Тези информационни листове са част от Международните информационни листове за професиите. 
Информационните листове изброяват в стандартизирана форма различните опасности, на които са изложени работещите при нормално протичане на работния процес. Това дава възможност за избор на различни методи за предотвратяване на трудови злополуки и професионални заболявания. 

Кой изпълнява длъжността взривник?

Това е работник, който възпламенява експлозиви, за да раздроби или отдели плътни (монолитни) формации като скали, земна маса или да разруши зидария в мини, при гражданско строителство, на строителни обекти и проучвателно-сондажни работи и т. н.

Опасности при тази работа

• Преждевременният взрив може да причини разрушаване на стени и покриви върху самия взривник и неговото затрупване от отломки;
• Взривникът може да бъде наранен от летящи камъни или други отломки;
• Ръчното презареждане на невзривили се заряди може да е причина за експлозия в непосредствена близост до взривника;
• Случайна, неконтролирана детонация може да бъде предизвикана по време на транспортиране и боравене с експлозивите;
• Димът, който се отделя при взрива, е опасен за здравето и в някои случаи може да предизвика остро отравяне;
• При движението по неравен терен и хлъзгави повърхности или катеренето по скали взривникът може да се подхлъзне, спъне и падне;

Професионални опасности

Опасности, които могат да доведат до трудови злополуки: 

• наранявания от експлозия при пренасяне и манипулация с експлозиви, поради отделяне на невзривили се пълнители или поради не на време произведен взрив причинен от статично електричество, паразитни ел. смущения, нагряване, йонизиращи лъчения и т. н.;
• падания при движение по неравен терен или хлъзгави повърхности, при качване или спускане от стълби, скали, изкопи и пресечен терен;
• удар от падащи предмети – летящи отломки и метални парчета при произвеждане на експлозия;
• наранявания, причинени от ударна вълна;
• наранявания, причинени от срутване на стени и покриви при вторичен взрив (например взрив на метан във въглищни мини), преждевременно взривяване на заряда или при свличане на скали;
• механични наранявания при пробиване на дупки за поставяне на заряд;
• разкъсвания, порязвания или убождания, причинени от остри краища на скали или метални късове;
• ухапвания и ужилвания от змии, гризачи, скорпиони и други насекоми в открити терени и мини;
• различни травми включително загуба на слух, причинени от експлозия в близост до взривника, дължаща се на човешка грешка.

Физичен риск:

• слънчеви изгаряния при излагане на пряка слънчева светлина;
• експозиция на високи нива на шум от механично оборудване (например ударна бормашина) или от произведени експлозии;
• експозиция на влиянието на факторите на околната среда (ниски или високи температури, дъжд, сняг, вятър на открито, прах в мините и т. н.);
• експозиция на йонизиращи лъчения в подземни мини (например радон, ураниеви и фосфатни мини).

Химичен риск:

• Експозиция на кожата на въздействието на нитроглицерин, ТNT (тротил) и други взривни вещества и техните изпарения (дим);
• Отравяния, поради вдишване на взривни газове при боравене с експлозиви;
• Експозиция на високи концентрации на прах във въздуха в частност веднага след взривяването или по време на разрушителни работи (виж Забележка 1);
• Отравяния (остри и хронични), причинени от вдишване на отделен при взрива дим (виж Забележка 2);
• Задушаване в резултат от липса на кислород във въздуха в мини веднага след взрив;
• Зачервяване на очите и лигавиците от отделен при взрива дим;
• Експозиция на прах в частност при пробивни работи.

Биологичен риск:

Не е идентифициран специфичен биологичен риск за тази професия. Но такъв риск може да съществува в някои изоставени мини поради натрупване на екскременти на прилепи или инфекции, пренасяни от кърлежи, живеещи в пещери.

Ергономични, психосоциални и организационни фактори:

• Физическо натоварване на горните и долните крайници при боравене и местене на тежки товари (в частност по неравен терен);
• Психологични проблеми (стрес), причинени от продължително пребиваване в състояние на тревожност при работа с експлозиви;
• Увреждане на периферната нервна система и отслабващи травми на мускулните връзки (сухожилията) на ръката, като резултат от излагане на вибрации по време на извършване на пробивни работи.

Мерки за предотвратяване на рисковете

• Взривниците трябва да преминават задълбочено обучение и да се подлагат на периодични изпити за придобиване и поддържане на правоспособност за упражняване на тази професия;
• В никакъв случай да не се пуши, да не се разрешава на други да пушат в близост при работа с експлозиви;
• Да се познават в подробности и да се спазват стриктно установените правила за безопасност при съхранение, транспортиране и работа с експлозиви;
• Винаги да се избират и използват подходящи за особеностите на извършваната работа лични предпазни средства;
• Преди извършване на взривни работи да се подготвят и да се използват подходящи заслони (виж Забележка 3);
• Да се използват само дървени шомполи за натъпкване на заряда, да не се натъпква със силен натиск;
• Да се проверява мястото, където ще се извършва взрива, да няма източници на паразитни електрически заряди, статично електричество, силни йонизиращи лъчения, които могат да станат причина за преждевременно взривяване на заряда;
• Да се повери за наличие на невзривили се заряди и те да се обезвредят преди подновяване на взривните работи;
• Да се носи подходящо за външните условия работно облекло при работа на открито;
• Да се ползва респиратор при излагане на въздействие на битумни изпарения, прах, азбест и други.

Синоними на взривник

бомбаджия; детонатор, стрелец;

Определение и/или описание

• Определя необходимата сила и вида на взривното вещество, зарежда и взривява експлозиви на повърхността или в подземни мини, шахти, кариери, изкопи, или каменоломни, за да раздроби или отдели камъни, минерали от монолитни образувания, изучава структурата на образуванията, за да определи количеството, типа и подходящото разположение на заряда.
• Маркира мястото за взривни дупки и ги пробива или дава инструкции за пробиването, дълбочината и мястото на взривните дупки.
• Опакова, поставя или изсипва взривното вещество, например динамит, амониев нитрат, барут, във взривната дупка и уплътнява заряда с шомпол.
• Поставя сглобения капсул-детонатор и взрива в дупката на дълбочина, осигуряваща най-ефективен взрив.
• Свързва проводниците с капсул-детонаторите и капачките на зарядите или запълва дупките с глина, дребни стърготини, пясък или друг материал.
• Уплътнява материалите за обезопасяване на заряда и защита от изхвърляне на заряда от дупката от взривната вълна.
• Проверява периметъра на взривните работи с цел да се увери, че са спазени правилата за безопасност и сигнализира преди взривяване на заряда на работниците да напуснат зоната на взрива.
• Свързва проводниците към електрически запалващи устройства и натиска или завърта ключа или бутона за детониране на единичен или множество заряди.
• Може да съхранява предоставени по опис експлозиви.
• Може да транспортира експлозиви от склада до зоната на взривяване, използвайки лекотоварен камион.
• Може да изисква представяне на съответни разрешителни за извършване на взривни работи.

Родствени и по-тясно специализирани професии

Ръководител на взривни работи, взривен работник, взривен оператор, превозвач на взривни вещества, товарач на експлозиви и боеприпаси, сондьор – взривник, инструктор по взривни работи.

Изпълнявани операции

Почиства; съгласува; пресмята; съставя; свързва; покрива; нагъва; реже; доставя; проектира; взривява; разполага; документира; пробива; управлява; оценява; запълва; възпламенява; инициира; вмъква; проверява; инвентаризира; повдига; товари; разполага; подържа (техн. състояние); маркира; измерва; опакова; поставя; изсипва; подрежда; сигнализира; съхранява; разглобява; ръководи; запълва; изпитва; обучава; транспортира; предупреждава

Използвани инструменти и оборудване

• ръчни инструменти със защита срещу искрене;
• взривни галванизатори;
• взривни машини (капсул-детонатори, разреждащи или последващи кондензатори);
• тест-имитатори за взривни машини;
• мултицет;
• монтажни клещи;
• тестери за ел. вериги;
• детонатори (спусъчни, ротационни бутони);
• бормашини;
• начелни лампи;
• канджи;
• осигурителни въжета и куки;
• огледала;
• безконтактни следящи системи (UPS);
• лични предпазни средства;
• щанца и шпатула за барут;
• рулетка;
• клещи за оголване на проводници.

Отрасли, където е разпространена посочената професия

Селско стопанство; гражданско строителство (вкл. строителство на язовири, пътно строителство, подводни работи и т. н.); геоложки проучвания; разрушаване на сгради; мини (подземни и открити); тръбопроводи, канализация; каменоломни).

Забележки

1. Прах, който може да бъде вдишан и който се образува при експлозии, може да съдържа абсорбирани взривни газове.
2. Взривните газове имат различни състави в зависимост от използваните експлозиви, вида на скалния пласт, но най-опасните компоненти са азотен оксид и въглероден окис.
3. Статистиката сочи, че много от злополуките с взривници са поради липсата или невъзможността да се използва подходящ заслон.
4. В някои мини – от сулфидно-съдържащи руди, взривовете могат да бъдат причинени от екзотермични реакции на рудата с кислорода във въздуха или с някои компоненти на зарядите.
5. Според някои източници взривниците са изложени на повишен риск от множествена миелома и рак на носните лигавици.

Литература

Encyclopaedia of Occupational Health and Safety, 3rd Ed., ILO, Geneva, 1983, Vol.2, p. 295-287.

Hopler, A.B.: BlasterХs Handbook. 17th Ed.. ISEE, 1988, 742 pp.

Daratany, A.J.: Blasting and explosion safety training manual. Eastside Service Co. Pub., Long Beach,1985, 282 pp.

Въпросник на ИТ "Дейности при аварии"