Обн. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2019г., отм. ДВ. бр.57 от 4 Юли 2023г.
Отменена с § 3. от Заключителните разпоредби на Инструкция № 8121з-976 от 27 юни 2023 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в Министерството на вътрешните работи
Глава първа
Общи положения
Чл. 1. Тази инструкция урежда условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в Министерството на вътрешните работи (МВР).
Чл. 2. Общото ръководство на водолазната дейност в МВР се осъществява от главния секретар на МВР.
Глава втора
Организация на водолазната дейност
Чл. 3. Ръководителите на основни структури в МВР, които имат в своя състав служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи водолазна дейност, отговарят за организацията на дейността в съответствие с настоящата инструкция.
Чл. 4. Ръководителите на териториални структури и звена, които имат в своя състав водолази, осъществяват ръководство и контрол по провеждането на водолазната дейност в съответствие с настоящата инструкция.
Чл. 5. Обучението на служители за водолази се организира от Академията на Министерството на вътрешните работи (АМВР).
Чл. 6. Медицинското осигуряване на водолазите в МВР се организира и осъществява от Медицинския институт на МВР (МИ – МВР).
Чл. 7. (1) Ръководителите по чл. 4 организират проверки за осъществяване на контрол по спазване изискванията на настоящата инструкция.
(2) Резултатът от проверките се докладва на ръководителя на съответната структура.
(3) Резултатът от проверките се записва във водолазен дневник – приложение № 1, който се съхранява безсрочно в съответната структура или звено по установения ред за съхранение на документи.
Глава трета
Водолазни квалификационни органи
Чл. 8. Общото ръководство и контрол на водолазната дейност в МВР се осъществява от квалификационни органи:
1. Централна водолазна квалификационна комисия (ЦВКК); и
2. водолазни квалификационни комисии (ВКК).
Чл. 9. (1) Централната водолазна квалификационна комисия се създава със заповед на главния секретар на МВР за централизираното управление на водолазната дейност в министерството.
(2) Централната водолазна квалификационна комисия е висш квалификационен орган, който решава въпросите за присвояването, понижаването, лишаването и възстановяването на всички водолазни квалификации в МВР, разглежда жалби на водолази срещу решения на ВКК в структурите, взема решения за обявяване на оспорения акт за нищожен, за отмяна изцяло или частично като незаконосъобразен или нецелесъобразен или за отхвърляне на жалбата.
(3) Централната водолазна квалификационна комисия всяка година провежда теоретичен и практически изпит за допускане до водолазни спускания и медицинско осигуряване на членовете на ВКК в структурите на МВР.
Чл. 10. (1) Съставът на ЦВКК включва председател и членове.
(2) Председателят на ЦВКК е служител на висша ръководна или ръководна длъжност в основна структура на МВР, включваща в своя състав водолази. Председателят се определя със заповед на главния секретар на МВР на ротационен принцип за срок 2 години.
(3) Членовете на ЦВКК са служители, които притежават поне една от изброените специалности и квалификации:
1. служители с водолазна квалификация „старши инструктор-водолаз“;
2. медицински лица със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина;
3. представители на структурите, в които има служители, осъществяващи водолазни дейности;
4. други специалисти в областта на водолазното дело.
Чл. 11. (1) Водолазните квалификационни комисии се създават със заповед на ръководителите по чл. 3 за организация и контрол на водолазната дейност в съответната структура.
(2) Водолазните квалификационни комисии организират, проверяват и оценяват готовността за изпълнение на водолазната дейност, включително:
1. комплектоваността с водолази и изпълнението от тях на установените ежегодни норми за отработени часове под вода;
2. комплектоваността с водолазна техника и имущество;
3. техническото състояние и готовността за работа на водолазното имущество и средствата за обезопасяване на водолазните работи;
4. организацията на водолазните спускания;
5. нивото на подготовката на водолазите, допуснати до ръководство на водолазните работи, и медицинското осигуряване на водолазните спускания;
6. нивото на практическата тренираност на водолазите за работа под вода и за обслужването на водолазната техника;
7. наличието и правилното водене на документите (водолазни дневници, лични водолазни книжки и медицински книжки на водолазите, организационни документи по водолазните спускания, по медицинското осигуряване, паспорти и формуляри на водолазната техника и др.).
Чл. 12. Съставът на ВКК включва председател и членове – служители, които притежават поне една от изброените специалности и квалификации:
1. служител, отговарящ пряко за подготовката на водолазите, с професионални познания по водолазна подготовка и дейност;
2. служител с квалификация „инструктор-водолаз“;
3. медицинско лице със сертификат за завършен курс по хипербарна медицина;
4. други специалисти в областта на водолазното дело.
Глава четвърта
Квалификация на водолазите
Раздел І
Придобиване на водолазна квалификация
Чл. 13. (1) Първоначалната водолазна подготовка на служителите в МВР се организира от АМВР, която присвоява водолазна квалификация „водолаз – II степен“ след успешно преминат курс по определена учебна програма.
(2) По изключение се допуска подготовка на водолази в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ).
Чл. 14. Водолазната квалификационна комисия може да признава и приравнява водолазни квалификации, придобити в други сертифицирани организации, към водолазната квалификация в МВР след успешно положен изпит по определена учебна програма, изготвена от АМВР.
Чл. 15. Водолазните квалификации се определят от теоретичната подготовка, практическата подготовка, специализацията съобразно характера на изпълняваната водолазна работа и от натрупания опит от спусканията под вода.
Раздел ІI
Водолазни квалификации
Чл. 16. Основните водолазни квалификации са:
1. водолаз – II степен;
2. водолаз – I степен;
3. инструктор-водолаз;
4. старши инструктор-водолаз.
Чл. 17. За придобиване на водолазна квалификация „водолаз – II степен“ служителят трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е преминал подготовка по съответна програма и да е изпълнил определения от програмата брой спускания;
2. да познава устройството, правилата за съхранение и експлоатация на водолазното оборудване (индивидуално и колективно) за осигуряване на водолазни спускания на дълбочина до 10 м; признаците, причините и мерките за предпазване от професионални водолазни заболявания;
3. да умее да подготвя водолазното оборудване за извършване на водолазни спускания, да изпълнява водолазни работи на дълбочина до 10 м под ръководството на водолаз – I степен, или с по-висока квалификация, да оказва помощ на водолаз в аварийна обстановка, да извършва работна проверка на водолазното оборудване съгласно приложение № 2;
4. да умее да ползва условните сигнали за управление на водолази съгласно приложение № 3.
Чл. 18. За придобиване на водолазна квалификация „водолаз – I степен“ служителят трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да има направени най-малко 50 спускания като „водолаз – II степен“, всяко с продължителност минимум 20 минути, да е преминал подготовка по съответна програма и да е положил изпит пред ВКК;
2. да знае организацията на водолазните спускания, всички видове водолазно оборудване, изучавани по програмата, способите за изпълнение на видове водолазни работи, оказване на първа помощ за предпазване от професионални водолазни заболявания, правилата за безопасност на водолазните спускания;
3. да умее да подготвя водолазното оборудване и да го използва под вода, да извършва проверка на неговата изправност, да изпълнява водолазните работи за съответната степен, да изпълнява водолазни работи до 20 м, да ползва декомпресионна таблица, да осъществява контрол на проверката на водолазното оборудване, да води водолазната документация;
4. да умее да ръководи водолазните спускания и да осъществява медицинско осигуряване при спускания на дълбочина до 20 м.
Чл. 19. За придобиване на водолазна квалификация „инструктор-водолаз“ служителят трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да има направени най-малко 100 спускания с продължителност минимум 20 минути и не по-малко от 2 години като „водолаз – I степен“, да е преминал подготовка по програма, изготвена от съответната ВКК;
2. да знае организацията на водолазните спускания, всички видове водолазно оборудване, изучавани по програмата, способите за изпълнение на видовете водолазни работи, оказване на първа помощ за предпазване от професионални водолазни заболявания и правилата за безопасност на водолазните спускания;
3. да умее да подготвя водолазното оборудване, да извършва проверка на изправността му и да го използва под вода, да изпълнява водолазните работи, предвидени по програмата, да изпълнява водолазни работи до дълбочината, до която е допуснат, да ползва декомпресионна таблица, да осъществява контрол на проверката на водолазното оборудване; да води водолазната документация; да ръководи водолазното спускане и работата под вода на дълбочина до 20 м; да осъществява медицинско осигуряване при спускания до 20 м; да провежда специална подготовка с водолази.
Чл. 20. За придобиване на водолазна квалификация „старши инструктор-водолаз“ служителят трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да има направени най-малко 100 спускания и не по-малко от 2 години като „инструктор-водолаз“;
2. да знае всички видове водолазно оборудване, налично в МВР, и правилата за неговата експлоатация; инструментите, използвани за водолазна работа; основните способи за изпълнение на всички видове водолазна работа; теоретическите основи на водолазното дело и физиологията на водолазните спускания; причините, признаците, способите за лечение и предпазване от професионални водолазни заболявания;
3. да умее да ръководи водолазните спускания и да осъществява медицинско осигуряване при спускания на дълбочина до 30 м, а при учебни спускания – до 20 м; да изпълнява и ръководи ремонта на водолазните съоръжения и средствата за осигуряване; лично да изпълнява най-сложните водолазни работи на дълбочините, до които е допуснат; да анализира и документира резултатите от водолазното обследване; да ръководи оказването на помощ на заболели водолази и провеждането на лечебна рекомпресия; да провежда специална подготовка с „водолази – I и II степен“ и „инструктор-водолази“;
4. да води водолазната документация;
5. да осъществява контрол по провеждането на занятия по водолазна дейност.
Чл. 21. Допълнителни водолазни квалификации могат да бъдат признавани от ВКК и по специализирани работи и тактически способи, които имат пряко приложение във водолазната дейност в МВР, като: подводно рязане и заваряване, работа с взривни вещества и материали, работа с дихателни апарати със затворен цикъл, подводни средства за придвижване и специализирано оборудване, фотографиране, картографиране и др.
Раздел ІІI
Поддържане на водолазната квалификация
Чл. 22. (1) За поддържане на необходимата натренираност към водолазни спускания и на навиците по присвоената водолазна квалификация водолазите задължително извършват минимум 12 спускания на година, от които 2 спускания през зимния период.
(2) Обемът и съдържанието на задължителната ежегодна подготовка без откъсване от работа се определят съгласно тематични планове.
(3) Ако задължителните водолазни спускания по ал. 1 не са изпълнени в пълен обем по обективни причини, ВКК запазва водолазната квалификация на водолазите, като неизпълненият брой спускания се изпълнява през следващата отчетна година.
Чл. 23. (1) Всички служители с водолазна квалификация независимо от заеманата длъжност ежегодно се явяват на изпит пред ВКК за допускане до водолазни спускания, до ръководство на спусканията и до медицинско осигуряване в съответствие с водолазната им квалификация.
(2) Медицинските лица, осигуряващи водолазните спускания, ежегодно се явяват на изпит за допускане до медицинско осигуряване.
(3) Резултатите от изпитите се оформят в протокол – образец приложение № 4.
Чл. 24. (1) По предложение на ВКК ръководителите по чл. 3 или чл. 4 със заповед обявяват допускането на водолазите, лекарите и инструкторите по долекарска медицинска първа помощ до ръководство на водолазните спускания, до спускане под вода (в барокамери) и медицинското им осигуряване.
(2) В заповедта се указват типът на оборудването, което ще се използва, дълбочината на спусканията и потвърдената квалификация.
Чл. 25. Водолазите, отработили под вода над 1000 часа от началото на водолазната им практика, запазват присвоената им водолазна квалификация и права по тази инструкция независимо от изпълнението на задължителната норма часове за работа под вода.
Чл. 26. (1) Членовете на ВКК в структурите на МВР ежегодно се явяват на изпит пред изпитна комисия, назначена със заповед на председателя на ЦВКК.
(2) В състава на изпитната комисия по ал. 1 се включват 2 служители-водолази с квалификация „инструктор-водолаз“ и медицинско лице.
(3) По предложение на изпитната комисия председателят на ЦВКК със заповед обявява допускането на членовете на ВКК до ръководство на водолазни спускания и медицинското им осигуряване.
Чл. 27. При преназначаване на служител от една структура или звено в друга водолазите и медицинските лица полагат изпит пред съответна ВКК за допускане до водолазни спускания и тяхното медицинско осигуряване съгласно присвоената им квалификация след изучаването на материалната част и особеностите на водолазните спускания.
Чл. 28. В случай на извършване на нарушения на тази инструкция ВКК с решение може да понижи/лиши водолазите от водолазна квалификация, да ги лиши от допуск до водолазни спускания, ръководство или медицинско осигуряване на спусканията.
Чл. 29. Водолазите, които не са взели успешно изпит пред ВКК, не се допускат до водолазни спускания, ръководство и медицинското им осигуряване. В този случай им се дава допълнителен срок до един месец за подготовка и повторно явяване на изпит.
Чл. 30. Водолазите, които повторно не са взели изпит или повторно не са изпълнили задължителните годишни норми часове за работа под вода (без уважителни причини), с решение на ВКК могат да бъдат понижени или лишени от водолазна квалификация.
Чл. 31. Възстановяването на основните и допълнителните водолазни квалификации се извършва по реда на тяхното присвояване.
Глава пета
Организация на водолазните спускания
Раздел I
Общи положения
Чл. 32. Ръководителят на водолазната дейност разрешава водолазните спускания.
Чл. 33. Ръководители на водолазната дейност могат да бъдат:
1. командири на кораби при изпълнение на задачи от подчинените им водолази;
2. началници на сектори/групи.
Чл. 34. (1) Водолазните спускания се ръководят от ръководител на водолазното спускане.
(2) Ръководителят на водолазното спускане подпомага ръководителя на водолазната дейност.
Чл. 35. Ръководител на водолазни спускания може да бъде служител, притежаващ допуск за ръководител на водолазни спускания от ВКК и с водолазна квалификация, както следва:
1. водолаз – I степен – за водолазни спускания при нормални условия, спускания под лед, денем, без течение, при дебелина на леда над 10 см, без пукнатини и ледоход, дълбочина на спускането до 10 м;
2. инструктор-водолаз – за всички видове водолазни спускания с дълбочина на спускането до 20 м;
3. старши инструктор-водолаз – за всички видове водолазни спускания с дълбочина на спускането до 30 м.
Чл. 36. Ръководителят на спускането осъществява непосредственото ръководство на водолазното спускане и действията на работещите водолази и на персонала, осигуряващ спускането.
Чл. 37. Ръководителят на спускането отговаря за организацията на провеждането на водолазното спускане и спазването на правилата за безопасност на спускащите се водолази през целия период на водолазното спускане.
Чл. 38. Ръководителят на спускането е длъжен:
1. да си изясни поставената задача и да определи реда за нейното изпълнение;
2. лично да провери обезопасяването на района за работа;
3. да проведе инструктаж на водолазите и персонала, осигуряващ водолазните спускания, да им обяви плана за водолазните спускания, разпределението на задачите между водолазите и осигуряващия персонал, реда за спускане на водолазите, задачите на всеки водолаз и начина за тяхното изпълнение, мерките за безопасност и здраве при работа, както и други необходими сведения;
4. лично да се убеди в качеството на направените работни проверки на водолазното оборудване на спускащите се и осигуряващите водолази и средствата за осигуряване на водолазните спускания;
5. да знае наличието на въздуха и да взема мерки за допълването му до работно налягане за съответните бутилки;
6. да ръководи или участва в обличането на спускащия се водолаз и лично да се убеди в херметичността на оборудването;
7. да ръководи действията на работещия водолаз под вода, а също така и на лицата, осигуряващи водолазното спускане;
8. да води водолазната документация;
9. да осигури оповестяване и обезопасяване на района, в който се работи;
10. да забрани или прекрати водолазно спускане, ако установи опасност за работещите водолази;
11. да организира и контролира дейностите по:
а) осигуряване на водолазните спускания чрез комплектоване на водолазната работна станция (ВРС) и организиране на водолазен пост (ВП), от който се извършва водолазното спускане;
б) осигуряване на съответствието между дълбочината на водолазното спускане и техническите характеристики на използваното оборудване, средствата за осигуряване, допустимите дълбочини според квалификацията на спускащите се водолази и правомощията на ръководителя на водолазното спускане;
в) осигуряването на транспортно средство или специализиран медицински автомобил (линейка, оборудвана за оказване на кардио-пулмонална ресусцитация), което да позволява незабавно транспортиране на пострадал водолаз до най-близкото медицинско заведение.
Чл. 39. При провеждане на водолазни спускания никой няма право да се намесва в действията на ръководителя на спускането и да дава каквито и да било указания на работещия водолаз и на персонала, осигуряващ спусканията.
Чл. 40. В случай на неправилни действия на ръководителя на спускането той може да бъде отстранен от прекия му началник, който назначава друг водолаз с допуск до ръководство на спусканията, а при липса на такъв водолазното спускане се прекратява.
Раздел IІ
Водолаз, осигуряващ водолаз и сигналист
Чл. 41. Служителите в МВР извършват водолазни дейности, когато:
1. притежават водолазна квалификация и изпълняват водолазна дейност съгласно длъжностната им характеристика;
2. притежават водолазна квалификация, декларирали са съгласие за доброволно участие в провеждането на водолазна дейност чрез попълване на декларация по образец – приложение № 5, и им е възложено със заповед на ръководителите по чл. 3 и/или чл. 4 извършването на водолазна дейност;
3. изискването за деклариране на съгласие по т. 2 не се прилага по отношение на служителите на СОБТ.
Чл. 42. При осъществяване на спускане водолазите и осигуряващите водолази са длъжни:
1. да изпълняват точно нарежданията на ръководителя на спускането;
2. лично да извършват проверка на своето оборудване и да вписват резултатите във водолазния дневник;
3. да изпълняват възложената им работа под водата, спазвайки предварителния инструктаж и мерките за безопасност и здраве при работа.
Чл. 43. (1) Сигналистът е служител с водолазна квалификация, притежаващ допуск до водолазни спускания или с отнет такъв по здравословни причини.
(2) Допуска се сигналистът да не притежава водолазна квалификация, но да е преминал обучение по водолазна комуникация и да има допуск за това от ВКК.
Чл. 44. Сигналистът се назначава от ръководителя на водолазното спускане за всяко конкретно спускане.
Раздел ІІІ
Видове водолазни спускания
Чл. 45. Видовете водолазни спускания са:
1. планови – провеждат се съгласно плановете за тренировки на структурите/звената на МВР или при спускания при специални условия по чл. 62, като се указват мястото, времето, престоят под вода, целта на дейността, ръководителят на спускането и медицинското осигуряване; планът се изготвя съгласно образец – приложение № 6;
2. неотложни (извънпланови) – извършват се по заповед на ръководителите на структурите/звената на МВР или по разпореждане на оперативните дежурни в Оперативната дежурна част/Оперативния център; в заповедта или разпореждането се посочват поставената задача, ръководителят на спускането и медицинското осигуряване;
3. специални – провеждат се от СОБТ при специални операции.
Раздел ІV
Подготовка на водолазните спускания
Чл. 46. Подготовката на водолазните спускания включва:
1. назначаване (определяне) и инструктаж на длъжностните лица (работещ водолаз, дежурен водолаз, сигналист и др.);
2. избор и оборудване на мястото на спускане;
3. измерване на дълбочината, температурата на водата и въздуха и скоростта на течението;
4. разпределение на задълженията между водолазите и персонала, обслужващ спускането, и провеждане на техния инструктаж;
5. работна проверка на водолазното оборудване, средствата за комуникация и за осигуряване;
6. медицинско осигуряване – проверка за самочувствието на водолазите, наличие на 3-часов запас от медицински кислород и транспортно средство;
7. попълване на водолазния дневник.
Чл. 47. На непосредственото място на водолазното спускане се организира ВП, от който се извършва водолазното спускане.
Чл. 48. При работа в тъмната част на денонощието на ВРС и ВП се осигурява необходимото осветление.
Раздел V
Спускане на водолаз под вода
Чл. 49. Ръководителят на водолазното спускане дава разрешение за потапяне под вода, след като се убеди, че оборудването и средствата за комуникация са в изправност, а сигналистът и осигуряващият водолаз са в готовност.
Чл. 50. (1) Връзката с работещия водолаз се поддържа чрез сигнално въже, телефонна или звукова връзка.
(2) Всеки приет сигнал или команда незабавно се повтаря за потвърждаване на приемането му.
(3) По време на престоя на водолаза във водата сигналистът е длъжен да следи внимателно преместването на водолаза и по негово искане да обира или да дава хлабина на сигнала.
(4) Забранява се оставянето на сигнала.
(5) Смяната на сигналиста се разрешава само от ръководителя на спускането.
Чл. 51. При водолазните спускания задължително се осигурява транспортно средство, което да позволява незабавно транспортиране на пострадал водолаз до най-близкото медицинско заведение с възможност за оказване на първа медицинска помощ.
Чл. 52. (1) По време на водолазни работи под вода в открити и затворени водни басейни задължително водолазът/групата водолази използва сигнален буй. При работа под вода, която предполага заплитане на осигуряващия буй, се допуска да не се използва такъв, като се предприемат мерки за наблюдение и осигуряване на работещия водолаз.
(2) При извършване на специални операции водолазите са длъжни да ползват специфични мерки за безопасност, разработени конкретно за случая.
Чл. 53. Началната скорост на спускане до дълбочина 10 м не трябва да е по-голяма от 6 – 10 м/мин, а след това се разрешава увеличаване до 20 м/мин в зависимост от натренираността на водолаза.
Чл. 54. (1) При изтичане на времето за пребиваване на водолаза под вода се подава сигнал за излизане на повърхността.
(2) Щом приеме сигнала, водолазът е длъжен да отговори, да прекрати работата, да подходи към спусковото устройство (въже) и да започне излизане.
(3) Ако от водолаза е получен авариен сигнал или водолазът не отговори два пъти на подаден към него сигнал, осигуряващият водолаз е длъжен незабавно да започне изваждането му.
Чл. 55. (1) Спускането на водолази от кораби се разрешава при вълнение на морето не повече от 3 бала.
(2) При водолазни работи е необходимо да се вземат мерки за защита на мястото на спускане от въздействието на вълните. Осигуряващото плавателно средство трябва да бъде разположено така, че бордът (кърмата), от който се провеждат водолазните спускания, да се намира от подветрената страна.
(3) При наличие на лодка същата се спуска на вода преди влизането на първия водолаз под вода.
Чл. 56. (1) Водолазът е длъжен да извърши влизането във водата от кораб по трапа.
(2) Скачането от трапа е забранено. Аналогично е спускането от пирсове, понтони и др.
Чл. 57. При извършване на водолазни спускания от кораб се забранява:
1. превъртане на гребните винтове;
2. използване на оборудване, изнесено извън борда на кораба;
3. при швартоване на кораба;
4. обиране или спускане на котвената верига;
5. отваряне на кингстони в района на водолазните работи;
6. включване на хидроакустични устройства;
7. високо напрежение;
8. провеждането на товарно-разтоварни работи, а също и изхвърлянето на предмети зад борда на кораба;
9. слизането по котвената верига.
Чл. 58. При извършване на водолазни спускания от лодка и групови водолазни спускания се спазват следните правила:
1. водолазните спускания от лодка се изпълняват в автономно или шлангово оборудване при вълнение до два бала;
2. спускането на водолаза се осъществява по правило от лодката по способа падане във водата от положение седнал на борда (транцевата дъска) с гърба напред.
Чл. 59. Спускане в група се използва при работа в открити водоеми, плуване на големи разстояния, учебни и тренировъчни спускания, като:
1. при спускане в група единият от водолазите се назначава (определя) за старши на групата под вода;
2. при необходимост осигуряването се извършва от лодка чрез сигнално или контролно въже;
3. групата в никакъв случай не се разделя до края на спускането;
4. при загуба на връзка между членовете на групата всички задължително изплуват на повърхността, като спускането може да продължи след възстановяване на връзката.
Чл. 60. (1) Водолазът с автономно водолазно оборудване с отворена схема на дишане след изчерпване на основния въздушен запас и с включване на резервния е длъжен да докладва на ръководителя на спускането, ако има връзка, и да започне изплуване съгласно предварителния инструктаж.
(2) Забранява се работата да продължи на резервен въздушен запас.
Чл. 61. Преди спускане на водолазите под вода от кораб или лодка се вдигат предупредителните сигнали съгласно международните морски правила.
Чл. 62. Специални условия на водолазните спускания са:
1. дълбочина над 20 м (но не повече от 30 м);
2. през зимата и под лед;
3. при неблагоприятни метеорологични условия (вълнение, вятър);
4. при течение;
5. високопланински;
6. при силно намалена видимост;
7. през нощта;
8. под корпуса на кораб.
Чл. 63. (1) Водолазните спускания при температура на въздуха под 0 °С се извършват само с автономно оборудване.
(2) При спускане под вода в условия на ниски температури е необходимо да се вземат мерки за предпазване на вентилите, редукторите, изпускателните и дихателните клапани от замръзване.
(3) Водолазни спускания в зимни условия се извършват при температура на въздуха не по-ниска от -10 °С.
Чл. 64. За спускане под лед е необходимо да се пробие отвор в леда с размери 2 на 2 метра без остри краища. Краят на отвора се обезопасява.
Чл. 65. (1) Забранява се спускането на водолаз при наличие на движещи се ледени блокове (ледоход).
(2) В случаи, свързани със спасяване на хора, спускането на водолаза се разрешава при вземане на всички мерки за сигурност.
Чл. 66. Забранява се спускането на водолаз в заразени, отровни, агресивни или радиоактивни води.
Чл. 67. Водолазни спускания в неблагоприятни метеорологични условия се извършват при вълнение до три бала и вятър до четири бала (7 метра в секунда).
Чл. 68. Водолазни спускания в бързотечащи води се изпълняват при скорост на течението до 1,5 метра в секунда. При по-голяма скорост на течение на мястото за работа се поставят защитни устройства.
Чл. 69. Към специфичните условия за провеждане на водолазни спускания в планина се отнасят: пониженото атмосферно налягане, съставляващо на височина 1000 м 0,089 МРа, на 2000 м – 0,078 МРа, на 3000 м – 0,069 МРа, на 4000 м – 0,06 МРа, на 5000 м – 0,053 МРа, стръмните брегове на езерата и реките, неравното дъно, хладните подводни течения, възможностите за каменопади и свличания и наличието на сухи речни русла, по които може внезапно да придойде вода.
Чл. 70. (1) При извършване на водолазни спускания в планински условия водолазите са длъжни да се адаптират към пониженото атмосферно налягане и извършват декомпресия съгласно приложение № 7.
(2) Признаците за адаптация са намаляването или изчезването на симптомите на планинските болести (шум в ушите, виене на свят, слабост, кръвотечение от носа и ушите).
(3) Ако водолазът не се е адаптирал или има оплаквания, не се допуска до спускане.
Чл. 71. (1) При силно намалена видимост под вода задължително се използва сигнално въже между водолазите и осигуряващия.
(2) Водолазите, работещи в група, се осигуряват помежду си със сигнално въже.
Чл. 72. При извършване на водолазни работи през нощта задължително се осигурява персонално водолазно осветление за всеки водолаз. Водолазите поддържат връзка помежду си със сигнално осигурително въже с дължина 1500 мм и ф 6 – 10 мм.
Чл. 73. При водолазни работи под кораби задължително се използва подкилно въже. Допуска се работа под кила на кораба при разстояние между кила и грунда не по-малко от 2 м при вълнение до 1 бал.
Чл. 74. Редът за изпълнение на водолазни работи при специализирани полицейски операции се определя в съответствие с допълнително изготвен и утвърден план, в който се допуска отклонение от разпоредбите на тази инструкция.
Чл. 75. (1) Времето за пребиваване под вода и под повишено налягане в барокамерите се отразява във водолазния дневник по чл. 7, ал. 3 и в личната водолазна книжка – образец приложение № 8.
(2) В срока за продължителността на водолазната работа не се зачитат часовете за:
1. лечебна рекомпресия;
2. пребиваване под вода в периода на първоначалното обучение по водолазно дело.
Раздел VІ
Специализирани подводни работи
Чл. 76. (1) Специализирани подводни работи са подводни работи, изискващи допълнителни водолазни квалификации:
1. подводно рязане;
2. подводно заваряване;
3. подводни взривни работи;
4. спускане на водолаз от вертолет;
5. други водолазни работи.
(2) Специализираните подводни работи се извършват от водолази с допуск поне „водолаз – І степен“, преминали специално обучение за извършване на дейността и работа със съответното специално оборудване.
Чл. 77. Специализираните подводни работи се извършват планово, като в плана се включват теми по основни и специални мерки за безопасност, ред за действие при работа и инцидент.
Раздел VІІ
Учебни спускания
Чл. 78. Учебните спускания се провеждат в специално оборудвани тренировъчни басейни (кули) от брега, пирса или специално оборудвани за целта отсеци на кораб.
Чл. 79. За спускане под вода се допускат обучаеми лица, които са получили медицински допуск.
Чл. 80. (1) При спускане на обучаемите от брега или пирса дъното в района на спускането трябва да е добре обследвано и почистено от стърчащи предмети.
(2) Резултатите от обследването се отразяват във водолазния дневник.
Чл. 81. В близост до мястото на спускане не трябва да има източник на замърсяване на водата.
Чл. 82. Участъкът от акваторията, използван за спускане, трябва да е обозначен.
Чл. 83. Учебните спускания на водолази под вода се осигуряват от лекар със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина и инструктор-водолаз.
Чл. 84. При отработване на задачи, свързани с движение по дъното и престой под вода, всеки инструктор може да осигурява не повече от 3 обучаеми.
Чл. 85. (1) Материалната част и водолазното оборудване трябва да са щателно проверени от инструктора.
(2) Обучаемият под наблюдението на инструктора осъществява работната проверка и зареждането на оборудването.
(3) Спускането на обучаеми по полигони, пирсове, басейни, в отсеците на корабите става само по водолазни трапове, стигащи до дъното.
Чл. 86. (1) На мястото за спускане на обучаемите е задължително да има осигуряващ водолаз от състава на инструкторите.
(2) Той трябва да е готов за незабавно спускане под вода. Степента на готовност на осигуряващия водолаз се определя от ръководителя на спускането.
Чл. 87. За обучаемите спусканията под вода в периода на обучение се считат за учебни, а за инструкторите – за работни.
Раздел VІІІ
Състав на екипа при водолазно спускане
Чл. 88. (1) Съставът на екипа за извършване на водолазно спускане до 20 м без влизане в режим на декомпресия включва:
1. ръководител на водолазно спускане, който извършва и медицинското осигуряване;
2. работещ водолаз;
3. осигуряващ водолаз;
4. сигналист.
(2) Минималният състав на екипа е от трима души, от които двама водолази, като две от функциите по т. 1, 3 и 4 могат да бъдат съвместявани.
Чл. 89. Съставът на екипа за извършване на водолазно спускане от 20 м до 30 м без влизане в режим на декомпресия включва:
1. ръководител на водолазно спускане;
2. група от двама работещи водолази;
3. осигуряващ водолаз;
4. сигналист;
5. медицинско лице, специалист с допуск за медицинско осигуряване на водолазно спускане.
Раздел ІХ
Правила за безопасност при работа с медицински кислород
Чл. 90. Кислородни бутилки се зареждат с медицински газообразен кислород по БДС 1350:1981. Забранява се използването на технически кислород за дишане.
Чл. 91. При получаване на кислород производителят/доставчикът е длъжен да предостави протокол с данните от лабораторен анализ на същия. Кислородът се получава в бутилки под налягане 15 – 20 МРа, маркирани съгласно изискванията на действащите нормативни актове.
Чл. 92. За предпазване от удари бутилките с кислород се пренасят на специални платформи. На щуцера се поставя заглушка, а на самия вентил се поставя капачка. Забранява се хващането на бутилката за вентила при пренасянето.
Чл. 93. (1) Преди началото на работа с кислород е необходимо да се измият ръцете. Облеклото не трябва да е замърсено от масло или лесно възпламеняващи се вещества. Работният инструмент трябва да е обезмаслен.
(2) Забранява се:
1. допирането до бутилките с омаслени ръце или ръкавици; в помещението, където се провежда зареждането с кислород, не се допускат съхраняване на гориво и лесно възпламеняващи се вещества и открит огън; на предметите, които могат да имат съприкосновение с кислорода, не трябва да има следи от растителни и животински масла;
2. пушенето в близост до кислородните бутилки и в помещенията, където се провежда зареждането с кислород;
3. поставянето на кислородни бутилки на разстояние, по-малко от 3 м, от печки, електрически машини, трансформатори и др.; за защита на бутилките от слънчевите лъчи (когато се намират на открито място) е нужно да се покрият с брезент и да се охлаждат през определено време;
4. отвиването на предпазните капачки и вентилите на кислородните бутилки с удари или пилене; в случаите на замръзване се разрешава вентилът да се размрази с чиста кърпа, напоена с гореща вода;
5. напълното изпускане на кислорода от бутилките; остатъчното налягане в бутилките трябва да е не по-малко от 0,5 МРа и върху тях да се постави надпис „Празна“; в случаите, когато вентилът е неизправен, на бутилката се прави надпис „Внимание, с неизправен вентил!“.
Чл. 94. Преди поставяне на редукционния клапан щуцерът се продухва (чрез кратковременно отваряне на вентила). Проверява се дали има следи по редуктора от масло или мазнини.
Чл. 95. След поставянето на редукционния клапан се отваря внимателно вентилът, като в момента на отваряне се забранява стоенето между редуктора и манометрите. Разрешава се използването само на изправни редуктори.
Чл. 96. За зареждане на бутилки с кислород се отделя специално помещение. Температурата на въздуха в помещението не трябва да превишава 35 °С. Електрооборудването и телефонната апаратура трябва да са пожарообезопасени.
Чл. 97. Преди преливане на кислород инструментът трябва да е добре почистен. Кислородният компресор трябва да се смазва само с водно-глицеринова смес от 50 % дестилирана вода и 50 % химически чист глицерин или със специална смазка, предвидена в производствената инструкция за експлоатацията на кислородните компресори.
Чл. 98. Пълните кислородни бутилки се съхраняват в отделни помещения на стелажи, оборудвани с гнезда, в хоризонтално или вертикално положение, с вентили, обърнати встрани.
Чл. 99. (1) Използването на кислород за дишане в декомпресионни камери може да се извършва само с разрешение на лекар със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина или водолаз. Преди началото на работа на камерата се проверява херметичността на електрическите грейки, заземяването и целостта на корпуса, отсъствието в камерата на странични горими предмети.
(2) Забранява се поставянето в камерата на транспортни бутилки за захранване с кислородна смес на дихателните апарати.
(3) Не се допуска концентрацията на кислорода в барокамерата да превишава 25 %.
Раздел Х
Съхранение, поддържане и дезинфекция на водолазното оборудване
Чл. 100. На водолазите и служителите, осигуряващи водолазни спускания, се полага специално облекло и оборудване съгласно таблица – приложение № 9.
Чл. 101. За съхраняване на водолазното имущество се оборудва склад, който е затворено помещение, осигуряващо защита от атмосферни влияния и слънчеви лъчи, с достатъчна площ за разполагане на водолазното имущество и със:
1. температура от +10 °С до +30 °С;
2. влажност на въздуха до 80 %;
3. изкуствено осветление.
Чл. 102. Когато ВРС е разположена на автомобили, плавателни средства и др., където няма възможност да се оборудва закрито помещение, водолазното имущество се съхранява в стандартни опаковъчни сандъци или непромокаеми торби (сакове).
Чл. 103. При оборудване на ВП за спускане на водолази под лед за поместване на водолазното имущество се използва временно отопляемо помещение, палатка или закрит автомобил.
Чл. 104. Гумените части на оборудването при всички случаи трябва да са скрити от въздействието на преки слънчеви лъчи, запалителни или смазочни материали, а при поставяне в помещение се разполагат не по-близо от 2 м от отоплителни уреди.
Чл. 105. След спускане хидрокостюмите мокър тип се измиват добре със сладка вода отвътре и отвън и се окачват за изсушаване и съхранение. Хидрокостюмите от сух тип след спускане се измиват отвън и се окачват по същия начин.
Чл. 106. При интензивна експлоатация хидрокостюмите се измиват най-малко веднъж месечно, а при нужда (замърсяване, предаване за използване от друг водолаз) се изпират отвътре и отвън с миещ препарат и четка.
Чл. 107. Всички части на оборудването (маска, дихателен автомат, дихателен апарат, плавници, нож и др.) след спускане се почистват от замърсяване, измиват се със сладка вода и се поставят на определените им места.
Чл. 108. Бутилките на водолазните апарати трябва да са заредени до работното им налягане и поставени за съхранение на определените им места. Незаредените бутилки се съхраняват отделно от заредените.
Чл. 109. Спусковите, ходовите и сигналните въжета, шланг сигналите и телефонните кабели след спускането се подсушават, навиват се на съответните макари или на бухти и се покриват или се поставят в закрити помещения. Инструментите, използвани при изпълнение на водолазната работа, се почистват, подсушават, смазват се и се поставят на определените места.
Чл. 110. Водолазното имущество, което не се използва при водолазни спускания, се съхранява консервирано във водолазен склад. Водолазното оборудване се съхранява в склад и се консервира и разконсервира в съответствие с указанията на производителя.
Чл. 111. Периодичните прегледи, проверки и ремонти на водолазното имущество се провеждат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя, действащите норми за дихателна защита в МВР и правилата за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане.
Чл. 112. Ежегодно се провежда изследване в сертифицирана лаборатория на качеството на подавания въздух от компресорите чрез анализ на бутилирания въздух.
Глава шеста
Медицинско осигуряване на водолазите от МВР
Раздел І
Общи изисквания за медицинското осигуряване на водолазите в МВР
Чл. 113. Медицинското осигуряване на водолазите от МВР включва провеждането на:
1. общи медицински дейности съобразно изискванията за медицинското освидетелстване за служители на МВР;
2. специфични медицински дейности съобразно изискванията на МИ – МВР, за освидетелстване на водолази, които включват:
а) разработване на възстановителни програми за служителите, извършващи водолазни дейности;
б) медицинско осигуряване на водолазните спускания;
в) медицински контрол за режима на труд и отдих на водолазите в периода между водолазните спускания;
3. ежегодни медицински прегледи на служителите, извършващи водолазни спускания, планирани и организирани от МИ – МВР, по заявка на съответната структура;
4. за служителите, извършващи водолазни дейности и изпълнили годишната си норма от часове за работа под вода, ежегодно се организират лечебно-профилактични и възстановителни процедури.
Чл. 114. (1) Медицинското осигуряване на водолазните спускания и медицинският контрол за режима на труд и отдих на водолазите в периода между водолазните спускания се възлагат на медицинските лица, допуснати от ЦВКК или ВКК да извършват медицинско осигуряване при водолазни спускания.
(2) В случай че няма медицинско лице, със заповед на ръководителя на съответната структура медицинското осигуряване може да бъде възложено на служител, преминал обучение по медицинско осигуряване на водолази и с допуск от ВКК.
(3) Медицинското осигуряване на учебните водолазни спускания се възлага само на медицински лица със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина.
Чл. 115. Ежегодно всички лица по чл. 114 полагат изпит пред ЦВКК и ВКК за допуск за медицинско осигуряване на водолазни спускания. В допуска се отбелязват дълбочината на осигуряването, типът на използваното водолазно оборудване и видът спускания.
Чл. 116. С цел възстановяване на повишената загуба на енергия при водолазните спускания и за поддържане на добро физическо състояние на водолазите на МВР и на лицата, обучаващи се за водолази или привличани за водолазни спускания, се предоставя храна съгласно действащите нормативни актове.
Раздел ІІ
Медицинско осигуряване на водолазните спускания
Чл. 117. Медицинското осигуряване на водолазните спускания включва:
1. проверка на кръвно налягане и пулсова честота;
2. беседа за оплаквания на водолазите за здравословното им състояние преди спускане; резултатите от проведена беседа за оплаквания на водолазите за здравословното състояние се вписват в графа на водолазния дневник „Допуснат“ или „Недопуснат“, като се отбелязва причината за недопускането;
3. извършване на анализ на въздуха за дихателните газови смеси и водолазни апарати със затворен цикъл;
4. санитарно-хигиенен контрол за подготовката и използването на водолазното оборудване, барокамери;
5. контрол за самочувствието на водолазите по време на работа под водата;
6. избор на режим за декомпресия и контрол за неговото провеждане, а също и оказване на медицинска помощ на водолазите и тяхното лечение при заболявания и травми.
Чл. 118. Противопоказания за водолазни спускания са:
1. оплаквания от здравословното състояние;
2. отказ на водолаза от спускане по различни причини;
3. нервно-психическа възбуда;
4. признаци на алкохолно опиянение или неговите последствия.
Чл. 119. При наличие на оплаквания, свързани със здравословното им състояние, водолазите се преглеждат от лекар за решение на въпроса за допускане до последващо спускане или за лечение (изследване).
Чл. 120. След прекарани професионални водолазни заболявания, завършили с пълно оздравяване, считано от деня на завършване на лечебната рекомпресия или други лечебни мероприятия, водолазите се допускат до спускания под вода и пребиваване в барокамера под повишено налягане след:
1. седем денонощия при отравяне с кислород, въглероден диоксид и изгорели газове;
2. седем денонощия при декомпресионна болест в лека и среднотежка форма;
3. четиринадесет денонощия при декомпресионна болест в тежка форма;
4. срока, определен от експертна лекарска комисия при баротравма на белите дробове и декомпресионна болест със синдром на Мениер.
Чл. 121. При водолазни спускания се използват:
1. кислород – до дълбочина 6 м;
2. 40 % кислородно-азотна смес (КАС) – до дълбочина 30 м;
3. въздух – до дълбочина 45 м.
Чл. 122. Лицето, назначено за медицинско осигуряване на водолазното спускане, е длъжно да следи за правилния избор на газовете и дихателните смеси в зависимост от дълбочината на спускането и използваното водолазно оборудване.
Чл. 123. (1) Изготвянето на 40 % КАС, анализът на КАС, проверката на регенеративните вещества и химическите поглътители се извършват в съответствие с изискванията на производителя на апаратурата за КАС.
(2) Резултатите от посочените дейности се отбелязват в Дневник за отчет на анализите на дихателни газови смеси 40 % КАС – приложение № 10.
Чл. 124. Контролът за самочувствието на водолазите по време на работа под вода се извършва непрекъснато чрез запитвания за самочувствието по телефона или сигналното въже. При лошо самочувствие на водолаза или при липса на отговор на поредното запитване за самочувствието задължително и незабавно се провеждат всички необходими мерки по оказване помощ на водолаза.
Чл. 125. Режимите за декомпресия се избират отделно за всеки спускащ се водолаз в съответствие с правилата в приложение № 7. В процеса на декомпресия точността на поддържането на дълбочината (налягането) трябва да е не повече от ± 1 метър.
Чл. 126. При извършване на наситени спускания, изискващи режим на декомпресия със стъпала на шест и повече метра, за аварийно осигуряване на пропуснати декомпресии задължително се осигурява мобилен барокамерен комплекс на мястото на спускане.
Чл. 127. При пропусната декомпресия водолазът се лекува съгласно приложение № 11.
Чл. 128. При оказване на медицинска помощ се използват медикаменти и медицинско оборудване от предвидени за целта медицински аптечки съгласно приложение № 12. За състоянието и своевременното попълване на изразходваните материали от аптечката отговарят ръководителите по чл. 3 и/или чл. 4.
Раздел ІІІ
Медицинско осигуряване на водолазите в периода между водолазните спускания
Чл. 129. Медицинското осигуряване на водолазите в периода между водолазните спускания включва:
1. медицинско преосвидетелстване – при необходимост;
2. съдействие за посещение при лекар;
3. медицински прегледи преди спускане под вода – при необходимост;
4. контрол на режима за труд и отдих;
5. контрол на физическото натоварване.
Чл. 130. Контролът на режима на труд и отдих на водолазите се извършва с участието на лекар при изработването на плановете за водолазните спускания.
Чл. 131. (1) Общото време на пребиваване под вода не трябва да превишава 6 часа, като броят спускания на един водолаз за един работен ден не трябва да превишава:
1. на дълбочина до 6 м – 8 спускания;
2. на дълбочина от 6 до 12 м – 6 спускания;
3. на дълбочина от 12 до 20 м – 4 спускания;
4. на дълбочина от 20 до 45 м – 2 спускания.
(2) Четвъртото спускане на дълбочина от 12 до 20 м и второто спускане на дълбочина от 20 до 45 м за един работен ден се разрешават от ръководителя на спускането само след допълнителен медицински преглед от лекар със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина.
Чл. 132. Режимът за почивка на водолазите след пребиваване под вода е посочен в таблица – приложение № 13.
Чл. 133. (1) Продължителността на почивката на водолазите може да се увеличи при спускания на малко тренирани водолази, а също след изпълнение на тежки подводни работи.
(2) При денонощна водолазна работа водолазите от всяка смяна трябва да спят не по-малко от 8 часа в денонощие.
(3) Намаляването на продължителността на почивката на водолазите до 4 – 6 часа се разрешава в случаите, свързани със застрашен човешки живот.
Чл. 134. (1) Храненето на водолазите трябва да е организирано така, че всеки водолаз да има възможност да получи топла храна до 2 часа преди началото на спускането, а също и веднага след излизането на повърхността.
(2) При продължителна декомпресия в барокамера (над 5 – 6 часа) и лечебна рекомпресия топла храна се дава в барокамерата.
(3) Храната трябва да бъде висококалорична и в неголямо количество. В дажбата за хранене в деня на спускане не трябва да се включват продукти, предизвикващи усилено газообразуване в дебелите черва.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази инструкция:
1. Аварирал водолаз – водолаз, който в периода на потапянето, изплуването или при работа под вода се е оказал в условия, създаващи непосредствена опасност за неговото здраве или живот, които не му позволяват да работи или да излезе нормално на повърхността.
2. Водолаз – специалист, който е придобил съответни знания и умения и е допуснат за изпълнение на дейности под водата и в хипербарни устройства с помощта на специална екипировка и технически средства.
3. Водолазна барокамера – херметичен съд, предназначен за пребиваване в него на хора в хипербарна газова среда. Към водолазните барокамери се отнасят: декомпресионните, поточно-декомпресионните, за продължително пребиваване, транспортировъчни и преносими спасителни.
4. Водолазна дейност – съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания.
5. Водолазно дело – област на научната и практическата дейност, обхващаща всички въпроси, свързани със спускането на хора под вода или в хипербарни устройства с помощта на специална екипировка и технически средства за изпълнение на работа под вода.
6. Водолазно имущество – събирателно название на предметите на водолазната техника, контролно-измервателните прибори и разходните материали, необходими за провеждане на водолазни спускания и поддържане на водолазната техника в експлоатационна готовност.
7. Водолазна квалификация – специфичен професионален опит, състоящ се в отработване на определен обем тренировъчни и работни водолазни спускания.
8. Водолазен пост – мястото за спускане на водолазите от кораб, лодка, бряг, пирс, лед и т.н., оборудвано постоянно или временно със средства за осигуряване на водолазните спускания с място (помещение) за обличане/събличане на водолаза и за разполагане на водолазното имущество.
9. Водолазни работи – работи под вода, извършени с използване на водолазен труд; делят се на спасителни, корабни, подводно-технически, съдоподемни:
а) корабни водолазни работи – работи, свързани с оглед, експертиза, почистване и отстраняване на повреди по подводната част на корпуса на кораба и на неговите подводни устройства, оглед на местостоянките и пирсовете, а също работите на водолазите в наводнени корабни отсеци;
б) подводно-технически водолазни работи – работи, изпълнявани от водолази при обследване на подводни съоръжения, оглед на дъното и изваждане на предмети от дъното;
в) спасителни водолазни работи – работи, изпълнявани от водолази при спасяване на хора на и под вода, оказване помощ на кораби, съдове и летателни апарати, търпящи бедствие на море, и аварийни подводно-технически работи;
г) съдоподемни водолазни работи – работи, изпълнявани от водолазите при обследването на потънал обект, подготовката и изваждането му на повърхността (плитковина, бряг и т. н.).
10. Водолазно спускане – процес на потапяне на водолаза под вода (повишаване налягането в барокамерата), пребиваване и работа на водолаза на зададена дълбочина, изваждане на повърхността или преход в нормални условия на въздушната среда по режим на декомпресия или без него.
По предназначение водолазните спускания биват учебни и работни.
Пребиваването на водолазите и медицинския персонал във водолазни барокамери под повишено налягане се явява разновидност на водолазните спускания.
В зависимост от дълбочината водолазните спускания са:
а) на малки дълбочини – до 10 м;
б) на средни дълбочини – от 10 до 20 м;
в) дълбоководни – на дълбочини не по-големи от 30 м.
11. Водолазна техника – общо название на водолазното оборудване и техническите средства, предназначени за обезпечаване на водолазните спускания, работата на водолазите под вода и изваждането им на повърхността или за осигуряване на пребиваване под повишено налягане.
12. Време на водолазното спускане – времето от момента на потапянето под вода (повишаване налягането в барокамерата) до момента на връщането на водолаза в условията на нормалното налягане на околната среда по режим на декомпресия или без него.
13. Декомпресия – процес на понижаване на налягането на обкръжаващата водолаза среда, съпровождан от освобождаване на организма на водолаза от разтворените в него инертни компоненти на дихателния газ. Декомпресията се провежда по режим, включващ скоростта за понижаване на налягането (скоростта за издигане на повърхността) на различни дълбочини, броя и дълбочината на спирките, времето за задържане на спирките, реда за използването на газовите смеси (газовете) и времето за тяхното дишане от водолазите.
14. Дихателни газови смеси – въздух или изкуствено приготвена газова смес, подходяща за дишане от водолаза на определена дълбочина с определена продължителност.
15. Допуск до водолазни спускания – даването на ежегодно разрешение на служител от МВР за участие във водолазни спускания и медицинското им осигуряване при изпълнение на служебни задачи.
16. Лечебна рекомпресия – процес на повторна компресия и декомпресия на водолазите с цел лечение на професионални водолазни заболявания. Провежда се по специален режим.
17. Насищане (сатурация) – процес, придружен с компресиране на водолазите, при който тъканите на организма им се насищат с инертните компоненти на дихателния газ.
18. Ненаситено водолазно спускане – водолазно спускане, при което тъканите на организма на водолаза не са напълно наситени с инертните компоненти на дихателния газ. Метод на водолазно спускане от условията на нормално налягане с временно пребиваване под вода или в хипербарна среда (налягане, по-голямо от атмосферното) за време, по-малко от необходимото за пълно насищане тъканите на водолаза с инертни газове, и връщане в същите условия по режим на декомпресия (ако е необходимо).
19. Професионални водолазни заболявания – заболявания на водолазите, предизвикани от въздействието на вредните фактори (особености) на водолазните спускания (повишено налягане).
20. Работни спускания – водолазни спускания под вода за изпълнение на водолазни работи, тренировки за поддържане и усъвършенстване на професионалните навици, а също водолазните спускания за осигуряване и провеждане на учебния процес при обучение по водолазна дейност.
21. Спусково-подемно устройство – конструкция с механизми, устройства, спусково-подемни въжета, прибори за управление и контрол, осигуряваща спускането на дълбочина и обратен подем на водолазите.
22. Средства за обезпечаване на водолазните спускания – водолазна техника, осигуряваща водолазните спускания на водолаза, пребиваването и работата на дълбочина, излизането на повърхността и декомпресията във водата или на повърхността в барокамера. Към тях се отнасят: водолазни трапове, спускови, ходови, сигнални и контролни въжета, спусково-подемни устройства, водолазни барокамери, средства за снабдяване с газове, подводно осветление, свръзки, телевизия, подводни средства за движение, контролно-измервателни прибори, средства за очистване, регенерация и утилизация на дихателните газови смеси. Изискванията към някои средства за обезпечаване са съгласно приложение № 14.
23. Учебни спускания – водолазни спускания за придобиване на първоначална водолазна квалификация по програма за учебна подготовка.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Тази инструкция се издава на основание чл. 58а от Закона за Министерството на вътрешните работи.
§ 3. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Приложения
Приложение № 1 към чл. 7, ал. 3
ВОДОЛАЗЕН ДНЕВНИК
На..........................................................................
Започнат на: ....................
Завършен на: ...................
ПРАВИЛА ЗА ВОДЕНЕ НА ВОДОЛАЗНИЯ ДНЕВНИК
1. Водолазният дневник е официален документ за записване на водолазните спускания и подводната работа, изпълнявана от водолазите. Записките в дневника служат с основание да се изплаща парично възнаграждение за водолазната работа и за попълване на личните книжки на водолазите. Дневникът се завежда.
2. Записките в дневника се правят с мастило или химикал ясно и четливо без изтривания. Забранява се да се правят записи, отнасящи се до водолазни спускания, на отделни листа и тетрадки.
3. Правилното попълване на дневника се проверява на не по-малко от три месеца от началниците на териториалните структури и звена или от определено със заповед лице.
4. В графата „Дата на спускане“ се правят записи за всеки ден на спусканията.
5. В графата „Фамилия и инициали на водолаза“ се записват фамилиите на спускащия се и на осигуряващия водолаз.
6. В графата „Място на спускане“ се записва наименованието на обекта или пункта, където се провеждат водолазните работи.
7. В графата „Състояние на морето“ се записват баловете съгласно метеосводката или чрез визуално определяне.
8. В графата „Дълбочина“ се записва дълбочината в м, измерена с лот или дълбокомер.
9. В графата „Видимост“ се записва видимостта на работната дълбочина в м.
10. В графите „Температура на водата“ и „Температура на въздуха“ се записват температурите на водата и въздуха, измерени с термометър.
11. В графата „Течение“ се записва скоростта на подводното течение в м/сек.
12. В графата „Грунт“ се записва характерът на дъното: к – камък, п – пясък, т – тиня, и т. н.
13. В графата „Тип на оборудването, апарата или барокамерата“ се записва типът на оборудването (апарата), с което ще се спускат работещият и осигуряващият водолаз, а също типът на барокамерата, на която е направена работна проверка.
14. В графата „Налягане в бутилките“ се записва фактическото налягане на въздуха (газовете) в балоните на апарата преди спускането в МРа.
15. В графата „Подпис на водолаза, извършил работната проверка на оборудването, апарата или барокамерата“ се подписва водолазът, извършил работната проверка на снаряженията и осигуряващите средства преди водолазното спускане.
16. В графата „Резултати от разпита (медицинския преглед) на водолаза преди спускането“ се прави запис за допускането на водолаза към спускане.
17. В графата „Самочувствие преди спускането, подпис на водолаза“ се подписва спускащият се водолаз непосредствено преди спускането.
18. В графата „Начало на спускането“ се записва времето на потапяне на водолаза във водата.
19. В графата „Време на работа на грунта“ се записва фактическото време на престояване на водолаза на грунт (на зададената дълбочина).
20. В графата „Край на спускането“ се записва времето на завършване на декомпресията независимо от способа за нейното провеждане (излизане на водолаза на нормално атмосферно налягане).
21. В графата „Общо време на спускането“ се записва времето в часове и минути от момента на началото на спускането до завършване на декомпресията на водолаза (излизане на водолаза на нормално атмосферно налягане).
22. В графата „Забележка“ кратко се описват характерът на работата или причините за неизпълнението на поставените задачи.
23. След завършване на спусканията всеки календарен ден ръководителят на спускането се подписва под фамилията на последния спуснал се водолаз.
Приложение № 2 към чл. 17, т. 3
РАБОТНА ПРОВЕРКА НА ВОДОЛАЗНОТО ОБОРУДВАНЕ
Работната проверка на водолазното оборудване се провежда в следния ред:
1. Външен оглед.
2. Проверка на работното налягане в бутилките.
3. Проверка херметичността на дихателния автомат чрез вдишване при затворен вентил.
4. Контролно дишане – 2 – 3 вдишвания за проверяване действието на дихателния автомат и качеството на въздуха.
5. Проверка на изправността, херметичността на баластната жилетка и шланговете към нея.
6. Оглед на водолазната маска.
7. Оглед и проверка на функционирането на баластния колан и безопасната му тока.
8. Прогонване на коланите на апарата.
9. Оглед на плавниците и ножа.
10. Проверка целостта на уплътнителите и функционирането на циповете и клапаните на сухите хидрокостюми.
11. Оглед и проверка на функционирането на всички допълнителни приспособления (фенер, телефон, сигнален буй и др.).
12. Проверка херметичността на шланга и клапаните (при апарат тип „наргиле“).
13. Проверка за херметичност чрез потапяне във вода.
Приложение № 3 към чл. 17, т. 4
Сигнали, използвани за управление на водолази
Средства за свръзка между леководолазите
Приложение № 4 към чл. 23, ал. 3
УТВЪРЖДАВАМ:
ДИРЕКТОР/НАЧАЛНИК НА
.................................................................
.................................................................
................................................... 20 ..... г.
Гр. ...........................................................
П Р О Т О К О Л
НА ВОДОЛАЗНА КВАЛИФИКАЦИОННА КОМИСИЯ
на ..................................................................................................................
I. Днес, .............................г., в изпълнение на заповед .............................. ВКК в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..........................................................................................
И ЧЛЕНОВЕ: 1. .....................................................................................
2. .................................................................................... ,
проведе изпит по водолазно дело и водолазна медицина в съответствие с разпоредбите на Инструкция № 8121з-33 от 10.01.2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в Министерството на вътрешните работи.
Резултатите от изпита са:
№ | Фамилия, име | Водолазно оборудване | Нормативна база за водолазна дейност в МВР | Водолазна медицина | Практически спускания под вода |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
ПРЕДЛАГА:
1. Да бъде присвоена/потвърдена водолазна квалификация със записване в личната книжка на водолаза:
1.1. ................................................................. – квалификация „.................................................... “
1.2. ................................................................. – квалификация „.................................................... “
1.3. ................................................................. – квалификация „.................................................... “
2. Да бъдат лишени/понижени в квалификация следните служители:
2.1. ................................................................. – квалификация „.................................................... “
2.2. ................................................................. – квалификация „.................................................... “
2.3 ................................................................. – квалификация „.................................................... “
Председател на ВКК: ........................................
Членове на ВКК: 1. ...........................................
2. ....................................
............................ 20.... г.
Гр. ................................
Приложение № 5 към чл. 41, т. 2
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от .....................................................................................................................................
(име, презиме, фамилия)
..........................................................................................................................................
(длъжност на служителя)
..........................................................................................................................................
(териториално звено: РСПБЗН .... към РДПБЗН – ....... ; РСПБЗН .... към СДПБЗН; БГПК към РДГП; СОБТ и т.н.)
ЕГН |
№ | Длъжностни лица | Вариант, време | ||
от ..........ч. до .............ч. | ||||
Име и фамилия | Задачи | Подпис | ||
Спускащи се водолази: Старши на водолазна група: Работещ водолаз: Осигуряващ водолаз: Осигуряващ водолазното спускане: Други длъжностни лица: .............................................. |
№ | Имена на участниците във водолазното спускане | Дата и подпис |
Приложение № 7 към чл. 70, ал. 1
ДЕКОМПРЕСИОННИ ТАБЛИЦИ
Общи правила за ползване на таблиците:
Декомпресионните режими не важат за водоеми, чиято повърхност е разположена на повече от 2500 м надморска височина.
Таблици 3, 4 и 5 важат за спускания във водоеми, чиято повърхност е разположена на не повече от 2500 м надморска височина. Стойностите, отчетени в тях, се прилагат по един и същи начин към таблици 1 и 2.
Сборът от времената на всички последователни спускания (включително декомпресионните времена) не трябва да надвишава 210 минути.
Посоченият начин за ползване на декомпресионните таблици е валиден при нормални условия на водолазното спускане – отсъствие на течение, нормален температурен комфорт, слабо до средно физическо натоварване.
В случаите, когато условията са утежнени, са в сила следните правила:
1. За декомпресия се ползва режимът за следващото таблично време (с един ред по-надолу от използваното при нормални условия).
Пример: Водолаз извършва спускане на дълбочина 24 метра с „дънно време“ 35 минути. При връщане към спусковото въже попада на насрещно течение и извършва усилена работа за преодоляването му.
При нормални условия би трябвало да извърши декомпресия с продължителност 4 минути на дълбочина 3 метра. В случая обаче се ползва следващото таблично време – 40 минути. За него се изисква декомпресия от 8 минути на дълбочина 3 метра.
2. След като е извършено спускане в утежнени условия, не се допуска друго водолазно спускане в продължение на следващите 24 часа.
Правила за ползване на таблици 1 и 2:
Скоростта на изплуване за таблици 1 и 2 е 10 м/мин.
Таблица 1 важи за спускания във водоеми, чиято повърхност е разположена на не повече от 700 м надморска височина. На 3 м задължително се прави обезопасителен престой от 1 мин. независимо от другите условия на режима.
Таблица 2 важи за спускания във водоеми, чиято повърхност е разположена между 700 и 2500 м надморска височина. На 2 м задължително се прави обезопасителен престой от 1 мин. независимо от другите условия на режима.
В най-лявата колона се намират дълбочините (D) за спускане в метри, във втората колона са представени времената в минути на всяка от дълбочините (t). Ако планираните дълбочина и престой не съответстват на табличните, вземат се по-големите значения от таблицата.
В колоните „d“ се намира времето за престой на всяко декомпресионно стъпало в минути. Всяка колона означава стъпало на дълбочината, изписана над колоната (d). Когато колоната е празна, стъпалото се пропуска. В противен случай на тази дълбочина се прави престой в продължение на посоченото време.
В последната колона вдясно се намират буквените означения (индекси) на остатъчния азот (OA) след приключване на спускането. Служат за определяне на остатъчния азот преди извършване на следващото спускане.
Пример: Извършва се спускане в морето на дълбочина 28 метра с престой 26 минути.
Прилага се декомпресията за таблична дълбочина 30 метра и престой 30 минути от таблица 1. Трябва да се извърши декомпресия 2 минути на 6 метра и 7 минути на 3 метра. OA = F.
Правила за ползване на Таблица 3:
В Таблица 3 се намират буквените означения (индекси) на остатъчния азот (OA) в края на предходното спускане и в началото на следващото спускане, както и интервалите в минути между края на предходното спускане и началото на следващото спускане. Вертикалната колона вдясно, означена с „0“, показва времето в часове от края на предходното до началото на следващото спускане. След изтичане на това време следващото спускане се смята за първо. Означената със самолет колона показва времето в часове от края на спускането, забранено за полети с пътнически самолети.
Пример: От Таблица 1 отчитаме OA = F за предходното спускане.
Избира се съответното означение от разположената в диагонал редица. Водоравно се търси число, показващо интервала в минути между края на първото и началото на второто спускане. Ако действителната продължителност на интервала не съответства на означените стойности, взема се по-малката таблична стойност. Ако действителното времетраене на интервала е 60 минути, приемаме таблична стойност 45 минути. Отвесно надолу от тази стойност се намира нов индекс OA = С, показващ наситеността на организма с азот в началото на следващото спускане. Времето за пълно разсищане на организма от остатъчния азот е 8 часа, а полет с пътнически самолет може да се извърши не по-рано от 4 часа след края на спускането.
Правила за ползване на Таблица 4:
В Таблица 4 се търси допълнително време, което се прибавя към действителното време на следващото водолазно спускане, за да се получи фиктивно време. С дълбочината на второто спускане и фиктивното време се планира декомпресията в таблици 1 или 2. В първия ред на таблицата са дадени планираните за следващото спускане дълбочини. В първата колона се намират индексите OA на остатъчния азот преди следващото спускане (отчитат се от Таблица 3). Времената в таблицата са дадени в минути.
Пример: Дълбочина на следващо спускане 27 метра и продължителност (дънно време) 15 минути. OA преди спускането е С (от Таблица 3).
От Таблица 4 намираме допълнителното време в минути в клетката, в която се пресичат колона „27“ и ред „С“ – стойността е 18 мин. Преди да използваме таблици 1 или 2, прибавяме към планираното време отчетеното от Таблица 4, т.е. 15 + 18 = 33 мин. В Таблица 1 за дълбочина 27 метра и дънно време 33 минути при таблично време 35 мин. времето за декомпресия е 10 минути на дълбочина 3 метра. OA = F.
Правила за ползване на Таблица 5:
В таблицата са представени времената в часове и минути след последното спускане, преди които не трябва да се предприема изкачване на височина. Очевидно преди да е изминал един час след последното спускане, не се предприема никакво изкачване. Не трябва да се предприемат изкачвания на височини, по-големи от посочените за съответния остатъчен азот (OA), от края на последното спускане, преди да са отминали времената за съответната височина. Тези времена трябва да са отминали, преди изкачването да е започнало. Таблица 5 не важи за полети с пътнически самолети, чийто салон е относително херметизиран. За откриване на интервалите преди такива полети се използва Таблица 3.
Пример: Завършено е спускане, в края на което OA = F. Предстои изкачване на възвишение с височина 3500 метра.
От Таблица 5 в колона F се търси времето срещу височина 3500 м. То е 1:30. Изкачването може да започне едва след като са изминали 1 час и 30 минути.
Таблица 1. Времена (мин.) за декомпресия при спускане във водоеми с повърхност на не повече от 700 м надморска височина.
Забележка. Скорост на изплуване: 10 м/мин. Обезопасителен престой: 1 мин. на 3 метра.
D – дълбочина; t – престой; d – стъпало; OA – индекс на остатъчния азот.
Таблица 2. Времена (мин) за декомпресия при спускане във водоеми с повърхност в границите 701 – 2500 м надморска височина.
Забележка. Скорост на изплуване – 10 м/мин. Обезопасителен престой – 1 мин. на 2 метра.
D – дълбочина; t – престой; d – стъпало; OA – индекс на остатъчния азот.
Таблица 3. Определяне на индекса на остатъчния азот (OA) в началото на следващо спускане.
ОА в края на предходното спускане
ОА преди началото на следващото спускане.
Забележка. Важи за водоеми, чиято повърхност е на не повече от 2500 м надморска височина.
Таблица 4. Определяне на допълнителното дънно време в минути за планиране на следващото спускане
Забележка. Важи за водоеми, чиято повърхност е на не повече от 2500 м надморска височина.
Таблица 5. Определяне на интервал (в ч:мин.) преди изкачване на височини
Забележка. Важи за водоеми, чиято повърхност е на не повече от 2500 м надморска височина. За полети с пътнически самолет важи Таблица 3.
Приложение № 8 към чл. 75, ал. 1
Приложение № 9 към чл. 100
СПИСЪК
с минималните изисквания за екипировка, специално облекло и оборудване за водолази
№ | Имущество | Количество | Забележка | |
1. | Плавници | 1 чифт | ||
2. | Маска | 1 брой | ||
3. | Шнорхел | 1 брой | ||
4. | Водолазен колан | 1 брой | Катарама с възможност за бързо откопчаване | |
5. | Тежести | 1 комплект | Общо тегло 20 кг | |
6. | Водолазен нож | 1 брой | ||
7. | Водолазен костюм – мокър | 1 комплект | Костюм от две части, боне, боти и ръка- вици | |
8. | Водолазен костюм – сух | 1 комплект | Костюм с боти, боне и зимни ръкавици | |
9. | Бельо за мокър костюм | 1 комплект | ||
10. | Бельо за сух костюм | 1 комплект | ||
11. | Декомпенсаторна жилетка | 1 брой | ||
12. | Водолазна бутилка | 1 брой | 15 литра с двоен кран | |
13. | Водолазен автомат | 1 комплект | Два основни автомата, два редуктора | |
14. | Конзола с дълбокомер, компас и манометър | 1 брой | ||
15. | Водолазен сак | 1 броя | ||
16. | Обозначителен буй | 1 брой | ||
17. | Сигнално въже | 1 брой | С дължина 25 м | |
18 | Херметизирана водолазна раница (за СОБТ) | 1 брой | ||
19. Водолазен фенер | 1 брой | |||
20. Автономна тактическа водолазна система (АТВС) със затворен цикъл на действие LAR VІІ COMBI (За СОБТ) | ||||
2. Оборудване за водолазната група | ||||
№ | Имущество | Количество | Забележка | |
1. | Компресор, високо налягане | 1 брой | ||
2. | Надувна лодка, 6-местна | 2 броя | С колесар | |
3. | Извънбордови двигател за надувната лодка | 2 броя | ||
4. | Спасителни жилетки | 6 броя | ||
5. | Рейдово оборудване | 1 коплект | По 5 бр. буйове, котви и котвени въжета | |
6. | Въжета | 2 броя | По 40 м всяко | |
7. | Спасителни жилетки | 10 броя | ||
8. | Подводна камера | 1 брой | ||
9. | Помпа за кислород | 1 брой | ||
10. | Телескопичен прът | 1 брой | ||
11. | Алпийска стълба | 1 брой | ||
12. | Навигационен панел с подводен компас, дълбокомер и водолазен хронометър | 2 броя |
№ | Дата на изготвяне на КАС 40 % | Първа проба при изготвяне | Втора проба | Трета проба |
Приложение № 11 към чл. 127
При пропусната декомпресия водолазът се лекува, както следва:
I. При аварийно изплуване с пропусната декомпресия на спирка от 6 метра или 3 метра:
1. Ако водолазът се чувства добре и може да се върне на дълбочината на спирката в рамките на 1 минута, може да завърши пропуснатата декомпресия, като увеличи времето за престой на спирката, от която е пропуснал с 1 минута.
2. Ако престоят на повърхността е повече от 1 минута и водолазът все още няма симптоми: връща се на спирката, от която е пропуснал декомпресията, като времето за престой на спирките (6 и 3 метра) се умножава по 1,5.
Като алтернатива е лечението на водолаза в барокамера според Таблица № 4 (ако няма 100 % кислород по Таблица № 1). Водолазът се наблюдава 1 час след завръщането на повърхността или след завършването на лечението.
3. Ако водолазът изплува от 6 метра и по-малко, като профилът на спускането не е изисквал провеждане на декомпресия, рекомпресия не е необходима; наблюдава се 1 час и евентуално се назначава нормобарен 100 % кислород.
II. При аварийно изплуване с пропусната декомпресия на спирките на повече от 6 метра:
1. Ако водолазът се е включил в границите на таблица, която не изисква декомпресия по спирките и няма симптоми, назначава се 100 % нормобарен кислород на повърхността; в случай че остане безсимптомен, рекомпресия не се изисква.
2. Ако водолазът е пропуснал да извърши декомпресия по спирките, той се лекува с рекомпресия, както следва:
а) при наличието на барокамера и 100 % кислород:
Незабавно се компресира водолазът на 18 метра в барокамера. Ако са пропуснати по-малко от 30 минути от общото декомпресионно време (винаги контролираме предвиденото общо време по таблицата), декомпресията се извършва по Таблица № 4. Ако са пропуснати повече от 30 минути от предвиденото декомпресионно време от 18 метра, се декомпресира според Таблица № 3.
б) при липса на 100 % кислород:
Водолазът се компресира на 30 метра в барокамера. Ако са пропуснати по-малко от 30 минути от общото декомпресионно време, се лекува по Таблица № 1. Ако са пропуснати повече от 30 минути от декомпресията, се компресира на 50 метра и лекуваме по Таблица № 2.
III. В случаите по т. I и II, дори и да няма симптоми, водолазът се лекува според предвидената таблица. Преценява се всеки симптом на декомпресионна патология, който се появява по време или след лечебната процедура.
IV. След изплуването на водолаза се поддържат максимално къси интервали на повърхността (по-малко от 5 минути).
V. Ако безсимптомен водолаз е пропуснал декомпресията при гмуркане, изискващо декомпресия по спирките, и престоят му на повърхността е повече от 5 минути, винаги се компресира на 18 метра и се лекува по Таблица № 5 или по Таблица № 2, ако пропуснатата декомпресия е повече от 30 минути.
VI. В случай че не се разполага с барокамера, е възможно да се използва следната процедура за лечение на безсимптомен водолаз, който е пропуснал декомпресията на дълбочина, по-голяма от 6 метра:
1. Рекомпресира се водолазът във водата, колкото се може по-бързо (не повече от 5 минути).
2. Спуска се и осигуряващ водолаз, за да осигурява връзката и контролира дълбочината.
3. Провежда се следната процедура с преход между спирките от 1 минута:
а) водолазът докладва дълбочината на първата спирка;
б) провежда се предвидената по таблицата декомпресия за спирките от 12 метра и по-дълбоко;
в) удължава се времето за спирките на 9, 6 и 3 метра, като изискуемият престой се умножава по 1,5.
Дълбочина (метри) | Време (часове:минути) | Дишан газ | Общо време (часове:минути) |
30 | 00:30 | въздух | 00:30 |
30 – 24 | 00:01 | въздух | 00:31 |
24 | 00:12 | въздух | 00:43 |
24 – 18 | 00:01 | въздух | 00:44 |
18 | 00:30 | въздух | 01:14 |
18 – 15 | 00:01 | въздух | 01:15 |
15 | 00:30 | въздух | 01:45 |
15 – 12 | 00:01 | въздух | 01:46 |
12 | 00:30 | въздух | 02:16 |
12 – 9 | 00:01 | въздух | 02:17 |
9 | 01:00 | въздух | 03:17 |
9 – 6 | 00:01 | въздух | 03:18 |
6 | 01:00 | въздух | 04:18 |
6 – 3 | 00:01 | въздух | 04:19 |
3 | 02:00 | въздух | 06:19 |
3 – 0 | 00:01 | въздух | 06:20 |
Дълбочина (метри) | Време (часове:минути) | Дишан газ | Общо време (часове:минути) |
50 | 00:30 | въздух | 00:30 |
50 – 42 | 00:01 | въздух | 00:31 |
42 | 00:12 | въздух | 00:43 |
42 – 36 | 00:01 | въздух | 00:44 |
36 | 00:12 | въздух | 00:56 |
36 – 30 | 00:01 | въздух | 00:57 |
30 | 00:12 | въздух | 01:09 |
30 – 24 | 00:01 | въздух | 01:10 |
24 | 00:12 | въздух | 01:22 |
24 – 18 | 00:01 | въздух | 01:23 |
16 | 00:30 | въздух | 01:53 |
16 – 15 | 00:01 | въздух | 01:54 |
15 | 00:30 | въздух | 02:24 |
15 – 12 | 00:01 | въздух | 02:25 |
12 | 00:30 | въздух | 02:55 |
12 – 9 | 00:01 | въздух | 02:56 |
9 | 02:00 | въздух | 04:56 |
9 – 6 | 00:01 | въздух | 04:57 |
6 | 02:00 | въздух | 06:57 |
6 – 3 | 00:01 | въздух | 06:58 |
3 | 04:00 | въздух | 10:58 |
3 – 0 | 00:01 | въздух | 10:59 |
Дълбочина (метри) | Време (минути) | Дишан газ | Общо време (часове:минути) |
18 | 20 | кислород | 0:20 |
18 | 5 | въздух | 0:25 |
18 | 20 | кислород | 0:45 |
18 | 5 | въздух | 0:50 |
18 | 20 | кислород | 1:10 |
18 | 5 | въздух | 1:15 |
от 18 дo 9 | 30 | кислород | 1:45 |
9 | 15 | въздух | 2:00 |
9 | 60 | кислород | 3:00 |
9 | 15 | въздух | 3:15 |
9 | 60 | кислород | 4:15 |
oт 9 дo 0 | 30 | кислород | 4:45 |
Дълбочина (метри) | Време (минути) | Дишан газ | Общо време (часове:минути) |
18 | 20 | кислород | 0:20 |
18 | 5 | въздух | 0:25 |
18 | 20 | кислород | 0:45 |
от 18 дo 9 | 30 | кислород | 1:15 |
9 | 5 | въздух | 1:20 |
9 | 20 | кислород | 1:40 |
9 | 5 | въздух | 1:45 |
от 9 дo 0 | 30 | кислород | 2:15 |
№ | Медикаменти | Разфасовка | Мярка | Количество |
Аналгин | таблетки 500 мг | скатула | 10 | |
Аналгин | ампули 500 мг/мл | бр. | 10 | |
Антиацид | таблетки | скатула | 1 | |
Атропин | ампули | бр. | 10 | |
Адреналин | ампули | бр. | 10 | |
Бромхексин | таблетки | скатула | 1 | |
Урбазон | ампули 40 мг | комплекта | 4 | |
Микорен | ампули | бр. | 2 | |
Амоняк | опаковка | 1 | ||
Хлофадон | таблетки | опаковка | 1 | |
Ефортил | таблетки | опаковка | 1 | |
Имодиум | таблетки | опаковка | 1 | |
Ранитидин | таблетки | опаковка | 1 | |
Алергозан | таблетки | опаковка | 1 | |
Бусколизин | таблетки | опаковка | 1 | |
Йод | спиртен р-р 5 % | опаковка | 1 | |
Спирт | 90 % | опаковка (50) | 1 | |
Активен въглен | опаковка | 1 | ||
Сода бикарбонат | опаковка | 1 | ||
Ксилометазолин | р-р 0,1 % | опаковка | 1 | |
Оталгетон | опаковка | 1 | ||
Есмархов бинт | бр. | 1 | ||
Марлен бинт | 5 см/0,5 м | бр. | 4 | |
Марлен бинт | 5 см/5 м | бр. | 4 | |
Марлен бинт | 8 см/5 м | бр. | 4 | |
Пакет медицински памук | 100 гр | бр. | 1 | |
Стерилен марлен компрес | 10х10 | бр. | 5 | |
Стерилен марлен компрес | 40х60 | бр. | 5 | |
Цитопласт | 3х6 см | бр. | 4 | |
Сампласт | 2,5 см х 2,5 м | бр. | 2 | |
Триъгълна кърпа | 96х96х136 см | бр. | 2 |
№ | Вид на имуществото | Мярка | Количество |
1. | Апарат за изкуствено дишане тип „АМБУ“ с кислородна бутилка и редуктор | комплект | 1 |
2. | Тонометър (апарат за кръвно налягане) | бр. | 1 |
3. | Стетоскоп | бр. | 1 |
4. | Усторазтворител | бр. | 1 |
5. | Езикодържател | бр. | 1 |
6. | Термометър максимален | бр. | 1 |
7. | Ножица с тъп връх (за превръзка) | бр. | 1 |
8. | Нож градински | бр. | 1 |
9. | Стерилни полиетиленови ръкавици | чифта | 2 |
10. | Безопасни игли | бр. | 6 |
11. | Спринцовки еднократни с игли 2 С.С. | бр. | 4 |
12. | Спринцовки еднократни с игли 5 С.С. | бр. | 4 |
13. | Спринцовки еднократни с игли 10 С.С. | бр. | 4 |
Дълбочина на спускане (метри) | Пълен отдих (часове) | Освобождаване от тежка работа (часове) | Задължително наблюдение на водолаза след спускане (часове) | ||
преди спускане | след спускане | преди спускане | след спускане | ||
До 20 | 1 | 1 | 2 | 2 | 2 |
До 30 | 1,5 | 1,5 | 4 | 4 | 6 |
Елементи | За оборудването с боти (мм) | За оборудването с плавници (мм) |
Дължина на потопяемата част, измерена вертикално – не по-малко от: | ||
Ширина | 2000 | 1500 |
Ширина на стъпалото | 500 | 60 – 80 |
Разстояние между стъпалата | 120 – 160 | 250 – 280 |
Височина на дръжките над стъпалата | 240 | – |
Височина на надводната част до палубата | 900 – 1200 | 3000 |
Дължина на стъпалата в една посока от края на въжето | 2000 | 200 |
Наклон на стъпалата | – | 3 – 5 |
2. Спускова водолазна беседка – конструкцията на беседката трябва да предвижда:
– площадка с размери не по-малко от 800 x 800 мм за един водолаз с нехлъзгава повърхност и отверстия за свободно преминаване на водата;
– леерно ограждение с височина не по-малко от 1100 мм с три хоризонтални пръта и обшивка в долната част с височина не по-малка от 100 мм;
– стойки на леерното ограждение с височина 1900 – 2000 мм с устройство за вдигане на беседката;
– допълнителни дръжки, поставени така, че да не се удрят ръцете на водолаза при случайни удари на беседката в корпуса на кораба или в подводни обекти;
– седалка за всеки водолаз;
– устройство за вземане „на подвес“, закачане на водолаза за шлема самостоятелно.
Леерното ограждение трябва да се отваря от едната страна. Не се допуска изработване на леерно ограждение от верига или въже освен на отварящата се страна.
3. Декомпресионна водолазна беседка. Конструкцията на беседката трябва да предвижда наличие на 2 въжета с диаметър не по-малко от 12 мм и допустимо натоварване на опън не по-малко от 500 кг и площадка с размери не по-малка ширина от 150 мм и дължина 800 – 1000 мм. Към долната част на беседката трябва да има закрепен баласт с маса не по-малка от 30 кг. Спусковите въжета трябва да имат маркировка през всеки 3 м.
4. Работна водолазна беседка. Работната беседка трябва да осигурява разместването на двама-трима водолази. Допълнително към елементите, предвидени в състава на спусковата водолазна беседка, работната беседка трябва да има:
– не по-малко от две устройства за надеждно закрепване на беседката на мястото на работа;
– площадка с размери не по-малко от 800 x 800 мм за поставяне на водолазните инструменти.
5. Спусково въже – спусковото въже трябва:
– да е синтетично въже с диаметър не по-малко от 12 мм и допустимо натоварване на опън не по-малко от 500 кг;
– да съхранява своята здравина при намокряне;
– да съхранява механическите си свойства при температура от минус 40 до плюс 55 °С;
– да има маркировка на всеки 3 м;
– да има закачен на края баласт не по-малък от 20 кг.
6. Ходово въже – ходовото въже трябва:
– да е въже с диаметър не по-малко от 6 мм;
– да има уширение (гаша) за удобство при държане с ръка.
7. Сигнално въже – сигналното въже трябва:
– да е въже с диаметър не по-малко от 6 мм и допустимо натоварване на опън не по-малко от 300 кг;
– да има маркировка на всеки 3 м;
– да има приспособление (гаша, карабина) за закрепване на водолаза.
8. Контролно въже – контролното въже трябва:
– да е въже с диаметър не по-малко от 6 мм;
– да има буй с плавучест не по-малка от 5 кг;
– да има маркировка през 3 м.
Дължината на контролното въже трябва да бъде с 20 % по-голяма от дълбочината в района на плаване на водолаза.
Всички използвани въжета трябва да бъдат цели, без заплитане и завързване.