Това е превод на ръководството на Федерацията на Европейските Асоциации за отопление, вентилация и климатизация (REHVA) от 3 април 2020 г. (актуализация на версията от 17 март, при необходимост ще има нови актуализации) .
ВЪВЕДЕНИЕ
В този документ REHVA обобщава съвети относно експлоатацията и използването на сградни услуги в райони с огнища на коронавирус (COVID-19), за да се предотврати разпространението на COVID-19 в зависимост от факторите, свързани с отопление, вентилация и климатизация (ОВК) или водопроводните системи. Моля, ползвайте съветите по-долу като временни указания; документът може да бъде допълнен с нови доказателства и информация, когато станат налични.
Съветите по-долу са предназначени като допълнение към общите насоки за работодателите и собствениците на сгради, които са представени в документа на СЗО „Подготовка на работните места за COVID-19“. Текстът по-долу е предназначен предимно за специалисти по ОВК и ръководители на съоръжения, но може да бъде полезен, например, за професионалисти и специалисти по обществено здраве.
В ръководството са обхванати предпазните мерки, свързани със сградите, и са обяснени някои често срещани свръхреакции. Обхватът е ограничен до търговски и обществени сгради (например офиси, училища, търговски площи, спортни помещения и др.), където се очаква само случайно обитаване на заразени лица; болнични и здравни заведения (обикновено с по-голяма концентрация на заразени хора) са изключени.
Ръководството е фокусирано върху временни, лесни за организиране мерки, които могат да бъдат приложени в съществуващи сгради, които все още се използват с нормална заетост. Препоръките са предназначени за кратък период в зависимост от това колко дълго траят местните огнища.
Условия за ползване: Този REHVA документ се основава на най-добрите налични доказателства и знания, но в много аспекти информацията за коронавируса (SARS-CoV-2) е толкова ограничена или не съществува, че за препоръки за най-добри практики са използвани предишни доказателства (1) за SARS-CoV-1 . REHVA изключва каквато и да е отговорност за всякакви преки, косвени, случайни щети или всякакви други щети, които биха произтекли от или са свързани с използването на информацията, представена в този документ. |
(1) През последните две десетилетия сме се сблъскали с три огнища на коронавирусна болест: (i) SARS през 2002-2003 г. (SARS-CoV-1), (ii) MERS през 2012 г. (MERS-CoV) и Covid-19 през 2019-2020 г. ( SARS-CoV-2). В настоящия документ акцентът ни е върху последния вид на предаване на SARS-CoV-2. Когато се препраща към епидемията от SARS през 2002-2003 г., ще използваме името на вируса SARS-CoV-1.
НАЧИНИ НА ПРЕДАВАНЕ
За всяка епидемия от значение са пътищата на предаване на инфекциозния причинител. По отношение на COVID-19 стандартното предположение е, че следните два пътя на предаване са доминиращи: чрез големи капчици (капчици/частици, излъчвани при кихане или кашляне или говорене) и чрез повърхностен (фомит) контакт (ръка-ръка, ръка-повърхност и т.н.). Трети път на предаване, който привлича все повече вниманието на научната общност, е фекално-оралният път.
Фекално-оралният път на предаване на инфекция на SARS-CoV-2 е безусловно разпознат от СЗО (вижте техния последен технически брифинг от 2 март 2020 г.). В този документ СЗО предлага като предпазна мярка промиването на тоалетните (бел. zbut.eu: пускането на водата) да се извършва със затворен капак. Допълнително се предлага да не се допуска изсъхване на подовите сифони и други санитарни устройства чрез редовно добавяне на вода (на всеки 3 седмици в зависимост от климата), така че водният уплътнител да работи правилно.
Това е в съответствие с наблюдение по време на избухването на SARS 2002-2003 г .: отворените връзки с канализационните системи се показаха като път за пренасяне в жилищна сграда в Хонконг (Amoy Garden).
Известно е, че промивните тоалетни образуват пръски, съдържащи капчици и остатъци от капки, когато тоалетните се промиват с отворени капаци. Знаем, че вирусите SARS-CoV-2 са открити в проби от изпражнения (докладвани в последните научни документи и от китайските власти).
Освен това, наскоро беше съобщено за подобен инцидент в апартаментен комплекс (Mei House). Следователно, изводът е, че фекално-оралните пътища за предаване не могат да бъдат изключени като път на предаване.
По въздушен път има два начина на експозиция:
1. Предаване при близък контакт чрез големи капчици (> 10 микрона), които се освобождават и падат на повърхности на разстояние, не по-далеч от около 1-2 м от заразения човек. Капките се образуват от кашлица и кихане (кихането образува много повече частици).
Повечето от тези големи капчици падат върху близки повърхности и предмети – като бюра и маси. Хората биха могли да се заразят, докосвайки тези замърсени повърхности или предмети и след това докосвайки очите си, носа си или устата си. Ако хората стоят на разстояние 1-2 метра от заразен човек, те могат да се заразят директно, като вдишат капки, издишани или изкашляни или издишани от него.
2. Предаване по въздушно-капков път – чрез малки частици (<5 микрона), които могат да останат във въздуха с часове и могат да се пренесат на дълги разстояния.
Те също се генерират от кашляне, кихане и говорене. Малки частици (капкови ядра или остатък) се образуват от капчици, които се изпаряват (10 микрона капчици се изпаряват за 0,2 s) и се изсушават. Размерът на коронавирусната частица е 80-160 нанометра (2) и тя остава активна в продължение на много часове или няколко дни (освен ако няма специфично
почистване).
SARS-CoV-2 остава активен до 3 часа на закрито и 2-3 дни върху стайните повърхности при общи условия на закрито. Толкова малки вирусни частици се задържат във въздуха и могат да преминат дълги разстояния, пренасяни от въздушните потоци в помещенията или в отвеждащите въздухопроводи на вентилационните системи. Въздушното предаване е причинило инфекции на SARS-CoV-1 в миналото.
За COVID-19 това предаване е вероятно, но все още не е документирано. Няма също така съобщени данни или проучвания, които да изключат възможността за предаване по въздушен път. Някои данни за това: коронавирусът е изолиран от тампони, взети от отдушници в помещения със заразени пациенти. Този механизъм предполага, че запазването на 1-2 m разстояние от заразените лица може да не е достатъчно и увеличаването на вентилацията е полезно поради отстраняването на повече частици (3).
(2) 1 нанометър=0.001 микрон
(3) Личните мерки за защита на дихателната система като респиратори и твърди шлемове са извън обхвата на този документ.
Фигура 1: СЗО докладва начините на експозиция на капчици COVID-19 SARS-CoV-2 (тъмносин цвят). Светло син цвят: въздушен механизъм, известен от SARS-CoV-1 и друг грип, понастоящем няма съобщени доказателства, специфични за SARS-CoV-2 (фигура: любезното съдействие Франческо Франчаймон).
При SARS-CoV-2 въздушният път – инфекция чрез експозиция на капкови ядра – понастоящем е признат от СЗО при болнични процедури и косвено чрез насоките за увеличаване на вентилацията.
Този начин на заразяване може да съществува, когато са изпълнени определени условия (т.е. опортюнистично пренасяне по въздух) според Китайската национална здравна комисия (непубликуван резултат). Въздушно предаване може да бъде възможно според японските власти при определени обстоятелства, като например при разговор с много хора на малко разстояние в затворено пространство, така съществува риск от разпространение на инфекцията дори без кашляне или кихане.
Последно проучване стига до заключението, че аерозолното предаване е приемливо като вирусът може да остане жизнеспособен в аерозолите за няколко часа. Друго скорошно проучване, което анализира свръхразпространяващи събития, показва, че затворената среда с минимална вентилация силно допринася за характерно висок брой вторични инфекции. Проектът на ръкописа, обсъждащ предаването във въздуха, заключава, че се появяват доказателства, за предаването на SARS-CoV-2 чрез въздушни частици.
Заключение във връзка с въздушния път за предаване:
Към момента се нуждаем от всички усилия, за да управляваме тази пандемия. Ето защо REHVA предлага, особено в райони с „горещи точки“, да се използва принципът ALARA (толкова ниско, колкото е разумно достижимо) и да предприема набор от мерки, който помага да се контролира и въздушното трасе в сградите (освен стандартните хигиенни мерки, препоръчани от СЗО, вижте „Подготовка на работните места за COVID-19″).
Практически препоръки за експлоатация на сградни инсталации
Препоръчва се увеличаване на подаването и отвеждането на въздух и удължаването на времето за работа в сгради с механични вентилационни системи.
Променете часовете на системните таймери, за да стартирате вентилацията с номинална скорост най-малко 2 часа преди времето за използване на сградата и преминете на по-ниска скорост 2 часа след времето на използване на сградата. В контролирани вентилационни системи променете зададената стойност на CO2 на по-ниска – 400 ppm, за да се гарантира работата с номинална скорост.
Поддържайте вентилацията 24/7, с понижена (но не изключена) степен на вентилация, когато хората отсъстват. В сгради, които са освободени поради пандемията (някои офиси или образователни сгради), не се препоръчва да се изключва вентилацията, а тя да работи непрекъснато с намалена скорост.
Като се има предвид пролетното време с малки нужди за отопление и охлаждане, горепосочените препоръки имат ограничени енергийни неудобства, тъй като помагат за отстраняване на вирусни частици от сградата и за премахване на освободените от повърхностите вирусни частици.
Главният съвет е да доставяте колкото се може повече външен въздух. Ключовият аспект е количеството свеж въздух, доставяно на човек. Ако поради интелигентното използване на работното място, броят на служителите намалява, не концентрирайте останалите служители в по-малкизони, а поддържайте или увеличавайте социалното дистанциране (мин. физическо разстояние 2-3 м между хората), за да подпомогнете очистващия ефект на вентилацията.
Отвеждащите вентилационни системи на тоалетните трябва да се поддържат денонощно и се уверете, че се създава подналягане, особено за да се избегне фекално-оралното предаване.
ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ПРОВЕТРЯВАНЕ
Обща препоръка е да се избягват претъпкани и лошо проветриви помещения. В сгради без механични вентилационни системи се препоръчва активно да се използват прозорците з апроветряване (много повече от обикновено, дори когато това причинява известен топлинен дискомфорт). Проветряването през прозорците тогава е единственият начин за повишаване на обмяната на въздуха в помещенията. Човек би могъл да отвори прозорци за около 15 минути, когато влезе в стаята (особено когато стаята е била използвана от други хора). Също така, в сгради с механична вентилация проветряването може да се използва за допълнително увеличаване на вентилацията.
Отворените прозорци в тоалетните с пасивна вентилация (отдушник) или механични отвеждащи системи могат да причинят замърсяване на въздушния поток от тоалетната към други помещения, което означава, че вентилацията започва да работи в обратна посока.
Необходимо е да се избягват отварянето на прозорците в тоалетните. Ако няма адекватна отвеждаща вентилация в тоалетните и проветряването чрез отваряне на прозорци в тях не може да бъде избегнато, важно е прозорците и в другите помещения да са отворени, за да се постигнат кръстосани потоци в цялата сграда.
ОВЛАЖНЯВАНЕТО И КЛИМАТИЗАЦИЯТА НЯМАТ ПРАКТИЧЕСКИ ЕФЕКТ
Относителната влажност (RH) и температурата допринасят за предаването на вируса на закрито, засягайки жизнеспособността на вируса, образуването на капчикови ядра и чувствителността на лигавиците на обитателите. Предаването на някои вируси в сградите може да бъде ограничено чрез промяна на температурата на въздуха и нивата на влажност.
В случая на COVID-19 това за съжаление не е вариант, тъй като коронавирусите са доста устойчиви на промените в околната среда и са чувствителни само на много висока относителна влажност (над 80%) и температура над 30оC , които не са постижими и приемливи в сградите по други причини (например топлинен комфорт и микробиален растеж). Установено е, че SARS-CoV-2 е високо устойчив – 14 дни при 4о ; 37 о за един ден и 56о за 30 минути са необходими за инактивиране на вируса.
Стабилността (жизнеспособността) на SARS-CoV-2 е тествана при типична температура на закрито 21-23о и относителна влажност 65% – много висока вирусна стабилност при тази относителна влажност. Заедно с предишни доказателства за MERS-CoV е добре документира, че овлажняване до 65% може да има много ограничен или никакъв ефект върху стабилността на вируса SARS-CoV-2. Следователно доказателствата не подкрепят, че умерената влажност (RH 40-60%) ще бъде от полза за намаляване на жизнеспособността на SARS-CoV-2, следователно овлажняването НЕ е метод за намаляване на жизнеспособността на SARS-CoV-2.
Малки капчици (0,5 – 10 микрона) ще се изпарят бързо при всяко ниво на относителна влажност (RH) (xxii). Носните системи и лигавиците са по-чувствителни към инфекции при много ниска относителна влажност 10-20% и това е причината, поради която понякога се предлага известно овлажняване през зимата (до нива от 20-30%).
Тази косвена необходимост от овлажняване през зимата в случая с COVID-19 не е от значение, въпреки това, предвид настъпващите климатични условия (от март нататък очакваме влажност в помещенията, по-висока от 30%, във всички европейски климати без овлажняване).
По този начин в сгради, оборудвани с централизирано овлажняване, не е необходимо да се променят зададените стойности на системите за овлажняване (обикновено 25 или 30%). Като се има предвид предстоящото пролетното време, тези системи не трябва да работят. Системите за отопление и охлаждане могат да се експлоатират нормално, тъй като няма пряко отражение върху разпространението на COVID-19. Обикновено не се налага настройка на зададените стойности за отоплителни или охлаждащи системи.
БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЕКЦИИ ЗА РЕГЕНЕРИРАНЕ НА ТОПЛИНА
При определени условия частиците на вируса в извлечения въздух могат да влязат отново в сградата. Устройствата за възстановяване на топлина могат да пренесат вирус, прикрепен към частици от страната на отработения въздух към страната на подавания въздух чрез течове.
Регенеративните топлообменници въздух към въздух (т.е. ротори) могат да бъдат чувствителни за значителни течове в случай на лоша конструкция и поддръжка.
За правилна работа на топлообменниците, снабдени със сектори за продухване и правилно настроени, степента на изтичане е приблизително същата като тази на пластинчатите топлообменници и е 1-2%.
За съществуващите системи изтичането трябва да бъде под 5% и трябва да се компенсира с увеличаване на външната вентилация на въздуха в съответствие с EN 16798-3: 2017. Въпреки това, много ротационни топлообменници може да не са правилно инсталирани. Най-често причина за това е, че вентилаторите са монтирани по такъв начин, че да има по-високо налягане от страната на отработения въздух. Това ще доведе до изтичане от извличания въздух към подавания въздух.
Степента на неконтролирания трансфер на замърсен извлечен въздух в тези случаи може да бъде от порядъка на 20%, което не е приемливо.
Показано е, че въртящите се топлообменници, които са правилно изградени, инсталирани и поддържани, имат почти нулев пренос на замърсители, свързани с частици (включително бактерии, вируси и гъбички) и трансферът е ограничен до газообразни замърсители като тютюнев дим и други миризми.
По този начин няма доказателства, че частици носители на вируси, започващи от 0,1 микрона, биха били обект на пренос при течове. Тъй като скоростта на изтичане не зависи от скоростта на въртене на ротора, не е необходимо за изключване на роторите. Нормалната работа на роторите улеснява поддържането на по-висока скорост на вентилация. Известно е, че преносът е най-високо при нисък въздушен поток, т.е. препоръчва се по-висока степен на вентилация.
Ако се подозира теч в участъците за регенериране на топлината, опция е регулирането на налягането или байпас (при някои системи), за да се избегне ситуация, при която по-високо налягане от страната на извличането ще доведе до изтичане на въздух към страната на подаване. Разликите в налягането могат да бъдат коригирани чрез амортисьори или по други разумни условия.
В заключение препоръчваме да се инспектира оборудванети за регенериране на топлината, включително измерване на разликата в налягането като осигурите, че персоналът по поддръжката спазва стандартните процедури за безопасност, включително използване на ръкавици и дихателна защита.
Предаването на частици от вируса чрез устройства за възстановяване на топлина не е проблем, когато е оборудвана ОВК система с двойна намотка или друго устройство за възстановяване на топлината, което гарантира 100% разделяне на въздуха между изхода и входа.
НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ РЕЦИРКУЛАЦИЯ
Вирусните частици могат да влязат отново в сградата, когато се използват централизирани устройства за обработка на въздуха оборудвани с рециркулационни сектори.
Препоръчва се да се избягва централната рециркулация по време на SARSCoV-2: затворете рециркулационните секции (чрез системата за управление на сгради или ръчно).
В случай, че това доведе до проблеми с капацитета за охлаждане или отопление, това трябва да се приеме, защото това е по-важно за предотвратяване на замърсяване и опазване на общественото здраве, отколкото да се гарантира термичния комфорт.
Понякога блоковете за обработка на въздух и секциите за рециркулация са оборудвани с филтри за връщания въздух. Това не трябва да е причина да се поддържат секциите за рециркулация отворени, тъй като тези филтри обикновено не филтрират частици с вируси ефективно, тъй като имат стандартна ефективност (G4 / M5 или ISO coarse / ePM10 клас филтър), а не HEPA ефективност.
Някои системи (вентилаторни и индукционни единици) работят с локална циркулация (на ниво стая). Ако е възможно (незначителна нужда от охлаждане) препоръчваме тези устройства да бъдат изключени, за да се избегне повторно суспендиране на вирусните частици на ниво стая (например, когато помещенията се използват обикновено от повече от един обитател).
Вентилаторни конвекторни блоковете имат груби филтри, които на практика не филтрират малки частици, но все пак могат да събират частици.
На повърхността на топлообменника е възможно инактивирането на вируса чрез нагряване на вентилаторните намотки до 60 ℃ за един час или 40 ℃ за един ден.
Ако вентилаторните намотки не могат да бъдат изключени, се препоръчва вентилаторите да се експлоатират непрекъснато, тъй като вирусът може да се утаи във филтрите и може да последва усилване на ресуспендирането, когато вентилаторът е включен.
При непрекъсната циркулация вирусните частици ще бъдат отстранени с изпускателната вентилация.
ПОЧИСТВАНЕТО НА ВЪЗДУХОВОДИТЕ НЯМА ПРАКТИЧЕСКИ ЕФЕКТ
Имаше свръхреактивни изявления, препоръчващи почистване на вентилационните въздуховоди, за да се избегне предаване на SARS-CoV-2 чрез вентилационни системи. Почистването на въздуховодите не е ефективно срещу предаването на инфекцията от стая в стая, тъй като вентилационната система не е източник на замърсяване, ако горните указания за рециркулация се следват.
Вирусите, прикачени към малки частици, няма да се депозират лесно във вентилационните въздуховоди и обикновено ще се носят от потока на въздуха по всяко време. Следователно, не са необходими промени в нормалните процедури за почистване и поддръжка на въздуховодите.
Много по-важно е да се увеличи подаването на свеж въздух, да се избягва рециркулацията на въздуха в съответствие с препоръките по-горе.
Не е необходима смяна на външни въздушни филтри
В контекста на COVID-19 беше попитано дали филтрите трябва да бъдат заменени и какъв е защитния ефект в много редки случаи на външно замърсяване с вируси, например ако изходите са близо до входовете за въздух.
Съвременните вентилационни системи (устройства за обработка на въздух) са оборудвани с фини външни въздушни филтри веднага след външния прием на въздух (клас на филтри F7 или F84 или ISO ePM2.5 или ePM1), които филтрират добре прахови частици от външния въздух.
Размерът на гола коронавирусна частица 80-160 nm (PM0.1) е по-малък от площта на улавяне на филтрите F8 (ефективност на улавяне 65-90% за PM1), но много от тези малки частици ще се утаят върху влакната на филтъра чрез дифузионен механизъм.
SARS-CoV-2 частиците също агрегират с по-големи частици, които вече са в зоната на улавяне на филтрите. Това предполага, че в много редките случаи на външен замърсен с вируси въздух стандартните фини външни въздушни филтри осигуряват разумна защита срещу ниска концентрация и от време на време разпространяващи се вируси във въздуха на открито.
Секциите за възстановяване и рециркулация на топлина са оборудвани с по-малко ефективни въздушни филтри (G4 / M5 или ISO coarse / ePM10), чиято цел е да предпази оборудването от прах. Тези филтри не трябва да филтрират малки частици, тъй като частиците на вируса ще бъдат вентилирани от отработения въздух (виж също препоръката да не се използва рециркулация в „не използвайте рециркулация“).
От гледна точка на подмяната на филтъра могат да се използват нормални процедури за поддръжка. Запушените филтри не са източник на замърсяване в този контекст, но те намаляват потока на подавания въздух, което има отрицателен ефект върху самите замърсявания на закрито. По този начин филтрите трябва да бъдат заменени според нормалната процедура при превишаване на налягането или времето или според планираната поддръжка.
В заключение, не препоръчваме да сменяте съществуващите външни филтри за въздух и да ги замените с друг тип филтри, нито препоръчваме да ги сменяте по-рано от нормалното.
Персоналът за поддръжка на климатични системи може да бъде застрашен, когато филтрите (особено филтри за извличане на въздух) не са сменени в съответствие със стандартните процедури за безопасност. За да сигурни, винаги приемайте, че филтрите имат активен микробиологичен материал върху тях, включително жизнеспособни вируси. Това е особено важно във всяка сграда, където наскоро е имало инфекция. Филтрите трябва да се сменят при изключена системата, като се носят ръкавици, използва се дихателна защита, и след това ЛПС се изхвърлят в запечатана торба.
Пречиствателите за въздух в помещението могат да бъдат полезни в конкретни ситуации
Пречиствателите за въздух в помещението ефективно отстраняват частиците от въздуха, което осигурява подобен ефект в сравнение с вентилация. За да бъдат ефективни, въздушните пречистватели трябва да имат поне ефективност на HEPA филтъра.
За съжаление, повечето пречистватели за въздух за помещения на атрактивни цени не са достатъчно ефективни. Устройства, които използват електростатичния принцип на филтрация (не са същите като стайните йонизатори!) често също работят доста добре.
Поради това, че въздушният поток чрез въздушните почистващи средства е ограничен, площта, която ефективно могат да обслужват, обикновено е доста малка, обикновено под 10 m2. Ако човек реши да използва очистител за въздух (отново: увеличаване на редовната вентилация често е много по-ефикасно) се препоръчва устройството да се намира в близост до зоната на дишане.
Специалното оборудване за почистване с UV лъчи, което трябва да бъде инсталирано за пречистване на влизащия въздух в помещението или третиране на наличния въздух в помещението, също е ефективно, тъй като убива бактерии и вируси, но това обикновено е само подходящо решение за здравни заведения.
Инструкции за използване на тоалетни
Ако тоалетните седалки са оборудвани с капаци, се препоръчва тоалетните да се промиват със затворени капаци (бел. zbut.eu: т.е. да се пуска водата при затворен капак) за да се сведе до минимум отделянето на капчици и остатъци от капчици от тръбите във въздуха. Важно е водните уплътнения да се използват през цялото време. Затова инструктирайте обитателите на сгради да използват капаци.
Обобщение на практическите мерки за експлоатация на сградите
|
Този документ е подготвен от доброволци на REHVA. Експертната група включва:
Prof. Jarek Kurnitski, Tallinn University of Technology, Chair of REHVA Technology and Research Committee
Atze Boerstra, REHVA vice-president, managing director bba binnenmilieu
Francesco Franchimon, managing director Franchimon ICM
Prof. Livio Mazzarella, Milan Polytechnic University
Jaap Hogeling, manager International Projects at ISSO
Frank Hovorka, REHVA president, director technology and innovation FPI, Paris
Prof. em. Olli Seppänen, Aalto University
This document was reviewed by Prof. Yuguo Li from the University of Hongkong, Prof. Shelly Miller from the
University of Colorado Boulder, Prof. Pawel Wargocki from the Technical University of Denmark and Prof. Lidia
Morawska from the Queensland University of Technology.
Литература
Този документ отчасти се основава на литературно проучване, научни трудове и други документи. Можете да ги намерите в този документ: https://www.rehva.eu/fileadmin/user_upload/REHVA_Literature_COVID-19_guidance_document_ver2_20200403_01.pdf
Много,много добро!