Наредба за основните норми за радиационна защита

Нормативна база
ЗАПАЗИ ЗА ПО-КЪСНО (0)
Please login to bookmarkClose

Приета с ПМС № 229 от 25.09.2012 г.

Обн. ДВ. бр.76 от 5 Октомври 2012г., отм. ДВ. бр.16 от 20 Февруари 2018г.

Отменена с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 20 от 14 февруари 2018 г. за приемане на Наредба за радиационна защита - ДВ, бр. 16 от 20 февруари 2018 г., в сила от 20.02.2018 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Предмет на наредбата са основните изисквания за радиационна защита, критериите и нивата за освобождаване от регулиране, мерки за радиационна защита при осъществяване на дейности по използване на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) по смисъла на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).
(2) Изискванията на наредбата се отнасят до дейности, при които наличието на естествени източници води до повишаване облъчването на персонала и населението. Специфичните мерки и изисквания за радиационна защита при осъществяване на тези дейности се определят с наредбата по чл. 26, ал. 5 ЗБИЯЕ.
(3) От изискванията на наредбата се изключва облъчването на хората, дължащо се на:
1. космичното лъчение върху земната повърхност;
2. съдържанието на калий - 40 в човешкото тяло;
3. съдържанието на естествени радионуклиди в различни материали, което не е променено от човешка дейност.
Чл. 2. Наредбата има за цел:
1. изключване възникването на детерминистични ефекти;
2. намаляване на вероятността от възникване на стохастични ефекти до ниво, което се определя като приемливо съгласно международните препоръки.

 

Глава втора
ПРИНЦИПИ НА РАДИАЦИОННАТА ЗАЩИТА

Чл. 3. (1) Дейностите, водещи до облъчване с йонизиращи лъчения, трябва да бъдат предварително обосновани от гледна точка на техните икономически, социални и други ползи, при което ползата е по-голяма от вредата за здравето на човека, която те могат да причинят.
(2) Обосновка по ал. 1 се изисква за нови дейности, за които не е доказано, че ползата от дейността е по-голяма от възможното увреждане на здравето, и се представя от заявителя в рамките на производството по издаване на лицензии и разрешения.
(3) Обосновката на съществуващи дейности се преразглежда, ако се получат данни и възникнат обстоятелства, налагащи преоценка на ползата и вредата от дадена дейност.
(4) Забранява се всякакво преднамерено увеличаване на активността чрез добавяне на радиоактивни вещества или активация при производството на хранителни продукти, напитки, козметични средства, играчки и бижутерия, както и вносът или износът на такива продукти.

 

Чл. 4. (1) Индивидуалните дози на облъчване, броят на облъчваните лица и вероятността за облъчване при каквато и да е дейност, водеща до облъчване, трябва да се поддържат на възможно най-ниско и разумно постижимо ниво под определените в наредбата граници на дозите при отчитане на социалните и икономическите условия.
(2) Принципът по ал. 1 се прилага от етапа на проектиране до погребване на източника или извеждане от експлоатация на съоръжението.

 

Чл. 5. (1) С цел прилагане принципа на оптимизация на радиационната защита на персонала и населението в хода на разрешителния и лицензионния процес се предвиждат и обосновават дозови ограничения (квоти), които са по-ниски от установените с наредбата граници на дозите.
(2) Дозовите ограничения за персонала и населението се определят, като се използват коефициенти на сигурност съгласно т. 1 от приложение № 2.
(3) Дозовите ограничения се посочват в условията на съответните лицензии и разрешения и не трябва да превишават нормативноопределените стойности.

 

Чл. 6. (1) Сумата от дозите, получени от всички дейности, не трябва да надхвърля дозовите граници, установени с наредбата, за професионално облъчвани лица (персонал), стажанти, учащи се и за всяко лице от населението.
(2) Принципът по ал. 1 не се прилага за случаите на медицинско облъчване.

 

Глава трета
ДЕЙНОСТИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА РЕГУЛИРАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ РЕГУЛИРАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ

Чл. 7. Не подлежат на регулиране по ЗБИЯЕ обосновани дейности, за които са валидни едновременно следните общи критерии:
1. радиационният риск от дейността и/или източниците на йонизиращи лъчения е пренебрежимо малък и вероятността за реализиране на сценарии, които могат да доведат до нарушаване на този критерий, е незначителна;
2. регулиращ контрол върху дейността и/или източниците на йонизиращи лъчения не е оправдан и няма да постигне значимо допълнително намаляване на индивидуалните дози.

 

Чл. 8. (1) В съответствие с критериите по чл. 7 не подлежи на регулиране по ЗБИЯЕ дейност, която отговаря на следните дозови критерии:
1. ефективната доза, която се очаква да бъде получена за една година от което и да е лице от населението, да не надхвърля 10 µSv;
2. ефективната доза, която се очаква да бъде получена за една година от което и да е лице от населението при сценарии с малка вероятност на възникване, да не надхвърля 1 mSv.
(2) Не подлежат на регулиране по ЗБИЯЕ обосновани дейности със:
1. малки количества радиоактивен материал (под 1000 kg), съдържащ един радионуклид, общата активност или специфичната активност на който не надвишава съответните нива, посочени в приложение № 1, таблица 1;
2. малки количества радиоактивен материал, съдържащ повече от един радионуклид, за който е налице поне едно от следните условия:
а) във всеки момент за всички радионуклиди сумата от отношенията на техните активности към активностите за съответните радионуклиди, посочени в приложение № 1, таблица 1, колона 2, е не по-голяма от единица;
б) във всеки момент за всички радионуклиди сумата от отношениятa на техните специфични активности към специфичните активности за съответните радионуклиди, посочени в приложение № 1, таблица 1, колона 3, е не по-голяма от единица;
3. големи количества радиоактивен материал (над 1000 kg), съдържащ един радионуклид от техногенен произход, специфичната активност на който не надвишава съответното ниво, посочено в приложение № 1, таблица 2;
4. големи количества радиоактивен материал, съдържащ повече от един радионуклид, за който сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 2, не надвишава единица;
5. електрически апарат, който е източник на йонизиращи лъчения, с изключение на посочените в т. 6, при едновременно спазване на следните изисквания:
а) типът му е утвърден от компетентните държавни органи;
б) при нормални условия на експлоатация апаратът не създава мощност на еквивалентната доза над 1 µSv/h на разстояние 0,1 m от всяка негова достъпна повърхност;
6. електронно-лъчева тръба, предназначена да дава видими образи, или друг електрически апарат, работещи с потенциална разлика до 30 kV, като се спазва изискването при нормални условия на работа да не създава мощност на дозата над 1 µSv/h на разстояние 0,1 m от всяка негова достъпна повърхност.

 

Чл. 9. (1) Дейности с незначителна вероятност за увреждане на здравето по чл. 56, ал. 3 ЗБИЯЕ са тези, за които са изпълнени следните критерии:
1. безопасността е еднозначно осигурена от проекта на съоръжението и конструкцията на оборудването;
2. експлоатационните процедури са лесно изпълними;
3. изискванията за безопасна работа са минимални;
4. няма регистрирани събития, довели до значими проблеми с радиационната защита.
(2) Критериите по ал. 1 се приемат за автоматично изпълнени за дейностите, посочени в приложение № 2 към Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, приета с Постановление № 93 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г. и бр. 93 от 2009 г.).
(3) Към обоснованите дейности по ал. 1 и 2 се прилагат изискванията за осигуряване на радиационната защита.

 

Чл. 10. (1) Радиоактивен материал, произхождащ от регулирани дейности, за който се предвижда погребване, рециклиране или повторно използване, подлежи на регулиране.
(2) Радиоактивен материал по ал. 1 се освобождава от регулиране за всеки конкретен случай със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) по искане на лицензианта или на титуляря на разрешение.
(3) За всеки конкретен случай заявителят обосновава съответствието с критериите за освобождаване от регулиране по тази глава.
(4) Дейности с освободен от регулиране материал по тази глава не подлежат на регулиране.
(5) Забранява се умишлено смесване и разреждане на радиоактивен материал с други материали с цел намаляване на специфичната му активност и достигане нивата за освобождаване от регулиране, освен ако това не е предварително одобрено от председателя на АЯР.

 

Чл. 11. (1) От регулиране по ЗБИЯЕ може да бъде освободен радиоактивен материал от регулирани дейности при спазване на следните общи критерии:
1. радиационният риск за населението от освободения радиоактивен материал е пренебрежимо малък, така че регулиращият контрол не е оправдан и вероятността за реализиране на сценарии, които могат да доведат до нарушаване на този критерий, е незначителна;
2. последващ контрол върху радиоактивния материал няма да постигне значимо допълнително намаляване на индивидуалните дози и на здравния риск.
(2) Радиоактивен материал от регулирани дейности може да бъде освободен от регулиране при условията на ал. 1, ако отговаря на следните дозови критерии:
1. при всички разумно предвидими обстоятелства (реалистични сценарии) ефективната доза, която се очаква да бъде получена от което и да е лице от населението вследствие на освободения радиоактивен материал, да не надвишава 10 µSv за една година;
2. при сценарии с много малка вероятност за възникване, засягащи освободения радиоактивен материал, ефективната доза, която може да бъде получена от което и да е лице от населението, да не надхвърля 1 mSv за една година.
(3) В съответствие с критериите по ал. 2 радиоактивен материал от регулирани дейности може да бъде освободен от регулиране безусловно, ако е осигурено:
1. специфичната активност на отделен радионуклид от техногенен произход не превишава нивото за освобождаване от регулиране, посочено в приложение № 1, таблица 2;
2. за радиоактивен материал, съдържащ повече от един техногенен радионуклид, сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 2, не надвишава единица;
3. специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди от естествен произход не превишава съответното ниво за освобождаване от регулиране, посочено в приложение № 1, таблица 3;
4. за радиоактивен материал, съдържащ смес от радионуклиди от техногенен и естествен произход, са спазени едновременно изискванията по т. 2 и 3.
(4) Освободен от регулиране по този член радиоактивен материал може да бъде използван без ограничения по отношение на произход, вид и област на приложение.
(5) Нивата за освобождаване от регулиране не се прилагат за:
1. остатъчни продукти от промишлени отрасли, преработващи материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, когато такива продукти се използват като съставки в строителни материали;
2. течни и газоаерозолни радиоактивни емисии в околната среда от разрешени дейности.

 

Чл. 12. (1) Радиоактивен материал, чиято специфична активност е по-голяма от нивата съгласно чл. 11, ал. 3, може да бъде освободен от регулиране условно, когато:
1. заявителят е определил специфичните условия на последващото му управление, произтичащи от характеристиките на материала, намеренията, начина и областта на използването му;
2. заявителят е обосновал, че при спазване на специфичните условия по т. 1 последващите дейности с освободения радиоактивен материал удовлетворяват критериите по чл. 11, ал. 2; обосновката трябва да съдържа и процедурата по практическото установяване на съответствието на характеристиките на освобождавания радиоактивен материал с критериите за освобождаване от регулиране.
(2) Метали могат да бъдат освободени от регулиране условно за последващо рециклиране, ако сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 4, не надвишава единица. За всеки конкретен случай заявителят обосновава и допустими нива на повърхностно радиоактивно замърсяване.
(3) За всеки конкретен случай по ал. 1 и 2 със заповедта по чл. 10, ал. 2 председателят на АЯР определя ограничителните условия за използването на радиоактивния материал, които се съгласуват с министъра на здравеопазването.
(4) Предаването на всяка партида освободен от регулиране по ал. 1 и 2 радиоактивен материал се придружава от документ за удостоверяване на радионуклидния състав и нивата на повърхностно радиоактивно замърсяване.

 

Чл. 13. (1) Лицензиантът разработва и поддържа документирана система за управление на радиоактивните материали, за които се предвижда освобождаване от регулиране, включително относно обработване, дезактивиране, съхраняване, превозване, измервания, предаване, проследимост и записи.
(2) Определянето на специфичната активност на радионуклидите в подлежащия на освобождаване от регулиране материал се извършва от акредитирани органи по изпитване или контрол. Резултатите от изпитванията или контрола се прилагат към заявлението за освобождаване.
(3) Съответствието на освобождавания материал с нивата и критериите за освобождаване от регулиране се потвърждава от акредитиран орган по контрол.

 

Глава четвърта
ГРАНИЦИ НА ДОЗИТЕ И ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОБЛЪЧВАНЕ В НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ

Раздел I
Граници на дозите

Чл. 14. (1) Границата на ефективната доза за професионално облъчване е 20 mSv за всяка отделна година.
(2) Като се спазват границите по ал. 1, границите на годишните еквивалентни дози за персонал са:
1. 20 mSv за очната леща;
2. 500 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност);
3. 500 mSv за дланите, подлакътниците на ръцете, за стъпалата и за глезените.

 

Чл. 15. (1) Границата на годишната ефективна доза за всяко лице от населението е 1 mSv.
(2) Границите на годишните еквивалентни дози, като се спазват границите на ефективните дози по ал. 1, са:
1. 15 mSv за очната леща;
2. 50 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност).

 

Чл. 16. За целите на радиационната защита се използват вторични граници и коефициенти на сигурност на облъчване на персонала и населението съгласно приложение № 2.

 

Чл. 17. (1) Оценката на дозите при външно или вътрешно облъчване се извършва с използването на съответните величини и формули по приложения № 2 и 3.
(2) Министърът на здравеопазването оценява дозите на облъчване на населението, като се вземат предвид:
1. населението като цяло;
2. критичните групи от населението във всички случаи, при които могат да се оформят такива групи;
3. дозите от външно облъчване, като се взема предвид неговият характер;
4. дозите от вътрешно облъчване, като се определят видът на радионуклидите, техните химични форми и физични характеристики, активности, специфични и обемни активности.
(3) При извършване на оценката по ал. 2 се използват резултатите от радиационния мониторинг на работната и жизнената среда.

 

Раздел II
Специални изисквания за жени, подложени на професионално облъчване, за стажанти и учащи се и в случай на разрешено повишено облъчване

Чл. 18. (1) Всяка жена, подложена на професионално облъчване, е длъжна веднага да уведоми ръководителя на предприятието, в което работи, след като е установена бременността, като представи съответното медицинско заключение.
(2) Уведомяването по ал. 1 не е причина за отстраняване на жената от дейности с йонизиращи лъчения, но ръководителят на предприятието е длъжен да осигури такива условия за работа, при които зародишът или плодът да бъде защитен както лице от населението, като еквивалентната доза трябва да се поддържа на толкова ниско ниво, колкото е разумно постижимо, но във всички случаи да не надвиши 1 mSv за оставащия период от бременността.
(3) Веднага след като майка кърмачка информира за своето състояние, ръководителят на предприятието е длъжен да й осигури такива условия на работа, при които не съществува вероятност от радиоактивно замърсяване на тялото на майката кърмачка.

 

Чл. 19. Границите на дозата за стажанти и студенти, навършили 18 години, които поради естеството на обучението трябва да го провеждат в среда на йонизиращи лъчения, се определят съгласно чл. 14.

 

Чл. 20. (1) В съответствие със случаите и условията по този член на лица на възраст до 18 навършени години не може да се възлага работа, за която се прилагат изискванията на чл. 14.
(2) Граница на годишната ефективна доза за учащи се и стажанти на възраст от 16 до 18 навършени години, които поради естеството на обучението трябва да го провеждат в среда на йонизиращи лъчения, е 6 mSv.
(3) За лицата по ал. 2 границата на годишната еквивалентна доза, като се спазва границата на ефективната доза съгласно ал. 2, се определя, както следва:
1. 20 mSv за очната леща;
2. 150 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност);
3. 150 mSv за дланите, подлакътниците, за стъпалата и за глезените.

 

Чл. 21. (1) При изключителни обстоятелства, които не са радиационна авария, и когато извършването на определени операции налага това, министърът на здравеопазването съгласувано с председателя на АЯР може да разреши повишено облъчване на лица от персонала след предварителна обосновка, като се спазват следните изисквания:
1. не се разрешава такова облъчване на учащи се, стажанти, бременни жени и кърмачки;
2. такова облъчване може да се разреши само за лица от персонала, класифицирани като категория А съгласно чл. 28, т. 1;
3. облъчването е ограничено по време и са определени засегнатите работни помещения и лица от персонала;
4. максималната граница на дозата за всяко конкретно повишено облъчване се определя с акта за разрешаването му, но не може да надвишава 50 mSv за всяка отделна година, при условие че средната ефективна доза за които и да е пет последователни години не надвишава 20 mSv.
(2) При настъпване на обстоятелства, при които е наложително да се извършат операции, свързани с повишено облъчване на лица от персонала, ръководителят на предприятието е длъжен да представи на министъра на здравеопазването и на председателя на АЯР обосновка, придружена със списък на лицата от персонала, които ще извършват операциите, тяхното писмено съгласие, времето и мястото на операциите, становището на здравно заведение и всяка друга информация за създалите се обстоятелства и за предприети мерки.

 

Чл. 22. (1) Преди извършване на операции, при които е разрешено повишено облъчване на определени лица от персонала, ръководителят на предприятието е длъжен да предостави на засегнатите лица информация за очакваната ефективна и еквивалентна доза, характера на работата, защитните мерки и радиационния риск.
(2) Ръководителят на предприятието по ал. 1 е длъжен да предоставя на засегнатите лица информация за реално получените дози след приключването на съответната работа или във всеки момент по тяхно желание.
(3) Всяко лице, което се подлага на разрешено повишено облъчване, може по собствено желание във всеки момент да прекрати дейността чрез писмен отказ.
(4) Надхвърлянето на границите на ефективните дози при повишено облъчване не е основание за отстраняване или преместване на професионално облъчваното лице от извършваната от него дейност.

 

Глава пета
ИЗИСКВАНИЯ И МЕРКИ ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА НА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБЛЪЧВАНИ ЛИЦА, СТАЖАНТИ И УЧАЩИ СЕ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 23. Радиационната защита на професионално облъчваните лица се осигурява чрез:
1. предварителна оценка за определяне на естеството и степента на радиационния риск за облъчваните работници и прилагане оптимизацията на радиационната защита при всички условия на работа;
2. класификация на работните места в различни зони, където е подходящо, определени въз основа на оценка на очакваните годишни дози и вероятността и нивото на възможните облъчвания;
3. класификация на професионално облъчваните лица в различни категории;
4. осъществяване на контрол и мониторинг в различните зони и в зависимост от условията на работа, включително, при необходимост, и индивидуален мониторинг;
5. медицинско наблюдение.

 

Раздел II
Мерки за ограничаване на облъчването

Чл. 24. (1) В ядрените съоръжения и обектите с ИЙЛ, където има вероятност облъчването да надхвърли 1 mSv годишно или еквивалентната доза да достигне една десета от дозовата граница за очната леща, кожата и крайниците, се обособяват контролирана и/или надзиравана зона.
(2) В контролираната и надзираваната зона се осъществяват защитни мероприятия и мониторинг, като техният вид, качество и обхват се определят в съответствие с вида на съоръжението или източника и естеството, и размера на риска.
(3) Мерките за радиационна защита в контролираната зона на ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ, в т. ч. вътрешни правила, инструкции и административни процедури, се определят и прилагат от съответните лицензианти.
(4) Размерът и границите на контролираната и надзираваната зона и предвидените защитни мерки в тях се обосновават в хода на лицензионния процес.

 

Чл. 25. (1) При определяне границите на контролираната зона в ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ следва да се отчитат очакваните дози при нормално облъчване, вероятностите и дозите от потенциално облъчване, видът и обемът на необходимите мерки за радиационна защита на персонала.
(2) Границите на контролираната зона се обозначават, като се използват знаци, надписи и други подходящи средства в зависимост от характеристиките на йонизиращите лъчения и вида на извършваната работа. Това изискване се отнася и за случаите, когато даден ИЙЛ се използва само временно или се премества на различни места при използването му. В тези случаи при обозначаването на контролираната зона се посочва и времето на възможното облъчване.

 

Чл. 26. (1) На входовете към контролираната зона и на други подходящи места вътре в контролираната зона (помещения, оборудване, работни места) се поставят предупредителни знаци и надписи, конкретни указания за безопасна работа и се осигуряват необходимите технически средства за радиационна защита и дозиметричен контрол, както и места (помещения) за смяна и съхранение на работното и личното облекло на персонала.
(2) Достъпът в контролираната зона се ограничава чрез използване на физически бариери и други административни и технически мерки, съответстващи на вида и характеристиките на източника или съоръжението.
(3) На изходите от контролираната зона се осъществява контрол на радиоактивното замърсяване на тялото и облеклото на персонала и на изнасяните предмети и материали и се обособяват места (помещения), оборудвани за дезактивация.

 

Чл. 27. (1) Лицензиантите извършват периодично анализ на съществуващите условия в контролираната зона с цел да се оцени необходимостта от преразглеждане на мерките за радиационна защита на персонала. При необходимост границите на контролираната зона може да се изменят, за което лицензиантът уведомява компетентните държавни органи.
(2) Лицензиантите извършват периодично анализ на съществуващите условия в надзираваната зона с цел да се оцени необходимостта от прилагане на мерки за радиационна защита и необходимостта от изменение на границите на надзираваната зона. Според конкретния случай лицензиантът обозначава по подходящ начин границите на надзираваната зона и/или определени помещения, работни места и участъци в границите на тази зона.
(3) Лицензиантите се консултират с квалифициран експерт по въпросите, свързани с радиационната защита в контролираната и надзираваната зона.

 

Чл. 28. За целите на радиационната защита и мониторинга персоналът се разделя на две групи:
1. категория А - персонал, който би могъл да получи годишна ефективна доза над 6 mSv или годишни еквивалентни дози, по-високи от 15 mSv за очната леща или по-високи от 150 mSv за кожата и крайниците;
2. категория Б - персонал, който не попада в категория А.

 

Чл. 29. (1) На учащи се и стажанти на възраст над 18 години се осигуряват такива условия на работа и радиационна защита, каквито са предвидени в тази глава за персонал категория А или Б в зависимост от конкретния случай.
(2) На учащи се и стажанти на възраст между 16 и 18 години се осигуряват такива условия на работа и защита, каквито се изискват за персонал категория Б.

 

Чл. 30. Предприятията са длъжни да информират професионално облъчваните лица, както и стажантите и учащите се, допуснати за обучение в тези предприятия, относно:
1. рисковете за здравето в тяхната работа, включително нуждата от ранно обявяване на бременността, предвид рисковете за облъчване на плода и рисковете от замърсяване на кърмачето в случай на радиоактивно замърсяване на майката кърмачка;
2. техническите, медицинските и административните изисквания;
3. общите процедури за радиационна защита и необходимите предпазни мерки при изпълнение на дейностите като цяло или за всяка операция, която може да им бъде възложена;
4. общите процедури за радиационна защита и необходимите предпазни мерки за всяка длъжност.

 

Чл. 31. (1) Предприятията са длъжни да извършват систематични проверки на ефективността на техническите средства за защита на околната среда и на населението.
(2) Предприятията са длъжни да се консултират с квалифициран експерт по радиационна защита по следните въпроси:
1. оценка на проектите на обектите с ИЙЛ и на ядрените съоръжения от гледна точка на радиационната защита;
2. приемане в практиката на нови или модифицирани източници от гледна точка на радиационната защита;
3. редовна проверка на ефективността на защитните средства и техника.

 

Раздел III
Оценка на облъчването и медицинско наблюдение

Чл. 32. (1) Предприятията са длъжни да провеждат мониторинг на радиационните характеристики на работната среда в съответствие със Закона за здравето и Закона за безопасни условия на труд.
(2) Предприятията възлагат мониторинга на работната среда на лица от персонала в съответния обект и/или на външни лица, които отговарят на изискванията на ЗБИЯЕ.
(3) Обхватът и средствата за мониторинг на работното място се обосновават в хода на лицензионния процес или се определят със заповед на министъра на здравеопазването за дейностите, при които наличието на естествени източници води до повишаване на облъчването, което не може да бъде пренебрегнато от гледна точка на радиационната защита.
(4) Мониторингът трябва да включва, където е подходящо, измерване на:
1. мощността на еквивалентната доза от външното фотонно лъчение и бета-лъчение;
2. мощността на еквивалентната доза от неутрони и/или плътност на потока неутрони;
3. концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха, отчитайки тяхното физическо и химическо състояние;
4. радиоактивно замърсяване на повърхности на помещенията и обзавеждането с алфа- и бета-радиоактивни вещества.
(5) Предприятията са длъжни да осигурят калибрирането на средствата за измерване на величините по ал. 4.
(6) Резултатите от измерванията трябва да се документират и може да се използват за оценка на индивидуалните дози на професионално облъчваните лица.

 

Чл. 33. (1) За всички професионално облъчвани лица от категория А се извършва систематичен индивидуален мониторинг.
(2) За професионално облъчваните лица от категория Б индивидуален мониторинг се извършва винаги когато е препоръчан от здравните заведения, с цел да се докаже, че работникът е правилно класифициран в категория Б.
(3) В случаите, в които извършването на индивидуални измервания не е осъществимо, индивидуалният мониторинг се основава на индивидуалните измервания, направени на други професионално облъчвани лица, работещи при същите условия, или на резултатите от мониторинга на работното място.
(4) В ядрени съоръжения, при дейности с открити източници, а при необходимост - и в други случаи, се извършва мониторинг на замърсяването с радионуклиди на кожата, работното облекло и средствата за индивидуална защита.

 

Чл. 34. (1) Индивидуалният мониторинг на персонала се осъществява от лица, акредитирани за извършване на тази дейност от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".
(2) Лицата, извършващи дейността по ал. 1, регистрират резултатите от индивидуалния мониторинг на професионално облъчваните лица и изпращат протокол с резултатите до предприятията не по-късно от 15 дни след обработване на индивидуалните средства за измерване с периодичност, която съответства на провеждания индивидуален мониторинг.
(3) Лицата, извършващи дейността по ал. 1, са длъжни да изпращат в Националния регистър по чл. 37 актуални данни за предприятията, числеността на персонала в тях, периодичността на мониторинга и вида на използваните средства за измерване.

 

Чл. 35. (1) В случай на инцидентно облъчване получената доза и нейното разпределение в тялото трябва да бъде оценена от експерт по радиационна защита.
(2) В случай на аварийно облъчване индивидуалният мониторинг и/или оценката на дозите се осъществява по подходящ начин съобразно конкретните обстоятелства.

 

Чл. 36. (1) Лицата по чл. 34 регистрират резултатите от индивидуалния мониторинг на професионално облъчваните лица и изпращат протокол с резултатите в Националния регистър по чл. 37 и на предприятията не по-късно от 15 дни след обработване на индивидуалните средства за измерване в периодичност, която съответства на провеждания индивидуален мониторинг.
(2) При подаване на данни в Националния регистър по чл. 37 лицата по чл. 34 са длъжни да осигурят пълна идентификация на персонала, индивидуалните средства за измерване, както и информация за извършваната дейност и за източниците на йонизиращи лъчения.

 

Чл. 37. (1) Резултатите от индивидуалния мониторинг за професионално облъчваните лица се регистрират в Националния регистър, който се води и съхранява от Националния център по радиобиология и радиационна защита.
(2) В Националния регистър се регистрират и съхраняват:
1. данни за индивидуалните дози, получени от индивидуалния мониторинг; когато индивидуални средства за измерване осигуряват диференциална оценка на дозите от фотонни, бета- и неутронни лъчения, индивидуалните дози от различните лъчения се регистрират в отделни полета;
2. данни за индивидуалните дози, получени при разрешено повишено облъчване, инцидентно или аварийно облъчване; получените дози се регистрират чрез отделни записи;
3. обстоятелствата и предприетите мерки в случай на инцидентно или аварийно облъчване;
4. резултатите от мониторинга на работното място, когато се използва за оценка на индивидуалните дози.
(3) Информацията по ал. 2 за всяко професионално облъчвано лице се съхранява, докато лицето навърши или би навършило 75-годишна възраст, но не по-малко от 30 години от приключване на трудовата дейност, свързана с облъчване от йонизиращи лъчения.
(4) Данните по ал. 2 от Националния регистър се предоставят при писмено поискване в срок до един месец на:
1. компетентните органи;
2. предприятията;
3. съответното професионално облъчвано лице;
4. лечебни и здравни заведения.
(5) В случай на инцидентно или аварийно облъчване данните по ал. 2 от Националния регистър се предоставят незабавно на лицата по ал. 4.
(6) Предприятията са длъжни да предоставят получените данни на съответните професионално облъчвани лица срещу подпис.
(7) Националният център по радиобиология и радиационна защита има право да изисква от предприятията необходимите данни за осигуряване на пълна идентификация на лицата, подлежащи на индивидуален мониторинг.

 

Чл. 38. (1) Професионално облъчваните лица подлежат на задължително медицинско наблюдение с цел да се установи здравословното им състояние и годността им от медицинска гледна точка да осъществяват поставените им задачи.
(2) Медицинското наблюдение на лицата се осъществява от здравни и/или лечебни заведения.
(3) Предприятията и специализираните контролни органи са длъжни да предоставят на здравните заведения по ал. 2 информация за параметрите на работната среда, условията на труд и резултатите от индивидуалния мониторинг.

 

Чл. 39. (1) Медицинското наблюдение включва първоначален и периодични прегледи.
(2) Първоначалният преглед се извършва преди класификацията на работника или служителя с цел да се определи неговата годност да изпълнява длъжност като персонал категория А или Б.
(3) Периодичните прегледи се извършват най-малко веднъж годишно с цел да се определи дали работникът продължава да е в здравословно състояние, позволяващо да извършва възложените му задачи.
(4) Периодичните прегледи се извършват и по-често при необходимост по преценка на лечебното и/или здравното заведение.
(5) По решение на лечебното и/или здравното заведение медицинското наблюдение на лицата може да продължи и след прекратяване на трудовата дейност, свързана с професионално облъчване по смисъла на наредбата. Продължителността на това наблюдение се определя от лечебното и/или здравното заведение.

 

Чл. 40. (1) В резултат на първоначалния и периодичните прегледи здравните и/или лечебните заведения издават документ за годността на работника да изпълнява възложените му задачи.
(2) За целите на медицинските заключения по ал. 1 се въвежда следната медицинска класификация:
1. годен;
2. годен при определени условия;
3. непригоден.
(3) Забранява се назначаването на лице като персонал категория А или Б за какъвто и да е период от време, ако съгласно медицинското заключение е "непригоден" да изпълнява специфичната работа за тази категория.

 

Чл. 41. (1) За всяко лице от персонала съответното здравно и/или лечебно заведение издава и поддържа лична медицинска документация.
(2) В личната медицинска документация се записват следните данни:
1. резултатите от първоначалния и периодичните медицински прегледи;
2. резултатите от индивидуалния мониторинг;
3. други данни за здравословното състояние на лицата, имащи отношение към извършваната от него работа.
(3) Данните по ал. 2 се съхраняват в съответните здравни и/или лечебни заведения, докато лицето навърши или би навършило 75 години, но не по-малко от 30 години след приключване на трудовата дейност, свързана с облъчване от йонизиращи лъчения.
(4) Личната медицинска документация се съхранява от съответното лечебно и/или здравно заведение, което е длъжно да предоставя данните от нея на професионално облъчваното лице, на предприятието и на контролните органи при поискване. Информация за заболявания и увреждания на здравето може да се предоставя само с писмено съгласие на лицето.

 

Чл. 42. (1) В случай на надхвърляне на дозовите граници по чл. 14 професионално облъчваното лице се подлага на специално медицинско наблюдение и/или лечение.
(2) Условията за последващо дозово натоварване се определят от съответното здравно и/или лечебно заведение, записват се в медицинската документация и се предоставят на предприятието. Ръководителят на предприятието е длъжен да се съобрази с медицинските предписания.
(3) Отношенията между ръководителя на предприятието и персонала, свързани с неизпълнението на медицинските предписания, се уреждат съгласно нормативните актове, уреждащи трудовите и служебните правоотношения.

 

Глава шеста
ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОБЛЪЧВАНЕ, ДЪЛЖАЩО СЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ

Чл. 43. За дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, водещи до облъчване, което не може да се пренебрегне от гледна точка на радиационната защита, се прилагат мерки за радиационна защита и контрол съгласно наредбата по чл. 26, ал. 5 ЗБИЯЕ.

 

Чл. 44. (1) Ефективната годишна доза за лица, които извършват дейности по чл. 43, не трябва да надхвърля в производствени условия с 6 mSv облъчването от локалния естествен радиационен фон.
(2) Изискването на ал. 1 се отнася и за облъчване на екипажите на самолети от космическото лъчение, като работодателят е длъжен:
1. да определя и регистрира облъчването на екипажите, когато е възможно годишната ефективна доза да надхвърля 1 mSv;
2. да прилага изискванията на чл. 18 по отношение на жените в екипажите.
(3) Не се определя граница за ефективна доза при облъчване на населението от естествени източници.

 

Чл. 45. (1) Мощността на еквивалентната доза гама-лъчение в жилищни сгради, сгради с обществено предназначение, производствени и други сгради не следва да надвишава локалната мощност на дозата на открито с повече от 0,2 µSv/h.
(2) Референтните нива за ограничаване на облъчването от радон са:
1. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 200 Bq.m-3 за новопостроени жилищни и обществени сгради;
2. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 300 Bq.m-3 за съществуващи жилищни и обществени сгради;
3. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 1000 Bq.m-3 за работни места.
(3) В специфични случаи, когато продължителността на обитаване в съществуващи сгради с обществено предназначение е малка, министърът на здравеопазването може да определи за средногодишната концентрация на радон във въздуха референтно ниво, по-голямо от 300 Bq.m-3, но не повече от 1000 Bq.m-3.
(4) При идентифициране на сгради и работни места, където референтните нива по ал. 1 са надвишени, се предприемат мерки за:
1. намаляване концентрацията на радон във въздуха на обществени сгради и работни места в съответствие с принципа за оптимизация;
2. информиране и насърчаване на хората, живеещи в съществуващи сгради, за предприемане на действия за намаляване концентрацията на радон във въздуха на съответните помещения (чрез подобряване на вентилацията, ограничаване на постъплението на радон и др.);
3. системен контрол на концентрацията на радон в сгради и работни места с повишено съдържание на радон във въздуха.

 

Чл. 46. (1) Допуска се използване на питейна вода от населението без ограничения, ако съдържанието на естествени и/или изкуствени радионуклиди в нея създава годишна ефективна доза до 0,1 mSv (дозова квота по чл. 5). Стойностите на границата на средногодишната обемна активност на отделни радионуклиди в питейната вода са посочени в приложение № 2, таблица 9.
(2) В случай че съдържанието на естествени и/или изкуствени радионуклиди създава годишна ефективна доза, по-голяма от 0,1 mSv, използването на съответната вода (водоизточник) за битово водоснабдяване може да става по преценка на министъра на здравеопазването за всеки конкретен случай.

 

Глава седма
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ МЕДИЦИНСКОТО ОБЛЪЧВАНЕ

Чл. 47. Радиационната защита при медицинско облъчване се основава на принципа на обосноваване на облъчването и принципа за оптимизация на облъчването, съобразени с основната цел на това облъчване.

 

Чл. 48. (1) За всяко медицинско облъчване трябва да бъде доказано, че общата полза за облъчваното лице и за обществото ще бъде по-голяма от общата вероятна очаквана вреда. Обосноваването на медицинското облъчване означава предварително доказване на целесъобразността на всички диагностични и лечебни практики, както и периодично преразглеждане на вече прилаганите според изискванията на добрата медицинска практика.
(2) С цел да се избегне ненужно облъчване се използват наличните диагностични изследвания и алтернативни нерадиационни методи, които имат същата цел, но без или със по-малко излагане на йонизиращи лъчения.

 

Чл. 49. (1) Новите медицински методи за изследване и лечение, които са свързани с медицинско облъчване, трябва да бъдат обосновани, преди да бъдат приети.
(2) Съществуващите медицински методи за изследване и лечение, които са свързани с медицинско облъчване, могат да бъдат преразгледани, когато са събрани нови важни свидетелства за тяхната ефикасност или последици.
(3) Всички индивидуални медицински облъчвания трябва да бъдат обосновани предварително от съответния медицински специалист, като се вземат под внимание специфичните цели на облъчването и характерните особености на облъчваното лице.
(4) В случай че даден вид медицински метод за изследване и лечение, свързан с медицинско облъчване, не е обоснован по принцип, конкретно индивидуално облъчване от този вид може да бъде обосновано при специални обстоятелства и да бъде оценено за конкретния случай.
(5) Медицинските облъчвания, при които няма пряка здравна полза за лицето, изложено на облъчване, включително тези, които са свързани с установяването на факти, важни за защита на обществото и правния ред, трябва да бъдат специално обосновани.

 

Чл. 50. (1) Не се допуска медицинско облъчване, което не е обосновано.
(2) Диагностични изследвания и терапевтични процедури на бременни жени и деца с използване на йонизиращи лъчения се извършват само в случаи, когато животът и здравето им са сериозно застрашени и липсват алтернативни методи без облъчване, като се прилага наличен метод с възможно най-малко облъчване.

 

Чл. 51. (1) Всички дози, произтичащи от медицинско облъчване, с изключение на радиотерапевтичните процедури, трябва да бъдат поддържани толкова ниско, колкото е разумно достижимо, така че да се получи необходимата информация, като се вземат предвид икономическите и социалните фактори.
(2) Радиотерапевтичните процедури трябва да бъдат индивидуално планирани за всяко облъчвано лице (пациент), като дозите на облъчване на здравите тъкани и органи трябва да бъдат толкова ниски, колкото е разумно постижимо, но така, че да се постигне желаната лечебна цел.

 

Чл. 52. При медицинското облъчване не се определят граници на дозите, но при диагностичните изследвания министърът на здравеопазването определя референтни диагностични нива.

 

Чл. 53. (1) Здравен скрининг с използване на йонизиращи лъчения се прилага само след обосноваване на необходимостта и целесъобразността и при отчитане на ползата и риска.
(2) Програмата за здравен скрининг с използване на йонизиращи лъчения се съгласува с Националния център по радиобиология и радиационна защита и се утвърждава от министъра на здравеопазването.

 

Чл. 54. (1) В изследователски програми с използване на йонизиращи лъчения не могат да участват деца, бременни жени и кърмачки.
(2) При участие на здрави лица в изследователски програми с използване на йонизиращи лъчения за диагностични цели индивидуалната ефективна доза от облъчването не трябва да надвишава 20 mSv за лицата, предвидени за участие в такива програми.

 

Глава осма
РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА НА ВЪНШЕН ПЕРСОНАЛ

Чл. 55. Всяка външна организация трябва да осигури самостоятелно или чрез договор с предприятието радиационната защита на своя персонал, която включва:
1. спазване на принципите и правилата за радиационна защита;
2. информиране и обучение в съответствие с чл. 30;
3. индивидуален мониторинг, подходящ за извършваните дейности;
4. медицинско наблюдение в съответствие с чл. 37;
5. регистриране на данните от индивидуалния мониторинг в Националния регистър, както и периода за провеждане на дейността;
6. осигуряване на средства за индивидуална защита.

 

Чл. 56. (1) Предприятие, което допуска външен персонал за работа в контролираната зона, проверява и контролира изпълнението на изискванията на чл. 55 и инструктира лицата за специфичните изисквания за безопасна работа в контролираната зона и конкретните дейности. При необходимост се провежда допълнително обучение.
(2) Предприятието осигурява за външния персонал средства за защита и индивидуален мониторинг, каквито са предвидени за неговия персонал.

 

Допълнителни разпоредби

 

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Аварийно облъчване" е облъчване на лица, които доброволно извършват неотложни действия, за да помогнат на изложените на опасност хора и/или за да спасят ценно имущество и оборудване, при което е възможно да бъдат надхвърлени някои от границите на дозите, определени за професионално облъчвани лица.
2. "Активност" на радиоактивен източник е отношението на средния брой спонтанни ядрени превръщания (разпадания) (dN) в него за малък интервал от време (dt) и продължителността на този интервал:
А = dN/dt.
Единица: Бекерел [Bq];
1 Bq = 1 s-1.
3. "Вреда на здравето" е вероятността за намаляване на продължителността и качеството на живота, които биха настъпили в една популация в резултат на облъчване с йонизиращи лъчения, като се отчитат соматичните ефекти, включително рак и тежки генетични увреждания.
4. "Възрастова група" на лице от населението е група в зависимост от възрастта, определена за целите на радиационната защита. Лицата от населението се разпределят в 6 възрастови групи, а лицата от персонала са отделна възрастова група.
5. "Външен (командирован) персонал" е всяко професионално облъчвано лице от категория А, наето временно или постоянно от външна за предприятието организация, или е лице на свободна практика (включително учащи се и стажанти), което извършва каквито и да е дейности в контролираната зона.
6. "Външна организация" е всяко физическо или юридическо лице, извършващо дейности в контролираната зона, за която носи отговорност предприятието, различно от предприятието (отговорно за контролираната зона), извършващо дейности в контролираната зона.
7. "Граница на дозата" е стойност на ефективната доза или еквивалентната доза, посочена в наредбата, която не трябва да се надхвърля при облъчване на отделни лица от персонала или от населението при нормални условия.
8. "Дейност" е практическа дейност, която може да доведе до увеличаване на облъчването на лица от изкуствен (техногенен) източник или от естествен източник на лъчения.
9. "Детерминистични (нестохастични) ефекти" са вредни за здравето ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения, за които има минимална доза, предизвикваща даден ефект, над която тежестта на проява на ефекта се увеличава с нарастване на дозата.
10. "Еквивалентна доза" е погълнатата доза, осреднена за даден орган или тъкан, умножена със съответния радиационен тегловен фактор:
naredba-radiacionna-zashtita-1 където:
naredba-radiacionna-zashtita-2
е средната погълната доза в дадения орган или тъкан Т, дължаща се на лъчението R;
WR е радиационният тегловен фактор за лъчението R.
Ако радиационното поле се състои от няколко лъчения с различни стойности на WR, еквивалентната доза се определя по формулата:
naredba-radiacionna-zashtita-3
Единица: Сиверт [Sv],
1 Sv = 1 J.kg-1.
11. "Естествен (природен) източник" е източник на йонизиращо лъчение, съществуващ в естествени условия - космичното лъчение и естествено разпределените радионуклиди в околната среда, в храните и в организма на човека.
12. "Естествен (природен) радиационен фон" е радиационно поле, дължащо се на естествени източници. Под непроменен естествен радиационен фон се разбира естествен радиационен фон, който не е повлиян от човешка дейност.
13. "Ефективна доза" е сумата от произведенията на еквивалентните дози в органите и/или тъканите със съответния тъканен тегловен фактор:
naredba-radiacionna-zashtita-4
където:

naredba-radiacionna-zashtita-5

е стойността на еквивалентната доза в тъканта или органа Т;
WT е тъканният тегловен фактор за тъкан или органа Т.
Единица: сиверт [Sv],
1 Sv = 1 J.kg-1.
При равномерно облъчване на цялото тяло ефективната доза е числено равна на еквивалентната доза.
14. "Закрит източник" е източник, чиято конструкция е такава, че при нормални условия на експлоатация, за които е предназначен, изключва разпространение на съдържащите се в него радиоактивни вещества в околната среда. Отработеното ядрено гориво не е закрит източник.
15. "Инцидентно облъчване" е облъчване на лица в резултат на авария. Това не включва аварийното облъчване.
16. "Квалифициран експерт по радиационна защита" е физическо лице с необходимите знания, подготовка и технически умения, които му дават възможност да извършва оценки на дозите и да дава консултации и съвети по осигуряване радиационната защита на персонала и населението и безопасността на източниците на йонизиращи лъчения. Правоспособността на квалифициран експерт по радиационна защита се признава по ред, определен в съответните нормативни актове.
17. "Колективна ефективна доза" е общата ефективна доза за определена група от населението, която се определя по формулата:
naredba-radiacionna-zashtita-6 където
naredba-radiacionna-zashtita-7
е средната ефективна доза на подгрупата (i) от населението;
Ni е броят на хората в подгрупата.
Единица: човекосиверт [man.Sv].
18. "Контролирана зона" е всяка зона, за която се изискват мерки за радиационна защита на персонала, мониторинг на професионалното облъчване и радиоактивните замърсявания при нормални условия на работа, както и мерки за предотвратяване и ограничаване на потенциалното облъчване.
19. "Критична група" е група лица от населението, която е достатъчно еднородна от гледна точка на облъчването, получавано от определени източник и начин на облъчване, и е представителна за лицата, които получават или ще получат най-големи ефективни дози или еквивалентни дози (в зависимост от случая) от определените източник и начин на облъчване.
20. "Лечебни и/или здравни заведения" са лечебните и/или здравните заведения по Закона за лечебните заведения и по Закона за здравето, определени да извършват медицинско наблюдение на професионално облъчвани лица.
21. "Лице от населението" е всяко лице, с изключение на случаите, когато то е подложено на професионално или медицинско облъчване.
22. "Медицинско облъчване" е облъчването на лица от източници на йонизиращи лъчения с диагностична, лечебна или изследователска цел. Медицинското облъчване се прилага на:
а) пациенти при извършване на диагностика или лечение;
б) лица, които не са персонал, но доброволно подпомагат и осигуряват удобство на пациентите по време на диагностика или лечението им с източници на йонизиращи лъчения;
в) лица при професионално медицинско наблюдение;
г) лица при провеждане на здравен скрининг;
д) здрави лица или пациенти, които доброволно участват в медицински, биомедицински, диагностични или терапевтични изследователски програми.
23. "Надзиравана зона" е всяка зона извън границите на контролираната зона, където се извършва радиационен контрол на работната среда, но не се изискват мерки за радиационна защита на персонала.
24. "Облъчване" е процесът на въздействие на йонизиращо лъчение върху човека.
25. "Потенциално облъчване (възможно облъчване)" е облъчване, за което не е сигурно, че ще се осъществи, но има вероятност да настъпи.
26. "Професионално облъчвани лица (персонал)" са всички лица, които работят самостоятелно или за работодател, постоянно или временно, при пълен или непълен работен ден, официално декларирали съгласието си да извършват дейности с йонизиращи лъчения и които при изпълнение на тези дейности е възможно да получат дози, надхвърлящи границите на дозите за населението.
27. "Повишено облъчване" е специално разрешено облъчване, при което са надхвърлени или могат да бъдат надхвърлени границите на дозите, определени за професионално облъчваните лица.
28. "Предприятие" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности по чл. 1 и което носи отговорност за извършването на тези дейности.
29. "Работно място" е мястото за временно или постоянно пребиваване на лица от персонала при изпълнение на дейностите им с йонизиращи лъчения.
30. "Радиационен риск (риск)" е вероятността за възникване на вредни за здравето ефекти у човека или у неговото потомство в резултат на облъчване с йонизиращи лъчения.
31. "Радиоактивно замърсяване" е наличие на радиоактивни вещества в материали или на повърхността им, в тялото на човека или на неговата повърхност или на друго място, където наличието на тези вещества е нежелателно или може да бъде опасно. При замърсяване на повърхности единицата е брой частици, излъчвани в 2 p геометрия от площ един квадратен сантиметър за една минута (part.cm-2.min-1).
32. "Радиоактивно вещество" е което и да е вещество, което съдържа един или няколко радионуклида, чиято активност или концентрация на активност не могат да се пренебрегнат от гледна точка на радиационната защита.
33. "Радиоактивен материал" е материал, съдържащ в състава си радиоактивни вещества.
34. "Радионуклид" е съвкупност от радиоактивни атоми с дадено масово число и атомен номер, а за изомерните атоми - и с дадено определено енергетично състояние на атомното ядро. Радиоактивните (и нерадиоактивните) нуклиди на даден елемент се наричат негови изотопи.
35. "Радиотоксичност" е свойство на радионуклидите при попадането им в организма да предизвикват различни по степен патологични изменения.
36. "Референтни диагностични нива" са препоръчителни нива на доза на пациента при рентгенови диагностични изследвания или нива на активност на въведения радиофармацевтик при нуклеарномедицински изследвания, за типични изследвания за групи от пациенти със стандартни размери или за стандартни фантоми, които се отнасят за широко разпространени типове радиологични уредби. При прилагане на добра радиологична практика се очаква тези нива да не бъдат надвишени.
37. "Референтно ниво" е нивото на дозата или риска при ситуация на аварийно или съществуващо облъчване, над което наличието на облъчване се счита за недопустимо, а под което се осъществява оптимизация на радиационната защита.
38. "Стажант" е всяко лице, което преминава специална подготовка или обучение в дадено предприятие с цел придобиване на специфични знания и умения.
39. "Специфична активност (масова активност)" е активността на радиоактивния източник, разделена на масата му.
Единица: Бекерел на килограм (Bq.kg-1).
40. "Стохастични (вероятностни) ефекти" са вредни за здравето ефекти от въздействието на йонизиращите лъчения, за които се приема, че няма прагова доза и вероятността за проявата им е правопропорционална на дозата, а тежестта им не зависи от дозата.

Преходни и заключителни разпоредби

 

§ 2. Лицата, които извършват индивидуалния мониторинг на персонала, се акредитират за извършване на дозиметрични измервания от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" в срок до една година от влизането в сила на наредбата.
§ 3. Наредбата се приема на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Приложение № 1 към чл. 8 и 11

 

Приложение № 2 към чл. 16
ВТОРИЧНИ (ПРОИЗВОДНИ) ГРАНИЦИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА РАДИАЦИОННИЯ КОНТРОЛ, ПЛАНИРАНЕ НА ЗАЩИТАТА И ОЦЕНКА НА ДОЗИТЕ
Приложение № 3 към чл. 17

ВЕЛИЧИНИ И ФАКТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНА И ЕКВИВАЛЕНТНА ДОЗА ОТ ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ОБЛЪЧВАНЕ

 

Тази страница е част от безплатната зона на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА

Какво ви осигурява абонаментът?

Над 160 образци на фирмени документи по здравословни и безопасни условия на труд
Над 550 инструкции за безопасна работа
Над 45 процедури с указания за изпълнение на нормативни изисквания по ЗБУТ
Над 35 часа видеозаписи от обучения и събития по ЗБУТ
4 безплатни обучения за годишни абонати

Абонирай се и получи достъп до ресурси, с които ще спестиш време и нерви

ИСКАМ АБОНАМЕНТ