Автори: Катя Вангелова, Живка Халкова, Ирина Тонева; Национален център по обществено здраве и анализи
Българско списание за обществено здраве, 2012, том 4, кн. 2
Селското стопанство е един от най-опасните сектори на производството. Селскостопанските работници са заети с редица дейности като традиционно земеделие и животновъдство, ремонт на машини, запояване, прилагане на различни химикали. Условията на труд често включват интензивна сезонна работа с удължено работно време в тежки физични условия, често с големи машини и животни.
Селскостопанските работници са изложени на остра и хронична експозиция на широк кръг различни фактори, които могат да окажат влияние върху здравето (1, 2), като репетативни движения, напрежение и пренапрежение на мускулно-скелетната система (3, 4), респираторни вредности (5), токсични химикали (6, 7), психосоциален стрес (8, 9) и различни болести, предавани от животни (1, 8, 10).
Те са изложени на висок риск от фатални и нефатални трудови злополуки, свързани с труда белодробни заболявания, шум-индуцирана загуба на слуха, кожни заболявания, определени интоксикации и ракови заболявания, свързани с използването на химикали и продължителната експозиция на слънце (1, 2, 4, 5).
Селското стопанство е от малкото производства, където семействата, които често работят и живеят в стопанствата, са също изложени на риск от злополуки, заболявания и смърт. Също така, някои икономически фактори в сектора влияят отрицателно върху инвестиции в безопасността и здравето на работещите, в резултат на което те са незадоволителни.
Данните относно безопасността и здравето на селскостопанските работници в страната са малко, особено по отношение на трудово-медицинското обслужване.
Цел на проучването е да се проследят наличните данни относно здравния статус на селскостопанските работници и анализира състоянието на трудово-медицинското обслужване в сектора.
Материал и методи
Съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (11) и Наредба № 3/25 януари 2008 относно условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина (СТМ) (12), СТМ докладват към Регионалните центрове по здравеопазване, сега РЗИ, редица здравни индикатори.
Чрез Министерство на здравеопазването е поискана информация от Регионалните центрове по здравеопазване по отношение на трудово-медицинското обслужване в сектор селско стопанство.
Информацията включва данни от 267 селскостопански фирми, обхванати с трудово-медицинско обслужване, с 7234 наети работници. Проследени са данните за заболеваемостта с временна и трайна нетрудоспособност (ЗВН), регистрирани трудови злополуки и професионални заболявания, резултати от периодичните медицински прегледи и новооткрити случаи на заболявания.
Статистическата обработка на данните е извършена с SРSS пакет.
Резултати
От 267 проследени селскостопански фирми, обхванати с трудово-медицинско обслужване, 86 % са земеделски стопанства, 12 % животновъдни и 2 % смесени (Фиг. 1). Малките фирми доминират (Фиг. 2), както следва: 164 фирми са с до 30 работници 43 фирми от 30 до 50 работници, 53 фирми от 50 до 100 работници и само 7 фирми - над 100 работници (от 100 до 250 работници).
Фиг. 1. Характеристика на селскостопанските фирми (%)
Фигура 2. Покритие на селскостопанските фирми с трудово-медицинско обслужване по местонахождение (n=267).
Наблюдават се известни различия по отношение на обхвата на селскостопанските фирми с трудовомедицинско обслужване в страната. Обхватът е най-добър в Северен централен регион и Североизточен регион, последвани от Южен централен и Югоизточен, и най-нисък в Северозападен и Югозападен регион (Фиг. 3).
Фигура 3. Размер на селскостопанските фирми, въз основа на броя на наетите работници.
Общият брой на работещите в разглежданите фирми е 7234 - 63% мъже и 37 % жени. Възрастовото разпределение на работниците в селскостопанските фирми показва най-висок дял на тези с възраст над 50 г. (Фиг.4), съответстващо на застаряването на работещите в сектор селско стопанство в страната (13). Трябва да се отбележи, че наетите селскостопански работници са по-млади в сравнение с работната сила като цяло в сектора.
Фиг. 4. Възрастова структура на наетите селскостопански работници.
Данните от СТМ относно здравето на селскостопанските работници не са пълни: в 50 % от анализите показателите на ЗВН липсват, структурата на ЗВН отсъства в 20% от анализите, както и данни за често и дълго боледували лица.
Фиг.5. Структура на ЗВН (брой регистрирани случаи) по нозологични единици.
Най-голям брой случаи на ЗВН представляват заболяванията на дихателната система, следвани от тези на мускулно-скелетната система, неврологичните заболявания, сърдечносъдови заболявания, травми и тумори.
Може да се види, че един на десет работници е използвал отпуск по болест поради заболяване на дихателната система по време на проследения едногодишен период. Преобладаващи са острите и хронични инфекции на дихателните пътища. Следващите по честота са заболяванията на мускулно-скелетната система.
Нивото на заболеваемост на нервната и сърдечносъдова система е равностойно през последната една година, в структурно отношение водещи са хипертонична болест, инфаркти на миокарда и инсулти. Травматизмът е следващ по честота в структурата на ЗВН, като най-голям брой са дислокациите, фрактурите, контузните рани и др.
За над 50% от фирмите, за които има данни, показателите на ЗВН - честота на лицата, честота на случаите и честота на дните, са с ниски стойности. Средно за фирмите често и дълго боледувалите лица представляват 5,5%.
В проследените селскостопански фирми не са регистрирани професионални заболявания за разглеждания едногодишен период. Регистрирани са четири трудови злополуки. Няма регистрирани форми на отравяния с препарати, използвани в селскостопанската работа.
През анализираната година по план в 101 от обхванатите 267 фирми са проведени периодични медицински прегледи. Подлежащите на преглед 2841 работещи са обхванати средно в 87,5% - 2486 на брой. При проведените профилактични прегледи в 80% от фирмите са открити нови случаи на заболявания, и само в 20 % - няма новооткрити случаи. Броят на новооткритите случаи е шокиращ - 970 нови случая при 2486 изследвани лица (ако приемем, че едно лице има едно новооткрито заболяване, това означава новооткрити заболявания при 39 % от обхванатите с периодични медицински прегледи лица).
Фиг. 6. Структура на новооткритите заболявания по време на периодичните профилактични прегледи.
Структурата на новооткритите заболявания при профилактичните прегледи (Фиг. 6) показва най-голям брой сърдечносъдови заболявания (695 случая) - 71,6% от всички новооткрити случаи и 27.9 % от обхванатите с периодични медицински прегледи работници (Фиг.7).
Болестите на нервната система и на окото са установени при 3.4 % и 3.3 % от обхванатите работници. Следват мускулно-скелетните заболявания с 45 нови случая, съответно 4,6% от всички нови случаи. Еднакво представени са болестите на ендокринната и дихателната система - 3,4% (32 случая) и 3,3% (26 случая).
Фиг. 7. Регистрирани нови случаи по нозологични единици в обхванатите от периодични медицински прегледи селскостопански работници.
Обсъждане
Само малка част от селскостопанските работници, предимно работещите като наети на договор, имат достъп до трудово-медицинско обслужване. Но даже и наетите на договор селскостопански работници не винаги имат достъп до трудово-медицински услуги, вероятно поради това, че доминират малките и микро селскостопански фирми и недостатъчната наличност на трудово-ме-дицински услуги в селските райони.
За да се преодолее глобално проблемът с обхвата от трудово-медицинското обслужване през 2005 г. Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) предлагат модела за основни трудово-медицински услуги (14, 15). Описани са няколко възможности, една от тях предлага извършване на трудово-медицинско обслужва-
не от лекарите в първичната медицинска помощ, модел успешно работещ в няколко страни в региона.
Въвеждането на модела в селските райони в нашата страна би подобрил достъпа на селскостопанските работници до трудово-медицинско обслужване. От анализа на данните ясно се виждат различията в обхвата на селскостопанския сектор в страната от трудово-медицинското обслужване, най-ниско в Северозападен и Югозападен регион, където само няколко селскостопански фирми са обхванати с трудово-медицинско обслужване. Причините са неизвестни и е необходимо да се изяснат.
Данните относно здравното състояние на работещите в проследените 267 селскостопански фирми са непълни: в 50 % от анализите показателите на ЗВН липсват, структурата на ЗВН отсъства в 20% от анализите, както и данни за често и дълго боледували лица. Периодичните медицински прегледи са често непълни. Данните показват ниска честота на ЗВН, по брой случаи и брой работни дни, с най-голям брой случаи на респираторни заболявания.
Спецификата на селскостопанския труд, с работа на открито и в неотопляеми помещения, особено в зимния и преходните периоди, експозиция на различните химически вещества, прах, биологични агенти, е предпоставка за високата честота на заболявания на дихателната система (1, 5, 6, 7, 8).
Следващите по честота са мускулно-скелетните заболявания, обусловени от високия дял на тежък физически труд, наличието на повтарящи се движения и принудителната работна поза, сезонната работа с удължено работно време и неблагоприятни климатичните условия (3, 4).
Периодичните медицински прегледи показват шокиращо висок брой на новооткрити случаи на заболявания, като най-висок е делът на сърдечносъдовите заболявания, следвани от неврологичните заболявания, очни болести и мускулно-скелетни увреждания.
Като цяло населението в селските райони е застаряващо и проследените в настоящето проучване селскостопански работници следват тенденцията също.
Застаряването е предпоставка за повече здравни проблеми, но регистрирания брой на новооткрити случаи е изключително висок и показва не само проблем по отношение на трудово-медицинското обслужване на селскостопанските работници, но като цяло на здравната система в селските райони.
В заключение нашите данни показват незадоволително здравно състояние на селскостопанските работници и нисък достъп до трудово-медицинско обслужване, с големи разлики по райони в страната. Необходимо е да се подобрят здравните услуги и достъпът до трудово-медицинско обслужване в селските райони.
Една възможност за подобряване на здравното състоянтие на селскостопанските работници е чрез предоставяне на трудово-медицинско обслужване от общопрактикуващите лекари - възможност, която е необходимо да се обсъди и евентуално въпросът да се уреди законодателно.
Книгопис
1. Murphy DJ, Lee BC. Critical issues facing agricultural safety and health. J Agric Saf Health. 2009 Jul;15(3):203-5.
2. Bulat P; Somaruga Chiara; Colosio C. Occupational health and safety in agriculture: situation and priorities at the beginning of the third millennium.
La Medicina del lavoro 2006;97(2):420-9. 3. Kirkhorn SR, Earle-Richardson G, Banks RJ. Еrgonomic risks and musculoskeletal disorders in production agriculture: recommendations for effective research to practice. J Agromedicine. 2010 Jul; 15(3):281-99.
4. Fathallah FA.Musculoskeletal disorders in labor-intensive agriculture. Appl Ergon. 2010 Oct;41(6):738-43.
5. Greskevitch M, Kullman G, Bang KM, Mazurek JM. Respiratory disease in agricultural workers: mortality and morbidity statistics. J Agromedicine. 2007; 12 (3):5-10.
6. Keifer M, Gasperini F, Robson M. Pesticides and other chemicals: minimizing worker exposures. J Agromedicine. 2010 Jul; 15(3):264-74.
7. Maroni M, Fanetti AC, Metruccio F. Risk assessment and management of occupational exposure to pesticides in agriculture. Med Lav. 2006 Mar-Apr; 97(2):430-7.
8. Karadžinska-Bislimovska J, Minov J, Stoleski S, et al. Environmental and Occupational Health Risks Among Agricultural Workers Living in a Rural Community Near Petroleum Refinery and Motorway in Skopje Region. Arh Hig Rada Toksikol 2010 Dec 1; 61(4):415-424.
9. Miteva T, Dimitrov D, Mitev J, Iliev A, Prakova G. Work environment factors with stress effect on agricultural workers. Trakia J Sciences, 2005; 3 (2): 66-69. http://www. uni-sz.bg
10. Karadzinska-Bislimovska J, Minov J, Mijakoski D, Stoleski S, Todorov S. Brucellosis as an Occupational Disease in the Republic of Macedonia Macedonian Journal of Medical Sciences. 2010 Sep 15; 3(3):251-256.
11. Law on Health and Safety at Work (1997) (in Bulg.) http://www.mlsp.government.bg/bg/law/index.htm
12. Ordinance No 3/25 January 2008 concerning the terms and manner of work of Occupational Health Services (in Bulg.) http://www.mlsp.government.bg/bg/law/index.htm
13. Vangelova K, Halkova Zh, Toneva Ir. Occupational risks in agricultural workers. Bulg. J Public Health 2011 (in print).
14. Rantanen J. Basic Occupational Health Services. A WHO/ ILO/ICOH/FIOH guideline.2nd Edition. 2 April 2005, Finnish Institute of Occupational Health, Helsinki Finland, 20 p.
15. Proceedings of the WHO/ICOH/ILO Workshop: Challenges to occupational health services in the Regions: The national and international response. 24 January 2005, Helzinki, Finland
Вижте още и: