Правилник по безопасността на труда при производството на цимент

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

ЗАПОВЕД
№ РД-02-14-1680 от 20.12.1997 г.

На основание чл. 276, ал. 3 от Кодекса на труда

УТВЪРЖДАВАМ:

Правилник по безопасността на труда при производството на цимент.
Правилникът отменя Правилника по безопасността на труда при производството на цимент и азбестоциментови изделия, отпечатан във ведомствено издание на Министерството на строежите и строителните материали и ДСО “Цимент и строителна керамика”, С., 1972г.
Правилникът влиза в сила един месец след обнародването на заповедта в “Държавен вестник”.
Правилникът да се публикува в Информационния бюлетин по труда на Министерството на труда и социалната политика.
Указания по прилагането на правилника дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.

МИНИСТЪР: Евгений Бакърджиев

София – 1998

Настоящият Правилник е разработен от колектив в състав: Иван Петев Иванов, Тодор Иванов Малчев, Ангел Христов Вълчев, Господин Николов Галов, Йотко Найденов Чолаков и Васил Иванов Вутов. Юридическото и техническо оформяне е извършено от Георги Йончев и Марина Самохина. Цялостната организация е осъществена от Българска строителна камара.

Глава първа
Общи положения

Чл.1. С този правилник се определят изискванията по безопасността, хигиената на труда и пожарната безопасност (БХТПБ) при производството на цимент.

Чл.2. При организиране и осъществяване на трудовата дейност, свързана с производството на цимент и етернитови изделия, се спазват изискванията на този правилник, Наредба № 6 за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност при трудовата дейност (обн., ДВ, бр. 75 от 1996 г., публикувана заедно с приложението към нея в бюлетин “Безопасност на труда“ - Течение “Нормативни актове” на Министерството на труда и социалните грижи, С., 1996 г.). Наредба № 4 за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана (обн., ДВ, бр. 77 от 1995 г., публикувана заедно с приложенията към нея в бюлетин “Безопасност на труда" - Течение “Нормативни актове" на Министерството на труда и социалните грижи, С., 1995 г.), нормативните актове по безопасността на труда за различните дейности, видове работи и работно оборудване, свързани с производството на цимент, и нормативните актове по хигиена на труда, противопожарна охрана и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена степен на опасност при производството на цимент.

Чл.З. Работодателите и лицата, които ръководят и/или управляват трудовите процеси, се задължават да осигурят и утвърдят инструкции по БХТПБ за отделните видове работни места при производството на цимент въз основа на този правилник и изискванията по безопасност на труда, дадени в стандартизационните документи и паспортите на работното оборудване.

Чл.4. Инструкциите по БХТПБ трябва да съдържат най-малко:
1. правата, задълженията и отговорностите на лицата, които ръководят или управляват трудовите процеси;
2. изискваната правоспособност или квалификация на производствения персонал;
3. изискванията по БХТПБ преди започване, през време и при прекъсване, преустановяване и завършване на работата;
4. изискванията по БХТПБ, на които трябва да отговарят ползваните строителни машини: и другото работно оборудване;
5. средствата за индивидуална защита, които трябва да се ползват;
6. други изисквания, налагащи се от конкретните условия на работа;
7. условията за принудително и аварийно преустановяване на работата, мерки за предотвратяване и ликвидиране на аварии и даване на първа долекарска помощ при злополука и др.;
8. местата за поставяне на знаците за безопасност на труда и противопожарна охрана и местата за поставяне на описанията на сигналите, подавани с ръка, и словесните съобщения, които трябва да се подават при работа с кулокранове и повдигателни съоръжения.

Чл.5.(1) Ръководителите са лично отговорни и длъжни да осигуряват в ръководените от тях производства и дейности комплексни безопасни и здравословни условия на труд на всички работници, служители и други изпълнители, работещи или изпълняващи определени функции и задачи на строежите и строителните площадки.

(2) Работодателите могат да назначават лица - работници и служители, които отговарят на изискванията на Кодекса на труда, а в случаите, когато се изисква - да са правоспособни или да имат необходимата квалификация за съответната работа или дейност.

Чл.6. Не се допускат до работа лица, които не са осигурени с необходимите лични предпазни средства, специални и работни облекла.

Чл.7. Лицата, които постъпват на работа в предприятията за производство на цимент, да се допускат на работа при спазване на Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.

Чл.8. Повишаването на квалификацията на лицата да се извършва съгласно Наредба № 8 за обучението и повишаването на квалификацията по охрана на труда и противопожарната охрана.

Чл.9. При провеждане на производствено обучение и практика на ученици и при участието им в производствени бригади, както и в други форми на работа, включени в учебните планове и програми за практическата им подготовка, да се спазва и Правилникът по безопасността на труда в училищата, учебно-възпитателните заведения и техникумите (издание на Министерство на народната просвета, 1973 г.).

Чл.10. Допускането до работа на жени-работнички и служителки да става при спазване на Наредба № 7 за вредните и тежките работи, забранени за извършване от жени.

Чл.11. Работодателят се задължава да осигурява специално работно облекло и лични предпазни средства в съответствие с Наредба № 11 за специалното работно облекло и личните предпазни средства (ДВ, бр.66 от 1993 г.).

Чл.12. Работодателят:
1. осигурява БХТПБ в ръководеното от него предприятие;
2. осигурява изработването и актуализирането и утвърждава инструкциите по БХТПБ за отделните работни места;
3. чрез своите заместници и лицата, които ръководят или управляват трудовите процеси, осигурява инструктажа, обучението и повишаването на квалификацията и проверката на знанията по БХТПБ на работниците и служителите;
4. осигурява и контролира доставката и снабдяването на работниците и служителите със специално и работно облекло и лични предпазни средства в съответствие с действащата нормативна уредба;
5. осигурява изпълнението в срок на предписанията на контролните органи по БХТПБ;
6. прилага административни мерки за въздействие върху нарушителите на изискванията по БХТПБ при изпълнение на служебните им или производствени задължения;
7. осигурява уведомяването на органите на прокуратурата и следствието, контролните органи по БХТПБ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за смъртни и аварийни злополуки.

Чл.13. Преките заместници на работодателя, в зависимост от ресора, за който отговарят, или от възложените им задължения:
1. изпълняват задълженията, посочени в чл.12, т.1-5, и правят предложения пред ръководителя на предприятието по т.6 и 7 от същия член;
2. осигуряват изработването на инструкциите по БХТПБ и снабдяването на работниците и служителите в тяхно подчинение със съответно необходимите им нормативни актове и други документи по БХТПБ;
3. участват в комисии по разследване на авариите и злополуките, станали в ръководените от тях трудови дейности.

Чл.14. Служителите, които ръководят функционалните или производствените звена:
1. изпълняват и контролират спазването на изискванията по БХТПБ;
2. пряко участват при изработването на инструкциите по БХТПБ и ръководят и контролират тяхното прилагане;
3. спазват изискванията по БХТПБ;
4. провеждат съответните видове инструктажи, обучение и проверка на знанията по БХТПБ на пряко подчинените им служители;
5. разпределят мероприятията по БХТПБ между ръководените от тях служители и контролират изпълнението им;
6. отговарят за изправното състояние на използваните или поддържани от съответно подчинените им звена технологично оборудване, машини, съоръжения и лични предпазни средства;
7. разработват и предлагат за утвърждаване мероприятия за подобряване условията по БХТПБ;
8. участват в разследване на аварии и злополуки, станали в ръководените от тях звена;
9. изпълняват в определените срокове предписанията на контролните органи по БХТПБ.

Чл.15. Началниците на цехове или на група работни места (технологично обособени дейности), в зависимост от възложените им преки ръководни и управленски функции:
1. отговарят за спазване изискванията по БХТПБ на работните участъци, които ръководят;
2. не допускат изпълнението на трудови процеси при опасни и вредни за здравето на работниците работни места без съответна заповед, определяща конкретните мероприятия по БХТПБ;
3. осигуряват необходимото специално и работно облекло и лични предпазни средства на лицата, които пряко ръководят;
4. отстраняват от работните места лицата, които са в нетрезво състояние, не ползват съответно необходимото специално и работно облекло и лични предпазни средства или не спазват изискванията по БХТПБ;
5. провеждат инструктаж по БХТПБ на ръководения от тях персонал;
6. забраняват работа с неотговарящи на изискванията по БХТПБ технологично оборудване, съоръжения и инструменти;
7. незабавно уведомяват преките си ръководители и органите по охрана на труда за станали злополуки или аварии;
8. контролират правилното подреждане и съхранение на работните места на материалите, изделията, оборудването и др.;
9. разпределят работниците по работни места съобразно правоспособността, квалификацията, знанията, опита им и изискванията на правилника;
10. осигуряват прекратяване на работата и извеждат всички лица от работните места, когато има опасност за здравето или живота им или има налице условия, при които се изисква спирането на работата по този правилник;
11. правят предложения за налагане на административни наказания или отстраняване от работа на лица, които нарушават изискванията по БХТПБ;
12. осигуряват ред и чистота на работните места, за които отговарят;
13. изпълняват в срок предписанията на контролните органи по БХТПБ;
14. съставят актове за трудови злополуки в определените срокове.“

Чл.16. Приемането на новопостроени или реконструирани предприятия и цехове за производство на цимент да се извършва от комисия, назначена в съответствие с Наредба № 6 от 15.03.1995 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (обн., ДВ, бр.28 от 1993 г.; изм., бр.73 от 1993 г,).

Чл.17. При въвеждането на нови технологични процеси, машини, съоръжения и уредби в технологичните инструкции задължително да се включи раздел по БХТПБ. Всички лица, които имат пряко отношение към технологичните процеси, машините, съоръженията и уредбите, трябва да бъдат обучени за безопасна експлоатация и работа с тях.

Глава втора
Производствени помещения и спомагателни стопанства

Раздел I
Общи изисквания

Чл.18. При разполагането на предприятие за производство на цимент в близост до реки, езера, язовири и други водни басейни котите на територията му, на които се намират сградите, съоръженията и транспортните пътища, да бъдат на разстояние най-малко 0,5 m над очакваното най-високо ниво на водите.

Чл.19. Между производствените помещения, складовете или съоръженията, отделящи вредни за здравето и живота на хората вещества, и жилищните, лечебно-профилактичните и културно-битовите сгради да се предвидят съответните хигиенно-защитни зони, определени при условията и по реда на Наредба № 7 за здравна защита на селищната среда.

Чл.20. Димните комини да са снабдени с пречиствателни устройства, осигуряващи отделяне в атмосферата на емисии в границите на допустимите норми.

Чл.21. Забранява се работата при наличие на неизправни пречиствателни съоръжения.

Чл.22. На територията на предприятието не се допуска строителството или приспособяването на сгради и помещения за жилищни цели.

Чл.23. Разполагането на сградите спрямо географските посоки и преобладаващите ветрове да осигурява най-благоприятни условия за естествено осветление и проветряване.

Раздел II
Изисквания към сградите и територията (терена) на предприятието

Чл.24. Между сградите да се предвидят достатъчно свободни площи с оглед осигуряване проветряване на територията на предприятието.

Чл.25. Сградите, в които се монтират сушилни съоръжения за суровини и добавки, да се разполагат спрямо другите сгради откъм подветрената им страна.

Чл.26. Осветеността на територията на предприятието и пътищата да съответства на БДС 1786 “Осветление. Естествено и изкуствено" с оглед осигуряване безопасността на движението.

Чл.27. Пътищата да са снабдени с пътни знаци за безопасно движение в съответствие с Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата.

Чл.28. Порталите за влизане и излизане от територията на предприятието да са с размери, позволяващи при преминаване на транспортни средства и на товари с максимални габарити от двете страни на портала да останат свободни проходи с широчина, не по-малка от 0,8 m.

Чл.29. Вратите на порталите да се застопоряват здраво и сигурно при отворено и затворено положение с оглед предотвратяване на произволното им отваряне или затваряне.

Чл.З0. Широчината на пътните магистрали да бъде не по-малка от 6 m, а на спомагателните пътища и проходи - не по-малка от 4 m.

Чл.З1. На територията на предприятието да е налице достатъчно количество и на достъпни места противопожарно оборудване в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 5 май 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (ДВ, бр.58 от 1987 г.; изм. и доп., бр.ЗЗ от 1994 г.; издание на МВР и МТРС, отпечатана заедно с "Противопожарните строително-технически норми” в специализирано издание на Българска строителна камара, С., 1994 г.).

Чл.32. За всеки работник да се осигурява свободна кубатура, не по-малко от 14,4 m3,и площ от производственото помещение най-малко 4,5 ml, което е освободено от работно оборудване, механизми, строителни конструкции и др.

Чл.ЗЗ. За покритие на подовете да се използват материали, които да осигуряват топлоизолираща, равна и нехлъзгава повърхност.

Чл.34.(1) В мокри помещения или в помещения с каменни, бетонни или други подобни подове постоянните работни места да се изолират с дървени настилки или дървени скари.
(2) При наличие на разлика в нивото на подовете на съседни работни помещения преходните места за преминаване да са изпълнени така. че да се предотвратява спъването и подхлъзването на работниците.

Чл.35. Подовете в производствени помещения, в които поради естеството на работата е неизбежно разливането на течности, да са хидроизолирани и с необходимия наклон.

Чл.36.(1) Вратите на работните помещения да се отварят навън по посока на излизането, а вратите между помещенията да се отварят навън към по-малко опасните помещения и най-близките общи изходи.
(2) Помещенията да са осигурени със специални врати и стълби в съответствие с изискванията на противопожарната охрана.
(3) Външните входове на производствените и спомагателните помещения да имат преддверия.

Раздел III
Поддържане на територията на предприятието и на производствените помещения

Чл.37.(1) Настилките на пътищата и пешеходните пътеки да се поддържат в изправност - равни и без ями.
(2) През топлия период на годината настилките да се измиват периодично и пръскат свода, а през студения период да се почистват от сняг и кал, като при заледяване да се посипват с пясък или др.п.

Чл.38. Пътищата и пътеките да са осветени през нощта и да осигуряват условия за свободно придвижване в съответствие с действащите норми.

Чл.39.(1) Производствените и битовите отпадъци редовно да се извозват навън от предприятието на определени за целта сметища или да се унищожават при спазване на съответните санитарни, хигиенни и противопожарни изисквания.
(2) При временното съхраняване на производствени и битови отпадъци да се вземат необходимите мерки с оглед осигуряване на защита срещу вредното им въздействие.

Чл.40. Стените и таваните на цеховете, в които се отделя прах, да се почистват периодично по график.

Чл.41. Помещенията с отделяне на прах се почистват всеки ден по инструкция на ръководителя на предприятието, която се поставя на определено за целта място.

Чл.42. Разсипаните или разлети агресивни или отровни вещества да се обезвреждат и отстраняват.

Раздел IV
Кариери

Чл.43. При разработването на кариери по открит начин да се спазват изискванията на Правилника по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин (ДВ, бр.18 от 1996 г., отпечатан в Бюлетин “Безопасност на труда" на МТСП-ГИТ, С., 1996 г.) и Правилника по безопасността на труда при взривните работи (ДВ, бр.З от 1997 г., отпечатан в Бюлетин “Безопасност на труда" на МТСП-ГИТ, С., 1997 г.).

Раздел V
Мазутно стопанство

Чл.44. При монтажа, ремонта и експлоатацията на горивните инсталации за течно гориво да се спазват изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл.45. Горивните инсталации за течно гориво се обслужват от лица на възраст над 18 години, притежаващи необходимия документ за правоспособност и преминали курс на обучение по противопожарна охрана.

Чл.46. При ръчно обслужване на горивната инсталация горелките да се запалват в съответствие с инструкцията по БХТПБ.

Чл.47.(1) За всяка горивна инсталация в предприятието за производство на цимент се разработва инструкция за експлоатация, съдържаща раздел по БХТПБ.
(2) В инструкцията по ал. 1 да се посочват и мерките, които трябва да се вземат при повреди, създаващи опасност от възникване на аварии и трудови злополуки.

Чл.48.(1) Горивната инсталация да се спира от работа, да се почиства и основно да се проверява състоянието й един път годишно.
(2) Дейностите по ал.1 да се извършват от съответните квалифицирани (правоспособни) лица.

Чл.49.(1) В помещението, в което се намира горивната инсталация, да се поддържа чистота.
(2) Да се отстраняват каквито и да е причини за разливане на гориво, като при разпиляно гориво същото незабавно до се отстранява.

Чл.50. При почистване на блокирали горелки, тръбопроводи на горелки, резервоари за течно гориво и други части на горивната инсталация да се вземат предварително необходимите предпазни мерки за избягване възпламеняването на горивото.

Чл.51. Горивните инсталации да се преглеждат всеки ден и при наличие на сажди веднага да се почистват.

Чл.52. Работникът, който обслужва мазутната помпена станция и подготовката на мазута, е длъжен:
1. да не допуска външни лица в помещенията за подгряване на мазута;
2. да следи за изправността на мазутните помпи и вентилаторите;
3. да поддържа чисти стълбите и площадките към мазутните резервоари;
4. да следи за изправността и плътността на съединенията по тръбопроводите и вентилите, регулиращи подаването на мазут и пара;
5. да не допуска повишаване на налягането в ресиверите, както и прегряване на мазута над допустимата температура;
6. да не се допуска препълване на резервоарите за мазут над 90 на сто от обема им;
7. да следи за изправността на вентилацията в помещенията;
8. при изчерпване на мазутен резервоар да спре подаването на пара в серпентините и др. съгласно инструкцията по БХТПБ.

Чл.53.(1) При зареждане на резервоарите с течно гориво да не се допуска неговото разливане.
(2) Захранващата резервоара тръба трябва да бъде разположена под нивото на тръбите, захранващи отделните консуматори.

Чл.54.(1) Резервоарите да са оборудвани с уред за контрол на нивото на течното гориво.
(2) Забранява се оборудването на резервоар за течно гориво със стъклен или от друг вид чуплив материал измерителен уред.

Чл.55.(1) Горивото да се подгрява само с пара.
(2) Забранява се подгряване на горивото с открит пламък.

Чл.56. Резервоарите да имат дренажен отвор в най-ниската им част.

Чл.57. Връзката на резервоарите с тръбната мрежа да е изпълнена така, че да е възможно пълното изключване на резервоарите за почистване и ремонт.

Чл.58. Вертикалните надземни резервоари да имат два входни люка, единият от които да е разположен над пода, а вторият - на покривната конструкция, с оглед по-доброто им проветряване при почистване и ремонт.

Чл.59.(1) Резервоарите да са оборудвани с дихателна тръба (отдушник).
(2) Дихателните тръби по ал.1 да са с необходимите размери, за да се избегне образуването на свръхналягане в резервоарите по време на напълването им или при загряване на горивото.

Чл.60.(1) Дихателните тръби да се извеждат извън сградата на безопасно разстояние от отворите.
(2) Дихателните тръби да завършват с устойчив на атмосферни влияния отдушен отвор (качулка), който да е разположен така, че да се избегне задръстването на тръбите от сняг и лед.
(3) При резервоари с вместимост над 100 m3 отдушният отвор да се защитава съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл.61. Люковете и отворите на резервоарите да са плътно затворени.

Чл.62. Резервоарите да имат необходимите уреди за сигнализация при достигане на недопустимо горно и долно ниво и за автоматично регулиране на нивото.

Чл.6З. За да се избегне преливането на гориво или образуването на пара вследствие изпаряване на водното съдържание в течното гориво, както и за отстраняване на вредните последствия от изпаряването на горивото, да се спазват следните изисквания:
1. температурата на мазута в резервоар под налягане да бъде най-малко с 5 °С по-ниска от температурата на кипене на водата при съответното налягане;
2. температурата на мазута да не надвишава 90 °С при резервоари, които не са под налягане;
3. температурата на подгряване на течното гориво при разход над 300 kg/h да се регулира автоматично.

Чл.64.(1) Оборотни резервоари с обща вместимост над 5 m3 да се монтират в отделно помещение.
(2) Помещението по ал. 1 да се заключва, като за ключа от него отговаря началникът на смяната.

Чл.65.(1) Оборотни резервоари с обща вместимост под 5 m3 могат да се поставят заедно с горивното устройство в общо помещение, когато са спазени противопожарните изисквания.
(2) Оборотният резервоар да се намира на разстояние, не по-малко от 2 m от горивното устройство, като мястото под него се огражда с праг, който задържа горивото при случайно разливане.

Чл.66. В помещенията, в които са разположени основните (оборотните)резервоари и помпените станции, да има монтирана вентилация, осигуряваща нормативно изискващата се кратност на обмяна на въздуха.

Чл.67.(1) В складовете за гориво с резервоари, чиято вместимост e над 50 m3, да има специални шахти или резервоари, в които да се изхвърлят утаилата се от горивото вода в резервоарите и кондензата от парното продухване и промиване на тръбопроводите и резервоарите при извършване на ремонт.
(2) Забранява се изхвърлянето в промишлената канализация на утаилата се вода в резервоарите без предварителното й очистване.

Чл.68. Стълбите, площадите и пешеходните пътеки, водещи към надземните резервоари, да се изпълняват от метал или бетон и да се ограждат с парапети с височина, не по-малка от 1,10 m.
Чл.69.(1) Зареждащата тръба на разтоварната площадка да се извежда навън на разстояние, не по-малко от 0,6 m. от който и да е отвор в сградата, на същото или на по-ниско ниво от отворите.
(2) При зареждането да се вземат необходимите мерки за предотвратяване разливането на гориво по разтоварната площадка и около зареждащата тръба.

Чл.70. На разтоварната площадка да се осигури заземително устройство, към което да се заземява цистерната на транспортното средство при разтоварването й.

Чл.71.(1) Оборотният резервоар да е оборудван с преливаща към снабдителния резервоар тръба с диаметър, по-голям от този на захранващата тръба.
(2) Преливащата тръба от оборотния резервоар и рециркулационната тръба от горелката или помпата да са без клапи или прегради.
(3) Оборотният резервоар да е оборудван със следните уредби:
1. нивопоказателна;
2. за сигнализация при достигане на горивото до горно или долно ниво;
3. за автоматично регулиране на нивото на горивото.

Чл.72.(1) Куполната шахта към люка на подземните резервоари да е с размери, осигуряващи нормалното провеждане на необходимите проверки и ремонтни работи и достъпа до местата за свързване.
(2) Шахтата по ал.1 да се покрива с капак, за да не прониква в нея вода.
(3) Извършването на ремонтни работи в подземни резервоари и шахти да става съгласно инструкцията по БХТПБ.
(4) Забраняват се каквито и да е допълнителни натоварвания (от превозни средства и др.) върху капака на шахтата на резервоара и на арматурата към него.

Чл.73. Люковете на резервоарите да са плътно затворени.

Чл.74. Продухването на резервоарите от събралите се в тях вода и утайки да се извършва по утвърден от ръководителя на предприятието график.

Чл.75. Резервоарите да се напълват не повече от 90 на сто от обема им.

Чл.76. При извършване на ремонт на резервоарите и тръбопроводите да се спазват изискванията на Наредба № 15 за пожарната безопасност при извършване на огневи работи (ДБ, бр.95 от 1981 г.), инструкцията за безопасна работа и другите предпазни мерки, предвидени в плана за ремонт, утвърден от ръководителя на предприятието.

Чл.77.(1) Отклоненията на тръбопровода за течно гориво да са със спирателен вентил, за да могат да се изключват при необходимост и при дренаж, както и с вентил за изпразването им.
(2) Отклоненията на тръбопроводи, работещи под налягане, да са оборудвани с контролноизмерителни прибори.

Чл.78. На местата, в които е необходимо да се контролира изтичането на горивото, и за предотвратяване на разливането му по време на работа да се инсталират леснодостъпни ръчно затварящи се вентили.

Чл.79. За прекъсване на притока на течно гориво при преминаване от системата твърди тръбопроводи към гъвкави шлангови тръбопроводи да се осигури при необходимост възможност за замяна на горелката или на някои части от тръбопровода за течно гориво.

Чл.80. Тръбопроводите за течно гориво при преминаването им през стени, тавани и подове да са осигурени със защитна тръба.

Чл.81. Подземните тръбопроводи за течно гориво да се осигуряват срещу химически и други неблагоприятни въздействия при спазване на изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл.82.(1) Тръбопроводите задължително да се заземяват.
(2) На всички разглобяеми места да се осигури електропроводима връзка с шунтиращ проводник.

Чл.83. Всяка мазутна помпа да е оборудвана с предпазен вентил със задействащо се устройство за отвеждане на изпуснатото гориво.

Чл.84. Резервоарите за течно гориво да се захранват по такъв начин, че да е невъзможно изтичане на гориво от резервоара при повреда в захранващия тръбопровод.

Чл.85. Подгревателите, които се захранват с помпа, да са оборудвани с предпазен вентил със задействащо се устройство за отвеждане на изпуснатото гориво.

Чл.86.(1) Тръбопроводите за загрят мазут да са с необходимата топлоизолация.
(2) За загряване на мазутопроводите да се използва пара или гореща вода.
(3) Забранява се загряването на мазутопроводите с открит огън.

Чл.87. Забранява се да се монтират с обща изолация или в общ подземен канал тръбопроводите за мазут и нафта или за други течни горива.

Чл.88. На тръбопроводите да се поставят филтри за горивото, които да се почистват редовно по определения в инструкцията за експлоатация график.

Чл.89. Коловозите, предназначени за гариране и обработка на железопътни цистерни с мазут, да отстоят най-малко на 30 m от железопътен път за редовно движение и на 10 m от маневрените коловози.

Чл.90. Разтоварището за мазут да бъде на прав участък от железопътната линия.

Чл.91. Железопътните коловози, цистерните, резервоарите, тръбопроводите, сградите и съоръженията на мазутното стопанство да бъдат защитени от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и корозия.

Чл.92. Железопътните цистерни да отговарят на изискванията на Правилника за техническата експлоатация на железниците в Република България (издание на Министерството на транспорта, 1992 г.).

Раздел VI
Газово стопанство

Чл.93. Експлоатацията на горивни инсталации за природен газ да се извършва съгласно изискванията на Наредба № 21 за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации и инструкциите по БХТПБ.

Чл.94. Работниците и служителите, работещи по експлоатацията и ремонта на съоръженията и инсталациите за природен газ, да са обучени съгласно Наредба № 21 за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации (ДВ, бр.57 от 1990 г.; Издателство “Стандартизация”, 1991 г.).

Чл.95. Газопроводите и газовите устройства да имат паспорти, съдържащи необходимите данни както за съоръженията на газопроводите и газовите инсталации, така и за техническото им състояние.

Чл.96.(1) След приемането на газовата инсталация от комисия, включваща представители на органите по БХТПБ, при експлоатацията й ежедневно да се проверяват газопроводите и газовите горивни устройства.
(2) Резултатите от проверките по ал.1 да се вписват в специален дневник.
(3) Повредите и неизправностите, установени при извършване на проверките по ал.1, незабавно да се отстраняват.
(4) Изменения в схемите на газовите стопанства се правят при наличие на проектно- техническа документация, утвърдена от органите за технически надзор.

Чл.97. Забраняват се събирането и престоят на хора около газопроводите и газовите устройства.

Чл.98. Зоните и местата, криещи потенциална опасност, да се означават със знаци по Наредба № 4 за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана.

Чл.99. Към работите в обгазена среда се отнасят всички видове работи, които са свързани с наличието на газ или с възможности за появата му, както следва:
1. присъединяване на нови газопроводи и газови инсталации към действащи подземни и вътрешноцехови газопроводи;
2. откриване и отстраняване на неплътности в подземните газопроводи и оборудване;
3. ремонт и обслужване на регулаторите и контролноизмерителните уреди;
4. почистване и продухване на газопроводи, както и пускане на газ;
5. преглед (проверка) и проветряване на шахтата;
6. ремонт и експлоатация на газоразпределителни станции;
7. ремонт и обслужване на действащи газови инсталации, и др.п.

Чл.100.(1) Работите в обгазена среда се извършват при спазване на изискванията на Наредба № 15 за пожарната безопасност при извършване на огневи работи и на инструкцията за безопасна работа.
(2) Работите по ал.1 да се извършват от бригада, състояща се от двама човека, под непосредственото ръководство на лице, определено със заповед на ръководителя на предприятието.
(3) Забранява се да се дават разпореждания на работниците без знанието на ръководителя на работите в обгазена среда.
(4) Преди започване на работите по ал.1 ръководителят на предприятието е длъжен да инструктира работниците съгласно инструкцията по БХТПБ и да им осигури необходимите лични предпазни средства и специално работно облекло.

Чл.101. За всеки вид работа в обгазена среда да се издава наряд за извършване на газоопасни работи по образец съгласно приложение 12 към чл.387, ал. 1 на Наредба № 21 за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации.

Чл.102. За предотвратяване на аварии и трудови злополуки газовите устройства и газопроводите да са херметизирани.

Чл.103.(1) При работа в обгазена среда да се използват личните предпазни средства, като се спазват изискванията на съответната инструкция по БХТПБ.
(2) Степента на загазяване да се отчита непрекъснато с газоанализатори.

Чл.104. Влизането на работниците в шахтите да става само със спасителни въжета, горните краища на които се държат постоянно опънати от наблюдаващите, намиращи се на терена.

Чл.105.(1) Преди спускането на работниците в шахтата да се констатира отсъствието на газ в нея, а по време на работа в шахтата да се осъществява постоянен контрол за поява на газ.
(2) Влизането в шахтите да се извършва при спазване на изискванията на инструкцията по БХТПБ.

Чл.106. При работа в траншеи да се осигурят необходимите предпазни мерки за безопасността на работещите, на външните лица и на преминаващите транспортни средства.

Чл.107.(1) Забраняват се паленето на огън и пушенето в близост до местата на изпълнение на работите в загазена среда.
(2) Забранява се достъпът на външни лица до местата по ал.1.

Чл.108. Диспечерският пункт на газовото стопанство да е оборудван съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл.109. При извършване на ремонтни работи на газопроводи и елементи на газовата инсталация да се спазват изискванията на съответната инструкция по БХТПБ.

Чл.110. За отговорник по ремонта на газопроводите или на други елементи на газовата инсталация писмено от ръководителя на предприятието да се определя правоспособно техническо лице.

Чл.112.(1) Преди започване на работа лицето, отговарящо за ремонтните работи в предприятието, е длъжно да провери изпълнението на всички видове подготвителни работи в съответствие с утвърдения план за извършване на ремонта, както и изключването на съответния участък от газопровода.
(2) Ръководителят на ремонтната бригада, преди започване на ремонтните работи, е длъжен да извърши проверка на съответния участък и да установи наличието на необходимите условия за безопасна работа.

Чл.113. Демонтажът на газопроводи, в които има газ, да се извършва само след продухването им и анализиране на останалия в тях въздух, като концентрацията на газ в него не трябва да превишава допустимите норми.

Чл.114. Разпалването на пещите или огнищата да се извършва при спазване на съответните инструкции по БХТПБ.

Чл.115. Забранява се запалването на газовия факел от нажежените тухли на огнището.

Чл.116. Газовите горелки да се изключват незабавно при установяване на повреда, създаваща опасност от аварии или злополуки.

Чл.117. Херметичността на газопроводите и другите елементи на горивната инсталация да се контролира постоянно за недопускане на пропуски на газ в помещенията.

Чл.118.(1) Откриването на неуплътнени места и пропуски на газ да се извършва само с помощта на сапунен разтвор.
(2) Забранява се проверката по ал.1 да се осъществява с огън.

Чл.119. В случай на проникване на газ в помещенията да се предприемат съответните мерки, предвидени в плана за ликвидиране на аварии, утвърден от ръководителя на предприятието.

Чл.120. Забранява се работата на газопроводи и други елементи на горивната инсталация, на които са установени пропуски на газ.

Глава трета
САНИТАРНО-ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ

Раздел I
Битова база

Чл.121. Предприятията за производство на цимент се задължават да осигуряват на територията на изпълняваните дейности необходимата битова база за обслужване на работещите в тях работници и служители.

Раздел II
Водоснабдяване и канализация

Чл.122. В производствените, административните и битовите помещения да се устройват водопроводна инсталация за питейно-битови и производствени нужди и канализационна инсталация за отвеждане на отпадъчните води.

Раздел III
Отопление и вентилация

Чл.123. Параметрите на работната среда (температура и влажност) в работните зони на производствените помещения в предприятието за производство на цимент да отговарят на изискванията, дадени в БДС 14776 “Охрана на труда. Сгради производствени. Норми за температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха в сградите”.

Чл.124. Вентилационните инсталации да се проектират в съответствие с Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (обн., ДВ, бр.69 от 1986г.;изм. и доп.,бр.89 от 1991 г.,бр.107 от 1993г.,бр.78 от 1994 г.) и противопожарните строително-технически норми.

Чл.125. Количеството на въздуха, необходимо за осигуряване на изискваните параметри на въздушната среда в разчетната зона, при общообменна вентилация трябва да се определя, както следва:
1. за помещения с топлоотделяне - по отделената топлина;
2. за помещения с прахо- и газоотделяне - по количеството на вредностите, които постъпват в работната зона.

Чл.126. Отработеният въздух след местната смукателна вентилация подлежи на пречистване, когато надвишава емисионните норми и замърсява производствената площадка с вредни вещества над 30 на сто от ПДК за работна среда съгласно Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации.

Чл.127. Прахо-и газопречиствателните инсталации да се устройват в съответствие с изискванията на Инструкция № 1 за експлоатация на прахоуловителни и газопречиствателни уредби (инсталации) (ДВ, бр.61 от 1977 г.).

Чл.128. Концентрацията на прах във въздуха на населените места, разположени в непосредствена близост до предприятия за производство на цимент, да не превишава 0,5 mg/m3.

Чл.129.(1) Отвеждането на въздуха в атмосферата да се осъществява през съответните шахти, тръби или комини на височина, не по-малка от 1 m от нивото на билото на покрива или фонара (ако има такъв).
(2) Изхвърленият въздух да не замърсява зоната на засмукване на приточния въздух.

Чл.130. Материалите, които силно запрашават работните помещения и територията на предприятието, да се транспортират по подходящ начин.

Чл.131. Аспирационните уредби и техните въздухопроводи да се разполагат в отопляеми помещения или да се изолират с подходяща топлоизолация.

Чл.132. Аспирационните въздухопроводи да са с малка дължина и да се разполагат под ъгъл, не по-малък от 55о спрямо хоризонталата.

Чл.133. За по-лесното почистване на тръбопроводите от утаен прах да са осигурени плътнозатварящи се люкове.

Чл.134.(1) В работните помещения и на работните места периодично да се извършват замервания на концентрацията на прах и вредни вещества.
(2) При превишаване на ПДК да се вземат незабавно мерки за отстраняване на запрашеността и отделянето на вредни вещества.

Чл.135.(1) Свободното проветряване през студения период на годината да се допуска при условие, че са предотвратени:
1. намаляването на температурата на вътрешния въздух под допустимата;
2. образуването на мъгла в помещенията и кондензирането на водни пари по вътрешните повърхности на външните стени и остъклените отвори.
(2) Свободното проветряване да се извършва за сметка на въздух от съседните помещения при условие, че в тях не се отделят отровни газове, пари, прах и други вредни вещества.

Чл.136. Смукателно-нагнетателната вентилация на свързващи се помежду си помещения да бъде устроена така, че да се изключва възможността за постъпване на въздух от помещения с по-голямо отделяне на вредности или с наличие на взривоопасни газове, пари или прах в помещения с по-малки отделяния на вредности или в помещения без отделяне на вредности.

Чл.137. Подаването на чист въздух да става през зона с по-голямо замърсяване на въздуха в зона с по-малко замърсяване.

Чл.138. Подаваният въздух да се засмуква от най-слабо замърсените зони в района на предприятието, като подаваният в помещенията въздух да не съдържа вредности (газове, пари, прах и др.) повече от 30 на сто от пределно допустимите им концентрации в производствените помещения.

Чл.139. За защита на работните места в производствените помещения от рязко нахлуване на хладен въздух при продължително и често отваряне на врати и др. да се предвидят въздушни завеси и др.

Чл.140. При въздушно отопление с рециркулационно връщане на въздуха засмукването му от помещението да става от незамърсени зони.

Чл.141. Вентилационните и отоплителните уредби да не създават шум, превишаващ допустимите санитарно-хигиенни норми.

Чл.142.(1) В случаите, когато температурата на повърхността на отоплителните тела в производствените помещения е по-висока от 80 °С, същите да се ограждат с негорими решетки или мрежи.
(2) Горимите материали и конструкции да са разположени на разстояние, не по- малко от 0,1 m.

Чл.143.(1) Отоплителните тела в производствените помещения, в които се отделя прах, да имат гладка повърхност с оглед лесното им периодично почистване.
(2) Забранява се употребата на оребрени отоплителни тела.

Чл.144. В помещенията, в които постоянно и продължително време престояват хора, трябва да се осигурят хигиенните норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества във въздуха на работната зона съгласно табл.1 и за пределно допустимите концентрации на нетоксични прахове във въздуха на работната зона съгласно табл.2.

Таблица 1
Пределно допустими концентрации (ПДК) на вредни вещества във въздуха на работната зона

Таблица 2
Пределно допустими (средносменни) концентрации на нетоксични прахове във въздуха на работната зона

Чл.145. В извънработно време температурата в отопляваните помещения да не се понижава под +5°С.

Чл.146.(1) Отоплително-вентилационните уредби да се поддържат в пълна изправност и да са годни за експлоатация, периодично да се преглеждат и почистват, а в случай на повреда незабавно да се ремонтират.
(2) За правилната експлоатация на отоплително-вентилационните уредби да се определят съответните технически правоспособни лица.

Чл.147. Новомонтираните вентилационни съоръжения и тези, които са в процес на експлоатация, след реконструкция или основен ремонт да се приемат от комисия, състояща се от представители на органите по безопасността на труда и санитарно-хигиенните инспекции след провеждането на съответните изпитвания за установяване на годността им.

Чл.148.(1) За всички съществуващи и новоизградени вентилационни уредби се съставят типови паспорти.
(2) В паспорта се вписват всички изменения на съоръженията и резултатите от направените изпитвания.

Чл.149. За експлоатацията на всяка вентилационна система да се води съответен дневник, който се води и съхранява от техническия ръководител на цеха.

Чл.150.(1) Експлоатацията и поддържането на вентилационните и отоплителните инсталации в предприятията за производство на цимент да са в съответствие е изискванията на съответните инструкции по безопасност на труда (БХТПБ).
(2) Инструкциите по ал 1 да съдържат указания за начините на регулиране на всяко съоръжение или система, в зависимост от режима на работа в съответния цех или отделение в рамките на работния ден и през различните годишни времена и метеорологични условия.
(3) В инструкциите да се посочват сроковете за почистване на вентилаторите, въздухопроводите, прахоочистващите съоръжения и др., както и тези за провеждане на планово-предупредителните ремонти и др.

Раздел III
Осветление

Чл.151. Осветеността на производствените помещения и работните места да съответства на БДС 1786 “Осветление. Естествено и изкуствено”.

Чл.152. Забранява се затрупване, закриване или запушване на светлинните отвори (прозорци, фонари, остъклени врати и др.) от външната или вътрешната страна на помещенията с материали или работно оборудване.

Чл.153. Рамките и решетките на светлинните отвори да са надеждно остъклени.

Чл.154. Стъклата на светлинните отвори да се почистват по утвърден от ръководителя на предприятието график.

Чл.155. Разполагането на светлинните отвори за естествено осветление да осигурява равномерна осветеност на работните места съгласно действащите норми.

Чл.156. В помещенията, в които постоянно и продължително време престояват хора, трябва да се осигурят нормите за минимална осветеност съгласно табл.З.

Таблица 3

Чл.157. Забранява се използването на електрически лампи без осветителни тела (само на фасунга).

Чл.158. В места, в които е възможно отделяне или наличие на прахови вещества, като складове за суровини и готова продукция, силози, бункери, турбомиксери, трошачки и разпушващи агрегати, тунели за транспорт на суровини и клинкер, помещения за сушене на суровини и добавки, въглесмесителни уредби, мелнични отделения, помещения за опаковка на цимент и др.п., да се използват осветители, отговарящи на класа на помещението.

Чл.159. В циментови пещи, мелници, силози и др., в които има постоянни работни места, както и по пътищата за евакуация, да се осигурява аварийно осветление.

Чл.160. Устройството, обслужването и ремонтът на осветителните уредби да съответстват на изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения (издание на Комитета по труда и социалното дело, 1986 г,; изм. и доп., Окръжно № 15.00.504 от 27.12.1988 г. на МИП и ЦС на БПС; Информационен бюлетин по труда на МТСГ, бр.1 от 1992 г.; бр.З от 1995 г. и бр.9-10 от 1996 г.).

Чл.161. Местното осветително електрооборудване на достъпна височина и разстояние в помещения и на открити площадки от категория “повишена опасност" и “особено опасни”, както и преносимите електрически лампи за работа при такива условия (въртящи се пещи, бункери и др.) да са с напрежение, не по-високо от 12 V.

Чл.162. Осветителните арматури (металните корпуси) да са занулени.

Глава четвърта
ЗАВОДСКИ И ВЪТРЕШНОЗАВОДСКИ ТРАНСПОРТ

Раздел I
Железопътен транспорт

Чл.163. При работа в непосредствена близост до железопътни коловози да се спазват следните изисквания:
1. железопътните коловози да се преминават под прав ъгъл, а не косо, след като работещият е убеден, че няма опасност от приближаващи се возила;
2. забранява се преминаването под вагони, под буфери, куки и между релсите на железопътните коловози;
3. при преминаване през железопътни коловози покрай стрелките за движение да не се стъпва между езика на стрелката и неподвижната релса;
4. за преминаване на работниците през жп коловози да се изграждат пешеходни пасарелки.

Чл.164. Когато се използва ранжирна инсталация се забранява престоят на работещите в непосредствена близост до обтегнатото въже.

Чл.165. При ръчно придвижване на вагоните с лост работещите да са встрани от тях, извън железопътния коловоз и страната на рампата.

Чл.166. Железопътните вагони да се придвижват след подаването на предупредителен звуков сигнал.

Чл.167. Спирането на вагоните да се извършва с помощна на спирателни обувки.

Чл.168. При спиране на вагоните се забранява да се подлагат под колелата им траверси, лостове, камъни или други предмети.

Чл.169. Забранява се придвижването на вагони чрез изтегляне за буферите или спиране чрез задържането им.

Чл.170. При липса на лост ръчното придвижване на вагоните може по изключение да се извършва чрез избутване от най-малко четирима човека за две натоварени оси или от трима човека - за две ненатоварени оси.

Чл.171.(1) Ръчно придвижване на група вагони може да се осъществява при не повече от четири натоварени или осем ненатоварени оси.
(2) Вагоните да са задължително в прикачено състояние.

Чл.172. Вагони или група вагони могат да се придвижват в едно направление при разстояние между тях, не по-малко съответно от 15 и 60 m.

Чл.173.(1) Забранява се придвижването на вагоните един срещу друг.
(2) Скоростта при ръчно придвижване на вагоните да не превишава 2 km/h.

Чл.174. Забранява се изкарването на вагоните извън дистанционните знаци.

Чл.175. Лицата, които натоварват или разтоварват вагони, или тези, които работят в непосредствена близост до железопътни коловози, да са инструктирани за съответните сигнализации.

Чл.176. Забранява се при отваряне и затваряне на вратите на вагона ръцете да се опират в стойките и релсите на вратата, а краката - във вагона.

Чл.177. При отваряне на вратите и челния капак на вагона работещите да застават встрани от него на безопасно разстояние.

Чл.178. При използване на люкоподемници от всички типове, както и при натоварване и разтоварване, вагоните да се застопоряват със спирачни обувки.

Чл.179. При отваряне на вратите и люковете на вагоните работещите в близост до тях да са на разстояние, не по-малко от 1 m.

Чл.180. При липса на подемници люковете на вагоните да се затварят ръчно от трима работници, двама от които повдигат капака на люка, а третият задейства ключалките.

Чл.181. Коловозите и междуколовозните полета да се поддържат чисти и да имат водоотвеждащи системи (покрити канали, канавки, дренажи и др.).

Чл.182. Релсите на железния път в местата, в които постоянно се извършват товаро- разтоварни работи, да са на нивото на пътното платно.

Чл.183.(1) Експлоатацията на вагонообръщателите да се осъществява по съответна инструкция по БХТПБ.
(2) Забранява се включването на задвижващия механизъм на вагонообръщателите, без да е подаден сигнал от съответното отговорно лице.

Чл.184. Забранява се достъпът на лица до и във вагоните при обработването им с вагонообръщатели.

Чл.185. Забранява се почистването на стените и пода на вагона от работници, когато вагонът е във вагонообръщателя.

Чл.186. При ниски температури и замръзнали насипни товари във вагоните обработката им с вагонообръщатели да се осъществява след предварително размразяване и разбиване на товара.

Чл.187. Забранява се пребиваването на лица във вагона при извършване на товаро-разтоварни работи.

Чл.188. Глухите коловози, по които вагоните се подават и изкарват само от едната страна, да завършват със здрави опори.

Раздел II
Автомобилен транспорт

Чл.189. Чрез вертикална и хоризонтални маркировка да се ограничава скоростта на движение до 20 km/h.

Чл.190. Товаро-разтоварните работи да се извършват само при осигурена стабилност и застопоряване на автомобила.

Чл.191. Товаренето и разтоварването на автомобила да се извършват при изгасен двигател.

Чл.192. По време на механизираното товарене или разтоварване на автомобила шофьорът да се намира извън кабината.

Чл.193. Транспортираните с автомобил товари да са сигурно укрепени.

Чл.194. Забранява се претоварването на автомобила.

Чл.195. При натоварване на товари, които са на ниво, различно от това на платформата на автомобила, да се използват преносими или стационарни наклонени рампи или греди.

Чл.196. При отваряне и затваряне на задния и на страничните капаци на автомобила работникът да е на безопасно разстояние от тях.

Чл.197. Забранява се престоят на работниците пред и зад автомобила по време на маневрирането му на товаро-разтоварната площадка.

Чл.198. Забранява се при маневрирането на автомобил с ремарке пребиваването на работници между автомобила и ремаркето.

Чл.199.(1) Забранява се пребиваването на лица в каросерията на автомобили-самосвали.
(2) Разтоварването да се извършва, само след като водачът се е убедил, че зад коша няма хора.

Чл.200. Забранява се разтоварването на автомобили-самосвали в движение (с вдигнат кош), както и движение с обърната каросерия.

Чл.201. Преглед или ремонт на самосвал с вдигнат кош или кабина да се разрешава след сигурното му подпиране със стойка, изключваща случайно падане на коша.

Чл.202. При натоварване на автомобила да се следи за равномерното разпределяне на товара по цялата площ на каросерията.

Раздел III
Вагонетки

Чл.203. При ръчно придвижване на вагонетките наклонът на пътищата им да не превишава 0,02, а скоростта - 5 km/h.

Чл.204. При ръчно придвижване на вагонетката площта между релсите да се изравнява до нивото на главата на релсите.

Чл.205. Пътищата на вагонетките, преминаващи през цеховете, да се изпълняват така, че горният ръб на релсите да бъде на едно ниво с настилката на помещенията.

Чл.206. Всички теснолинейни пътища да се поддържат в изправност и всеки ден да се проверяват от началника на цеха или от неговия заместник.

Чл.207. Стрелките да имат контратежести с оглед недопускане на самоволното (произволното) им обръщане.

Чл.208. На края на железния път да се монтират опори (отбивачки).

Чл.209. Върху всяка вагонетка да има табелка, указваща максималната и товароподемност.

Чл.210.(1) Всяка вагонетка с обръщащ се кош да има устройство, недопускащо самоволното обръщане на коша.
(2) Вагонетките по ал.1 да снабдени и с устройства за захващане към релсите при разтоварване.

Чл.211. Разстоянието между две съседни вагонетки, премествани ръчно едновременно в една и съща посока, да е не по-малко от 10 m, ако пътят е без наклон, и 20 m - ако пътят има наклон.

Чл.212.(1) Вагонетките да се избутват по посока на движението им.
(2) Забранява се тегленето на вагонетките.

Чл.213. При преместване на товари с вагонетка се забранява присъствието на работник отзад или пред нея. Работникът може да се намира само встрани от релсовия път.

Чл.214. Забранява се обръщането на коша на вагонетката в посока на работника.

Чл.215. Забранява се качването и превозването на хора върху пълни или празни вагонетки.

Чл.216.(1 ) Спирането на вагонетките да се извършва само със специални спирачни приспособления.
(2) Забранява се за спиране на вагонетките да се използват случайни предмети (лостове, дъски и др.п.).

Чл.217. Забранява се използването на неизправни вагонетки (износени и напукани реборди и бандажи, разцентрована рама и др.).

Чл.218.(1) Обръщателните кръгове, в зависимост от устройството и състоянието им, да не допускат възможност за люлеенето на кръга в резултат на луфт, по-голям от конструктивния.
(2) Релсите на обръщателния кръг и на пътя да са свързани така, че междината между отделните релси да не превишава 5 mm.
(3) Обръщателните кръгове да са снабдени с устройство, недопускащо случайното завъртане на кръга.
(4) При широчина на междурелсието, по-голяма от 600 mm, се забранява разполагането на обръщателен кръг върху една вертикална подпора.

Чл.219. Скоростта на движение в участъка на обръщателните кръгове и стрелките да не надвишава 3 km/h.

Раздел V
Въжени линии

Чл.220. Въжените линии се подлагат на сезонни, месечни, седмични и ежедневни прегледи, като сезонните прегледи се извършват два пъти годишно преди започване на летния и зимния сезон.

Чл.221. Между станциите на въжената линия да има пряка двустранна телефонна връзка.

Чл.222.(1) Всяка въжена линия да има двустранна звукова сигнализация.
(2) Шифърът на сигнализацията се закачва на видно място.

Чл.223. Пускането на въжените линии може да става само при наличие на двустранна изправна звукова сигнализация и телефонна връзка след подаване на установените сигнали и при получено съгласие от другата станция.

Чл.224. Забранява се качването и пътуването на хора във вагонетките на въжените линии.

Чл.225. Забранява се пускането в движение и експлоатацията на въжени линии с неравномерно движение на въжетата.

Чл.226. Въжетата, използвани при въжените линии, да имат най-малко шесткратна сигурност на якост и да се използват само в напълно изправно състояние.

Чл.227. Транспортното въже да се бракува, когато сечението му намалее с 21 % спрямо първоначалното сечение, по формулата

където d1 е диаметърът на новото въже;
d2 - диаметърът на износеното въже.

Чл.228. Опъващото въже да бъде бракувано при S1 > 25 %.

Чл.229.(1) Вагонетките да се захващат към транспортното въже посредством хващачи, които гарантират сигурността на връзката и при най-неблагоприятни експлоатационни условия.
(2) Разстоянието между отделните вагонетки да осигурява последваща безопасна манипулация с вагонетките.

Чл.230.(1) Хващачите да са изработени от кована, валцувана или щампована стомана.
(2) Забранява се използването на хващачи от лята стомана.

Чл.231. Площадките за изпращане и приемане на натоварените вагонетки да са хоризонтални.

Чл.232.(1) Уловителите на вагонетките да са винаги изправни.
(2) Забранява се работата без уловители.

Чл.233.(1) В местата на пресичане на въжените линии с проходи или пътища е задължително да има предпазни съоръжения във вид на мостове или мрежи.
(2) При пресичане на въжени линии с електропроводи да се вземат необходимите предпазни мерки, които да изключват възможността от допир на електропроводите с въжената линия при провисването или скъсването и.

Чл.234. Забранява се работата с въжените линии при вятър със скорост над 15 m/s.

Чл.235.(1) Забранява се преминаването под въжената линия в неопределени за тази цел участъци.
(2) Обтяжните станции на въжетата да се ограждат с парапет на височина най- малко 1,1 m.

Чл.236. При ремонт на въжена линия по трасето да се осигури задължителна радиовръзка с разтоварната станция, в която е монтиран пултът за управление.

Чл.237. Обтяжната станция да бъде натоварена с такъв балансиращ товар, който да е съобразен с производителността на съоръжението съгласно проектната документация.

Глава пета
ПОДЕМНО-ТРАНСПОРТНИ МАШИНИ

Раздел I
Общи изисквания

Чл.238. Подемно-транспортните машини (кранове, лебедки и др.п.) да отговарят на изискванията на Правилника по безопасността на труда при товаро-разтоварните работи (издание на МТСГ, 1972 г.; изм. и доп., Информационен бюлетин по труда на МТСГ, бр.10 от 1991 г.,бр.12 от 1995г.и бр.1 от 1997 г.), Наредба № 31 за изискванията към устройството и безопасната експлоатация на повдигателните съоръжения (обн., ДВ, бр.4 от 1997 г.) и съответните инструкции за безопасна експлоатация.

Глава шеста
СКЛАДОВЕ ЗА СУРОВИНИ, МАТЕРИАЛИ, ГОРИВА, КЛИНКЕР И ДОБАВКИ

Чл.239. Откритите складове на територията на предприятията, предназначени за складиране на различни материали и горива, да са подравнени, почистени от камъни, железни отпадъци, дървени трупи и други отпадъци и да имат съответните канавки и оттоци за отвеждане на дъждовните води.

Чл.240. Пътищата и проходите в складовете да са гладки и равни, без дупки и изпъкналости.

Чл.241. При зимни условия за пътищата и проходите, по които се движат работниците и товарите, да се вземат допълнителни мерки и да се отстранят опасностите от подхлъзване, падане и боксуване на транспортните средства.

Чл.242. Железопътните коловози и подкрановите пътища да се почистват от сняг, лед, пясък и кал, като се спазват габаритните разстояния.

Чл.243. Покривите на складовете да са непроницаеми и да имат изправни олуци и водосточни тръби.

Чл.244.(1) Складовете за суровини и въглища да се разполагат в близост до цеховете-потребители, като се спазват отстоянията, изисквани от действащите противопожарни строително-технически норми.
(2) Складовете да имат бетонен или асфалтов под.
(3) Забранява се павирането на подовете на покритите складове.

Чл.245.(1) Складираните различни насипни материали във фигури или купчинки да се съобразяват с ъглите на естествения откос, установени за съответния вид материал.
(2) Забранява се ходенето върху складираните материали.

Чл.246. Височината на фигурите при складиране на варовик, глина, гипс, шлака и други материали на открито под навеси или в закрити складове при ръчно товарене да не превишава 1,5 m.

Чл.247. Проходите между разтоварните и подредените товари в открити товаро-разтоварни площадки и покрити складове за преминаване на хора да имат широчина, не по-малка от 1m.

Чл.248. При складирането на различни видове товари, машини и съоръжения до железопътни коловози да се спазват габаритите, определени в правилниците и инструкциите на БДЖ.

Чл.249. За всеки склад да има утвърдена съответна инструкция за безопасно подреждане на товарите и изделията.

Чл.250.(1) Разтоварването на замръзналите насипни товари се извършва само след предварителното им размразяване или разбиване със специални приспособления.
(2) Забранява се използването на грайфери за разбиване на замръзналите насипни товари.

Чл.251. Забранява се изземването на материал от фигурите (щабелите) чрез подкопаване и оставяне на навеси и козирки, независимо от това, дали материалът е насипен или във вид на късове.

Чл.252. Забранява се ръчната работа в участъците на складовете, в които има самозапалили се въглища или горещ клинкер.

Чл.253. Забранява се препълването и претоварването на складовите помещения, както и опирането или складирането на опаковани или неопаковани материали по стените и колоните.

Чл.254. Складовите помещения да са осветени съгласно изискванията на съответните действащи норми и да имат отопляемо помещение за работниците.

Чл.255. Складирането на дървени материали да се извършва и в съответствие с изискванията на действащите противопожарни строително-технически норми.

Чл.256.(1) Забранява се разтоварването на вагони с тлеещи въглища в бункери.
(2) Вагоните по ал.1 да се разтоварват на специално определена за целта площадка.

Чл.257.(1) Тухлите да се подреждат на фигури с височина, не по-голяма от 25 реда при поставянето им в легнало положение, и не повече от 13 реда при полагането им ребром, като подреждането им става с връзка като при зидане.
(2) Палетизираните тухли да се нареждат на не повече от 3 палета едно върху друго.

Чл.258. Стъклото да се съхранява само в затворени каси в един ред.

Чл.259. Складирането на варели със смазочни масла в хоризонтално положение да се извършва в не повече от 4 реда (със здрави странични опори), а във вертикално положение - в не повече от 3 реда (със задължително поставяне на подложки на всеки ред варели).

Чл.260.(1) Забранява се складирането на горива и смазочни масла в работните помещения.
(2) За складиране на горива и смазочни масла да има отделни складове или специално определени за целта помещения, които да отговарят на изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл.261. Забранява се пушенето и паленето на огън по време на извършване на товаро-разтоварни работи с пожароопасни товари в складовете.

Чл.262.(1) Забранява се в складовите помещения да се складира амбалаж от лесно запалими и горими материали.
(2) Амбалажът по ал.1 да се почиства, промива и съхранява на специално определени за тази цел места.

Чл.26З. Забранява се поставянето в складовете на горива, смазочни материали, предмети и вещи, които не влизат в номенклатурата на складовете.

Чл.264.(1) Товарите в чували, книжни торби и сандъци да се нареждат в стабилни фигури, изключващи възможността от събарянето им.
(2) Товари със скъсана външна опаковка да не се подреждат на фигури, докато опаковката им не се възстанови.

Чл.265. На фигурите, съставени от повече от 6 реда, е задължително поставянето им на подложки от дъски между всеки ред.

Чл.266.(1) Забранява се съхраняването на киселини и други опасни химикали в общите складови помещения с други материали и вещи.
(2) Химикалите по ал.1 да се съхраняват съгласно специалните изисквания за съхраняване на съответния вид химикал.

Чл.267. Забранява се складирането на дамаджани с киселини и основи, ако не са поставени в здрави кошове или кафези с мек и еластичен пълнеж.

Глава седма
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАШИНИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА

Раздел I
Общи изисквания

Чл.268.(1) Всички открити въртящи и движещи се части на машините, съоръженията, агрегатите и свързаните с тях елементи и механизми да са затворени в плътни кожуси (капаци).
(2) Огражденията могат да са изработени от ламарина или подходяща мрежа със здрави негорими рамки, като във всички случаи трябва да осигуряват безпрепятствено обслужване на машините, съоръженията и агрегатите.
(3) Обработваните въртящи и движещи се детайли, излизащи извън габаритите на машините, да са оградени с плътни кожуси и да имат здрави и сигурни поддържащи приспособления.

Чл.269. Забранява се направата на ограждения от отделни пръти, заварени направо на машините и агрегатите.

Чл.270. Забранява се пускането на машини, съоръжения и агрегати в действие след монтаж или ремонт, преди да са монтирани съответните предпазни устройства, осигуряващи безопасно обслужване.

Чл.271.(1) Когато работникът трябва да следи работата на машината, съоръжението или агрегата, огражденията, които покриват работната зона, да се изработват от прозрачен материал (термообработено стъкло или друг материал, при счупването на който не се получават опасни за нараняване парчета).
(2) Забранява се използването на обикновено стъкло.

Чл.272. Машини, съоръжения и агрегати, на които се изработват детайли, по-тежки от 16 kg, да се оборудват с повдигателни уредби.

Чл.273. При разполагането на работното оборудване в цеховете да се предвидят проходи за обслужващия персонал, както и пътища за вътрешнозаводския транспорт, осигуряващ безопасността на обслужващия персонал и вътрешнозаводския транспорт.

Чл.274. Стационарните машини, агрегати, съоръжения, механизми и др. да се монтират върху здрави и стабилни фундаменти в съответствие с проекта.

Чл.275. За обслужване и работа на високо разположени места машините, съоръженията, агрегатите или работните помещения трябва да са съоръжени със стълби и площадки с обезопасяващо ограждане (парапети).

Чл.276. В работните помещения трябва да се осигурят нормени условия за шум и вибрации съгласно Санитарните норми за производствен шум № 0-64 (ДВ, бр.23 от 1971 г.), Санитарните норми за производствени вибрации 0-45.(ДВ, бр.23 от 1971 г.), БДС 12.1.012 “Охрана на труда. Вибрации. Общи изисквания за безопасност на труда и БДС 16013 “Вибрации локални. Допустими стойности и методи за оценка”.

Чл.277. Когато видът на дадена дейност допуска извършването й в седнало положение, работните места да са оборудвани със седалки, осигуряващи най-удобна от ергономична гледна точка работна поза.

Чл.278. Машините, съоръженията и агрегатите да са оборудвани с необходимите изправни контролноизмерителни прибори и автоматика, осигуряващи безопасната им експлоатация.

Чл.279.(1) Контролноизмерителните прибори да са монтирани на табла, специални колонки и стойки на удобни за обслужващия персонал места.
(2) Таблата и колонките да са разположени така, че скалите на приборите и светлинните сигнални елементи да са ясно видими от разстояние, не по-малко от 0,5 m.

Чл.280.(1) Машините и съоръженията, които се обслужват от няколко работника на различни места, да се задействат само от едно място след подаването на звуков или светлинен сигнал от всички работници.
(2) Освен изискването по ал.1 да се предвидят спирателни устройства на всички работни места.
(3) Задействането на по-опасни съоръжения, като дълги транспортни ленти, елеватори и др.п., да се осъществява след възстановяване в нормален вид на блокиращите устройства от всяко работно място, като същите да са на безопасни места.

Чл.281.(1) Освен съоръженията за спиране, монтирани върху всяка машина, във всяка зала да се монтират ясно означени аварийни прекъсвачи, които да са леснодостъпни и да позволяват бързото спиране на отделни групи машини.
(2) Лицата, които работят в цеха, да са запознати с аварийните изключватели и да могат при нужда да ги задействат.

Чл.282. Пускането и спирането на машините, съоръженията и агрегатите да се извършват след предварително подаване на звуков или светлинен сигнал и след осигуряване на условия за безопасна работа на обслужващите ги работници и външни лица.

Чл.283.(1) Забранява се работата с машина, съоръжение или агрегат без звукова или светлинна сигнална уредба.
(2) Сигналните устройства по ал.1 да се разполагат така, че ясно да се вижда или чува сигналът в съответния цех.

Чл.284. Командните устройства на сигнализацията да се разполагат така, че да позволяват включването им да става непосредствено от работните места.

Чл.285.(1) Всички работници, имащи достъп в цеховете, да са запознати със съществуващата в предприятието сигнализация.
(2) Във всяко работно помещение на видно място да се окачват надписи с пояснение на сигналите, а във всеки цех - подробна схема на сигнализацията.

Чл.286.(1) Обслужването на машините, съоръженията и агрегатите да се извършва само от предварително специално подготвен персонал, който да е добре запознат с работните операции и с условията за безопасна работа.
(2) Забранява се работата с технически неизправни машини, съоръжения или агрегати.

Чл.287. Преди започване на работа обслужващият персонал да провери техническата изправност и обезопасяването на машините, съоръженията и агрегатите, както и на помощните съоръжения към тях и командната апаратура.

Чл.288.(1) За извършване на ремонт на машини, съоръжения, агрегати и инсталации от основното технологично оборудване предприятията - собственици на оборудването да изготвят предварително план с подробен раздел по осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, който се съгласува с органите по безопасността на труда и се утвърждава от ръководителя на предприятието.
(2) С условията на безопасно провеждане на ремонта се запознават всички работници.
(3) Отговорникът за ремонта да следи всеки ден за безопасно провеждане на ремонтните работи.
(4) Забранява се извършването на ремонт без утвърден от работодателя план.

Чл.289. Забранява се започване на ремонт без откриване на наряд за електро- и механично обезопасяване на машините и съоръженията, инсталациите и др.

Чл.290. С писмена заповед ръководителят на предприятието или неговите заместници назначават лицата, отговарящи за ремонта.

Чл.291.(1) При ремонт на машините, съоръженията и агрегатите да се изолират тръбопроводите чрез изваждане на част от тръбопровода и поставяне на глух фланец, а при механично задвижване - чрез демонтаж на предавателен елемент.
(2) При изпълнение на работите по ал.1 да се поставя табелка с предупредителен текст: “Не включвай - работят хора!”.

Чл.292.(1) Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от ръководителя на ремонта преди започване на всяка смяна.
(2) При констатиране на неизправност работата да не започва, а ако неизправността се установи по време на работа същата да се преустанови до отстраняването й.

Чл.293.(1) Демонтираните по време на ремонта машини, агрегати, съоръжения или части от тях да се поставят на предварително подготвено и почистено място.
(2) Забранява се безразборното разхвърляне на машините, агрегатите, съоръженията или на части от тях по монтажната площадка.

Чл.294.(1) На мястото на ремонта непосредственото ръководство на товаро-разтоварните работи с автокранове, кулокранове, телфери и други повдигателни съоръжения да се осъществява от лице, назначено с писмена заповед.
(2) Лицето по ал.1 е длъжно да следи товаренето, разтоварването и преместването на товара да съответстват на изискванията за пълна безопасност.

Чл.295.(1) Забранява се рязане и заваряване на метали с неизправни заваръчни агрегати и трансформатори, с неизправни кислородни и пропанови редуцилвентили, накъсани и оголени работни електроженови кабели, напукани кислородни и пропанови маркучи.
(2) На празни и пълни кислородни и пропанови бутилки предварително да се определят местата на ремонтната площадка

Раздел II
Трошачки

Чл.296. Трошачките и свързаните с тях устройства и механизми, като бункери, течки и др., да са снабдени с местни аспирационни уредби.

Чл.297. Чуковите и валцовите трошачки да имат добре уплътнени кожуси с плътно затварящи се контролни отвори.

Чл.298. За наблюдение на работата на валците да се осигурява люк, ограден с решетка.

Чл.299. За предпазване от излитане на материал от трошачките захранващите отвори да имат предпазни козирки и предпазни вериги.

Чл.300. Над захранващите отвори на валцовите трошачки да се поставят метални решетки с отвори, не по-големи от 150/150 mm.

Чл.301. По време на работа на трошачката се забранява стоенето върху решетките, регулирането на захранващия отвор, почистването на валците, допира с ръце на движещите се части и детайли и допира до движещите се части.

Чл.302. При извършването на ремонтни работи задължително да се оформя наряд за безопасна работа. Почистването на трошачната инсталация се допуска само, когато същата е спряна. Влизането в трошачната да се осъществява задължително с колан, въжета и каски.

Чл.З0З. Регулирането на отвора и натягането на регулиращите машини може да се осъществява само, когато трошачката е спряна и са опразнени от материал приемният бункер и трошачката.

Чл.304.(1) Проходите и площадките, водещи към местата за обслужване на трошачката, да са от метал или стоманобетон.
(2) Забранява се разполагането на проходите и площадките по ал.1 над отворите на трошачките.

Чл.305.(1) Приемните бункери на трошачките да се разполагат под навес, предпазващ обслужващия персонал от дъжд, сняг, вятър и др.
(2) Приемните отвори да се ограждат с парапети с височина, не по-малка от 1 m, обшити с реборд с височина, не по-малка от 0,15 m.

Чл.306. Трошачните инсталации да са снабдени с подемни съоръжения за извършване на ремонтни работи.

Чл.307. Пускането на трошачката в действие и на свързаните с нея механизми може да се извършва само с разрешение на началника на смяната и след подаване на съответните сигнали.

Чл.308. Забранява се работата с трошачна машина в следните случаи:
1. при липса на предпазни ограждения;
2. при разхлабване на клиновете на зъбните колела, шайбите, маховиците на валовете, както и на фундаментните болтове;
3. при повреждане на натегателните пружини на челюстните трошачки;
4. без предпазни клинове на муфите и на маховиците на чуковите трошачки;
5. при неизправна местна аспирационна уредба и други неизправности, представляващи опасност от аварии и злополуки.

Чл.309. Забранява се изваждането на заклинени камъни чрез железни лостове, шила или удари при движение на машината.

Чл.310. Работниците, обслужващи трошачките, да ползват лични предпазни средства.

Раздел III
Сушилни съоръжения за суровини и добавки

Чл.311 .(1) Всички сушилни барабани да са с изкуствена тяга.
(2) Тягата на сушилните барабани по ал.1 и подаването на въздух в огнището да са устроени така, че апаратурата да работи под вакуум и да няма изхвърляне на газове през захранващия отвор на барабана както по време на разпалване, така и в процеса на работа.
(3) Зидарията на огнищата да е уплътнена.

Чл.312. Всички сушилни съоръжения да са оборудвани с контролноизмерителни прибори и апаратура, които позволяват непрекъснат контрол на подналягането на системата.

Чл.313. Газовъздушната канална система да се преглежда всеки ден по утвърден план-график и при необходимост да се почиства от натрупаната пепел, неизгорели въглища, пясък и др.п.

Чл.314. Подземните транспортни галерии под сушилните да се вентилират, като температурата в тях да не надвишава 25 °С.

Чл.315.(1) Влизането в сушилните за извършване на текущ ремонт да става при температура, не по-висока от 40 °С, по утвърдена инструкция по БХТПБ.
(2) Ремонтните работи да се извършват най-малко от двама човека, като единият от тях е извън сушилнята и наблюдава постоянно работата на другия.
(3) Външните лица, пребиваващи в сушилнята, да са снабдени с лични предпазни средства и специално работно облекло.

Чл.316. Преди влизане в сушилните за техния преглед, почистване или ремонт същите да са проветрени от димни газове и да са изолирани чрез плътно затваряне на шибърите на каналите, които да се наблюдават от отговорното за БХТПБ лице (началника на цеха) до приключване на операциите и след като работниците напуснат сушилните.

Чл.317. Преди пускане в действие на сушилнята да се отстранят чуждите примеси, попаднали в захранващите бункери, рамките на ситата и грубите отсевки, подлежащи на вторична обработка и др.

Чл.318.(1) Забранява се почистването на ситата на сушилнята по време на работата им.
(2) Ситата по ал.1 да се почистват с дървени лопатки след спирането им от работа.

Чл.319. Течките и пресипките на сушилните да са капсуловани и свързани с аспирационна уредба.

Раздел IV
Топкови мелници

Чл.320. Забранява се работата с топкови мелници при:
1. наличие на пукнатини по корпуса;
2. липса дори и само на един крепителен болт от броневите плочи;
3. пропуск на материал през люковете и отворите на мелницата;
4. снети предпазни ограждения;
5. неизправна и неефективно функционираща обезпрашителна уредба;
6. неизправна блокировка и сигнализация и др. съгласно инструкцията по БХТПБ.

Чл.321.(1) Ремонтните работи и зареждането на мелниците с млевни тела да са механизирани.
(2) Забранява се присъствието срещу люка на мелницата по време на зареждането й.
(3) Забранява се по време на зареждането на мелницата да се стои или преминава под контейнера за млевни тела и при изсипване на контейнер с млевни тела в мелницата.

Чл.322. От двете страни по дължината на корпуса на всяка мелница трябва да има ограждения с височина 1,1 m. Огражденията трябва да са здрави, устойчиви и разглобяеми.

Чл.323. Забранява се по време на работа на мелниците да се преминава под тях, същите да се ремонтират, да се смазват и почистват движещи и въртящи се части, както и влизането в очертанията на предпазните ограждения.

Чл.324. Вътрешен преглед на мелницата може да се провежда след охлаждането й до температура 40 °С, като се спазва съответната инструкция по БХТПБ.

Чл.325. При сортиране на млевни тела работниците да са снабдени с ръкавици.

Чл.326. Забранява се престоят или преминаването в близост до въртяща се мелница по време на изпразването й от млевни тела.

Чл.327.(1) Шумът и вибрациите при топковите мелници да не превишават допустимите санитарно-хигиенни норми.
(2) В случай, че шумът и вибрациите при топковите мелници надвишават допустимите санитарно-хигиенни норми, мелниците да се монтират в отделни изолирани помещения и да се управляват дистанционно.

Раздел V
Силози за суровинна смес и шламови басейни

Чл.328. Стълбищата, водещи към площадките над кашовите басейни, силозите за каша и силозите за суровинно брашно, да са негорими и с парапети.

Чл.329. Преди пускането на басейн за каша или силоз в експлоатация всички контролни люкове, шибъри и отвори, след като се почистят, прегледат и ремонтират, да са плътно затворени.

Чл.340. Стълбата за спускане в басейн за каша да е здрава, да достига до дъното на басейна и да е снабдена с куки за сигурно захващане на горния й край.

Чл.341. Забранява се влизането в басейн или силоз за суровинна смес, на чието дъно има материал с височина, по-голяма от 0,5 m.

Чл.342.(1) Влизането в силозите да се осъществява по утвърдена инструкция по БХТПБ.
(2) Влизането в силоза се допуска само с разрешение и под наблюдението на отговарящия за БХТПБ (началника на цеха или негов заместник) и при наличие на двама работници, които са длъжни да държат осигуряващото въже опънато с оглед безопасността на спуснатите в силоза работници и при необходимост да им оказват съответната помощ.

Чл.343. Забранява се вземането на проба от силоз или басейн за каша с механично разбъркване на материала без изключване на механизма за разбъркване.

Чл.344. Проверката на гарнитурите на фланцовите съединения при помпите и на свободното въртене на работния диск на кашовата помпа да се осъществява само при изключен електродвигател.

Чл.345. Забранява се проверката с ръце на затоплянето на лагери на кашови помпи, които са в движение.

Чл.346. Забранява се натягането на болтовете на фланцовите съединения, проверката на гарнитурите и очукването на шламопроводи. намиращи се под налягане.

Чл.347. Забранява се пускането в действие и експлоатация на кашови помпи салниците и фланците, на които дават пропуски.

Чл.348. При заледяване пътя на коляното на моста на шламбасейна опесъчаването или осоляването му се извършва след превързване с въже и предпазен колан и в присъствието на осигуряващ работник.

Раздел VI
Скарен охладител

Чл.349. При отваряне на люковете на скарните охладители и при използване на инструменти за тази цел работниците да са с ръкавици.

Чл.350.(1) За предпазване от изгаряния при почистване на течките на скарния охладител люковете му да се отварят постепенно.
(2) Забранява се заставането срещу люковете.
(3) Забранява се почистването на течки, без да е спрян от работа скарният охладител.

Чл.351. Забранява се почистването на скарите през люковете по време на работа на скарния охладител.

Чл.352. Забранява се сменянето на клапи по време на работа на скарния охладител.

Чл.353. Забранява се престоят на лица на обслужващите площадки на скарния охладител по време на разпалването на пещта.

Чл.354. Корпусът на скарния охладител да е изолиран с топлинна изолация, като температурата на повърхността му да не надвишава 43 °С.

Чл.355. Забранява се зареждането на скарния охладител с пълнежни тела, без да са спрени пещта и скарния охладител.

Чл.356.(1) При извършване на ремонт вътре в скарния охладител същият да се охлади до температура, не по-висока от 40 °С.
(2) При зареждането на скарния охладител с пълнежни тела се забранява извършването на зидарски работи в шахтата под скарния охладител и в хладилния участък на пещта на разстояние, по-малко от 6 m.

Чл.357. Всяко обрушване на налепите да се извършва съгласно съответна инструкция по БХТПБ.

Раздел VII
Въртящи се пещи

Чл.358. Обслужващата площадка да е свързана с телефон и със светлинна и звукова сигнализация с дозиращата площадка за суровина.

Чл.359. Преди пускането на пещта в действие да се подават звукови и светлинни сигнали в цеха.

Чл.360. Разходните резервоари за течно гориво и бункерите да са съоръжени с контролноизмерителни прибори и сигнална апаратура, предупреждаващи за тяхното препълване и повишаване на температурата над допустимите граници.

Чл.361. Между отделните фундаменти на пещите трябва да има пътеки от негорими материали, а площадките за обслужване на пещите да са оградени с парапети на височина, не по-малка от 1,1 m и да са обшити отдолу с плътна обшивка на височина 0,2 m.

Чл.362. На работните места да има предпазни устройства срещу топлинните излъчвания на пещите (топлоизолационни екрани, въздушни завеси и др.).

Чл.З6З. При продължително спиране на охладителите или клинкертранспортьорите е задължително и спирането на въртящите се пещи.

Чл.364. Помещенията, в които са разположени дозаторите за подхранване на пещите със суровини, да са съоръжени с общообменна вентилация, осигуряваща чистота на въздуха съгласно изискванията на санитарно-хигиенните норми.

Чл.365. Тръбите, по които суровините постъпват в пещите, да не пропускат газове и прах.

Чл.366.(1) Задвижването и регулирането на шибърите да е дистанционно, удобно и безопасно.
(2) Шибърите да са снабдени с приспособления, показващи точно положението им.

Чл.367. Забранява се присъствието на странични лица по време на разпалване на пещите по огневите площадки и при задвижването на опорните ролки.

Чл.368. Наблюдателните прозорчета и вратички на пещите да са затворени и да могат да се отварят от пекарите само за наблюдение на процеса на изпичане.

Чл.369. При наблюдение на работата на пещите пекарите да носят предпазни щитове със съответния вид предпазни стъкла.

Чл.370. .Забранява се поглеждането при разпалването на пещите дотогава, докато пещта не е направила поне един оборот.

Чл.371. Запалването на пещта може да се извърши само с разрешение на главния инженер на предприятието в присъствието на началника и механика на цеха.

Чл.372.(1) Преди запалването на пещта е необходимо да се направи обстоен преглед на пещта, камерите, димоходите и охладителя, като се отстранят всички работници.
(2) Отговорността по ал.1 носи началникът на цеха.

Чл.373. Преди запалване на пещта от помещението на пещното отделение да се отстранят всички лица, които нямат отношение към обслужването на пещите и спомагателните съоръжения.

Чл.374. По време на разпалване на пещта персоналът, обслужващ кашоподавателните съоръжения, да напусне работните места, на които да се завърне по указания на началника на цеха, след като дозаторната площадка е добре проветрена и въздухът е очистен от замърсявания съгласно изискванията на санитарно-хигиенните норми.

Чл.375. Забранява се заставането срещу наблюдателните прозорчета и вратички при разпалването на пещта.

Чл.376. Забранява се разпалването на пещ със смесено гориво. На смесено гориво да се премине след стабилизиране на горивния процес.

Чл.377. На въртящите се пещи да сe монтират автоматични газоанализатори. Забранява се работата на пещите с неизправни газоанализатори и неизправни блокировки на горивната инсталация.

Чл.378. При угасване на пламъка преди ново запалване системата да бъде продухана.

Чл.379. Влизането на работниците в пещ за извършване на ремонт се допуска само след охлаждането й до 40 °С. Влизането в пещта да става с лични предпазни средства и специално работно облекло при спазване на изискванията на съответната инструкция по БХТПБ.

Чл.380. Забранява се извършването на ремонти в участъците на гореща зидария.

Чл.381.(1)При извършване на горещ ремонт максималната температура на въздуха, при която може да се влезе в пещта, да не превишава 50 °С.
(2) Горещ ремонт може да се извършва само с разрешение на ръководителя на предприятието.

Чл.382. Забранява се дозирането или подхранването с неизправни дозатори.

Чл.383.(1) Почистването на дозаторите за каша да става само по време на престой на пещите.
(2) При почистване на кашоподавателната тръба работниците да носят ръкавици и предпазни очила.

Чл.384. Димните камери и димоходите да са димоуплътнени.

Чл.385. При повреди и неизправности, създаващи опасност от злополука или авария, пещта незабавно да се спре и да се действа в съответствие с аварийния план.

Чл.386. Отстраняването на шлакови, клинкерови и кашови пръстеновидни слоеве да се извършва в съответствие със съответната инструкция по БХТПБ.

Чл.337.(1) Процесите на подаване на материала за зидане в пещта и изваждането му от нея да са механизирани.
(2) Забранява се ръчното подаване на материала по ал.1. Ръчното подаване се извършва и съгласно утвърдена от работодателя инструкция по БХТПБ за събаряне и зидане на огнеупорна зидария.

Чл.388.(1) Забранява се използването на факли за осветяване вътрешността на пещта.
(2) Допуска се използването само на осветление с напрежение, не по-високо от 12 V.

Чл.389. Прахът от прахоутаителните камери на пещите редовно да се отстранява съгласно утвърден график.

Чл.390. Забранява се ръчното почистване на праховите камери при въртящите се пещи по време на тяхната работа.

Чл.391 .(1) Влизането в праховите камери на въртящите се пещи за извършване на ремонтни работи да се осъществява по съответна инструкция по БХТПБ.
(2) Преди влизането на работниците в праховите камери е необходимо:
1. да се спре пещта и да се продуха праховата камера и целият газов тракт до пълното им очистване от прах, като температурата на въздуха в пещта и камерите е не по- висока от 40 °С;
2. да се осигури осветеност от 100 лукса в камерата и да се направи оглед за установяване на евентуално налепване на прах по стените й. Огледът да се извършва през люковата камера, като се вземат необходимите предпазни мерки срещу падане в камерата;
3. да се почистят стените на праховата камера. Почистването и обрушването на налепите да се извършват само от специалните площадки;
4. да се осъществяват други мероприятия съгласно инструкцията по БХТПБ.

Чл.392. Работата по подготовката на праховите камери на въртящите се пещи за ремонт, обрушването на налепите, почистването на камерите и др. да се провеждат под непосредственото ръководство на началника на цеха съгласно утвърдени от ръководителя на предприятието план за ремонт с подробен раздел по безопасността на труда и съответна инструкция по БХТПБ.

Чл.393. Забранява се пускането в действие на въртяща се пещ след извършването на зидарски или други ремонти в случай, че не са почистени праховите камери или са неизправни пепелотранспортьорите.

Чл.394.(1) Събарянето на футеровката да става в посока отгоре надолу при условие, че същата здраво се крепи за корпуса на пещта.
(2) В случаите на отлепване, подкожушване или винтообразно разместване зидарията да се сваля, без да се обрушва.

Чл.395. При събаряне на зидарията и зидане на пещта, за да не се претовари главния привод на пещите 5/185 m, участъците на съборена и зидана зидария да не са по-големи от 20 m на дължина.

Чл.396. При спиране на пещта за събаряне на зидария или зидане на пещта, освен сваляне на напрежението, осигуровката на главния привод, за по-сигурна гаранция от превъртане на пещта от дебалансиране да се осигури застопоряване на пещта с поставяне на дървени клинове на най-малко 3 опорни ролки.

Чл.397.(1) Закриняването да става едновременно по сигнал на водещия въртенето на пещта.
(2) Поставянето на клиновете между опорните ролки и бандажите да се извършва с помощта на дървена дръжка.

Чл.398.( 1) При събаряне на горната част на зидарията работниците да се намират на безопасно разстояние от падащата зидария и да носят предпазни каски.
(2) При ремонта на пещите да се спазват и изискванията па Правилника по безопасността на труда при строителните и монтажните работи.

Чл.399.(1) Преди завъртане на пещта началникът на цеха, работникът по строителните и ремонтните работи и главният отговорник по ремонта са длъжни да огледат зидарията и направеното в пещта укрепване.
(2) В случай на констатиране на дефекти, свързани с неправилно укрепване, пещта да не се завърта до отстраняването им.

Чл.400.(1) Забранява се преминаването на работниците през зидания участък.
(2) След завъртането на пещта участъкът предварително да се огледа от бригадира и началника на смяната.
(3) Само след разрешение от лицата по ал.2 работата може да продължи.

Раздел VIII
Циклонен топлообменник

Чл.401.(1) Засмукващата тръба на всеки циклонен топлообменник да бъде снабдена с шарнирно отварящи се предпазни клапи.
(2) Предпазните клапи да са разположени в горните части на тръбите.
(3) Газовата струя при задействане на клапите да бъде насочена нагоре.

Чл.402. За предотвратяване на въздушни течения в помещенията на циклонните топлообменници междуетажните плочи да са изцяло плътни, а отворите за преминаване от етаж на етаж да са с плътно затварящи се врати.

Чл.403. За обслужване на топлообменника да има товаро-пътнически асансьор, осигуряващ изкачването на обслужващия персонал и на не много обемисти товари.

Чл.404.(1) По време на разпалване на площта обслужващият персонал да се намира извън площадките на топлообменниците.
(2) Персоналът по ал.1 може да се завърне по работните си места в помещенията на топлообменниците само с разрешение на началника на цеха, който е длъжен предварително да провери чрез анализ дали помещенията не са замърсени с вредни газове.

Чл.405. Обрушване на засводен циклонен топлообменник се допуска само след изстиване на изключения от работа топлообменник до температура, не по-висока от 40 °С, и при задължително спазване на правилата за безопасна работа при почистването на бункери и силози.

Чл.406.(1) Почистването на течката, подаваща материал от първия циклонен топлообменник в пещта, да се извършва само при изключено подаване на гориво, отворени шибъри на вентилаторите за въздух и димни газове, като работниците да са със специални работни обувки и да ползват лични предпазни средства.
(2) За изпълнение на работите по ал.1 да има утвърдена съответна инструкция за безопасна работа.

Чл.407. Обслужващият топлообменниците персонал да има телефонна и друга сигнална (светлинна или звукова) връзка с огневата площадка на пещта.

Раздел IX
Силози за цимент

Чл.408. Покривните плочи на силозите да са хидроизолирани и оградени по цялата им периферия със здрави и стабилни плътни парапети с височина, не по-малка от 1,1 m.

Чл.409. Покривните плочи на силозите да са негорими и здрави.

Чл.410. Отворите на силозите да имат херметически плътни и здрави капаци, заключващи се с катинари, чиито ключове да се съхраняват от началниците на смените.

Чл.411. Разтоварването на цимент се извършва само през дъното на силозите или през страничните отвори.

Чл.412. Галериите над силозите да имат отварящи се прозоречни фонари за вентилация.

Чл.413.(1) За влизането в силозите да има утвърдена инструкция по БХТПБ.
(2) Влизането в силоза се допуска само с разрешение на ръководителя на предприятието под наблюдението на началника на цеха или негов заместник и при наличието на двама работници, които са задължени да държат опънато въжето, което задържа спуснатите работници, и при необходимост да им оказват съответната помощ.

Раздел X
Инсталация за опаковка на цимент

Чл.414.(1) Пълненето на торбите с цимент да се извършва механизирано.
(2) Забранява се употребата на влажни торби.

Чл.415. Забранява се пускането в действие и експлоатацията на опаковъчни машини, които не са съоръжени с местни аспирационни уредби.

Чл.416. Работните места на машинистите на опаковъчните машини да са защитени от неблагоприятни въздушни течения.

Чл.417. Торбите с цимент да се подреждат в стабилни фигури съгласно съответна инструкция.

Чл.418. Инсталираните в опаковъчното отделение обезпрашаващи и аспирационни уредби да се преглеждат и почистват по утвърден график.

Чл.419. Забранява се задръстването на работните места при опаковането и насипването на цимента с празни или плътни торби и други предмети и инструменти.

Чл.420. Опаковъчните отделения и складовете за цимент да са с плъзгащи се врати.

Чл.421. Вакуумпомпите и компресорите да се разполагат в отделни помещения, в които достъпът на външни лица е забранен.

Чл.422. За всяка пълначна машина да има утвърдена инструкция по БХТПБ.

Чл.423. При провеждане на текущ ремонт (смяна на маркуча и др.) и почистване на пусковото устройство на пълначната машина да се поставя табела с предупредителен надпис: "Не включвай. Работят хора!” и да се предвижда дежурен до пусковото устройство до завършване на съответните работи.

Чл.424. Забранява се влизането в бункера на пълначната машина по време на работата й.

Чл.425. На работниците се забранява да работят на пълначните машини без специално работно облекло и лични предпазни средства (предпазни очила, противопрахови каски и др.п.).

Чл.426. При товарене на насипен цимент по пневматичен начин да има утвърдена съответна инструкция по БХТПБ.

Чл.427. Установяването на циментовозите да става по такъв начин, че люкът да се намира точно срещу ръкава (маркуча), подаващ цимента от площадката.

Чл.428. Пълненето на циментовозите да се извършва от специална площадка над мястото, в което се установява циментовозът, от която работникът извършва операциите по натоварването на цимента.

Чл.429. Площадката за натоварване на циментовозите да е на безопасно разстояние от циментовозите, да е снабдена със стълба и да е оградена с плътни парапети с височина, не по-малка от 1,1 m.

Чл.430. Забранява се пълненето на циментовозите в присъствието на хора до тях.

Чл.431 .(1) Товаро-разтоварните площадки за товарене на цимент (в торби или в насипно състояние) да се почистват и подсушават всеки ден.
(2) Забранява се работата по непочистени и хлъзгави площадки.

Раздел XI
Бункери

Чл.432.(1) Люковете на бункерите да са разположени встрани от проходите и да са снабдени с плътен железен капак, който се заключва с катинар.
(2) Ключът от катинара да се съхранява от началника на смяната.

Чл.433. Отворите на бункерите задължително да се покриват с решетки с размери на клетките, изключващи възможността от попадане на хора в бункерите.

Чл.434. Надбункерните площадки да са осветени съгласно изискванията на БДС 1786 “Осветление. Естествено и изкуствено” и да са оградени с плътни ограждения с височина, не по-малка от 1,1 m, с реборд, не по-нисък от 0,2 m.

Чл.435. В надбункерните помещения да се съхранява комплект предпазни пояси с въжета, необходими при спускане на хора в бункерите, отговарящи на изискванията на Правилника по безопасността на труда при строителните и монтажните работи, както и съответните приспособления за събаряне на засводен материал.

Чл.436.(1) Влизането в бункерите да се осъществява по утвърдена съответна инструкция по БХТПБ.
(2) Влизането в бункера да се допуска само с разрешение на началника на цеха под наблюдение на началника на смяната и в присъствието най-малко на двама работници, които да наблюдават и държат въжето опънато с цел при опасност да окажат необходимата помощ. Преди влизането в бункера отговорникът на групата да провери изправността на предпазните пояси и въжето, които ще се ползват.
(3) Забранява се спускането на работници в бункера без съответни лични предпазни средства.

Чл.437.(1) При влизане, присъствие и излизане на работник от бункера изпускателният отвор да е затворен.
(2) На работника се забранява да стои върху шибъра (капака) на изпускателния отвор.
(3) Подаването на материал в бункера, когато в него има работник, да се прекратява, като се вземат необходимите мерки срещу произволно изсипване на материал.

Чл.438. При изсипване на материал в празен бункер да се провери предварително дали е затворен изпускателния отвор.

Чл.439. Конструкцията на шибъра (капака) на бункера да осигурява бързо и плътно затваряне на изпускателния отвор и да изключва възможността от неговото отваряне.

Чл.440. Ръкохватките и лостовете за отваряне и затваряне на изпускателния отвор да се поставят така, че да е изключена възможността от злополука.

Чл.441.(1) Забранява се пробиването на образуван свод в бункера при свалена решетка на приемателния отвор и при отворен изпускателен отвор.
(2) На работника се забранява да извършва операцията по ал.1 при положение, че се намира върху решетката на приемателния отвор.

Раздел XII
Взривообезопасяващи клапи и мембрани

Чл.442. Всяка въглеподготвителна инсталация, независимо от вида на въглищата (с изключение на антрацита), да е съоръжена е взривообезопасяващи клапи и мембрани.

Чл.443. Сумата от светлите сечения на всички взривообезопасяващи клапи и мембрани (с изключение на клапите на бункерите за въглищен прах), изразена в mI, да съставлява не по-малко от 4 на сто от обема на въглеприготвителната инсталация в m3, без обема на бункерите за въглищен прах.

Чл.444. Елеваторите за въглища да имат взривообезопасяващи мембрани със сечение, не по-малко от 75 на сто от сечението на елеваторните шахти.

Чл.445. Взривообезопасяващи клапи или мембрани да се поставят на следните места:
1. на тръбопроводите - непосредствено на входните и изходните гърловини на въглищните мелници - със сечение на клапите на всяка страна на мелниците, не по-малко от 70 на сто от сечението на съответния тръбопровод.
2. на циклоните:
а) на централната тръба на циклона - една или няколко с общо сечение, не по- малко от 40 на сто от сечението на тръбата;
б) на тръбата - не по-малко от две клапи (на капака на циклона с диаметър 75 на сто от широчината на пръстена на капака). Общото сечение в абсолютна стойност на клапите или мембраните на циклона в ml2: да бъде не по-малко от 5 на сто от абсолютната стойност на обема на циклона, в m3;
3. на сепараторите - най-малко две клапи на вътрешния конус, разположени на капака на сепаратора; общото сечение на клапите на сепаратора (в ml) да бъде не по-малко от 4 на сто от обема на сепаратора (в ml); на сепараторите, вградени в корпусите на мелниците, взривообезопасяващи клапи не се поставят;
4. на прахопроводите при входа им в циклона и на изхода от него - със сечение на всяка клапа, не по-малко от 70 на сто от сечението на съответния прахопровод;
5. на прахопроводите пред мелничните вентилатори - всяка клапа или мембрана със сечение, не по-малко от 70 на сто от сечението на входящия прахопровод;
6. на бункера за въглищен прах - сечение на клапата 0,01 ml на 1 m3 от обема на бункера, но не по-голямо от 0,5 ml;
7. на димните камери на пещите, на хоризонталните или наклонените до 30° газопроводи до вентилаторите за димни газове на газопроводите за димни газове до комините при дължина на газопроводите над 3 m - не по-малко от две клапи с минимално общо сечение 0,4 mI. Клапите да се разполагат на горните части на стените на димните камери или газопроводите в безопасни зони за обслужващия персонал. В случай, че поставянето на клапи на тези места е невъзможно, необходимо е да се поставят отводни тръби с монтирани на тях взривообезопасяващи клапи.

Чл.446. Взривообезопасяващите клапи да се проверяват най-малко един път на три месеца за свободното им отваряне, а полепналите по тях сажди да се почистват.

Чл.447.(1) Взривообезопасяващите мембрани да са лесно разрушими, с диаметър, не по-голям от 1 m, изработени от мека тънка ламарина с дебелина, не по-голяма от 0,5 mm, с един шев по средата, или от тънка алуминиева ламарина с дебелина 0,6-1 mm с канал 50 на сто от дебелината й, или от азбестов картон с дебелина 3-5 mm.
(2) Мембраните по ал.1 да имат поддържащи решетки или мрежи, издържащи на натоварване, не по-малко от 100 кg,
(3) За мембрани с диаметър, не по-малък от 400 mm, намиращи се във вътрешността на сградата, се допуска употребата на азбестов картон.
(4) На димните камери на въртящите се пещи се допуска поставянето на отварящи се взривообезопасяващи клапи.

Чл.448. Взривообезопасяващите клапи да се поставят на тръбопроводите и оборудването така, че да се изключва възможността от отлагане на прах в местата на прикрепването им към тръбопроводите и оборудването.

Чл.449.(1) Взривните газове от циклоните и бункерите да се извеждат навън чрез вертикална тръба, на чийто край се монтират взривообезопасяващи клапи или мембрани.
(2) Отвеждането на газовете от бункерите може да се извършва и с наклонена тръба, чийто смукателен наклон от вертикалата да не бъде по-голям от 45° със съответни плавни закръгления.
(3) Клапите или мембраните, разположени на открито извън сградите, да се монтират под наклон, не по-малък от 45°, и да са защитени по подходящ начин от атмосферни влияния.

Раздел XIII
Компресори и въздухопроводи за сгъстен въздух

Чл.450. Всички компресори с производителност над 15 m3/min и техните двигатели (с изключение на компресорите в залите на силовите станции) да се разполагат в едноетажни негорими сгради.

Чл.451. Отоплението в компресорните помещения да е централно - водно или парно.

Чл.452. Забранява се влизането на външни лица в компресорните помещения.

Чл.453.(1) Настилките в компресорните помещения да са равни и чисти.
(2) Всички ями, канали, отвори и площадки в компресорните помещения да са оградени с парапети с височина, не по-малка от 1,1 m, и с реборд, не по-нисък от 0,2 m.

Чл.454. При компресорите, обслужвани на височина 0,7 m от пода, да има площадка със стълби и парапети с височина, не по-малка от 1,1 m, обшити с реборд, не по-нисък от 0,2 m.

Чл.455. Всички движещи и въртящи се части на компресорите, като валове, зъбни и ремъчни предавки и др., както и издадените им части, като клинове, шпонки и др., да се ограждат с плътни или мрежести кожуси (капаци) с размери на отворите 10/10 mm.

Чл.456. Забраняват се ремонтът, почистването и ръчното смазване на компресорите по време на движението им.

Чл.457. Забранява се почистването на компресорите и на частите им с бензин.

Чл.458. Освен годишните и периодичните прегледи съгласно инструкцията за експлоатация, всеки месец да се извършва преглед и почистване на компресорите.

Чл.459. При експлоатацията на компресорите да се спазват изискванията на съответната инструкция по БХТПБ.

Чл.460. Компресорите да са снабдени с автоматични сигнална и блокировъчна уредба за изключването им при намаляване или спиране на охлаждащата вода или при повишаване на температурата й.

Чл.461.(1) За осигуряване на изпускането на водата от охлаждащата система да има подходящи изпускателни приспособления.
(2) Изпусканата вода да се отвежда по подходящ начин в канализацията.

Чл.462.(1) Компресор, загрят над допустимата температура, да се спира от работа.
(2) Повторното пускане на компресора може да се извършва само след пълното му изстиване и технически преглед.

Чл.463. Резервоарът за охлаждаща вода да се поддържа винаги чист и периодично да се преглежда, в зависимост от чистотата на охлаждащата вода.

Чл.464. Почистването на компресорите и охладителите от накип да се осъществява механично или със специални за целта химически препарати.

Чл.465.(1) Всяка компресорна уредба да е снабдена с филтри за пречистване на засмуквания въздух.
(2) Засмукването на въздух да се извършва извън компресорното помещение от място, защитено от слънчевото нагряване и незамърсено с вредни примеси като прах, взривоопасни газове и др.
(3) Мястото за засмукване на въздуха да е защитено с покрив и да е оградено с мрежа за предпазване от попадане на вода и странични предмети в зоната на засмукване.
(4) Забранява се измиването и почистването на въздушните филтри с петролни деривати. За целта да се използва само разтвор на сода.

Чл.466. Въздушните резервоари да са снабдени с предпазни клапани, люкове за почистване и изпускателен кран, разположен на най-високо място, с манометри с трипътни кранове, разположени в удобни за наблюдение и обслужване места, при спазване на изискванията на Наредба № 28 за устройство и безопасна експлоатация на съдовете, работещи под налягане (ДВ, бр.16 от 1980 г.; изм. и доп., бр.101 от 1992 г.).

Чл.467.(1) Маслото, водата и др.п. да се изпускат от водо- и маслоотделителите и резервоарите чрез продухването им всеки ден, като при опасност от замръзване на водата продухването да се извършва след всяко спиране на компресора.
(2) Най-малко един път на шест месеца да се отварят люковете, а резервоарите да се почистват.
(3) Изискването по ал.2 се отнася и за тръбопроводите между компресорите и резервоарите, които да се почистват и промиват със содов разтвор.
(4) Преди затваряне на люковете на въздушните резервоари и сглобяване на въздухопроводите да се проверява за наличието на останали вътре в тях парцали, инструменти, материали и др.

Чл.468. При извършване на ремонтни работи и почистване на компресорите да се вземат съответните мерки срещу случайното им пускане в действие.

Чл.469. Ремонтът и почистването на компресорите, резервоарите и въздухопроводите да се провеждат само под ръководството на съответното технически правоспособно лице.

Чл.470. Поддържането и обслужването на компресорните уредби да се възлага само на съответно обучени правоспособни лица.

Чл.471.(1) Въздухопроводите да са достъпни при извършване на преглед и ремонт.
(2) При подземно полагане на въздухопроводите в местата на фланцовите съединения да има ревизионни шахти.

Чл.472. Въздухопроводите да се полагат върху негорими конструкции.

Чл.473. За предпазване от попадане на масло и вода във въздухопроводите на подходящи места да се поставят масло- и водоотделители.

Чл.474.(1) Местата, в които се разполагат изпускателните приспособления, да са достъпни при извършване на преглед и ремонт и да са топлоизолирани.
(2) При евентуално замръзване на изпускателните приспособления размразяването им да се извършва само с пара или с топла вода.

Чл.475. Спирателните и регулиращите органи на въздухопроводите да са в изправно състояние.

Чл.476. Забранява се полагането на въздухопроводи в близост до места с открит огън.

Чл.477. Въздухопроводите да се монтират на необходимото безопасно разстояние от електропроводите (въздушни или подземни) съгласно изискванията на раздел "Електрическо обзавеждане”.

Чл.478. Въздухопроводите, преминаващи в близост до излъчващи топлина съоръжения и стени, да са на безопасно разстояние от тях при спазване на изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл.479. За контролиране налягането на сгъстения въздух в началото и в края на въздухопроводите да се поставят изправни и пломбирани манометри.

Чл.480. При извършване на ремонтни работи да се проследява наличието във въздухопроводите на странични предмети като парцали, дървесина, конци, картон и др.п.

Чл.481.(1) Връзките на въздухопроводите да се проверяват всеки ден на плътност.
(2) Състоянието на въздухопроводите да се освидетелства от комисия, назначена от ръководителя на предприятието, един път годишно и да се подлагат на хидравлично изпитване, не по-малко от един път на три години.

Чл.482.(1) Забранява се почистването на въздухопроводите от масло чрез неговото изгаряне.
(2) Освен изискването по ал.1, да се спазват и изискванията на Правилника по безопасността на труда при въздушните компресорни инсталации и уредби (издание на МТСГ, 1977 г.; изм. и доп., Информационен бюлетин по труда на МТСГ, бр.8-9 от 1992 г.).

Раздел XIV
Пневматични транспортни системи

Чл.483.(1) Всяка помпа да бъде снабдена с контролноизмерителни прибори, регулирани за нормална работа съгласно съответната инструкция за експлоатация.
(2) Приборите по ал.1 да се проверяват всеки ден по отношение на тяхната изправност.

Чл.484. Главните въздухопроводи към пневматичните помпи да са съоръжени с водо- и маслоотделители. Водата, маслото и др. да се изпускат всеки ден.

Чл.485. Резервоарите на пневматичните помпи, филтрите за пречистване на сгъстения въздух и въздухопроводите да се изработват и експлоатират съгласно изискванията на Наредба № 28 за устройство и безопасна експлоатация на съдовете, работещи под налягане.

Чл.486. Забранява се притягането на болтовете и извършването на ремонтни работи на фланцовите съединения на въздухопроводите и резервоарите, когато те са под налягане.

Чл.487. Забранява се стоенето срещу струя сгъстен въздух и насочването й към работниците.

Чл.488. При спиране на пневматична помпа за нейния преглед и ремонт да се спре постъпването на сгъстен въздух към нея, като на шибъра, с който е спрян притокът на въздух, да се окачи табела с предупредителен надпис: “Не отваряй. Помпата е в ремонт.”, да се вземат други допълнителни мерки по безопасността съгласно утвърдения план за ремонт на съоръженията и да бъде открит наряд.

Чл.489. Забранява се експлоатацията на помпите, резервоарите, тръбопроводите и вентилите, когато се установят пропуски на сгъстен въздух.

Чл.490. Забранява се експлоатацията на помпи с непломбирани и неизправни манометри и неизправни контролноизмерителни прибори.

Чл.491. Обслужването на пневматичните транспортни инсталации да се осъществява само от лица, преминали успешно съответен курс на обучение.

Чл.492. Преди пускането на пневматичните инсталации в работа да се подават звукови и светлинни сигнали.

Чл.493.(1) В случай, че помещенията, в които работят пневматичните инсталации, са запрашени, работниците да ползват лични предпазни средства (предпазни очила, предпазни противопрахови маски и др.).
(2) Почистването на пневматичните транспортни съоръжения да се извършва само при спрян приток на въздух.

Чл.494. Преди спиране за почистване и ремонт транспортните пневматични инсталации да се продухат с въздух до пълното им очистване.

Чл.495. Забранява се използването на пневматични инсталации за товари, които не са указани в инструкцията за експлоатация на съответната инсталация.

Чл.496. Пускането в действие на подвижните пневматични инсталации да се извършва след установяването им в неподвижно положение.

Чл.497. Забранява се използването на тръбопроводите на пневматичните транспортни уредби за други цели.

Чл.498. Забранява се усукването, огъването под остър ъгъл и преплитането на гъвкави тръбопроводи, ако има такива.

Чл.499. В случай, че пневматичните транспортни инсталации захранват бункери, последните да са снабдени с устройства за автоматично спиране на инсталациите при достигане на определено ниво на напълване на бункерите.

Чл.500. Изхвърляният от пневматичните транспортни инсталации в атмосферата въздух да е очистен от замърсявания до пределно допустимите концентрации съгласно действащите хигиенни норми.

Чл.501. Забранява се удължаването на тръбопроводите на пневматичните транспортни системи над предписанията в инструкцията за експлоатация, както и заменянето им с такива с по-малък или по-голям диаметър.

Чл.502. Забранява се повишаването или намаляването на налягането в пневматичните транспортни инсталации над предписаното в инструкцията за експлоатация.

Чл.503.(1) В случай на пробив в пневматичните транспортни инсталации и изтичане на цимент и суровинно брашно влизането в помещенията да се осъществява от най-малко двама работници, като единият от тях наблюдава работата на другия и при необходимост му оказва съответната помощ.
(2) Работниците по ал.1 да ползват лични предпазни средства и специално работно облекло съгласно утвърдения план за ликвидиране на авариите.

Чл.504. Забранява се пускането в действие на пневматична транспортна инсталация без капаци или с неизправни и неплътно затворени капаци.

Чл.505. За всяка пневматична транспорта инсталация да има утвърдена от работодателя инструкция за безопасна работа.

Раздел XV
Лентови и верижни транспортьори

Чл.506. Транспортьорите да се установяват така, че встрани от тях да има проходи за обслужващия персонал с широчина най-малко 1 m.

Чл.507. В случай, че лентовият транспортьор е разположен наклонено, проходът покрай транспортьора да се настила с дъски с наковани върху тях напречни дървени летви, на разстояние 0,3 m една от друга по цялата широчина на прохода, или с метална покривка с напречни ленти.

Чл.508.(1) Преминаването над лентовите транспортьори да става само по стационарно преходно мостче.
(2) Забраняват се прекрачването през транспортьора или заставането върху металната му конструкция, както и преминаването под транспортьора.

Чл.509. Проходните места под транспортьора да са защитени по цялата широчина над прохода със здраво покритие, осигуряващо безопасността на движение и предпазващо от падане на транспортирания материал.

Чл.510. Откритите приемни площадки и отвори да са оградени от всички страни с парапет с височина 1,1 m и защитени отгоре със скари или др.п. срещу случайно попадане на предмет.

Чл.511.(1) Задвижващите барабани на транспортьорите да са закрити с плътни кожуси (капаци) на не по-малко от 1 m от осите на барабаните.
(2) За почистване на барабаните и на лентата от полепнал материал същите да са снабдени с механични чистачки.

Чл.512. Обтяжните станции и барабаните да са оградени с парапети с височина, не по-малка от 1,1 m, на разстояние 1 m от оста на вала.

Чл.513.(1) Забранява се спиране на боксуването на транспортната лента чрез подхвърляне на глина, битуми и др. между лентата и барабаните.
(2) Освен изискването по ал.1, забранява се и стъпването върху лентата за натягането й, както и возенето върху транспортните ленти.

Чл.514. При извършване на ремонтни работи да се изключва задвижването на транспортните ленти и на пусковия механизъм на транспортьора да се постави табела с предупредителен надпис: “Не включвай. Работят хора!”, да бъде открит наряд образец №1 и 2 за безопасна работа, както и да се осигури присъствието на дежурен до пусковия механизъм до приключването на ремонтните работи. Дежурният да се отстранява само по нареждане на отговорника по ремонта.

Чл.515. Забранява се по време на движение на лентата да се извършва почистване, натягане, укрепване, направляване и наместване с ръка на ролките, валовете и др.

Чл.516. Лентовите транспортьори да са съоръжени с пусково устройство, осигуряващо спирането на транспортната лента от което и да е достъпно за обслужващия персонал място.

Чл.517. Наклонените транспортни ленти да имат специално спирачно устройство, което да не позволява обратно движение на лентата.

Чл.518. Забранява се пускането и работата с транспортьор, чиято лента не правилно центрована и не лежи на барабаните, липсват странични ограничители и временни натяжни приспособления.

Чл.519. Забранява се натоварването на транспортьорите да превишава нормите, установени от завода-производител.

Чл.520. Местата за пресипване на запрашаващи материали да са херметически капсуловани и свързани към аспирационната уредба на инсталацията.

Чл.521.(1) При експлоатация на лентовите транспортьори в условия, при които трасето не може да се наблюдава от мястото на пускането им, да е осигурена двустранна звукова сигнализация.
(2) Пускането на инсталацията в действие да се извършва само след получаване на потвърдителен сигнал от работника, който се намира на другия край на лентата.

Чл.522.(1) При разполагане на лентови или пластинчати транспортьори в галерии или естакади да се осигурят следните изисквания:
1. да е налице проход за преминаване покрай лентовия транспортьор с широчина, не по-малка от 0,3 m;
2. наклонените до 15° спрямо хоризонта естакади да имат удобна и здрава ръкохватка по дължината на наклонената част;
3. да се поставят през 25 m дистанционни изключватели или прекъсвачи по цялата дължина на транспортьорите, както и да се осигурят други мерки за осигуряване на безопасността на работа.

Чл.523. За всеки транспортьор да има утвърдена от работодателя инструкция за безопасна работа.

Раздел XVI
Елеватори

Чл.524. Елеваторните шахти да са снабдени с херметично затварящи се люкове.

Чл.525. Около елеваторите да се поддържа чистота и да не се допуска натрупването на материали, отпадъци и др.

Чл.526. Забраняват се ръчното смазване, ремонтът, почистването и регулирането на елеватора при движението му.

Чл.527. За контролиране работата на елеваторите и своевременното им спиране при скъсване на веригите да има сигнализиращи и блокиращи устройства.

Чл.528. Елеваторите да имат блокиращи и предпазни устройства, предотвратяващи възможността за обратен ход на кофите и падане на техните вериги или ленти.

Чл.529. Над захранващите отвори на елеваторите да има решетки (скари), пропускащи материал само с определена едрина съгласно инструкцията за експлоатация.

Чл.530. Елеваторните течки и местата на присъединяването им към елеваторните шахти да са херметически уплътнени и да изключват възможността за пропускане на прах в работните помещения.

Чл.531. При транспортиране на цимент, креда, въглища, гипс, трас, шлака, клинкер, пепелина и други прахоотделящи материали елеваторните шахти да са съоръжени с местни аспирационни уредби.

Чл.532.(1) При подземно разполагане на елеваторите шахтите да имат необходимите размери с оглед удобно и безопасно провеждане на прегледи и ремонт на механизмите.
(2) Шахтите да са оградени с парапети с височина, не по-малка от 1,1 m, с обшивка в долния й край на височина 0,15 m. Шахтите да се почистват редовно от изпадалия материал.

Чл.533. Допустимото разстояние от най-високите габаритни точки на елеваторите до лежащите над тях греди, плочи или покриви да е не по-малко от 1 m.

Чл.534. Забранява се експлоатацията на елеваторите без утвърдена от работодателя инструкция за безопасна работа.

Раздел XVII
Шнекове

Чл.535.(1) За преминаване над шнековете да има изградени проходими площадки с парапети.
(2) Забранява се стъпването и ходенето по капаците на шнековете.
(3) От едната страна на шнековете да има проход с широчина, не по-малка от 1 m.

Чл.536. Капаците на шнековете да са здрави и херметически уплътнени.

Чл.537. Забранява се пускането в работа на открити шнекове и на шнекове с неизправни или неуплътнени капаци.

Чл.538. Течките на шнековете да са затворени в херметични кожуси.

Чл.539.(1) Шибърите, затварящи течките, да са уплътнени, леснодостъпни, леко и свободно да се отварят и затварят.
(2) Забранява се използването на деформирани шибъри.

Чл.540. Забранява се пускането в движение и експлоатацията на шнекове, чиито витки закачат дъното или страниците на кожусите им.

Чл.541. Забранява се отварянето и свалянето на капаците, когато шнековете са в движение.

Чл.542. При извършване на ремонт на шнековете да се изключи задвижването им и на пусковия механизъм на шнека да се постави табела с предупредителен надпис “Не включвай - работят хора!” и да бъде открит наряд за безопасна работа.

Раздел XVIII
Вентилационни и аспирационни уредби

Чл.543. Забранява се експлоатацията на машина, съоръжение, инсталация или уредба, на които аспирационната или вентилационната уредба са неизправни.

Чл.544. Почистването на въздухопроводите, прахоотделителните камери, стените, таваните и покривите на помещенията от прах да се извършва по график, утвърден от работодателя, не по-малко от един път месечно.

Чл.545. Ръкавните филтри ежедневно да се преглеждат, поддържат в пълна изправност и да имат ефективна филтрираща повърхност. Негодните ръкави своевременно да се подменят.

Чл.546. За контролиране ефективността на работата на вентилационните и аспирационните уредби на разположение на главния механик да се предостави следната контролноизмервателна апаратура:
1. термометри със скала до 100 °С;
2. влагомери;
3. вакууммери:
4. тягомери;
5. питонови тръби;
6. оборотомер;
7. анемометър:
8. секундомер и др.

Чл.547. Главният механик, респективно механиците на цеховете, са задължени да осъществяват постоянно ръководство и контрол над обслужващия персонал и ежедневно да проверяват и контролират правилната експлоатация и ремонта на вентилационните и аспирационните уредби, непосредствения им преглед и записите в дневника за експлоатация и ремонт.

Чл.548. За обслужване на вентилационните и аспирационните уредби да се назначават работници, които са запознати с устройството, експлоатацията и поддържането на вентилационните и аспирационните уредби, контролноизмерителните прибори и автоматиката.

Глава осма
ЕЛЕКТРИЧЕСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ

Раздел I
Общи изисквания

Чл.549. Електрооборудването в предприятията за производство на цимент и етернитови изделия да отговаря на изискванията на Правилника за устройство на електрическите уредби, издание на Министерството на енергетиката, 1980 г. (изм. и доп., БСА, бр.З от 1982 г.), и противопожарните строително-технически норми, а експлоатацията и ремонтът на електрооборудването в предприятията да се извършват при спазване на изискванията на следните действащи правилници;
1. Правилник за техническата експлоатация на енергопотребителите (издание на Министерството на енергетиката и ДИЕК, 1981 г.; изм. и доп., 1984 г.);
2. Правилник по безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения (издание на КТСД, 1986 г,; изм. и доп., в Окръжно № 15.00.504 от 27.12.1988 г. на МИП и ЦС на БПС, “Информационен бюлетин по труда” на Министерството на труда и социалните грижи, бр.1 от 1992 г., бр.З от 1995 г., бр.9-10 от 1996 г,);
3. Правилник по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите съоръжения на градски, селски и промишлени електрически мрежи с напрежение над 1000 V;
4. Наредба № 3 за пожарната безопасност на обектите в експлоатация.

Чл.550. Електротехническият персонал в предприятията да отговаря на изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения.

Чл.551. При прилагане на предпазно заземяване и зануляване спрямо сложно технологично оборудване, чието електрозахранване, командване и електропровод се осъществя с две и повече електрически устройства или електродвигатели, като въртящи се пещи, котли и др., на заземяване, респективно зануляване, подлежи всяко електрическо устройство и електродвигател независимо от това, че те могат да имат метална връзка с общото технологично оборудване.

Чл.552.(1) При заземяване, респективно зануляване, на електрическите устройства, електродвигателите и други консуматори, като пещи, котли и др., металната маса на технологичното оборудване може да се използва за спомагателна паралелна връзка към заземителната, респективно зануляващата система на отделните електрически устройства и консуматори.
(2) В случаите по ал.1 електрическите устройства и консуматори да бъдат свързани със специално определени за целта проводници, оразмерени за пълния ток на земно съединение при заземяване, респективно на късо съединение при зануляване, а масата на технологичното оборудване се смята само като осигурителна паралелна връзка на заземяването (зануляването).

Чл.553. При спиране на напрежението пусково-регулиращата апаратура да осигурява прекъсване на електрическата верига (електрозахранването). Пускането на електродвигателите да се извършва от обслужващия персонал при спазване на изискванията на технологичния процес.

Чл.554.(1) Влизането на работници във вътрешността на машини, съоръжения, инсталации и уредби за извършване на ремонтни работи да се допуска само след изключване на електродвигателите, сваляне на предпазителите и поставяне върху електрическите табла и прекъсвачи на табели с предупредителен надпис: “Не включвай - работят хора!”.
(2) За осъществяване на дейностите по ал.1 да се определя дежурен работник, който да следи за пусковото устройство и да се освобождава по нареждане на ръководителя на ремонта след окончателното завършване на ремонтните работи.
(3) При извършване на ремонт на машини и съоръжения, при които влизането във вътрешността им става през люкове, врати и други отвори (колерганги, трошачки, глиноразмивачки, концентратор и др.), същите да имат електрическа или механична блокировка.

Чл.555. На неелектротехническия персонал се забранява да извършва каквито и да е ремонти и поправки на електрическите съоръжения в предприятието. За забелязани неизправности персоналът е длъжен да уведоми ръководителя на цеха или отговорния за тези съоръжения електротехник.

Чл.556. Неизправностите в електрическите уредби да се отстраняват от оперативния и ремонтния електротехнически персонал, който да осигурява нормалното им функциониране съгласно Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения и съответната инструкция за действия при аварии и злополуки.

Раздел II
Електрофилтри

Чл.557. Достъп до помещенията, съоръженията и частите на електрофилтрите има само персоналът, който служебно е ангажиран с тяхното обслужване и ремонт. Редът за достъп в тези помещения и съоръжения се урежда с инструкция на работодателя.

Чл.558. При експлоатацията на електрофилтрите се спазват изискванията на глава шеста, раздел II от Правилника за безопасността на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения.

Чл.559. При обслужване на електрофилтрите и работа в камерите на електрофилтрите задължително да се ползват личните предпазни средства, определени за този този вид работи и за работи в уредби за напрежение над 1000 V.

Чл.5б0.(1) При обслужването на електрофилтрите се разрешава както групово, така и еднолично дежурство.
(2) Дежурният по ал.1 да бъде електромонтьор с не по-ниска от IV квалификационна група по отношение на знанията му по електробезопасност по смисъла на Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения.

Чл.561 .(1) Оперативните действия по време на дежурството могат да се извършват само извън килиите и огражденията за напрежение над 1000 V.
(2) Забранява се за дежурния персонал отварянето на вратите на килиите, свалянето на огражденията, отварянето на люковете, както и влизането и извършването на работи в отворени коли, камери и други пространства със съоръжения към електрофилтъра или части от него.

Чл.562.(1) Забранява се почистването на изолатори за високо напрежение в изправителната уредба на електрофилтъра по време на еднолично дежурство от дежурния.
(2) Почистването по ал.1 да се извършва от друго лице с не по-ниска от III квалификационна група в присъствие на дежурния.

Чл.563.(1) Помещенията на токоизправителните уредби да се обзавеждат с постоянно действаща изправна вентилация.
(2) Забранява се престоят на хора в помещенията по ал.1 в случай, че вентилационната система е неизправна или не осигурява чистота на въздуха съгласно хигиенните норми.

Чл.564. Вратите на изправителната подстанция, на камерните пространства и на площадките на електрофилтрите в случаите, когато дежурният персонал отсъства, да се заключват, като ключовете се съхраняват от дежурния.

Чл.565.(1) Прахът от камерите на електрофилтрите редовно да се изпуска през клетъчни затвори.
(2) Да не се допуска натрупване на прах в камерите на електрофилтрите и димоходите.

Чл.566.(1) Изтръскващите механизми да се включват не по-често от един път на 30 min, като продължителността на всяко изтръскване да е не по-малка от 5 min.
(2) Изтръскващите механизми на електрофилтрите, в които може да се утаи взривоопасен прах, да работят непрекъснато.

Чл.567. Ремонтни работи по електрофилтрите и електрозахранващите устройства могат да се извършват само с писмен наряд, издаден от главния енергетик на предприятието или от друго лице, отговорно за експлоатацията на уредбата, което да притежава V квалификационна група.

Чл.568. Ремонтните работи да се извършват най-малко от двама човека, единият от които да притежава IV квалификационна група.

Чл.569. Включването на напрежение за проба по време на ремонта или след завършването му да се извършва от дежурния по нареждане на лицето, издало наряда за ремонт, след извеждане на персонала, извършващ ремонта, извън уредбата, поставяне на постоянните ограждения, затваряне на всички отвори и люкове и проверка за отсъствието на горими и избухливи тазове.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. За неизпълнение и нарушение на правилника виновните лица носят отговорност съгласно изискванията на Кодекса на труда и други нормативни актове.
§ 2. “Обект” се разбира териториално обособена зона (радиална или линейна), на чиято територия се изпълняват работи, свързани с производството на цимент и етернитови изделия.
§ 3. “Опасна зона" се разбира територията във и около обекта, която крие потенциална опасност при ползване на уредбите, машините и съоръженията.
§ 4. “Парапет“ е предпазно съоръжение на всякакъв вид стълби, площадки, балкони, скелета, платформи, люлки и преходни мостчета, криещи опасност от падане от височина. Парапетът е с височина, не по-малка от 1,0 m, издържа хоризонтална или вертикална сила, не по-малка от 400 N/m, обезопасен е с 0,15 m бордова дъска, има гладка ръкохватка и междинни хоризонтални връзки между вертикалите.
§ 5. “Бригадир” по смисъла на този правилник е работник, на който е възложено от работодателя или началник цеха да организира и ръководи трудовия процес при извършване на отделни или комплексни работи от двама и повече работници.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. Този правилник се издава на основание чл.276, ал.З на Кодекса на труда и отменя Правилника по безопасността на труда при производство на цимент и азбестоциментови изделия, отпечатан във ведомствено издание на Министерството на строежите и строителните материали и ДСО “Цимент и строителна керамика”, С., 1972 г.
§ 7. Указания по прилагане на правилника дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.
§ 8.(1) Цялостният контрол по безопасността на труда се осъществява от Главната инспекция по труда при Министерството на труда и социалната политика и нейните регионални поделения.
(3) Националната служба за противопожарна охрана контролира спазването на нормативните актове по пожарна безопасност.
(4) Техническият надзор на машините и съоръженията с повишена степен на опасност се осъществява в съответствие с действащата нормативна уредба от Държавната инспекция за технически надзор при Комитета по стандартизация и метрология и ведомствения технически надзор.