборудвани с автоматични пожароизвестителни инсталации, за строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 с височина над 50 m и за общежития с три и повече етажа.
(2) Системите за гласово уведомяване се проектират при спазване изискванията на БДС EN 60849 "Звукови системи за аварийни ситуации".
(3) Системите със специфичен звуков сигнал се проектират при спазване изискванията на:
1. СД CEN 54-14 "Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане" - за строежи, за които съгласно чл. 3, ал. 1 се изисква проектиране на пожароизвестителни системи;
2. БДС EN 60849 "Звукови системи за аварийни ситуации" - за строежите извън тези по т. 1.
Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава разполагането на помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, на складове за течно и газообразно гориво, както и на котелни помещения с котли, работещи с течно и газообразно гориво:
1. под пътища за евакуация;
2. под помещения, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 50 човека;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) под учебни кабинети, занимални, спални, физкултурни салони и други подобни помещения в сгради от подкласове Ф1.1 и Ф4.1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В подземните и полуподземните етажи не се разрешава разполагането на помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2, както и на помещения от подклас Ф2.1, когато те са предназначени за представления за деца (театрални зали, кинозали и др.).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4, предназначени за повече от 400 човека, както и за строежи от клас Ф5, предназначени за повече от 200 човека, се определя изчислителното време за евакуация в зависимост от плътността на човешкия поток и:
1. дължината на евакуационния път и скоростта на движение - за помещения, предназначени за не повече от 50 човека;
2. специфичната пропускателна способност на участъците от евакуационния път и евакуационния капацитет на изходите - за помещения, предназначени за повече от 50 човека.
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изчислителното време за евакуация не трябва да превишава допустимото време, определено от опасните фактори на пожара.
(2) Допустимото време за евакуация от помещения и едноетажни сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В, в които се използват ЛЗТ и ГТ, се определя в съответствие с табл. 9.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допустимото време за евакуация от помещения и едноетажни сгради от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се използват и съхраняват твърди горими материали и негорими вещества, опаковани в горим амбалаж, се определя съгласно колона 3 на табл. 9 независимо от площта на горимите материали.
(4) Данните в табл. 9 не се отнасят за производства, при които опасните фактори на пожара формират критична ситуация за по-кратко време и допустимото време за евакуация подлежи на изчислително определяне (при отделяне на силнотоксични продукти на горене, при възможност за взрив или при друга бързоескалираща аварийна ситуация).
(5) За защита на евакуационния път и за ограничаване разливането на течности извън помещения, както и за събиране на течности при разлив от производствени апарати и съоръжения, се проектират прагове или бордове от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Максималните единични площи за ограничаване на разлива на течности са определени в табл.9.
(6) Допустимото време за евакуация от помещения, в които оборудването работи с инертен газ или в които е предвидено автоматично пожарогасене, се определя съгласно колона 3 на табл. 9.

Таблица 9

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допустимото време за евакуация от помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4, предназначени за повече от 100 човека, както и от строежи, в които е предвидено най-малко едно такова помещение, не трябва да превишава стойностите, определени в табл. 10.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допустимото време за евакуация от помещенията по ал. 1 може да се увеличи 1,5 пъти, при условие че са предвидени автоматична ПГИ и система с гласово уведомяване по чл. 56.
(3) Допустимото време за евакуация от сцени се определя съгласно колона 3 на табл. 10.

Таблица 10

(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.)

Чл. 62. Допустимото време за евакуация от зрителни зали и помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф5, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 3000 човека, се приема в зависимост от обема на залите и помещенията, както следва:
1. до 30 000 m³ - 2,0 min;
2. до 100 000 m³ - 2,2 min;
3. до 200 000 m³ - 3,0 min;
4. по-голям от 200 000 m³ - 4,0 min.
Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При определяне на изчислителното време за евакуация специфичната пропускателна способност (СПС) на участъците от пътя и скоростта на движение на хората при евакуация в зависимост от плътността на човешкия поток се приемат съгласно табл. 11.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(3) Плътността на човешкия поток в евакуационен участък се определя, като броят на евакуиращите се раздели на площта на участъка.
(4) За изходи със светла широчина, по-голяма от 1,6 m, СПС се определя съгласно табл. 11.
(5) Специфичната пропускателна способност при гранична плътност на човешкия поток за изходи с широчина, по-малка от 1,6 m, се определя съгласно табл. 12.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Скоростта на движение и СПС в наклонените участъци, преодолявани без стъпала, се определят както при движение по хоризонтален евакуационен път.

Таблица 11

Таблица 12

Фиг. 17

7. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) широчината на евакуационния изход е не по-малка от широчината на евакуационната пътека, водеща към него;
8. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) не се разрешава кръстосване на напречните и надлъжните евакуационни пътеки в зали с фиксирани места в редове; всяко пресичане на тези пътеки се предвижда като T-образен възел (фиг. 18);

Фиг. 18

9. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) напречните евакуационни пътеки не могат да бъдат със стъпала в местата, където проходите между редовете срещат евакуационните пътеки;
10. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) прибиращи се или телескопични седалки, когато са в разпънато положение, се осигуряват със заключващи устройства към пода за недопускане на преместване;
11. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) стъпалата в помещения с над 250 места се осветяват по подходящ начин.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Помещения и зали, предназначени за повече от 100 човека и разположени в строежи от подклас Ф2.1, се оборудват със столове, изпълнени от продукти, класифицирани по отношение реакцията им на огън в следните класове:
1. за продуктите от дърво - С-d0, s1, съгласно БДС EN 13501-1 "Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън";
2. за продуктите от пластмаса - V-0, съгласно БДС ЕN 60695-11-10 "Изпитване на опасност от пожар. Част 11-10: Изпитвателни пламъци. Хоризонтален и вертикален метод за изпитване с пламък с мощност 50 W";
3. за продуктите за тапициране (пенопласти) - HF-1, съгласно БДС ISO 9772 "Разпенени пластмаси. Определяне характеристиките при хоризонтално горене на малки пробни тела, подложени на малък пламък";
4. за текстилните продукти - клас 1, съгласно БДС EN 13773 "Текстил и продукти от текстил. Поведение при горене. Завеси и пердета. Схема за класификация.
Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Глава осма
ВЕНТИЛАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вентилация за предотвратяване на пожар се предвижда за помещенията, зоните или съоръженията, в които при нормална експлоатация се отделят горими вещества и може да се създаде обща или локална експлозивна атмосфера.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Засмукване от вентилационните инсталации по ал. 1 се предвижда в зоните с най-голямо наслояване на експлозивоопасни вещества.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(5) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се осигурява подналягане, като обемът на приточния въздух се приема до 90 % от обема на засмуквания въздух. Подналягането се осигурява от автоматични контролери за дебит и налягане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Въздухопроводи, през които преминават газове и пари с плътност, по-малка от плътността на въздуха, се проектират и изпълняват по цялата им дължина с възходящ наклон към вентилатора така, че да не се допуска задържане на газове и пари в тях.
Чл. 68. Ежекторно засмукване (вместо вентилатори) се проектира за местни смукателни инсталации при отделяне на:
1. прах, който се взривява не само от удар, но и от триене;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) големи количества горими газове и пари (ацетилен, етер и др.).
Чл. 69. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При проектирането на смукателни инсталации, обслужващи технологични съоръжения, работещи с експлозивоопасни вещества (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и др.), се предвиждат блокировки за осигуряване изключването на технологичните съоръжения при спиране на вентилацията.
Чл. 70. Сушилните съоръжения се осигуряват с автоматични устройства за поддържане на нагряването в тях до допустимата технологична температура.
Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) За производства, при които е възможно отделянето и натрупването на горими прахове или летящи частици, освен аспирационна инсталация се предвижда и хидрообезпрашаване, при условие че то не влияе на технологичния процес.
(2) Не се допуска хидрообезпрашаване или овлажняване на въздуха в помещения, в които при смесването на влага и горим прах или летящи частици се образува експлозивна атмосфера (при производство на калциев карбид, при рудомелене в заводи за сярна киселина и др. под.).
(3) Не се допуска проектирането на филтри за вентилационни инсталации, отделящи токсични вещества при горене, в сгради, в които е предвидено най-малко едно помещение за едновременно пребиваване на повече от 100 човека, и за сгради с височина над 28 m.
Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За помещения от категории по пожарна опасност Ф5Б и Ф5В, в които се отделя и натрупва горим прах или летящи частици, се предвиждат стационарни или подвижни прахосмукачки, предназначени за експлоатация в експлозивна атмосфера.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината от етажните евакуационни пътища и за създаване на повишено налягане в сгради с височина над 28 m се проектират при спазване изискванията на чл. 326 и 327.
Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Пожарните сектори и частите на сградата, разделени с брандмауери, се проектират със самостоятелни вентилационни и климатични инсталации.
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За подземните складови помещения с площ над 5 m2 от категория по пожарна опасност Ф5В, в които не се изисква ВСОДТ (за помещенията и обслужващия ги коридор), се предвижда възможност за естествено отвеждане на дима посредством отвор (остъкление) с площ не по-малка от 1 % от площта на пода или принудителна смукателна вентилация с кратност на въздухообмена не по-малко от 3 h-1.
Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Помещенията за зареждане на акумулатори (киселинни или алкални) се отнасят към категория по пожарна опасност Ф5В, когато:
1. в схемата за управление и автоматика на акумулаторната батерия е предвидена блокировка на зарядните агрегати и вентилационната уредба, която осигурява концентрация на водород преди началото на зареждането, по време на зареждането и след неговото завършване два и половина пъти под долната експлозивна граница;
2. при неработеща принудителна вентилация концентрацията на водород не образува експлозивна атмосфера в обем, по-голям от 5 % от свободния обем на помещението, и е осигурена естествена вентилация;
3. акумулаторите не образуват експлозивна атмосфера.
(2) Количеството водород (VH2) в m3, което се отделя при зареждане на киселинни акумулатори за 1 час, се определя по формулата:

където:
В е коефициент, определящ отделянето на водорода при зареждане от 0,92 до 0,98;
Iload - токът на зареждане, А;
N - броят на елементите, които се зареждат;
T₀ - термодинамичната температура, 273 °К;
t - температурата на помещението, °С;
P - действителното налягане на въздуха за дадена местност, mmHg.
(3) При зареждане на няколко акумулаторни батерии и след преобразувания формулата по ал. 2 придобива вида:

(4) Количеството водород (V_H2) в m³, което се отделя при зареждане на алкални акумулатори за 1 час, се определя по формулата:

където К е коефициент на увеличаване на количеството отделящ се водород; приема се от 1,2 до 1,3.
(5) Концентрацията на водород (С_H2) в % по обем в помещението се определя по формулата:

където:
V_H2 е количеството отделен водород, m3;
V_frv - свободният обем на помещението, m3.
(6) Необходимият минимален дебит (V_B3) в m³/h на вентилационната уредба се определя по формулата:

където:
Ψе коефициент на неравномерност на отделянето и разпространението на водород във въздуха на помещението (Ψ≥ 5);
C_дег е долната експлозивна граница на водорода.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се допуска обединяване на засмуквания въздух от вентилационните инсталации, когато той съдържа:
1. газове, пари или прах, при химическото съединяване или при механичното смесване на които температурата се повишава, вследствие на което може да се получи възпламеняване, горене или взрив (например при смесване на калциев карбид с водни пари, на алуминиева пудра с водни пари, на хлор с водород и др.);
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) вещества, които могат да влязат във взаимодействие помежду си (цианови съединения, хлорпикрин, хлор и амоняк и др.) и да образуват експлозивна атмосфера;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) горими вещества, които могат да полепнат или да кондензират във въздухопроводите.
Чл. 79. (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В помещения с електрически машини, апарати и съоръжения, съседни на помещения със зони "0", "1" и "2" по чл. 268, се проектира приточна вентилация за осигуряване на повишено налягане не по-малко от 20 Ра.
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се допуска рециркулация на въздуха в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.
Чл. 81. (1) Между аспирационните уредби за транспортиране на горими материали (отпадъци) и пещите се предвижда приемен бункер, изпълнен от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) Преди приемния бункер се предвижда пожарна клапа с огнеустойчивост EI 60.
Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За случаите на възникване на пожар се предвижда автоматично затваряне на пожарните клапи (автономно или по сигнал от пожароизвестителната система) и автоматично или ръчно изключване на вентилационните инсталации с изключение на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината и вентилационните системи по чл. 75.
Чл. 83. (1) (Предишен текст на чл. 83, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Кратността на вентилацията по чл. 66, ал. 1 за помещения от категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се определя в съответствие с табл. 13 или чрез изчисления съобразно параметрите, определени в технологичния проект. При определяне на кратността на въздухообмена в помещението се отчита количеството въздух, засмуквано от общообменните и местните (локалните) вентилационни системи.

Таблица 13

(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Забележка. (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Кратността на въздухообмена за помещения с височина над 6 m се определя, като обемът се изчислява при височина 6 m.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За помещения извън тези по ал. 1 кратността на вентилацията по чл. 66, ал. 1 се приема не по-малко от 3 h-1 (от пълния обем на помещението).

Раздел II
Аварийна вентилационна инсталация

Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Аварийна вентилационна инсталация се проектира за зоните и помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, както и за помещения от клас по функционална пожарна опасност Ф5 с газифицирани съоръжения, в които при авария е възможно да се образува експлозивна атмосфера в обем, по-голям от 5% от свободния обем на помещението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Кратността на въздухообмена на аварийната вентилационна инсталация се приема не по-малко от 8 h^-1 (от пълния обем на помещението) независимо от кратността на другите постоянно действащи общообменни и местни (локални) вентилации в помещението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Кратността на аварийната вентилационна инсталация може да се определя и по изчислителен начин съгласно параметрите, определени в технологичния проект, но тя не може да е по-малка от изискващата се кратност по ал. 2.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Аварийната вентилационна инсталация се предвижда блокирана с газоанализатори, подаващи звуков и светлинен сигнал. Когато в помещението се достигне концентрация 10 % от ДЕГ на отделяното вещество, аварийната вентилационна инсталация се включва автоматично от сигнал на газоанализаторите.
(2) За аварийните вентилационни инсталации по ал. 1 се осигурява възможност и за ръчното им включване посредством пускова апаратура, монтирана до входа на помещението.
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Засмукване от аварийните вентилационни инсталации се предвижда в зоните с най-голямо отделяне и наслояване на експлозивоопасни вещества.
Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) За помещенията с аварийна смукателна вентилация се предвижда компенсация на въздух по естествен или механичен начин.
(2) Аварийна приточна вентилационна инсталация се проектира, когато не се допуска преминаване през смукателните вентилатори на експлозивоопасни газове и пари поради опасност от възпламеняване при триене. В помещението се предвиждат изходящи отвори, чието разположение се съобразява с плътността на изпускания продукт.
Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Аварийните смукателни вентилационни инсталации се проектират с вентилатори съгласно чл. 278.
Чл. 89. (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изхвърлянето на въздуха от аварийната вентилация се извършва съобразно плътността на изпускания продукт, на разстояние най-малко 10 m от възможни източници на възпламеняване и в естествено проветрявани зони на територията на обекта.
(ал. 2 отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Раздел III
Вентилационни помещения и камери, въздухопроводи, филтри и клапи

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Съоръженията на приточните и смукателните вентилационни инсталации се предвиждат извън сградите или във вентилационни камери или помещения, когато:
1. обслужват помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;
2. обслужват помещения от категория по пожарна опасност Ф5В, при условие че вентилационната или климатичната инсталация е с производителност, по-голяма от 50 000 m³/h;
3. са разположени в тавански или подземни помещения от категория по пожарна опасност Ф5В или в складови помещения.

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Местни смукателни вентилатори се допускат в производствени помещения и в зони от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при спазване изискванията на чл. 279.
Чл. 93. Резервни вентилатори, които се включват автоматично при спиране на основните вентилатори, се предвиждат в следните случаи:
1. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) при вентилиране на помещения за ЛЗТ и ГТ (с изключение на котелни помещения);
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) при невъзможност за прекратяване на технологичния процес, свързан с отделяне на експлозивоопасни вещества;
3. (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 94. (1) Не се допуска разполагането в едно вентилационно помещение (камера) на:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) вентилатори на приточна или смукателна инсталации, обслужващи помещения, разделени с брандмауери;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) вентилатори за смукателна инсталация, обслужващи помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, съвместно с вентилатори, обслужващи помещения от категории Ф5В, Ф5Г и Ф5Д или от клас по функционална пожарна опасност Ф1 до Ф4.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се вентилаторите на приточните и смукателните инсталации, обслужващи производствени помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, да се разполагат в общо вентилационно помещение. В местата на преминаване на въздухопроводите през стените на вентилационното помещение за съоръженията на приточните и смукателните вентилации се предвиждат пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент, съгласно чл. 91.
Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вентилационните помещения за приточните вентилации, които обслужват помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с изходи, ориентирани непосредствено навън, в коридори или в стълбища.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се изходите на вентилационните помещения да са ориентирани към помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д.
Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вентилационните помещения на смукателните вентилации, които обслужват помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с изходи, ориентирани непосредствено навън или извеждащи през пожарозащитно преддверие в коридор или в стълбище.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изходите на вентилационните помещения с площ до 100 m2 могат да бъдат ориентирани към обслужваните помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при условие че във вентилационното помещение е предвидено електрическо оборудване със защита като тази на обслужваните помещения и с дистанционно устройство за управление на вентилацията.
Чл. 97. Във вентилационните помещения, които обслужват производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се осигурява повишено налягане най-малко 20 Ра.
Чл. 98. Пожарозащитните преддверия към производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се проектират с повишено налягане най-малко 20 Ра и с кратност на въздухообмена 2 h-1, които се осигуряват от автоматични контролери за налягане и дебит.

Чл. 100. Топлоизолацията на въздухопроводите, преминаващи през комуникационните вертикални шахти на сградите, се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от A2.
Чл. 101. (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 102. (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Въздухопроводите на смукателните инсталации, засмукващи горими прахове, летящи частици и аерозоли, се проектират с кръгло или овално сечение.
(2) Не се допуска съединенията на смукателните въздухопроводи за въздух или дим с температура, по-висока от 80°С, да се запояват с калай или други подобни материали.
Чл. 103. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се допуска разполагането на въздухопроводни канали под нивото на пода в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, в които може да има напластяване на експлозивоопасни газове и пари.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за приточни инсталации за продухване на електродвигатели, чиито въздухопроводни канали са с непрекъснато действаща приточна вентилация или са запълнени с пясък.
Чл. 104. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Смукателните въздухопроводи в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се разполагат на достъпни за наблюдение места. За почистването на въздухопроводи, през които преминават горими прахове и експлозивоопасни аерозоли, се предвиждат устройства или лесноразглобяеми звена.
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянието между смукателните въздухопроводи, нагрети до температура, по-висока от 80°С, и въздухопроводите за експлозивоопасни газове, пари и прахове е най-малко 1 m. Въздухопроводите за експлозивоопасни газове или пари с ниски температури се разполагат под въздухопроводите за транспортиране на смеси с по-високи температури.
Чл. 106. (1) Отворите за засмукване или изхвърляне на въздуха се предвиждат на места, където няма опасност от попадане на искри в смукателните отвори или в изхвърления въздух.
(2) Под корнизите на покривите и в таваните не се допуска изхвърлянето на въздух с температура, по-висока от 80°С.
Чл. 107. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изходящите отвори на въздухопроводи, през които в атмосферата се изхвърлят взривоопасни пари и газове, са на разстояние най-малко 5 m от отваряеми прозорци и други отвори в стените и покривите така, че да е предотвратена възможността за попадане на искри в изхвърляния въздух.
Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) При проектирането на въздухопроводи, преминаващи през покриви и покривни изолации, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън B - F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, се спазват изискванията по чл. 133, като изходящият или входящият отвор е на разстояние най-малко 1 m над тях.
Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В помещенията от категория по пожарна опасност Ф5Б се предвиждат мокри филтри или прахоуловители с непрекъснато действие, конструирани така, че да е предотвратено искрообразуване.
(2) За инсталации с производителност до 15 000 m3/h се допуска периодично ръчно отделяне на праха.
Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Циклоните и бункерите към тях за горим прах и за горими отпадъци се предвиждат извън сградите, на разстояние най-малко 8 m от тях.
(2) Разстоянието по ал. 1 не се нормира, ако сградата е отделена от циклоните и бункерите с плътна стена, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Стената се проектира с размери, равни на габаритните размери на циклоните и бункерите плюс 2 m в хоризонтално и вертикално направление.
(3) 3а прахове, отделяни при шлайфането на лакирани плоскости, се проектират отделни циклони и бункери.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сухите прахоуловители за пречистване на въздуха от горим прах се оборудват с устройства за освобождаване на налягането при взрив.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Допуска се циклоните, прахоутаечните камери, филтрите и други подобни съоръжения и бункерите към тях за горим прах да се разполагат вътре в помещенията (сградите), ако са комплектувани със системи за защита или предотвратяване на експлозия и пожар.
Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 112. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Глава девета
ДИМО- И ТОПЛООТВЕЖДАНЕ
(Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) При възникване на пожар димо- и топлоотвеждането се осъществяват посредством вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ), оборудвани със съоръжения и инсталации за подаване на чист въздух, за отвеждане на дима и топлината и за ограничаване на разпространяването им.
(2) Отвеждането на дима и топлината се осъществява посредством:
1. димни люкове - за естествена ВСОДТ, или;
2. вентилатори с механично задвижване - за принудителна ВСОДТ.
(3) Подаването на чист въздух се осъществява посредством приточни отвори или принудителна приточна вентилация при спазване изискванията на тази глава.
(4) В едно помещение не се разрешава проектиране на ВСОДТ със:
1. комбинирано отвеждане на димните продукти посредством димни люкове и вентилатори с механично задвижване;
2. комбинирано подаване на чист въздух от приточни отвори и приточна принудителна вентилация.
(5) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират за:
1. помещения от класове по функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3, Ф.3.4, помещения от класове по функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 с категория по пожарна опасност Ф5В, при площ на помещението и плътност на топлинно натоварване, попадащи в обхвата на критериите в колона 1 (за прозоречни помещения) или колона 2 (за безпрозоречни помещения) на табл. 14;
2. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) подземни и безпрозоречни гаражи, когато броят на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 10 и повече;
3. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) затворени надземни и полуподземни гаражи, извън тези по т. 2, когато броят на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 20 и повече;
4. строежи с атриуми;
5. помещения от всички класове по функционална пожарна опасност, разположени в подземни етажи и предназначени за повече от 100 човека, при плътност на топлинно натоварване над 25 kWh/m2, независимо от площта на помещението;
6. коридори на подземни и полуподземни етажи с дължина, по-голяма от 20 m, когато най-малко едно от помещенията, обслужвани от коридора, има топлинно натоварване с плътност над 100 kWh/m2 и в него не е предвидена ВСОДТ.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) За изчислителна площ на помещението и на гаражната клетка при определяне на необходимостта от ВСОДТ по ал. 5 се приема площта между стени с минимална огнеустойчивост съгласно колона 4 на табл. 3 в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата. Вътрешните преградни стени се предвиждат без отвори, с изключение на такива, защитени до изискващата се минимална огнеустойчивост на стената, както и отвори, в които са монтирани плътни врати.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Изискването по ал. 5 не се прилага за помещения в сгради или в отделни части от тях (по смисъла на чл. 12, ал. 1), за които е допустима V степен на огнеустойчивост, за помещения с газови, прахови или аерозолни пожарогасителни инсталации, както и за помещения по ал. 5 с постоянно разкрити отвори към външна среда с обща геометрична площ най-малко 10 % от площта на помещенията.
(8) Помещенията, в които се проектират ВСОДТ, се отделят от останалата част на сградата, в която не се предвиждат ВСОДТ, посредством стени с огнеустойчивост най-малко Е 30 от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В и със защитени отвори над незадимяемата зона до същата огнеустойчивост.
(9) Вратите и капаците за защита на отворите в стените по ал. 8 се предвиждат самозатварящи се.
Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Димните люкове се проектират в покрива или фасадата на сградата над незадимяемата зона и се предвиждат с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне.
(2) Приточен отвор е всеки отвор към външна среда, предназначен за постъпване на чист въздух в помещението (включително прозорци с ъгъл на отваряне най-малко 30°, плъзгащи се и вдигащи се врати, както и врати с ъгъл на отваряне най-малко 60°), с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне или постоянно разкрит, отговарящ на изискванията по чл. 118, ал. 1 или 2. Вратите, прозорците и устройствата, монтирани в приточните отвори, се предвиждат с механизми за фиксиране в отворено положение при задействане на ВСОДТ.
(3) Стойността на аеродинамичната площ на приточните отвори по ал. 2 се приема, както следва:
1. за отвори с монтирани в тях устройства - в съответствие с определеното от производителя;
2. за плъзгащи се и вдигащи се врати, врати с ъгъл на отваряне 90° и повече и постоянно разкрити отвори (без монтирани в тях устройства, жалузи, решетки и др.) - 0,7 от стойността на геометричната им площ;
3. за врати с ъгъл на отваряне от 60 до 90° - 0,6 от стойността на геометричната им площ;
4. за прозорци:
а) с ъгъл на отваряне 90° и повече - 0,65 от стойността на геометричната им площ;
б) с ъгъл на отваряне от 60 до 90° - 0,5 от стойността на геометричната им площ;
в) с ъгъл на отваряне от 45 до 60° - 0,4 от стойността на геометричната им площ;
г) с ъгъл на отваряне от 30 до 45° - 0,3 от стойността на геометричната им площ;
5. извън случаите по т. 1, 2, 3 и 4 - 0,3 от стойността на геометричната им площ.
Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Димните люкове се инсталират така, че разстоянието от горната им димоотвеждаща повърхност до водоотвеждащата повърхност на покрива да е най-малко 0,3 m.
Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Димните люкове се проектират равномерно разположени в рамките на димен резервоар. Максималната единична аеродинамична площ на димен люк с изключение на димните люкове за сцени на помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 е, както следва: 2,40 m2 - за помещения с височина до 4 m и с наклон на покрива до 12°, и 4 m2 - за помещения с по-голяма височина или с по-голям наклон.
(2) Димните люкове се предвиждат с класификация по огнеустойчивост минимум В300 и с минимален клас по реакция на огън Сd0.
(3) Димните люкове на покривите на сградите се проектират на разстояние най-малко 2,5 m от стените на помещенията и от вертикалните прегради, обособяващи димните резервоари, и на разстояние най-малко 5 m от брандмауери. При разполагането на димен люк на покрива на сграда с по-ниска кота корниз от съседната сграда разстоянието от димния люк до съседната сграда е не по-малко от 8 m.
(4) Димните люкове на фасадите на помещенията се проектират на разстояние най-малко 2,5 m от съседните стени и на разстояние най-малко 5 m от брандмауери.
(5) Фасадните димни люкове за всеки димен резервоар се дублират на най-малко две различни фасади, като при скорост на вятъра над 1 m/s се осигурява отварянето им от подветрената страна на сградата посредством система за следене посоката на вятъра (ветрова централа).
Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) В помещенията, в които за отвеждане на дима и топлината се предвиждат димни люкове, за подаване на чист въздух се проектират:
1. приточни отвори с аеродинамична площ не по-малка от аеродинамичната площ на димните люкове в най-големия димен участък (ДУ), или
2. приточна принудителна вентилация с производителност, осигуряваща не по-малко от 80 % от изискваната кратност на смукателната принудителна вентилация по табл. 14 за най-големия ДУ; скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 5 m/s.
(2) В помещенията, в които за отвеждане на дима и топлината се предвиждат вентилатори с механично задвижване, за подаване на чист въздух се проектират:
1. приточни отвори с площ, осигуряваща скорост на постъпващия въздух в помещението не по-голяма от 5 m/s, или
2. приточна принудителна вентилация с производителност, осигуряваща не по-малко от 80 % от изискваната кратност на смукателната принудителна вентилация по табл. 14 за най-големия ДУ; скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 5 m/s.
Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Приточните отвори се разполагат равномерно в рамките на помещението, като горният край на отворите е на височина най-малко 1 m под горния край на незадимяемата зона.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Допуска се при естествено отвеждане на дима и топлината като приточни отвори да се използват димните люкове на съседни димни резервоари в същото помещение. В този случай долният край на димната преграда се проектира на разстояние най-малко 1 m под горния край на незадимяемата зона, като на разстояние 1 m от двете страни на проекцията на димната преграда върху пода не се предвиждат горими материали.
(3) Местата на подаване на чист въздух посредством приточна принудителна вентилация се проектират в съответствие с ал. 1, като въздушната струя се насочва към пода на помещението.
Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Вентилаторите за отвеждане на дима и топлината с механично задвижване се предвиждат с минимална класификация по огнеустойчивост F300. Захранващите кабели се осигуряват срещу повреди от топлинно въздействие при пожар в продължение на най-малко 60 min в сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост и най-малко 30 min в сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост. Захранващите кабели на останалите елементи на естествените и принудителните ВСОДТ (димни люкове, приточни отвори, димни прегради, табла за управление и др.) трябва да са с класификация Р (РН) 30 или под конструкции и покрития, осигуряващи огнеустойчивост ЕІ 30.
(2) Въздухопроводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти директно навън от помещението и клапите за контрол на дима (в случаите по чл. 123, ал. 3) се предвиждат с минимална огнеустойчивост в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата, както следва:
1. Е300 60 - за сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост;
2. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Е300 30 - за сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост и от стоманени незащитени конструкции.
(3) Въздухопроводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти през съседни помещения и клапите за контрол на дима (в случаите по чл. 123, ал. 3) се предвиждат с минимална огнеустойчивост в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата, както следва:
1. ЕІ 60 - за сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост;
2. ЕІ 30 - за сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост.
(4) Въздухопроводите на смукателна ВСОДТ, преминаващи през съседни помещения, разделени с пожарозащитни прегради, както и клапите за контрол на дима се предвиждат с минимална огнеустойчивост, равна на огнеустойчивостта на съответната преграда.
Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Височината на помещенята се определя от пода до тавана на помещенията, като окачените тавани не се вземат предвид в случаите, при които отворите в тях са повече от 25 % от площта им.
(2) При отвори в окачени тавани с площ, по-малко от 25 % от площта им, за осигуряване на ефективно отделяне на дима и топлината се предвиждат направляващи канали от окачения таван към устройствата по чл. 113, ал. 2, изпълнени от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Когато в пространството между окачения таван и тавана на помещението са предвидени горими материали или строителни продукти с клас по реакция на огън, по-нисък от А2, се осигурява димен люк с аеродинамична площ не по-малко от 1 m2 на всеки 400 m2 площ или принудителна смукателна ВСОДТ с кратност на въздухообмена 3 h-1.
Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват от централи с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа. Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се задействат ръчно дистанционно и автоматично. В случай че в помещението са проектирани два и повече ДУ, се предвиждат технически решения за гарантиране задействането на ВСОДТ в ДУ, в който е възникнал пожар.
(2) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират така, че до 60 s от задействането на командния сигнал да достигат проектното ниво на производителност.
(3) Отварянето на приточните отвори или задействането на приточната вентилация на ВСОДТ се осъществява непосредствено след отварянето на димните люкове или задействането на смукателната вентилация на ВСОДТ.
(4) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването.

(5) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината от складове от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 с автоматични спринклерни пожарогасителни инсталации по чл. 208, ал. 2 се задействат единствено ръчно дистанционно, като в непосредствена близост до изхода от сградата се предвижда бутон за задействане на системата от спасителните екипи.
Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) За ограничаване на разпространението на димни продукти при пожар и за ефективното им отстраняване от помещенията се проектират димни резервоари, обособени с междуетажни преградни и покривни конструкции с минимална огнеустойчивост Е30 и:
1. с активни или стационарни димни прегради с минимална класификация по огнеустойчивост D 30 (DН 30) и с минимален клас по реакция на огън С d0, и/или
2. със стени с минимална огнеустойчивост Е30.
(2) При обособяването на димни резервоари в помещение се спазват следните изисквания:
1. минималната площ на димния резервоар е 300 m² - за помещения с площ над 300 m2;
2. при наличие на димни люкове максималната площ на димния резервоар е 2000 m2, а при наличие на вентилатори с механично задвижване - 2600 m²; максималната дължина на всеки димен резервоар по осите е 60 m;
3. при наличие на димни люкове максималната площ на димния резервоар в атриуми е 1000 m², а при наличие на вентилатори с механично задвижване - 1300 m²; максималната дължина на всеки димен резервоар по осите е 40 m.
Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Минималните стойности на аеродинамичната площ на димните люкове или кратността на въздухообмена на принудителната ВСОДТ в помещенията се определят за всеки димен участък, както следва:
1. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 1 - по табл. 14, в зависимост от височината на незадимяемата зона в ДУ, площта и височината на ДУ, плътността на топлинното натоварване;
2. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 2 и 3 - съгласно забележка 1 към табл. 14;
3. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 4 - съгласно раздел I на глава тринадесета;
4. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 5 - по табл. 14, в зависимост от височината на незадимяемата зона в ДУ, площта и височината на ДУ, плътността на топлинното натоварване;
5. за коридорите по чл. 113, ал. 5, т. 6 - съгласно забележка 2 към табл. 14.
(2) За помещения със спринклерна пожарогасителна инсталация стойностите на аеродинамичната площ на димните люкове и кратността на въздухообмена по табл. 14 се намаляват с 50 %.
(3) Когато един вентилатор с механично задвижване обслужва повече от един ДУ, дебитът му може да бъде сведен до този, изискван за най-големия ДУ, при осигуряване на клапи за контрол на дима.
(4) Стойностите на плътността на топлинното натоварване в помещенията в зависимост от тяхното предназначение се определят съгласно приложение № 9.
(5) Височината на незадимяемата зона в ДУ се определя при спазване на следните изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) не по-малко от височината от пода до кота 0,2 m над горния край на най-високо разположения незащитен отвор към съседно помещение, но не по-малко от 2 m от най-високо обитаемата кота в ДУ, и
2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) за амфитеатрални помещения (кина, театри и др. под.) не по-малко от 2 m над най-високо обитаемата кота в ДУ, или 80 % от осреднената височина на помещението, и
3. не по-малко от височината от пода до кота 0,2 m над долния край на димната преграда, с изключение на случаите по чл. 118, ал. 2, и
4. не по-малко от височината от пода до кота 1,0 m над долния край на димната преграда - в случаите по чл. 118, ал. 2.
(6) При определяне на височината на незадимяемата зона по ал. 5 максималната й стойност се приема не повече от 80 % от височината на ДУ, а минималната - не по-малко от 50 % от височината на ДУ.
Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Оразмеряването на вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината може да се извършва и въз основа на методите по БДС EN 12101 "Системи за управление на дим и топлина", свързани с частите за проектиране от същия стандарт, както и въз основа на методите по СД СЕN/ TR 12101-5 "Системи за управление на дим и топлина. Инструкции за функционални препоръки и изчислителни методи при системите за вентилация на дим и остатъчна топлина" за видовете строежи, за които по табл. 1 от СД СЕN/ TR 12101-5 са определени стандартни стойности за параметрите за проектни пожари.

Таблица 14

Площ на димните люкове и кратност на принудителната вентилация на ВСОДТ

Забележки:

3. За сцени на помещения в сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 с височина, по-голяма от 10 m, стойностите за естествената ВСОДТ по табл. 14 се приемат за всеки 10 m от височината им.
4. За димни участъци с височина над 10 m, с изключение на сцени в помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1, производителността на принудителната вентилация на ВСОДТ се определя на база обем на димния участък с височина 10 m.
5. Производителността на принудителната вентилация на ВСОДТ се определя на база геометричния обем на димния участък.
6. При наличие на окачени тавани с площ на отворите в тях, по-малка от 25 % от площта им, за отстраняване на дима и топлината в окачения таван към направляващия канал се проектира отвор с площ, два пъти по-голяма от аеродинамичната площ на димния люк.
7. (нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) За междинна стойност на височината на незадимяемата зона y се приема по-голямата височина, съответно по-голямата аеродинамична свободна площ на димните люкове и кратност на принудителната вентилация, като не се допуска интерполация.

Глава десета
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДНИТЕ ОТОПЛИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ

Раздел I
Локално отопление

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Локално (местно) отопление се осигурява посредством разположени в помещенията горивни устройства (печки, нагреватели и др.) на твърдо, течно и газообразно гориво или електрическа енергия.
Чл. 126. (1) Не се допуска локално отопление в следните сгради и помещения:
1. помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) помещения от категория по пожарна опасност Ф5В с площ, по-голяма от 100 m2, в които се отделят горими прахове или летящи частици;
3. (попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф3.1, Ф3.2 и Ф3.4, предназначени за повече от 300 човека;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.2 и Ф3.3 с площ, по-голяма от 100 m2;
5. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сгради и помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 с повече от 100 човека и от подклас на функционална пожарна опасност Ф4.1 с повече от 200 човека;
6. сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 за техническо обслужване, ремонт и съхранение на летателна техника;
7. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сгради и помещения на кислородни станции (от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1);
8. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) гаражи за повече от десет автомобила и сервизни работилници с повече от десет поста (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2 от категория по пожарна опасност Ф5В);
9. хранилища за филмови ленти (от подклас Ф5.2);
10. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) складове от категория по пожарна опасност Ф5В с площ, по-голяма от 200 m2.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за каталитични излъчватели с инфрачервени лъчи, за термопомпени климатизатори - разделна система, както и за газови излъчватели, при които изгарянето на горивото се извършва извън отопляемото помещение. Уредите се предвиждат със съответната защита съгласно глава дванадесета, като повърхностната температура на уредите (отоплителните повърхности) не трябва да превишава температурата на самовъзпламеняване на средата.
Чл. 127. (1) (Предишен текст на чл. 127, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Комините на сградите се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост G 100, съгласно БДС EN 13501-2 "Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 2: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на устойчивост на огън с изключение на вентилационни инсталации". Фугите се запълват по цялата дължина на комина.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допускат се метални комини, които не отговарят на изискванията по ал. 1, в случай че те са проектирани на разстояние най-малко 1,5 пъти диаметъра на комина, но не по-малко от 0,3 m от елементите на сградата, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън В - F.
Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Комините за отоплителни устройства, предвидени за температурна обработка на хранителни продукти, се проектират с клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост G 50, без отвори към съседни помещения по цялата височина.
Чл. 129. Когато комините пресичат междуетажни конструкции с надлъжни канали, последните се запълват плътно със слой продукти с клас по реакция на огън най-малко А 2 и с дебелина най-малко 0,15 m.
Чл. 130. (1) За всяка печка се предвижда отделен димоотводен канал.
(2) Един димоотводен канал може да обслужва две печки в едно жилище, разположено на един етаж, при условие че вертикалното разстояние между отворите за заустване е най-малко 0,3 m.
(3) За печки в жилища, разположени на различни етажи, се предвиждат комини сифонен тип.
Чл. 131. (1) Димоотводните канали на комините се проектират отвесни.
(2) Отклонения по ал. 1 се допускат до 30° спрямо вертикалата с дължина до 1 m.
Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Отворите за почистване на комините са на разстояние най-малко 0,45 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън. Отворите се изпълняват плътно затворени с капаци от продукти с клас по реакция на огън А1.

Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Локалните отоплителни уреди и димоотводните им тръби се разполагат в съответствие с техническите спецификации и инструкции на производителя и на разстояние най-малко 0,5 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В - F.
Чл. 135. Димоотводните тръби се включват в комините така, че да не пресичат подовите конструкции.
Чл. 136. Зидани печки (камини) се изпълняват върху основа от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Подовете, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D-F, се проектират на конзоли от продукти с клас по реакция на огън А1, вградени в носещи стени върху плътна изолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, с дебелина до нивото на огнището най-малко 0,25 m.
Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се локално отопление с газови уреди на помещения извън тези по чл. 126, ал. 1 при спазване изискванията на раздели ІІІ, ІV и V от глава шеста на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ и на раздел Х от глава втора на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 82 от 2004 г.). За помещения, разположени в полуподземни или подземни етажи и предназначени за повече от 50 човека, не се допуска локално отопление с газови уреди.
Чл. 138. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се съхраняването на твърдо гориво в помещения на сгради или в пристроени навеси с конструкции от строителни продукти с клас по реакция на огън А1.

Раздел II
Централно отопление

Чл. 140. Не се разрешава разполагането на отоплителни тела и на топлопроводи в помещения, в които се съхраняват или употребяват вещества и материали, които се самовъзпламеняват при допир с нагрети повърхности (пари от серовъглерод, прах от алуминиев триизобутил и др.) или се разлагат при контакт с водата (калциев карбид и др.).
Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава рециркулация на въздуха за въздушно отопление в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. Когато при производства с горим прах или летящи частици по технологични причини се налага повторно използване на въздуха за отопление, той се очиства от праха или летящите частици преди засмукването му от вентилатора.
Чл. 142. Отоплителната инсталация се проектира за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и тръбопроводите, по-ниска най-малко с 20 % от температурата на самовъзпламеняване на веществата, които се използват в отопляемото помещение.
Чл. 143. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За централното отопление на сгради с производства от категории по пожарна опасност Ф5Б и Ф5В, при които се отделя горим прах или летящи частици, се предвиждат отоплителни тела с гладка повърхност с оглед лесното им почистване.
Чл. 144. Отоплителните тела в сгради се проектират така, че да не се намалява необходимата широчина на пътищата за евакуация. Когато няма друга техническа възможност, отоплителните тела се разполагат в ниши или на височина, по-голяма от 2 m.
Чл. 145. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Топлопроводи, при които температурата на топлоносителя е по-висока от 100°С и които пресичат конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В-F, се проектират в кожуси от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Разстоянието между кожуха и топлопровода се предвижда не по-малко от 15 mm и запълнено с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
Чл. 146. Когато температурата на топлоносителя е по-висока от 120°С, отоплителните тела и топлопроводите се предвиждат на разстояние най-малко 0,1 m от строителни конструкции и продукти с класове по реакция на огън D-F.
Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) 3а помещенията на ацетиленови уредби се проектира централно отопление с температура на отоплителните тела и на топлопроводите до 100 °С, като температурата в помещенията не трябва да е под 5 °С.
Чл. 148. (1) Отоплителните тела се проектират с предпазен щит, когато са предназначени за помещения за напълване и съхраняване на бутилки с ГГ (ацетилен, водород, пропан-бутан и др.), както и за помещения за съхраняване на ЛЗТ с пламна температура, по-ниска от 28°С.
(2) Предпазният щит на отоплителните тела по ал. 1 се проектира от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, на разстояние най-малко 0,1 m от отоплителното тяло.
Чл. 149. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Тръбопроводите на отоплителните инсталации в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се проектират с топлоизолация, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от СL.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) В местата на преминаване на тръбопроводите през пожарозащитни прегради и прегради на пожарни сектори се изпълнява топлоизолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1L, като се спазват и изискванията на чл. 17.
Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.3 не се допуска проектиране на отопление с печки на твърдо гориво.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 151. (1) За сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.4, предназначени за отглеждане на животни и птици, се проектира централно отопление, в т.ч. въздушно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За помещения, предназначени за раждане и отглеждане на малки животни и на птици, се разрешава проектирането на системи за отопление с местни нагревателни прибори. Нагревателните прибори се разполагат в недостъпни за животните и птиците места или в отделни помещения (кабини) с огнеустойчивост EI 60. Комините и отоплителните канали се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън А1.
(3) За захранване на отоплителните инсталации на животновъдни сгради се разрешава течното гориво с обем до 5 m3 да се съхранява в отделни помещения с огнеустойчивост REI 60. Праговете и вратите на помещенията се изпълняват с огнеустойчивост EI 45.

Раздел III
Сгради и помещения за котли

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Водогрейни котли с максимална работна температура, по-ниска от 115 °С включително, и с топлинна мощност до 116,3 kW и парни котли с максимално работно налягане, по-ниско от 0,07 МРа, и с топлинна мощност до 116,3 kW могат да се разполагат в сгради и помещения от клас по функционална опасност Ф1 до Ф5.
(2) Котлите с топлинна мощност над 116,3 kW могат да се разполагат в сгради и помещения от подклас по функционална опасност Ф5.1 с категория по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, при условие че са в самостоятелно помещение, отделено с пожарозащитни стени, и отговарят на едно от следните условия:
1. котлите са водогрейни с максимална работна температура до 115 °С;
2. котлите са водогрейни с максимална работна температура, по-висока от 115 °С, и с топлинна мощност до 2900 kW;
3. котлите са парни с максимално работно налягане до 0,07 МРа;
4. котлите са котли-утилизатори;
5. котлите са правотокови парни с паропроизводителност на всеки един не по-голяма от 4 t/h.
(3) Котлите с топлинна мощност над 116,3 kW извън тези по ал. 1 и 2 се предвиждат в самостоятелни помещения, проектирани като пожарни сектори по смисъла на чл. 16.
(4) Парни котли с максимално работно налягане, по-високо от 0,07 МРа, и водогрейни котли с максимална работна температура, по-висока от 115 °С, с изключение на тези по ал. 2, се разполагат в самостоятелни сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост или в сгради, изпълнени от стоманени незащитени конструкции.
(5) Котлите се предвиждат на разстояние най-малко 2 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън.
(6) За котлите с органични топлоносители се спазват изискванията за водогрейни котли.
(7) Газовите уреди за отопление се разполагат при спазване изискванията на ал. 1 - 6 и на изискванията на раздели ІІІ, ІV и V от глава шеста на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ и на раздел Х от глава втора на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове.
Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При проектиране на комините на котелните помещения се спазват изискванията на чл. 127.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Комините на котелните се проектират на разстояние най-малко 30 m от открити складове за горими материали и на разстояние най-малко 10 m от източници, отделящи горими пари, газове и прахове или летящи частици.
(3) Разстоянията по ал. 2 може да бъдат намалени до 1 m, ако са предвидени искрогасители.
Чл. 154. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянията от резервоарите за течно гориво до съседни сгради и съоръжения се определят при спазване изискванията на табл. 52. Когато резервоарите са проектирани до стени без отвори с огнеустойчивост REI 120, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, разстоянията не се нормират.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За подземни резервоари разстоянията по ал. 1 се намаляват с 50 %.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се монтиране на резервоари за гориво в котелните помещения, ако са с обем до 5 m³ включително и са разположени на разстояние най-малко 2 m от котлите и електрическите съоръжения. Пред котлите, работещи с течно гориво, и под резервоарите се предвиждат приемници за разлято гориво.
(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се в подземните етажи и в етажите с директен изход на нивото на терена в сгради от клас по функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4, проектирани от I и II степен на огнеустойчивост, да се съхраняват ГТ в самостоятелни помещения, както следва:
1. в метални и стоманобетонни резервоари - до 20 m³;
2. в резервоари от полимерни материали с единична вместимост до 2 m3 и с обща вместимост - до 10 m³.
Чл. 155. (1) За котелните помещения, разположени на по-ниска кота от основните резервоари за гориво, се предвиждат оборотни (разходни) резервоари с вместимост до 5 m³. Оборотните резервоари се разполагат на горното ниво на основните резервоари.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(3) Оборотните резервоари се осигуряват с преливна тръба с диаметър не по-малък от 1,5 пъти диаметъра на захранващата тръба за отвеждане на излишното гориво в основните резервоари.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 156. (1) Горивните устройства (с изключение на енергийните котли) може да се захранват непосредствено от основните резервоари с обем, по-голям от 5 m3, при условие че е осигурено автоматично изключване на:
1. притока на гориво към отделния консуматор при спиране на горенето му;
2. подаването на гориво от основния резервоар при спиране на горенето на последния консуматор.
(2) При проектиране на основните резервоари за гориво на по-ниска кота от котелните помещения се допуска горивото да се подава по рециркулация чрез засмукване.
(3) На тръбата, връщаща излишното гориво, се предвижда възвратен клапан.
Чл. 157. Допуска се помпите за пълнене на основните резервоари и за подаване на гориво към оборотните резервоари или към котлите да се разполагат в помещенията за резервоарите на разстояние най-малко 2 m от тях.
Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се основните резервоари да се зареждат с гориво по самотек и с помпи, за което се предвиждат шахти или ниши в стените със заключващи се капаци, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2.
Чл. 159. (1) Надземните резервоари с единична вместимост до 500 m3 за обслужване на котли към оранжерии се разполагат на разстояние най-малко 10 m от котлите, а надземните резервоари с вместимост до 1000 m3 - на разстояние най-малко 20 m.
(2) Разстоянията от резервоарите до оранжериите не се нормират.
Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При разполагане на котелни помещения в сградите се спазват изискванията на чл. 57.

Глава единадесета
ВОДОСНАБДЯВАНЕ ЗА ПОЖАРОГАСЕНЕ

Раздел I
Външно водоснабдяване за пожарогасене

Чл. 161. (1) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За сградите (или части от тях, отделени с брандмауер) и откритите технологични съоръжения се предвижда външно водоснабдяване за пожарогасене от водопровод с пожарни хидранти.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Водопроводите на водопроводните мрежи и съоръженията към тях в урбанизираните територии и водопроводите за промишлени и селскостопански обекти и складове от клас на функционална пожарна опасност Ф5, наричани за краткост "водопроводи за пожарогасене", се проектират за съвместно провеждане на необходимите водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, и на водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Водопроводите за пожарогасене се проектират по реда на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Самостоятелни водопроводи за пожарогасене се предвиждат, когато няма техническа възможност за провеждане на необходимите водни количества за пожарни нужди през други водопроводи.
(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Площадковите водопроводи за пожарогасене с дължина над 200 m се проектират сключени.
(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Отклонения от водопроводи за пожарогасене се допускат само за отделни сгради и съоръжения, ако дължината на водопроводното отклонение не надвишава 200 m.
Чл. 162. Водоснабдяване за пожарогасене не се предвижда:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за отделно стоящи сгради с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, предвидени от I, II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени метални конструкции, както и за самостоятелни животновъдни сгради (от подклас Ф5.4) от всички степени на огнеустойчивост (отделно стоящи са сградите, разположени извън урбанизираните територии и на разстояние повече от 200 m от водоизточници);
2. за открити паркинги (от подклас Ф5.2) за до 10 моторни превозни средства;
3. за необслужваеми обекти, предназначени за извършване на електронносъобщителни дейности;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за сгради с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д от I, II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени метални конструкции, разположени в селскостопански дворове, при обем на сградата (или част от нея, отделена с брандмауер), по-малък или равен на 3000 m3;
5. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за сгради и открити технологични съоръжения, където използването на вода може да предизвика взрив, пожар или разпространение на огъня;
6. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за сгради (или части от тях, отделени в пожарен сектор) с разгъната застроена площ, по-малка или равна на 35 m2;
7. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за открити технологични съоръжения с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д.

Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., предишен текст на чл. 163, изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Водоснабдяване за пожарогасене (без водопроводи с пожарни хидранти) от резервоари или водоизточници (естествени или изкуствени езера, реки или подземни води), осигуряващи целогодишно необходимите водни количества за пожарогасене, се допуска за:

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) При водоснабдяване за пожарогасене от водоизточници или резервоари (без водопроводи за пожарогасене с пожарни хидранти) се предвиждат съоръжения за водочерпене (подвижни или стационарни мото- или електропомпи), както и шахти за засмукване или устройства за пълнене на пожарни автомобили.
Чл. 165. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) В района на железопътните гари по цялата дължина на коловозното развитие се предвижда водопровод за пожарогасене с хидранти по дължина на коловозите на разстояние един от друг най-много 100 m и през пет коловоза по широчината на коловозното развитие.
(2) Разходът на вода за противопожарни нужди се приема, както следва:
1. до 10 железопътни коловоза - 10 l/s;
2. от 10 до 20 железопътни коловоза - 15 l/s;
3. над 20 железопътни коловоза - 20 l/s.
Чл. 166. (1) Водопроводите за пожарогасене за едноетажни сгради се оразмеряват за свободен напор на проектната кота на прилежащия терен най-малко 0,1 МРа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За сгради с повече от един надземен етаж свободният напор по ал. 1 се увеличава с по 0,04 МРа за всеки следващ етаж на застрояване.
Чл. 167. Когато изискванията по чл. 166 не могат да бъдат спазени, се предвиждат стационарни помпи или други стационарни технически съоръжения с ръчни или автоматични средства, осигуряващи задействането им не по-късно от 3 min след получаването на сигнал за възникване на пожар.
Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Диаметърът на тръбите на водопроводите за пожарогасене за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се определя в зависимост от необходимите водни количества.
Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) На водопроводите за пожарогасене се предвиждат спирателни кранове за разделянето им на участъци с не повече от пет пожарни хидранта в един участък.
Чл. 170. (1) Пожарните хидранти се проектират надземни (съгласно БДС ЕN 14384 "Надземни пожарни хидранти колонков тип") и подземни (съгласно БДС ЕN 14339 "Подземни пожарни хидранти") с номинален диаметър не по-малък от 80 mm. Те се разполагат на защитени от повреда и обозначени места, на разстояние един от друг, както следва:
1. за населени места с по-малко от 1000 жители - не повече от 200 m;
2. за населени места с по-малко от 100 000 жители - не повече от 150 m;
3. за населени места с повече от 100 000 жители, за промишлени и селскостопански обекти и складове - не повече от 100 m.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Пожарните хидранти по ал. 1 се разполагат на разстояние от строежите, както следва:
1. до 200 m от жилищни сгради (от подкласове Ф1.3 и Ф1.4) с обем до 3000 m3;
2. до 80 m от сгради с клас на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф5 (с изключение на сградите по т. 1) и от открити технологични съоръжения.
(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянията по ал. 2 се определят по пътя за достъп до строежа или по дължина на пътя за противопожарни цели.
(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Подземни хидранти се предвиждат в случаите, когато няма техническа възможност за разполагане на надземни хидранти. Не се разрешават подземни хидранти на пътища, предвидени за престой и паркиране.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Надземните пожарни хидранти се оборудват със съединител щорц.
Чл. 171. Разходът на вода за пожарогасене в урбанизираните територии в зависимост от броя на едновременните пожари се определя съгласно табл. 15.

Таблица 15
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 172. (1) (Предишен текст на чл. 172, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разходът на вода за пожарогасене в производствени обекти, закрити гаражи и складове (от клас Ф5) се изчислява за сградата или откритото технологично съоръжение, разположени на производствената площадка, за които по табл. 16 или по ал. 2 е определен най-големият разход на вода.

Таблица 16
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разходът на вода за пожарогасене на открити технологични съоръжения, разположени на производствената площадка в обекти по ал. 1, се определя, както следва:
1. при площ на съоръжението (площта на площадката, заета от технологичните съоръжения, или площта на проекцията им върху площадката, на която са разположени) до 1500 m2 и категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б или Ф5В - 10 l/s;
2. при площ на съоръжението (площта на площадката, заета от технологичните съоръжения, или площта на проекцията им върху площадката, на която са разположени) над 1500 m2 и категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б или Ф5В - 15 l/s.
Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разходът на вода за пожарогасене за сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1-Ф4 се определя в съответствие с табл. 16, като класът на функционална пожарна опасност на сградите се приравнява към производства от категория по пожарна опасност Ф5В.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разходът на вода за пожарогасене за сградите по ал. 1 със застроен обем до 3000 m3 се приема 10 l/s.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разходът на вода за външно пожарогасене на главния корпус на топлоелектрически централи, който се осигурява посредством високонапорен водопровод, се приема най-малко 25 l/s. За складовете за въглища, разположени на територията на топлоелектрическите централи, се осигурява разход най-малко 10 l/s, като водата се подава от хидранти.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За открити разпределителни електрически уредби с единична мощност на трансформаторите, равна или по-голяма от 60 MVA, или с обща мощност над 120 MVA се предвижда пожарен водопровод, проектиран за най-малко 10 l/s, или в един или няколко резервоара в зависимост от площта на подстанцията, проектирани за най-малко 100 m3 вода. Водоснабдяване за пожарогасене не се предвижда за трансформатори с по-малка мощност (единична или обща).
Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разходът на вода за пожарогасене в селскостопански дворове се определя за сградата в двора, за която по табл. 17 се изисква най-голям разход на вода.
Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разходът на вода за пожарогасене в самостоятелни площадки за съхраняване на груб фураж (сено, слама, фий и др.) се определя в съответствие с табл. 17 в зависимост от обема на най-голямата копа фураж, приравнен към обема на сграда от V степен на огнеустойчивост.

Таблица 17
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 176. Разходът на вода за външно пожарогасене на сгради и съоръжения с автоматични пожарогасителни инсталации се намалява с 50 %.
Чл. 177. Минималният разход на вода за пожарогасене на автомобили, селскостопански, строителни и други машини, паркирани на открити площадки, се определя в зависимост от броя им, както следва:
1. от 10 до 50 бр. машини - 2,5 l/s;
2. от 51 до 100 бр. машини - 5 l/s;
3. над 100 бр. машини - 10 l/s;
4. за автоцистерни за леснозапалими и горими течности и газове в една група - 10 l/s.
Чл. 178. Минималният разход на вода за пожарогасене в открити складове за съхраняване на технологично оборудване, дървесни материали, отпадъци и амбалаж, лен, коноп, памук, пластмаси и др. се определя в зависимост от площта им, както следва:
1. до 15 000 m2 - 10 l/s;
2. от 15 000 до 30 000 m2 - 15 l/s;
3. от 30 000 до 60 000 m2 -20 l/s;
4. от 60 000 до 100 000 m2 - 25 l/s;
5. над 100 000 m2 - 40 l/s.
Чл. 179. Броят на едновременните пожари в урбанизираните територии, в производствените и селскостопанските обекти и в складовете в тях се определя, както следва:
1. за територия с площ, по-малка от 1,5 km2 - един пожар;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за територия с площ, по-голяма от 1,5 km2 - два пожара, като общият разход на вода се определя на базата на две сгради, за които в съответствие с табл. 16 и 17 се изисква най-голям разход на вода;
3. за урбанизирани територии с по-малко от 10 000 жители и за предприятия с площ, по-малка от 1,5 km2 - един пожар (в предприятие или урбанизирана територия - по най-големия разход);
4. за урбанизирани територии от 10 000 до 30 000 жители и за предприятия с площ, по-малка от 1,5 km2 - два пожара (един в предприятието и един в урбанизираната територия);
5. за урбанизирани територии с по-малко от 30 000 жители и за предприятия с площ, по-голяма от 1,5 km2 - два пожара (или и двата в предприятието, или и двата в урбанизираната територия - по най-големия разход);
6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за урбанизирани територии с повече от 30 000 жители - броят на едновременните пожари за урбанизираната територия се определя по табл. 15, а за предприятията - по т. 1 и 2; общият воден разход се определя от сумата на по-големия необходим разход (в предприятието или урбанизираната територия) и 50 % от по-малкия необходим разход (в предприятието или урбанизираната територия).
Чл. 180. (1) Продължителността на пожарогасенето на производствени и селскостопански обекти, складове и урбанизирани територии е 3 часа.
(2) За урбанизирани територии, в които преобладават сгради от I до III степен на огнеустойчивост, и за предприятия от категории на производство по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д от I и от II степен на огнеустойчивост продължителността на пожарогасенето е 2 часа.
Чл. 181. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Необходимите водни количества за пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия при максимално часово водопотребление за питейно-битови и/или производствени нужди.
(2) Обемът на необходимите водни количества за пожарогасене се определя при продължителност на пожарогасенето с външни хидранти 3 или 2 часа съгласно чл. 180.
(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В случаите по ал. 1 за сгради с обем до 3000 m3 и за открити технологични съоръжения обемът на необходимите водни количества за пожарогасене се определя съгласно табл. 17а.

Таблица 17a

Забележки:
1) Площта S е сумата от застроените площи на етажите в сградата (или на част от нея, отделена с брандмауер).
2) Площта S е площта на площадката, заета от технологичните съоръжения, или площта на проекцията им върху площадката, на която те са разположени.

Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене необходимите водни количества за пожарогасене се съхраняват в резервоар за пожарогасене с две камери, свързани помежду им. Резервоарът се вентилира посредством най-малко две вентилационни тръби.
(2) Разрешава се необходимите водни количества за пожарогасене да се съхраняват в резервоар за производствени и стопански нужди. Резервоарите се оборудват с устройства за предотвратяване използването на необходимите водни количества за пожарогасене за други цели.
(3) При определяне на обема на резервоарите за пожарогасене се отчита и притокът на вода по време на пожарогасенето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Резервоарите за съхраняване на вода за пожарогасене се осигуряват срещу замръзване, а в тези с открито водно огледало нормалното водно ниво на запълване се предвижда най-малко 1 m над нивото на необходимите водни количества за пожарогасене.
Чл. 183. (1) Максималният срок в часове за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене е:
1. за урбанизирани територии, обществени и производствени обекти и складове, приравнени към производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В - 24 часа;
2. за производствени обекти и складове, приравнени към производства от категории Ф5Г и Ф5Д - 36 часа.
(2) Разрешава се удължаване на сроковете по ал. 1 за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене при недостатъчен дебит на захранващия водоизточник и при условие че е предвиден допълнителен обем (DQ) в m3, който се определя по формулата:
DQ = Q(k - 1)/k,
където:
Q са необходимите водни количества за пожарогасене, m³;
k - отношението на приетия и нормативния срок за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене; максималната стойност на k е 2.
Чл. 184. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Местоположението на водоизточник или резервоар за пожарогасене с подвижни съоръжения за водочерпене се определя в непосредствена близост до обслужваните от тях сгради, разположени в радиус не по-голям от 150 m от най-отдалечената част на сградите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянието от водоизточник или резервоар до сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост и до открити складове за горими материали е най-малко 20 m.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Откритите резервоари се проектират с дълбочина от 1,5 до 6,0 m, като се осигуряват срещу замръзване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Водоизточниците или резервоарите за пожарогасене се предвиждат с подстъпи за засмукване на вода от пожарните автомобили.
Чл. 185. Когато са необходими помпи за повишаване на налягането във водопроводи за пожарогасене, захранвани от водни кули, се предвиждат резервоар за пожарогасене и технически средства с оглед предотвратяване източването на водната кула по време на пожар.

Чл. 187. Броят на резервните помпи за пожарогасене за група помпи, от които се подава вода в един и същ водопровод за пожарогасене, се определя в съответствие с табл. 18.

Таблица 18

Чл. 188. Всяка помпена станция независимо от броя на помпите за пожарогасене се проектира с най-малко два смукателни водопровода, всеки от които пропуска цялото количество вода за пожарогасене.
Чл. 189. Помпените станции с две и повече работни помпи за пожарогасене за предприятия с производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се проектират с най-малко два нагнетателни тръбопровода до водопроводния пръстен.
Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Водомерните устройства, монтирани на водопроводи за пожарогасене, се проектират така, че да пропускат необходимите водни количества за пожарогасене.

Раздел II
Вътрешно водоснабдяване за пожарогасене

Чл. 191. (1) Сградните водопроводни отклонения и сградните водопроводни инсталации за съвместно провеждане на водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, както и водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди се проектират при спазване на изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (обн., ДВ, бр. 53 от 2005 г.; попр., бр. 56 от 2005 г.).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се оцветяват в червен цвят (RAL 3000).
Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се инсталациите по ал. 1 да се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън, различен от А1 и А2, при условие че са защитени с конструкция с огнеустойчивост ЕІ 60.
(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Водопроводи, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън, различни от А1 и А2, може да се полагат в шахти и канали със стени с огнеустойчивост ЕІ60. Отворите, през които преминават тръбопроводите през пожарозащитни прегради, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на пресичаната преграда.
Чл. 193. (1) (Предишен текст на чл. 193, доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградни водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират във всички сгради или части от тях (по смисъла на чл. 12, ал. 1) с изключение на:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) производствени сгради и складове (от класове Ф5.1 и Ф5.2), в които вследствие използването на вода може да бъдат предизвикани взрив, пожар или разпространяване на огън;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) производствени и складови сгради (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2) с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д от I и II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции, независимо от обема им, както и сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост за същите категории по пожарна опасност и с обем не по-голям от 1000 m3;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) самостоятелни сгради с производствено и складово предназначение (от класове Ф5.1 и Ф5.2) от категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В, с площ до 200 m2 и с обем не по-голям от 1000 m³;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сгради на водни помпени и пречиствателни станции за битови и отпадъчни води;
5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) производствени сгради (от клас Ф5.1) без водоснабдяване за питейно-битови или производствени нужди, за които водата за пожарогасене е осигурена от водоеми с подвижни съоръжения за водочерпене (мото- или електропомпа);
6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежи от подклас Ф1.3 и Ф1.4 с височина до 28 m;
7. електрически подстанции;
8. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежи от класове Ф1 - Ф4 със застроен обем до 5000 m³;
9. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) отворени гаражи, затворени гаражи (от подклас Ф5.2) за до десет моторни превозни средства и сервизи за до пет работни поста;
10. животновъдни сгради (от подклас Ф5.4);
11. неотопляеми помещения под трибуните на стадионите, когато в тях не се предвиждат горими материали;
12. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) складове за зърно в насипно състояние (от подклас Ф5.4);
13. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сгради по чл. 162, за които не се изисква водоснабдяване за външно пожарогасене.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградна водопроводна инсталация за пожарогасене се предвижда и в производствени или складови помещения с площ над 200 m² от категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б или Ф5В, разположени в сгради по ал. 1, т. 2, 6 или 8, както и за гаражи с над 10 моторни превозни средства и за сервизи с над пет работни поста, разположени в същите сгради.
Чл. 194. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Необходимите водни количества за вътрешно водоснабдяване за пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия през периода на най-голямо водопотребление при максимално часово водопотребление за питейно-битови и/или производствени нужди.
Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В производствени сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В с два и повече едновременно действащи пожарни крана, както и в строежи с височина над 28 m от II, III и IV група водопроводните инсталации за пожарогасене се проектират сключени.
Чл. 196. (1) Пожарни кранове съгласно БДС ЕN 671-2 "Стационарни противопожарни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 2: Инсталации с плосък маркуч (шланг)" се предвиждат за водопроводи с диаметър най-малко 2 цола със съединител щорц.
(2) При осигуряване на необходимия напор и разход на вода за пожарогасене се предвиждат пожарни кранове за водопроводи с по-малък диаметър при спазване изискванията на БДС ЕN 671-1 "Стационарни противопожарни системи. Системи с маркучи. Част 1: Макари с полутвърд маркуч".
(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 197. (1) (Предишен текст на чл. 197 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, вестибюли, коридори, проходи и други леснодостъпни места.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава проектиране на пожарни кранове в обема на евакуационни стълбища, за които се изисква отделяне в стълбищни клетки съгласно чл. 47.
Чл. 198. (1) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират така, че всички помещения в сградата да попадат в радиуса на действие на плътната струя на един или повече пожарни кранове.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянието между два съседни пожарни крана се определя, при условие че техните струи се кръстосват на разстояние 2 m от краищата им в най-високата и най-отдалечената (критична) точка на обслужваните от тях части от помещението. При определяне на препокриването на струите се отчитат изискванията по отношение на местоположението и размерите на неподвижното оборудване (стелажи, паравани, леки преградни (разделителни) стени и др.), предвидени в проекта.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изискванията по ал. 2 не се отнасят за площта на стелажите, разположени във високостелажни складове.
Чл. 199. (1) Необходимият разход на вода в продължение на един час за един пожарен кран и броят на едновременно действащите пожарни кранове се определят в съответствие с табл. 19.

Таблица 19
(попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

(2) Водните количества за пожарогасене по ал. 1 с вътрешни пожарни кранове или със спринклерни или дренчерни инсталации се осигуряват при продължителност на пожарогасенето най-малко 1 час.
Чл. 200. При определяне на разхода на вода за пожарогасене се отчита едновременното действие на пожарните кранове и на спринклерните или дренчерните инсталации.
Чл. 201. (1) Производителността на струйниците, радиусът на действие на плътната част на струята и необходимото налягане в пожарни кранове с гъвкави и полутвърди шлангове се определят в съответствие с БДС ЕN 671-1 и БДС ЕN 671-2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Необходимият радиус на действие на плътната част на водната струя се определя в зависимост от разстоянието, мерено от пода на помещението до най-високата и най-отдалечената (критична) точка на конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B, C, D, Е и F, или до най-високо разположените и най-отдалечените горими материали и изделия, машини и съоръжения. За радиус на действие на плътната част на водната струя се приема по-голямото от измерените разстояния, но не по-малко от 6 m.
Чл. 202. В сгради, в които гарантираният захранващ напор на външната водоснабдителна мрежа е недостатъчен за действието на високоразположените и най-отдалечените (критични) пожарни кранове, за повишаване на напора се предвиждат помпи с дистанционно (от крановете) автоматично или ръчно включване.
Чл. 203. Водомерните устройства, монтирани на водопроводи за пожарогасене, се проектират така, че да пропускат необходимите водни количества за пожарогасене.
Чл. 204. За генератори на електрически централи с въздушно охлаждане се предвижда пожарогасене с вода. За генератори с водородно охлаждане се проектират стабилни инсталации за пожарогасене с въглероден диоксид, пожарогасителен прах и др.
Чл. 205. За сгради на хладилници се осигуряват водопроводни инсталации за пожарогасене, като пожарните кранове се предвиждат в неохлажданата зона.
Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Спринклерни инсталации (с отворени и затворени спринклери, завеси с отворен спринклер) се проектират за строежи и части от тях съгласно приложение № 1 в зависимост от риска от пожар, проектната плътност на гасене, площта на действие на инсталацията, площта на действие на един спринклер и продължителността на гасене.
Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) В сгради с три и повече надземни етажа и с височина до 28 m (с изключение на сградите от подклас Ф1.4) се предвиждат сухотръбия с тръба с диаметър два цола, с изводи със спирателни кранове и съединители тип "щорц", разположени в непосредствена близост до входа в евакуационните стълбища на всеки етаж. На етажното ниво за достъп на спасителни екипи, в непосредствена близост до изхода от сградата се предвижда извод със спирателен кран и съединител "щорц" за захранване с вода на сухотръбието от пожарен автомобил.
(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за сгради, за които съгласно чл. 193 се изискват сградни водопроводни инсталации за пожарогасене.
(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) По време на изпълнението на строежи с височина над 50 m за всеки етаж се осигурява водоснабдяване за пожарогасене в продължение на 1 час. Инсталациите се проектират зонирани посредством подвижни или стационарни мото- или електропомпи, свързани с резервоари за неприкосновен противопожарен запас от вода и сухотръбия с тръби с диаметър най-малко два цола, с изводи със спирателни кранове и съединители тип "щорц" на всеки етаж от съответната зона, при спазване на следните изисквания:
1. максималната височина на всяка от зоните на инсталацията е 30 m;
2. минималното налягане във всеки извод на инсталацията е 3 bar;
3. минималният разход на вода за всеки етаж е 5 l/s;
4. задействането на помпите се осъществява ръчно от нивото на прилежащия терен съобразно зоната на пожара;
5. на нивото на прилежащия терен се предвижда възможност за свързване на противопожарен автомобил към зонираните сухотръбни инсталации посредством колектор със спирателни кранове, комплектуван със съединители тип "щорц" с диаметър 75 mm.
Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Спринклерните инсталации се проектират при спазване на изискванията на БДС ЕN 12845 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане", като минималното налягане в хидравлично най-неблагоприятно разположения спринклер (с изключение на вътрешностелажните спринклери) е не по-малко от 1,00 bar.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Спринклерни инсталации по ал. 1 с ESFR спринклери може да бъдат проектирани само за складове от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2.
Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За топлоелектрически централи, в които се предвижда използването на подсушени въглища, се проектират водни завеси в местата на пресипките, на входа на транспортьорите в сушилния цех и в главния корпус.
Чл. 210. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Водните завеси се проектират при спазване изискванията на СД CEN/TS 14816 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане".

Раздел III
Специфични изисквания към водоснабдяването за пожарогасене в нефтопристанища, в складове за леснозапалими и горими течности, за втечнени и сгъстени горими газове и в предприятия на химическата промишленост

Чл. 211. (1) (Предишен текст на чл. 211 - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Водоснабдяване за пожарогасене в складове за ЛЗТ, ГТ и ГГ и в предприятия на химическата промишленост се предвижда от високонапорни сключени водоснабдителни мрежи от стоманени тръби.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За подземни водопроводи се разрешава използването на тръби от строителни продукти с клас по реакция на огън, различен от А1 и А2.
Чл. 212. Мрежите се оразмеряват за най-големия разход на вода за пожарогасене и охлаждане в района на резервоарния парк или в района на производствените сгради и инсталации.
Чл. 213. Разрешава се складове за ЛЗТ и ГТ с вместимост до 5000 m3 и за втечнени и сгъстени горими газове с вместимост до 200 m3 включително да се водоснабдяват с единични отклонения от пожарни водопроводи с дължина до 200 m или от водоеми с електро- или мотопомпи за подаване на вода към мястото на пожара.
Чл. 214. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За пожарогасене на полярни ЛЗТ и ГТ се използва въздушно-механична пяна на основата на алкохолоустойчиви пенообразуватели. Инсталациите за пожарогасене на резервоари с ЛЗТ и ГТ се проектират при спазване изискванията на БДС EN 13565-2 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане".
Чл. 215. (1) Количеството на необходимите пожарогасителни вещества се определя в зависимост от:
1. необходимата интензивност на подаване на пожарогасителни вещества;
2. максимално възможната площ за гасене;
3. продължителността на гасене на пожара.
(2) Интензивност на подаване на пожарогасителни вещества е количеството пожарогасителни вещества, което се подава за единица време върху единица площ от горящата повърхност в l/s.m².
(3) Минималната интензивност на подаване на въздушно-механична пяна в зависимост от вида на горящия неполярен нефтопродукт се определя в съответствие с табл. 20.

Таблица 20

(4) Нормативното време за гасене с въздушно-механична пяна се приема 10 min за една пенна атака.
(5) За изчислителна площ при определяне на необходимите средства за пожарогасене се приема:
1. огледалната повърхност на резервоара - при резервоари с неподвижен покрив и с понтон;
2. площта между стената на резервоара и ограждащия борд - при резервоари с плаващ покрив;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) огледалната повърхност на най-големия резервоар в товарната зона на танкерите;
4. площта на железопътни наливно-изливни естакади, включително техните коловози, но не повече от 1000 m2.
Чл. 216. (1) Минималната интензивност на подаване на вода за охлаждане на надземни метални резервоари и на танкери с ЛЗТ и ГТ е, както следва:
1. за горящ резервоар - 0,5 l/s на всеки метър от дължината на окръжността на резервоара;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за горящ танкер - 0,5 l/s на всеки метър от дължината между перпендикулярите на разчетния танкер (дължина на товарната зона) от страната на претоварните съоръжения;
3. за съседни резервоари - 0,2 l/s на всеки метър от дължината на половината окръжност на резервоара; за резервоари с топлоизолация водни количества не се осигуряват;
4. за съседни танкери - 0,2 l/s на всеки метър от дължината на танкера.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Охлаждане на съседни резервоари и танкери не се изисква, ако разстоянието помежду им е повече от два пъти по-голямо от разстоянието, определено в съответствие с изискванията за складове за ЛЗТ и ГТ съгласно глава петнадесета, раздели ХІІ и ХVІІ.
(3) Разрешава се за полуподземни резервоари и за резервоари с плаващ покрив и с понтон разходите на вода по ал. 1 за охлаждане да се намалят до 50 %.
(4) При хоризонтални резервоари за разчетна дължина се приема удвоената дължина на резервоара - за горящия резервоар, и дължината на резервоара, когато е съседен.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За резервоари с обем, по-голям от 10 000 m3, се предвиждат стабилни водни инсталации за охлаждане и на техните покриви, с интензивност, както следва:
1. за резервоари с неподвижен покрив - 0,02 l/s.m²;
2. за резервоари с понтон - 0,01 l/s.m².
Чл. 217. (1) Когато няма техническа възможност за осигуряване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоснабдителната мрежа или това е икономически нецелесъобразно, се предвиждат водоеми за пожарогасене в продължение на най-малко един час и за охлаждане на горящия и на съседните резервоари в продължение на най-малко:
1. три часа - при пожарогасене със стабилни или полустабилни инсталации;
2. шест часа - при пожарогасене с преносими уреди и съоръжения.
(2) Неприкосновените водни количества за пожарогасене от водоемите по ал. 1 се възстановяват за не повече от четири денонощия.
Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) На територията на складовете и предприятията се осигурява трикратен запас от необходимото количество пенообразувател за една пенна атака и от количествата, необходими за запълване на сухите тръбопроводи с воден разтвор на пенообразувател.
Чл. 219. (1) Гасенето на пожари и охлаждането на резервоари за ЛЗТ и ГТ, за втечнени и сгъстени горими газове, както и на технологични инсталации, се осъществяват посредством стабилни или полустабилни инсталации, с преносими (подвижни) уреди и съоръжения и с пожарни автомобили и мотопомпи.
(2) Стабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от водоем, резервоар за пенообразувател, помпена станция, захранващи тръбопроводи и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, дренчерни глави, водоразпръсквачи и др.
(3) Полустабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от захранващ тръбопровод с колектор и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, водоразпръсквачи и др. Захранващите колектори на инсталацията се предвиждат извън обваловката на резервоарите в близост до пътищата за противопожарни цели. Захранването на инсталациите се осъществява от пожарни автомобили, мото- или електропомпи посредством шлангови линии. Интервалът от време от получаване на сигнала или съобщението за пожар до подаване на пожарогасителното средство в резервоара или помещението не трябва да превишава 30 min.
Чл. 220. (1) Надземни резервоари с обем, по-голям от 10 000 m3, както и сферични резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, с дистанционно задействане от централен пулт за управление.
(2) Надземни резервоари с обем от 500 до 10 000 m3 се проектират с полустабилни инсталации за пожарогасене и със стабилни инсталации за охлаждане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Резервоари за сгъстени и втечнени горими газове с обем, по-голям от 500 m3, се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане.
(4) За резервоари с обем, по-малък от 500 m3, се предвиждат преносими съоръжения за пожарогасене и охлаждане, както и помещения за съхраняването им.
Чл. 221. Разстоянието от пожарните хидранти и от подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене до обслужваните от тях резервоари, хранилища и открити площадки за ЛЗТ и ГТ, технологични инсталации, сгради и други съоръжения е, както следва: от 30 до 100 m - за пожарните хидранти, и от 30 до 150 m - за водоемите.
Чл. 222. В района на пречиствателните съоръжения за ЛЗТ и ГТ се предвиждат водопроводи за пожарогасене с хидранти.
Чл. 223. (1) Лафетни струйници за противопожарни цели се предвиждат, както следва:
1. за защита на апарати и съоръжения с ЛЗТ и ГТ и горими газове (ГГ), монтирани на външни технологични инсталации;
2. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за защита на резервоари със сгъстени и с втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ;
3. на железопътни естакади и пристани за втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ.
(2) Лафетни струйници не се предвиждат за зоните на пещи или апаратури, работещи при температури, по-високи от 150°С.
Чл. 224. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Лафетните струйници се монтират на водопроводна мрежа с необходимия разход и напор, надземно на вишки и на технологични площадки и се осигуряват с водна завеса.
(2) Лафетните струйници се приспособяват за захранване и от подвижни пожарни помпи и автомобили.
Чл. 225. Лафетните струйници се предвиждат с накрайник с диаметър най-малко 28 mm и с налягане най-малко 0,5 МРа.
Чл. 226. (1) Броят и местоположението на лафетните струйници за защита на външните технологични апаратури и етажерки се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от защитаваните съоръжения с най-малко една плътна струя.
(2) Технологични апаратури и етажерки, които поради местоположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от тяхната височина.
Чл. 227. (1) Броят и местоположението на лафетните струйници в района на резервоарните паркове се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от всеки резервоар с най-малко две струи.
(2) Разрешава се за резервоари със стационарна охладителна инсталация да бъде осигурено оросяване в която и да е точка само с една струя.
Чл. 228. За пожарогасене и охлаждане на апаратите и съоръженията, разположени на площадките на открити етажерки с височина, по-голяма от 20 m, се предвиждат пожарни кранове. Водоснабдителната мрежа се защитава срещу замръзване с топлоизолация или с шахта с изпразнителен кран за източване на водата през зимата.
Чл. 229. На външните технологични инсталации с височина, по-голяма от 10 m, се предвиждат сухотръбия с диаметър най-малко 80 mm, разположени в близост до стълбище, на разстояние до 80 m едно от друго. На технологични етажерки сухотръбията са най-малко два броя. На всеки етаж по сухотръбията се монтират спирателни кранове със съединител щорц, с диаметър 72 mm, с касета с шланг и струйник и с изпразнителни устройства в най-ниската точка.
Чл. 230. Разходът на вода за пожарогасене в предприятия на нефтохимическата промишленост се определя за гасене на два едновременни пожара, както следва:
1. в района на резервоарния парк и отделно стоящите резервоари за газове, ЛЗТ и ГТ;
2. в района на производствените инсталации, като за външните технологични съоръжения разходът на вода се приема най-малко 80 l/s.
Чл. 231. Водопроводът за пожарогасене, от който при пожар във външни технологични съоръжения се захранват стационарните инсталации за охлаждане, се проектира така, че да бъде осигурено допълнително водно количество за захранване на пожарен автомобил не по-малко от 50 l/s.
Чл. 232. (1) Разходът на вода за стационарните охладителни инсталации се определя, както следва:
1. за открити технологични инсталации за апарати колонен тип-за охлаждане на горящата и на съседните й колони, разположени на разстояние, по-малко от два пъти диаметъра на по-голямата колона;
2. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за сферични резервоари за сгъстени и втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане - за едновременно охлаждане на горящия и на съседните му резервоари, разположени на разстояние, по-малко от един път диаметъра на по-големия резервоар.
(2) Броят на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари се определя в съответствие с табл. 21.

Таблица 21

Чл. 233. Интензивността на подаване на вода за охлаждане от стационарни инсталации се определя в съответствие с табл. 22.

Таблица 22
(доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 234. (1) За пожарозащита на колонните апарати на външни технологични инсталации с височина до 30 m се предвиждат лафетни струйници на платформи извън обваловката и противопожарно оборудване за захранването им. За колонните апарати на външни технологични инсталации с височина, по-голяма от 30 m, се осигурява комбинирана пожарозащита, както следва:
1. до 30 m - с лафетни струйници и противопожарно оборудване за захранването им;
2. над 30 m - със стационарни инсталации за охлаждане.
(2) Апарати, които в зависимост от разположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от височината им.
Чл. 235. (1) В района на технологичните инсталации и резервоарните паркове към нефтохимически обекти освен водопровод за пожарогасене се предвиждат и водоеми с вместимост по 200 m3, разположени на разстояние един от друг не по-голямо от 500 m.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се водоемите по ал. 1 да се заменят с шахти с вместимост по 5 m³, захранвани от водопровод с тръба с диаметър не по-малък от 200 mm.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Всеки водоем и шахта се защитава срещу замръзване. Водоемът и шахтата се проектират с обходен път и с площадка с трайна настилка с размери най-малко 12 m на 12 m за осигуряване на достъп на пожарните автомобили.
(4) Във водоемите или водовземните шахти се осигурява възможност за засмукване на водата с авто- или мотопомпи.

Глава дванадесета
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ИНСТАЛАЦИИ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 236. (1) В тази глава са определени изискванията към електрическите уредби и инсталации с оглед осигуряване на пожарната им безопасност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Електрическите уредби и инсталации се проектират при спазване изискванията на тази наредба и по реда на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.) и на Наредба № 1 от 2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради (ДВ, бр. 46 от 2010 г.).
Чл. 237. За електрическите уредби и инсталации в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се определят следните три групи опасности:
1. първа група - "Нормална пожарна опасност";
2. втора група - "Повишена пожарна опасност";
3. трета група - "Експлозивна опасност".
Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Помещенията, сградите, съоръженията или части от тях се класифицират като места с определена група опасност по чл. 237 в зависимост от прилаганите технологични процеси, използваните продукти и възможните емисии на газове, пари, горими прахове или летящи частици, които в смес с въздуха могат да горят или да предизвикат експлозии.
Чл. 239. (1) Комутационни апарати (ключове, превключватели и щепселни съединения), разклонителни кутии, фасунги, осветители и др. се предвиждат върху и в конструкции и поставки, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 241. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава преминаване през сцени на електрически линии, които захранват разпределителни табла на зали с места за повече от 100 човека.

Чл. 243. Евакуационното и аварийното осветление, както и светлинната и звуковата сигнализация се проектират при спазване на изискванията по глава седма.
Чл. 244. (1) Всички тръбопроводи, инсталации, апарати и съоръжения за пожароопасни и експлозивоопасни течности, газове и прахове се заземяват най-малко на две места, максимално отдалечени едно от друго.
(2) За резервоари за ГГ, ЛЗТ и ГТ, за автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади и за сгради и съоръжения в района на складове за газове, леснозапалими и горими течности се предвижда защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и електрохимична корозия.

Раздел II
Първа група "Нормална пожарна опасност"

Чл. 245. (1) Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали в ограничени количества и вероятността за възникване на високоенергиен източник на запалване е минимална, се отнасят към местата от първа група "Нормална пожарна опасност", наричани за краткост "непожароопасни места".
(2) Електрическите уредби и инсталации в местата по ал. 1 се проектират в нормално изпълнение при спазване на изискванията на нормативните актове по чл. 236, ал. 2.
Чл. 246. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Корпусите на електрически табла в строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Корпусите на електрически табла в строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3, Ф1.4, Ф2.1, Ф2.2, Ф3 и Ф4 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от C или V-0.
(3) За строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2, както и за помещения от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за повече от 100 човека, се използват задължително автоматични електрически прекъсвачи за защита от претоварване и срещу къси съединения.

Раздел III
Втора група "Повишена пожарна опасност"

Чл. 247. Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали, се отнасят към местата от втора група "Повишена пожарна опасност", наричани за краткост "пожароопасни места".
Чл. 248. (1) Пожароопасните места по чл. 247 се разделят на четири класа по пожарна опасност:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас П-I - места в помещения, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура над 55 до 120°С;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас П-II - места в помещения, в които се отделят горими прахове или влакна, преминаващи в суспендирано състояние, като за опасността от пожар (но не и от експлозия) са от значение физическите свойства на праховете и влакната (малка раздробеност, голяма влажност и ДКГВ над 65 g/m3), или когато съдържанието прахове и влакна във въздуха не достига необходимата общообемна концентрация за експлозия;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас П-IIа - места в помещения, в които се отделят, употребяват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 120°С, или твърди горими вещества и влакнести продукти, за които липсват характерните признаци за зоните в помещенията от клас П-II;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас П-III - места, разположени на открито, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 55°С, или твърди горими материали.
(2) Електрическите уредби и инсталации в пожароопасните места по ал. 1 се проектират с определена степен на защита в зависимост от класа по пожарна опасност.
Чл. 249. Когато отделни пожароопасни производствени съоръжения са разположени на открито или в непожароопасни места и не са предвидени специални мерки срещу разпространяването на пожара извън границата на съоръжението, за пожароопасно се приема мястото, разположено на разстояние до 3 m в хоризонтално и вертикално направление от пожароопасното съоръжение.
Чл. 250. (1) В пожароопасни места в помещения и открити съоръжения, разположени на разстояние до 5 m в хоризонтално и вертикално направление от апаратите, в които постоянно или периодично се използват горими вещества и технологичният процес е свързан с използването на открит огън и нажежени части, или в места, където повърхността на технологичния апарат е нагрята до температурата на самовъзпламеняване на горимите пари, прахове или влакна, се предвиждат електрически съоръжения в нормално изпълнение.
(2) Класът на местата по пожарна опасност, разположени извън 5-метровата зона по ал. 1, се определя съгласно чл. 248, ал. 1.
Чл. 251. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.)
Чл. 252. (1) Електрическите уредби и инсталации в помещенията за газголдери за кислород, съдове за течен кислород, командни табла (щитове) за управление към хранилищата за течен кислород и газификационните кислородни станции, кабините за газификаторите и кислородните разпределителни инсталации се проектират при спазване на изискванията за клас П-I.
(2) Помещенията за кислородни станции, непосочени в ал. 1, в които се произвежда или съхранява кислород и които имат естествена вентилация, се отнасят към първа група "Нормална пожарна опасност".
(3) Не се разрешава проектиране на маслонапълнени електрически съоръжения в помещения за кислородни инсталации.
Чл. 253. (1) Степента на защита на електрическите машини и съоръжения в зависимост от класа на пожароопасното място се определя съгласно табл. 23.
(2) Означенията на степените на защита на електрическите съоръжения са дадени в приложение № 10.

Таблица 23

Чл. 254. (1) Електрическите машини с нормално искрящи части (електродвигатели с контактни пръстени, колектори и др.) се предвиждат на разстояние най-малко 1 m от мястото, където се складират горими вещества, материали и течности, или се отделят с прегради, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън А1, А2 и В (екрани).
(2) В места от клас П-I, където се използват горими течности, електродвигателите със степен на защита IР-44 може да се заменят с електродвигатели със степен на защита IР-33, при положение че няма опасност от разрушаване на изолацията на електродвигателите.
Чл. 255. Електродвигатели с по-малка степен на защита от определената съгласно табл. 24 може да се използват за съоръжения в пожароопасни места, при условие че:
1. са монтирани извън пожароопасното място;
2. механизмите се задвижват с преминаващ през стената вал със салников уплътнител на отвора между двете помещения.
Чл. 256. Степента на защита на елементите на електрическите уредби и инсталации в зависимост от класа на пожароопасното място се определя в съответствие с табл. 24, а на осветителите-съгласно табл. 25.

Таблица 24

Таблица 25
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Осветителите се защитават със защитен разсейвател (без отвори надолу), като разстоянието от осветителите до горими материали е, както следва: в хоризонтално направление-най-малко 0,15 m, и във вертикално направление-най-малко 0,35 m.
Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В места от втора група "Повишена пожарна опасност" осветителите се предвиждат с посочената в табл. 25 IР защита, а корпусите им - от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
Чл. 262. Електрически инсталации в пожароопасните места в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се проектират:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от проводници с медни жила:
а) открито - в тръби с класове по реакция на огън А1, А2 и В, върху конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;
б) скрито - под мазилка върху основа, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;
2. с небронирани кабели:
а) открито - по конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, когато няма опасност от механични повреди;
б) в стоманени тръби - в местата, където има опасност от механични повреди;
3. с бронирани кабели - открито;
4. с шлангови кабели:
а) преносими, среден и лек тип - за захранване на подвижни електрически съоръжения;
б) с винилитова изолация - когато няма опасност от механични, химични и топлинни въздействия.
Чл. 263. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.)
Чл. 264. В пожароопасни места от всички класове на пожарна опасност се разрешава използването на медни и алуминиеви шинопроводи, при условие че:
1. неразглобяемите връзки са изпълнени чрез заваряване или запресоване;
2. винтовите съединения в местата на присъединяване на шините към апаратите са осигурени срещу саморазвиване.
Чл. 265. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Елементите за въвеждане на кабели или проводници в елементи на електрическите уредби се изпълняват със защита в съответствие с изискванията за изпълнение на машините или апаратите и в зависимост от класа на местата по пожарна опасност.

Раздел IV
Трета група "Експлозивна опасност"

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които в зависимост от технологичния процес в околната среда може да се образува експлозивна атмосфера, представляваща смес с въздуха при атмосферни условия на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или горими прахове, се отнасят към местата от трета група "Експлозивна опасност".
Чл. 268. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Местата по чл. 267 в зависимост от честотата и продължителността на появяване на експлозивна атмосфера се класифицират на зони съгласно табл. 26.

Таблица 26
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Зоните по табл. 26 се определят и класифицират по методиките и изчисленията, дадени в БДС EN 60079-10-1:2009 "Експлозивни атмосфери. Част 10-1: Класификация на зони. Експлозивни газови атмосфери (IEC 60079-10-1:2008)" и БДС EN 60079-10-2:2009 "Експлозивни атмосфери. Част 10-2: Класификация на зони. Горивни прахови атмосфери", или се определят при спазване на следните минимални изисквания:
1. зона 0 - зона вътре в контейнери, резервоари и инсталации с горими газове, пари или аерозоли (изпарители, съдове за протичане на реакции и др.), както и зони в радиус 1 m до отвори за вентилация и други отвори;
2. зона 1:
а) зона в радиус 3 m около зона 0;
б) зона в радиус 3 m около отворите за подаване на суровини;
в) зона в радиус 3 m около чупливи съдове или тръби, изработени от стъкло, керамика и др. под., с изключение на случаите, при които количествата на веществата вътре са твърде малки за образуване на експлозивна атмосфера;
г) зона в радиус 3 m около недобре уплътнени салници на помпи и вентили;
3. зона 2 - зона в радиус 5 m около зона 1;
4. зона 20 - зона вътре в контейнери, тръбопроводи, съдове и др. с горими прахове (мелници, сушилни, бъркалки, тръбопроводи, силози и др.);
5. зона 21:
а) зона в радиус 3 m около зона 20;
б) зона в радиус 3 m около точките за запълване или изпразване на горим прах и местата, където се образуват отлагания от горим прах и при нормална работа е възможно издигане на праха и образуване на експлозивна атмосфера;
6. зона 22:
а) зона в радиус 5 m около зона 21;
б) зона в радиус 3 m около инсталации, съдържащи горим прах (извън тези по т. 4), ако при изтичане на праха е възможно образуване на експлозивна атмосфера;
в) места, където при нормална работа отлагания от горим прах (които е възможно да образуват експлозивна атмосфера) се образуват случайно и за кратък период.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 269. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) В местата от трета група "Експлозивна опасност" се проектират съоръжения и системи за защита, отговарящи на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, приета с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.), съобразени с параметрите на експлозивната атмосфера.

Таблица 27
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 271. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Съгласно БДС EN 60079-0 "Експлозивни атмосфери. Част 0: Съоръжения. Общи изисквания" съоръженията, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, се разделят на три групи, както следва:
1. група І - предназначени за рудници, опасни по отношение на газ гризу и/или горим прах;
2. група IІ - предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от газове и пари, различни от рудниците по т. 1;
3. група ІІІ - предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от горими прахове и летящи частици, различни от рудниците по т. 1.
(2) Електрическите съоръжения по ал. 1, т. 2, предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от газове и пари, се разделят на три подгрупи в зависимост от естеството на експлозивната газова атмосфера, за която са предназначени:
1. ІІА - представителен газ пропан;
2. ІІВ - представителен газ етилен;
3. ІІС - представителен газ водород (ацетилен).
(3) Съоръжение от подгрупа ІІВ е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за подгрупи ІІА и ІІВ. Съоръжение от подгрупа ІІС е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за подгрупи ІІА, ІІВ и ІІС.
(4) Електрическите съоръжения по ал. 2 в зависимост от максималната повърхностна температура се класифицират по температурни класове съгласно табл. 28.
(5) Електрическите съоръжения по ал. 1, т. 3 се подразделят на три подгрупи в зависимост от естеството на експлозивната прахова атмосфера, за която са предназначени:
1. ІІІА - за експлозивна атмосфера от горими летящи частици;
2. ІІІВ - за експлозивна атмосфера от непроводим прах;
3. ІІІС - за експлозивна атмосфера от проводим прах.
(6) За електрическите съоръжения по ал. 5, предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от горими прахове и летящи частици, максималната повърхностна температура се определя без слой прах, а също така може да се определи за дадена дебелина на слоя прах ТL и да се маркира със символа "Х".

Таблица 28
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Забележки:
1. Електрическо съоръжение от температурен клас Т6 е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за температура Т6, Т5, Т4, Т3, Т2 и Т1. Съоръжение от температурен клас Т5 е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за температура Т5, Т4, Т3, Т2 и Т1. Съоръжение от температурен клас Т4 е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за температура Т4, Т3, Т2 и Т1. Съоръжение от температурен клас Т3 е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за температура Т3, Т2 и Т1. Съоръжение от температурен клас Т2 е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за температура Т2 и Т1.
2. За различни температури на околната среда и за различни външни източници на загряване и охлаждане може да се установят повече от един температурни класове.

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) В зависимост от зоната с експлозивна опасност при избора на съоръженията се взема предвид маркировката съгласно чл. 274.
(2) Приложимостта на електрическите съоръжения по чл. 271, ал. 1, т. 2, предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от газове и пари, при различните подгрупи и температурни класове, в зависимост от веществата, образуващи експлозивна атмосфера с въздуха, се определя съгласно табл. 29.

Таблица 29
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 273. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Значението на символите за вида на защита на електрическите и неелектрическите съоръжения по чл. 271, ал. 1, предназначени за работа в потенциално експлозивна атмосфера, е дадено в табл. 30, 31 и 32.

Таблица 30
(попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Таблица 31
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Таблица 32
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 274. (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) В места, където има опасност от поява на потенциално експлозивна атмосфера, се предвиждат съоръжения и системи за защита, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, маркирани със знака СЕ, следван от номера на нотифицирания орган и следната маркировка:

Забележка. Възможна е допълнителна маркировка, както следва:
а) символ "Х" - ако е необходимо да се посочат специфичните условия за използване, или символ "U" - за компоненти;
б) температурен работен интервал, различен от стандартния (минус 20 °С ¸ +40 °С).

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Зависимостта между категорията на съоръженията по чл. 270 и възможността за приложението й в различните зони се определя съгласно табл. 33.

Таблица 33
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Съоръженията от съответната категория по чл. 270 са безопасни в различните зони, при условие че отговарят на изискванията на табл. 34.

Таблица 34
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 277. Работата на технологичните съоръжения (бояджийски камери, шприцкабини, лакозаливни машини, сушилни към тях и др.) се блокира при спиране на работата на вентилацията им.
Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вентилаторите, които засмукват от зоните с експлозивна опасност, трябва да бъдат предназначени за работа в потенциално експлозивна атмосфера.
Чл. 279. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Електрическите двигатели на вентилаторите на аварийните и локалните вентилационни инсталации, разположени непосредствено в зоните с експлозивна опасност, се предвиждат със същата защита както електрическите двигатели на технологичните съоръжения.
Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Зоните, в които при най-неблагоприятни условия (неработещи защитни съоръжения - вентилация, блокировка и др.) концентрацията на горими вещества в атмосферата е най-малко два пъти по-малка от ДЕГ, са експлозивобезопасни.
Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) При разполагане в самостоятелни вентилационни камери или извън строежите електрическите двигатели на центробежните вентилатори за локални и общообменни смукателни вентилации, обслужващи зони с експлозивна опасност, могат да бъдат със защита, която е с една категория по-ниска от категорията на защита на съоръженията в обслужваните зони.
(2) Електрическите двигатели на аварийните вентилатори, разположени в самостоятелни вентилационни камери или извън строежите, трябва да бъдат със същата категория както на съоръженията, разположени в обслужваното от тях помещение.
Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Електрическите двигатели на нагнетателните вентилации, обслужващи експлозивоопасни зони, при разполагането им в камери могат да бъдат и в нормално изпълнение само в случаите, когато въздухопроводите се изпълняват със самозатварящи се клапи, които се задействат при спиране на вентилационната инсталация.
(2) Самозатварящите се клапи се предвиждат на изхода на въздухопровода в помещението. Клапите се изпълняват така, че да е невъзможно преминаване на експлозивна смес в тръбопроводите.
Чл. 283. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 284. Не се отнасят към експлозивоопасните зони местата, в които твърдите, течните и газообразните горими вещества се използват като гориво.
Чл. 285. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За предотвратяване на разряди от статично електричество и образуване на фрикционни искри в зоните с експлозивна опасност се спазват следните изисквания:
1. съдовете за съхраняване на леснозапалими и горими течности, прахообразни или влакнести органични продукти, апаратите, които съдържат такива продукти, тръбопроводите за тяхното подаване, филтрите за почистване и други подобни части трябва да са метални или антистатични и да са заземени;
2. при използване на ремъчни предавки се използват само антистатични ремъци (със специфично повърхностно съпротивление до 107W);
3. подовите настилки се изпълняват от продукти, изключващи възможността за образуване на искри от механичен произход (фрикционни искри);
4. подовите настилки, в т.ч. и от органични материали (синтетични), се изпълняват антистатични със специфично повърхностно съпротивление до 109W.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 286. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За всички електрически машини и апарати, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, се предвижда автоматично изключване на захранването при претоварване.
Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава в осветителите да се използват натриеви лампи с ниско налягане, съдържащи свободен метален натрий.
Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Експлозивоопасни зони в помещения или външни инсталации може да се осветяват с общопромишлени осветители, които се монтират, както следва:
1. от външната страна на сградата, през неподвижно затворена горна част (клетка) на прозорец на сградата, при пълно уплътняване на прозоречната рамка и на стъклата към нея; ако прозорецът е единично остъклен, се използва осветително тяло с допълнително стъкло или стъклен глобус;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) в специално устроени ниши в стените или таваните, с двойно или единично остъкляване от стъкло с повишена механична якост откъм страната на помещението и с естествена вентилация отвън;
3. в обвивки под налягане.
Чл. 289. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Осветяването на вътрешността на технологични съоръжения, съдържащи горими прахове (бункери, шахти и др.), се осъществява посредством осветители със съответната категория, защитени от механични повреди и вградени в стените на съоръженията, без да изпъкват.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 290. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Помещението на котли, работещи с газово гориво, се проектира най-малко с един осветител, предназначен за работа в потенциално експлозивна атмосфера, със самостоятелно електрозахранване (присъединен на отделен токов кръг) и с прекъсвачи и предпазители, изнесени извън помещението.
(2) В помещението по ал. 1 се предвижда газсигнализаторна инсталация, която се задейства при достигане на концентрация на газа във въздуха 10 % (20 % при наличие на аварийна вентилация) от ДЕГ, като:
1. затваря електромагнитен вентил, монтиран на захранващия газопровод извън сградата;
2. изключва електрическото захранване в помещението (с изключение на захранването на аварийната вентилация) и включва осветителя, предназначен за работа в потенциално експлозивна атмосфера;
3. включва звуков и светлинен сигнал на фасадата на сградата или в помещение с постоянно пребиваване на хора.
(3) Електрическите двигатели на вентилатори към димоходите на газифицираните котелни, както и пусковата им апаратура (ако е монтирана в котелното помещение) трябва да са предназначени за работа в потенциално експлозивна атмосфера.
Чл. 291. (1) Пристрояване и встрояване на подстанции към помещения със зони от всички категории се разрешава, при условие че:
1. килиите на трансформаторите и разпределителните уредби нямат прозорци, врати и други отвори към експлозивоопасните зони; въводните отвори за тръби и кабели са затворени плътно от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2; в близост до зони "0", в които има газове, по-тежки от въздуха, вкарването на тръби и кабели в подстанцията се разрешава само през външните й стени, като най-ниската част (подът или дъното на каналите) на подстанцията се предвижда на разстояние най-малко 0,2 m по-високо от пода на помещението с експлозивоопасната зона;
2. стените, които отделят подстанцията от експлозивоопасните зони, са плътни, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост EI 120;
3. разстоянието (хоризонтално и вертикално) от външните врати и прозорци на пристроените и встроените подстанции до външните врати и прозорци на помещенията с експлозивоопасни зони "0", "1" и "20" е най-малко 4 m до неотварящи се прозорци и 6 m до врати и отварящи се прозорци; не се нормира разстоянието до прозорци, изпълнени от стъклоблокове с дебелина, по-голяма от 0,1 m;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) в подстанции, пристроени към помещения от зони "0", е създадено повишено налягане с чист въздух от 50 Ра.
(2) Изискванията по ал. 1 се спазват и при определяне на разстоянията между производствените помещения с експлозивоопасни зони "0", "1" и "20" и помещенията, в които са монтирани електрически съоръжения с общо предназначение.
Чл. 292. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Минималните разстояния от отделно стоящи трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби до помещения и открити съоръжения с експлозивоопасни зони са съгласно табл. 35.

Таблица 35
(попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(2) Разстоянията до подземни резервоари може да се намаляват до 50 %.
Чл. 293. В експлозивоопасни зони може да се използват и проводници и кабели с алуминиеви жила за силови и осветителни мрежи, които се свързват посредством заваряване или пресоване.
Чл. 294. Не се разрешава открито полагане на неизолирани проводници в експлозивоопасни зони, включително тролейни проводници за кранове.
Чл. 295. (1) Проводниците и кабелите са с изолация в съответствие с номиналното напрежение на мрежите, но не по-малко от 500 V.
(2) Неутралните проводници се изпълняват със същата изолация както фазовите проводници и се поставят заедно с тях в обща обвивка или тръба.
Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Отворите в стените и в подовете за прокарване на кабели и тръби се уплътняват срещу проникване на пари и газове, като се използват продукти, осигуряващи огнеустойчивост не по-малка от тази на стената или пода.
Чл. 297. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Съединителните и разклонителните муфи за кабели в експлозивоопасни зони се изпълняват със съответната защита.
Чл. 298. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Входовете на кабелите в електрическите машини и апарати се изпълняват със същата или по-висока защита както на съответните машини и апарати.
Чл. 299. В експлозивоопасните зони се разрешава полагането на проводници в газови тръби и бронирани кабели по естакади с тръбопроводи за ГГ и ЛЗТ по един от следните начини:
1. по-ниско от тръбопроводи за горими пари или газове с плътност, по-малка от плътността на въздуха;
2. над тръбопроводи за ЛЗТ, както и за горими пари или газове с плътност, по-голяма от плътността на въздуха.
Чл. 300. В експлозивоопасните зони се разрешава използването на неизолирани медни или алуминиеви шинопроводи, при условие че:
1. шините са съединени посредством заваряване или пресоване;
2. болтовите съединения (в местата, където шините се присъединяват към апаратите) са осигурени срещу саморазвиване;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) повърхностната температура на шинопроводите и на неизолираните отклонения от тях не превишава определените стойности, които се изискват за съоръженията, работещи в потенциално експлозивната атмосфера;
4. шинопроводите са защитени с метални кожуси и се отварят със специални инструменти.

Част втора
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОБЕКТИ С ПОВИШЕНА ПОЖАРНА ОПАСНОСТ

Глава тринадесета
СТРОЕЖИ С АТРИУМИ И СТРОЕЖИ С ВИСОЧИНА НАД 28 МЕТРА

Раздел I
Сгради с атриуми

Чл. 301. (1) При проектирането на сгради с атриум, приобщаващ три и повече етажни нива, се спазват изискванията по тази глава.
(2) Не се разрешава проектирането на атриуми в лечебни и здравни заведения.
Чл. 302. (1) Сградите с атриум се проектират от I или II степен на огнеустойчивост.
(2) Покритията по стени, тавани и подове в обема на атриума и приобщеното към него пространство се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 (А2fl).
Чл. 303. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) Допуска се носещата конструкция на остъкления и други прозрачни покрития в покривната част на атриума да се изпълни с минимална огнеустойчивост R 30.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(3) Продуктите за рамки на прозорци по фасадите на атриума и за слънцезащитни приспособления са с клас по реакция на огън не по-нисък от В.
Чл. 304. (1) Остъкленията и другите прозрачни покрития в покривната част на атриума се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За остъкляване на стълбищните клетки и на панорамните асансьори към атриума се използват строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко E 30.
Чл. 305. Максималното разстояние от което и да е от местоположенията в атриума до входа в евакуационното стълбище или до крайния евакуационен изход не трябва да превишава 20 m при еднопосочни евакуационни маршрути и 40 m при два и повече маршрута, като се отчитат и изискванията за конкретния атриум.
Чл. 306. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Атриумите се проектират така, че да са директно достъпни отвън или през коридори или фоайета.
Чл. 307. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 308. (1) Пожарната безопасност на атриумите в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на строежа, височината на атриума и вида на отделянето на атриума от съседните етажни площи се осигурява чрез:
1. автоматична пожароизвестителна инсталация в съседните на атриума етажи и в атриума;
2. автоматична пожарогасителна инсталация в съседните на атриума етажи;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) вентилационна система за отвеждане на дим и топлина;
4. (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
6. системи за гласово уведомяване в строежа;
7. контролирано горимо натоварване в основата на атриума.
(2) Минималните изисквания за осигуряване на пожарната безопасност на сградите с атриум в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на строежа, височината на атриума и вида на отделянето на атриума от съседните етажни площи са съгласно приложение № 11.
(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вентилационните системи за отвеждане на дим и топлина в атриумите се проектират при спазване изискванията на приложение № 11 и на чл. 113, ал. 2, 3 и 4, чл. 114, ал. 2 и 3, чл. 115, чл. 116, ал. 2, 3 и 4, чл. 119, чл. 121, чл. 122, ал. 2, т. 3 и чл. 123, ал. 3, като:
1. приточните отвори за постъпване на въздух се разполагат равномерно при основата на атриума с височина от пода до горния край на отвора не повече от 2 m;
2. местата за подаване на чист въздух посредством приточна принудителна вентилация се проектират в съответствие с т. 1, като въздушната струя се насочва към пода в основата на атриума;
3. в случаите, когато се изисква осигуряване на принудителна вентилационна система за отвеждане на дима и топлината от всеки етаж, приточни отвори (или места за принудително подаване на чист въздух) се предвиждат и в покрива на атриума.
(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Когато приточните отвори не могат да осигурят директно отвън чист въздух за атриума, се допуска въздухът да постъпва през фоайе, контактуващо с атмосферата (когато не се изисква отделяне на фоайето от атриума с пожарозащитни прегради), като отворите се разполагат съгласно ал. 3 и площта им е не по-малка от 1,5 пъти от изискваната площ.
(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Височината на атриума се отчита от кота готов под в основата на атриума до кота готов под на най-високо разположения етаж, обединен от атриума.
(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Освен в случаите, предвидени в приложение № 11, сградите с атриуми се осигуряват с автоматична ПГИ, когато попадат в обхвата на приложение № 1.

Раздел II
Строежи с височина над 28 метра

Чл. 309. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За обезопасяването на строежи с височина над 28 m се спазват и изискванията по този раздел.
(2) При определяне на височината на строежите се спазват изискванията на чл. 24 ЗУТ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При разделяне на строежите на части по смисъла на чл. 12, ал. 1 изискванията на този раздел се прилагат само за частите от строежа с височина над 28 m.
Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Строежите с височина над 28 m се категоризират по групи с цел степенуване на мерките за обезопасяването им, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) от 28,01 до 50 m включително - I група;
2. от 50,01 до 75 m включително - II група;
3. от 75,01 до 125 m включително - III група;
4. над 125 m - IV група.
Чл. 311. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Строежите с височина над 28 m се проектират от I степен на огнеустойчивост и с допустима застроена площ между брандмауерите в надземните етажи не повече от 2200 m2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вертикалните носещи елементи на строежите от IV група се изпълняват с огнеустойчивост REI 240 за носещи стени и R 240 за колони и рамки, а междуетажните конструкции - с огнеустойчивост не по-ниска от REI 120.
Чл. 312. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) В обемите на сгради с височина над 28 m не се разрешават производствени процеси от категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б.
(2) Разрешава се използването на горими газове за захранване на котелни помещения и на локални газови инсталации за кухненските трактове на ресторанти и заведения за обществено хранене при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.), на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с ПМС № 243 от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 104 от 2004 г. и бр. 32, 40 и 85 от 2006 г.), и на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с ПМС № 171 от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 32, 40 и 93 от 2006 г. и бр. 46 от 2007 г.).
Чл. 313. (1) Не се разрешава проектирането на строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 с височина над 28 m.
(2) Допуска се проектирането на строежи по ал. 1 с височина до 50 m, при условие че:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът е разделен на две или повече безопасни зони, като евакуацията на хората при пожар се осъществява през открита въздушна зона към съседна безопасна зона и оразмеряването на зоните се извършва при спазване изискванията на чл. 46, ал. 2;
2. са предвидени две независими стълбища за евакуация, отделени от етажите с вход през открита въздушна зона, и асансьор за аварийно-спасителни дейности съгласно чл. 323.
Чл. 314. (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.2 и Ф3.4 за повече от 200 човека се разполагат на височина не по-голяма от петия надземен етаж.
(2) Разрешава се разполагане на помещенията по ал. 1 над петия надземен етаж в строежи от I и II група, при условие че е осигурен евакуационен път към съседна защитена зона на строежа.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се разполагане на помещенията по ал. 1 над петия етаж за строежи от III и IV група, при условие че са осигурени поетажни входове през откритата въздушна зона в евакуационно стълбище или евакуационен път към съседна безопасна зона на строежа.
Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В подземните етажи на строежи с височина над 28 m се предвиждат гаражи (паркинги), изолирани от частите на строежа посредством стени и междуетажна конструкция от продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и с минимална огнеустойчивост REI 240 (ЕI 240) и осигурени с необходимия брой евакуационни изходи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Стълбищата, ескалаторите и асансьорните шахти, свързващи подземни гаражи с етаж с директен изход на кота терен, се отделят от гаражите с пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25.
(3) За свързването на гараж със стълбища и асансьорни шахти в части от строеж с височина над 28 m се предвиждат две последователни пожарозащитни преддверия съгласно чл. 25.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За отдимяване и топлоотвеждане при пожар в гаражи се спазват изискванията на глава девета.

Чл. 316. (1) (Предишен текст на чл. 316, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В строежи с височина над 28 m се разрешава вграждането на сухи или с негорим пълнеж трансформатори, при условие че помещението е отделено със стени и междуетажни конструкции с минимална огнеустойчивост REI (EI) 120 от продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и със самозатварящи се врати с огнеустойчивост EI 90.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се вграждането на маслени трансформатори или трансформатори с друга горима охлаждаща изолационна течност с обща вместимост до 1000 kg течност, при условие че помещението е разположено на етаж с директен изход на кота терен и е отделено със стени и междуетажни конструкции с минимална огнеустойчивост REI (EI) 180 от продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и със самозатварящи се врати с огнеустойчивост EI 90. Под трансформаторите се предвижда маслоприемник съгласно чл. 357.
Чл. 317. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешават помещения на парни котли с работно налягане над 0,07 МРа, водогрейни котли с работна температура над 115 °С и складове за течни и газообразни горива в подземните етажи на строежи с височина над 28 m.
(2) На покривите се разрешава разполагането на котли с горими енергоносители, включително с природен газ, при спазване изискванията на наредбите по чл. 312, ал. 2 и при условие че необходимите количества горими енергоносители не се съхраняват или складират в сградите.
Чл. 318. (1) Всеки етаж (включително подземните етажи) в строежи с височина над 28 m се проектира с най-малко два евакуационни изхода.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Проектиране на едно евакуационно стълбище в строеж с височина над 28 m се разрешава в следните случаи:
1. за жилищни сгради и общежития или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от I група с площ до 500 m2;
2. за жилищни сгради и общежития или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от II група, при които евакуационното стълбище е отделено от етажите задължително с преход през открита въздушна зона и при спазване на условието по т. 1;
3. за сгради или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от I и ІI група, при условие че от всеки етаж е осигурен втори евакуационен изход през откритата въздушна зона към друга част от сградата или към друга сграда;
4. за сгради или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от III и ІV група с площ до 400 m2 и при спазване на изискванията по т. 2 и 3.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Коридори с дължина над 25 m се разделят със стени от продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 30 за отделяне на единия от другия евакуационен маршрут.

Чл. 320. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Асансьорните шахти и машинните помещения на асансьори се проектират с плътни стени с минимален клас по реакция на огън А2 и с огнеустойчивост най-малко EI 180.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За сгради с височина над 28 m (с изключение на жилищните сгради от I група с директно естествено осветено евакуационно стълбище) се проектира най-малко един асансьор за евакуация на пострадали и за бърз достъп на спасителните екипи. Асансьорът се предвижда със специален пусков ключ така, че при възникване на пожар да може да бъде задействан от спасителните екипи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Асансьорите по ал. 2 за противопожарни и аварийно-спасителни цели се проектират при спазване изискванията на чл. 323.
Чл. 321. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Асансьорните шахти, достигащи до подземните етажи, се отделят посредством пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 (като едната врата може да е вратата на асансьора).
Чл. 322. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 пред вратите на асансьорните шахти се предвижда пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Асансьорите за противопожарни и аварийно-спасителни цели се проектират при спазване на следните изисквания:
1. електрозахранването на асансьора се предвижда както за потребител от първа категория;
2. осигуряват се преходи от асансьорната шахта (фоайето) към всички етажни нива през открита въздушна зона или през пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25;
3. асансьорната шахта се отделя от помещенията, в които има горими вещества и материали, посредством плътни стени без отвори с огнеустойчивост REI (EI) 240;
4. осигурява се достъп на спасителните екипи до асансьора от етажите с директни изходи на кота терен;
5. подземните етажи се изолират от асансьорната шахта посредством прегради без отвори с огнеустойчивост REI 240 или посредством две последователни пожарозащитни преддверия;
6. в кабината на асансьора се осигурява възможност за поместване на носилка.
Чл. 324. С оглед използване на покривите като авариен вариант (изход) за евакуация от сградата при пожар и за осъществяване на спасителни действия:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) последната междуетажна конструкция е с огнеустойчивост най-малко REI 120;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) се предвижда парапет с височина най-малко 1,4 m и откритите евакуационни стълби се свързват при възможност с покрива на друга част от сградата по смисъла на чл. 12, ал. 1 или с покрива на друга сграда.

Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При оразмеряването на вентилационни системи за създаване на повишено налягане в стълбищата, асансьорните шахти и пожарозащитните преддверия разликата в налягането между тях и съседните пространства (помещения, преддверия и коридори) е в границите от 20 до 80 Ра.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Оразмеряването на вентилационни системи по ал. 1 може да се извърши и при спазване изискванията на БДС EN 12101-6 "Системи за управление на дим и топлина. Част 6: Изисквания за системи с диференциално налягане. Комплекти".
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Задействането на вентилаторите за повишаване на налягането и за отдимяване се извършва от автоматична пожароизвестителна инсталация (когато такава е предвидена) и ръчно от стълбището на всеки етаж. В сгради без автоматични пожароизвестителни инсталации (жилищни сгради от I група) се предвиждат ръчни пускови бутони на стълбището на всеки етаж.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За осигуряване на защита срещу проникване на продукти на горенето местата на засмукване на въздух от вентилационните системи за повишаване на налягането се предвиждат в наветрената зона (фасадата) на разстояние, най-малко 3 m по-ниско от отверстието на системата за изхвърляне на дима, и на разстояние в хоризонтално направление, най-малко 5 m от отверстието.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За етажно подаване на въздух в стълбището, асансьорните шахти или пожарозащитното преддверие се проектират въздухопроводи от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, като отворите са в горната част на етажните нива. За асансьорите се допуска директно подаване на въздух в асансьорните шахти.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се подаването на въздух да се осъществява през етаж.
Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За етажните евакуационни пътища (коридори, холове и вестибюли) се проектират вентилационни системи за отвеждане на продуктите на горене с отвори в най-отдалечените от етажните входове към стълбищата части на хоризонтално разстояние един от друг не повече от 20 m и с височина (на долната им част) най-малко 0,2 m над горния край на вратите на етажното ниво. Вентилационните шахти или въздухопроводите за принудително засмукване на продуктите на горене от всеки етаж и за нагнетяване на свеж въздух се предвиждат с огнеустойчивост най-малко EI 60, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Системата за отвеждане на продуктите на горене се изпълнява при спазване на изискванията по чл. 326, ал. 3, при условие че клапаните могат да се отварят само на етажа, на който е възникнал пожар.
(4) (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вентилационните системи за отвеждане на продуктите на горене се проектират механични с кратност 12 h-1 или естествени с площ на отворите 1 % от площта на коридора.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За компенсация на обема на отведените продукти на горене се проектира механична или естествена система за подаване на свеж въздух с кратност или площ на отворите съгласно ал. 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Оразмеряването на вентилационните системи за отвеждане на продуктите на горене може да се извърши и при спазване изискванията на БДС EN 12101-6 "Системи за управление на дим и топлина. Част 6: Изисквания за системи с диференциално налягане. Комплекти".
(7) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допуска се да не се предвижда система за отдимяване на етажните евакуационни пътища в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност от I и II група при максимално разстояние от изхода на най-отдалеченото помещение до входа в пожарозащитно преддверие или евакуационно стълбище не повече от 8 m, както и в строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 от I и II група с естествено осветени коридори (с остъкление с площ не по-малка от 5 % от площта на коридора).
Чл. 328. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Максималната дължина на евакуационния път от вратата на най-отдалеченото помещение до вход в съседна защитена зона, в съседна безопасна зона или в евакуационно стълбище не трябва да превишава:
1. при път за евакуация в една посока - 20 m;
2. при пътища за евакуация в две или повече посоки - 30 m.
(2) За защита на коридорите в еднопосочни евакуационни участъци се спазват изискванията по чл. 53, ал. 3.

Чл. 330. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) По фасадите и покривите на строежи с височина над 28 m се полагат топлоизолационни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с външно покритие с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Допуска се по фасадите на строежи от всички групи на височина до 90 cm от нивото на прилежащия терен да се полагат топлоизолационни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от Е и с външно покритие с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Строежите се защитават срещу външно разпространение на горенето при пожар по фасадата по един от начините, показани на фиг. 19, а именно:
1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) посредством приобщена с междуетажната конструкция негорима ивица с височина най-малко 0,9 m и с огнеустойчивост най-малко EI 90;
2. посредством ивица с характеристиките на междуетажната конструкция, излизаща извън фасадата на разстояние най-малко 1,5 m;
3. чрез комбинация от начините по т. 1 и 2 (чрез тераса).
(5) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) При проектиране на двойни фасади се спазват изискванията на чл. 14, ал. 29.
(6) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) По фасадите и покривите на строежи с височина над 28 m не се допуска полагане на покрития с класове по реакция на огън B - F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, с изключение на топлоизолационните продукти по ал. 2.
(7) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Външното покритие на системите за топлоизолация по ал. 1 и 2 се изпълнява с обща дебелина не по-малко от 4 mm, като изискванията по отношение на класа му по реакция на огън се прилагат за основното покритие (положено директно върху топлоизолационния продукт) и финишното покритие (оформящо завършващия слой на топлоизолационната система). Не се ограничава класът по реакция на огън на фасадни бои с дебелина до 1 mm, както и класът по реакция на огън на хидроизолация, положена върху повърхности с клас по реакция на огън А1 или А2.
(8) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Когато е предвидено полагане на външна топлоизолационна комбинирана система (ETICS) по външните ограждащи повърхности на строежа, изискванията на ал. 1 и 2 се прилагат за класа по реакция на огън на топлоизолационния продукт, който е компонент на комбинираната система.
Чл. 331. За стълбищни клетки на строежи с височина над 28 m не се разрешава проектиране на отвори на сметопроводи и на помещения в тях с изключение на случаите, когато в сградата са предвидени най-малко две защитени зони (с независими пътища за евакуация) и преходи между тях.
Чл. 332. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вертикалните комуникационни канали (шахти) се предвиждат с минимална огнеустойчивост EI 60 от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и със защита на ревизионните отвори към шахтите с врати (капаци) с минимална огнеустойчивост EI 30.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За строежи с височина над 28 m се проектират пожароизвестителни системи съгласно приложение № 1.
Чл. 334. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Автоматична пожарогасителна инсталация се проектира за всички помещения (с изключение на санитарно-хигиенните помещения, вентилационните камери, бойлерните помещения и др.) в строежи с височина над 28 m съгласно приложение № 1.
Чл. 335. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За осигуряване на достъп до строежи с височина над 28 m (с пожарни автомеханични стълби или подемници) най-малко от едната страна на строежа се предвиждат площадка с размери най-малко 12,5 на 15,0 m, която се сигнализира, и път до нея с широчина най-малко 3,50 m. Откъм страната на площадката не се допуска разстоянието между ниската и високата част на строежа да е повече от 5 m.

Фиг. 19 (Предишна фиг. 10 - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(Фиг. 11 - зал. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Таблица 36 (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(Фиг. 12 - зал. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Таблица 37 (отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Глава четиринадесета
ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА ЕЛЕКТРОСИЛОВИ УРЕДБИ

Раздел I
Електроенергийни обекти и електромашинни помещения

Чл. 336. Основните сгради на електроенергийните обекти се проектират от I или II степен на огнеустойчивост или от стоманени конструкции.
Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Ограждащите конструкции на помещенията за табла за управление (командни зали) се проектират с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 90.
Чл. 338. За осигуряване на пожарната безопасност за котелни сгради и за помещения на електроенергийните обекти се спазват изискванията, определени в глава десета, раздел III.
Чл. 339. (1) Основните елементи на системите за безопасност се предвиждат в комплектни комутационни устройства (ККУ), разположени на разстояние едно от друго най-малко 1 m.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се намаляване на разстоянието по ал. 1, при условие че ККУ са отделени помежду им с преграда, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 45 по цялата стена на устройствата.
Чл. 340. Технологичните отвори в машинната зала, през които е възможно попадане на масла на по-ниска кота, се защитават с ограждащи бордове с височина най-малко 0,1 m.
Чл. 341. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За помпите за маслоснабдяване се проектират отделни помещения с огнеустойчивост на преградите най-малко REI (EI) 120 и с праг при вратата с височина най-малко 0,15 m.
Чл. 342. (1) За маслонапълнените агрегати на електроцентралите се предвижда авариен резервоар, чиято вместимост е не по-малка от обема на маслото на най-големия агрегат.
(2) В главния корпус не се разрешава разполагането на стационарни маслонапълнени съоръжения, които не са свързани с технологичния процес.
Чл. 343. Водородът за охлаждане на генераторите се подава централно.
Чл. 344. (1) Разстоянията от ресиверите за водород до сградите и съоръженията на електроенергийните обекти се определят в съответствие с изискванията за складове за сгъстени горими газове (газголдери).
(2) Разстоянията от ресиверите за водород до комините на централата не се нормират.
Чл. 345. (1) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Приемните станции на пожароизвестителните инсталации се предвиждат в помещението на блоковия или централния пулт за управление на централата с изведен сигнал в пожарната служба.
Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Електромашинните помещения се проектират в сгради от I, II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции. В зависимост от количеството на маслото в апаратите и съоръженията електромашинните помещения се отнасят към категории по пожарна опасност, както следва:
1. към категория по пожарна опасност Ф5В - при количество на маслото над 60 kg в едно съоръжение;
2. към категория по пожарна опасност Ф5Г - при количество на маслото до 60 kg включително в едно съоръжение.
(2) В електромашинните помещения се разрешава монтирането на:
1. пускови и регулиращи апарати (автотрансформатори, реактори, реостати и др.), напълнени с масло в количество до 600 kg;
2. трансформатори с мощност до 1600 kVA включително, автотрансформатори, измервателни трансформатори и други машини, напълнени с масло в количество до 2000 kg, с повишена якост на съдовете и уплътненията срещу изтичане на масло; за трансформаторите и автотрансформаторите се предвижда газова защита или реле за налягане, което се задейства при сигнал; съвместен монтаж на повече от две машини се разрешава, ако разстоянието между отделните групи машини е най-малко 10 m;
3. трансформатори, сухи или напълнени с негорима течност, без ограничение на мощността и броя им;
4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) комплектни разпределителни уредби (КРУ), подстанции, кондензаторни батерии или отделни кондензатори;
5. акумулаторни батерии закрит тип, при условие че имат смукателна вентилация или зареждането им се извършва в специални помещения или шкафове;
6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) полупроводникови токоизправителни агрегати;
7. табла за управление, защити, измерване, сигнализация и табла за блокове и станции за управление с монтирани на тях апарати, които имат на предната или задната страна открити тоководещи части;
8. неизолирани електрически проводници;
9. съоръжения за мазане и охлаждане на електрически машини.
Чл. 347. Кабелните линии на отделните електрически блокове на електрически централи с мощност над 1000 МW се разделят една от друга с преградни стени с огнеустойчивост най-малко EI 90.
Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се допуска съединяване на маслените кабели в кабелните помещения и съоръжения в електрически централи и подстанции за напрежение над 1000 V с кабелни муфи.
Чл. 349. Не се разрешава успоредно полагане на кабели във вертикална равнина над и под тръбопроводите.
Чл. 350. (1) Кабелите в съоръженията на електрическите централи се изпълняват с изолационна обвивка от продукт с клас по реакция на огън Вса или Сса или се полагат в метални тръби или канали.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В кабелни съоръжения, електромашинни помещения или електрически помещения се предвиждат проводници и кабели с изолация от продукт с клас по реакция на огън Вса или Сса или със стоманено защитно покритие.

Раздел II
Маслонапълнени съоръжения

Чл. 351. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В машинните зали на електроенергийните обекти, под маслонапълнените съоръжения (маслоохладители, маслоочистители и маслобаки) с обем, по-голям от 0,1 m3, и с присъединяващи се тръбопроводи към тях се предвиждат маслосъбиратели с бордове (с височина на борда най-малко 0,05 m) за осигуряване събирането на маслото от най-големия запълнен обем. За отвеждане на маслото от маслосъбирателите се предвижда авариен резервоар, който се разполага извън главния корпус.
Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Напорните маслопроводи (за турбогенераторите и захранващите помпи) с налягане над 0,1 MPa се проектират от безшевни стоманени тръби и без фланцови съединения.
Чл. 353. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Под открити силови трансформатори и маслени реактори с над 1000 kg масло се предвижда чакълено легло (пласт) с дебелина най-малко 0,25 m и с фракция от 0,05 до 0,1 m. Чакъленото легло се проектира на разстояние най-малко 0,3 m извън габаритите на съоръженията при количество на маслото от 1000 до 2000 kg и на разстояние 0,6 m - при количество на маслото над 2000 kg. Чакъленото легло се огражда с бордюр с височина 0,05 m.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Обемът на чакъленото легло се оразмерява за поемане на маслото от съоръжението, като над горното ниво на маслото в леглото се предвижда слой чакъл с дебелина най-малко 0,2 m. При отвеждане на маслото в маслосъбирател под съоръжението се проектира само чакълено легло с дебелина най-малко 0,25 m.
(3) При проектиране на трансформатори върху етажни стоманобетонни плочи вместо чакълено легло под тях се предвиждат закрити канали (тръби) за отвеждане на маслото в шахти, ями и други събиратели.
Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изискванията по чл. 353, 355, 356, 357, 358, 362, 363, 365 и 367 се прилагат и за съоръжения, напълнени с други видове горими изолационни течности.
Чл. 355. (1) Маслените трансформатори се предвиждат в килии, разположени на първия етаж, отделени от другите помещения на сградата, с изход непосредствено навън при встрояване на закрити разпределителни уредби (ЗРУ) в сгради.
(2) Разрешава се разполагането на маслени трансформатори на втория етаж или на разстояние не повече от 1 m по-ниско от пода на първия етаж в неотопляеми зони на сградите, при условие че е осигурено безпрепятствено извеждане на маслото извън сградата.
Чл. 356. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Разрешава се разполагането на маслени трансформатори в сгради или в самостоятелни трансформаторни постове извън сгради, по-ниско от 1 m от котата на прилежащия терен, при условие че помещенията на трансформаторите имат непосредствен изход навън и са отделени от другите помещения посредством пожарозащитни прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120 и с хоризонтална конструкция с огнеустойчивост най-малко REI 90. Под трансформаторите се предвижда бетониран маслоприемник за целия обем на маслото, покрит с решетка със слой чакъл над нея с дебелина 0,25 m с едрина на фракцията от 0,05 до 0,1 m.
Чл. 357. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За отделно стоящи закрити разпределителни уредби и трансформаторни постове, пристроени или вградени в сгради, не се проектират маслоприемници, когато трансформаторите и другите маслонапълнени апарати са с количество до 650 kg масло в един съд и са разположени на първия етаж с изход навън.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Когато количеството на маслото в един съд е повече от 650 kg, вратата на килията или вентилационният отвор на помещението се проектират с праг от продукт с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, изчислен да задържи 20 % от обема на маслото в трансформатора или апарата, и се предвиждат мерки маслото да не изтича в кабелните канали.
(3) За трансформаторни килии на първия етаж (под който се предвижда подземен етаж) и на втория етаж или при изход от килиите във взривни коридори под трансформаторите и апаратите се проектират маслоприемници, както следва:
1. при количество на маслото в един съд от 60 до 650 kg се предвижда:
а) маслоприемна яма, проектирана за пълния обем масло;
б) праг, проектиран за пълния обем масло;
2. при количество на маслото в един съд над 650 kg се предвижда:
а) бетонен маслоприемник, проектиран за най-малко 20 % от целия обем на маслото в трансформатора или апарата, с отвеждане на маслото в дренажна система; тръбите от маслоприемника към дренажната система се проектират с диаметър най-малко 0,1 m и с мрежа откъм маслоприемника;
б) бетонен маслоприемник без отвеждане на маслото в дренажна система, който се оразмерява за пълния обем на маслото, като се предвиждат решетка и слой чакъл с дебелина 0,25 m; нивото на маслото е на 0,05 m под решетката, а горното ниво на чакъла - над 0,08 m под отверстието на въздухопроводния канал; площта на маслоприемника е не по-малка от площта на основата на трансформатора или апарата.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Маслоприемници по ал. 3, т. 1 и 2 се предвиждат и за отделностоящи, пристроени или встроени разпределителни уредби и трансформаторни постове на ниво терен или първи етаж, при условие че са разположени на разстояние, по-малко от 5 m, от "английски дворове", канализационни решетки и шахти на подземни комуникации, рампи към по-ниски нива и изходи на асансьори.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(6) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Подовете на килиите с маслонапълнени съоръжения се проектират с наклон 2 % към маслоприемника.
(7) Маслоприемници може да не се предвиждат, когато количеството на маслото в трансформатора или апарата е до 60 kg.
Чл. 358. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Маслените трансформатори се монтират в самостоятелни помещения.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изискването по ал. 1 не се отнася за сухите трансформатори и за трансформатори с друг негорим пълнеж.
(3) Разрешава се разполагането на два маслени трансформатора с единична мощност до 1000 kVA в една обща килия, когато са с общо предназначение, управление и защита и служат като един агрегат. В една обща килия се разрешава разполагането и на трифазни групи от три еднофазни трансформатора с единична мощност до 5000 kVA.
(4) Разрешава се разполагането в общо помещение с разпределителна уредба на един маслен трансформатор с мощност до 630 kVA или на два трансформатора с мощност до 400 kVA, отделени от останалата част на помещението с преграда, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 60.
Чл. 359. (1) Когато на разстояние не повече от 5 m над вратите или над изходния вентилационен отвор на трансформаторната килия се предвиждат прозорци, под тях по цялата широчина на килията се проектира козирка с широчина най-малко 0,7 m, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко EI 60.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вратите на помещения, в които са разположени силови и напреженови трансформатори с над 60 kg масло, когато водят в помещения, които не са свързани със закритата разпределителна уредба, се изпълняват с огнеустойчивост най-малко EI 60.
Чл. 360. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Маслонапълнените пускорегулиращи устройства за електрически двигатели с напрежение над 1000 V се предвиждат в отделни помещения със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120, с лек покрив от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с изход навън.
Чл. 361. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Откритите маслонапълнени кондензатори се разполагат на групи с мощност до 30 MVA, като разстоянието между тях е най-малко 6 m. Разстоянието до съседни сгради и съоръжения се определя съгласно чл. 370.
Чл. 362. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Под всеки маслен трансформатор и апарат с масло в количество над 60 kg се предвижда маслоприемник при спазване на изискванията по чл. 353 и 357.
Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За трансформатори и реактори с напрежение 400 kV и повече, както и за трансформатори с напрежение 220 kV и с мощност 200 MVA и повече се предвиждат автоматични стационарни пожарогасителни системи.

Раздел III
Вътрешноцехови трансформаторни постове и трансформаторни подстанции (Загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

Чл. 364. (1) Вътрешноцеховите и трансформаторните постове в сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и от I и II степен на огнеустойчивост се предвиждат на първия или втория етаж.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 365. (1) Разрешава се трансформаторните постове да се разполагат в производствени сгради, на открито, в килии или в отделни помещения. При открито монтиране тоководещите части на трансформаторните постове се затварят, а разпределителните уредби се разполагат в шкафове със защита най-малко IP 44 съгласно табл. 24.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За откритите вътрешноцехови подстанции и комплексните трансформаторни подстанции в сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д се разрешава използването на маслени трансформатори, както следва: за първия етаж - със сумарна мощност не по-голяма от 3200 kVA, и за втория етаж - със сумарна мощност не по-голяма от 1000 kVA.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянието между маслените трансформатори на различни комплектни трансформаторни подстанции и между камерите на маслените трансформатори е най-малко 10 m.
(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Трансформаторни подстанции с маслонапълнени трансформатори и други подобни маслонапълнени съоръжения в сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се предвиждат в отделни помещения при спазване изискванията на раздели II и IV от тази глава.
(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В помещенията на сгради от I и II степен на огнеустойчивост и от клас на функционална пожарна опасност Ф5 (с изключение на помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б и складове от категория по пожарна опасност Ф5В) може да се проектират открити трансформаторни подстанции с трансформатори със сух или негорим пълнеж. Откритите подстанции се ограждат с мрежа на разстояние най-малко 1,5 m и разпределителното устройство се изпълнява в съответствие с табл. 24.
Чл. 366. В трансформаторните постове и подстанции се използват сухи или маломаслени прекъсвачи. Допуска се употребата на не повече от два многомаслени прекъсвача в отделни затворени килии от I степен на огнеустойчивост, като количеството на маслото във всеки от тях е не повече от 60 kg.
Чл. 367. Вратите на килиите на маслените трансформатори и прекъсвачи се проектират с огнеустойчивост най-малко EI 30.

Раздел IV
Открити и закрити разпределителни уредби

Чл. 368. (1) Трансформаторите или реакторите на открити разпределителни уредби с единична мощност над 60 MVA и с напрежение, по-високо от 110 kV, разположени на разстояние един от друг не повече от 15 m, както и трансформаторите или реакторите, разположени до такива с по-малки мощности, се проектират разделени с прегради, изпълнени от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Преградите са с размери 1 m над габарита на трансформатора или реактора, но не по-ниско от горната част на маслонапълнените изолатори или не по-ниско от 1 m над казана на трансформатора (реактора) - за сухи изолатори. Светлото разстояние между трансформаторите (реакторите) и преградните стени е най-малко 1,25 m.
(2) За реактори с напрежение 400 kV се проектират прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, независимо от мощността и разстоянието между реакторите.

Чл. 371. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се пристрояване и встрояване на помещенията за закрити разпределителни уредби и трансформатори към сгради от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б при спазване изискванията на чл. 291. Разрешава се пристрояване и встрояване на помещенията за закрити разпределителни уредби и трансформатори в сгради от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, както и в сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4, при условие че са отделени със стени, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI 120.
(2) Не се разрешава разполагането на помещения за закрити разпределителни уредби и трансформатори:
1. под помещения с мокри производства, бани, клозети и др., когато не са влагоизолирани от тях;
2. под и над помещения за повече от 100 човека (зали с места за зрители, многофункционални зали и др.), с изключение на сухите трансформатори.
Чл. 372. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) При встроени в сгради трафопостове с маслонапълнени трансформатори отворите към съседни помещения се защитават до огнеустойчивост EI 60. Разрешава се свързване на помещенията за разпределителни уредби и табла ниско напрежение с евакуационен коридор в сградата посредством преддверия с пожарозащитни стени с огнеустойчивост REI (EI) 120 и врати с огнеустойчивост EI 60.
(2) При встроени в сградите сухи трансформатори се разрешава свързване на помещенията на трансформаторен пост с коридор в сградата посредством преддверия със стени с огнеустойчивост REI (EI) 120.
Чл. 373. (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 374. Разрешава се директно полагане на кабели през килиите на разпределителните уредби и трансформаторите, при условие че кабелите са предвидени в метални тръби.
Чл. 375. Разстоянието от мачтови трансформаторни постове до сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост е най-малко 3 m, а до сгради от IV и V степен на огнеустойчивост най-малко 5 m.

Раздел V
Кондензаторни уредби

Чл. 376. (1) Кондензаторни уредби с общо количество на маслото във всяка уредба над 600 kg се предвиждат в отделно помещение с изход навън или в съседно помещение от I и II степен на огнеустойчивост.
(2) В помещенията на командните табла и в разпределителните уредби, както и в сгради и помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д се предвиждат кондензаторни уредби с количество на маслото във всяка уредба до 600 kg.
Чл. 377. (1) За кондензаторни уредби с напрежение над 1000 V и с общо количество на маслото над 600 kg, разположени в помещения, се предвиждат маслоприемници, които могат да приемат 20 % от маслото на всички кондензатори.
(2) Маслоприемници не се предвиждат за открити кондензаторни уредби.

Раздел VI
Кабелни и въздушни електропроводни линии

Чл. 378. За открито положените кабели в електроенергийни обекти, в които има опасност от запалване на масло, се предвижда противопожарна защита с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
Чл. 379. Не се разрешава кабелните снопове да преминават през зоната на действие на предпазните взривни клапи. По изключение се допуска кабелите в тази зона да се защитават със стоманен кожух. Единичните кабели, преминаващи през зоната на действие на предпазните взривни клапи, се полагат в стоманени тръби.
Чл. 380. Основните кабелни снопове се разполагат в кабелни съоръжения и помещения (етажи, тунели, шахти и др.), пожарозащитени от технологичното оборудване.
Чл. 381. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Кабелните шахти се проектират отделени от кабелните тунели, канали, полуетажи и други помещения със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и огнеустойчивост REI 90. На всеки 20 m шахтите се разделят с прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост REI 45.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Кабелните тунели и канали се преграждат със стени с огнеустойчивост REI 90, както следва:
1. в местата на въвода на кабелите в помещенията на закритите разпределителни уредби, в помещенията на командните табла и устройствата за защита на откритите разпределителни уредби;
2. в местата на влизането им в сградите;
3. в местата, където се кръстосват;
4. в местата, където се отклоняват, при дължина на отклонението, по-голяма от 50 m, или в края на отклонението;
5. между съседни кабелни канали на отделни трансформатори с единици на трифазни групи трансформатори с мощност, по-голяма от 60 МVА.
Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Кабелните тунели и канали се разпределят на участъци с дължина до 200 m със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост REI (EI) 90.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Вратите между отделните участъци се проектират така, че да се отварят двустранно и да са с огнеустойчивост EI 90, а входните врати да се отварят навън и да са с огнеустойчивост EI 45. Всички врати се предвиждат с устройства, които да ги държат в затворено положение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Разрешава се за кабелни тунели и шахти, в които се предвиждат пожарогасителни и пожароизвестителни инсталации, огнеустойчивостта на конструктивните елементи да се намали на REI (EI) 45, а вратите между отделните участъци да се отварят едностранно.
(4) Проходими кабелни тунели и колектори се осигуряват с люкове за пожарогасене през 30 m по дължината им.
Чл. 383. За преминаването на кабелите през преградни стени и покрития, както и за въвеждането в електрически табла, командни пултове и др. се предвиждат метални тръби. Входните и изходните отвори между стените на тръбите и кабелите и пространството между тръбите се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 386. (1) Разрешава се полагането на кабелни линии по кабелни естакади на разстояние най-малко:
1. до стени на сгради с отвори - 4 m;
2. до зони с повишена пожарна опасност - 5 m.
(2) Кабелните естакади се предвиждат от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Естакадите, по които се полагат повече от 30 силови кабела, се разделят през не повече от 300 m с огнезащитна ивица (преграда) с широчина не по-малко от 1 m.
Чл. 387. (1) На естакади за технологични тръбопроводи за леснозапалими и горими течности, пари, газове и др. се разрешава да се полагат до 30 силови бронирани или небронирани кабела, положени в стоманени тръби, на разстояние от тръбопроводите най-малко 0,5 m.
(2) Разрешава се съвместното полагане на повече от 30 кабела и на тръбопроводи за ГГ и ЛЗТ по естакади и в галерии, при условие че:
1. кабелите са отделени от тръбопроводите с пожарозащитни хоризонтални прегради с огнеустойчивост EI 30, разположени на разстояние най-малко 0,05 m от най-долния и най-горния ред кабели, като преградите излизат извън габарита на кабелното трасе най-малко 0,5 m;
2. кабелите са хоризонтално отдалечени на разстояние най-малко 1,5 m от тръбопроводите и на разстояние най-малко 3 m от спирателната арматура, дренажните кранове, фланците, тръбопроводните отклонения и други подобни или са отделени с вертикални прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост EI 30 и с височина, превишаваща с 0,1 m габарита на кабелното трасе.
Чл. 388. Разрешава се пресичането на кабелните естакади с технологични тръбопроводи за ЛЗТ и ГТ, при условие че:
1. всички конструктивни елементи на естакадата са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост R 60;
2. кабелите са положени в стоманени тръби - при естакади с 15 кабела;
3. кабелите са положени в кабелна галерия, на височина най-малко 1,5 m от габаритите на естакадата с технологични тръбопроводи, и подът на кабелната естакада, която преминава под тръбопроводите, е изпълнен с отвори за изтичане на тежките газове - при естакади с повече от 15 кабела;
4. тръбопроводите в зоната на пресичането са без фланцови съединения, компенсатори, спирателна и друга арматура, а кабелите - без кабелни муфи;
5. разстоянието между кабелите и тръбопроводите е най-малко 0,5 m.

Чл. 390. Разстоянието от стълбовете на въздушни линии с напрежение до 1000 V до подземни газопроводи и тръбопроводи за горими и леснозапалими течности е най-малко 1 m. Разстоянието до пожароопасни и взривоопасни съоръжения се определя съгласно чл. 395.

Чл. 392. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Минималните разстояния от вертикалната равнина, преминаваща през оста на крайния проводник на въздушни линии с напрежение над 1000 V, до сгради от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д и от III, IV и V степен на огнеустойчивост и до сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 се определят в съответствие с табл. 38.

Таблица 38
(попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

Чл. 393. Разстоянието от зони с повишена пожарна опасност и взривоопасни зони до оста на трасето на въздушни линии с напрежение над 1000 V е най-малко равно на 10 m от крайния проводник.
Чл. 394. (1) При успоредно преминаване на въздушни линии с напрежение над 1000 V или при пресичането им с подземни магистрални газопроводи за ГГ с налягане, по-високо от 1,2 МРа, и с подземни магистрални нефтопроводи и продуктопроводи минималното разстояние от фундамента на стълбовете на въздушните линии до тръбопроводите е, както следва:
1. за въздушни линии с напрежение до 35 kV - 5 m;
2. за въздушни линии с напрежение 110 kV и 220 kV- 10 m;
3. за въздушни линии с напрежение 400 kV - 15 m.
(2) Въздушни линии с напрежение над 1000 V се пресичат с надземни магистрални тръбопроводи за ГГ, ЛЗТ и ГТ под ъгъл, близък до 90°.
Чл. 395. (1) Не се разрешава преминаването на въздушни електрически линии, включително на телефонни или радиотранслационни мрежи, над резервоари за втечнени горими газове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Хоризонталните разстояния от резервоари на групови инсталации за втечнени горими газове до въздушни електрически линии са най-малко равни на 1,5 пъти височината на стълбовете, а до въздушни телефонни и радиотранслационни мрежи - най-малко 2 m.
Чл. 396. Разстоянието от въздушни линии с напрежение над 1000 V до успоредно разположени надземни магистрални тръбопроводи за ГГ, ЛЗТ и ГТ е най-малко 50 m, но не по-малко от два пъти височината на стълба.
Чл. 397. Въздушни линии с напрежение над 1000 V се проектират на подветрената страна на нефтени и газови промишлени факли на разстояние най-малко 60 m от тях.

Глава петнадесета
ПРОИЗВОДСТВЕНИ, СКЛАДОВИ И СЕЛСКОСТОПАНСКИ СГРАДИ, БЕНЗИНОСТАНЦИИ И ГАЗОСТАНЦИИ, ПОМЕЩЕНИЯ И СЪОРЪЖЕНИЯ ОТ КЛАС НА ФУНКЦИОНАЛНА ПОЖАРНА ОПАСНОСТ Ф5

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 398. Строежите от клас на функционална пожарна опасност Ф5 се изпълняват при спазване на изискванията по част първа.
Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Категорията по пожарна опасност на сградите или на части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1), помещенията, откритите технологични инсталации и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 се определя съгласно табл. 2.
Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Когато в сградите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) от клас на функционална пожарна опасност Ф5 има помещения с различна категория по пожарна опасност, те се категоризират, както следва:
1. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът (или частта от него съгласно чл. 12, ал. 1) се приравнява към категория Ф5А, ако сумарната площ на помещенията от категория по пожарна опасност Ф5А в него е повече от 5 % от площта на всички помещения или повече от 200 m2;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът (или частта от него съгласно чл. 12, ал. 1) може да не се приравнява към категория по пожарна опасност Ф5А, ако общата площ на помещенията от категория Ф5А не превишава 25 % от площта на всички помещения (и не повече от 1000 m2) и ако тези помещения са оборудвани с инсталации за автоматично пожарогасене;
3. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът (или частта от него съгласно чл. 12, ал. 1) се приравнява към категория по пожарна опасност Ф5Б, ако са изпълнени едновременно следните две условия:
а) строежът не се приравнява към категория Ф5А;
б) сумарната площ на помещенията от категории Ф5А и Ф5Б в него е повече от 5 % от площта на всички помещения или повече от 200 m2;
4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът (или частта от него съгласно чл. 12, ал. 1) може да не се приравнява към категория по пожарна опасност Ф5Б, ако общата площ на помещенията от категории Ф5А и Ф5Б не превишава 25 % от площта на всички помещения (и не повече от 1000 m2) и ако тези помещения са оборудвани с инсталации за автоматично пожарогасене;
5. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът (или частта от него съгласно чл. 12, ал. 1) се приравнява към категория по пожарна опасност Ф5В, ако са изпълнени едновременно следните две условия:
а) строежът не се приравнява към категория Ф5А или Ф5Б;
б) (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сумарната площ на помещенията от категории Ф5А, Ф5Б и Ф5В в него е повече от 5 % (или 10 % - ако в сградата или частта а няма помещения от категории Ф5А и Ф5Б) от площта на всички помещения;
6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът може да не се приравнява към категория по пожарна опасност Ф5В, ако общата площ на помещенията от категории Ф5А, Ф5Б и Ф5В не превишава 25 % от площта на всички помещения (и не повече от 3500 m2) и ако тези помещения са оборудвани с инсталации за автоматично пожарогасене;
7. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът (или частта от него съгласно чл. 12, ал. 1) се приравнява към категория по пожарна опасност Ф5Г, ако са изпълнени едновременно следните две условия:
а) строежът не се приравнява към категория Ф5А, Ф5Б или Ф5В;
б) сумарната площ на помещенията от категории Ф5А, Ф5Б, Ф5В и Ф5Г в него е повече от 5 % от площта на всички помещения;
8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) строежът (или частта от него съгласно чл. 12, ал. 1) може да не се приравнява към категория по пожарна опасност Ф5Г, ако е изпълнено поне едно от следните условия:
а) строежът не е приравнен към категории Ф5А, Ф5Б и Ф5В по т. 1 - 7 и в него няма помещения от категория Ф5Г;
б) общата площ на помещенията от категории Ф5А, Ф5Б, Ф5В и Ф5Г не превишава 25 % от площта на всички помещения (и не повече от 5000 m2) и помещенията от категории Ф5А, Ф5Б и Ф5В са оборудвани с инсталации за автоматично пожарогасене.
9. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежът (или частта от него съгласно чл. 12, ал. 1) се приравнява към категория по пожарна опасност Ф5Д, когато изискванията по т. 1 - 8 не могат да бъдат спазени.
Чл. 401. (1) Строежите с производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се проектират от I или II степен на огнеустойчивост.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 402. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградите и помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се проектират с лесноразрушаващи се строителни елементи с площ 0,05 m2 (за сгради и помещения от категория по пожарна опасност Ф5А) и 0,03 m2 (за сгради и помещения от категория по пожарна опасност Ф5Б) на 1 m3 от обема на помещението. Такива отвори се предвиждат и по стените на всеки етаж, когато по технологични изисквания се налага сградите да бъдат с два и повече етажа.
(2) При сгради с покриви, проектирани като лесноразрушаващи се строителни елементи, изчислителното натоварване не трябва да превишава 1,2 kРа.
Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
Чл. 404. (1) Допускат се производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б в помещения на сгради с друго предназначение в зависимост от технологичния процес, както следва:
1. в едноетажни сгради - в помещения с най-малко една външна стена;
2. в сгради с два и повече етажа - в най-горния етаж - при междуетажни конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Допускат се производства в помещенията по ал. 1, т. 2 и в по-долните етажи на многоетажни сгради или в средните секции на едноетажни сгради, при условие че сградите са остъклени по подходящ начин. За едноетажни сгради се предвиждат леки покриви при спазване изискванията на чл. 402, ал. 1.
Чл. 405. (1) Разстоянията между сградите и съоръженията от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1, Ф5.2 и Ф5.4, както и разстоянията между тези и съседни сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 в зависимост от степента на огнеустойчивост и категорията по пожарна опасност на сградите се определят съгласно табл. 39.

Таблица 39
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(2) При определяне на разстоянията по ал. 1 сградите от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 се приравняват към категория по пожарна опасност Ф5В.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) При определяне на разстоянието между сградите и съоръженията се отчита разстоянието между най-близките им външни стени. Разстоянието може да се увеличава, като се отчита размерът на изпъкналите елементи на сградите, при условие че елементите са изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D - F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън.
(4) Разстоянията по ал. 1 се отнасят и за успоредните крила на П-образни сгради, ако площта им превишава допустимата площ съгласно табл. 6.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При определяне на разстоянията по ал. 1 сградите с незащитени стоманени конструкции, както и съоръженията се приравняват към IV степен на огнеустойчивост.

Чл. 407. Не се допуска в подземните етажи на сградите да се предвиждат производства и складове от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.

Раздел II
Сгради и съоръжения в промишлеността (химическа и др.) от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

Чл. 408. (1) Минималните разстояния от сгради на закрити технологични инсталации до съседни сгради и съоръжения се определят съгласно табл. 39.
(2) Минималните разстояния от открити и технологични инсталации навесен тип до сгради и съоръжения, разположени на територията на строежа, се определят съгласно табл. 40.

Таблица 40
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.)

Чл. 409. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Строежите за преработка на нефт, нефтопродукти и втечнени горими газове, проектирани на разстояние до 200 m от бреговете на реки, се разполагат на разстояние от съседни населени места, пристани, корабостроителни предприятия, заливи - стоянки на кораби, мостове и други подобни, както следва: най-малко 300 m - по течението на реката, или 600 m - срещу течението на реката.
(2) Строежите по ал. 1 се проектират на разстояние най-малко 50 m от горски масиви с иглолистни дървета и на разстояние най-малко 20 m от горски масиви с широколистни дървета.
Чл. 410. Общата вместимост на междинните резервоари в района на производствените инсталации и съоръжения се предвижда за:
1. 24-часов запас, но не повече от 3000 m3 - в приемно-междинните резервоари за втечнени горими газове;
2. 48-часов запас, но не повече от 20 000 m3 - в приемно-междинните резервоари за ЛЗТ и ГТ.
Чл. 411. (1) Горимите газове се съхраняват в хоризонтални приемно-междинни резервоари с максимален единичен обем до 200 m3 или в сферични резервоари с максимален единичен обем до 600 m3, а леснозапалимите и горимите течности - в резервоари с единичен обем до 3000 m3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Приемно-междинните резервоари за ГГ с общ обем до 1000 m3 (за хоризонталните резервоари) и с обем до 600 m3 (за сферичните резервоари) се проектират в един блок.
Чл. 412. (1) Площадките на производствените инсталации, резервоарните паркове и естакадите се проектират на кота с 0,3 m по-ниско от котата на пътищата в района на съоръженията.
(2) По-високи коти от котите по ал. 1 се допускат по изключение, при положение че пътищата са защитени (чрез канавки, отвеждащи канали, земни насипи и др.) срещу заливане с леснозапалими и горими течности.
(3) При надземно пресичане на заводски пътища със съоръжения (тръбопроводи, естакади, галерии и др.) светлата височина от платното на пътя до съоръженията е най-малко 5,5 m.
Чл. 413. (1) Вътрешнозаводските пътища се проектират на разстояние от 5 до 35 m от технологичните инсталации, като се осигурява достъп до тях.
(2) Пътните съоръжения и мостове се предвиждат от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
Чл. 414. (1) Колоните на стоманени етажерки за ГГ, ЛЗТ и ГТ, както и колоните на стоманените конструкции, върху които са разположени технологични апарати и съоръжения в производствените сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В, се проектират с огнеустойчивост R60, а хоризонталните носещи елементи - с огнеустойчивост R30.
(2) Площадките под етажерките се проектират с околовръстен борд с височина най-малко 0,3 m или със затворена канавка на разстояние най-малко 0,5 m от изпъкващите части на етажерката.
(3) Апаратите, съдържащи леснозапалими и горими течности и втечнени горими газове, се монтират на плътни негорими площадки, оградени с борд с височина най-малко 0,15 m.
Чл. 415. Не се изпълнява огнезащита на стоманените етажерки и на стоманени конструкции в сградите, върху които е разположена апаратурата, при условие че са предвидени автоматични пожарогасителни инсталации.
Чл. 416. Площадките под апаратите и съоръженията се проектират с наклони за осигуряване на отвеждането на разлетите продукти в промишлената канализация и с приспособления за измиване.
Чл. 417. (1) За инсталациите за електрообезводняване и електрообезсолявяне на нефт се допускат електродехидратори на групи с обща вместимост до 2400 m3.
(2) Разстоянието между електродехидраторите е равно най-малко на диаметъра им, между групите електродехидратори - най-малко два диаметъра, но не по-малко от 10 m, а разстоянието до сградите и инсталациите - не по-малко от 15 m. Групата електродехидратори се проектира в обваловка с обем, изчислен за поемане вместимостта на най-големия електродехидратор.
Чл. 418. Тръбните пещи за нефт, нефтопродукти и горими газове се предвиждат с инсталации за продухване на серпентините с пара и се ограждат с парни завеси.
Чл. 419. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Помещенията на експлозивноопасни помпени и компресорни станции се проектират отделени помежду им и от други помещения със стени, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост EI (REI) 180 и със самостоятелни изходи навън.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Отворите, през които преминават на тръбопроводите през стените, се уплътняват при спазване на изискванията по чл. 17.
Чл. 420. Пещите и апаратурите на технологичните инсталации, работещи под налягане, се предвиждат с приспособления за освобождаването им от продуктите в аварийни резервоари, които се изчисляват така, че да поемат вместимостта на най-големия апарат.
Чл. 421. (1) Разстоянието от строежите от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 до аварийните резервоари се приема както за технологично оборудване, разположено извън сградата, съгласно табл. 40 и 41.
(2) Разстоянието от апаратурата на външните инсталации до аварийните резервоари не се нормира, като резервоарите се разполагат извън габаритите на етажерките.
Чл. 422. Температурата на всички тъмни и вискозни нефтопродукти, постъпващи през хладниците в резервоарите за съхраняване, е не повече от 130°С.
Чл. 423. Факелът за открито изгаряне на изхвърления газ се проектира при спазване на следните изисквания:
1. територията около вертикалната тръба на факела с радиус 50 m се подравнява и огражда с телена или с друг вид негорима ограда;
2. газопроводите от инсталацията до вертикалната тръба на факела се предвиждат върху подпори, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с приспособления срещу попадането на кондензат във вертикалната тръба, с огнепреградител и с байпасна линия с огнепреградител;
3. (нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) вертикалната тръба на факела се оборудва с електрическа запалка, командвана извън оградата на факела.
Чл. 424. (1) Минималните разстояния между апаратите и съоръженията на отделностоящите и комбинираните външни технологични инсталации на предприятията се определят съгласно табл. 41.
(2) Разстоянието от единични апарати и съоръжения, свързани технологично и разположени до сгради с плътни стени, е най-малко 2 m, а до стени с отвори - най-малко 4 m.
(3) Допуска се разстоянието между апаратите и съоръженията в полузаводски опитни инсталации с мощност до 60 000 тона годишно да се намалява до два пъти.
(4) Разстоянието от групи дехидратори с обща вместимост 2400 m3 на обезсолителните инсталации до сградите, обслужващи електродехидраторите, е най-малко 20 m.
(5) Разстоянията между отделните блокове от апарати (реакторен, пещен, ректификационен и др.) се приемат с 50 % по-големи от тези в табл. 41.

Таблица 41

Означенията в табл. 41 са, както следва:
- НН* - разстоянието не се нормира;
- Д** - разстоянието е равно на диаметъра на най-големия апарат.
Забележки:
1. В група 1 в числителя на всяка дроб са дадени разстоянията до неогневата страна на нагревателя, а в знаменателя - разстоянията до страната на форсунките.
2. Разрешава се разстоянието от апаратите и съоръженията от група 1 до реакторите на каталитичните инсталации от група 2 да бъде намалено до 3 m.
3. В група 2 разстоянията в числителя се отнасят за апарати с диаметър, не по-голям от 3 m, а разстоянията в знаменателя - за апарати с диаметър от 3 до 8 m. За апарати с диаметър, по-голям от 8 m, разстоянието се приема 0,5 D, а между вакуумните колони - най-малко 1 m.
4. В група 2 до групите в колони 4 и 5 в числителя са дадени разстоянията до плътна стена, а в знаменателя - до стена с отвори. Същото се отнася и за група 4 до групата в колона 7.
5. В група 6 в числителя е дадено разстоянието за потапни кондензатори, а в знаменателя - за кондензатори и хладници с огледална площ на водата, по-голяма от 200 m2.
6. За група 7 разстоянията между огнищата под налягане не се нормират.

Чл. 425. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Минималните разстояния от апарати и съоръжения, работещи с ГТ, ГГ и ЛЗТ, разположени в помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф.5, са, както следва:
1. до носещи стени и конструкции - 1 m;
2. до съседни апарати и съоръжения - 0,8 m, като до всеки апарат се осигурява достъп чрез проход с широчина най-малко 1,5 m.
Чл. 426. Разстоянието на сондажите при нефто-газодобиването от електропроводи за високо напрежение, въжени линии, пътища, производствени, жилищни и други подобни сгради и помещения е най-малко равно на височината на сондажната кула.
Чл. 427. (1) Сондажните кули и машинните помещения се предвиждат от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Те се разполагат на разстояние от съседните сондажни кули най-малко равно на височината на по-високата кула.
(2) Разрешава се изпълнението на обшивките на кулите от строителни продукти с клас по реакция на огън B и C.
Чл. 428. Газокондензаторните уредби за изпитване на сондажите се разполагат на разстояние 100 m от сондажа, а газовият факел - на разстояние 20 m от сондажа. Теренът в непосредствена близост до уредбата и факелното устройство (в радиус 60 m) се почиства от горими материали.
Чл. 429. Разстоянията между сградите и съоръженията на сондажните устройства, както и между съседни сгради и съоръжения се определят съгласно табл. 42.

Таблица 42

ВСК* е височината на сондажната кула.

Раздел III
Комуникационни съоръжения (галерии, естакади, асансьори и др.) от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

Чл. 430. Носещите елементи на галериите и естакадите за транспортиране на ЛЗТ и ГТ, газове, прахове, сено, слама, памук, стърготини и други горими материали се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Вертикалните елементи се изпълняват с огнеустойчивост R60, а хоризонталните елементи - с огнеустойчивост R30.
Чл. 431. (1) В галериите и естакадите не се допуска съвместно прокарване на тръбопроводи за течности и газове, при смесването на които може да възникне взрив или пожар.
(2) Газопроводите се защитават срещу въздействието на топлина, когато са проектирани съвместно с топлопроводи.
Чл. 432. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Раздел IV
Технологични тръбопроводи за ЛЗТ, ГТ и ГГ от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

Чл. 433. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Технологичните тръбопроводи се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. За изграждането на подземни и подводни тръбопроводи се разрешава използването на строителни продукти с клас по реакция на огън, различен от А1 и А2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Носещите елементи на надземните технологични тръбопроводи се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Вертикалните елементи се изпълняват с огнеустойчивост R60, а хоризонталните елементи - с огнеустойчивост R30.
(3) Минималните разстояния от тръбопроводи за ЛЗТ и ГТ до сгради и съоръжения се определят по табл. 43.

Таблица 43

Забележки:
* В числителя е дадено разстоянието до стени с отвори, а в знаменателя - разстоянието до стени без отвори.
** В числителя е дадено разстоянието до стълбове, които не са част от въздушни електрически линии.

Чл. 434. (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Минималните разстояния от тръбопроводи за транспортиране на природен газ или пропан-бутан до съседни сгради и съоръжения се определят по реда на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, и на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.).
Чл. 435. (1) Не се допуска преминаването на транзитни технологични тръбопроводи под, над и през сгради, съоръжения и инсталации.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за уравнителни и дихателни тръбопроводи.
Чл. 436. (1) Каналите за тръбопроводи за ЛЗТ, ГТ и ГГ, вкл. плочите за покриването им, се изграждат от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. През всеки 80 m се предвижда чакълен или пясъчен огнепреградител с дължина най-малко 4 m и с наклон към шахтите.
(2) Не се допуска изграждането на канали за полагане на технологични тръбопроводи в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. В случаите, когато изграждането на канали за полагане на технологични тръбопроводи в тези помещения се налага по технологични съображения, се предвижда постоянно действаща вентилация.
Чл. 437. (1) Шибърите на тръбопроводите в подземни канали се проектират в шахти, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Шибърите се отделят от каналите със стени без отвори, изпълнени от същите продукти, с огнеустойчивост EI 60.
(2) За основните шибъри на приемно-предавателните тръбопроводи, разположени непосредствено до резервоарите, за шибърите на тръбопроводните отклонения към резервоарите и за шибърите, които са на разстояние до 50 % от диаметъра на резервоара, се допуска изискването по ал. 1 да не бъде спазено.
(3) Непосредствено до подземните резервоари може да се предвиждат шибърни възли, вкл. възли за превключване на помпи.
Чл. 438. (1) При подземно пресичане с железопътни линии тръбопроводите се полагат в предпазни кожуси от тръби или в канали, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Ъгълът на пресичане към оста на железопътната линия е не по-малък от 60°.
(2) Краищата на предпазните кожуси се проектират на разстояние най-малко 3 m от най-близката релса.
Чл. 439. (1) При подземно пресичане с автомобилни пътища тръбопроводите се полагат в предпазни кожуси от тръби или в канали, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Ъгълът на пресичане е не по-малък от 60° към оста на пътя.
(2) Краищата на кожусите се проектират на разстояние най-малко 2 m от края на пътното платно.
Чл. 440. При въздушно пресичане на газопроводи с железопътни линии и автомобилни пътища от републиканската пътна мрежа и улици се спазват изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове и на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
Чл. 441. Не се допуска в местата на пресичането на тръбопроводите за ЛЗТ, ГТ и ГГ с железопътни линии и автомобилни пътища от републиканската пътна мрежа да се предвиждат шибъри, водосъбиратели, салникови компенсатори, фланцови и други подобни монтажни възли.
л. 442. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При проектирането на многоетажни технологични естакади за тръбопроводи същите се разполагат в зависимост от физико-химичните свойства и температурата на транспортираните по тях флуиди, като:
1. тръбопроводите с агресивни среди се разполагат на най-долния хоризонтален ред;
2. ацетиленопроводите се разполагат в краищата на най-горния хоризонтален ред;
3. кислородопроводите при съвместно полагане с тръбопроводи за масло и продукти, предизвикващи взрив при взаимодействие с кислорода, се разполагат на противоположните страни на хоризонталните редове;
4. неизолираните тръбопроводи за втечнени газове и тръбопроводите, транспортиращи горещи продукти, се разполагат на противоположните страни на естакадата.
Чл. 443. При проектирането на технологични естакади между две технологични инсталации разстоянието от естакадата до обслужваната от нея инсталация не се нормира. Разстоянието до другата инсталация е най-малко 5 m.
Чл. 444. По дължината на технологичните естакади се предвиждат стълби, които се разполагат на разстояние една от друга до 300 m.
Чл. 445. Над технологичните тръбопроводи (с изключение на подземните тръбопроводи), преминаващи под въздушни електрически линии, открити естакади за твърди материали или въжени линии, се предвиждат защитни съоръжения, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Защитните съоръжения са на разстояние най-малко 5 m от габарита на технологичните съоръжения.
Чл. 446. На тръбопроводите преди въвеждането им в помещенията се предвижда спирателна арматура.
Чл. 447. Аварийните тръбопроводи на технологичните инсталации към аварийните резервоари се проектират с постоянен едностранен наклон, с технологично възможните минимални отклонения и без спирателна арматура по цялата им дължина с изключение на задвижките, монтирани на отклоненията към апаратите.
Чл. 448. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се допуска технологичните тръбопроводи за транспортиране на ЛЗТ, ГТ и ГГ да преминават през обслужващи сгради, разпределителни устройства, помещения за електрически съоръжения, помещения за контролноизмервателни прибори и автоматика и помещения за вентилационни камери.
Чл. 449. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Топлоизолацията на тръбопроводите за ЛЗТ, ГТ и ГГ се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2L.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Топлоизолацията на тръбопроводите за ЛЗТ, ГТ и ГГ, разположени извън сградите, в откритите инсталации и съоръжения, може да се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън BL или СL, като през 50 m тя се прекъсва със зони с дължина най-малко 3 m, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2L.

Раздел V
Помпени станции за ЛЗТ И ГТ от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

Чл. 450. (1) Помпените станции за ЛЗТ и ГТ се проектират в самостоятелни сгради от I и II степен на огнеустойчивост.
(2) Разрешава се проектиране на помпени станции на първия етаж в сгради от I и II степен на огнеустойчивост от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1. Помпените станции се отделят с пожарозащитни стени от съседните помещения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава общозаводските помпени станции и станциите на складове от I категория за ЛЗТ и ГТ да се встрояват или пристрояват към сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1.
(4) Разрешава се разполагането на помпени станции под навеси, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без необходимата степен на огнеустойчивост по ал. 1.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се пристрояване към калканните стени на помпени станции с огнеустойчивост REI (EI) 120 на въздушни и амонячни компресорни, трансформаторни постове с напрежение до 10 kV и помещения за електрически и контролни прибори при спазване на изискванията по чл. 291, както и на битови и санитарно-хигиенни помещения за персонала, обслужващ помпените станции.
(6) Разрешава се разполагане на помпени станции на открити площадки. Помпените станции, разположени на открито и оборудвани с не повече от две помпи, се считат за технологични съоръжения, поради което изискванията на този раздел не се отнасят за тях.
Чл. 451. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Подовете на помпените станции се изпълняват от непроницаеми продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
Чл. 452. (1) Помещенията (отделенията) на помпените станции се проектират с дължина не по-голяма от 90 m. Помещенията с по-големи дължини се разделят със стени с огнеустойчивост REI (EI) 60, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Помпите за горещи продукти с температура, по-висока от 250°С, се отделят от помпите за ненагрети продукти със стена с огнеустойчивост REI (EI) 60, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Всички отвори в стените на помещенията, през които преминават тръбопроводи, се уплътняват при спазване изискванията на чл. 17.
Чл. 453. Разрешава се помпите за ЛЗТ да се задвижват от двигатели с вътрешно горене и от електрически двигатели в нормално изпълнение, при условие че са устроени в самостоятелни помещения, отделени със стени с огнеустойчивост REI (EI) 90, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Помпите се задвижват посредством вал със салниково уплътнение през стената.
Чл. 454. Допуска се проектирането на помпи под технологичните етажерки, в случай че се предвижда дистанционното им спиране от безопасно място извън етажерката. За прекратяване подаването на ЛЗТ и ГТ тръбопроводите се предвиждат с допълнителна спирателна арматура на разстояние от 15 до 50 m от помпите.
Чл. 455. (1) За всички тръбопроводи, свързващи технологичната апаратура с помпите, се предвижда допълнителна спирателна арматура, която се разполага извън помпените станции на разстояние от 3 до 50 m от стените с отвори на помпената станция и други сгради и съоръжения.
(2) Разрешава се проектиране на спирателна арматура в непосредствена близост до стените без отвори на сградите, вкл. помпените станции (с изключение на стените, през които преминават тръбопроводите).
(3) Не се изисква допълнителна спирателна арматура при наличие на спирателна арматура непосредствено до апарати, разположени до помпените станции на разстояние не по-голямо от 50 m.
Чл. 456. Пристройки за разполагане на спирателната арматура за помпената станция се отделят от помпената станция с пожарозащитна стена без отвори (с изключение на стените, през които преминават тръбопроводите) и се осигуряват със самостоятелен изход навън.
Чл. 457. Допуска се спирателните арматури в помпени станции за суровина и готова продукция при брой на основните работни помпи не повече от 6 за ЛЗТ и 10 за ГТ да се проектират в едно помещение заедно с помпите. В местата на разполагане на спирателната арматура се предвижда канавка за отвеждане на течностите в промишлената канализационна система посредством хидравличен затвор. Когато няма възможност за изпускане на течностите в промишлената канализационна система, се предвижда събирателна закрита шахта за изпомпване на течността.
Чл. 458. (1) За транспортиране на ЛЗТ и ГТ под налягане се използва инертен газ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се употребата на сгъстен въздух за транспортиране на ЛЗТ и ГТ от съдове с вместимост до 0,2 m3.
Чл. 459. В помещенията за разходните съдове се допуска разполагане на резервоари за събиране на отработеното картерно масло с вместимост, която не превишава общата вместимост на картерите на най-голямата машина и двигателя й.

Раздел VI
Компресорни станции за горими газове от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

Чл. 460. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Отворите за тръбопроводи, които свързват машинната зала на компресорни за ГГ с други помещения, се проектират газоуплътнени.
Чл. 461. За газови и въздушни компресорни не се допуска проектиране на апаратури, които не са свързани с компресорите.
Чл. 462. (1) Сборните газови колектори за засмукване и нагнетяване се проектират извън сградите, с изключение на случаите, когато по технологични причини се налага да бъдат разположени в помещение (когато е възможно отделяне и замръзване на кондензата и др.).
(2) За изключване на всеки агрегат от сборния газов колектор на смукателните и нагнетателните тръбопроводи се предвижда спирателна арматура.
Чл. 463. Газопроводите, свързващи компресорите с другите цехове, се проектират с допълнителна спирателна арматура извън станцията за бързо изключване на агрегатите от външната мрежа при спазване на изискванията по чл. 456.
Чл. 464. Компресорите се оборудват със средства за аварийна сигнализация и блокировки.
Чл. 465. Разстоянието от съоръженията, разположени извън компресорната станция, до стени с отвори е най-малко 4 m.

Раздел VII
Хладилници и хладилни инсталации от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

Чл. 466. (1) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(2) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Максимално допустимите застроени площи и етажността на хладилниците и хладилните инсталации (с изключение на хладилните камери от незащитени метални конструкции) се определят по табл. 6.
(4) Разрешава се пристрояване или встрояване на хладилници и хладилни инсталации до или в сгради от друг клас на функционална пожарна опасност, при условие че са отделени от тях с брандмауери.
(5) Изискванията при определяне на класа по реакция на огън и на допустимите площи на топлоизолацията са съгласно табл. 7.
(6) Машинните отделения, в които като хладилен агент се използва амоняк, се приравняват към категория по пожарна опасност Ф5В. Не се допуска разполагане на машинните отделения в подземни помещения. Те се отделят от останалите помещения с пожарозащитни стени и с хоризонтални пожарозащитни прегради.
(7) Разрешава се изграждането на хладилни камери от носеща незащитена стоманена конструкция и самоносещи изолационни панели при спазване на следните изисквания:
1. камерите се проектират едноетажни;
2. общата площ на камерите не превишава 2000 m2;
3. изолационните панели се проектират така, че стоманената конструкция да е извън обема на камерите;
4. при превишаване на площта по т. 2 хладилните камери се разделят при спазване изискванията по чл. 19.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Хладилните камери, работещи с горим хладилен агент, се отделят от останалите помещения посредством пожарозащитни стени и хоризонтални пожарозащитни прегради.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Хладилни камери, работещи с негорим хладилен агент, може да се разполагат в помещения с общо предназначение без отделянето им по ал. 8.
Чл. 467. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Топлоизолацията на технологичните тръбопроводи и въздуховоди, които преминават през хладилните камери, се проектира от продукти с клас по реакция на огън най-малко CL. В местата на преминаване на технологичните тръбопроводи и въздуховоди през пожарозащитни прегради топлоизолацията се изпълнява от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2L.

Раздел VIII
Кислородни станции и уредби от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

Чл. 468. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Кислородните станции се проектират на открито или като едноетажни самостоятелни сгради от I и II степен на огнеустойчивост и се приравняват към категория по пожарна опасност Ф5Д. При определяне на максимално допустимите застроени площи между брандмауерите и на разстоянието от кислородните станции до съседни строежи кислородните станции се приравняват към категория по пожарна опасност Ф5Б.
(2) Разрешава се проектирането на кислородни станции с производителност до 60 m3/h в едноетажни сгради от I и II степен на огнеустойчивост с производства от категории Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, при условие че станциите са предвидени на външни стени. Кислородните станции се отделят от останалите помещения с плътни стени, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с изходи навън.
Чл. 469. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Кислородните разпределителни уредби и станциите за пълнене на кислородни бутилки се приравняват към категория по пожарна опасност Ф5Д. При определяне на максимално допустимите застроени площи между брандмауерите, на етажността и на разстоянието от кислородните разпределителни уредби и станциите за пълнене на кислородни бутилки до съседни строежи кислородните разпределителни уредби и станциите за пълнене на кислородни бутилки се приравняват към категория по пожарна опасност Ф5Б. Кислородните разпределителни уредби се проектират в сгради от I или II степен на огнеустойчивост.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Разрешава се проектирането на кислородни уредби с разход на кислород до 30 m3/h в самостоятелни помещения или пристройки с площ не по-голяма от 100 m2 към сгради от III степен на огнеустойчивост, при условие че са отделени с пожарозащитна стена.
(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Покритията по стените, таваните и подовете на кислородните станции, на кислородните разпределителни уредби и на станциите за пълнене на кислородни бутилки се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 (А2fl).
Чл. 470. (1) Разрешава се проектирането на газголдери с общ обем до 40 m3 и с налягане до 20 МРа в кислородни станции и в помещения за пълнене на кислородни бутилки, при условие че са разположени в самостоятелно помещение с конструктивни елементи от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с най-малко една външна стена и с изход навън.
(2) Газголдери с обем и налягане, по-големи от тези по ал. 1, се предвиждат в отделни сгради от I и II степен на огнеустойчивост, на разстояния от сгради и съоръжения, определени съгласно табл. 39.
(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Криогенни съдове за втечнен кислород може да се проектират на открито на площадка с настилка от продукти с клас по реакция на огън А1 при спазване на следните минимални разстояния:
1. до сгради с конструктивни елементи с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 - 5 m;
2. до сгради извън тези по т. 1 - 15 m;
3. до лечебни заведения от подклас Ф1.1 и до сгради, в които е предвидено най-малко едно помещение за едновременно пребиваване на повече от 50 души - 15 m;
4. до oткрити и закрити складове за горими материали - 15 m;
5. до надземни резервоари за втечнен водород - 22,5 m;
6. до надземни резервоари за ЛЗТ, ГТ или ГГ (с изключение на тези по т. 5) - 15 m;
7. до подземни резервоари за ЛЗТ, ГТ или ГГ - 5 m;
8. до тръбопроводи, арматура и предпазни устройства за ЛЗТ, ГТ и ГГ - 5 m;
9. до вертикалната равнина, преминаваща през оста на крайния проводник на въздушни линии:
a) с напрежение до 1000 V - 5 m;
б) с напрежение над 1000 V - 15 m.
Чл. 471. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Минималните разстояния от кислородни станции и станции за пълнене на кислородни бутилки (с изключение на помещенията за съхраняване на пълни бутилки) до сгради и съоръжения се определят съгласно табл. 39.
Чл. 472. (1) Минималните разстояния от кислородни станции и станции за пълнене на кислородни бутилки със складове за пълни бутилки в тях, както и от самостоятелни открити и закрити складове за пълни бутилки до сгради, съоръжения и пътища се определят съгласно табл. 44.

Таблица 44
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Разрешава се в станции, проектирани само за бутилки, да се съхраняват до 12 000 бутилки. В случай че в сградата са предвидени други производства, се допуска съхраняване на не повече от 4000 бутилки.
(3) Разрешава се под самостоятелни навеси с конструктивни елементи, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, да се съхраняват до 250 бутилки. Навесите се отделят посредством ограда, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 (вкл. метална мрежа), с височина най-малко 1,6 m.
(4) Под навеси, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и разположени до стени без отвори на сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост, се разрешава да се съхраняват до 80 бутилки, а до сгради от IV и V степен на огнеустойчивост - до 12 бутилки в метални шкафове.
(5) Разрешава се в сгради с друго предназначение да се съхраняват до 20 бутилки, при условие че помещението е отделено от съседните помещения посредством стени, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с непосредствен изход навън и с остъклени площи най-малко 0,03 m2 на 1 m3 от обема му.
(6) В производствени цехове от категория по пожарна опасност Ф5Д се разрешава съхраняване на групи по 12 бутилки. Разстоянието между групите е най-малко 24 m.
(7) Вътрешнозаводски железопътни клонове за пълнене на течен кислород в цистерни и за товарене на пълни бутилки се предвиждат в съответствие с т. 4 на табл. 44.
(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Разрешава се проектирането на станции за пълнене на кислородни бутилки в помещения с пълначни стендове за други негорими (инертни) газове.
Чл. 473. (1) Разстоянието от мястото на въздуховземането за кислородни станции до ацетиленовите уредби или сгради, от които в атмосферата се отделя ацетилен, е най-малко 300 m.
(2) Разрешава се от въздухоразделителните инсталации да се изхвърлят продукти в атмосферата на разстояние най-малко 2 m над билото на покрива и 20 m от местата за засмукване на чист въздух.

Раздел IX
Промишлена канализационна система за химически замърсени води с ЛЗТ и ГТ от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

Чл. 474. (1) За отвеждане на отпадъчните води, съдържащи ЛЗТ и ГТ, се проектират пречиствателни или събирателни шахти.
(2) Шахти по ал. 1 не се проектират, когато е предвидена промишлена канализационна система за отвеждане на отпадъчните води в съответните пречиствателни съоръжения.
Чл. 475. (1) Промишлената канализационна система за отвеждане на отпадъчни води, съдържащи ЛЗТ и ГТ, се предвижда на разстояние най-малко:
1. от проходими тунели - 3 m;
2. от външните стени на помещения в подземни етажи - 6 m;
3. от клоновете на битовата канализация за отпадни води - 3,5 m.
(2) Когато изискванията по ал. 1, т. 3 не могат да бъдат спазени, битовата канализация за отпадни води се проектира от стоманени тръби, които се заваряват помежду им.
Чл. 476. Не се допуска свързване на битовата канализация за отпадни води към промишлената канализационна система.
Чл. 477. Дъждовните води от площадките на технологичните инсталации, от обваловките на резервоарите, от наливно-изливните устройства и от други места, където водите могат да бъдат замърсени с ЛЗТ и ГТ, както и водите след измиване на площадките и канавките се отвеждат в промишлената канализационна система. На отвеждащите клонове за дъждовни води и за отвеждане на водните количества от обваловките се предвиждат спирателна арматура и хидравличен затвор извън обваловката.
Чл. 478. (1) Промишлената канализационна система се проектира закрита, от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2, така че да поема промишлените отпадъчни и дъждовни води, отвеждани в нея, и 50 % от водните количества за пожарогасене (в случай че това количество е по-голямо от изчислените количества дъждовна вода).
(2) Изчисленият разход на дъждовни води от обваловките на резервоарния парк или количеството вода за охлаждане на резервоарите при пожар се определя при регулиран отток съобразно условията за отвеждане на водите в промишлената канализационна система в продължение на 24 часа.
Чл. 479. Ревизионните и хидрозатворните шахти, вкл. капаците, както и всички съединителни връзки на промишлената канализация, се проектират така, че да не пропускат пари и течности.
Чл. 480. (1) Хидравлични затвори се предвиждат на всички отклонения от помещения и площадки с технологична апаратура, площадки на групи или отделно стоящи резервоари, помещения за шибърни възли, групи апарати, помпени станции за ЛЗТ и ГТ, лаборатории, наливно-изливни естакади, нефтозадържатели и др.
(2) Хидравличните затвори се предвиждат на разстояние един от друг не повече от 250 m в шахти с височина на водния стълб във всеки затвор не по-малка от 0,25 m.
Чл. 481. (1) Разстоянието между два задържателя или между задържател и други пречиствателни съоръжения за отпадъчни води е най-малко 10 m; между задържател и резервоар с уловени леснозапалими и горими течности или между задържател и помпена станция, която обслужва задържателя - най-малко 20 m; между задържател и технологична инсталация или резервоари за ЛЗТ, ГТ и ГГ с относителна плътност спрямо въздуха, по-голяма от 1 - най-малко 30 m.
(2) Разстоянията по ал. 1 може да се намаляват, както следва: за закрити задържатели с вместимост от 50 до 100 m3 - с 50 %, и за закрити задържатели с вместимост до 50 m3 - със 75 %.
(3) Разрешава се задържатели с пропускателна способност не по-голяма от 15 l/s да се обединяват в един блок със събирателните резервоари за улавяне на ЛЗТ и ГТ и с помпените станции към тях.
Чл. 482. (1) На разстояние най-малко 10 m преди и след задържателите на канализационната мрежа се предвиждат хидравлични затвори.
(2) За отвеждане на уловените леснозапалими и горими течности от няколко задържатели в общ колектор всяко присъединение към колектора се изпълнява с хидравличен затвор.
Чл. 483. (1) Задържателите се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с обща повърхност не по-голяма от 2000 m2 и с дължина на една от страните не повече от 40 m.
(2) Височината на стените на задържателя от нивото на течността в него до върха на стената е най-малко 0,5 m.
(3) Задържателите се ограждат с ограда, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с височина най-малко 1 m.
Чл. 484. (1) Задържателите се състоят от не повече от две паралелно работещи секции с широчина най-малко 6 m. Допуска се индивидуалните (местни) задържатели да са едносекционни.
(2) Когато резервоарният парк е свързан с канализация, се предвиждат авариен резервоар или открити котловани, които се разполагат на разстояние най-малко 30 m от задържателите, с вместимост не по-малка от вместимостта на най-големия резервоар за ЛЗТ и ГТ, но не повече от 20 000 m3.
(3) За подземни аварийни резервоари разстоянието по ал. 2 може да се намалява до 15 m.
Чл. 485. Сградите на помпените станции за производствени отпадъчни води, съдържащи ЛЗТ и ГТ, се проектират от I или II степен на огнеустойчивост.
Чл. 486. Минималните разстояния от външните стени на приемните резервоари към помпените станции за производствени отпадъчни води, съдържащи ЛЗТ и ГТ, са най-малко:
1. до сградата на помпената станция - 10 m;
2. до други сгради и съоръжения - 20 m;
3. до жилищни или обществени сгради - 100 m.
Чл. 487. (1) Метантанковете се проектират оградени и на разстояние най-малко 20 m до основните съоръжения на пречиствателната станция, вътрешнозаводските автомобилни пътища и железопътните линии.
(2) Разрешава се блокиране на метантанкове с помпени станции, при условие че са отделени с брандмауер.
(3) Топлоизолацията на метантанковете се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Раздел X
Закрити складове от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2

Чл. 488. (1) Закритите складове в зависимост от вида на съхраняваните материали в тях се приравняват към съответната категория по пожарна опасност.
(2) Разстоянията на закритите складове до съседни сгради и съоръжения се определят по табл. 39.
Чл. 489. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Застроената площ между брандмауерите, етажността и височината на сградите, предназначени за складове за горими материали и изделия, както и за негорими материали и изделия в горима опаковка, се определят, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за сгради до пет етажа от І и ІІ степен на огнеустойчивост с височина не повече от 28 m - до 2000 m²;
2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 04.03.2017 г.) за едноетажни сгради от ІІІ степен на огнеустойчивост с височина не повече от 14 m - до 900 m²;
3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2014 г.) за едноетажни сгради от ІV степен на огнеустойчивост с височина не повече от 8 m и за едноетажни сгради с височина не повече от 8 m, изпълнени от стоманени пожаронезащитени конструкции - до 600 m²;
4. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за едноетажни сгради от V степен на огнеустойчивост с височина не повече от 8 m и за надувни складове - до 400m².
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Застроената площ не се ограничава за складове от I и II степен на огнеустойчивост и от пожаронезащитени стоманени конструкции, предназначени за съхраняване на негорими материали. В случай че сградите са от III, IV и V степен на огнеустойчивост, те се проектират едноетажни, със застроена площ между брандмауерите съответно до 1000, 800 и 500 m².
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се петкратно увеличаване на площите между брандмауерите по ал. 1 и 2 на закритите складове, при условие че се предвижда автоматична ПГИ с вода за цялата площ на склада (независимо дали в приложение № 1 се изисква осигуряване на такава инсталация).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Складовете за съхраняване на горими материали и на негорими материали в горима опаковка, оборудвани с автоматизирани системи за складиране (без пряка работа на персонал), се проектират от І и ІІ степен на огнеустойчивост с височина до 28 m, без ограничение на застроената площ между брандмауерите. Същите може да се проектират и от стоманени пожаронезащитени конструкции, при условие че са осигурени с автоматична ПГИ.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Складове от навесен тип (най-малко едностранно отворени) с площ до 2000 m2 вкл. се приравняват към откритите складове, а складовете с площ над 2000 m2 - към закритите складове.
(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Складовете, които са най-малко тристранно отворени, се приравняват към откритите складове.
(7) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)Силозните съоръжения се проектират в групи с максимален общ обем на групата до 50 000 m³.
(8) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Минималното разстояние между две съседни групи силози е 12 m.
(9) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Минималните разстояния от силозни съоръжения до съседни сгради и други съоръжения се определят по табл. 39, като металните силози се приравняват към IV степен на огнеустойчивост.
Чл. 490. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Складовете за горими материали, предвидени в подземните етажи на строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4, се проектират с площ до 300 m2, а складовете, които се предвиждат в подземните етажи на строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, се проектират с площ до 500 m². Складовете се осигуряват с директен изход навън или с изход към коридор, водещ непосредствено навън, и се отделят от останалата част на сградата съгласно чл. 16.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се проектирането на складове по ал. 1 с площ до 2000 m2, при условие че са защитени с автоматична ПГИ и са осигурени с най-малко два директни изхода навън или с изходи през коридор, водещ непосредствено навън.
Чл. 491. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В подземните етажи на сградите не се допуска съхраняване на ЛЗТ и ГГ.
Чл. 492. За съхраняването на естествени и изкуствени текстилни влакна се проектират самостоятелни едноетажни складове, както следва:
1. от I и II степен на огнеустойчивост със застроена площ до 2000 m²;
2. от ІІІ, ІV и V степен на огнеустойчивост, както и складове от пожаронезащитени метални конструкции съгласно чл. 489, ал. 1, т. 2, 3 и 4.

Чл. 494. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се пристрояването и встрояването на закрити складове и навеси към производствени и други сгради, при условие че са отделени от тях съгласно чл. 16.
Чл. 495. По дългите страни на закритите складове се предвиждат врати за пожарогасителни и спасителни действия на разстояние до 50 m една от друга.
Чл. 496. (1) Във високостелажните складове на всеки 50 m се предвиждат проходи, напречно през стелажите, с височина най-малко 2 m и с широчина най-малко 1,5 m, които се защитават с негорими екрани.
(2) Негоримите екрани по ал. 1 се изграждат само в конструктивния обем на стелажите.

Раздел XI
Открити складове от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2

Чл. 497. (1) Минималните разстояния от открити складове до съседни сгради и съоръжения се определят по табл. 45.

Таблица 45
(изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

(2) При складиране на материалите и изделията на височина, по-голяма от 2,5 m, разстоянията по табл. 45 се увеличават с 25 %:
1. до сгради от IV и V степен на огнеустойчивост независимо от класа на функционална пожарна опасност;
2. до сгради от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;
3. до сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4.
(3) Горимият амбалаж се складира на стифове (фигури) с размери до 20 х 15 m и с височина до 8 m. Три броя стифове образуват една група, като разстоянието между стифовете е най-малко 5 m, а разстоянието между групите - най-малко 15 m.
Чл. 498. (1) Фасонираният дървен материал се складира на стифове в групи с височина до 12 m.
(2) Максималната площ на една група материал е 900 m². Разстоянието между отделните стифове в групата не се нормира.
Чл. 499. Фигурите при складиране на трупи са със следните размери:
1. широчина - в зависимост от дължината на отделните трупи;
2. дължина - до 100 m;
3. височина - до 4 m.
Чл. 500. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Дървените материали (обли и цепени) с дължина до 1,5 m, предвидени за производство на целулозни продукти, се съхраняват подредени на фигури или в насипно състояние с обем до 1000 m³. Разстоянието между фигурите е най-малко 20 m.
Чл. 501. Целулозната дървесина (изрезки, стърготини и други дървесни отпадъци) се съхранява на купи с височина до 15 m.
Чл. 502. (1) Отпадъчната хартия и целулоза се складират балирани на фигури с маса до 50 тона, с височина до 4 m, като три фигури образуват една група. Разстоянието между фигурите е най-малко 10 m, а между групите - най-малко 20 m.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Площадките за складиране на продуктите по ал. 1 се ограждат с ограда, изпълнена от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с височина най-малко 2 m, на разстояние най-малко 5 m от складирания материал.
Чл. 503. (1) Разрешава се складиране на естествени и изкуствени текстилни влакна на открити площадки на купи с маса до 50 тона при спазване на следните минимални разстояния:
1. между купите - 25 m;
2. до сгради и съоръжения - 50 m;
3. до железопътни линии за редовно движение - 70 m;
4. до вътрешнозаводски железопътни линии - 30 m;
5. до пътища от републиканската пътна мрежа - 20 m;
6. до вътрешнозаводски пътища - 10 m;
7. до открити складове за дървен материал - 60 m;
8. до открити складове за груб фураж - 80 m.
(2) Складовите площадки се ограждат с ограда, изпълнена от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, на разстояние най-малко 5 m от складираните материали.
Чл. 504. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За складиране на технологични машини и съоръжения в горима опаковка, се предвиждат площадки с площ до 2500 m². Разстоянието между отделните площадки е най-малко 5 m.
(2) Площадките се ограждат с ограда, изпълнена от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и се осигуряват с необходимото количество вода и средства за пожарогасене.

Раздел XII
Складове за ЛЗТ и ГТ от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2

Чл. 505. В зависимост от пламната им температура (определена в закрит тигел) течностите се делят на:
1. леснозапалими течности - с пламна температура до 55°С включително;
2. горими течности - с пламна температура над 55°С.

Чл. 506. (1) Складовете за ЛЗТ и ГТ в зависимост от общите обеми на резервоарите се разделят, както следва:
1. при съхраняване на ЛЗТ над 2000 m3 или на ГТ над 15 000 m3 - I категория;
2. при съхраняване на ЛЗТ до 2000 m3 или на ГТ до 15 000 m3, включително вместимостта на авто- или железопътните цистерни, които могат едновременно да се обработват и да чакат за обработка - II категория;
3. хранилища, навеси и открити площадки за съхраняване на ЛЗТ и ГТ в резервоари, варели и други маломерни опаковки.
(2) Съвместното съхраняване на ЛЗТ и ГТ се приема по приведен обем, като 1 m3 ЛЗТ се приравнява на 5 m3 ГТ.
(3) Допуска се при подземно съхраняване на ЛЗТ и ГТ допустимите обеми по ал. 1 да се увеличават със 100%.
Чл. 507. (1) Резервоарите за ЛЗТ и ГТ се проектират, както следва:
1. подземни - когато най-високото ниво на течността в резервоара е най-малко с 0,2 m по-ниско от най-ниската проектна кота на прилежащия терен и когато са проектирани с околовръстен, плътно допиращ се до стените им насип, превишаващ най-високото ниво на течността в тях с не по-малко от 0,2 m, с широчина в най-горната му част най-малко 3 m;
2. полуподземни - когато са вкопани на не по-малко от половината от височината им и най-високото ниво на течността в резервоара не превишава с повече от 2 m най-ниската проектна кота на прилежащия терен;
3. надземни - когато не отговарят на изискванията по т. 1 и 2.
(2) Надземните резервоари се приравняват към подземните резервоари при следните условия:
1. когато е предвиден плътен околовръстен насип с дебелина най-малко 3 m спрямо стените на резервоара и насип над него с дебелина най-малко 0,2 m;
2. когато резервоарът е положен в саркофаг и е засипан с пясък; саркофагът се изпълнява като стоманобетонна подпорна стена на разстояние най-малко 1 m от стените на резервоара, с дебелина най-малко 0,3 m, с височина най-малко 0,3 m над резервоара и с насип над него най-малко 0,2 m.
Чл. 508. Не се допуска проектиране на резервоари в подземни бункери, галерии, пещери и др., както и съхраняване на ЛЗТ и ГТ в открити ями и котловани.
Чл. 509. (1) Резервоарите за съхраняване на ЛЗТ и ГТ се проектират, както следва:
1. метални (хоризонтални, вертикални или сферични);
2. стоманобетонни;
3. от полимерни материали - в съответствие с БДС EN 976-1 "Подземни резервоари от усилени със стъклени влакна пластмаси (GRP). Хоризонтални цилиндрични резервоари за безнапорно съхраняване на горива на нефтена основа. Част 1: Изисквания и методи за изпитване на резервоари с единична стена." и БДС EN 13341:2006 "Термопластични статични резервоари за надземно съхранение на горива за битово отопление, керосин и дизелови горива. Резервоари от формуван чрез раздуване полиетилен, ротационно формуван полиетилен и полиамид 6, получен чрез анионна полимеризация. Изисквания и методи за изпитване".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При проектиране на резервоари за ЛЗТ и ГТ от полимерни материали максималният обем на единичния резервоар е 2 m3, а общият обем на склада - 10 m³.
(3) Металните вертикални резервоари са:
1. с неподвижен (стационарен) покрив;
2. с понтон (неподвижен покрив и плаващ над течността понтон);
3. с плаващ (подвижен) покрив с ограждащ борд с височина най-малко 0,3 m на разстояние не повече от 1 m от стената на резервоара.
Чл. 510. (1) В покривите на вертикалните резервоари за ЛЗТ с обем, по-голям от 500 m³ (с изключение на резервоарите с плаващ покрив), се предвиждат лесноизхвърлящи се звена за поемане на взривната вълна при евентуална експлозия, заварени с 50% олекотени шевове в сравнение с шевовете на други звена по покрива.
(2) Лесноизхвърлящи се звена се предвиждат, както следва:
1. за резервоари с обем от 500 до 5000 m³ - най-малко 2 броя;
2. за резервоари с обем от 5001 до 15 000 m³ - най-малко 3 броя;
3. за резервоари с обем над 15 000 m³ - най-малко 4 броя.
(3) Лесноизхвърлящите се звена се разполагат симетрично, като общата им повърхнина е равна на 50% от повърхнината на покрива на резервоара.
Чл. 511. (1) Фундаментите и топлоизолацията на резервоарите се проектират от материали с клас по реакция на огън А1.
(2) Металните носещи конструкции, върху които се монтират резервоари за ЛЗТ и ГТ, се защитават до достигане на огнеустойчивост най-малко R 60 или се проектират с водни инсталации за охлаждане.
Чл. 512. (1) За изпускане на образувалите се пари и за изравняване на налягането към резервоарите (с изключение на резервоарите с плаващ покрив), предназначени за съхраняване на ЛЗТ, и с вместимост над 400 m³, се предвиждат дихателни и предохранителни (аварийни) клапани (механични или хидравлични) с огнепреградители.
(2) Резервоарите за ЛЗТ с вместимост до 400 m3 включително, както и резервоарите, предназначени за съхраняване на ГТ с пламна температура от 55 до 120°С, се изпълняват с дихателни тръби (отдушници) с огнепреградители.
(3) Резервоарите за ГТ с пламна температура над 120°С се изпълняват с дихателна тръба.
(4) Дихателните тръби на резервоари за ЛЗТ и ГТ в помещения се проектират извън сградите, на разстояние 2 m над покривите, или на външна стена на височина най-малко 3 m от земята и на разстояние 2 m от прозорци, врати и други отвори. Дихателните тръби се проектират с огнепреградител.
(5) Допуска се обединяване на дихателните тръби на няколко резервоара, при условие че смесването на парите на съхраняваните в тях ЛЗТ и ГТ не предизвика запалвания, пожар или взрив.
Чл. 513. (1) Нивопоказателите и приспособленията за вземане на проби към резервоарите за ЛЗТ и ГТ се осигуряват срещу искрообразуване, течове, пароотделяне и натрупване на опасни потенциали от статично електричество.
(2) Не се разрешава вграждането на нивомерни (контролни) стъкла в стените на резервоари за ЛЗТ и ГТ.
(3) Разрешава се използването на нивомерни стъкла за резервоари с обем до 200 m³, при условие че нивомерните стъкла са защитени от механични повреди и са изолирани от резервоарите посредством спирателна арматура.
Чл. 514. (1) Разрешава се автоматизирано преливане на ЛЗТ и ГТ по самотек от основните резервоари в междинни резервоари, в авто- и железопътни цистерни, в танкери и др.
(2) В случаите по ал. 1 тръбопроводите се предвиждат с резервна спирателна арматура с автоматично и ръчно действие, монтирана до резервоара, на разстояние от 5 до 50 m от стената му.
Чл. 515. (1) Резервоарите се разполагат поединично или в групи. Резервоарите с единичен обем над 10 000 m³ се разполагат на групи в един ред, а резервоарите с обем до 10 000 m³ включително - на групи до два реда. Разрешава се резервоарите с единична вместимост до 500 m³ включително да се разполагат в четири реда.
(2) Максималната обща вместимост на резервоарите от една група е, както следва:
1. за резервоари с плаващ покрив - 200 000 m³;
2. за резервоари с понтон или със стационарен покрив: 120 000 m3 - при съхраняване на ГТ, и 80 000 m³ - при съхраняване на ЛЗТ.
(3) Максималната вместимост на единичните (отделните) резервоари е не повече от:
1. за резервоари с плаващ покрив - 120 000 m³;
2. за резервоари с понтон - 30 000 m³;
3. за резервоари с неподвижен покрив - 20 000 m³.
Чл. 516. Минималното разстояние между стените на резервоарите от две съседни групи е, както следва:
1. между надземни резервоари - 40 m;
2. между надземни и полуподземни резервоари - 35 m;
3. между надземни и подземни резервоари - 30 m;
4. между полуподземни резервоари - 25 m;
5. между полуподземни и подземни резервоари - 15 m;
6. между подземни резервоари - 15 m.
Чл. 517. (1) Минималните разстояния между стените на съседни надземни резервоари в една група се определя в зависимост от диаметъра и конструкцията на резервоарите, както и от вида на съхраняваната в тях течност по табл. 46.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) При определяне на минималните разстояния между резервоарите се приема по-голямото разстояние по табл. 46, но не повече от:
1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за резервоари с неподвижен покрив или с понтон - 40 m;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за резервоари с плаващ покрив - 30 m.

Таблица 46

*Д е диаметърът на резервоара.
(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Минималното разстояние между надземните резервоари е най-малко 2 m.

Чл. 518. (1) Допуска се разстоянията от резервоари и хранилища за ЛЗТ и ГТ до съседни сгради и съоръжения, както и разстоянията между стените на резервоари, разположени в една група, да се намаляват, както следва:
1. при подземни резервоари и хранилища - с 50%;
2. при полуподземни резервоари и хранилища - с 25 %.
(2) Разстоянието между стените на подземните резервоари от една група е най-малко 0,5 m.
Чл. 519. Минималните разстояния от надземни резервоари за амонячна вода са, както следва:
1. до помпени станции за ЛЗТ - 8 m;
2. до помпени станции за ГТ - 5 m;
3. до оста на хидрантите на наливно-изливните устройства за ЛЗТ и ГТ - 5 m;
4. до оста на железопътни линии за редовно движение - 20 m;
5. до оста на вътрешнообектови и маневрени железопътни линии - 12 m;
6. до края на платното на пътища от републиканската пътна мрежа - 10 m;
7. до вътрешнообектови пътища - 5 m;
8. до съседни резервоари за амонячна вода - 1 m;
9. до съседни сгради разстоянията се определят по табл. 39, като складовете за амонячна вода се приравняват към производства от категория по пожарна опасност Ф5Д.
Чл. 520. (1) Минималните разстояния от резервоари за ЛЗТ и ГТ до помпени станции се определят в зависимост от категорията на склада.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се намаляване до 1 m на разстоянието от подземни резервоари за ЛЗТ и ГТ до помпени станции с не повече от три основни помпи, подът на които е под нивото на прилежащия терен, при условие че стената на помпената станция към резервоарите е без отвори (с изключение на отворите за тръбопроводи).
(3) Разрешава се намаляване до 1 m на разстоянието от помпени станции до надземни резервоари за ГТ с пламна температура над 120°С, при условие че помпените станции са извън обваловката на резервоарите.
Чл. 521. Разрешава се намаляване до 1 m на разстоянието между надземни резервоари за ЛЗТ с обем до 50 m³ и за ГТ с обем до 100 m³, при условие че общата вместимост на групата резервоари за ЛЗТ е до 200 m³, а за ГТ - до 400 m³, и минималното разстояние между групите резервоари е, както следва:
1. между групи с ЛЗТ - 10 m;
2. между групи с ГТ - 5 m;
3. от група с ЛЗТ до група с ГТ - 7 m.
Чл. 522. (1) (Изм.. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Отделностоящите надземни и полуподземни резервоари или група резервоари с обем над 1000 m³ - към складовете от I категория, и с обем над 500 m³ - към складовете от II категория, се предвиждат обваловани със земен насип с широчина на върха най-малко 0,5 m или оградени с негорима стена, изчислена за хидравличния натиск на разлятата течност, и с огнеустойчивост най-малко RЕІ 300.
(2) В случаите, когато теренът създава условия за разливане на течността при авария към съседни сгради, съоръжения, реки, езера и др., резервоарите се проектират с насип независимо от единичната и общата им вместимост.
(3) За двустенни резервоари се разрешава насипите по ал. 1 и 2 да не се изпълняват, при условие че резервоарите са проектирани с вградена система между стените за сигнализиране и за предотвратяване на разлив при възникване на пробив в основния резервоар.
Чл. 523. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Обваловки, в които са разположени надземни или полуподземни резервоари, се разделят посредством вътрешни (междинни) насипи или стени на части с площ до 2500 m², без площта, заемана от резервоарите.
Чл. 524. (1) Минималното разстояние от стените на резервоарите до долния вътрешен ръб на основните (външните) насипи или стени е, както следва:
1. при резервоари с обем от 500 до 2000 m³ включително - 5 m;
2. при резервоари с обем над 2000 m³ - 10 m.
(2) Не се нормира разстоянието от стените на резервоарите до вътрешните (междинните) насипи или стени.
(3) (Нова. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянията по ал. 1 не се нормират, ако резервоарите са осигурени със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане.
Чл. 525. (1) Външните (основните) насипи или стени се проектират на височина 0,2 m над нивото на разлятата течност.
(2) Обемът на обваловките се приема равен на:
1. вместимостта на резервоара - за единични надземни резервоари;
2. надземната вместимост на резервоара - за единични полуподземни резервоари;
3. единичната вместимост на най-големия резервоар - за група надземни резервоари;
4. най-голямата надземна единична вместимост - за група полуподземни резервоари.
(3) Вътрешните (междинните) насипи или стени се предвиждат на височина, с 0,3 m по-малка от височината на основните (външните) насипи или стени.
Чл. 526. За осигуряване на достъп към всяка подгрупа резервоари към външните насипи или стени се проектират най-малко две срещуположни стълби-преходи от негорим материал с широчина най-малко 2 m и с наклон не по-голям от 45°. За резервоари със стабилни и полустабилни инсталации за пожарогасене минималната широчина на стълбите е 0,8 m.
Чл. 527. За групите резервоари с вместимост над 1000 m³ се осигурява възможност за прехвърляне на течностите в случай на авария или пожар от един резервоар в друг.
Чл. 528. (1) Контролните шахти за обслужване на тръбопроводи, паропроводи, газопроводи и др. се предвиждат извън обваловката на резервоарите.
(2) Не се допуска транзитно преминаване на електрически кабели и въздушни електрически линии през или над обваловката на резервоарите.
(3) Подземни електрически кабели се проектират на разстояние най-малко 2 m от необваловани резервоари.
Чл. 529. За единични резервоари с обем над 5000 m³ и за всяка група резервоари с общ обем над 10 000 m³ се проектира обходен път. За резервоари с по-малка вместимост се проектира задънен път с обход или с площадка с размери най-малко 12 х 12 m за преминаване на пожарните автомобили. Пътното платно се проектира с широчина най-малко 6 m с трайна настилка и се защитава срещу заливане с ЛЗТ и ГТ.
Чл. 530. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградите и съоръженията на територията на складове за ЛЗТ и ГТ се проектират от I или II степен на огнеустойчивост или едноетажни от стоманени пожаронезащитени конструкции.
(2) Складовете за ЛЗТ и ГТ се проектират с ограда от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с височина не по-малка от 1,5 m.
(3) Минималното разстояние от оградата на склада до резервоарите, сградите и съоръженията, в които се съхраняват ЛЗТ и ГТ, е, както следва:
1. при складове от I категория: за ЛЗТ - 10 m, и за ГТ - 5 m;
2. при складове от II категория: за ЛЗТ - 4 m, и за ГТ - 2 m.
(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се ограничават разстоянията от резервоарите до пътищата за противопожарни цели, по които не се предвижда преминаване на други превозни средства.

Раздел XIII
Складове за ЛЗТ и ГТ от І категория от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2

Чл. 531. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Складовете за ЛЗТ и ГТ от I категория се проектират в производствено-складови територии.
Чл. 532. (1) Складовете се проектират с обща вместимост не повече от 320 000 m3. Разстоянието между два съседни склада е най-малко 250 m.
(2) Разстоянието от надземни резервоари до съседни сгради и съоръжения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф5, разположени извън територията на склада, се определя по табл. 47.
Чл. 533. Складове за ЛЗТ и ГТ, отстоящи на по-малко от 200 m от река, се проектират на разстояние от сгради и съоръжения на товарни, пътнически и служебни пристани, от водноелектрически централи и други хидротехнически съоръжения, от корабостроителни и кораборемонтни заводи, от населени места и други по-големи крайбрежни сгради и съоръжения, както следва:
1. по течението на реката - най-малко 100 m;
2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) обратно на течението на реката - най-малко на 500 m.
Чл. 534. (1) Минималните разстояния от наливно-изливни устройства, хранилища, навеси и открити площадки за ЛЗТ и ГТ от I категория до съседни сгради и съоръжения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф5, разположени извън територията на склада, се определят по табл. 48.
(2) Разстоянията от сгради и съоръжения в района на складове за ЛЗТ и ГТ от I категория до съседни сгради и съоръжения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф5, разположени извън територията на склада, се определят съгласно табл. 39. За помпени станции и разливни помещения разстоянията се увеличават със 100%.
Чл. 535. (1) Минималните разстояния от надземни резервоари до сгради и съоръжения на територията на складове за ЛЗТ и ГТ от I категория се определят по табл. 49.
(2) (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г.) Допуска се разстоянието от междинни изливни резервоари до пристани по табл. 49 да се намалява до 30 m.
(3) Разстоянията, определени в табл. 49, не се отнасят за нулевите резервоари (мерници), предназначени за зареждане на танкери. Нулевите резервоари могат да се предвиждат непосредствено на пристана.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Таблица 47