С този чеклист можете да направите проверка за съответствие с общите и специфичните изисквания по безопасност на труда към технологичните процеси и работно оборудване, както и изискванията по хигиена на труда.
| № по ред | Въпроси за проверка | Как (какво) да се провери? Нормативно основание: |
|---|---|---|
| Организация | ||
| 1. | Съставена ли е комисия за периодична проверка на техническото и безопасно състояние на машините и съоръженията? | Проверка на документи чл. 168а, (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. | След реконструкция и други промени в производствените процеси, продължителен период на престой, възникване на извънредни обстоятелства, като природни бедствия, аварии и др., които могат да имат вредни последици за безопасността на работното оборудване, работодателят осигурява извършването на извънредни проверки и при необходимост изпитвания с цел да се гарантира спазването на изискванията за безопасност и здраве при работа и своевременното откриване и отстраняване на възникнали неизправности.. | Проверка на документи чл. 168а, (3) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 3. | Когато в нормативни актове не е предвидено друго, проверките по чл. 168а (3) от Наредба № 7 от 1999г. се извършват от наети от работодателя лица с необходимата квалификация, които могат да бъдат от състава на съответната организация или извън нея. | Проверка на документи чл. 168а, (4) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 4. | За резултатите от проверките по чл. 168а (2) и (3) от Наредба № 7 от 1999г. се съставя протокол, който се съхранява в досие съгласно чл. 10, което се предоставя на контролните органи при поискване. | Проверка на документи чл. 168а (5) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 5. | Техническото освидетелстване, поддържането, ремонтът, периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност по чл. 281, ал. 2 от Кодекса на труда, в т.ч. и подлежащите на технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях нормативни актове. При проверката се използва “Методика за инспектиране на съоръжения с повишена опасност” № 22 от м. март 2008г. | Проверка на документи чл. 204 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 6. | Съоръженията с повишена опасност се означават с ясна маркировка за номиналните стойности на експлоатационните им параметри: налягане, скорост на движение, вид на съхранявания или пренасян флуид и др., и се снабдяват със съответните защитни и контролно- измервателни средства, необходими за безопасната им експлоатация. | Оглед на място чл. 205 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 7. | Повдигателните съоръжения трябва да имат ясна маркировка за номиналния товар и когато е необходимо – табела, посочваща номиналния товар за всяка конфигурация на съоръжението, която е резултат от използване на влияеща върху товароподемността му технологична екипировка. | Оглед на място чл. 205 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 8. | Товарозахващащите приспособления се маркират, така че да позволяват идентифицирането на основните им характеристики, необходими за безопасно използване. | Оглед на място чл. 205б (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 9. | Повдигателни съоръжения без изправни крайни изключватели, с неизпитани въжета, вериги и товарозахватни приспособления не се допускат за експлоатация. | Проверка на документи, оглед на място и тестване чл. 206. (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 10. | Не се допуска експлоатация на въжета и вериги за повдигане на товари при износване, по-голямо от допустимото. | Оглед на място чл. 206 (2), т. 2 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 11. | Не се допуска използване на неизправни товарозахващащи приспособления. | Оглед на място чл. 206 (2), т. 2 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 12. | Експлоатацията на транспортни средства е забранена при неизправни сигнални (светлинни и звукови), кормилни, спирачни и осветителни системи. | Оглед на място и тестване чл. 53 (2), т. 1 от Наредба № 7 от 1999г |
| 13. | По време на работа водачът на кара е длъжен да носи свидетелството си за правоспособност. | Оглед на място и проверка на свидетелството т. 2 от Приложение № 1 на Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, обн., ДВ, бр.112 от 23.12.2004г., в сила от 24.06.2005г. |
| 14. | Експлоатацията на транспортни средства от неправоспособни и неупълномощени лица е забранена. | Оглед на място чл. 53 (2), т. 2 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 15. | За всяко предприятие и работно място се води картотека за използваните опасни вещества и тяхната характеристика (смоли, крепители, противопригарни покрития, етилсиликат, хлор, рафиниращи и защитни флюси и др.). | Проверка на документи и на място в склада за съхранение чл. 101 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 16. | За всяко опасно вещество се разработва инструкция или указание за безопасна работа. | Проверка на документи чл. 101 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 17. | Когато технологичният процес налага чести и продължителни прекъсвания на работата за работещите се осигуряват помещения за почивка. | Проверка на място чл. 239, т. 1 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 18. | Работните отвори на нагревателните пещи и на друго подобно оборудване се осигуряват с устройства или приспособления, предпазващи от топлинно облъчване. | Проверка на място чл. 93 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. Специфични изисквания по безопасност на труда към технологичните процеси и оборудване | ||
| Подготовка на металната шихта | ||
| 1. | Дворовете за натрошаване на металната шихта трябва да бъдат оградени с подходящи предпазни устройства, съответстващи на опасностите. (напр. ограда от стомана или от дърво, направена от греди или траверси с дебелина, не по-малка от 150 мм.). | Оглед на място чл. 183 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. | Поставени ли са всички необходими знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите? | Оглед на място чл. 193 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 3. | Прилагат ли се средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони? | Оглед на място чл. 52 (1), т. 2 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 4. | Предприемат ли се необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони? | Оглед на място чл. 52 (1), т. 3 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 5. | Мястото за управление на работното оборудване се устройва така, че операторът да може да се увери, че в опасните зони няма човек. | Оглед на място чл. 177 (6) от Наредба № 7 от 1999г |
| 6. | При невъзможност за осигуряване видимост от мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони: 1. се осигурява автоматично подаване на предпазен звуков и/или видим сигнал преди пускане и спиране, така че експонираните работещи да имат време или средства да избегнат опасностите; 2. се изгражда сигнална система, посредством която да се подава навременна информация на работещите за режимите на работа, свързана с тяхната безопасност. | Оглед на място Наличие на инструкция и тестване чл. 177 (7) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 7. | Работното място на моториста на подемната лебедка трябва да бъде разположено в специално помещение, съоръжено с здрави стени и солиден покрив, които да не могат да бъдат пробити от летящи късове метал. | Оглед на място чл. 183 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 8. | Ползвателят на повдигателните съоръжения и лицата, които управляват повдигателните съоръжения, не трябва да допускат: т 3. присъствието на хора под повдигнат товар; допуска се прикачвачът да се намира около товара, ако той е на височина не по-голяма от 1000 mm; т.6. намаляване на минималните разстояния; т.8. при прекъсване на работа товарът да се оставя в повдигнато положение; т.9. качването на хора на повдигателното съоръжение по време на движението му; т.11. работа на повдигателните съоръжения с неработещи или неизправни предпазни устройства, контролни уреди, спирачки или звуков сигнал; т.12. работа при силни валежи или недостатъчна осветеност на работната площадка; | Наличие на записи в инструкцията за безопасна работа чл. 204 (1) от Наредба № 7 от 1999г. и чл. 42 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, обн., ДВ, бр. 60 от 25.07.2006 г. |
| 9. | Транспортирането на металния лом с помощта на основната лебедка, с която се издига бабката за трошене на метала, е забранено. | Наличие на записи в инструкцията за безопасна работа чл. 206(2), т. 4 от Наредба № 7 от 1999г |
| 10. | Крановете за обслужване на дворовете на сонетката трябва да бъдат свързани с устройство за блокировка на сонетката, за да се изключи възможността кранът да навлезе в зоната на сонетката през време, когато тя действа. | Оглед на място чл. 206г от Наредба № 7 от 1999г. |
| 11. | Кабините на крановиците и механизмите на крановете трябва да бъдат защитени със здрава мрежа от евентуалното попадане на летящи късове метален лом. | Оглед на място чл. 183 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 12. | Механичните балванотрошачки и преси трябва да имат сигурни огради, за да се избягнат злополуки от летящи отломки. | Оглед на място чл. 183 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 13. | Газопламъчното рязане на металите и взривните работи да се извършват от правоспособни лица. | Проверява се наличието на свидетелства за правоспособност съгласно чл. 19 (2) от Наредба № 7 от 2002г. за условията и реда за придобиване на правоспособност по заваряване, във връзка – чл. 207(1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 14. | Всички работи по приемането, сортирането, разтоварването и натрошаването на старото желязо трябва да се извършва съобразно специална инструкция. | Проверява се наличието на специална инструкция чл. 166 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 15. | Предаването за производствени цели и натрошаването на старо желязо, състоящо се от тела със закрити стени, се забранява до извършването на специална проверка и изключване опасността от взривове. | Проверява се наличие на запис в специалната инструкция чл. 120 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 16. | Всички документи, отразяващи периодичните проверки при експлоатацията на сонетките, включително недопускане предаването за производствени цели и натрошаването на старо желязо, състоящо се от тела със закрити стени, включително резултатите от мониторинга се съхраняват в досието по чл. 10 от Наредба № 7 от 1999г. | Проверява се наличието на записи в досието по чл. 10 от Наредба № 7 от 1999г. |
| Вагрянка | ||
| 1. | Вагрянките за топене на чугун трябва да се снабдят с пречиствателни устройства за доигзгаряне на газовете (СО и др.), излизащи от вагрянката, и с противопрашни филтри за почистване на праха от изхвърлените в атмосферата газове. | Оглед на място чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. | Отвора за пълнене на вагрянките с доизгаряне на газовете се снабдява със своя смукателна уредба. | Оглед на място чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 3. | Осигурено ли е автоматично включване на горноспоменатите вентилационни системи с началото на технологичния процес поради възможност за създаване на взривоопасни смеси? | Оглед на място чл. 129, т. 1 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 4. | Стълбите, водещи към площадките за пълнене на вагрянките, при извършване на работа на височина се осигуряват с необходимите помощни средства (площадки, платформи и др.) за безопасно изпълнение на работата. Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа. (препоръчително трябва да бъдат метални, да имат перила с височина 0.8 – 1 м.. Перилата в долната си част да са плътни на височина около 180-200 мм, а след това могат да бъдат от пръти или тръби). | Оглед на място чл. 199 (1) и (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 5. | За предпазване от падания, шахтата за зареждане на пещта трябва да бъде обезопасена с плътни или мрежести ограждения. | Оглед на място чл. 57 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 6. | При ремонт във вътрешността на вагрянката и при необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост. | Оглед на място чл. 199, б от Наредба № 7 от 1999г |
| 7. | Пробиването на отвор за изливане на чугуна от вагрянката с употреба на О2 и ремонта във вътрешността на пещта трябва да се извършва по специална инструкция. | Проверява се наличието на специална инструкция по чл. 166 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 8. | При слабо зачервяване на някоя част от повърхността на кожуха на пещта да се вземат незабавни мерки за охлаждането му. Нагретите места в никакъв случай не трябва да се охлаждат с вода, защото може да се предизвика взрив. | Проверява се наличието на запис в инструкцията, във връзка чл. 196 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. |
| Електропещ | ||
| 1. | Газовете, изсмуквани от електродъговите пещи, трябва да се подлагат на очистка през мокри филтри или електрофилтри, преди да бъдат изхвърлени в атмосферата. | Преглед на досието и оглед на място чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. | Оперативното обслужване на електрическата част на електротермичните уредби се извършва от едно лице с трета квалификационна група. | Проверка на документи чл. 313 (2) от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V, Обн., ДВ, бр. 21 от 2005г. |
| 3. | Електрозахранването на електротермична уредба се изключва без забавяне при: 1.пропуск на вода от охладителната система или от друго място към вътрешността на пещта; 2. счупен (скъсан) електрод; 3. неизправно заземяване на пещта; 4. взрив в пещта; 5. други случаи, посочени във вътрешните инструкции. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 314 (2) от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавеждне то с напрежение до 1000 V. |
| 4. | При нормална работа на пещта се допуска извършването без наряд на работите: 1. заваряване на ламаринени кожуси към електроди; 2. спускане на електроди; 3. пробиване на пещта; 4. зареждане на електродна маса. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 315. (1) от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавеждне то с напрежение до 1000 V. |
| 5. | Спускането на електродите в пещта и заваръчните работи по кожусите на електродържателите се извършват от изолирана площадка за обслужване, снабдена със светлинна сигнализация, указваща, че електродите са под напрежение. | Оглед на място, при възможност тестване на сигнализацията чл. 315 (3) от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 6. | Затягането на челюстните контакти към електродите се извършва при изключено напрежение към термичната уредба. Допуска се по изключение извършването на работата и под напрежение при ползване от работещия на лични предпазни средства. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 317 (1) и (2) от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 7. | Подмяната на износени, счупени (скъсани) или пробити електроди, както и наставянето на електродите се извършват само при изключено напрежение към пещта. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 318 от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 8. | Операторът на електродъговите и индукционните електротермични уредби следи за: 1. изправността на блокировките, свързани с електрозахранването на пещта, включително при накланяне на пещта за изливане; 2. изправността на осветлението около пещта и особено в района на разливането; 3. плътното затваряне на всички проходи и отвори между пещта и трансформаторното помещение, както и помещението с управляващата апаратура. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 320 от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 9. | Заваръчните работи по каретките на пещта се извършват при изключено напрежение и поставени заземители на страните ниско и високо напрежение на пещния трансформатор. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 321 от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 10. | Ремонтите и прегледите на високочестотните уредби се извършват при изключено напрежение от лица с трета квалификационна група и записване в дневника на уредбата. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация и в дневника чл. 322 от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 11. | При обслужване на промишлени високочестотни уредби в инструкцията за безопасна експлоатация ясно се разграничават функциите на оператора, който експлоатира, и на електромонтьора, който обслужва и поддържа уредбата. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 323 от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 12. | Настройването и регулирането при високочестотните уредби се извършват от две лица, едното от които е с четвърта квалификационна група. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 324 (2) от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 13. | Не се допуска при индивидуални топилни пещи приближаването на хора до индуктора при включено напрежение и допиране до шихтата с неизолирани инструменти. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация и проверка на място чл. 325 от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 14. | (1) Камерните, шахтовите и тунелните съпротивителни пещи, чието зареждане се извършва периодично и не е механизирано, се зареждат при изключено напрежение към пещта. (2) Не се допуска включване на нагревателните елементи при отворени защитни капаци и мрежи. (3) Не се допуска зареждането на съпротивителните пещи с материали, които могат да образуват взривоопасна смес с въздуха, ако пещта не е изпълнена за такива материали. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация чл. 327 от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 15. | Всички ремонти на пещите се извършват при изключено напрежение и температура на частите, при които има пряк допир, не по-висока от 45 °C. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация или при извършване на ремонтна дейност чл. 328 от Правилник по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 16. | Работите по електрообзавеждането без изключване на напрежението на тоководещи части или в близост до тях се извършват при използването на: 1. защитни ограждения на разположените в близост до работното място други части под напрежение, към които е възможен случаен допир; 2. диелектрични боти или диелектрични килимчета; 3. диелектрични ръкавици или инструменти с изолирани ръкохватки и стебла; 4. сухи и чисти изолирани инструменти без видимо външно нарушение на изолацията. | Оглед на място за наличие чл. 64. от Правилника по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 17. | Основните и допълнителните електрозащитни средства, които се използват при напрежение до 1000 V са следните: – основни средства: Диелектрични ръкавици; Изолиращи оперативни щанги; Изолиращи клещи; Електроизмерителни клещи; Указатели за напрежение; Монтьорски инструменти с изолирани ръкохватки; – допълнителни средства: диелектрични ботуши и галоши; диелектрични килимчета; преносими заземители; изолиращи капачки и накладки; временни ограждения; указателни знаци и табели за безопасност; | Оглед на място табл. 4. към чл. 157 от Правилника по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V. |
| 18. | Преди всяко използване на диелектрични ръкавици се извършва проверка за отсъствие на пробождания чрез навиване откъм отвора. Забранява се извършване на проверката чрез надуване с уста. | Наличие на записи в инструкцията на електромонтьора и въпрос към него чл. 172 (1) от Правилника по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V |
| 19. | Диелектричните ръкавици се дезинфекцират периодично с препарати, предписани от производителя, не по-рядко от един път на три месеца. | Проверка на документация и наличие на записи в инструкцията на електромонтьора чл. 172 (2) от Правилника по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V |
| 20. | Преди всяка употреба персоналът: 1. извършва външен оглед за отсъствие на видими повреди и замърсявания по защитното средство; 2. проверява маркираното защитно средство да съответства на напрежението на електрообзавеждането, за което се използва; 3. проверява по маркировката срокът на периодичното изпитване; при изтекъл срок използването на защитното средство се забранява. | Наличие на записи в инструкцията на електромонтьора и въпроси към работещите чл. 169 от Правилника по безопасност и здраве при работа по електрообзавежда нето с напрежение до 1000 V |
| 21. | През време на плавката, ако прегори подът или стените на пещта, охлаждането на прегретите места на кожуха през време на плавката трябва да се извърши само със сгъстен въздух. | Проверява се наличието на записи в инструкцията за безопасна експлоатация на пещта и наличието на инсталация със сгъстен въздух на място чл. 166 от Наредба № 7 от 1999г. |
| Пламъчни пещи | ||
| 1. | Техническото освидетелстване, поддържането, ремонтът, периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност по чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда, в т.ч. и подлежащите на технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях нормативни актове. | Преглед на досиета и ревизионни книги чл. 204 (1) от Наредба № 7 от 1999г. При проверката се използва “Методика за инспектиране на съоръжения с повишена опасност” от мес. март 2008г. |
| 2. | Пламъчните пещи, работещи с течно и твърдо гориво, трябва да бъдат снабдени с местна смукателна вентилация. | Оглед на място чл. 169 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 3. | При почистването на димоотводите и извършването на ремонти във вътрешността се осигуряват и: 2. проветряване преди и по време на работа; 3. измервания за наличие на вредности (вкл. взривоопасни концентрации) преди и по време на работа; 4. осветление, изпълнено съобразно средата; 5. почистване на вътрешните повърхности; 6. предпазни колани; 7. осигурително въже; 8. наблюдаване и осъществяване на връзка с работещите; 9. други мероприятия съобразно технологичните процеси, спецификата и предназначението на затворения съд. | Проверка на записи в инструкцията за безопасна експлоатация или за ремонтна дейност и въпроси към обслужващия персонал чл. 202 (3) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 4. | Работите по ремонта, прегледите и почистването на димоотводите трябва всеки път да се извършват след съответен извънреден производствен инструктаж на преди извършване на работата. | Проверка в книгата за инструктаж за записи на извънреден инструктаж чл. 167 (2) от Наредба № 7 от 1999г., във връзка чл. 22 от Наредба № 3 от 1996г. |
| 5. | Трябва да има разработени инструкции за преглед и почистване на димоотводите. | Проверка за наличие чл. 166 от Наребда № 7 от 1999г. |
| Приготвяне на леярска пръст | ||
| 1. | Надземните ленти, елеватори, шнекове и др. за пренасяне на формовъчна и употребена смес трябва да бъдат обезопасени чрез цялостни покрития (кожуси) с капаци, които при необходимост могат да бъдат закрепени в отворено положение. | Оглед на място чл. 113 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. | Ръчното почистване на барабаните, транспортните ленти и елеваторите от полепнала пръст по време на движението им е забранено. Почистването трябва да се извършва механизирано или след спирането на машините. | Проверка за наличие на записи в инструкцията и въпроси към персонала на място чл. 191 (1) от Наредба № 7 от 1999г. Проверка на инструкциите. |
| 3. | Всички формовъчни смеси трябва да се очистят преди употребата им от метални частици чрез магнитни сепаратори – горялята леярска пръст – преди пускането й в преработващите машини, а готовата – преди формоването. | Проверка на място чл. 194 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 4. | Колергангите трябва да бъдат снабдени с покриващи ги кожуси, на които са оставени отвърстия за зареждане. Експлоатацията на открити колерганги е забранено. | Проверка на място чл. 105, т. 2 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 5. | При ръчно вземане на проби колергангът трябва да се спира. | Проверява се инструкцията. чл. 194 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 6. | Мелниците за въглен, глина, шамот и др. трябва да бъдат изцяло затворени в херметични кожуси. | Проверка на място чл. 105 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 7. | Ситата и другите устройства за пресяване на пясък и употребена пръст трябва да бъдат снабдени с цялостни херметични кожуси с работни отвори, които се затварят плътно с вратички. | Проверка на място чл. 114 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 8. | Бункерите за формовъчни материали трябва да бъдат снабдени отгоре с предохранителни ограждения, изключващи възможността за падане на работници вътре в бункера. | Проверка на място чл. 52 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 9. | Бункерите за насипване на прахообразните материали се снабдяват с приспособления, сигнализиращи нивото на насипния материал или степента на изпразването им. | Проверка на място чл. 115 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 10. | Елеваторите за пренасяне на пясък и други сипещи се материали трябва да са оградени с херметични кожуси. | Проверка на място чл. 113 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 11. | Машините за суха регенерация трябва да снабдени с местна смукателна вентилация. | Проверка на място чл. 169 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 12. | Машините за мелене на въглища, бункерите, сепараторите и тръбопроводите за предпазване от евентуална опасност от взрив трябва да имат специални отводни тръби с предпазни взривни клапан. | Проверка на място чл.чл. 120 и 188, т. 3 от Наребда № 7 от 1999г. |
| 13. | Колергангите, транспортните ленти, ситата, елеваторите и другите съоръжения трябва да имат индивидуални аварийни “стоп-бутони” с яркочервен цвят, поставени на места, удобни за използване при нужда. | Проверка на място и тестване чл. 181 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 14. | Всички работи, свързани с необходимостта да се спускат работещи в бункерите със сипещи се материали се извършват само при употреба на необходимите технически и ЛПС. | Проверка на записи в инструкция за безопасна работа в бункери със сипещи се материали, на място – въпроси към персонала и проверка за наличие на специални стълби чл. 199а от Наредба № 7 от 1999г. |
| Формоване на формите и сърцата | ||
| 1. | Пусковите устройства на формовъчните машини трябва да са снабдени с ограждения или блокировъчни механизми, изключващи възможността от случайно и неочаквано включване на машините. | Проверка на място чл. 178 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. | Мястото за управление на работното оборудване се устройва така, че операторът да може да се увери, че в опасните зони няма човек. | Проверка на място чл. 177 (6) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 3. | При невъзможност за осигуряване видимост от мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони: 1. се осигурява автоматично подаване на предпазен звуков и/или видим сигнал преди пускане и спиране, така че експонираните работещи да имат време или средства да избегнат опасностите; 2. се изгражда сигнална система, посредством която да се подава навременна информация на работещите за режимите на работа, свързана с тяхната безопасност. | Проверка на място чл. 177 (7) от Наредба № 7 от 1999г., |
| 4. | При почистването на плочите на формовъчните машини е забранено продухването им със сгъстен въздух. | Проверка на място чл. 106 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 5. | Песъкоструйната глава на машината трябва да бъде добре оградена с плътен кожух, предпазващ работника в случай на евентуално счупване на лопатъчното колело и от изхвърляне на пясък. | Проверка на място чл. 183 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 6. | Здравината на закрепването на колелото на песъкоструйната глава трябва да се проверява периодично по установен график, за да се избегне излитането й в случай, че закрепването й се разхлаби. | Проверка на документи чл. 168а (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 7. | Електропроводите на подвижните песъкоструйни машини трябва да са сигурно защитени, за да се избегнат механични повреди. | Проверка на място чл. 200 (1), т. 1 от Наредба № 7 от 1999г., във връзка чл. 299 (5) от Наредба № 3 за устройството на електрическите уреди и електропроводните линии, обн. ДВ, бр. 90/2004г. |
| Леене на метала във формите | ||
| 1. | На участъци, където се заливат формите, кабините на мостовите кранове и телфери, управляеми от кабини, трябва да бъдат плътно затворени и снабдени с местна климатична уредба или вентилация. | Проверка на място чл. 204 (1) от Наредба № 7 от 1999г., във връзка БДС EN 13557:2004 “Кранове. Органи за управление и места за управление” |
| 2. | Потите, кофите и тигелите независимо от обема им трябва да се пълнят с разтопен метал на не повече от 7/8 от тяхната вътрешна височина. | Проверка на наличие на записи в инструкцията и въпрос към леярите чл. 123 т. 4 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 3. | При преместването на кофите и тиглите с разтопен метал на колички трябва да бъдат взети мерки, за да се изключи преобръщането им (нехлъзгави, без опасни неравности, наклони, препрятствия и отвори подове) | Проверка на място чл. 28 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 4. | Преди използването на количките за преместване на кофите и потите се извършва проверка за ефикасността на реализираните мерки за предотвратяване на преобръщането им. | Проверка на наличие на записи в инструкцията и въпрос към леярите чл. 168а (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 5. | Носилките за ръчно пренасяне на кофи трябва периодично да бъдат изпитвани. За резултатите от проверките се съставя протокол, който се съхранява в досие съгласно чл. 10 , което се предоставя на контролните органи при поискване. Работата по подръжката на носилките изисква водене на дневник, който трябва да е в актуално състояние. | Проверка на наличие на записи в инструкцията и въпрос към леярите чл.168а (2) от Наребда № 7 от 1999г. Проверка на протоколи чл. 168 а (5) от Наребда № 7 от 1999г. Проверка за наличие на дневник и актуални записи чл. 191 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 6. | Не се допуска повдигателните съоръжения, пуснати на пазара преди 23 април 2003 г., чиито механизми за повдигане имат триещи или сцепни съединители, да се използват за повдигане на разтопен метал. | Проверка на досието чл. 204 (1) от Наредба № 7 от 1999г., във връзка чл. 32 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, обн., ДВ, бр. 60 от 25.07.2006 г. |
| 7. | Леярските инструменти (чистачка на шлак, лъжици, бъркалки и др.) е недопустимо да имат ръжда в частта си, влизаща в съприкосновение с разпопения метал. Във тази връзка, работното оборудване подлежи на периодични прегледи за установяване на степента на корозия. Сроковете и методиката на прегледите са съгласно нормативни или съпроводителни документи или се определят с вътрешен нормативен акт. | Проверка на документи и на място чл. 203 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 8. | На участъците за охлаждане на отливките конвейрите трябва да бъдат осигурени със стоманени кожуси с изсмукване на въздуха от местна смукателна вентилация. | Проверка на място чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| Избиване на отливките, очистване и изсичане | ||
| 1. | В съпроводителната документация на работното оборудване (решетките за избиване) се посочват параметрите на шума. | Проверка на документи чл. 132 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. | Най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска. | Проверка на документи чл. 135 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 3. | При работа в условията на шум над установените норми и когато са приложени всички изисквания за намаляване нивото на шума, работещите ползват антифони (външни или вътрешни). | Проверка на списъка за ЛПС, картоните за получаване и на място – за наличие и употреба чл. 136 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 4. | В съпроводителната документация на работното оборудване генериращо вибрации се посочват параметрите на създаваните вибрации. | Проверка на документи чл. 143 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 5. | За ограничаване нивото на вибрациите машините и съоръженията се монтират на отделни фундаменти и/или се прилагат технически решения за намаляване нивото на вибрациите. | Проверка на място чл. 141 (2) от Наредба № 7 от 1999г |
| 6. | Периодично, както и след всеки ремонт, се извършва проверка и измерване на вибрационните характеристики на оборудване, което генерира вибрации. Измерванията, предприетите мероприятия и резултатите се записват в документацията по оценката на риска. | Проверка на документи от измерванията чл. 144 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 7. | Всички решетки за избиване на отливките трябва да бъдат снабдени с местна смукателна уредба. Препоръчителни мерки: при височина на касите до 0.5 м. изсмукването на праха и газовете трябва да става през скарата отдолу. При височина над 0.5 м. освен отдолу, трябва да се постави и бордова аспирация. При пълно покриване на решетките за избиване на отливките може да се използват кожуси върху цялата решетка, снабдени с местна прахосмукателна уредба. | Проверка на място чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 8. | В леярските цехове, в които на място се избиват отливките, преди започване на процеса на избиването подът на помещението и касите трябва обилно да бъдат полети с вода, разпръсната от пулверизиращи устройства. | Проверка на записи в инструкциите и на място въпроси към леярите чл. 106 (3), т. 2 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 9. | Избиването на големите сърца трябва да се извършва по: 1. хидравличен начин; 2. или в изолирани от цеха херметични камери, снабдени със смукателна вентилация. | Проверка на място чл. 111 от Наредба № 7 от 1999г. или чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 10. | Избягва се продухването на избитите от касите отливки със сгъстен въздух в работното помещение. В случай на необходимост, продухването с въздух се разрешава и се извършва само в специални, херметични камери, снабдени със смукателна вентилационна уредба. | Проверка на място чл. 111 от Наредба № 7 от 1999г. Проверка на място чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 11. | Избягва се употребата на апарати за сухо очистване на отливките. | Проверка на място чл. 111 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 12. | Дробинкоструйните и дробинометните инсталации трябва да бъдат херметизирани и да не допускат попадането на прах в работната среда. | Проверка на място и на резултатите от измервания на фактора на работната среда чл. 105, т. 2 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 13. | Органите за управление на водните и водно-пясъчните камери за очистване на отливки се монтират, разполагат, изпълняват и означават така, че при невъзможност за осигуряване видимост от мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони се изгражда сигнална система, посредством която да се подава навременна информация на работещите за режимите на работа, свързана с тяхната безопасност. | Проверка за наличие на записи в инструкцията на място чл. 177 (7), т. 2 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 14. | Всеки барабан за очистване на отливки трябва да има: – звукопоглъщащ кожух. Допускат се и други методи за намаляване на шума до граничните стойности. – блокировка, недопускаща включването на ел.ток при зареждане и изпразване на барабана с отливки. – здрави и сигурни защитни огради, мрежи и капаци на зъбните и ремъчните предавки, валови механизми и др. движещи се части. | Проверка по документи и на място чл. 134 от Наредба № 7 от 1999г. чл. 192 (2) от Наредба № 7 от 1999г. чл. 186 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 15. | Неподвижните и преносимите машини за очистване на отливките с шмиргели трябва да бъдат снабдени с местни прахосмукателни уредби. | Проверка на място чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 16. | Участъците за почистване на отливки с ръчни инструменти и шмиргели трябва да бъдат снабдени с местна смукателна вентилация (устроена чрез странични смукателни уредби в стените, чрез канали и решетки в пода или чрез уредби, вградени в самата работна маса). | Проверка на място чл. 169 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 17. | Работното място на работника, зает с изсичането на отливките, трябва да бъде оградено с постоянни или преносими щитове за предпазване на работниците от съседните участъци от отлитащи парчета метал. | Проверка на място чл. 183 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 18. | Изсичането на големи отливки със сложна конфигурация, неустойчиви при поставянето на някоя от плоскостите им на пода, трябва да се извършва, като се поставят на здрави и устойчиви специални приспособления и поставки. | Проверка на запис в инструкцията и на място за наличие чл. 165 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 19. | За ограничаване нивото на вибрациите машините и съоръженията се монтират на отделни фундаменти и/или се прилагат технически решения за намаляване нивото на вибрациите. | Проверка на място чл. 141(2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 20. | Ръчни машини и инструменти – източници на наднормени стойности на вибрации, се комплектоват с виброгасящи съгласно установените изисквания ръкохватки. | Проверка на документация и на място чл. 141 (3) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 21. | На работещите, подложени на вибрации, се осигуряват виброизолиращи ЛПС. | Проверка на списъка за ЛПС и на място чл. 146, т. 1 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 22. | На работещите, подложени на вибрации, се осигуряват условия за медицинска профилактика. | Проверка на документация, въпроси към работещите чл. 146, т. 2 от Наредба № 7 от 1999г. |
| Хигиена на труда | ||
| 1. | Производствените и спомагателните помещения и затворените работни места се проветряват с естествена или механична вентилация, осигуряваща необходимия въздухообмен в съответствие с характера и интензивността на работа, физиологичните потребности на работещите и установените норми за скорост на въздуха, температура и относителна влажност. | Проверка на място. чл. 124 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 2. | В големи производствени помещения (халета) и на други места, където през студения и преходните периоди на годината е технически невъзможно да се осигурят изискванията се вземат допълнителни мерки за затопляне на работещите (отоплени помещения или кабини, топли въздушни душове, осигуряване на специални работни облекла и др.) | Проверка на място. чл. 83 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 3. | Прозорците, капандурите и вентилационните приспособления на работните помещения се отварят, затварят и фиксират в избраното положение така, че да не предизвикват опасност за работещите, както и за лицата около сградата. Във тази връзка, устройствата за проветряване на леярските цехове трябва да са снабдени с приспособления за механическо отваряне със задействане, поставено ниско, на достъпно място в помещението. | Проверка на място и тестване. Чл. 33 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 4. | При наличие на контакт на работещите с токсични и други вредни вещества се извършва периодичен контрол за: 1. концентрациите на вредни вещества във въздуха на работната среда; 2. съдържанието на вредни вещества в биологичните течности на работещите и на специфичните показатели за тяхното въздействие. | Проверка на организацията по периодичен контрол и на протоколите от измерванията чл. 108 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 5. | Нови и ремонтирани вентилационни и пречиствателни уредби се въвеждат в експлоатация след установяване на ефективността на тяхната работа. | Проверка на досието чл. 170 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 6. | Необходимите измервания за изправното състояние на вентилацията (ефективност) се извършват от звена и специалисти на работодателя и/или от упълномощени от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ юридически и физически лица. | Проверка на досиетата чл. 217 (4) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 7. | Основното почистване на производствените помещения, съоръженията, въздухопроводите и вентилационните системи се предотвратява чрез подходящо редовно почистване (при избягване на сухите способи, препоръчително не по-рядко от два пъти в годината, когато в цеха не се работи). | Проверка на създадената организация и въпроси към работещите на място чл. 106 (1) и (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 8. | В процеса на експлоатация се поддържат проектните, количествените и качествените показатели на осветителните уредби и на устройствата за осветление. Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания. Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания. В процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки: 1. най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност; 2. състоянието на осветителната уредба, наличие на стъкла, решетки и мрежи в осветителите, изправността на уплътненията на осветителите със специално изпълнение се проверяват с периодичност, определена от енергетика, но не по-малко от веднъж годишно. | Проверка на протоколи и на документация по установяване на периодичността чл. 78 (1) и (2) от Наредба № 7 от 1999г., във връзка чл. 381 Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждан ето Обн. ДВ. бр.26 от 7 Март 2008г. |
| 9. | При почистване на осветителните тела за общо осветление в помещенията с отделяне на прах, дим или сажди трябва (при извършването на работата на височина) да се осигурят необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата. | Проверка на наличие по работни места и въпроси към работещите чл. 199 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 10. | Отпадните продукти се отстраняват своевременно от работното място и се съхраняват в съответствие с необходимите изисквания. | Проверка на документи по създадената организация и на място чл. 122 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 11. | Отпадъците се събират и обработват на определени и означени за това места съгласно производствените, санитарните и противопожарните изисквания. | Проверка на място чл. 229 (2) от Наредба № 7 от 1999г. |
| 12. | За осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове. | Проверка на място чл. 230 от Наредба № 7 от 1999г. |
| 13. | Предприятията и обектите в зависимост от характера на извършваната в тях работа се осигуряват с необходимите количества вода за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди. | Проверка на място и въпроси към работещите чл. 221 (1) от Наредба № 7 от 1999г. |
Опасности и източници на рискове
Най-характерните опасности при леенето на метали са свързани със следните фактори:
1. Механични опасности
Механичните опасности възникват вследствие на въздействието на:
- Режещи инструменти на машините – дървообработващи и металообработващи машини в моделния цех и цеха за механична обработка на отливките.
- Движещи се обработвани детайли и части на машини – технологично оборудване и вътрешноцехов транспорт.
- Внезапно изхвърляне на обработван детайл или материал или разрушаване на части от машина – например при работа с дървообработващи машини, машини за разрохкване на формовъчната пръст, песъкоструйни и формовъчни машини, при механично и ръчно почистване на отливки, разрушаване на абразивен диск и др.
- Свободно падане на детайли или части от машини – например горен поансон на преса с възвратно-постъпателно действие.
- Спъване и падане на работещи – при неспазване на изискванията за ред и чистота в работните помещения или наличие на неравности по подовете.
- Кранови аварии или падане на товари при преместването им с транспортни и товароподемни средства.
- Удари с ръчни инструменти при формоване, избиване, почистване на отливки и други операции.
2. Електрически опасности
Електрическите опасности могат да причинят тежки увреждания или смърт вследствие на поражение от електрически ток или изгаряне.
Те възникват при:
- Директен допир – контакт на хора с части, които нормално се намират под напрежение.
- Индиректен допир – контакт с части, които са попаднали под напрежение вследствие на неизправност, най-често поради повреда на изолацията.
- Приближаване на хора до части под напрежение, особено при високо напрежение.
- Неподходяща електрическа изолация за предвидените условия на използване.
- Електростатични явления, включително допир до електрически заредени части.
- Топлинно въздействие, пръски от разтопени частици и химични ефекти вследствие на къси съединения, претоварвания и други електрически неизправности.
Поражението от електрически ток може да предизвика и вторични злополуки – например падане на работещия или изпускане на предмети вследствие на внезапната реакция при електрически удар.
3. Опасности, свързани с неблагоприятен микроклимат
При леенето на метали работещите могат да бъдат изложени на неблагоприятни микроклиматични условия.
- Прегряващ микроклимат е характерен за процесите на топене на метала, леене, избиване на отливките, сушене на формите и сърцата и ремонт на пещите.
- Преохлаждащ микроклимат може да възникне през студения период на годината, особено в цеховете за обработка на скрап, почистване и подготовка на формовъчни материали.
- Инфрачервено лъчение се отделя при високотемпературните технологични процеси. В разглеждания източник са посочени стойности на интензитета на топлинното облъчване при леярите от 0,7 до 2,8 cal/cm²/min.
4. Термични опасности
Термичните опасности са свързани предимно с:
- Изгаряния от пръски разтопен метал и шлака при топене, изливане от пещите, транспортиране на стопилката и леене.
- Изгаряния при допир до горещи повърхности, нагрети материали, формовъчен пясък и други източници на висока температура.
5. Опасности от въздействието на шум
В леярското производство редица машини и технологични процеси са източници на интензивен производствен шум. Примерни нива:
| Оборудване | Ниво на шум |
|---|---|
| Колерганг | 82–87 dB(A) |
| Формовъчни преси | 98–104 dB(A) |
| Дъгови пещи | 94–96 dB(A) |
| Вагрянки | 88–98 dB(A) |
| Тръскащи решетки | 102–103 dB(A) |
| Барабани за почистване на отливки | 90–130 dB(A) |
Продължителното въздействие на интензивен шум може да причини:
- Трайно намаляване на слуха.
- Шум в ушите (тинитус).
- Умора, стрес и повишено психическо напрежение.
- Нарушения на равновесието и отслабване на вниманието.
- Затруднения при възприемане на говорна реч, предупредителни звукови сигнали и други важни за безопасността звуци.
Намалената концентрация и затрудненото възприемане на предупредителни сигнали могат да увеличат вероятността от трудови злополуки.
6. Опасности от въздействието на вибрации
Производствените вибрации са характерни за работата с инструменти и машини, използващи вибрационно въздействие, включително при почистването на отливките.
Вибрациите могат да се предават на цялото тяло или на системата ръка–рамо при използване на ръчно държани и ръчно водими машини.
Вибрациите с висока интензивност, както и продължителното въздействие на вибрации с по-ниска интензивност, могат да предизвикат сериозни здравословни нарушения, включително:
- Съдови нарушения, например синдром на „белите пръсти“.
- Неврологични нарушения.
- Костно-ставни увреждания.
- Болки в поясната област (лумбалгия).
- Увреждания на периферните нерви.
- Вибрационна болест.
7. Опасности от въздействието на лъчения
При определени производствени процеси могат да възникнат опасности, свързани с въздействието на нейонизиращи или йонизиращи лъчения.
Възможните видове лъчения включват:
- Нискочестотни електромагнитни полета.
- Радиочестотни и микровълнови лъчения.
- Инфрачервено лъчение.
- Други лъчения в зависимост от използваното оборудване и технологичните процеси.
8. Опасности, създавани от материали и вещества
При леенето на метали съществуват опасности от вдишване на газове и прахови аерозоли, както и от контакт с химични вещества и смеси с токсично, корозивно или дразнещо действие.
Въглероден монооксид (CO)
Въглеродният монооксид е един от характерните токсични газове при леенето на метали. Образува се при непълно изгаряне на природен газ, въглища или кокс, както и при окисляване на въглерода, съдържащ се в металната шихта по време на топенето.
Основни източници на отделянето му са вагрянките, сушилните пещи, електропещите и други съоръжения.
- Въглеродният монооксид е безцветен газ със силно токсично действие. При вдишване той се свързва с хемоглобина в кръвта и образува карбоксихемоглобин, което нарушава преноса на кислород в организма.
- Възможни са остри и хронични отравяния.
Серен диоксид (SO₂)
Серният диоксид е безцветен газ с остра, задушлива миризма. Газът дразни силно горните дихателни пътища, а при по-високи концентрации може да засегне и по-дълбоките отдели на дихателната система.
Основни източници са сушилните пещи за сърца, работещи с течно и твърдо гориво.
Азотни оксиди
Сред азотните оксиди характерен е азотният диоксид (NO₂), който може да се отделя при изготвяне на формовъчни смеси с бързосъхнещи свързващи вещества.
- Азотният диоксид има силно дразнещо и увреждащо действие върху дихателните пътища, особено върху по-дълбоките им отдели.
- При значителна експозиция може да се развие токсичен белодробен оток.
Амоняк (NH₃)
Амонякът е безцветен газ с остра, задушлива миризма. Дразни предимно горните дихателни пътища. При високи концентрации може да причини тежки токсични ефекти, включително нарушения във функцията на централната нервна система и гърчове.
Може да се отделя при хидролиза на етилсиликата в процесите на леене по стопяеми модели.
Силициев диоксид (SiO₂)
Силициевият диоксид е една от основните съставки на праховите аерозоли във въздуха на работната среда поради широкото му използване във формовъчните и сърцевите смеси.
Значителни количества свободен силициев диоксид могат да се отделят при:
- Приготвяне на формовъчни смеси.
- Изготвяне на сърца.
- Формоване.
- Избиване на отливките.
- Почистване на отливките.
При почистване на стоманени отливки прахът може да съдържа значителни количества кристобалит – една от кристалните форми на силициевия диоксид, която представлява сериозна опасност за здравето при вдишване.
Продължителното вдишване на респирабилен прах, съдържащ кристален силициев диоксид, може да доведе до развитие на силикоза и други тежки белодробни заболявания.
В изходния документ е посочена средносменна гранична стойност от 0,07 mg/m³ за респирабилната фракция на свободен аморфен синтетичен силициев диоксид от кондензационни и електротермични процеси.
Други прахови аерозоли
Освен силициев диоксид във въздуха на работната среда могат да присъстват:
- Глина.
- Бентонит.
- Талк.
- Графит.
- Въглищен прах.
- Метални аерозоли и прахове.
Акролеин (CH₂=CH–CHO)
Акролеинът може да се образува при термично разлагане на растителните масла, използвани в състава на сърцевите смеси, при температури над 120 °C. Той има силно дразнещо действие върху лигавиците, особено върху конюнктивата на очите.
Органични смоли
При леенето на метали се използват различни органични смоли като свързващи вещества във формовъчните и сърцевите смеси:
- Акрилни смоли.
- Алкидни смоли.
- Фенолни смоли.
- Фуранови смоли.
- Фенолформалдехидни смоли и др.
При леене и избиване на отливките тези вещества могат да претърпят термично разлагане с отделяне на токсични продукти.
Наличието на опасни химични агенти в леярското производство се отразява и при класификацията на определени производствени отпадъци като опасни. Такива могат да бъдат неизползвани и използвани отпадъчни леярски сърца, прах от отпадъчни газове и други частици, когато съдържат опасни вещества.
9. Опасности от недостатъчно или неподходящо осветление
Недостатъчното или неправилно организирано осветление може да създаде опасности при работа в леярските производства.
Недостатъчното осветление може да доведе до зрителна умора, намалена концентрация, затруднено разпознаване на опасности и повишена вероятност от трудови злополуки.
10. Опасности от пожар и експлозия
В леярското производство съществуват опасности от пожар и експлозия, свързани с използваните материали и технологични процеси.
Опасност от пожар съществува в моделните цехове поради наличието на леснозапалими материали, включително дървесина, дървесен прах, стружки, разтворители, лепила, бои и лакове.
Опасност от експлозия може да възникне при:
- Пропуски на гориво от захранващите системи на пещите.
- Контакт на разтопен метал или шлака с вода.
- Механична обработка на скрап, съдържащ взривоопасни предмети или вещества.
- Зареждане на пещите с влажни или мокри материали.
- Други технологични нарушения, които създават условия за експлозия.
11. Опасности от неспазване на физиологичните и ергономичните изисквания
При леенето на метали съществуват опасности, свързани с:
- Ръчна работа с тежести.
- Неподходяща или продължително поддържана работна поза.
- Значително физическо натоварване.
- Липса на подходящ физиологичен режим на труд и почивка.
Тези фактори могат да доведат до мускулно-скелетни увреждания, физическа умора и повишен риск от трудови злополуки.
12. Трудов травматизъм
Основните причини за трудов травматизъм са свързани с:
- Допускане до работа на лица, които не притежават необходимата професионална квалификация.
- Липса или неизпълнение на специфични изисквания за безопасна експлоатация на работното оборудване.
- Неизвършване на необходимите ремонти и поддръжка съгласно техническата документация.
- Нарушаване на правилата за безопасна работа.
- Липса на ред и чистота на работните места.
- Невнимание и разсеяност при изпълнение на рутинни операции и дейности.
Характерните травми при трудови злополуки в леярското производство включват счупвания на крайници, изгаряния от разтопен метал, увреждания на очите, контузии, рани и поражения от електрически ток.
13. Професионални заболявания
Характерните професионални заболявания при леенето на метали са свързани с физическо пренапрежение на опорно-двигателния апарат, експозиция на опасни химични агенти, прахови аерозоли, шум и вибрации.
При работа в среда, съдържаща прах от кварц, силикати, метални аерозоли и други вещества, съществува риск от развитие на:
- Пневмокониози, включително леярска пневмокониоза.
- Силикоза.
- Силикотуберкулоза и свързаните с нея усложнения.
- Прахово обусловени и алергични заболявания.
- Нарушения във функцията на вегетативната нервна система.
Възможни са също:
- Професионални увреждания на слуха, включително двустранни слухови нарушения.
- Дистални артериални и микроциркулаторни нарушения в горните крайници при експозиция на вибрации.
- Мускулно-скелетни заболявания, свързани с физическото натоварване и неблагоприятните работни пози.
Тези заболявания са разгледани и в Списъка на професионалните болести, обнародван в ДВ, бр. 66 от 25 юли 2008 г.