В-05-04-01 Правилник по безопасността на труда в гражданската авиация

Нормативна база
ЗАПАЗИ ЗА ПО-КЪСНО (1)
Please login to bookmarkClose

Министерство на транспорта

1989 г.

Правилникът по безопасността на труда в гражданската авиация е предназначен за персонала, който ръководи или извършва работи, свързани с обслужването и ремонта на обекти (техника и съоръжения) и при осигуряване изпълнението на дейности в гражданската авиация.
Правилникът е разработен от Института по въздушен транспорт при ДФ „Българска гражданска авиация Балкан” и е съгласуван с Министерството на народното здраве и социалните грижи, с Министерството на вътрешните работи — ЦУПО, с Транспортната хигиенно-епидемиологична инспекция при Министерството на транспорта и със заинтересованите предприятия на гражданската авиация.
Правилникът е съставен от колектив в състав: к.т.н. инж. Тонко Петков (ръководител), инж. Иван Павлов, инж. Михаил Йорданов, [н.с. инж. Петър Задгорски]

Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

РАЗДЕЛ I ПРЕДМЕТ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Чл. 1 (1) Цел на настоящия правилник е да регламентира цялостната дейност по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд (БЗУТ) в Гражданската авиация (ГА) на Република България, на територията на страната, представителствата й извън нея и в летателните апарати както на земята, така и в полетни условия. Правилникът не засяга изискванията, които са предмет на нормативната база, регламентираща безопасността на полетите.

(2) Настоящият правилник се издава на основание чл. 275, ал. 1 и 2 и чл. 276, ал. 3 от Кодекса на труда и Инструкция № 5 „За разработване и утвърждаване на единни и ведомствени правилници по БЗУТ (ДВ, бр. 61/1984 г.).
(3) Ръководителите на юридическите лица (тези на техните организационно-производствени и структурни единици и други организации с предмет на дейност, им щ отно иепие към гражданската авиация, извършването на авиационни услуги, стопанисването и/илй експлоатирането на обекти и/или апарати, свързани с гражданската авиация), са лично отговорни и са длъжни да създават безопасни и здравословни условия на труд и почивка, да осигуряват безопасни полети и безопасно движение, пожарна безопасност, опазване и възстановяване на околната среда в ръководените от тях обекти, производства, дейности.
(4) Осъществяването и провеждането на държавната политика по БЗУТ се осъществява в тясно сътрудничество с Министерството на народното здраве, Министерството на транспорта, Минитерството на вътрешните работи и професионалните организации.
(5) Правилникът е задължителен за всички организационно-производствени и структурни единици на гражданската авиация, независимо от ведомствената им подчиненост, както и за организациите, извършващи проучвателни, проектни и строително- монтажни работи за ново строителство, основен ремонт или реконструкция на обекти, предназначени за гражданската авиация.
Чл. 2. При непосредственото изпълнение на даден вид работи и дейности, освен изискванията на настоящия правилник, задължително трябва да се спазват и изискванията на други нормативни документи, свързани с БЗУТ.
Чл. 3. (1) При изработването на проекти за организация и изпълнение на строително-монтажна дейност, при изграждането на сгради и конструкции, разработването и създаването на нови машини и технологии в производствени и други обекти, да се предвидят и реализират конкретни мероприятия, осигуряващи БЗУТ, съобразно с установените изисквания. Тези мероприятия се обособяват в отделен раздел и се изискват и контролират от съответния инвеститор по време на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обекта.
(2) Произведените в чужбина машини, съоръжения и технологии се внасят, само ако отговарят на изискванията за БЗУТ.
(3) Всички доставени машини и съоръжения трябва да са снабдени с надписи на български език с цел да се осигурят условия за безопасен труд на работещите с тях лица.
(4) Въвеждането на нови технологии, машини и съоръжения, както и на нови видове суровини и материали, да се извършва само при спазване изискванията на ЗТСУ Наредба № 2/ 05.05.1986 г. за Противопожарните строително-технически норми, чл. 21, ал. 2 от Закона за народното здраве (ДВ, бр. 88/1973 г.) и действуващите стандарти.

РАЗДЕЛ II ДОПУСКАНЕ ДО РАБОТА

Чл. 4. Забранява се назначаването (сключването на трудов договор) на лица — работници и служители, и бригадири в ГА, които:
1. не са навършили 18-годишна възраст;
2. не са преминали предварителен медицински преглед в съответствие с Наредба № 3 за задължителни предварителни и периодични прегледи на работниците и служителите (ДВ, бр. 16/1987 г.);
3. не са правоспособни или нямат необходимата квалификация за съответната работа или дейност.
Чл. 5. (1) Забранява се допускането до производствена дейност на лица, които:
1. не са инструктирани и обучени, съгласно Наредбата за инструктажи и обучение на работниците и служителите по БХТ и ПО (ДВ, бр. 59/1970 г.);
2. не са снабдени или не използуват изискващите се лични предпазни средства, специално работно облекло и обувки:
3. имат противопоказни заболявания спрямо условията на работата, която ще извършват;
4. нямат необходимата правоспособност;
5. са в нетрезво състояние.
(2) Лица, ненавършили 18-годишна възраст, се допускат до работа в съответствие с Наредба № 4 за работите, които са забранени за лица от 15 до 18-годишна възраст (ДВ, бр. 44/1987 г.).
Чл. 6. (1) При провеждане на курсове и школи за подготовка на нови работници, обучение, повишаване на квалификацията или преквалификация на работници от една професия (летателен апарат или машина и съоръжение) в друга да се изучава специален предмет по охрана на труда и противопожарна охрана, съгласно Наредба № 8 за обучение и повишаване на квалификацията по ОТ и ПО (ДВ, бр. 51/1982 г.) и съответните програми.
(2) По време на учебна практика обучаваните се запознават със специфичните изисквания по ОТПО на съответното предприятие и работно място, като се спазва и правилникът по 6ТП0 на съответното учебно заведение.
Чл. 7. (1) Всички лица, участвуващи в летищното обслужване, трябва да са преминали уводен теоретичен курс на обучение.
(2) Уводният теоретичен курс на обучение трябва да се проведе не по-късно от три месеца от сключване на трудовия договор с работника.
(3) Положилите успешно изпит по теория и практика на летищното обслужване получават документ за правоспособност и допускане до самостоятелна работа като се отбелязват машините, с които работникът има право да работи самостоятелно.
(4) Периодично, но не по-рядко от веднъж на две години, трябва да се провеждат опреснителни курсове с участниците в летищното обслужване.
(5) В случай на системно отклонение от зададените нормативи за качеството на извършваната работа при летищното обслужване, с работниците от съответната професия или специалност се провеждат извънредни опреснителни курсове, завършващи със зачот.
Чл. 8. (1) Допускането на водачите за работа на летището се разрешава сама след като се изучат зачислените им машини и съоръжения, специалното им оборудване, изискванията по безопасността на труда, при ремонт и експлоатация на машините, установените правила за движение в района на летището, редът за подвеждане на специализираните машини към самолетите и отвеждането им от тях.
(2) Преди да се допусне на работа в летището, всеки водач е длъжен да премине стаж, първоначално обучение от 5-25 дни, под ръководството на опитен водач, при спазване на всички операции по обслужване на самолетите, специалните машини и механизмите. При това водачът е длъжен да осъществи:
1. не по-малко от 10 последователни успешни подхода към самолетите на преден ход и не по-малко от 20 — на заден ход на специалните автомобили, предназначени за техническо обслужване на самолетите ;
2. не по-малко от 15 последователни успешни подхода към самолетите на преден ход и 25 — на заден ход с машини и механизми, предназначени за товарене и разтоварване на самолетите.
След завършване на първоначалното обучение (5-25 дни) се извършва проверка на знанията и уменията на обучавания от определена постоянно действуваща комисия и за резултатите от изпита се съставя протокол. След завършване на курса и успешно положен изпит, обучаващият е длъжен да запише в специален дневник, съхраняван от определено със заповед длъъжностно лице, че обучаваният е усвоил практически правилата за обслужване на съответните типове самолети, продължителността на обучението и типовете машини, на които е обучаван;
3. комисията е в състав: началник автобаза (гараж) (или друго длъжностно лице, отговарящо за самолетообслужващата техника), отговорник по БТ и движението, представители на техническия отдел, както и други лица, които имат отношение към Правилника за движение в района на летището, схемите за подхода към самолетите: изискванията на безопасността на труда и движението при манипулиране със специални машини и механизми, както и управление на агрегатите, монтирани върху тях.
(3) Водачи, допуснати със заповед за самостоятелна работа на летището, получават от началника на летището (или от упълномощено от него лице) удостоверение за правоуправление на съответния вид специализирана машина или съоръжение на територията на летището.
Чл. 9. (1) До техническо обслужване и ремонт на авиационна техника се допускат лица, които имат необходимата техническа подготовка и правоспособност, удостоверена със свидетелство съгласно изискванията на Държавната въздухоплавателна инспекция.
(2) Когато общата техническа и авиационна подготовка, изучаването на определен тип летателни апарати и др. се извършва в Учебния център на гражданската авиация, за завършили се смятат тези курсисти, които са взели предвидените в дадения курс изпити с оценка не по-ниска от „Много добър” (5).
Чл. 10. Допускането до работа на жени — работнички и служителки, да става съгласно Наредба № 5 за работи, подходящи за жени и за работи, които се определят за жени (ДВ, бр. 1/1968 г.).

РАЗДЕЛ III
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДОВИЯ ПРОЦЕС

Чл. 11. Ползуването на производственото оборудване — машини, съоръжения, инструменти и приспособленията към тях, да съответствува на характера на извършваната работа, както и на работната или околната среда. Оборудването да е в изправност, да е осигурено и снабдено с инструкции по БТПО.
Чл. 12. Забранява се едновременната работа в една вертикала на повече от едно работно място, ако не са осигурени необходимите предпазни съоръжения за безопасност на лицата, намиращи се под най-горното работно място.
Чл. 13. (1) Забранява се работата на височина, по-голяма от 1,5 м от пода или терена, ако не е осигурена безопасност срещу падане на изпълняващите я лица или предмети.
(2) При условията на предходната алинея, работните места да се обезопасят с парапет, а ако това е технически невъзможно или нецелесъобразно, да се използуват предпазни колани, осигуряващи срещу падане, като местата за тяхното закачане се определят от съответния низов ръководител (н-к цех, смяна, бригада).
(3) Работещите на височина да поставят инструментите си в специална чанта. Същите да им се предоставят преди започване на съответната работа.
Чл.14. Забранява се присъствието на лица, неангажирани пряко в производствените процеси в опасните зони на оборудването, машините и съоръженията.
Чл. 15. При работа с материали, които отделят пожаро- и взривоопасни пари или газове, се забранява пушенето, ползуването на открит огън, работата на двигатели с вътрешно горене без искроуло- вители, нагревателни уреди и инструменти, при ползуването на които могат да се образуват искри, както и на електрически съоръжения, чиято степен на защита не отговаря на класа на помещението или на околната среда по отношение на пожарна цвзривна безопасност.
Чл. 16. (1) Забранява се производствена дейност на открито при пороен дъжд, гръмотевична буря, обилен снеговалеж, при гъста мъгла, през тъмната част на денонощието, при прекъсване на изкуственото осветление, както и при скорост на вятъра над 12 м/сек, ако не са предвидени други изисквания за съответния вид дейност.
(2) При посочената в предходната алинея скорост на вятъра, освен преустановяване на работата се забранява и всякакво движение на работниците в опасната зона на оборудването, машините и съоръженията.
Чл. 17. Определянето на зоните и работните места, криещи потенциални опасности, както и указанията, забраните, предупрежденията и други, които следва да се спазват при извършване на съответната дейност, да стават със знаци по БДС 11010-73 — „Знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана”, с предпазни табелки и подходящ надпис.
Чл. 18. (1) При допускане на аварийни, тежки и смъртни злополуки, съответният командир на авиоотряд, ръководителят на подразделението, в което е станала злополуката, незабавно да информират за станалото по реда на чл. 12 от Правилника за регистриране и отчитане на трудови злополуки (ДВ, бр. 37/1966 г.).
(2) В комисиите, назначени за разследване и анализиране на злополуките, задължително трябва да се включват и органите по БЗТУ (БТ).
(3) Регистрирането и отчитането на трудовите злополуки да се извършва в съответствие с Правилника за регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Чл. 19. Всеки летец, техник или служител, констатирал нарушение на настоящия правилник, трябва незабавно да съобщава за това на непосредствения си ръководител. Същото се отнася и при забелязана неизправност по механичните и повдигателните средства, машини и съоръжения, и т.н., която представлява опасност за живота и здравето на работниците и служителите или води до възникване на експлозия или пожар.
Чл. 20. Ръководният инженерно-технически и летателен персонал от гражданската авиация е длъжен:
1. да се явява навреме на работа, добре отпочинал, бодър и в трезво състояние, което осигурява безупречно изпълнение на възложените му задачи;
2. да поддържа в ред и чисто работното си място, да пази из- правна използуваната или обслужваната от него авиационна и само- летообслужваща техника, машините и съоръженията, уредите и инструментите;
3. по време на работа да ползува само изправни механични и повдигателни средства, машини, съоръжения и инструменти, както и съответните лични предпазни средства и предпазно работно облекло. Задължително да консумира полагащите му се тонизиращи напитки и предпазна храна съгласно предписанията на медицинските органи;
4. да отстранява своевременно станалите повреди по експлоатираната или обслужвана от него авиационна и самолетообслужваща техника, машини, съоръжения, уреди, инструменти и т.н. В случай че няма такава квалификация и правоспособност, незабавно да уведоми прекия си ръководител, който е длъжен да вземе необходимите мерки;
5. да проверява предварително изправността на летателните апарати, машини, съоръжения, транспортни и повдигателни устройства, инсталации и т.н. и да ги пусне в действие, едва гокато се увери в тяхната пълна изправност и се оформи съответната документация.
Чл. 21. (1) За организиране, ръководство и извършване на контролно-превантивна дейност по безопасността на труда, за което се изисква специална квалификация, във всяко предприятие или подразделение от ГА, в зависимост от естеството на работата и броя на състава му, се назначава един или повече специалисти за отговорници по безопасността на труда, чиито функции, права и задължения се определят от съответните нормативни документи за ведомствените органи по охрана на труда (безопасност на труда) и Статута на инспекция „ТНБТД” при БГА.
(2) Цялостната организационна и контролно-превантивна дейност по безопасността на труда и движението, безопасната експлоатация на поднадзорните средства и съоръженията с повишена опасност, опазването и възстановяването на работната (окол- ната) среда в БГА се осъществява от инспекция по „Технически надзор, безопасност на труда и движението” (ТНБТД) и Дейните звена в структурните подразделения на ГА.
(3) Устройството, правата и задълженията на инспекцията по ТНБТД и нейните звена, са регламентирани от Кодекса на труда, Постановление № 15 на МС и ЦС на БПС (ДВ, бр. 58/1973 г.), Правилника за устройството, правата и задълженията на ведомствените органи по охрана на труда, Правилника за технически надзор върху съоръженията с повишена опасност, утвърден с Постановление № 34 на МС от 01.09.1983 г., нейния статут ат 1985 г. и други държавни и ведомствени нормативни документи.

РАЗДЕЛ IV
ПРАВА, ОТГОВОРНОСТИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО БЗУТ

Чл. 22. (1) Ръководителите от системата на гражданската авиация са лично отговорни и длъжни да осигуряват в ръководените от тях подразделения и дейности комплексни условия за БЗУТ и противопожарна охрана съгласно чл. 275 от КТ и Постановление № 15 на МС и ИС на БПС от 1973 г.
(2) Отговорността за изпълнение на мероприятията по безопасността на труда в структурните подразделения, аерогарите. авиоотрядите, авиотехническите бази (АТБ), управление въздушно движение (УВД) носят: ръководителят на поделението (подразделението, звеното), неговият заместник по техническите въпроси или главният инженер, н-к аерогари, АТБ, УВД, командири на авиоотряди и летателни апарати, ръководител на цех (смяна) регламентно-техническо (оперативно-техническо) обслужване, бригадите или ръководителите на енергетични и технически производствени бригади (групи), авиостопанства, ГСМ, складови стопанства и т.н.
(3) Контролът за изправното състояние и безопасната експлоатация и поддържане на сгради, летателни апарати, аерона- вигационни и свързочни средства, летателни полета, транспортни и поднадзорни средства с повишена опасност, самолетообслужваща техника, ограждения, предпазни устройства, както и организацията по безопасността на труда и движението се възлага на ръководителя на поделението (подразделението, звеното) и неговия заместник по техническите въпроси.
Чл. 23. (1) Непрекъснатото подобряване на БЗУТ се осъществява с единния план за социално-икономическо развитие на ГА. С предвидените в него средства се изпълнява съответната програма за подобряване на безопасните и здравословни условия на труд.
(2) Юридическите лица, с предмет на дейност, свързана с ГА, съвместно със съответните профсъюзни органи, в рамките на националната програма, изработват и приемат програми за подобряване условията на труд и почивка. За целта се осигуряват необходимите средства и в плановете за социалното развитие и в колективните трудови договори.
(3) Ръководителите на ГА от различните нива, са длъжни да осигуряват прилагането и спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в ръководените от тях предприятия, производства и дейности.
(4) Ръководителите на ГА осигуряват прилагането на ергономични правила и въвеждането на нормите за промишлена естетика и опазване на работната и околната среда с цел да се създадат благоприятни условия и привлекателна обстановка за труд и почивка.
Чл. 24. Стопанският ръководител на ГА и ръководителят на поделение в ГА е длъжен:
1. да осигурява БЗУТ в ръководеното от него звено (подразделение, производство, дейност);
2. да осигурява актуализирането, разработването и утвърждаването на инструкции за безопасност на труда и противопожарна охрана;
3. чрез своите заместници, главни инженери, н-к летища, главни специалисти, ръководители на отдели и производствени звена и други длъжностни лица, да осигурява инструктаж, обучение и проверка на знанията по безопасността на труда (движението) и противопожарната охрана (БТДПО) на целия персонал;
4. да осигурява разработването и утвърждава след съгласуване със съответния профкомитет при организацията плана с мероприятията за подобряване безопасността на труда и пожаробезопасни условия на труд, които включват внедряване на нова техника и технологии, механизация и автоматизация на тежките, трудоемките, опасните и вредните за здравето и живота на работниците операции (работи, дейности), като упражнява контрол за реализацията му;
5. преди започване на ново строителство, реконструкция, модернизация, разширение или ремонт, да разработват и съгласуват със съответните органи конкретни мероприятия и решения по безопасността на труда, движението и противопожарната охрана, отговарящи на изискванията на нормативните документи по този въпрос;
6. да осигурява рационален режим на труд и почивка на работниците и служителите от повереното му поделение (подразделение, звено);
7. да осигурява необходимите средства и контролира доставката, съхранението и ползуването на специално работно облекло, лични и колективни предпазни средства и безплатна предпазна храна и напитки;
8. съвместно с профкомитета на съответната основна проф- съюзна организация, да разглежда периодично изпълнението на програмите за подобряване условията на работната среда, състоянието на производствения травматизъм и професионални заболявания, като набелязва конкретни мерки за подобряването им;
9. да осигурява своевременно изпълнение на дадените предписания от държавните (ведомствените) и обществените контролни
органи по БЗУТ и ПО;
10. да взема необходимите мерки за въздействие върху лицата, нарушили изискванията по БЗУТ и ПО при изпълнение на служебните (производствените) си задължения;
11. да уведомява органите на прокуратурата, охраната на труда при професионалните съюзи и висшестоящите органи по безопасността на труда за допуснатите смъртни и аварийни злополуки;
12. да организира разследване и регистриране на злополуките, да анализира причините и да взема мерки за избягването им.
Чл. 25. Заместникът на съответния ръководител по чл. 24, в чиито функционални задължения са включени отговорности по летателните въпроси, безопасността на полетите или експлоатацията, от системата на ГА е длъжен:
1. да изпълнява задълженията, посочени в предходния член, като по точки 11 и 12 прави предложения пред ръководителя;
2. да осигурява разработването, съгласуването и утвърждаването на инструкции за БП и ПО и да запознава с тях лицата в тяхно подчинение;
3. да организира и ръководи разработването на перспективни и годишни планове за подобряване условията на труд и почивка в ръководените от него дейности;
4. да участвува в комисии по разследването и отстраняването на причините, довели до аварийни и смъртни злополуки, станали в ръководения от него сектор;
5. да осигурява своевременно освидетелствуване и правилно експлоатиране на летателните апарати;
6. при отсъствие на ръководителя и неговия заместник по техническите въпроси да изпълнява задълженията както по настоящия член, така и по чл.чл. 24 и 26 от правилника.
Чл. 26. Заместникът на ръководителя по чл. 24, в чиито функционални задължения са включени отговорности по техническите въпроси (гл. инженер и др.), е длъжен:
1. да изпълнява задълженията, посочени в предходния 25 член от правилника;
2. да осъществява непосредствено и системно ръководство и контрол за прилагане на безопасни методи на работа, да осигурява безопасността на полетите в техническо отношение и за създаване на БЗУТ и пожаробезопасни условия за работа в поверените му звена, производства и дейности;
3. да ръководи своевременното изработване и да следи за точ- ното спазване на перспективните и годишните планове по БТПО;
4. да контролира целенасоченото изразходване на средствата, определени за подобряване условията на труд и почивка;
5. да следи и контролира изпълнението на изискванията по БЗУТ и ПО както при разработването на проектите за нови производствени мощности, преустройството на съществуващите такива, монтаж на нови оборудвания и ограждения, така и при тяхното осъществяване и въвеждане в експлоатация;
6. да следи и контролира внесените машини, съоръжения и летателни апарати от други страни да отговарят на изискванията за БЗУТ и ПО в нашата страна, отразени в съответния БДС и в нормативни актове;
7. да организира снабдяването на инженерно-техническия и летателния (ръководен и изпълнителен) състав с актуализирани правилници и инструкции за безопасна работа (труд) със съответната мащина, съоръжение, и летателен апарат и да участвува съвместно с ведомствените органи по БТ и ПО в поделението и инспектора по ОТ към съответния профкомитет в комисия за провеждане на проверочен изпит за знанията и уменията по БТПО на инженерно-техническия и летателния персонал;
8. да следи за правилното и своевременно провеждане на отделните видове инструктажи и обучение по БТ, анализирането, воденето и отчитането на трудовите злополуки и професионалните заболявания;
9. да следи за редовното и правилно снабдяване, ползуване и съхраняване на специалното работно облекло и личните предпазни средства, както и за раздаването и ползуването на предпазни храни и напитки;
10. да следи за своевременното придобиване на правоспособност (допуск) до самостоятелна работа и присъждане на квалификационни групи на съответните длъжностни лица;
11. да организира изготвянето на отчети и анализи за състоянието на травматизма, професионалните заболявания и изпълнението на плановите мероприятия по БЗУТ, които да се разглеждат пред съответните колективни ръководни органи;
12. при отсъствие на ръководителя и неговия заместник по летателните въпроси (безопасността на полетите, експлоатацията), да изпълнява задълженията както по настоящия член, така и по чл.чл. 24 и 25 от настоящия правилник.
Чл. 27. Ръководителите на летища, летателни центрове за УВД, авиотехнически бази, авиоотряди, производствени звена, отдели и др. са длъжни:
1. да изпълняват и контролират спазването на изискванията по БТД и ПО;
2. да ръководят, контролират или пряко да участвуват при съставянето на инструкции по БТПО. изисквани от правилника;
3. да спазват изискванията за БЗУТ и ПО в разработваните от тях технологии, проекти и др,;
4. да организират и контролират провеждането на инструктажи, обучение и проверка знанията по БТ и ПО на длъжностните лица, ръководени от тях;
5. да отговарят за изправното състояние и безопасна експлоатация на използуваните или поддържаните от техните подчинени летателни апарати, транспортни средства, машини и съоръжения, както и личните и колективни предпазни средства;
6. да осигуряват обучението на необходимия брой лица от състава на ръководените от тях звена, за оказване на първа долекар- ска помощ на пострадалите при трудови злополуки и ликвидиране на аварии и пожари;
7. да разработват и предлагат за утвърждаване мероприятия за подобряване БЗУТ и ПО;
8. да участвуват в разследване на допуснатите в звената им злополуки;
9. да изпълняват точно и в срок предписанията, дадени от държавните (ведомствените) контролни органи по БЗУТ и ПО.
Чл. 28. Ръководителите на смяна в производствено звено (бригада, цех и др.) са длъжни:
1. да реализират мероприятия по БТ в ръководените от тях производствени звена по професии и дейности;
2. да следят системно за изправното състояние и правилното поддържане, обслужване и експлоатация на авиационната техника;
3. да следят за изправността на електросъоръженията и защитата към тях;
4. да следят за точното спазване на инструкциите и правилниците по БТПО и за ползуването на специалното работно облекло и личните предпазни средства;
5. да следят за поддържане на чистота и ред на работните места и проходите в района, който ръководят;
6. да не допускат ползуването на неизправни машини, съоръжения, инструменти, приспособления и др.;
7. да възлагат на подчинените си само работа (дейности), отговарящи на тяхната квалификация и правоспособност;
8. да провеждат своевременно и качествено съответните инструктажи, обучение и проверка на знанията и уменията по БТПО;
9. да не допускат до работа новопостъпили или преместени (преназначени) работници, без да са преминали съответния инструктаж;
10. да разследват и анализират причините за всяка допусната
трудова злополука и професионално заболяване и да разработват мероприятия за отстраняването им и за подобряване на условията на труд и почивка;
11. да предлагат на ръководството за награди или санкции на длъжностни лица в зависимост от техния личен принос за постигане на БЗУТ, съгласно Постановление № 35 на МС и ЦС на БПС. от 17.08.1982 г.
Чл. 29. Лицата, допуснати до летателна дейност като екипажи на въздухоплавателно средство (ВС), трябва да отговарят на изискванията, определени от Закона за Гражданското въздухоплаване в НРБ; основните правила за полети във въздушното пространство; Ръководството за летателна експлоатация; Наставлението за провеждане на полетите в ГА; Наредба № 4018 за работ- ното време, норми за полетно време и почивките на летателния състав, спомагателния персонал от състава на екипажа, ръководителите на полети и авиодиспечерите от ГА на Република България, а също и на следните изисквания по безопасността на труда:
1. целият екипаж на летателен апарат (ВС) трябва да е завършил курс за обучение и да е инструктиран съгласно Наредбата за инструктажи и обучение на работниците и служителите по БХТПО (ДВ, бр. 59/1950 г.);
2. членовете на екипажа трябва да могат правилно да ползуват личните предпазни средства, които са необходими в процеса на работата им;
3. членовете на екипажа трябва да са запознати и да умеят да прилагат правилата за даване на първа медицинска помощ при авария и злополука;
4. длъжностните лица от ръководния състав, които имат право да пилотират даден тип летателен апарат и участвуват в полета като проверяващи или обучаващи, се явяват старши командири на екипажа и носят пълната отговорност за сигурността на полетите, а тези, които не притежават такова право, са длъжни да изпълнят своите задължения, без да влизат в пререкания с екипажа. Анализът на констатираните пропуски и нарушения по спазване на изискванията за безопасност на труда и почивка се извършва след завършване на полета и спиране на двигателите. За целта се съставя протокол по образец и се информират зам.-ръководителите по летателните и техническите въпроси.
Чл.ЗО. Командирът на летателния апарат е длъжен да провежда съответни мероприятия по безопасността на труда като се съобразява с конкретните условия и предприема всички необходими мерки за осигуряване безопасността на полета и труда, а именно:
1. системно контролира спазването на правилата и нормите, както и изпълнението на служебните инструкции за осигуряване безопасността на полета и безопасността на труда от членовете на екипажа;
2. провежда съответните видове инструктажи по безопасността, хигиената на труда и ПО с поверения му екипаж (по време на подготовката за полет);
3. оказва помощ и съдействие на ведомствените органи по безопасността на труда при изпълнение на тяхната контролно- превантивна дейност както на земята, така и в полетни условия;
4. контролира и сам ползува личните предпазни средства и специалното работно облекло съгласно утвърдения за целта списък;
5. следи за спазване на предполетната почивка на екипажа съгласно Наредба № 4018;
6. контролира морално-психическото състояние на екипажа, нивото на подготовка и дисциплината на отделните членове.
Чл. 31. Командирът на летателния апарат има право:
1. да изисква всички лица, намиращи се на борда, безупречно да изпълняват правилата за полет и всички негови указания, свързани с осигуряването на безопасността;
2. да взема необходимите мерки, включително сваляне от борда, спрямо лицата (пътниците), които не изпълняват неговите разпореждания и със своето поведение нарушават правилата за въздушните превози и поставят под съмнение безопасността на полета.
Чл. 32. (1) Останалият състав от екипажа е длъжен:
1. да знае и изпълнява изискванията на настоящия правилник;
2. да спазва правилата и нормативните документи, които разглеждат проблеми, свързани с БЗУТ и ПО, за осигуряване безопасността на полета и труда;
3. добре да познава и спазва безопасните начини за работа с поверената му техника съгласно Ръководството за летателна експлоатация и други нормативни документи в ГА;
4. да ползува и правилно да съхранява личните предпазни средства и специалното работно облекло;
5. да притежава необходимите знания и умения за даване на първа долекарска помощ и за боравене с аварийно-спасителните средства (АСС);
6. заедно с командира носи отговорност за неизпълнение на настоящия правилник, както и за допуснатите вследствие на това трудови злополуки.
(2) Стюардът (стюардесата), освен задълженията по предходната алинея, е длъжен:
1. да зарежда самолетната аптечка съгласно утвърдените норми;
2. да познава и спазва правилата и нормите по безопасността на труда при експлоатацията на преносимите кислородни бутилки, пожарогасители, спасителни жилетки и електроприборите за подгряване и затопляне на вода и храна;
3. да познава и спазва санитарно-хигиенните норми за съхраняване и ползуване на храна и напитки.
Чл. 33.Изпълнителският персонал (работниците), свързан с експлоатацията и техническото обслужване на авиационната и самолетообслужващата техника, е длъжен:
1. да поддържа ред и чистота на работното си място;
2. да работи само с инструменти, съоръжения и уреди, които познава и може да си служи с тях, за които притежава допуск за самостоятелна работа и е инструктиран за безопасната им експлоатация;
3. да употребява само изправни инструменти и други приспособления;
4. да спира незабавно работа в случай на забелязани неизправности по машините, уредите, инструментите и др. приспособления, които могат да причинят аварии, злополуки или пожар. В тези случаи работникът уведомява незабавно непосредствения си ръководител за вземане на съответни мерки;
5. да ползува съответните лични предпазни средства, когато естеството на работата налага това;
6. да проверява преди започване на работа изправността на машините и съоръженията и след като се убеди в изправността им да започне работа;
7. да спазва правилата и нормите, които ще гарантират както неговата безопасност, така и тази на околните работници или граждани и на материалното имущество, и да уведомява съответния ръководител за всяка станала злополука.
Чл. 34. Работникът-изпълнител, заедно със съответния ръководител, носи отговорност за неизпълнение на задълженията, предвидени в настоящия правилник, както и за злополуките, произлезли вследствие това неизпълнение.
Чл. 35. Началниците на складове, магазинерите и снабдителите се задължават:
1. да спазват съответните изисквания на Правилника по безопасността на труда при товаро-разтоварни работи (Д-05-001), както и специфичните изисквания за съхранение на авиационните части и агрегати, на пожаро- и взривоопасни и вредни за здравето вещества и материали;
2. да складират споменатите материали и др. съобразно техни- ческите и паспортните им изисквания.
Чл. 36. (1) Бригадирът (ръководител група) е длъжен:
1. да предлага за обсъждане план-график за изпълнение на конкретни мероприятия за подобряване на условията на труд;
2. да оформя предложения пред ръководството на поделението (звеното) за включване в перспективния план на онези мероприятия, които общото събрание утвърди;
3. да предлага разпределение на членовете на колектива за изпълнение на залегналите в плана на бригадата мероприятия по безопасността на труда;
4. да предлага показателите за вътрешните правила за организация на работната заплата в бригадата, по които ще се оценява личният принос на всеки член за решаване на проблемите по БП и ПО и ще се определя коефицент за трудовото му участие;
5. да прави оценка на състоянието на производствения травматизъм, авариите, пожарите и професионалните заболявания, с които да запознава колектива;
6. да запознава колектива с резултатите от прилагането на първата степен на тристепенния контрол по БЗУТ;
7. да съхранява необходимата нормативно-техническа документация по БТ (правилници, стандарти, инструкции);
8. да създава условия за обучение на членовете на бригадата по безопасните методи на работа и сам да ги обучава;
9. да предприема мерки за въздействие върху нарушителите;
10. да познава изискванията на законите, правилниците, постановленията, стандартите, нормите, правилата и на други нормативни документи по БТ, отнасящи се до конкретната работа на бригадата;
11. да дава личен пример за стриктно спазване на изискванията по безопасността на труда, правилника за вътрешния трудов ред, за висока производствена и трудова дисциплина;
12. да не допуска до работа неинструктирани и необучени лица и такива без лични предпазни средства;
13. да не допуска до работа работници в нетрезво състояние, като уведомява за това по-висшестоящия си ръководител;
14. да предлага заявките и да контролира доставките и оборудването на членовете от бригадата със средствата за индивидуална и колективна защита;
15. да внася предложения пред съвета на бригадата за стимулиране на тези работници, които спазват всички изисквания на нормативните актове по БХТ и ПО и не допускат нарушения;
16. да предлага съвместно с работническия инспектор планове за повишаване квалификацията по безопасността и хигиената на труда на всички членове от бригадата;
17. да налага наказания на нарушителите на нормите и правилата за безопасна работа в съответствие с правата, дадени му от Дисциплинарния устав, Кодекса на труда и други актове.
(2) Преди започване на работа бригадирът заедно с работническия инспектор е длъжен да провери:
1. изправността на технологичното оборудване;
2. изправността на инструментите, блокировките, предпазните устройства, приспособленията, огражденията;
3. осветеността на работните места;
4. изправността на вентилационната система;
5. безопасно ли са разположени по работните места детайлите, заготовките, материалите;
6. по местата ли са предупредителните табелки и знаците по БТ;
7. наличието на личните предпазни средства;
8. чистотата на работните места;
9. свободни ли са преходите;
10. налице ли са други специфични условия за гарантиране на достатъчна безопасност на всички работни места;
(3) По време на работа бригадирът е длъжен да проверява и контролира:
1. безусловното спазване на конкретните инструкции за безопасна работа (за безопасно изпълнение на производствените операции), на раздела по безопасността на труда, от технологичните карти и конструкторската документация;
2. стриктното спазване от всеки член на колектива на технологичната и трудовата дисциплина:
3. ефективната работа на вентилационната система;
4. да спира работата при всички случаи, когато нарушенията застрашават живота и здравето на работещите или са създадени условия за възникване на пожар, като уведоми за това по-горе- стоящия си ръководител.
Чл. 37. (1) Целият ръководен и изпълнителски персонал при постъпване на работа трябва да отговаря на условията на чл. 4 от този правилник.
(2) За да се осъществи първоначално обучение на работник, новоназначеният се прикрепва с писмена заповед към опитен работник за срок от 5 до 25 дни. Допускането до самостоятелна работа се разрешава след успешно положен изпит пред съответна комисия и след издаване на служебна бележка - Образец № 4.
(3) След встъпване в длъжност работникът (служителят) от гражданската авиация е длъжен:
1. да се явява на работното си място само отпочинал, трезвен, със съответното работно облекло и лични предпазни средства (ръкавици, маска, антифони и т.н.);
2. да спазва културата на работното място, като същото се почиства, а материалите и инструментите се подреждат;
3. за работа в седнало положение да използува ергономични столове, съответствуващи по конструкция на изискванията за дадена професия;
4. да не се отклонява от работното място без знанието и разрешението на непосредствения си ръководител;
5. при движение из територията на предприятието да използува само определените и маркираните за целта пешеходни пътеки;
6. при извършване на определен вид работа да спазва изискванията на инструкциите за безопасна работа, правилниците по безопасността на труда (държавни и ведомствени) и знаците по БТ (забраняващи, задължаващи, предупреждаващи и насочващи), както и противопожарните изисквания;
7. да работи с повдигателни съоръжения, кранове, кари и т.н. само след придобиване на необходимата правоспособност;
8. да работи на машини и задвижващи ги механизми, само когато те са технически обезопасени;
9. да почиства, смазва и проверява машините, само когато те не са в движение;
10. да спазва трудовата дисциплина и правилника за вътрешния трудов ред;
11. да не предоставя поверените му за работа машини, агрегати и механизми на други лица;
12. при трудова злополука незабавно да съобщава на прекия си ръководител и да сигнализира за груби нарушения по БЗУТ от други лица;
13. да оказва първа помощ при злополука, като при необходимост изисква бърза медицинска помощ от здравния пункт;
14. да записва констатираните ежедневни нарушения в журнал от първата степен на тристепенния контрол.

Глава втора САНИТАРНО-ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ

РАЗДЕЛ I. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 38. Организациите, проектиращи обекти на ГА, се задължават чрез разработваните от тях проекти за ново строителство, модернизация или реконструкция на обекти от ГА да осигурят нормени санитарно-хигиенни условия на работната среда, условия на труд и санитарно-битово обслужване на работниците.
Чл. 39. Ръководставата на ГА се задължават да поддържат в постоянна изправност сградите, оборудването и съоръженията, които въздействуват върху факторите и параметрите на работната среда.
Чл. 40. Когато нормените параметри на факторите на работната среда не могат да бъдат осигурени със съвременни технически средства, работниците се задължават да ползуват лични предпазни средства и специално работно облекло и обувки съгласно утвърдения за целта списък.

РАЗДЕЛ II. САНИТАРНО-БИТОВО ОБСЛУЖВАНЕ

Чл. 41. Ръководствата на ГА се задължават да осигурят социално-битови условия (битова база) за обслужване на производствения и административно-управленческия персонал с нормени санитарно-хигиенни изисквания - условия за хранене, за преобличане, за съхраняване, изпиране и изсушаване на специалното работно облекло; за кратък отдих;за санитарно-хигиенно и медицинско обслужване; за възстановяване на трудоспособността; за нормал- на административна и техническа работа; за спортни и културни занимания и провеждане на културни мероприятия; за пряко търговско обслужване; за превоз на персонала от местоживеенето до местоработата и обратно (ако се работи извън чертите на населеното място); за нормална производствена дейност през студените периоди от годината и други.
Чл. 42. При работа на открити полигонни условия помещенията за затопляне и местата, където се прави инструктаж на работниците, трябва да са обзаведени с пейки, маси, аптечки и носилки за даване на първа долекарска помощ на пострадалия.
Чл. 43. Тоалетните и пътеките, водещи до обектите от битовата база, трябва да се поддържат постоянно чисти и свободни за преминаване, а ако се използуват и през тьмната част на денонощието — да са осветени.
Чл. 44. На всеки работник следва да се предостави гардеробно шкафче за самостоятелно ползуване с две прегради — една за лично и една за специално работно облекло.
Чл. 45. Когато в една работна смяна на дадено поделение (звено) работят повече от 20 жени, задължително се осигурява стая за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени според изискванията на Наредба № 11/2.03.1987 г. на МНЗ и ЦС на БПС (ДВ, бр. 57/24.07.1987 г.).
Чл. 46. (1) Във всяка аерогара, производствено звено и т.н. трябва да бъдат оборудвани битови помещения в съответствие с действуващите санитарни норми.
(2) При работа в неотоплявано помещение или на открито при температура на въздуха по-ниска от 0° трябва да бъдат оборудвани отоплени помещения за личния състав и подсушаване на работното облекло.
Чл. 47. Умивалните към столовете трябва да са снабдени със смесителни батерии и осигурени с топла и студена вода, сапун и други измиващи средства, салфетки за еднократна употреба и сешоари.
Чл. 48. Всяка бригада трябва да бъде снабдена с аптечка, заредена с медикаменти и превързочни материали за оказване на първа долекарска помощ,и крамерови шини за мобилизация.

РАЗДЕЛ III
ПАРАМЕТРИ НА ФАКТОРИТЕ НА РАБОТНАТА СРЕДА

Чл. 49. На оценяване подлежат елементите на условията на труд по показатели, определени от съответните БДС.
Чл. 50. (1) Температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха в производствените помещения трябва да са в съответствие с БДС 14776-87.
(2) Когато по технико-икономически съображения е нецелесъобразно да се осигурят нормативните изисквания за микроклимата, органите на Държавния санитарен контрол и ТХЕИ имат право да допускат отклонения при условие, че се съставят задължителни рационални режими на труд и почивка, утвърдени от МНЗСГ и се ползуват съответни лични предпазни средства, специално работно облекло и обувки.
Чл. 51. Пределно допустимите концентрации на вредни вещества във въздуха на работната зона са определени с Наредба № 30 и 5007 (ДВ, бр. 88/1971 г., изм. и доп. ДВ, бр. 61/1977 г.), в съответствие със санитарно-хигиенните норми по БДС 16608-87.
Чл. 52. В производствени помещения, където се отделят вредни газове и пари, е необходимо системно да се проверява съдържанието им във въздуха.
Чл. 53. (1) Машините и съоръженията, отделящи вредни газове и прах (електродъговозаваръчни машини, абрихтмашини, дърводелски циркуляри и др.), трябва да бъдат оборудвани с ефективно действуващи местни аспирационни (смукателни) уредби или други подходящи средства.
(2) Производствата, свързани с използуване или отделяне на вредни вещества, трябва да се разполагат по възможност изолирано от другите работни помещения, като се търси тяхната най-висока степен на механизация и автоматизация.
Чл. 54. (1) Подовите настилки в производствените помещения трябва да са равни, с нехлъзгава повърхност, да не отделят прах и вредни вещества и да осигуряват безопасен достъп за почистването им.
(2) Отложеният по подовете прах трябва да се отстранява периодично, а на силно запра шаващи се места - ежедневно, като се ползуват методи, непозволяващи разпръскването на отложения прах. Забранява се почистването от прах посредством сгъстен въздух.
Чл. 55. (1) Летищните и междуцеховите пътно-транспортни комуникации трябва да са изпълнени с трайна пътна настилка и с осигурено отводняване, да се поддържат чисти, а през сухите и топли периоди при необходимост да се оросяват с вода с цел обезпрашаване.
(2) Специализираните автотранспортни средства за извозване на смет и отпадъчни продукти от борда на самолета или територията на летището да имат сигурно уплътнени капаци срещу разпиляване на материала по пътната настилка.
Чл. 56. (1) Мероприятията за осигуряване на нормативно естествено и изкуствено осветление, отговарящи на санитарно- хигиенните изисквания (в зависимост от начина на застрояването, от възприетото обемнопланировъчно решение, от категорията на зрителната дейност по степен на точност, контраст на обекта с фона, тип на светлоизточника и др.), трябва да осигуряват осветеност и комфорт на зрителната дейност в съответствие със санитарно-хигиенните норми по БДС 1786-84 „Осветление естествено и изкуствено” и нормите за изкуствено осветление на обектите от системата на Министерството на транспорта.
(2) Ръководството се задължава да разработва инструкция за нормиране периодите на почистването на прозорците и осветителните тела, както и да осигурява необходимите технически средства и персонал за тази цел.
(3) Изкуственото осветление трябва да се осигурява в съответствие с изискванията на глава VII от „Правилник за устройство на електрическите уредби”.
(4) Ръководството се задължава да осигури поддържането на изкуственото осветление и своевременното подменяне на повредените осветителни тела.
(5) Ремонтирането и поддържането на изкуственото осветление, както и подмяната на осветители да се извършва само от правоспособни електротехници, на които със заповед е възложено изпълнението на това задължение.
Чл. 57. (1) Допустимите нива на производствения шум и вибрации се определя по БДС 14778-82 „Шум. Допустими нива на работните места. Общи изисквания за провеждане на измерванията”, БДС 12.1.012-80 „Охрана на труда. Вибрации. Общи изисквания за безопасност”, БДС 16013-84 „Вибрации локални. Допустими стойности и методи за измерване” и санитарни норми 0-45.
(2) Инженерно-техническият и летателният състав не трябва да се допуска до работа без съответни лични предпазни средства при работещи авиационни двигатели.
(3) Проба на авиационни двигатели и отстраняване на дефекти, за които е необходимо двигателите да работят, трябва да се извършва само на оборудвана за целта техническа стоянка.
(4) Работните помещения и места, разположени около пистата и пътеките за рулиране, трябва да са оборудвани с шумоот- ражателни скари и други шумозаглушителни (поглъщателни) устройства и съоръжения.
Чл. 58. Работата, престояването и преминаването в зони с интензивни електрически полета трябва да се извършва съгласно изискванията на „Правилник по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения”.
Чл. 59. Работата, престояването и преминаването в радиоактив- ната среда трябва да се извършва в съответствие с „Правилник за безопасна работа с радиоактивни и други източници на радиоактивни лъчения”.

РАЗДЕЛ IV. СПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО

Чл. 60. (1) Целият персонал, обслужващ самолетния парк, самолетообслужващата техника и летателното поле, трябва да бъде снабден със специално работно облекло и лични предпазни средства съгласно утвърдени списъци.
(2) Специалното работно облекло трябва да бъде изработено от естествена материя, предимно памук, като неговото изпиране, почистване и дегазиране се организира периодично от поделенията на ГА. Забранява се почистването да се извършва от работниците по домовете.
(3) За съхраняване на работното и специалното облекло трябва да бъдат оборудвани гардероби.
(4) Съвместното съхраняване на специалното или работното облекло и личните дрехи на работещия е забранено.
(5) В съседство с гардеробите трябва да бъдат обзаведени умивалници и бани с душове, като броят им е съобразен с хигиенните норми.
Чл. 61. При изпълнение на някои производствени дейности работниците трябва да са снабдени със специално работно облекло, както следва:
1. работещите с противообледенителни течности, трябва да работят с ръкавици, мушама с качулка и с непромокаеми обувки. Очите трябва да се предпазват с очила от затворен тип;
2. при работа с кислород обслужващият персонал е длъжен да работи със защитно облекло — халат, комбинезон, ръкавици, очила;
3. персоналът, зает по обслужването с ГСМ, трябва да е снабден със специално работно облекло съгласно установените нормативи. Работа по зареждане с ГСМ без специално работно облекло (от естествени материали, антистатично) се забранява!
Забранява се използуването на непредписани за работа с ГСМ обувки!
4. дезинфекторите трябва да са снабдени и с гумени ръкавици, респиратор, защитни очила и гумени обувки;
5. работниците, които обслужват санитарните възли, трябва да са снабдени и с гумени ботуши и ръкавици, мушама и качулка;
6. работата за почистване и запълване на фугите за текущия ремонт на асфалтобетонни покрития трябва да се изпълнява със специално работно облекло (гащиризон, гумени ботуши, ръкавици и престилки, а също със защитни очила);
7. при употреба на пясъкоструен апарат работниците трябва да бъдат с гащиризон, ръкавици, каска, респиратор и предпазни очила;
8. при химическо почистване на изкуствените покрития и работа с киселина работниците трябва да имат облекло от киселинно- устойчив плат, гумирана престилка и ръкавици, ботуши, защитни очила с гумени уплътнители;
9. при работа с епоксидни смоли работниците трябва да са облечени с памучни престилки или гащиризони, шапки или кърпи, гумени ръкавици и защитни очила;
10. работниците, заети по поддържане на изкуствените покрития свързани с нагряване и приготвяне на горещи смеси, тяхното транспортиране и разливане, трябва да са снабдени със защитни очила, топлоустойчиви ръкавици и облекло и с кожени обувки, а при работа с негасена вар — трябва да са осигурени с респиратори. При работа с органични свързващи вещества обувките трябва да са с дървена подметка;
11. водачът-оператор на топло духащата машина трябва да има удобно зимно специално облекло, противошумен шлем или антифон.
12. при работи (даже кратковременни) в условията на висока концентрация на горивни пари трябва да се използуват противогази или кислородни прибори.

РАЗДЕЛ V
ПЬРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ ПРИ ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ

Чл. 62. При противообледенителна дейност с течности, съдържащи етиленгликол, попадналата течност върху открита част на тялото трябва да се измие с топла вода и сапун, а след работа с течността се препоръчва изкъпване с душ.
Чл. 63. В случай на изгаряне с гореща течност или въздух трябва да се има предвид следното:
1. обгореното място не бива да се докосва с ръце или мръсни предмети, не бива да се промива, не бива да се пробиват и премахват появилите се мехури; прилепналите към мястото на изгаряне дрехи не бива да се отделят; повърхността на изгаряне не бива да се маже с мазнини (вазелин и др.) нито да се посипва с прах;
2. обгорената повърхност трябва да се обработва с антисептични средства, след което трябва да се направи суха антисептична превръзка;
3. при липса на специални стерилни материали може да се използува чиста памучна тъкан, която предварително се изглажда с гореща ютия;
4. предварителният материал може да се обработи със спирт, одеколон или слаб разтвор на калиев перманганат;
5. след прилагане на долекарска помощ пострадалият трябва да се насочи към лекар.
Чл. 64. При обливане с ГСМ работниците трябва да свалят специалното работно облекло, да се изкъпят с горещ душ, а дрехите да се заменят или проветрят до изчезване на мириса.
Чл. 65. Ако по време на работа върху лигавиците и особено в очите попадне лак или разтворител, е необходимо да се направи незабавна промивка с топла вода. След свършване на работа с лакови материали трябва внимателно да се измият първо ръцете, сетне лицето с топла вода и сапун.
Чл. 66. (1) При заливане с киселина поразеното място трябва незабавно да се промие с неутрализиращо вещество или с обилна струя вода докато се прекрати пенообразуването, като след това трябва бързо да се отиде при лекар.
(2) При заливане с основи нараненото място трябва незабавно да се промие с неутрализиращо вещество (слаб оцетен разтвор, разтвор от лимонена киселина и др.), както и с обилна струя вода до спиране на пенообразуването.
Чл. 67. Попадналата върху открит участък от кожата смола трябва да се измие с гореща вода и сапун, а при големи замърсявания със смола, да се премахне с тампон, напоен с ацетон, след което да се промие с гореща вода.
Чл. 68. (1) В резултат на прегряване на тялото при работа в летни условия може да настъпи топлинен удар. Характерни признаци за топлинния удар са главоболие, виене на свят, повдигане, внезапна слабост, повръщане, шум в ушите, несвързана реч, слаб пулс, рязко учестяване на дишането, сърцебиене, сънливост, гореща кожа (температурата на тялото се повишава до 38-40°С), зачервяване на кожата на лицето, понякога внезапна загуба на
съзнание и треска
(2) При топлинен удар пострадалият трябва ла се остави на свеж въздух на сянка, да се разхлабят дрехите, затрудняващи дишането, да се постави главата в приповдигнато състояние, да му се даде да пие посолена студена вода, да се разхлади тялото чрез избърсване на главата и гърдите с вода, да се създадат условия за раздвижване на околния въздух.
(3) За възбуждане на дишането пострадалият да се потупва по лицето с мокра кърпа и да му се даде да вдишва амоняк.
(4) Ако дишането е прекратено или е много слабо, да се започне изкуствено дишане уста в уста, уста в нос или амбу и се потърси бърза медицинска помощ.
Чл. 69. (1) В случай на замръзване пострадалият трябва да се заведе в топло помещение, да му се даде горещ чай или кафе, да се измие поразеното място с топла вода (36-37°С) и сапун, сетне да се изтрие със спирт, за да не се инфектира. Възможно е замръзналите участъци да се затоплят чрез обдухване с топъл въздух.
(2) Разтриването на измръзналите участъци трябва да се извърши с чисти, измити ръце, леко намокрени със спирт или одеколон, като разтриването може да продължи до леко зачервяване на кожата.
(3) Да не се разтрива със сняг, тъй като е възможно да се инфектира участъкът след нараняване на кожата от ледени частици.
(4) Когато след замръзването се появяват мехури, трябва да се направи суха загряваща превръзка и да се заведе пострадалият при лекар.

РАЗДЕЛ VI
САНИТАРНО-ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛЕТИЩАТА ПРИ РАБОТА С ПРЕПАРАТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Чл. 70. Летищата, използувани при работа, с препарати за растителна защита, трябва да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, определени в Наредба № 10 на МНЗ и НАПС за хигиенните изисквания при приложение на пестицидите в народ- ното стопанство и бита (ДВ, бр- 88/1985 г.).
Чл. 71. (1) Постоянните летища трябва да имат:
1. определено място (площадка) за приготовляване на разтвори на пестициди с бетонно или асфалтово покритие, дренаж със затворени отводни канали и септична яма с вместимост, съобразена с обема на извършваната дейност. Битовите помещения трябва да са построени на не по-малко от 200 м от площадката и откъм страната на преобладаващите ветрове;
2. закрити резервоари, в които по механизиран начин да се приготовляват пестицидните разтвори;
3. шахта за изгаряне на негодния амбалаж, покрита с подвижен железен капак, снабден със секретно заключващо се устройство;
4. отделна битова сграда с помещения за спане, почивка, хранене, занимания, за съхраняване на личното и работното облекло, санитарен възел (баня, гардеробни, тоалетни) и др. ;
5. електроснабдяване и водоснабдяване (местно или централно) , като водата за пиене и за битови нужди да отговаря на БДС 2823-83:
6. аптечка, заредена с медикаменти и материали за оказване на първа долекарска помощ при отравяне с пестициди.
(2) Временните летища трябва да отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2, 3 и 6 и освен това да имат:
1. фургон (укритие) за предпазване на работниците от неблагоприятни метеорологични условия и за осигуряване на условия за почивка и хранене;
2. вода за питейни нужди, не по-малко от 10 л дневно на едно лице, съхранявана в подходящи съдове;
3. санитарен възел.
(3) За персонала, работещ с пестициди и други вредности, трябва да се организира рационално профилактично хранене съгласно изискванията на Наредба № 8 за безплатната предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици (ДВ, бр. 43/1987 г.).
Чл. 72. (1) Складовете за съхраняване на пестиците се разполагат на терени, съобразени с т. 357 от Приложение 1 на Наредба № 6 за хигиенните изисквания за производствените и обслужващите дейности и минималните хигиенно-защитни зони (ДВ, бр. 67/ 1983 г.).
(2) Неизползуваните препарати задължително се връщат в складовете.

Глава трета ОБЕЗОПАСЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ

РАЗДЕЛ I
ОСИГУРЯВАНЕ НА ВЪЗДУШНИЯ ТРАНСПОРТ Превози на пътници

Чл. 73. (1) Летателният състав задължително трябва да владее употребата на бордовите средства за аварийно-спасителни работи и да осигурява изпълнението на съответните нормативи.
(2) На екипажите се забранява приемане на летателен апарат за изпълнение на полет, ако не е осигурено достатъчно свободно пространство в зоната на аварийните изходи.
Чл. 74. Съоръженията за приемане и предаване на багажите на пътниците трябва да бъдат обезопасени срещу увличане от транс- портната лента.
Чл. 75. Преди отвеждането до самолета (преди влизане в стерилните зони) пътниците и ръчният им багаж трябва да бъдат подложени на контрол за безопасност , за да не се внесат забранени предмети на борда на самолета.
Чл. 76. Забранява се ходенето и возенето по транспортните ленти за багаж.
Чл. 77. Забранява се приемането на багажи, които имат остри режещи ръбове, стърчащи остри предмети и разкъсана опаковка, която може да нарани ръцете.
Чл. 78. Всички салони на аерогарата трябва да са снабдени с разположени на видно място схеми и указатели за евакуация при авария или пожар.
Чл. 79. Аварийните изходи и аварийно-спасителното оборудване на всички летателни апарати трябва да са снабдени с указателни надписи на български език.
Чл. 80. (1) Пътниците трябва да бъдат уведомявани за действу- ващите правила за безопасност при използуване на самолетни стълби.
(2) На входа на летателния апарат трябва да има член от екипажа, който да предпазва пътниците от случайно нараняване при влизане и излизане от самолета.
(3) До самолетните стълби, които са без перила, при слизане на пътниците трябва да стои представител на превозвача, който да предпазва пътниците от евентуално падане.
Чл. 81. Забранява се поднасяне на борда на храна и течности, които не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, определени от компетентните органи.
Чл, 82. На борда на самолета в салона за пътници задължително трябва да има предписаното от производителя количество работещи кислородни бутилки и маски за помощ на пътници, чувствуващи кислороден глад.
Чл. 83. Забранява се превозът на пътници, ако натоварената в пътническия салон поща или други товари не са стабилно укрепени срещу придвижване.
Превоз на опасни товари
Чл. 84. При приемане на товарите за въздушен превоз превозвачът трябва да спазва изискванията на БОС 9284-А/905 на ИКАО ,,Технически инструкции за безопасен превоз на опасни товари по въздуха”.
Чл. 85. Забранява се превозът с летателни апарати на следните товари:
1. взривни вещества, които се възпламеняват или се разлагат под въздействие на температура до 75°С в течение на 48 часа;
2. взривни вещества, съдържащи както хлорати, така и амониеви соли;
3. взривни вещества, съдържащи смеси на хлорати с фосфор;
4. твърди взривни вещества, които се класифицират като вещества с утвърдена висока чувствителност към механичен удар;
5. течни взривни вещества, които се класифицират като вещества с ускорена чувствителност към механичен удар;
6. всяко вещество, предложено за превоз, което е способно да отделя опасно количество топлинен газ в нормални условия за превоз по въздуха;
7. радиоактивни течни вещества, които са пирофорни;
8. лесно възпламеними твърди вещества и органични прекиси, които според изпитанията имат способност да се взривяват и са опаковани така, че като знак за допълнителен риск, според правилата на класификацията, се предвижда използуването на знак за опасност от взрив.
Чл. 86. Превозвачът, който приема товара, трябва да вземе мерки за проверка, дали обявеният товар не е забранен за превоз. Превозвачът отговаря за приемането на опасни товари за превоз, както и за приемане на товари съобразно възможностите за осигуряване превоза на товара в зависимост от опаковката и габаритите му.
Чл. 87. (1) При превоз на силни неорганични киселини (солна, сярна, азотна и други корозиращи вещества) съдовете трябва да бъдат разположени с гърлото нагоре, в отделни гнезда, на дървен сандък, с решетъчен капак. Същият трябва да бъде поставен в металически киселинноустойчиви сандъци с открита горна част и с херметически шевове на дъното съгласно противопожарните правила при опаковане, транспортиране и съхранение на дамаджани с опасни в пожарно отношение течности.
(2) След разтоварване на самозапалващи се, силно действуващи отровни и корозиращи вещества помещенията на самолета трябва да бъдат внимателно преглеждани от компетентни органи.
Чл. 88, (1) Радиоактивните вещества да се приемат за превоз, само ако летището разполага със специално помещение за съхраняване на радиоактивни вещества.
(2) По изключение такива товари могат да се приемат, ако преди натоварването на самолета, в срок и време са съгласувани с летателните власти. Съответно товарополучателят трябва да приеме товара в срок, съгласуван с летищните власти.
Чл. 89. Превозвачът не бива да приема за превоз товари, които не отговарят на санитарно-хигиенни и други изисквания, в това число за опаковка, габарити и маса.

Безопасност на въздушното движение

Чл. 90. (1) Безопасността на въздушното движение на летателните апарати се осигурява от службата за ръководство на въздушното движение.
(2) Длъжностните лица от РВД са длъжни да осигуряват безопасността на полетите, дори когато това води до нарушаване на разписанието и влошаване на планово-икономическите показатели на полета.
Чл. 91. В своята дейност службата за ръководство на въздушното движение трябва да се. ръководи от нормите за еталониране и от другите технологични и нормативни изисквания и прийоми, действуващи по документите на ИКАО, както и на други международни организации и Наставлението за провеждане на полети, в гражданската авиация и други нормативни актове.

РАЗДЕЛ II
ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЛЕТИ СЬС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Общи положения

Чл. 92. Полети със специално предназначение се провеждат за:
1. изпълнение на авиационно-химически работи (АХР) в селското и горското стопанство;
2. обслужване на здравеопазването;
3. изпълнение на полети за въздушни снимки;
4. обслужване на горски стопанства;
5. други полети (транспортно-свързочни, за обслужване на науч- но-изследователски организации, за разузнаване на рибни пасажи, за строително-монтажни работи, за геологопроучвателна дейност, за опазване на природната среда и др.).
Чл.93 При изпълнение на полети за обслужване на селското стопанство трябва да се спазват изискванията на „Ръководство по авиохимическа работа в селската авиация на РБ” и други регламентиращи документи, издадени от компетентните органи.
Полети в помощ на селското и горското стопанство
Чл. 94. Прилагането на препаратите за растителна защита с помощта на летателни апарати се извършва от апарати с подходяща и изг.равна разпръсквателна и разпрашватателна уредба и херметически резервоари.
Чл. 95. Излитането, кацането и зареждането на самолетите става на одобрени от санитарните органи летателни площадки (летища — постоянни и временни).
Чл. 96. (1) Организациите, провеждащи растително-защитна работа, са отговорни за обзавеждането и санитарно-хигиенното поддържане на площадките.
(2) В случаите когато се прилага пръскане с летателни апарати на препарати за растителна защита, организациите по предходната алинея уведомяват жителите на съответните населени места най-малко два дни предварително, като се посочва денят, часът, препаратът и мястото, където ще се прилага, а също така и мерките за защита на населението и животните.
(3) Ръководствата, на организациите уведомяват най- близката медицинска служба и окръжната ветеринарно-клинично- профилактична база за мястото и времето, когато ще се прилагат препаратите за растителна защита със самолети и за вида на препарата, с който ще се работи.
Чл. 97. При употреба на препарати за растителна защита е необходимо:
1. зареждането на самолетите и вертолетите да се извършва механизирано с помощта на нагнетяващи помпи. Абсолютно се забранява ръчното зареждане (с кофи, лейки и др.);
2. прозорците и вратите на пилотската кабина трябва да са плътно затворени през време на зареждането и полета над обработвания участък. Вентилацията на самолета се включва само при прелитането му от летището до обекта и обратно. Забранява се влизането в кабината на самолета със замърсени дрехи и обувки;
3. при неизправност на пръскателната система и др. работата незабавно трябва да се прекрати до отстраняване на повредата;
4. сигнализаторите, които насочват самолетите и вертолетите, трябва да застават на 50-100 метра извън обработваемия участък, а при приближаване на самолета да се отрастраняват така, че вятърът да не отнася към тях отровните вещества. Те трябва да бъдат снабдени със специално работно облекло и лични предпазни средства, а така също и с противогазови маски за аварийни нужди;
5. през време на работа абсолютно се забранява присъствието на външни лица на работното летище, в кабината на самолета и- третирания блок;
6. след завършване на работа се извършва санитарна обработка на използуваните площадки;
7. само след пълната им санитарна обработка самолетите и вертолетите могат да се използуват и за други цели или да прелитат до нови леттища;
8. в случай че се разлеят разтвори на земята, те се обезвреждат и земята се прекопава.
Чл. 98. (1) За предпазване от отровното действие на химическите препарата през време на АХР екипажът на самолета да има и при нужда да употребява лични предпазни средства.
(2) Полетите следва да се извършват само в специално работно летателно облекло. Забранява се извършването на полети, ако екипажът е по долно облекло, бански гащета и с джапанки, както и съблечен до кръста.
(3) В кабината на летателния апарат задължително трябва да има газови маски за всички членове на екипажа и филтри в зависимост от прилаганите препарати. Маските се употребяват при аварийни ситуации или при работа с много силно отровни вещества.
(4) Почистването на клапаните и работа по инсталацията да се извършва само със защитни ръкавици.
Чл. 99. (1) За да се осигури безопасността на полетите при авиохимически работите необходимо:
1. преди започване на АХР пилотът трябва чрез земно или въз- душно проучване да установи и уточни разположението на препятствията и техните особе ости, да определи направлението за преминаване над сигнализаторите или характерните ориентири при работа без сигнализатори;
2. командирът на самолета е длъжен да следи за чистотата на пистата за излитане и кацане. Забранява се пресичането на ПИК от хора, животни и превозни средства. ПИК трябва да се почиства редовно.
(2) Забранява се обработването на труднодостъпни участъци, криещи опасности за пилота и обслужващия персонал.
(3) Забранява се обработване на участъци, а също изпълнение на излитане и кацане, когато височината на слънцето над хоризонта е по-малка от 15°, а курсовият ъгъл към слънцето е по-малък от 30°.
(4) При изпълнение на АХР на командира (пилота) на самолета (вертолета) се забранява:
1. да изпълнява полети след залез слънце;
2. да взема на борда на самолета (вертолета; външни лица, в това число и авиоспециалисти. освен в случаите, указани в "Ръководство по АХР в СС А на РБ”;
3. да провежда полети без разставен старт,
4. да изпълнява излитания и кацания в направление, което не осигурява набор на безопасна височина на полета над препятствията;
5. да пресича високоволтови линии при полета към участъка и обратно, а така също между участъците на височина не по-малко от 50 т в равнина и 100 м в пресечена местност;
6. да изпълнява завои със самолет с наклон, по-голям от установения на височина по-малка от 50 м в равнинна и хълмиста местност и по-малка от 100 м в пресечена и планинска местност. На височина не по-малка от 30 м във всички случаи с вертолети;
7. да провежда АХР с неизправна или неотрегулирана селскостопанска апаратура;
8. да изпълнява каквито и да е еволюции с цел отстраняване задръжките по изхвърляне на химикала;
10. да изпълнява полети при умерена и силна „балтанка” и вятър, скоростта на който превишава установената по дейстауващите инструкции за дадения вид работа;
11. да извършва полети над населени пунктове;
12. да се обработва един и същ участък от два или повече самолета (вертолета);
13. да извършва полети, несвързани с изпълнение на АХР;
14. да гледа назад падането на химикала и да работи без огледало за обратно виждане.
(5) При работа на летището на командира (пилота) се забранява:
1. да оставя самолета (вертолета) с работещ двигател и да излиза от кабината му;
2. да допуска странични лица, в това число ст товарещата бригада, през време на техническото обслужване на самолета (вертолета) , при запуска на двигателя и в непосредствена близост на плоскостта на въртенето на витлото (винта):
3. да допуска полети при неподготвено летателно поле според изискванията на „Наставление за летищната служба в гражданската авиация”.
Чл. 100. При обработване на участъци, пресечени от проводници, трябва да се спазвал следните допълнителни изисквания;
1. лети се успоредно на проводниците на разстояние не по- малко от 50 м;
2. при вятър със скорост 5-3 м/сек към проводниците, полетьт от страна на вятъра се извършва на разстояние не по-малко от 100 м от проводниците;
3. забранява се пресичането на електрически линии за високо напрежение;
4. телефонни и телеграфни линии се пресичат на височина не по-малка от 10 м, а при вятър по-силен от 5 м/сек - на височина не по-малка от 25 м;
5. проводните линии, които не се виждат добре от въздуха, трябва да се обозначават предварително от предупредителни знаци;
Чл. 101. При изпълнение на полети, свързани с обслужване на народното стопанство, допълнително трябва да се спазват следните изисквания:
1. наблюдението над горите за навременното откриване на пожари се извършва по строго определен маршрут, съгласуван с командира на отряда;
2. при изпълнение на разузнавателни полети над гора самолетът трябва да бъде напълно зареден с гориво;
3. при извършване на всички видове полети за обслужване на горското стопанство командирът на авиоотряда определя долна- та граница на метеоусловията, при които пилотът ще изпълнява полета. Установеният минимум се вписва в задачата за полет.
4. при наблюдение на пожар се забранява на пилота да лети в пушек (поради намаляване на хоризонталната видимост), да прелита над върха на пламъка на пожара и да отвлича вниманието си от пилотирането;
5. при наблюдаване на горски пожари се разрешава снижаване на височина на полета 200 метра, а при изпълняване на полета с вертолет — до височина 100 м над върховете на дърветата;
6. всички наблюдения на пожари и работите по тяхното гасене да се извършват само от летеца-наблюдател;
7. пускането на донесения, хвърлянето на товари, пускането на парашутисти и др. да се извършва съгласно изискванията на Наставлението за провеждане на полети;
8. полети за обслужване на горското стопанство да се извършват, ако има прогноза за времето по маршрута и възможност за визуални наблюдения;
9. полети за изследване на гори се извършват на височина над 200 м над върховете на дърветата;
10. полети за обслужване на горската промишленост се изпълняват съгласно правилата за транспортните полети.
Осигуряване на полети за извършване на специализирани авиационни услуги
Чл. 101. При изпълнение на полети, свързани със санитарни задачи, освен изискванията, определени в издадените от компетентни органи нормативни документи, свързани с безопасността на полетите, трябва да се спазват и следните условия:
1. при полети за изпълнение на санитарна задача в населен пункт, който няма връзка с пилота при изпълняването на тази задача, се разрешава прелитането над пункта в права посока на височина не по-малка от 100 м на препятствията, с цел привличане на вниманието на лицата, очакващи самолета или вертолета;
2. при превозване на болни се забранява извършването на изкачвания, снижавания, завои с наклон над 15° и плъзгане с разчет за кацане;
3. командирът е длъжен да изпълнява всички указания на медицинския персонал, свързани с превозвания болен, при условие, че те не противоречат на настоящия правилник, наставлението за полети и ръководството за летателна експлоатация на дадения летателен апарат.
Чл. 102. При изпълнение на полети, свързани с извършване на въздушни снимки, освен изискванията, определени в издадени от компетентните органи нормативни документи, свързани с безопасността на полетите, трябва да се отчитат и следните изисквания:
1. до мястото за въздушно фотографиране да се лети само на установения от съответния орган на диспечерската служба ешалон;
2. едновременни полети на два летателни апарата над един и същ участък се разрешават, ако разстоянието между успоредните маршрути е не по-малко от 20 км;
3. през време на полета командирът и целият екипаж на летателния апарат трябва непрекъснато да наблюдават въздушното пространство, като по време на фотоснимането това задължение се изпълнява от втория пилот;
4. по време на полета командирът на летателния апарат задължително поддържа връзка със съответния орган на авиодиспечер- ската служба като съобщава точното си местонахождение и височина.
Чл. 103. При полет над водни пространства за обслужване на рибната промишленост, за обслужване на сондажни кули, разузнаване на рибни пасажи, опазване на околната среда и други дейности радиусът на действие и продължителността на полета трябва да бъдат съобразени с аеронавигационния запас от гориво, гарантиращ сигурното завръщане на летателния апарат.
Чл. 104. (1) Провеждането на полети, при които полетните задания противоречат на наставлението за полетите и ръководствата за летателна експлоатация на дадения летателен апарат, се забраняват.
(2; Полетите да се извършват само при наличието на прогноза за времето по маршрута и в района на работа при условие, че минимумът на пилота позволява изпълнението на полет при съответните метеоусловия.

Осигуряване на полети за строително-монтажни работи

Чл. 105. Строително-монтажните дейности се изпълняват от екипажи. допуснати към дадения вид работа.
Чл. 106. (1) Строително-монтажни дейности с използуване на летателни апарати се разрешават, само ако за дадения вид дейност във всеки конкретен случай е изготвена и надлежно утвърдена инструкция за безопасна работа. Инструкциите се утвърждават от ДВИ при Министерството на транспорта.
(2) За определяне на най-целесъобразния начин за из- пьлнение на монтажните работи в отделни случаи се изпълняват тренировъчни полети в специално определено място при условия максимално приближени към реалните за дадения вид работа.
Чл. 107. (1) Полети за изпълнение на строително-монтажни работи се извършват в строго съответствие с наставлението за полети, ръководството за летателна експлоатация на летателния апарат и инструкцията по чл. 106 от правилника.
(2) Всякакво отклонение от изискванията на тези документи се забранява.
Чл. 108. (1) Преди започване на работа командирът на летателния апарат е длъжен да инструктира участниците в строително- монтажните работи относно безопасните условия за труд на основа съответната инструкция.
(2) При провеждане на инструктажа инструктираните лица се подписват в книга (или протокол), съхраняван от командира на летателния апарат.
Чл. 109. (1) Вертолетите, използувани при строително-монтажна дейност, задължително трябва да са оборудвани с високоговореща акустична система за своевременно предупреждаване на участ- вуващите в дейността лица в случай на аварийна ситуация, а също за подобряване на координацията при аварийно-спасителни работи.

(2) За взаимодействието на екипажа с монтажната бригада трябва да се използува радиовръзка и визуална сигнали
зация. При необходимост се назначава ръководител на строително- монтажните работи.

РАЗДЕЛ III
ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ И РЕМОНТ НА АВИАЦИОННАТА ТЕХНИКА

Чл. 110. (1) За всеки вид дейност при техническото обслужване и ремонта на авиационната техника трябва да бъдат разработени подробни инструкции за безопасна работа, в които да се отчитат местните условия на работа и експлоатираната авиационна техника.
(2) Инструкциите трябва да се поставят на видно място в работните помещения и площадки, където се извършва техническо обслужване и ремонт на авиационната техника.
(3) Инструкциите се разработват от съответните технологични отделие на поделенията (звената), извършващи техническо обслужване и ремонт на авиационната техника и се утвърждават съвместно от главните инженери и Инспекцията по технически надзор, безопасност на труда и движението в гражданската авиация.
Чл. 111. До техническо обслужване и ремонт на авиационна техника се допускат лица, които са запознати с настоящия правилник и съответните инструкции по безопасност на труда при работа с авиационна техника и имат надлежно оформен допуск за самостоятелна работа.
Чл. 112. (1) Работите по техническото обслужване и ремонт на авиационна техника се извършват в специално оборудвани хангари, работни помещения и на специално оборудвани площадки и работни места.
(2) Хангарите, площадките, работните помещения и работните места трябва да отговарят на изискванията на действу- ващите в Република. България правилници и норми по строителство, устройство на електрически уредби и съоръжения, както и противопожарни, хигиенно-санитарни и такива за опазване на окол- ната среда.
(3) Хангарите, площадките и работните помещения за техническо обслужване и ремонт на летателната техника се обособяват в авиотехнически бази, които се атестират от ДВИ.
(4) Забранява се извършване на периодично техническо обслужване извън авиотехническите бази. По изключение, с разрешение на гл. инженер на съответното звено, съгласувано с ДВИ и Инспекцията по технически надзор, безопасност на движението и труда, може да се извършва споменатият вид обслужване извън АТБ при условие, че са подсигурени нормални условия за работа, гарантиращи пълната безопасност на обслужващия персонал, както и запазването на летателния апарат от повреда.
Чл. 113. (1) Осветеността при работа в хангара трябва да бъде не по-малко от 50 лукса, при работа на открито място, и на стоянката на самолета — не по-малко от 20 лукса.
(2) На всички работни места трябва да бъде предвидена възможността за включване на източници на светлина с напрежение 220 V и на преносими лампи с напрежение 12-36 V.
(3) Електроинсталациите трябва да отговарят на изискванията на ПУЕУ и Наредба № 2 за ПСТН.
За всяко напрежение трябва да има табло с цифрово означение, поставено под контактите.
Преносимите лампи трябва да са съоръжени с щепсели, които не могат да се включат в други контакти с по-високо напрежение от 12-36 V.
Чл. 114. В хангарите се забранява:
1. вкарването на самолети или вертолети по-рано от 10 минути след спиране на двигателите им;
2. зареждане на самолети и вертолети с гориво и смазочни материали;
3. пускане на двигателите;
4. съхраняване на имущество и оборудване, което няма отношение към техническото обслужване и ремонта на авиационната техника;
5. употреба на открит огън, в това число на разстояние по- малко от 25 м от хангара;
6. пушенето;
7. изливането на пода на гориво, масла, хидросмеси и други;
8. извършване на електро- и газово заваряване без да са изпълнени изискванията на Наредба № 15 за пожарната безопасност при извършване на огневи работи (ДВ, бр. 95/1981 г.);
9. съхраняването на гориво-смазочни материали, освен тези, намиращи се в резервоарите на летателния апарат или предвидени от технологията на техническото обслужване за извършване на промивка, смазване, консервация и други;
10. влизането на техника с двигатели с вътрешно горене, която няма специално искрогасящо приспособление.
Чл. 115. (1) Електродъгово и газово заваряване в хангара се извършва само след разрешение на органите на ПО. В такива случаи в хангара не трябва да има летателен апарат.
(2) При извършване на заваръчни работи по летателен апарат е задължително наличието на противопожарни средства.
(3) Работи, свързани с употреба на открит огън, освен заваръчните работи по летателния парат, трябва да се извършват само в специални пристройки или на разстояние не по-малко от 25 м от хангара.
(4) Във всички случаи при извършване на заваръчни работи трябва да се спазват изискванията на Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-08-002) и Наредба № 15 за пожарната безопасност при извършване на огневи работи.
Чл. 116. (1) При демонтаж и монтаж на детайли и агрегати от горивната, маслена, хидро- и други системи на пода трябва да се поставят вани, в които да се стичат течностите. След завършване на работа течностите от ваните се изливат в определени за целта съдове, намиращи се извън хангара, а ваните да се почистват.
(2) Местата по пода, заляти с течности, се почистват с дървени стърготини или се забърсват с парцали или конци.
(3) Парцалите и конците, замърсени при работа, се събират и изхвърлят в специални метални съдове с капаци, намиращи се извън хангара.
Забранява се оставянето на използувани парцали, конци и други подобни в самолета или на стоянката.
Чл. 117. (1) След завършване на дадена работа районът се почиства от всички отпадъчни материали, които се изхвърлят в определени за целта съдове, намиращи се извън хангара.
(2) След завършване на работа хангарът се проветрява под ръководството на дежурния по хангар.
Чл. 118. (1) Операциите, за които не е необходимо изпълнение в хангар (или за които има забрана за изпълнение в хангар), се извършват на специално подготвени площадки (в това число место- стоянките на перона).
(2) На специално подготвените площадки, в работните помещения и на работните места, предназначени за изпълнение на работи по техническото обслужване и ремонта на авиационната техника, трябва да се изпълняват само такива дейности, които са обхванати от инструкция за безопасна работа на съответната площадка, в работното помещение и на работното място.

Общи изисквания при техническото обслужване на летателните апарати

Чл. 119. (1) Всички инструменти, технологично оборудване и контролно-измерителни прибори трябва да отговарят на предписанията и изискванията на документите, регламентиращи техническото обслужване и ремонт на авиационна техника.
(2) Забранява се ползването на неизправни инструменти, технологично оборудване и контролно-измерителни прибори.
(3) След завършване на работа трябва да се провери за наличието на всички инструменти и приспособления, които са използувани при техническото обслужване или ремонта. При липса на някои от инструментите се предприема издирване. Забранява се проба и излитане на летателния апарат, докато загубеният или забравен инструмент не бъде намерен.
Чл. 120. (1) При работа по високите части на летателните апарати трябва да се използуват:
1. стълби със заострени накрайници или гумени пети в зависимост от настилката;
2. стълби-платформи, на които предварително е проверена устойчивостта;
3. подвижни стълби, осигурени против разтваряне по време на работа.
(2) Платформи, стълби с опори с височина повече от 1 м трябва да са снабдени с парапет (ограда), с височина не по- малка от 0,80 м, а също трябва да са снабдени с мрежи и кутии за съхраняване на инструменти, детайли и материали.
(3) Забранява се използване на стълби, които се опират към обшивката на самолета или вертолета, без мека обшивка откъм частта, с която се опират.
(4) Ползване на площадки и докове за работа по високо разположени част на самолета или вертолета е разрешено, ако те са предназначени конкретно за обслужвания тип самолет или вертолет. Преди започване на работа ползващите ги лица трябва да се убедят в тяхната устойчивост. Забранява се натоварването им с товар по-голям от допустимия.
Чл. 121. При работа с подемни машини с работни площадки за обслужване на високо разположени части на самолета и вертолета се забранява:
1. престой на странични лица върху работната площадка или по други места на машината;
2. стоенето на лица под работната площадка или други висящи части на машината;
3. операторът да извършва подемни работи, без да се е убедил, че няма странични лица под работната площадка или под други висящи части на машината;
4. работа върху работната площадка без прикачен предпазен пояс;
5. натоварването на работната площадка с товар, по-голям от
допустимия;
6. приближаване на работната площадка до електропроводи, намиращи се под напрежение;
7. извършване на работа при неустановени правилно опори и застопоряващи механизми;
8. оставяне на машината без контрол;
9. работа нощно време без необходимото осветление;
10. работа на открито при вятър със скорост над допустимата, посочена в заводските указания на машината;
11. придвижване на машината, когато на работната площадка се намират лица.
Чл. 122. При работа по самолета ходене по обшивката му се разрешава само със специални меки обувки.
Чл. 123. (1) Поставянето и снемането на покривките се извършва само с помощта на предвидените за целта средства (стълби и приспособления), само в случай че температурата на двигателя е достигнала допустимия минимум, предвиден и вписан в регламента за техническо обслужване на летателния апарат.
(2) Забранява се работата по поставяне и снемане на покривките на тялото и високо разположените части на летателния апарат при отсъствието на специално обезопасено средство, а така също и при вятър със скорост по-голяма от 7 м/сек.
(3) Забранява се поставянето на калъфките на носещия винт на вертолета без помощта на специалните приспособления и стълби.
Чл. 124. При проверка на системите на управление на самолетите (кормило за направление, кормило за височина, елерони и стабилизатори), а също и по време на проверка на задкрилки, предкрилки и интерцептори, трябва да се следи за това, щото близо до тези органи да не се намират хора, както и странично технологично оборудване и предмети. Забранява се странични лица да се намират в близост до самолета, когато не извършват работа по изброените проверки.
Чл. 125. (1) При проверка на кабините за херметичност е необходимо да са прекратени други работи по техническото обслужване и ремонта и да са затворени всички люкове.
(2) Забранява се присъствието на хора в летателния апарат при изпробване на кабините за херметичност. На работните места да се намират само лицата, непосредствено заети с извършването на операциите.
(3) Проверката за херметичност трябва да се извършва под ръководството и наблюдението на определени длъжностни лица в строго съответствие с инструкцията за тази дейност.
Чл. 126. Преди включване на външно електро- и хидрозахран- ване задължително трябва да се проверят положенията на органите за управление в пилотската кабина. Всички включватели на електросистемите и крановете на хидросистемата трябва да се намират в положение „изключено”, а кранът за аварийно пускане на колесника да е пломбиран.
Повдигане на летателния апарат и обслужване на колесника
Чл. 127. (1) Повдигането на летателния апарат трябва да се извършва с помощта на подемни механизми върху твърдо изкуствено покритие в хангара или на площадката за обслужване.
(2) Поставянето и ползуването на подемни механизми върху грунд е разрешено само за летателни апарати до 15 тона след подлагане на дървени нитове под стойката на механизма.
(3) Криковете, използувани за повдигане на летателните апарати, трябва ежегодно да се подлагат на контрол и техническо изпитание съгласно изискванията на заводите производители.
(4) Забранява се употребата на подемни крикове и други подемни механизми, които не отговарят на изискванията на производителя на летателния апарат и Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатадия на повдигателни съоръжения (ДВ, бр. 33/1981 г.).
(5) Повдигането се извършва съгласно Инструкция за повдигане и спускане на самолета и вертолета. Особено точно трябва да се спазва изискването за теглото на самолета или вертолета, при което е разрешено повдигането им.
(6) Забранява се повдигане на самолет или вертолет извън хангара или ако някои негови части са извън хангара, при скорост на вятъра над 10 м/сек.
Чл. 128. При повдигане на летателен апарат е необходимо:
1. да се провери плътното притискане на опорните части на подемното устройство към основата;
2. да се провери за строгото центроване на сферичните накрайници на подемното устройство ,по отношение специалните полу- сферични гнезда за повдигане на самолета и вертолета;
3. да се отстрани технологичното оборудване, неизползувано при повдигането;
4. повдигането на летателния апарат да се извършва по команда на длъжностно лице, ръководещо повдигането;
5. по време на повдигането да се следи работата на отделните повдигателни устройства, като се запазва строго хоризонталното положение на самолета или вертолета;
6. при завършването на повдигането да се задействуват механизмите на подемното устройство за блокиране в дадено положение.
Чл. 129. Спускането на повдигнат летателен апарат трябва да се извършва в обратен ред по команди на лицето, ръководещо спускането. Спускането трябва да се извършва плавно.
Чл. 130. Под повдигнат самолет или вертолет могат да се намират само лица, изпълняващи определени видове работи, които се извършват съгласно инструкциите за техническо обслужване и ремонт.
Чл. 131. (1) При извършване на работи, свързани с прибиране и спускане на колесника, трябва да се спазват инструкциите за техническо обслужване и ремонт на колесника.
(2) По време на вдигането и спускането на колесника трябва да се поддържа непрекъсната връзка между лицето, намиращо се в кабината, и лицето, ръководещо работата на земята. Лицето, намиращо се в кабината, може да пристъпи към прибирането или спускането на колесника само след разрешение от лицето, ръководещо работата от земята.
(3) При извършване на работи по прибирането и спускането на колесника и работи по механическото му обслужване и ремонт е забранено присъствието на лица, несвързани с изпълняваните работи. В тези случаи в кабината на летателния апарат трябва да се намира само едно лице.
Обслужване на хидро- и пневмосистеми (елементи, агрегати), работещи под налягане
Чл. 132. При зареждане на системите и агрегатите на самолета и вертолета с въздух и азот под налягане трябва да се ползуват специални приспособления и прибори и да се спазват строго инструкциите за техническо обслужване и ремонт. Такива операции се извършват най-малко от две лица, от които едното ръководи работата.
Чл. 133. Забранява се извършването на демонтажни работи и регулирането на тръбопроводите и агрегатите от хидросистемата на самолета и вертолета преди да се сведе налягането в тях до нула.
Чл. 134. (1) При помпане на гумите на колесника трябва да се използува специален щит, който да предпазва работещите от евентуално разкъсване на гумата от високото налягане.
(2) Демонтажът на външните гуми на колесника трябва да се извършва при отсъствие на налягане във вътрешните гуми.
Чл. 135. (1) При обслужване на пожарогасителите на щуцера на пиро-главата задължително трябва да е навита предпазна капачка, която се сваля едва след монтажа на пожарогасителя към борда на летателния апарат.,
(2) Превозването на бордовите пожарогасители в не- опакован вид може да се извършва само на специални поставки, задължително във вертикално положение, с отворите нагоре. Пожарогасителите трябва да са предпазени от удари един в друг или с други странични предмети.
(3) Лицата, превозващи пожарогасители, задължително трябва да са добре инструктирани за опасните последици, възникващи при повреждане на затворите и пожарогасителите в случай на падане.

Обслужване на двигателите и въздушните винтове

Чл. 136. (1) Техническото обслужване и ремонта на авиационните двигатели трябва да се извършват съгласно разработените и утвърдени технологии за тази дейност при задължително спазване на изискванията на разработваната за всеки конкретен двигател Инструкция за безопасна работа при техническо обслужване и ремонт.
(2) Всички операции, свързани с монтажа, демонтажа и транспортирането на двигател или въздушен винт, се изпълняват под ръководството на определено отговорно длъжностно лице, като строго се спазват изискванията на регламентиращите дадената дейност документи. Разпоредбите на отговорното длъжностно лице са задължителни за лицата, заети с тази операция, както и за шофьора или управляващия подемно-транспортното устройство.
Чл. 137. (1) При изпълнението на каквито и да е технически операции по двигателя трябва да се вземат мерки за изключване на електрозахранването, което осигурява пускане в действие на двигателя.
(2) При преглед на двигателя е необходимо да се обез движи въздушният винт с оглед предпазване от нараняване на работещите по двигателя.
Чл. 138. (1) При обслужване на двигател или въздушен винт (витло) е задължително да се използува технологично оборудване, специално предназначено за обслужвания тип двигател.
(2) При обслужване на двигателите се забранява:
1. ръчното завъртане на въздушния винт при самолети с бутални двигатели, когато:
а) температурата на главите над двигателя е по-висока от посочената в Инструкцията за пускане на двигателя,
б) включено е запалването или подаването на горивото;
2. ръчното завъртане на коляновия вал на вертолета при включено запалване и при температура на двигателя по-висока от определената в Инструкцията за пускане на двигателя.
Чл. 139. (1) Повдигането и спускането на двигателя или въздушния винт (витло) при монтаж и демонтаж трябва да се извършват с подемно устройство с товароподемност по-голяма от теглото на двигателя или винта (витлото).
(2) При повдигане и спускане на двигателя трябва да се прилага строго вертикално усилие. Забранява се упражняване на усилие в каквото и да било друго направление.
(3) Двигателят (или винтът), преди да се монтира на летателния апарат, трябва да се демонтира от транспортния контейнер и да се монтира върху специален за даден тип подвижен стенд за подготовка на двигателя или витлото за монтаж на самолета или вертолета, където се извършват всички видове работи по подготовка за качване. Забранява се ползването на каквито и да е стендове, непредназначени за дадения тип двигател или винт (витло).
(4) Сваленият двигател или витло от самолет или вертолет трябва да се поставя върху специалния подвижен стенд, където се извършват всички работи, предвидени за подготовка на двигателя или винта (витлото) за изпращане на ремонт. Едва след извършване на подготовката, двигателят или винтът (витлото) се монтира върху стенда на транспортния контейнер.
Чл. 140. (1) Пускане на двигателя в действие се разрешава само от лица, които съгласно съответна заповед са допуснати и имат право да извършват тази операция.
(2) Двигателите на вертолета се пускат в действие и се изпробват само от пилот, който трябва да е привързан към седалката с колани.
(3] Пускането и пробата на двигателите трябва да се извършват на определени за това площадки, които са осигурени с необходимото технологично оборудване и след взети мерки за пожарна безопасност.
Забранява се изпробване на двигателите на местостоянките на перона на летището.
Чл. 141. Преди пускането на двигателя е необходимо:
1. летателният апарат да се постави на стоянъчна спирачка, а пред колелата да се поставят опорни столчета, специално предназначени за дадения тип летателен апарат;
2. цялото земно технологично оборудване да се отстрани на безопасно разстояние, съгласно изискванията на инструкцията за експлоатация на даден тип самолет или вертолет;
3. да се провери положението на всички органи за управление, като те трябва да се намират в положения, предвидени от инструкцията за експлоатация на дадения тип самолет или вертолет;
4. площадката трябва да се почисти — зиме от сняг и лед или предварително да се полее с вода, ако е покрита с пясък или прах.
Чл. 142. При пускане и проба на двигател на земята задължително трябва да присъствува техническо лице, което да следи пускането и пробата на двигателя. Задължителна е връзката между лицето, извършващо пускането и пробата, на двигателя, и техническото лице на земята чрез разговорно устройство или визуална сигнализация.
Чл. 143. (1) При пускане и проба на двигател и при работещ двигател се забранява:
1. стоенето в плоскостта на въртене на въздушния или носещия винт;
2. стоенето на хора пред или зад двигателите, на разстояние по-малко от предвиденото в инструкцията на даден летателен апарат;
3. стоенето и движението в зоната на опашния винт;
4. проверка на количеството гориво и масло през наливните гърловини, както и дозареждането;
5. регулировка на системата за управление на двигателя и въздушния винт;
6. регулировка на газта и работата на дозиращите устройства;
7. регулировка на налягането на горивото;
8. регулиране на налягането на маслото;
9. регулировка и проверка на работата на агрегатите на двигателя;
10. отстраняване на дефекти по двигателя;
11. отстраняване на шумове и вибрации в зоната на двигателя, породени от неговата работа.
(2) При работещ двигател е разрешено да се извършват само тези операции, които са предвидени в инструкцията за експлоатация на самолет или вертолет от даден тип.
Чл. 144.Ако при пускането или пробата на двигателите от земята се подаде сигнал или команда за незабавното им спиране, лицето, Което се намира в пилотската кабина, е длъжно да изпълни тази команда независимо от кого е подадена.

Обслужване и ремонт на резервоари за гориво-смазочни материали

Чл. 145. (1) Техническото обслужване и ремонтът на резервоари за гориво-смазочни материали, както на маслената и хидро- системата, трябва да се извършва в съответствие със специално изготвена инструкция за съответния вид дейност.
Чл. 146. За осигуряване на безопасността при обслужване на резервоари за ГСМ е необходимо да се спазват следните изисквания:
1. при преглед на резервоарите се разрешава ползването на взривообезопасени преносими електролампи, защитени с предпазна мрежа. Напрежението трябва да бъде 12 волта, а захранващият кабел да отговаря на противопожарните норми. Включването и изключването на лампата трябва да се извършва извън резервоара,
2. преди работа по резервоарите горивото и маслото от тях се източват, резервоарите се промиват с вода, продухват се с водна пара или се вентилират до достигане концентрация на взривоопасни газове и пари 50% от долната концентрационна граница на възпламеняване. Концентрацията се определя чрез вземане на проба за газов анализ и важи за време 2 часа, след което се измерва отново;
3. при техническо обслужване и ремонт на резервоари за гориво, в които е възможно и е разрешено влизането на лица за преглед и ремонт, лицето, влизащо в резервоара, трябва да е снабдено с лично предпазно облекло и противогаз с маркуч и дихател, изнесени извън резервоара. Втори работник задължително трябва да се намира до резервоара за оказване помощ на лицето, работещо в резервоара, в случай на нужда. На подсигуряващото лице се забранява да напуска отвора (люка), докато в резервоара има работещ;
4. забранява се допускането на работа в резервоар на работник, който има у себе си запалка, кибрит, запалителни вещества, хранителни продукти, а също и инструменти, които биха създали искра;
5. инструментите за работа в резервоара трябва да бъдат помед- нени, със закръглени ръбове и да се поставят в процеса на работа върху мека подложка;
6. забранява се едновременна работа в резервоар на двама или повече души;
7. забранява се работа в резервоар при температура в резервоара по-висока от + 40°С;
8. ако работникът, работещ в резервоара, почувствува неразположение или мирис на гориво, трябва незабавно да излезе от резервоара.
Чл. 147. (1) При ремонтни и други работи по резервоари на ГСМ и други пожароопасни течности, когато се налага извършване на огневи работи, задължително трябва да се вземат мерки за намаляване на концентрацията на парите в резервоара под допустимата.
(2) Огневите работи трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на металите (Д-08-002) и Наредба № 15 за пожарна безопасност при извършване на огневи работи (ДВ, бр. 95/1981 г.).

Лако бояджийски работи

Чл. 148. (1) Боядисването на авиационна и самолетообслуж- ваща техника да се извършва само в определените за целта помещения или в такива, за които има разрешение на обектната противопожарна служба и ведомствените органи по охрана и безопасност на труда.
(2) Помещенията, където се извършва боядисване, осветителните тела, електродвигателите, пусковата апаратура, разпределителните табла и електрическите инстралации трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 за ПСТН.
(3) Прекъсвачите, електрическите ключове и електрическите контактни излази и предпазители задължително трябва да са монтирани извън бояджийските помещения.
(4) Бояджийските помещения трябва да са оборудвани с нагнетателна и засмукваща вентилация.
(5) Бояджийските материали трябва да се съхраняват в затворени съдове и метални шкафове.
(6) Приготовлението на боите трябва да се извършва в отделни помещения.
Чл. 149. При лакобояджийски работи трябва да се спазват следните изисквания:
1. почистването на старата боя трябва да става така, че да не се отделят вредни газове и пари;
2. задължително се използуват лични предпазни средства;
3. забранено е шприцоването на бои, които съдържат оловни съединения;
4. след работа с бояджийски материали, съдържащи оловни съединения, задължително работещите трябва да се изкъпят с топла вода и сапун;
5. след работа помещенията се почистват, в това число от амбалаж от бояджийски материали;
6. в помещенията, където се извършват бояджийски работи, се забранява използуването на инструменти и приспособления- източници на искри;
7. забранено е почистването на пода с горими разтворители;
8- в бояджийските помещения се забранява пушенето, ползу- ването на открит огън, както и извършването на заваръчни работи;
9. в помещенията за съхраняване на бои и други материали и в тези, където се извършват бояджийските работи, не трябва да се съхраняват хранителни продукти, вода и др.
Чл. 150. (1) При техническо обслужване на самолети и вертолети в хангар се допуска възстановяване на малки полета боя и лаково покритие.
(2) Цялостно снемане на боята и лаковото покритие и цялостно боядисване на самолети и вертолети трябва да се из- вършват в специално оборудван хангар, отговарящ на противопожарните и техническите норми за такъв вид работи.
(3) След завършване на всеки етап на работа по сваляне на боя и лаково покритие и цялостно боядисване на самолети и вертолети, хангарът се проветрява основно не по-малко от 3 часа.
До завършване на проветряването в хангара се забранява включването на летищни източници на електроенергия и подаване на напрежение на електроинсталациите.
Чл. 151. (1) За изпълнението на лакобояджийски работи по авиационната техника трябва задължително да се разработва Инструкция за безопасна работа, която да се съгласува с обектната противопожарна служба и ведомствените органи по охрана и безопасност на труда.
(2) Изпълнение на лакобояджийски работи по авиа- ционна техника без наличие на инструкцията по ал. 1 се забранява.
(3) Основните изисквания за безопасна работа при изпълнение на бояджийски работи трябва да са съобразени с „Правилник по безопасността на труда при боядисване на машиностроителните изделия (Д-01-006)

Техническо обслужване на електро-, радио- и приборно оборудване на авиационната техника

Чл. 152. (1) При обслужване на прпборното оборудване трябва да се спазват следните изисквания:
1. забранява се извършване па каквито и да е работи по демонтаж и монтаж на хидро- и пневмосистеми, когато са под налягане;
2. забранява се смазване на резбови съединения на кислородните системи с каквито и да е смазки, освен такива, разрешени в инструкциите за техническо обслужване и ремонт;
3. стендовете за проверка и регулиране на авиационни прибори трябва да имат защитни екрани и мрежи, предпазващи работещите с тях лица от злополуки;
4. измерителните прибори и апаратура трябва да се проверяват периодично и да се освидетелствуват. Забранява се използуването на измерителни прибори и апаратура, неотговарящи на изискванията на нормативните документи по метрология;
5. забранява се употреба на сгъстен въздух за продухване с налягане, по-високо от 2 кг/см .
(2) При работа с прибори и измерителна апаратура, запълнени с живак, да се спазват следните изисквания по безопасност на труда:
1. помещението, в което се работи, трябва да има вентилационна система;
2. стените на помещенията трябва да са боядисани с блажна боя до 2/3 от височината на стените;
3. подът на помещението трябва да бъде плътен, покрит с линолеум. Цепнатини между пода и стените не се допускат;
4. работните маси трябва да са покрити с метални ламарини с прагове по краищата;
5. за да се избегне изтичане на живак, приборите трябва да се съхраняват в шкафове с рафтове, под които има метални вани за събиране на изтеклия, независимо по какви причини, живак;
6. при разливане на живак в помещение, то да се подлага на санитарна обработка. Разлетият живак трябва да се събере с четки или чрез засмукване с гумен маркуч, който има приспособление за улавяне на живака. Помещението трябва добре да се вентилира;
7. лицата, които работят в контакт с живак, са задължени:
а) след свършване на работа да измият внимателно лицето и ръцете си,
б) след свършване на работа да снемат работното си облекло, което трябва да се съхранява на специално определено място;
8. забранява се храненето и пушенето в помещение, където се оаботи с уреди. съдържащи живак.
(3) При работа с прибори, съдържащи радиоактивни вещества, освен изискванията на нарочна инструкция, разработена за целта, трябва да се има предвид следното:
1. всички прибори и агрегати със скали, стрелки, надписи, покрити със светещи вещества или съдържащи други радиоактивни вещества, както снетите от летателните апарати, така и от оборотния фонд, трябва да се съхраняват в отделни хранилища в специални шкафове, оборудвани с индивидуална изсмукваща вентилация. В помещенията трябва да има и нагнетяваща инсталация;
2. в хранилищата за уредите по т. 1 трябва да влизат само лица, водещи отчетността и съхраняването на приборите. Пребиваването в помещенията трябва да е кратковременно;
3. не трябва да се съсредоточават повече от два прибора за проверка около стендовете и на работните места;
4. ремонтни работи, свързани с непосредствен допир до светещи маси, стрелки, скали и др., трябва да се извършват на специално пригодено работно място с изсмукваща вентилация;
5. забранява се да се проверяват прибори на стендове без защитните стъкла с оглед недопускане на пряк допир със светещи радиоактивни вещества;
6. на стендовете и пултовете за проверка се забранява използуването като контролни на прибори, които имат детайли, покрити със светеща маса. Светещата маса на приборите в такива случаи трябва да е заменена с подходяща боя;
7. забранява се съхраняването на радиоактивни вещества (в това число прахообразни светещи) и работата с тях в неприспособени за това помещения.
Чл. 153. (1) При използуване на стендове, инсталации и други за проверка на оборудването трябва да се спазват изискванията на "Правилник по безопасността на труда при експлоатация па електрически уредби и съоръжения” (Д-01-008).
(2) Забранява се оставянето на включени стендове и друго оборудване без надзор. Във всички случаи, когато съоръжението трябва да се остави без надзор, всички източници на напрежение трябва да се изключват.
(3) За всички стендове, инсталации и други трябва да е разработена и утвърдена Инструкция за безопасна работа, като неразделна част от технологичната инструкция.
Чл. 154. При техническо обслужване и ремонт на електрооборудването на самолети и вертолети се забранява:
1. включването на източник на електроенергия към бордната мрежа без разрешението на ръководителя на групата по електрооборудване, обслужваща самолета или вертолета;
2. извъшването на монтажни и демонтажни работи по електрооборудване и електросистеми, намиращи се под напрежение;
3. оставяне на неизолирани свободни накрайници на проводници;
4. оставяне на отворени разпределителни устройства, панели и
кутии, намиращи се под напрежение;
5. определяне наличие на напрежение във верига чрез „искра”, получена от допиране на проводник към корпус;
6. промиване на агрегати с бензин;
7. работа по самолета и вертолета, когато не са надеждно заземени;
8. поставяне на автомати за защита на мрежата или предпазители, несъответствуващи на номиналните им данни, посочени в схемите и на надписите върху табелите, прикрепени към разпределителните устройства.
Чл. 155. (1) При проверка действието на електромеханизми проверяващото лице трябва да установи, че нищо не пречи на движението на механизмите и в близост няма странични предмети или хора.
(2) Пробата на действието на електро механизмите трябва да се извършва по команди на лице, което непосредствено наблюдава задвижването на механизма.
Чл. 156. (1) При включване на бордовата електросистема под напрежение на самолета или вертолета трябва да се постави табела с надпис „Самолетът (вертолетът) е под напрежение”.
(2) Замяна на лампи от осветителните системи се разрешава само при изключено напрежение към осветителното тяло. При замяна на електрически лампи да не се прилага голямо усилие върху стъклената им част. За избягване на наранявания при счупване да се употребява подложка от мек материал (плат и др.).
Чл. 157. Забранява се извършването по двигателите и планера на летателния апарат на:
1. проверка на електромеханизмите в момент на движение на електро механизма и агрегата, свързани с него, както и доближаване до движещи се части на лицето, което го оглежда;
2. изпробване под напрежение на електромеханизмите, на които са демонтирани кожуси, капаци и други детайли;
3. забранява се изпробване на пускови бобини от запалителните системи на двигателите при наличие на хора в непосредствена близост до двигателя.
Чл. 158. (1) На всички контакти, полюсни клеми и високоволтови блокове трябва да са нанесени надписи с червен цвят с посочено номинално напрежение, а също и предупредителни знаци за посочване опасност за живота.
(2) Блоковете на радиоелектронното оборудване, могат да се включат под напрежение само със специални кабели, имащи маркировка. Забранява се подаване на напрежение без надежден контакт със захранващите клеми.
Чл. 159. За избягване поражение с тек със СВЧ е забранено:
1. присъствието на хора при работа на радиопредевателни устройства в зона с радиус по-малка от 5 м от антените;
2. по време на работа на радиопредавателни устройства да се свалят капаци, кожуси и приближени до антени изводи, клеми и
др.;
3. отстраняване на неизправност по време на работа на устройствата;
4. монтаж на блокове, както и да се съединяват и разединяват кабели и проводници.
Чл. 160. (1) При работа на генератори със СВЧ не се допуска потокът на излъчваната енергия да достига по-висока стойност от 20 мквт/см2 в продължение на един работен ден. За предпазване на лицата, извършващи техническо обслужване и ремонт, от недопустими стойности на облъчване да се използуват защитни средства — поглъщатели на мощност, екраниратци прегради, защитно облекло, очила и др. Не се допуска работа на работни места и помещения при интензивност на облъчване над допустимото.
(2) Работа на генератори със СВЧ при отворена антена не се допуска. Всички видове работи се извършват при включен еквивалент на антена.
(3) На всяко летище трябва да е определена площадка с направление на излъчване на антените на радиолокаторите за проверка на тяхното действие, така че всички служебни и жилищни сгради да са извън опасната зона, определена в инструкциите за експлоатация и ремонт на самолетите и вертолетите, на които се извършва техническо обслужване и ремонт,
{4) Забранено е включването на земята на предавателя на радиолокационната апаратура, когато в радиус до 5 м от антените се намират хора.
(5) За да се снижи интензивността на облъчване с радиовълни на работещите на летището хора, е необходимо да се вземат в зависимост от излъчващите устройства и местните условия следните мерки:
1. не бива да се допуска зад границите на опасната зона, означена със съответни знаци по нейните граници, плътността на потока на излъчване да е по-висока от допустимото;
2. работните места на летищния персонал трябва да се разполагат извън границите на опасната зона на такива разстояния от източниците на излъчване, при които интензивността на облъчването да не превишава допустимите норми;
3. при наличие на едновременно излъчване от няколко източника интензивността на облъчването се събира. Сумата на интензивност на облъчване не трябва да е по-голяма от допустимата степен на облъчване;
4. трябва да се ползват поглъщатели на мощността на излъчената енергия — еквивалентни антени при настройка;
5. трябва да се екранират източниците на излъчване с метални лостове или мрежи;
6. в лабораториите и на работните места, където се работи с източници на енергия със СВЧ, за да се отстранят отражения от екраните отражаващите повърхнини трябва да се покриват с поглъщащи материали;
7. ако е необходимо излъчване в пространството, в екраните е допустимо да се направят отвори, като опасната зона след тях задължително трябва да се означи с предупредителни знаци;
8. всички екраниращи устройства трябва да са надлежно заземени;
9. в случай че в районите на работните места, работните помещения или летището се открият зони с интензивност на излъчване на енергия със СВЧ в степен по-висока от допустимата, работата в тези зони се прекратява да извършване на необходимите мероприятия по безопасност на труда.
(6) При работа с включени генератори за СВЧ се забранява:
1. да се оглеждат краищата на вълноводите, излъчвателите и отражателите на антените, съединенията на вълноводите и други източници на енергия със СВЧ;
2. да се извършват работи по антенно-фидерните устройства, ако те са присъединени към генератора за СВЧ;
3. да се работи при снети или незакрепени екрани, капаци и други.
(7) Забранява се работа без екрани по модулаторите на генераторите за СВБ, в които се употребяват електровакуумни прибори, захранвани с напрежение по-високо от 30 кВ.
чл. 161. (1) Забранява се работа с ултразвукова апаратура, ако не е осигурена ефективна звукоизолация.
(2) Когато шумът не може да се намали до допустимото ниво с помощта на кожуси и екрани, ултразвуковите инсталации трябва да се поместват в звукоизолирани кабини, където да се допускат лица, непосредствено заети с обслужването на апаратурата, задължително използуващи средства за индивидуална защита.

РАЗДЕЛ IV
ЛЕТИЩНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ЛЕТАТЕЛНИТЕ АПАРАТИ

Общи положения

Чл.162. (1) Летищното обслужване на летателните апарати обхваща технологичните дейности по подготовката и приключването на полета извън дейностите, обхванати от оперативното техническо обслужване.
(2) Операциите, изпълнявани при летищното обслужване на летателните апарати, трябва да са осигурени с писана технология, включваща инструкции за безопасна работа при изпълнение на съответната операция.
(3) Лицата, участвуващи в летищното обслужване на самолетите, трябва да са обучени съгласно чл. 7 и:
1. да имат теоретическа и практическа подготовка по съответните специалности (респективно за съответните обслужващи операции) ;
2. да знаят техническите характеристики, принципа на работа и конструкцията на експлоатираната от тях самолетообслужваща техника, а на обслужваната авиационна техника — в обема, изискван за изпълнение на съответната обслужваща операция;
3. да знаят инструкциите за експлоатация на експлоатираната от тях техника, а на обслужваната авиационна техника — в обема, изискван за изпълнение на съответната операция.
Водене и посрещане на летателните апарати на перона
Чл. 163. (1) За посрещане на самолетите в международните летища трябва да се използуват специални автомобили за съпровождане.
(2) Специалните автомобили за съпровождане трябва да са оборудвани с радиостанция за връзка с органа за управление на движението на перона (координационен център в международните летища) и с радиостанция за връзка с ръководителя на полетите.
(3) Задните сигнали и стопмигачите на специалния автомобил за съпровождане трябва да бъдат с увеличен размер и да са изнесени допълнително в горната част на купето. Върху купето на специалния автомобил трябва да се монтира светещо табло с надпис ,,Follow Me”. Специалният автомобил трябва да е оборудван и с маяк, който да се изключва, когато автомобилът не изпълнява съпровождащи функции.
Чл. 164. (1) Специалните автомобили за съпровождане на самолети трябва да посрещат рулиращи самолети на пътеката за рулиране, по която се движи самолетът, но на разстояние не по-малко от 100 м от пистата за излитане и кацане.
(2) При понижена видимост, по искане на екипажа, специалният автомобил за съпровождане може да се използува за водене на самолет от перона до пътеката за рулиране, водеща до пистата за излитане и кацане.
(3) Скоростта на водене на рулиращ самолет не бива да надвишава 30 км/час по пътеката за рулиране и 15 км/час в зоната на местостоянката.
(4) Посрещането на самолетите на пистата за излитане и кацане, както и воденето им до пистата се забранява.
(5) Съпровождащ автомобил трябва да се използува и за водене до перона на автомобили на външни организации с оглед осигуряване безопасността на движението.
Чл. 165. (1) В специалния автомобил за съпровождане се намира дежурното по перон длъжнотсно лице от състава на органа за управление на движението на перона.
(2) Използуването на съпровождащия автомобил в режим на самолетоводене без присъствието на дежурното по перон длъжнрстно лице се забранява.
(3) Когато автомобилът не се използува за водене на самолет при движението му по перона, светлинното табло с надпис „Follow Me ” трябва да се изключва.
(4) За избягване на недоразумения, когато специалният автомобил не се използува в режим на съпровождане на самолети, се забранява пресичането на пътя или движението пред ру- лпращ или започващ рулиране самолет.
Чл. 166. При съпровождане на самолет водачът на специалния съпровождащ автомобил трябва да се съобразява със следните изисквания:
1. самолетът (вертолетът) трябва да се води само според означенията на перонната маркировка;
2. при водене на самолета трябва да се следи за осигуряване на безопасните разстояния, определени в НЛС ГА и този правилник;
3. в зоната на движението на самолета не трябва да има препятствия;
4. рулирането в зоната на действие на въздушната или газовата струя на други самолети се забранява;
5. движението и рулирането зад движещ се самолет на разстояние по-малко от 100 м се забранява;
6. при рулиране към местостоянка воденето па самолета така, че газовата или въздушната струя да се насочва към други близко разположени самолети или обекти се забранява;
7. воденето на самолет в участък с некачествена настилка,
покрита с камъчета, парчета от рушащото се покритие, метални и други отпадъци, се забранява.
Чл. 167. (1) Посрещането на летателните апарати на перона на аерогарата трябва да се извършва задължително от длъжностно лице — дежурно по перон, а на стоянката — от дежурния по перон.
(2) Длъжностното лице, дежурно по перон, отговаря за безопасното движение на самолетите по перона.
(3) Преди посрещане на самолета или вертолета дежурното по перон длъжностно лице трябва да вземе мерки за. подготовка на местостоянката — отстраняване на препятствия, които пречат на рулирането.
(4) След като е посрещнат самолетът, дежурният по перон (по стоянка) е длъжен да покаже на екипажа мястото на стоянката и да се убеди в това, че екипажът вижда показаното място.
(5) При посрещане на самолета на стоянка дежурният по перон трябва да се намира пред рулиращия самолет в полезрението на командира на летателния апарат (при посрещане на самолет с газотурбинни двигатели или вертолети — не по-близо от 25 м, а при посрещане на самолети с бутални двигатели — не по- близо от 10-15 м).
(6) При посрещане на летателните апарати на стоянка или при изпращането им от страна на длъжностното лице — дежурно по перон (авиомеханика — при изпращане на самолета) трябва да се употребяват сигналите, дадени в Приложение № 1.
Чл. 168. (1) За организация на експлоатацията на самолета на местостоянка се определя длъжностно лице — дежурен по стоянка с квалификация авиомеханик.
(2) След пристигане на самолета на стоянка дежурното по стоянка длъжностно лице поставя под колелата на колесника спирачните столчета, предназначени за дадения тип самолет.
(3) Преди тръгване на самолета или вертолета от стоянката дежурното по стоянка длъжностно лице отстранява оборудването, използувано при техническото обслужване — технически стълби, платформи, специални приспособления, спирачни столчета и др.
(4) Отстраняването на спирачните столчета изпод колелата па колесника се разрешава само след командата на командира на самолета. За удобство, при премахване на столчетата може да се използува верига или метално въже с дължина 1,5-2 м, които се прикрепят към столчетата.
(5) Дежурното по стоянка длъжностно лице отговаря
за поддържане на чистотата на територията на местостоянката и взе-
ма мерки да не се пускат двигатели и да рулира самолет на мес- тостоянка, на която има камъчета, парчета от рушащо се покритие, метални отпадъци и други, които могат да доведат до нарушаване на безопасността на движението и на двигателите.
(6) Дежурното по стоянка длъжностно лице отгои варя за контрола на лицата с резрешен достъп до летателния апарат, паркиран на стоянката.
Чл. 169. При водене и посрещане командирът на летателния апарат е длъжен:
1. да се подчинява на сигналите, подавани от длъжностното лице — дежурен по перон или дежурен по стоянка;
2. да задействува спирачките за задържане на място при пристигане на местостоянка, съгласно изискванията на инструкцията за експлоатация на дадения тип летателен апарат и да я освобождава след поставяне на спирачните столчета;
3. да потегля от мястото на стоянката след разрешение на ръководителя на полетите и дежурния по перон, получено по радиообме- нен път и по сигналите на дежурния по стоянка.

Буксиране на летателните апарати

Чл. 170. (1) Буксирането на самолети и вертолети в района на летателното поле може да започне само след разрешение на органа или длъжностното лице по осигуряване безопасността на движението по перона (в международните летища — координационния център) .
(2) Движението на буксирания летателен апарат трябва да се извършва в съответствие с утвърдената схема за безопасно движение и означената маркировка на изкуствените покрития.
(3) Буксирането на самолети и вертолети се извършва само с предписаните в иструкциите за експлоатация буксировъчни приспособления за дадения тип самолет или вертолет и при строго спазване на предписанията за буксиране, дадени в инструкцията за експлоатация на съответния летателен апарат.
(4) Буксирането се извършва само с определените за целта влекачи с необходимите теглителни и спирачни параметри, технически изправни и противопожарно обезопасени.
(5) В кабината на буксирания летателен апарат трябва да се намира длъжностно лице, представител на собственика на летателния апарат, притежаващ необходимата техническа правоспособност.
Длъжностното лице, намиращо се при буксиране в пилотската кабина, носи отговорност за опазването на самолета от повреда.
(6) Лицата, извършващи буксирането, трябва да са запознати с правилата на инструкцията за буксиране на дадения тип самолет или вертолет и съответните сигнали.
Чл. 171. (1) Буксирането се извършва под ръководството и отговорността на техническо длъжностно лице, представител на собственика на летателния апарат.
(2) Отговорникът за буксирането ръководи дейността на всички длъжностни лица, участвуващи в буксирането, и носи отговорност за безопасността при буксирането.
(3) Зсички лица, участвуващи в буксирането, са длъжни да изпълняват нарежданията на отговорника за буксирането.
Чл. 172. Отговорникът за буксирането е длъжен:
1. преди започване на работа да запознае хората с правилата по безопасността на труда и постоянно да контролира изпълнението на правилата;
2. преди започване на работа да разпределя задълженията между участниците в буксирането и да им припомни значението, начина на подаване и изпълнение на командите и сигналите, свързани с буксирането;
3. да провери изправността на техническите средства за букси- ровка;
4. да провери налягането в спирачната система;
5. да провери изправността на заземяващото устройство, поставено на колесника;
6. да се убеди, че в зоната на движение няма препятствия,създаващи предпоставки за злополуки;
7. да провери дали ключалката на колесника е законтрена със специалните механизми;
8. по време на буксирането да регулира движението на летателния апарат чрез подаване на определените команди и сигнали, дадени в Приложение № 2, като предварително се убеди в безопасността на участвуващите в операцията лица.
Чл. 173. (1) При буксиране на летателния апарат се изисква:
1. носещият винт на вертолета трябва да е застопорен;
2. при буксиране на самолети и вертолети се забранява присъствието на лица, които нямат отношение към извършваната работа;
3. забранява се буксиране на самолети или вертолети с неизправна спирачна система, с изключение на случаите, когато се налага бърза евакуация на машините поради извънредни обстоятелства. Буксиране в този случай се извършва със скорост, не по-
висока от 3 км/час. В тези случаи се определят допълнителни лица, които да поставят столчето пред колелата при необходимост;
4. отстраняването на спирачните столчета се разрешава само когато буксиращото приспособление е свързано към влекача;
5. контролният болт на буксировъчното устройство трябва да бъде само оригинален;
6. забранява се рязко потегляне и спиране, както и внезапна промяна на скоростта;
7. забранява се изпълнение на завой с радиус по-малък от допустимия за дадения тип самолет или вертолет;
8. потеглянето на влекача трябва да бъде в посока с възможен най-малък ъгъл по отношение на надлъжната ос на самолета или вертолета;
9. при буксиране на летателен апарат нощем или при намалена видимост районът на буксирането трябва да е добре осветен, аеро- навигационните светлини на летателния апарат, а на влекача — фаровете, трябва да са включени;
10. при буксиране с въжета присъствието на хора на разстояние по-малко от 10 м от въжетата се забранява;
11. при буксиране се забранява присъствието на хора в летателния апарат (освен в пилотската кабина), както и присъствието на хора на влекача (освен водача);
12. забранява се сядането върху теглича (водилото) по време на буксиране;
13. при използуване на теглич (водило) с тегло повече от 40 кг, което няма специален хидравличен крик, повдигането му или присъединяването му към самолета и влекача трябва да се извършва най-малко от 2 души.
(2) Основните експлоатационни изисквания при буксиране на самолети са дадени в Приложение № 3.

Зареждане на летателните апарати с гориво-смазочни материали

чл. 174 (1) Зареждането на летателните апарати с горива, масла и специални течности се извършва от лица, които познават добре устройството и инструкцията за експлоатация, конскрук- цията на технологичното оборудване на средствата за зареждане, конструкцията и инструкцията за експлоатация на летателния апарат и го обслужват в обема, който засяга тази дейност, а също и обидата технология за зареждане с ГСМ и правилата за охрана на труда при изпълнение на тази дейност.
(2) Водачите на зареждащи и транспортни автоцистерни трябва да са запознати с всички изисквания по безопасността
на труда и противопожарната охрана при работа с такива машини, както и практически да владеят технологията за зареждане с ГСМ (в частта, която ги засяга) и мерките за действие в особени ситуации.
(3) Лицата, допуснати до самостоятелна работа за зареждане с ГСМ на летателните апарати, трябва да имат надлежно издадено удостоверение за правоспособност.
(Чл. 175.(1) Зареждането на летателните апарати с гориво трябва да се извършва само на местостоянките. Зареждане с гориво или източване на гориво от резервоарите на самолета в хангари се забранява.
(2) Зареждането на самолетите и вертолетите с гориво, масла и сцециални течности трябва да се извършва само от специални средства за зареждане, снабдени с филтриращи и разпределителни устройства, надлежно заземени и обезопасени в пожарно отношение. Средствата за зареждане трябва да са технически изправни:
1. изпускателните тръби на двигателите с вътрешно горене на зареждащото средство трябва да имат вградени или допълнителни искроуловители;
2. забранява се зареждането на летателните апарати с ГСМ от съдове и съоръжения от пластмаса, а също така и с устройства, нямащи филтри за фино пречистване и мрежести филтри на зареждащите пистолети и щуцери.
чл. 176. Във връзка с подготовката за зареждане или източване на ГСМ от резервоарите на самолета трябва да се имат предвид следните изисквания:
1. зареждащата автоцистерна трябва да се разполага не по- близо от 3 м от летателния апарат, така че да може при необходимост да се отдалечи бързо без допълнително маневриране;
2. придвижването на автоцистерната към самолета трябва да става" според утвърдените схеми за движение. Забранява се придвижване на цистерната до мястото за зареждане на заден ход, а така също и движението й срещу крилото на самолета;
3. след спиране до самолета под колелата на влекача трябва да се поставят спирачни трупчета за осигуряване срещу неконтролирано придвижване;
4. към зареждане на летателния апарат с гориво може да се пристъпи най-рано 5 минути след спирането на последния от двигателите на летателния апарат;
5. отвинтването и завинтването на капачките на резервоарите за гориво да става само със специално предназначени за тази цел инструменти. Забранява се прибягването до удари върху капачките в процеса на отвинтването;
6. преди започване на зареждането трябва да се провери чрез оглед изправността на заземителните устройства на самолета и средството за зареждане, както и електрическата връзка на маркуча за зареждане с накрайника или пистолета. Заржедане при неизправни заземителни устройства се забранява;
7. летищното електрозахранване на летателния апарат трябва да е осигурено преди започване на зареждането.
Чл. 177 (1) Преди пристъпване към зареждане трябва да се изравнят електрическите потенциали на летателния апарат и средствата за зареждане.
(1) Когато се използува пистолет за зареждане на гориво, изравняването на потенциалите се извършва чрез докосване на зареждащия пистолет към обшивката на тялото на самолета на разстояние не по-малко от 1,5 м от гърловината за зареждане.
чл. 178 Забранява се зареждане с гориво непосредствено преди започване и по време на буря.
чл. 179. При зареждане на летателния апарат с гориво се забранява:
1. работа в околност 25 м, свързана с употреба на открит пламък, произвеждаща искри или прегряване на отделни части;
2. пускане на двигателя на летателния апарат;
3. да се включва и изключва електрооборудването на самолета, което не е свързано със зареждането с гориво;
4. да се използуват взривонеобезопасени осветителни тела;
5. работа с радиоприемника или радиопредавателя;
6. затопляне на двигателя;
7. изливането на гориво върху летателния апарат и земята;
8. пускане и спиране на двигателя на влекача или техническото оборудване на зареждащата автоцистерна;
9. оставянето без контрол на влекача на зареждаща автоцистерна;
10. прекарване на маркучите за зареждане върху далечния край на крилата на летателните апарати;
11. подаване на гориво под налягане със скорост (или налягане), превишаващи технологично допустимите.
Чл, 180.При зареждане на летателния апарат с гориво в него може да се намира само обслужващ персонал който наблюдава приборите, контролиращи зареждането и равнището на гориво в резервоарите (ако не е допуснато друго в инструкцията по експлоатация на летателния апарат).
При източване на утайката на горивото последната се излива в специален чист съд, без разплискване, а след визуален контрол — на определеното за това място. Изливането на утайка върху покритието се забранява.
(2) Ако при зареждане с ГСМ при източване на гориво от резервоарите на летателните апарати се получи разливане на гориво върху покритието, трябва да се вземат незабавни мерки за почистване чрез измиване с вода, опесъчаване и други начини (с последващо почистване).
(з) В случай на обливане на летателния апарат с гориво пускане на двигателите и проверка на специалното оборудване се разрешава след не по-малко от 15 минути.
чл. 182.При зареждане с ГСМ допълнително трябва да се вземат всички предпазни мерки по отношение противопожарната безопас: ност, определени от инструкцията за експлоатация на самолета и други нормативни документи.
чл. 183. Всички изисквания по безопасността на труда при за- режданена летателните апарати с ГСМ се отнасят и до операцията „източване на ГСМ”.
чл. 184. Останалите правила и изисквания при зареждане на летателните апарати с ГСМ са изложени в „Инструкция за приложение и контрол на качеството на авиоцистерните ГСМ и специални течности в гражданската авиация” и технологията за зареждане с ГСМ на летателните апарати.
Летищно електрозахранване на летателните апарати
Чл. 185. (1) Летищното електрозахранване на летателните апарати трябва да се осигурява от технически средства и системи, които отговарят на изискванията за безопасна работа на електросъоръженията и на техническите изисквания на обслужваните летателни апарати.
(2) Летищните източници на електрозахранване могат да се използуват, само ако са технически изправни.
Чл. 186. До работа със средства за летищно електрозахранване на летателните апарати се допускат лица, добре изучили „Ръководство за експлоатация”, преминали специален технически инструктаж и стажуване по отношение на практиката под ръководството на опитен работник.
Чл. 187. При летищното електрозахранване на летателните апарати трябва да се спазват следните изисквания за безопасна работа:
1. летищният източник за електрозахранване трябва да се включва към бордната мрежа на летателния апарат само с помощта
на оригинални стандартни щепселни устройства;
2. забранява се да се включва електрозахранване непосредствено в разпределителните панели или устройства на летателния апарат;
3. забранява се включването или изключването на кабелите към или от потребителя, когато са под напрежение;
4. трябва да се предприемат сигурни мерки за защита на кабелите от повърхностни повреди и да не се допуска ходене по кабела;
5. забранява се допирането по време на работа на агрегата на клемите и тоководещите части на агрегата (системата);
6. забранява се да се извършват превключвания или настройване по таблата за управление (освен предвиденото от завода-произ- водител регулиране), когато агрегатът е под напрежение;
7. при авария трябва незабавно да се изключат всички източници на електроенергия и да се спре задвижващият двигател на агрегата за електроенергия;
8. забранява се прекъсване на летищното електрозахранване в процеса на пускане на двигател на летателен апарат.
Чл. 188. При експлоатация на летищните източници на електроенергия трябва да се имат предвид следните основни изисквания:
1. забранява се включване на генератора за променлив ток при съпротивление на изолацията на мрежата по-малко от 50 кОМ;
2. зареждането, смазването, почистването и отстраняването на неизправности при работещ двигател се забранява;
3. забранява се обслужване на системи, които се намират под налягане;
4. по време на работа не бива да се допускат до агрегата странични лица;
5. агрегатът трябва да се поддържа чист и изправен;
6. не се разрешава употребата на кабели с нарушена изолация, с щепселни накрайници, които са повредени, нащърбени, напукани, корозирали или с покрити с нагар контактни повърхнини;
7. забранява се използуване на стационарни агрегати или устройства при неизправно или неосвидетелствувано заземяващо устройство;
8. сигурността на заземяването на частите и елементите, предвидени от ръководството за експлоатация на съответното техническо средство или система за летищно електрозахранване на летателните апарати, трябва да се проверява от обслужващото лице при всяко застъпване на смяна;
9. освидетелствуване на съпротивлението на изолацията и съпротивлението на заземяващото устройство трябва да се извършва периодично, не не по-рядко от веднъж на 6 месеца.
Подгряване на двигатедите и кондициониране на въздуха в салоните на летателните апарати с помощта на летищен кондиционер
Чл. 189. (1) Подгряването на двигателите или отделни зони на летателните апарати и кондиционирането на въздуха в салоните на летателните апарати трябва да се извършва с технически изправни средства (отоплители и кондиционери), предназначени за целта.
(2) Пресоналът, работещ с отоплители и кондиционери, трябва да познава конструкцията и инструкцията за експлоатация на използуваната и обслужваната (в обема, който го засяга) техника, както и технологията за съответното обслужване. Допуснатите до самостоятелна работа трябва да имат документ за правоспособност.
Чл. 190. (1) При работа с моторни отоплители се забранява:
1. пушене в близост до отоплителя;
2. пускане и работа с отоплителя при затворени задни вратички, затворена капачка на изпускателната тръба, неопънати маркучи, неизправни и незаредени пожарогасители;
3. пускане и работа с отоплителя при установена нехерме- тичност на резервоарите и тръбопроводите за гориво;
4. използуване на бензин като гориво за калориферите;
5. съхраняване на парцали или конци, напоени с бензин или масло в кабината или каросерията;
6. размразяване на замръзнали филтри и горивопроводи с открит огън;
7. повторно пускане на отоплителя без предварително охлаждане;
8. работа на отоплителя с температура на въздуха на изхода на калорифера по-висока от + 115°С;
9. спиране на двигателя след използуване на отоплителя без продухване на калорифера със студен въздух от вентилатора и преди температурата на калорифера да достигне + 30°С -г 20°С;
10. използуване на отоплителя с омаслени и скъсани ръкави и при неизправни връзки помежду им;
11. включване на трансмисията за задвижване па вентилатора по време на движение на автомобила;
12. зареждане на отоплителя с гориво без използуване на заземяващи устройства за отвеждане на статичното електричество;
13. нарушаване на изискванията на инструкцията по експлоатация на отоплителя.
(2) При отопляване на самолетните салони температурата на въздуха, подаван в салоните, не трябва да превишава
+ 50°С, контролирано с приборното оборудване.
Чл. 191. (1) По време на затоплянето на двигателите летателният апарат трябва да се наблюдава непрекъснато от авиомеханик, който да контролира състоянието на затопления двигател и да дава указания на оператора на отоплителя;
(2) По време на затопляне на двигателя или салоните на самолета се забранява:
1. отоплителите да се поставят на разстояние по-малко от стандартната дължина на маркуча;
2. да се зарежда с гориво летателният апарат или отоплителят;
3. да се пускат двигателите на обслужвания летателен апарат.

Санитарно-хигиенно обслужване на летателните апарати

чл. 192.(1) Техниката, използувана при санитарно-хигиенното обслужване на летателните апарати, трябва да е стандартна или освидетелствувана, предназначена за целта, технически изправна.
(2) Персоналът, който участвува в санитарно-хигиенното обслужване на летателните апарати, трябва да има нужната квалификация, да познава добре конструкцията на техниката, с която работи; да владее инструкцията за експлоатация на използуваната и обслужваната техника в обема, който засяга дейността му, както и да спазва съответните технологични предписания по предмета на дейността му.
Чл. 193. При почистване на летателния апарат от отровни химикали, освен изискванията, предвидени в раздел II, трябва да се имат предвид и следните изисквания:
1. отпадните води и останалите отпадъци трябва да се събират в пречиствателни станции и съоръжения. Забранява се изхвърлянето на отпадни води и отпадъци, получени при почистването на летателните апарати, директно в канализационната мрежа;
2. забранява се приемането на вода, течности, храна или пушене в процеса на почистване на самолета от отровни химикали;
3. авиационната техника (машини и съоръжения), използувана при почистване и обеззаразяване на летателни апарати, също подлежи на санитарна обработка и почистване;
4. забранява се вкарването на елементи и системи от селскостопанското оборудване за ремонт в хангари и помещения, които сацредиазначени за друг вид дейност.
чл. 194. При обслужване на санитарните възли на летателните апарати трябва да се имат предвид следните изисквания:
1. тоалетните помещения трябва да се почистват и дезинфекцират след всеки рейс;
2. канализационната система на летателния апарат трябва да се обслужва съгласно утвърдена технология;
3. водоснабдителните системи през зимата трябва да се обслужват при всеки рейс, ако полетът се изпълнява от/до базово летище, а през лятото — при необходимост, но не по-малко от два пъти в денонощие;
4. зареждането на вода за пиене трябва да се извършва от специално подготвено съоръжение (цистерна или водопровод). Водата трябва да отговаря на БДС 2823-83;
5. при зареждане на водоснабдителна система на летателния апарат заменянето на водата, която ще се използува и за пиене с дестилирана вода както и с неотговаряща на т. 4, се забранява;
6. съоръжението, използувано за зареждане с вода за пиене, трябва периодично, но не по-рядко от веднъж седмично, да се дезинфекцира по технология, съгласувана с ТХЕИ;
7. забранява се работа със специална машина за обслужване на санитарните възли, когато е пълен резервоарът й за отпадъци;
8. забранява се източване на отпадъци от канализационните системи на летателните апарати на терена;
9. забранява се изпразване на резервоара за отпадъци на специалната машина за обслужване на санитарните възли на места, които не са съгласувани и оборудвани според изискванията на ТХЕИ;
10. забранява се нарушаването на технологията за обслужване на санитарните възли;
11. при обслужване на санитарните възли трябва да се използуват само осигурени срещу плъзгане и загуба на устойчивост стълби и площадки. Забранява се използуване на такива площадки или стълби, ако не се почисти предварително под опората и площадката за стъпване снегът и ледът.
Чл. 195. (1) Дезинсекцията, дезинфекцията и дератизацията на летателните апарати се извършват периодично по предписание на ТХЕИ и във всички случаи, когато съществуват епидемиологични показания, установени от органите за санитарен контрол.
(2) При дезинфекция, дезинсекция и дератизация трябва да се имат предвид и следните изисквания:
1. технологията на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията, в това число препоръчаните препарати, се определят от ТХЕИ;
2. персоналът, извършващ дезинфекция, дезинсекция и дератизация трябва да е специално обучен и да има квалификация „дезинфектор”. Квалификационните изисквания се определят от ТХЕИ;
3. препаратите, използувани за дезинсекция, дезинфекция и дератизация трябва да се съхраняват в заключени помещения и да се изписват само на персонала, участвуващ в тази дейност;
4. забранява се храненето, пиенето на вода и течности, пушенето в процеса на обработка на самолета с препарати за дезинсекция, дезинфекция и дератизация;
5. по време на технологично предвидената експозиция на препаратите за дезинфекции, дезинсекция и дератизация се забранява пребиваването Е летателния апарат на лица, несвързани с процеса на дезинсекция и дератизация.
Чл. 196. (1) Персоналът, участвуващ в почистването и подреждането на салоните на летателните апарати, преди пристъпване към работа трябва да огледа за наличието на незатворени люкове на пода на салона, с оглед недопускане на пропадане.
(2) При работа с прахосмукачка в процеса на почистване трябва да се имат предвид следните изисквания:
1. прахосмукачката тряова да има заземяващо устройство и да е заземена;
2. включването и изключването на прахосмукачката в мрежата на летателния апарат трябва да става само при изключено положение на прахосмукачката;
3. прахосмукачката не бива да се включва до пълно проветряване на помещенията след работа с бензин и други разтворители;
4. забранява се ползуване на прахосмукачка при буря;
5. забранява се опиране на работещия върху метални части в самолета при работа е прахосмукачка.
(3) При работа на чистачи на транспортни средства трябва да се имат предвид следните допълнителни изисквания:
1. забранява се качването и слизането в летателния апарат с използуване на техническа стълба или други непредназначени за цел съоръжения;
2. забранява се чистачите на транспортни средства да отварят вратите на летателния апарат (това трябва да става от член на екипажа или от обслужващия технически състав);
3. забранено е да се пуши в кабината и салоните на самолета в процеса на почистването му;
4. при почистване на кабината на самолета да не се пипат бутоните, ръчките и други, трябва да се внимава да не се задействуват някои от тях по невнимание.
Чл. 197. (1) В международните летища трябвада се предвижда изгражданото па сметогорпи пещи.
(2) В сметогорнпте пещи трябва да се изгарят всички остатъци от бордно хранене, когато рейсът е изпълняван от
район, в който съществува епидемиологична обстановка, оценена от държавните санитарни органи като опасна.
(3) Изгарянето на други отпадъци в сметогорните пещи се забранява.
(4) Персоналът, работещ със сметогорните пещи грябва да има съответна техническа квалификация и документ за
правоспособност.
(5) Нарушаването на технологията на работа със сметогорните пещи се забранява.

Противообледенителна дейност

Чл. 198. (1) При работа с противообледенителни течности, съдържащи етиленгликол; трябва да се вземат мерки за непопадане на течността върху открита част на тялото. С оглед осигуряване на това изискване трябва да се избягва (освен в крайна необходимост) пръскането срещу вятъра.
(2) При противообледенителна дейност струята течност или горещ въздух не трябва да се насочва към близко разположени хора.
Чл. 199. (1) Само в изключителни случаи при почистване на летателните апарати от сняг или при противообледенителна дейност се разрешава движение на персонал по крилата на самолета.
(2) В такъв случай персоналът задължително трябва да е обут в непързалящи се обувки, а придвижването трябва да се извършва бавно и внимателно.
(3) Надвесването над края на крилата за поемане на маркуч, гребло и др. не се разрешава.
(4) Качването върху крилата на самолета трябва да се извършва само с помощта на технически стълби от комплекта на самолета.
Чл. 200. При използуване на повдигателни съоръжения с кош за работника по противообледенителната дейност трябва да се спазват следните изисквания:
1. самостоятелна работа с повдигателни работни платформи може да бъде поверявана само на лица с надлежно оформен до- пуск;
2. с повдигателната платформа трябва да се повдигат само хора и детайли с гегло не по-голямо от предписаното от производителя;
3. забранява се използуването на съоръженията за товаро- разтоварни работи;
4. повдигателните работни платформи трябва ежедневно да се използуват функционално, а когато се употребяват рядко или често се сменя обслужващият персонал — проверката трябва да се извършва преди всяко приемане в експлоатация. Ако се установят дефекти, работата следва да се спре и да се съобщи на дежурното техническо лице за отстраняване на неизправността.
Резултатите от проверката следва да се отбелязват в пътния лист;
5. забранява се изключването на конструктивно предвидените предпазни устройства;
6. придвижването на повдигателната платформа с хора в коша трябва да се извършва съгласно условията, предвидени от производителя;
7. при скорост на вятъра по-голяма от пределно указаната от производителя се забранява работата в повдигателната платформа;
8. забранява се умишленото предизвикване на трептения на коша {платформата);
9. забраняват се внезапните (на тласъци) задвижвания, както и хвърлянето на предмети, части и др. от платформата и в платформата;
10. при спиране на транспортната машина същата да се осигури срещу самостоятелно придвижване с включване на ръчната спирачка или поставяне на трупчета на колелата, ако производителят не изисква задължително спускане на опорни пети;
11. забранява се излишното пребиваване в зоната на размаха на повдигача и в обсега на действие на опорните пети;
12. забранява се стоенето под или около повдигателното съоръжение по време на повдигане, пускане или завъртане.
Чл. 201. При работа с автоцистерната за гореща вода при проти- вообледенителна дейност се забранява:
1. работата с неизправна машина;
2. превозването на хора на стъпалата и върху цистерната;
3. оставянето на машината без надзор с работещ двигател;
4. придвижването с отворен капак на люка на цистерната;
5. придвижването с включена помпа и повдигната площадка;
6. присъединяването и разединяването на накрайниците на маркучите при работеща водна помпа;
7. насочването на водната струя при миена в равнината на близко работещи хора;
8. работата върху повдигащата се площадка със спуснати оград- ни стени;
9. използуването на открит пламък при експлоатация и обслужване на машината;
10. работата с машината, ако не е снабдена с изправен пожарогасител.

Зареждане с кислород на кислородната система на летаталните апарати и експлоатация на кислоро дозареждащи станции

Чл. 202. (1) При работа по обслужването и ремонта на кислородната система на летателните апарати и кислородозареждащите станции трябва да се спазват изискванията на Правилник по безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород (Д-01-016).
(2) Зареждането с кислород на кислородната система на летателните апарати и работа с кислородно обзавеждане се разрешава само на лица, които са специално обучени и атестирани, познават правилата за безопасна работа, устройството не обзавеждането и мерките за противопожарна безопасност и имащи опит да работят с кислородно обзавеждане.
Чл. 203. (1) Зареждането на кислородната система на летателните апарати с кислород се извършва с кислородозареждаща станция.
(2) За зареждане трябва да се използува медицински кислород по БДС 4368-71.
Чл. 204. (1) Всички агрегати и машини, работещи с кислород, трябва да са комплектовани с напълно изправни и проверени измервателни прибори и предпазни устройства.
(2) Манометрите трябва да отговарят на съответните норми и стандарти. Проверката им трябва да се извършва не по- рядко от веднъж в годината след всеки ремонт. Същите трябва да са пломбирани.
(3) Забранява се експлоатацията на кислородно-га- зови уредби и техника с неизправни и непроверени контролно- измервателни прибори и предпазни устройства.
Чл. 205. Основните мерки за безопасност, които трябва да се имат предвид при зареждане на кислородната система на летателните апарати с кислород,са следните:
1. при продухване с кислород на кислородната система и изпускане на кислород от системата изпускането трябва да се извършва само в атмосферата;
2. при откриване на нехерметичност на системата зареждането трябва да се прекрати, а салоните на самолета да се проветрят;
3. да не се допуска съединяване на кислорода с масла и мазнини поради опасност от взрив и пожар;
4. проверка на херметичността с оглед констатиране изтичане на кислород се извършва само с разтвор на чист натурален сапун. Използуването на други разтвори се забранява;
5. забранява се работата с ръце, непочистени от масла или мазнини, както и смазването на вентилите на кислородните бутилки със смазка, която не е препоръчана;
6. не се допуска попадането на кислород върху човешкото тяло;
7. при работа с кислород да се има предвид, че е възможно да се получи пренасищане на облеклото и косата на работещия с кислород. Забранява се приближаването до открит пламък и пушенето най-малко 20 минути след свършване на работа с кислород.
Чл. 206. (1) Основните мерки за безопасна работа, които трябва да се имат предвид при работа с кислородно зареждащата станцията следните:
1. забранява се влизане в компресорното отделение по време на работа на компресора;
2. забранено е ремонтирането, притеглянето и пускането на газопровод и агрегати, както и сменяне на маркучи, намиращи се под налягане;
3. забранява се пушенето, паленето на огън, заваръчни операции в радиус от 25 м от разположението на кислородно-газовата техника;
4. след приключване на работа със станцията, свързана с работа на компресора, последният трябва да се изключи, а преди придвижване на станцията от едно място на друго отново трябва да се провери дали е изключен компресорът и дали е изпуснат кислородът от комуникациите;
5. обслужването на станцията трябва да се извършва от двама души, като задълженията на шофьора и оператора трябва да се определят ясно, за да не се допусне внасяне на масло или грес до кислородната комуникация;
6. при зареждане на кислородните бутилки на станцията максималното допустимо налягане в тях в зависимост от околната температура трябва да съответствува на данните, дадени в следната таблица:

Темпепартура-35-30-25-20-15-10-50  +5+ 10+15  +20+25+30+35
Налягане

кг/см

122125127130132135137140 142145147150153155158

7. след завършване на всяка обслужваща операция преди от- качване на маркуча за зареждане от кислородната система на самолета (или от страничния източник за зареждане на станцията) трябва да се отвори кранът за продухване, за да се изпусне от зареждащия маркуч намиращият се там кислород под налягане и с последващо отваряне на съответния вентил да се изпусне кислородът от кислородната комуникация на станцията.
(2) При експлоатация на станцията се забранява:
1. да се внася масло в компресорното отделение на станцията;
2. да се работи по станцията без предварително обезмасляване на ръцете;
3. да се работи с мръсни и обмаслени дрехи;
4. да се монтират нео без маслени детайли и възли при изпълнение на текущ ремонт;
5. да се обезмасляват детайлите на компресора и кислородната комуникация в разтворители, които не са препоръчани от Инструкцията за експлоатация на кислородозареждащата станция;
6. да се обезмасляват детайли в помещение без вентилация;
7. да се монтират обезмаслени в спирт маншети и неметални уплътнения без внимателното им изсушаване в струя от кислород;
8. да се използуват шофьорски инструменти при работа с кис- лородното обзавеждане и да се внасят шофьорски инструменти в компресорното отделение;
9. да се стягат разглобяеми съединения, когато са под налягане;
10. да се работи при неизправен предпазен колан;
11. да се пуши или да се ползува открит огън или електро- прибори, даващи искри;
12. да се работи на станцията при наличие даже и на малки изти- чания от кислород в разглобяемите съединения и при изпускане на кислород през маншетите;
13. да се зареждат от станцията некислородни бутилки и да се ползуват маркучи за други цели;
14. без необходимост да се нарушава опаковката на обезмаслените детайли в ЗИЛ;
15. да се работи с бутилка и прибори, чийто срок за проверка е отминал;
16. да се отварят и затварят вентилите рязко;
17. да се работи в компресорното отделение при включена про- тивопожарна система.
Чл. 207. (1) При пожар операторът трябва да действува както следва:
1. ако автоматиката е задействувала (това може да се определи по загасването на сигналната лампа върху пулта за управление, по задействувано на пиропатрона в пожарогасителя и по затихващия шум на кислорода, изпуснат от компресорното отделение през изпускателния вентил) е необходимо веднага да се затворят трите вентила за прекъсване достъпа на кислород към компресорното отделение. Ако пожарът не бъде напълно загасен с единия пожарогасител, ръчно се включва вторият;
2. ако по някаква причина автоматиката не е задействувала, трябва ръчно да се приведе в действие пневмолроводът. След пълното задействуване на пневмопровода пожарогасителят се включва и се затварят трите вентила за прекъсване пътя на кислорода към компресорното отделение;
3. ако по някаква причина не се включи пневмопроводът, то първо трябва да се спре достъпът на кислород към компресорното отделение, след което ръчно трябва да се включи пожарогасителят.
(2) Ако пожарът не бъде загасен, след действията по предходната алинея да се пристъпи към гасене с всички налични средства като се сигнализират органите на ПО.
(3) Във всички случаи на пожар веднага след пълното загасяване на пожара трябва да се затворят вентилите на всички бутилки.
Чл. 208. При съхраняване на кислородпозареждащата станция трябва да се спазват следните изисквания:
1. кислороднозареждащата станция трябва да се съхранява на равни работни площадки, осигуряващи удобства при експлоатацията й;
2. в близост до площадката не трябва да има карбидна шлака, ацетиленова инсталация, ацетилен и негасена вар, възможни замърсители с масла и мазнини;
3. не се разрешава извършване на заваръчни работи на разстояние по-близко от 25-30 м от площадката.

Обслужване с пътнически самоходни стълби

чл. 209. При използуване на пътнически самоходни стълби да се имат предвид следните изисквания :
1. регулирането на височината на площадката на стълбата трябва да се извършва на разстояние 50-70 см от самолета;
2. стълбата трябва да се прилепи към борда на самолета така, че амортисьорите на горната площадка плътно да прилепнат до обшивката на тялото на самолета;
3. забранява се прилепване на горната площадка с рязък удар.
Допустимата скорост на придвижване към самолет грябва да бъде до 5 км/час;
2. площадката на стълбата, осигурявана за слизане на пътниците, трябва да бъде на около 160 мм над равнището на прага на изхода на самолета;
3. площадката на стълбата, осигурявана за качване на пътниците, трябва да бъде на около 180 мм под равнището на входа на самолета;
4. забранява се ползуване на самолетна стълба без да са спуснат опорните й пети и без да са взети мерки от водача против самопроизволно потег ляне на стълбата;
5. зиме площадката и стоянката на стълбата трябва да са почистени от сняг и лед;
6. нощем стъпалата на площадките трябва да се осветяват с конструктивно предвиденото осветление;
7. използуването на технически неизправни стълби се забранява.
8. движението на стълбата с хора върху й се забранява;
9. при качване и слизане на пътниците в самолета трябва да се вземат мерки така да се пропускат пътниците, че на стъпало да няма повече от двама души, а на площадка — не повече от 6 души.

Обслужване на бордния бюфет

Чл. 210. Работниците, извършващи обслужване на бордния бюфет с. помощта на автолифт, трябва да са медицински освидетелствувани за работа на височина над 2 м.
Чл. 211. (1) При работа с автолифт се забранява:
1. движение на автолифта с вдигната товарна кабина;
2. движение на автолифта с ненапълно прибрани подвижни опорни пети;
3. движение на автолифта с включена хидропомпа;
4. натоварването в товарната кабина или върху плъзгащите платформи на повече от разрешения от производителя товар;
5. претоварване на пода на товарната кабина с товар, който упражнява по-голям от разрешения от производителя натиск на единица площ.
(2) Повдигането на товарната кабина се разрешава, само ако авто лифтът се намира на равна площадка (допустим наклон до 3°), при вятър със скорост до 15 км/сек, при спуснати подвижни опорни пети и заключена задна врата на кабината.
Чл. 212. (1) Водачът на автолифта е длъжен преди започване на работна смяна да провери функционирането на автолифта с вдигане-спускане на товарната кабина, пускане-прибиране на опорните пети, придвижване напред-назад на плъзгащата се платформа, както и да огледа за херметичността на хидросистемата и изправността на площадките.
Работа с технически неизправен автолифт се забранява!
(2) На работниците, използуващи автолифта, се забранява:
1. да причиняват нарочни трептения на площадките и в товарната кабина;
2. да правят опит за слизане от товарната кабина или площадките, ако площадката не е опряла плътно о самолета.

Натоварване и разтоварване на багажи и товари при летищно обслужване на летателните апарати

Чл./213. (1) При извърпване на товаро-разтоварни работи трябва да се спазват изискванията на Правилника по безопасност на труда при товаро-разтоварните работи Д-01-001, както и Наредбата за устройство и безопасна работа на повдигателни съоръжения.
(2) Всички повдигателни съоръжения трябва да бъдат освидетелствувани съгласно изискванията на НУБРПС и ПБТТРР.
Чл. 214. (1) Машините или съоръженията за товаро-разтоварни работи трябва да се придвижват към или от самолета само по установените пътища за движение по перона съгласно схемата за движение в района на летището.
(2) Всички колесни машини и съоръжения, които подхождат към самолета, трябва да бъдат снабдени с по две спирачни трупчета (клинове), които се поставят под колелата за избягване на самоволно придвижване.
(3) Ремаркетата за багажи и товари, както и ремаркетата за превоз на контейнери и палети трябва задължително да имат ръчна спирачка.
Чл. 215. При придвижване до и от летателния апарат на средства за товаро-разтоварни работи трябва да се спазват следните изисквания:
1. движението по маршрутите за рулиране на самолетите е забранено;
2. скоростта на движение по перона трябва да бъде не повече от 10 км/ч, а в района на местостоянките и в близост до летателния
апарат — не повече от 5 км/ч;
3. забранява се придвижване към самолета на колесна техника и съоръжения, които са технически неизправни, не са оборудвани с амортизационни устройства, нямат спирачни трупчета, не са по- жарообезопасени и са без пожарогасители;
4. в случай, когато самолетите са разположени така,че не се осигурява безопасно придвижване покрай тях, приближаването до самолетите се забранява;
5. забранява се превозът на хора с машини и съоръжения,предназначени за извършване на товаро-разтоварни работи;
6. плътното приближаване на машините към летателния апарат и под него не се разрешава. Между каросерията на машината и люковете за товарене и разтоварване на самолета трябва да има разстояние не по-малко от 50 см. Механизацията, предназначена за товаро-разтоварни работи, трябва да се разполага така, че работ- ното й оборудване да не се приближава по-близко от 5-10 см от праговете на пътническите врати или багажните люкове;

7. придвижването на композиции от товарни или контейнерни ремаркета в композиции е занранено.
чл. 216 При работа с автотранспортни ленти и контейнерно-обработващи машини се забранява:
1. стоенето под или около повдигащата се платформа по време на повдигане или спускане, а също при товарене и разтоварване на самолета;
2. приближаването към самолета и маневриране с повдигната
платформа или повдигната транспортна лента;
3. използуване на движеща се транспортна лента на авто- транспортьора за качване на хора в багажниците на самолета;
4. техническо обслужване или ремонт при повдигнато положение на платформата или лентата без прилагане на застопоряващи приспособления.
Чл. 217. При използуване на кари и кари-високоповдигачи трябва допълнително да се имат предвид следните марки за безопасност:
1. карите-високоповдигачи трябва да са снабдени със защитен покрив;
2. кари-високоповдигачи, използувани за подемно-транспортни работи на предмети с малки размери,трябва да се използуват с вертикална защитна решетка, монтирана на повдигащата плоча. Височината и широчината на решетката и отборите в нея се подбират така, че да не позволяват падане на тези предмети върху водача при наклонено назад положение на мачтата и същевременно да осигуряват необходимата видимост при обработване на то-
варите;
1. карите трябва да се управляват само от водачи, които имат документ за правоспособност и на които е възложено управлението от ръководството на предприятието с писмена заповед;
2. лица, освен водача, могат да се превозват с кара само тогава, когато това е предвидено с конструкцията;
3. повдигането на хора с кари-високоповдигачи, които не са оборудвани с подемна платформа за хора, се забранява;
4. водачът на кар-високоповдигач не трябва да слиза от него при повдигнат товар;
5. карите трябва да се експлоатират в съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрокари и мотокари Д-05-002 и Правилника за безопасност на труда при товаро-разтоварни работи Д-05-001;
6. забранява се извършването на товаро-разтоварни работи с контейнери и палети чрез помощта на кар-високоповдигачи, които не са оборудвани със специален кош с ролков под и ограда;
7. транспортирането и повдигането на контейнери, палети и товари с два кара-високоповдигача, работещи едновременно, се забранява.
Чл.218. (1) Натоварването и разтоварването на летателния апарат трябва да се ръководи от специално определено лице с необходимата квалификация.
(2) Определянето на отговорното лице се извършва с писмена или устна заповед на ръководителя на звеното (бригада, отдел, служба) за товаро-разтоварни дейности в летището,
(3) Преди започване на товарене и разтоварване на летателния апарат от отговорното лице е необходимо да се провери дали под колелата на летателния апарат са поставени спирачни столчета.
(4) Отговорникът на товаро-разтоварните работи е длъжен:
1. да инструктира лицата, участвуващи в работата, по въпросите на безопасността на труда и да проверява изпълнението на тези правила в процеса на работа;
1. преди започване на работа да проверява изправността на товаро-разтоварните приспособления и средствата за малка механизация;
2. да разпределя участниците в работата по пунктове, в съответствие с обема и характера на работата, квалификацията и опита на работниците;
3. да определя методите и способите на производствените операции по преместване на товарите;
4. лично да подава сигнали на водача на кар-високоповдигача преди всяка операция по преместване на товарите и да дава заповеди на лицата, участвуващи в работата.
Чл. 219. При извършване на товаро-разтоварни работи при летищното обслужване на летателните апарати трябва да се имат предвид и следните ограничения:
1. по време на товаро-разтоварните работи се забранява престоя на странични лица до люковете (вратите) на летателния апарат;
2. работниците не трябва да се намират върху контейнера (или палета) или вътре в него по време на спускането, повдигането и преместването му;
3. контейнерите трябва да се обработват със затворени врати;
4. товаро-разтоварните работи и изместването на опасни товари трябва да се извършват в съответствие с нормативните документи за безопасност за съответния вид товар на специално определени за целта места, в присъствието на отговорника за товаро- разтоварните работи;
5. при възникване на опасност за злополука или увреждане на здравето на работниците товаро-разтоварните работи се прекъсват до създаване на условия за безопасното им провеждане;
6. натоварването и разтоварването на животни, суровини и продукти от животински произход трябва да се извършва само при наличие на данни за характера на товара и в съответствие с изискванията за такъв товар, определени с Инструкцията на товародателя, която се съгласува с предприятието, осигуряващо товарачите;
7. максималният товар, който може да се пренася от лице над 18 години, е 50 кг за мъже и 15 кг за жени. При ръчно пренасяне на товари с продължителност над 4 ч. товарите се намаляват съответно на 25 кг за мъже и 10 кг за жени;
8. общият допустим товар за вдигане и пренасяне на товари за една работна смяна е до 8 т за мъже и до 4 т за жени;
9. за преместване на товари с теголо до 500 кг по принцип трябва да се използуват подемно-транспортни машини. Допуска се употреба на различни помощни приспособления и механизми (различни видове лостове, колички, макари-полиспасти и др.) в зависимост от вида и големината на преместваните товари;
10. за преместване на товари с тегло над 500 кг задължително трябва да се използуват подемно-транспортни машини;
11. товари с тегло до 300 кг в изключителни случаи могат да се пренасят ръчно от група работници, но под наблюдение на опитен ръководител и взети всички мерки за безопасна работа, като теглото падащо се на всеки работник не трябва да надвишава максимално допустимото;
12. товари, които нямат специални места за хващане и се налага да бъдат хващани отдолу, се поставят върху площадки, които гарантират свободна височина между дъното на товара и пода минимум 50 мм;
13. при опасност от плъзгане при пренасяне на товари е необходимо да се вземат мерки за неговото предотвратяване (почистване на заледените участъци, подсушаване на омаслени метални повърхности, използуване на обувки с неплъзгащи се подметки и
14. при преместване на тежки сандъци трябва да се подлагат валяци, тръби, ролки и др. под тях, тези приспособления не трябва да излизат извън товарите на разстояние по-голямо от 300 мм, а оправянето им с ръце не се допуска;
15. за защита на ръцете срещу нараняване от пренасяния товар трябва да се употребяват ръкавици и надлакътници, а за защита на краката — подходящи кожени обувки с дебела подметка с допълнително подсилване на бомбето;
16. Забранява се:
а) престоят на хора под повдигнати или премествани товари в зоната на възможно падане на стрелата на крана,
б) престоят на хора между повдигнатия товар и конструкциите и в близост до пътища на преместване на товара със съоръжения и др.
в) пушенето и паленето на огън по време на извършване на манипулации с пожаро-и взривоопасни товари;
17. работниците, заети с товаро-разтоварна дейност, трябва да изпълняват само тази работа, която им е зададена от ръководителя и да не изпълняват странични такива.
Забранява се на товаро-разтоварачите да сменят работните места, посочени им от ръководителя.
Чл. 220. Службата, приемаща багажи от пътниците, трябва да осигури възможността за спазване на изискванията за тегло на единица багаж до 25 кг.
Чл. 221. (1) Товаро-разтоварните работи на взривни, взривоопасни вещества, леснозапалителни течности и други подобни товари с опасни действия за здравето на работещите да се извършват при строго спазване на правилата и инструкциите за работа с дадения товар. Товаренето на такива товари да се извършва след като се установи здравината на опаковките им.
(2) Основни изисквания при натоварване на опасни товари в летателните апарати:
1. освен в изключителни случаи, уредени за освободените опасни товари и освободените радиоактивни вещества, върху които не се разпростират положенията на техническите инструкции за безопасен превоз на опасни товари по въздуха (DOC 9284, ИКАО), превозът на опасни товари в пътническите салони и кабината на екипажа е забранено;
2. превозът на опасни товари може да се извършва в товарните багажници; ако екипажът има достъп до багажника, последният е снабден със система за сигнализация при дим или пожар с изведена информация в кабината на екипажа, както и при наличие на пожароустойчива облицовка на багажника;
3. опасни товари, снабдени със знак „само за товарен летателен апарат”, не тярбва да се натоварват на пътнически летателни апарати;
4. товарните единици с опасни товари, снабдени със знак „само за товарен летателен апарат”, трябва да се натоварват, така че да могат да се оглеждат, обработват и ако позволяват размерът и масата, да се отделят от другите товари по време на полет (в условия на DOC 93/5-АN/913: книга 6);
5. опаковките с опасни товари, които могат да встъпят в опас- но взаимодействие един с друг, не трябва да се разполагат в багажниците една до друга или в такова положение, което може да доведе до тяхното взаимодействие в случай на изтичане;
6. кресла-колички за превоз на болни, снабдени с изливащи се акумулатори, приети за превоз като регистриран багаж, трябва да се натоварват, наместват, укрепват и разтоварват само във вертикално положение;
7. товарни единици, снабдени със знак „нагоре”, трябва да се поставят с отчитане на този знак. Отделни комплекти съдържащи течни вещества със затварящи устройства, разположени в края им трябва да се разполагат, така че затварящите устройства да се намират отгоре;
8. отровни или инфекциозни вещества не трябва да се намират в един багажник с животни, вещества, маркирани или известни като хранителни продукти, кърма или други годни за храна вещества.
Това изискване не се прилага когато отрвите и хранителните продукти са поставени в отделни пакетирани товарни единици и при товаренето на последните те не се намират редом една с друга, както и когато отровните, инфекциозните и хранителните вещества са поставени в отделни затворени пакетирани товарни единици;
9. радиоактивните вещества от категорията „I-бяла” и „II-жъл- та” или „III-жълта” в никакъв случай не бива да се товарят в пътническите салони или в кабината на екипажа, но могат да се превозват в товарните багажници, в това число 'в багажниците, разположени на основната палуба:
а) опаковки със знак на категория „I-бяла” и освободени радиоактивни вещества могат да се товарят в неограничено количество, без отчитане на специални изисквания към разполагането им;
б) опаковки със знак за категория „II-жълта” и III-жълта” могат да се товарят в ограничени количества с отчитане на безопасните разстояния от опаковките до пътническия салон и кабината на екипажа, съгласно следната таблица:

Минимално разстояние от повърхността на опаковките, външните опаковки и товарните контейнери с радиоактивни вещества до най-близката вътрешна повърхност на стената на пътническия салон или кабината на екипажа, или до подовете (независимо от продължителността на превоза)

Обща сума транспортниМинимално разстояние, м
индекси
12
0,1-1,00,30
1,1-2,00,50
2,1-3,00,70
3,1-4,00,85
4Д-5,01,00
3,1-6,01,15
6,1-7,01,30
7,1-8,01,45
8,1-9,01,55
9,1-10,01,65
10,1-11,01,75
11,1-12,01,85
12,1-13,01,95
13,1-14,02,05
14,1-15,02,15
15,1-16,02,25
16,1-17,02,35
17,1-18,02,45
18,1-20,02,60
20,1 25,02,90
25,1-30,03,20
30,1-35,03,50
35,1-40,03,75
40,1-45,04,00
45,1-504,25

10. при натоварване на магнитни материали те трябва да се разполагат така, че да не оказват значително влияние на съвместните магнитни компаси или на чувствителните елементи от основния компас на летателния апарат;
11. при превоз на сух лед (твърд СО2) или при използуване на сух лед за охлаждане на други товари, той може да се товари във всеки багажник като максималното количество сух лед в един багажник трябва да бъде до 200 кг;
12. полистиролова смола (гранули) или пластмасови формовъчни материали с обща маса нето не повече от 100 кг, могат да се превозват във всеки багажник, достъпът до който е затруднен;
13. във всеки багажник, достъпът до който е затруднен, може да се превозва не повече от един самонадуващ се спасителен сал или борден авариен комплект, или борден авариен трап;
14. закрепване на опасните товари;
а) опаковките с опасни товари трябва да се закрепват така, че да се изключи преместването им в полет;
б) опаковките с несъвместими товари трябва да се слагат отделно една от друга.

Работа с машини за пускане на двигателите със сгъстен въздух

Чл. 222. (1) При работа с машини за пускане на двигателите със сгъстен въздух обслужващият персонал е длъжен:
1. да взема мерки за запазване от механични повреди на кабелите и маркуча за въздух;
2. да не оставя без надзор машината по време на работа;
3. да проверява за изправността на противопожарните средства и да използува пожарогасителната инсталация само по предназначение;
4. при използуване на пожарогасителната инсталация да затваря всички люкове, врати и отвори (за осигуряване ефективното действие на инсталацията);
5. след пожар и задействуване на противопожарната система да отваря всички врати, люкове и отвори за проветряване на каросерията. Цялото оборудване да се почисти от гасителното вещество;
6. при внезапно всмукване на маркуча за въздух да спре екстрено двигателя.
(2) На обслужващия персонал е забранено:
1. при техническо обслужване да поставя върху двигателя и неговите системи болтове, гайки, шплентове и други детайли или предмети. При завършване на работа там не бива да има никакви предмети. Входът на компресора, изходът на турбината, генераторите и въздушната магистрала трябва да се предпазват от попадане в тях на чужди тела;
2. да работи с неизправна машина;
3. да извършва каквато и да било работа по обслужване на машината и да се намира вътре в каросерията с оборудването по време на работа на машината;
4. да извършва каквато и да било работа по електросистемата, да пипа оголените тоководещи части на машината по време на работа;
5. да включва и изключва захранващите кабели под напрежение;
6. да използува неизправни инструменти;
7. да оставя в каросерията напоени със запалителни течности и масло конци и парцали, а също горящи предмети и запалителни течности;
8. да работи без заземяване на машината;
9. да освобождава маркуча за въздух от борда на самолета преди да се убеди, че няма налягане във външната въздушна магистрала;
10. да пипа с голи ръце откритите участъци от вътрешната стоманена магистрала по време на подаване на въздух към летателен апарат;
11. да зарежда с бензин горивната система на двигателя ТА-6А;
12. да дозарежда гориво и масло, когато двигателят работи.
(3) Машината за въздушно пускане на самолетни двигатели трябва да се приближава и маневрира около летателния апарат със скорост не по-голяма от 5 км/ч. Спирането редом с летателния апарат требва да бъде на разстояние не по-голямо от дължината на маркуча за подаване на въздух. След спиране машината трябва да се осигури срещу случайно придвижване с помощта на ръчна спирачка или трупчета за колелата.

Зареждане на самолетите и вертолетите с химикали

Чл. 223. (1) Ръководствата на организациите, извършващи АХР, са длъжни съвместно с медицинските служби да разработят инструкция, съдържаща информация за начина на въздействие на отделните препарати върху човешкия организъм, зоните на увреждане, мерките за безопасна работа, средствата за защита и предпазване, както и начините за оказване на първа медицинска помощ на пострадал.
(2) Инструкцията трябва да бъде съгласувана с органите, занимаващи се с проблемите по безопасност на труда на висшестоящата организация.
(3) До АХР се допускат само лица, които са запознати със съдържанието на инструкцията и могат да я прилагат на практика.
(4) Екипажите са длъжни да познават както качествата и свойствата на химическите препарати, с които работят, така и правилата и начините за предпазване от тяхното вредно въздействие и начините за оказване на бърза медицинска помощ при евентуално отравяне с тях.
Чл. 224. (1) Зареждането на самолетите и вертолетите с химикали и препарати трябва да се извършва на специално определени за целта площадки.
(2) Площадките трябва да са оборудвани най-малко според изискванията на раздел VI, глава втора от този правилник.
Чл. 225. (1) Съдовете с отрова трябва да се отварят само със специален инструмент. Празните бидони или съдове да се складират настрани от мястото на зареждането с отворено гърло надолу. Хартията, дървеният и шперплатов амбалаж да се изгарят на специално определени за целта, защитени от вятъра места.
Съдовете за смесване на отровните вещества трябва да бъдат със здрави капаци.
(2) Забранява се използуването на амбалаж от химически вещества и препарати за други цели.
(3) При получаването, смесването и зареждането със силно отровни вещества е задължително присъствието на отговорен представител на организацията-работодател.
Чл. 226. (1) Преди започване на работа командирът е длъжен да провери състоянието на спирачката и хидравличната системи на зареждащото устройство. В случай, че имат дефекти и са опасни за експлоатация, не се разрешава работа с тях докато не се приведат в изправност.
(2) Всички машини за зареждане на летателните апарати трябва да имат изправни искрогасителни съоръжения.
(3) При започване на работа с дадено затоварващо съоръжение, специалист от организацията-работодател трябва да инструктира персонала, работещ с него, и да се проведат съответните тренировки за свикване с работата.
(4) Персонал, включен в бригадата за товарене на летателния апарат с химикали и препарати, който не е преминал инструктаж за безопасна работа, не се допуска до работа.
Чл. 227. (1) Забранява се подхода на товарещото съоръжение към самолета от страна на двигателя, опашните плоскости и крилата. Към самолета да се подхожда само откъм страна на товарния отсек с минимална скорост, гарантираща спиране без опасност от преобръщане на издигнатия кош върху самолета.
(2) При работа с отровни вещества затоварващото съоръжение трябва да застава по отношение на вятъра така, че отровата да се отнася настрана от работещите.
(3) Веднага след завършване на натоварването зареждащото устройство да се отстрани от самолета на безопасно разстояние, след което, при даден знак от страна на техника на самолета, пилотът може да започне рулиране на изпълнителния старт.
Чл. 228. След всяко зареждане, всички случайно разсипани и разляни препарати върху повърхността на самолета или вертолета трябва да се отстраняват.
Чл. 229. (1) След завършване на работния ден, отговорникът от организацията-работодател трябва да проследи прибирането в склада на останалия химически препарат, неизразходван през деня, а местата за смесване на препаратите да се измият, обезвредят и покрият с бризент.
(2) Отговорникът по предходната алинея трябва да осигури възможност всички места на площадки, където е разсипан препарат, да бъдат обезвредени, а амбалажът изгорен или заровен в земята.
(3) Обезвреждането трябва да се извършва с препарати, препоръчани от фирмата-производител на съответния химикал.
Чл. 230. (1) По отношение дегазацията на летателните апарати ръководството на поделението (звеното, организацията), извършващо АХР (у нас и извън страната) трябва да осигури разработване на инструкция за почистване и дегизиране на отделните типове летателни апарати като се укаже вида защитно облекло, средствата, начините на действие и точните места за обработка на летателните апарати.
(2) Почистването и дегазацията на летателните апарати трябва да става на разстояние не по-малко от 50 метра от мястото за:
— съхраняване на химикалите;
— смесване на химикалите и приготвяне на разтворите;
— зареждане с химикалите на летателните апарати;
— техническата стоянка на летателните апарати;
— зареждане на летателните апарати с ГСМ.
(3) Отделянето на отровни вещества от ЛА трябва ла се извършва в строга последователност като се започва от зарядна- та гърловинл и се свършва с тялото и кабината на ЛА, като строго се спазва редът за действие, изписан в инструкцията за почистване и дегазация на ЛА.

РАЗДЕЛ V
ТРАНСПОРТИРАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ, ЗАРЕЖДАНЕ И КОНТРОЛ НА ГСМ

Общи положения

Чл. 231. При работа с горивосмазочни материали работещите трябва да са запознати със свойствата на тези материали, имащи непосредствено отношение към безопасността на труда, а именно — пожарна и взривна опасност, способност за натрупване на статично електричество, токсичност.
Чл.232. (1) За избягване образуването на взривоопасни смеси във всички разходни резервоари капаците на люковете трябва да имат уплътняващи подложки и да са плътно затворени всички болтове. Отварянето и затварянето на капаците трябва да става внимателно. Забранява се хвърлянето им или отварянето им с инструменти, които могат да дадат искри.
(2) Всички транспортни и зареждащи цистерни и агрегати трябва да се заземяват, когато се пълнят или изпразват с гориво, с цел отстраняване на статичното електричество.
(3) Забранява се съхраняване на гориво и присадки в неизправни резервоари и варели.
На площадките за съхранение трябва да са оборудвани противопожарни табла със съответен инвентар.
(4) В складовете за ГСМ, помпените станции и технологическите шахти се забранява ползуването по време на работа на открит огън и на нагрети предмети (поялници, нагрети прътове и други подобни).
(5) Всички осветителни и задвижващи инсталации трябва да са изправни и да се намират под постоянен контрол на специалисти.
(6) Тръбопроводите и другите елементи от комуникациите, по които се транспортира гориво (помпи, филтри, маркучи, сепаратори, огневи предпазители, мрежи, корпуси на кутии зареждащи агрегати и др.), трябва да са надеждно заземени, независимо едни от други. Поплавъците в резервоарите трябва да се заземяват в гъвкав проводник за стената или дъното на резервоара.
Чл.233. С оглед изключване опасността от разряд на статично електричество, освен задължителното заземяване на стационарно- то и подвижното оборудване и хората;трябва да се има предвид и следната информация:
1. авиационните горива натрупват статично електричество при триене, разпръскване и удар в твърда повърхност;
2. заострени предмети на дъното на съда (болтове, гайки, окалина), както и плаващи на повърхността на горивото (листа, клончета и др.) също натрупват статичен заряд електричество;
3. при промиване на резервоарите с вода под високо налягане и при пропарване зарядите на статичното електричество се образуват в накрайниците на маркучите, стените на вместимостите и в други метални части, което създава опасност от взрив, ако вместимостта е пълна с пари от горивото;
4. неназемени електролроводящи обекти се наелектризират и при движение в слой от нефтопродукт,какъвто е случаят при ръчно вземане на проба нефтопродукти от резервоари или при измерване на равнището с незаземени предмети.

Дейности при получаване, съхраняване, зареждане и контрол на ГСМ

Чл. 234.На пунктовете за пълнене трябва да се спазват следните изисквания:
1. двигателите на зареждащите и транспортните автоцистерни трябва да работят на малки обороти. Спирането на двигателите се забранява;
2. зареждащите автоцистерни трябва да се подреждат в един ред, така че при необходимост да могат бързо да се отдалечат. Обръщане на движението и маневриране в района на пункта за пълнене се забранява;
3. ако по време на пълненето се появят неизправности по автоцистерната, трябва да се прекрати незабавно пълненето и автоцистерната да се изтегли на безопасно място за отстраняване на неизправността;
4. пушенето в кабината на автоцистерната или сервисера, както и в близост наоколо,се забранява;
5. при пълнене на автоцистерните те трябва да, се разполагат така, че ауспуха на двигателя да е обърнат в посока обратна на тази, в коя го се намира устройството за наливане на нефтопродукти;
6. ако двигателят спре, автомобилът се изтегля на буксир;
7. зареждането на резервоара за автомобилно гориво на автоцистерната в пункта за пълнене се забранява;
8. ауспухът на двигателите трябва да е снабден с искрогасител.
Чл. 235. (1) По отношение помпените станции трябва да се спазват следните допълнителни изисквания:
1. помещението и оборудването на помпените станции трябва да се поддържа чисто. Подът трябва да бъде от негорим материал, който не попива нефтопродукти и да има оттичане в канализацията за промишлени води през хидравличен затвор;
2. вратите в помпеното помещение трябва да се отварят навън. Прагове не се допускат;
3. движещи се части на помпите и другите механизми на местата с възможен достъп до тях трябва да са оградени. Пускането на помпите със снет предпазен кожух и ограждане не се допуска;
4. в помещенията на помпената станция на видно място трябва да са изложени правилата за пускане и спиране на помпите, вентилацията, правилата за безопасна работа и инструкцията за противо- пожарна безопасност;
5. забранява се в помпените станции да се поставят взриво- необезопасени прибори и апарати, да се вършат работи, нямащи пряко отношение към обслужването на помпите, да се поставят вьрху горещите части на помпите и тръбопроводите парцали, конци и други предмети, намокрени с нефтопродукти, да се затрупват проходите между помпите с материали, оборудване или други предмети, миенето с гориво на пода, стените, помпените агрегати и оборудването;
6. в помещението на помпената станция по указания на ОНС се поставя необходимото противопожарно оборудване.
(2) Преди извършване на ремонт (оглед) в помпената ст -нция, технологичните шахти, резервоарите и другото оборудване, където е възможно образуване на взривоопасни концентрации от пари на горивото, се извършва газов анализ за определяне на взривна опасност и се вземат необходимите предпазни мерки.
Чл. 236. (1) Всички проливания и прехвърляния на ГСМ трябва да се извършват с безопасни от гледна точка на електризацията скорости, пълненето трябва да се извършва отдолу под слой гориво, като се.избягват падащи струи, да не се допуска промиването на тръбопроводите с зода, трябва да се изключи засмукването на въздух, през всмукателната магистрала на помпената станция.
(2) Безопасните от гледна точка на електризацията скорости, трябва, да съответствуват на препоръчаните от проектанта на обекта или от производителя на изделието скорости.
Чл. 237. (1) Помещенията, в които се извършват работи с горива, трябва да имат нагнетателна и всмукателна вентилация. При почистване и ремонт на складовите вместимости, цистерните, автоцистерните и варелите, тс задължително трябва да се продухват с въздух или суха пара.
(2) Работниците, работещи в атмосфера с повишено съдържание на пари от гориво, трябва да се подлагат на предварителен и периодичен медицински преглед.
(3) Всички работници трябва да могат да оказват първа долекарска помощ на пострадали.
Чл. 238. При работа с ГСМ трябва да се имат предвид следните допълнителни изисквания:
1. да се вземат мерки срещу попадане на гориво под налягане върху кожата;
2. да се вземат мерки срещу попадане на етилцелозолв (течност „И”) и течност „ИМ” върху кожата или в храносмилателната система, предвид отровното им действие. След работа с тези течности, задължително трябва да се измиват ръцете с топла вода и сапун;
3. етилцелозолвът трябва да се съхранява в херметично затворена и пломбирана тара в специални помещения с изключен достъп на странични лица, а изискването му трябва да става по специален ред;
4. заварки и работи с използуване на искроопасен инструмент в помещения и обекти, където е възможно образуване на взривоопасни концентрации на пари от гориво, се разрешава само след анализ на проба от въздуха, която показва, че концентрацията на парите от гориво е по-ниска от пределно допустимата ноома
Пробите се правят на всеки два часа;
5. при необходимост от осветяване на мястото на работа, където е възможно образуване на взривоопасни концентрации, трябва да се използуват само взривозащитени преносими лампи, които се проверяват преди всяко ползуване.
Проверката се извършва като внимателно се оглеждат ключалките и при тръскане на лампата във, включена състояние, лампата не трябва да мига.
Забранява се включване и изключване на лампата вътре във взривоопасни помещения и резервоари, пунктовете за зареждане на автоцистерните и на разстояние от тях по-малко от 20 м;
6. вземането на проби на гориво от резервоари (стационарни резервоари, вагонцистерни, транспортни и зареждащи автоцистерни) трябва да се извършва само със специални устройства за вземане на проба, чиято конструкция осигурява електростатична искро безопасност.
Чл. 239. При приемане, транспортиране, съхраняване и зареждане с ГСМ задължително трябва да се имат предвид и изискванията, включени в раздел IV на този правилник.
Изисквания по охрана на труда в химическите лаборатории
Чл. 240. (1) Персоналът, работещ в химическите лаборатории, трябва да има необходимата квалификация изисквана за заеманата длъжност.
(2) Всички работещи в химическите лаборатории трябва задължително да знаят основните правила за даване на първа помощ при отравяне, нараняване или изпръскване.
(3) При работа с отровни, лесно запалими, експлозивни и други подобни вещества в помещението трябва да се намират най-малко двама души.
(4) При лабораторни опити или дейности, които са свързани е потенциална опасност от изпръскване, възпламеняване, експлозия и други, се използуват при всички случаи предпазни средства за очите, лицето и ръцете.
(5) Не се допуска храненето в химическите лаборатории. Пиенето на вода трябва да става само със специална за целта чаша и в никакъв случай от лабораторен съд.
Чл. 241. (1) В лабораториите всеки реактив трябва да се поставя точно на определено място в съответствие със съвместимостта му с другите химически вещества. Не е позволено складирането и съхраняването на вещества, които могат да си взаимодействуват и могат да предизвикат пожар или експлозия.
(2) Силно отровните и лесно запалимите реактиви се съхраняват поотделно в добре затворени съдове и на места без достъп на слънчева светлина.
(3) Всички съдове с химикали и реактиви се надписват с тройни обозначения относно наименование, степен на чистота и концентрация. Ползуването на съдове със стари етикети за
съхранение на нови химикали е недопустимо.
(4) Всички отровни вещества трябва да се съхраняват в добре затворени съдове и специални метални шкафове (сейфове) , които се заключват. На съдовете се поставя етикет с надпис „Отрова”.
(5) Пожароопасните вещества да се съхраняват в специален шкаф с надпис „Огнеопасни вещества”. Тяхното количество не може да бъде повече от 3-4 кг.
(6) В лабораториите се разрешава съхранение на органични вещества в количества, които не превишават денонощните
нужди от всеки вид вещество. Съхранението става в специално помещение (склад) или метален съд в помещението на лабораторията.
(7) При необходимост от съхраняване на по голямо количество запалителни вещества, началникът на лабораторията трябва да вземе писмено разрешение от ръководителя на звеното, към което е лабораторията, като при това е изготвена специална инструкция за вземане на допълнителни мерки за безопасност.
Чл. 242. (1) Всяка лаборатория трябва да се оборудва с пожарогасителни средства — сандък с пясък, азбестово одеало, пожарогасител с прах, въглероден двуокис, кофпомпа и др.
(2) Работещите в лабораторията трябва да са запозна ти с начините на работа с пожарогасителните средства.
(3) При запалване на дрехите не бива да се допуска бързо движение за загасяване на запалени дрехи, пострадалият се завива с вълнено одеало (азбестово одеало), престилка, палто и други. Пострадалият не бива да се движи, за да не пречи на другите да го гасят.
Чл. 243. (1) Работните маси и камините, на които се работи с пожаро- и взривоопасни вещества, трябва да бъдат покрити с негорими материали, а при работа с киселини, основи и други химически вещества — с материали, устойчиви на тяхното действие. Масите и камините трябва да имат бордове от негорими материали за задържане на евентуално разля ни течности.
(2) Камините трябва да бъдат от взривозащитена арматура, включително и електрическото осветление. Ключовете за електрическото осветление трябва да са изведени извън камината.
(3) Миячното помещение трябва да има промишлена канализация и сборник — отделител за леснозапалителни и горими течности от водата.
За миене трябва да има две миячни маси — едната с камина за
отстраняване на отровните вещества и пожароопасни газове, а другата — за измиване на съдовете със содов разтвор и чиста вода.
(4) При вземане и съхраняване на проби от леснолет- ливи и запалителни вещества, вместимостите за тяхното съхранение трябва да се съхраняват на хладно място. Бутилките трябва да са плътно затворени (количеството на пробата не бива да надвишава 80% от обема на съда). Съхраняването става в метален сандък (шкаф), който също трябва да бъде затворен.
(5) При вземане на проби и манипулиране с лесно за- палими вещества не бива да се допуска разливането им по пода.
Чл. 244. (1) Работите, свързани с отделяне на отровни и пожа- ровзривоопасни пари и газове, се извършват в камина като всмукателната вентилация се включва 30 минути преди започване на работния процес. При неизправна вентилация работата е забранена.
(2) Забранено е директното загряване на леснозапалими течности, както и изпиране на дрехите с леснолетливи течности в лабораторията.
(3) Взимането на концентрирани киселини или основи трябва да се извършва със специални пипети с предпазни колби, като пипетата е потопена дълбоко в течността.
(4) Разреждането на киселините трябва да става като киселините се наливат към водата, а не обратно!
Чл. 245. (1) След работа с отровни вещества работниците трябва да измиват откритите части на тялото обилно с вода.
(2) За предпазване от отравяне работещите в лабораториите трябва да знаят пределно допустимите отровни концентрации (дози) и характерните им свойства.
Чл. 246. При работа в складове за ГСМ трябва да се спазват допълнително следните изисквания:
1. при работа на височина над 3 м, когато липсва ограждение, трябва да се работи само с предпазни коланни пояси;
2. работа на височина над 3 м се разрешава само за лица, които са медицински освидетелствувани за работа на такава височина;
3. преминаването през стените както и през тръбопроводи на територията на складовото стопанство трябва да се извършва само по специално изградени и обезопасени срещу плъзгане стълбищни пасарелки;
4. на територията на складовото стопанство трябва да се вземат всички неоходими противопожарни мерки за работа с лесно запалими течности.
Чл. 247. При получаване, съхраняване и зареждане с ГСМ трябва да се спазват правилата и изискванията, изложени в „Инструкция за приложението и контрола на качеството на авиационните ГСМ и специални течности в гражданската авиация.

РАЗДЕЛ VI
ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ И РЕМОНТ НА САМОЛЕТООБСЛУЖВАЩАТА ТЕХНИКА И ЛЕТИЩНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Общи положения

Чл. 248. (1) Самолетообслужващата техника включва машините и съоръженията, използувани при летищното обслужване на летателните апарати, както и техниката за поддържане на летателното поле.
(2) Летищните съоръжения са технически средства,използувани в аерогарите за осъществяване на процеса на обслужване на пътниците (транспортни ленти, автоматизирани гишета за регистрация, информационни системи и други подобни).
Чл. 249. (1) При техническо обслужване на моторни превозни средства, използувани в поделенията на гражданската авиация, в това число на базовите автомобили и двигатели за задвижване на технологичното оборудване на самолетообслужващата техника, трябва да се спазват основните изисквания на Правилника по безопасността на труда при експлоатацията, обслужването и ремонта на моторните превозни средства Д-05-003.
(2) Техническото обслужване на карите трябва да се извършва съгласно изискванията на Правилник по безопасността на труда при експлоатация на електрокари и мотокари Д-05-002.
(3) Техническото обслужване на електроагрегатите трябва да се извършва при спазване изискванията на Правилник по безопасността на труда при експлоатация на електрически уредби и съоръжения Д-01-008, както и на Инструкциите по експлоатация на съответните машини, дадени от производителя.
Чл. 250. (1) Работниците, участвуващи в техническата експлоатация на самолетообслужващата техника и летищните съоръжения, трябва да имат съответна квалификация, да познават конструкцията на обслужваната техника и инструкцията за експлоатацията й в частта, която ги засяга.
(2) Изучаването на техниката трябва да се извършва чрез встъпителни курсове и периодични опреснителни курсове (не по-рядко от веднъж на три години).
Чл. 251. При извършване на техническо обслужване на самолетообслужващата техника и летищни съоръжения се забранява:
1. работа по хидравлични системи, когато са под налягане;
2:. работа с електросистеми, ко ато са под напрежение;
3. работа от работник, който не познава конструкцията (схемата) на обекта на обслужване;
4. повдигането на агрегати с неосвидетелствувани повдигателни устройства.
Чл. 252. (1) При консервация на машини и съоръжения тряб- да да се вземат следните мерки за безопасна работа:
1. подготовката на повърхностите за консервация и разконсер- вация трябва да се извършва в проветряеми помещения, в които не трябва да се извършват други работи;
2. в работните помещения трябва да не се допуска възможност за поява на открит огън;
3. забранява се пушенето, храненето и съхраняването на продукти в помещенията, където се извършват консервационни работи;
4. персоналът, извършващ консервацията, трябва да бъде осведомен за отровността на използваните вещества, а също за мерките за първа помощ при нещастен случай. Инструктажът се провежда непосредствено преди започване на работа.
(2) При консервациионна работа трябва да се отчита следната информация:
1. парите на бензина и уайт-спирта при продължително въздействие могат да предизвикат главоболие, виене на свят, сърцебиене, Повдигане, мускулна слабост. Продължителното въздействие на тези продукти върху кожата предизвиква нейното напукване, възможност за поява на възпалителни процеси и екземи.
Пределно допустимата концентрация на бензин във въздуха е 100 мг/м3;
2. продължителното въздействие на греси, минерални и нефтени масла върху кожата може да предизвикат запушване на мастни жлези и възпалителни процеси.
Пределно допустимата концентрация на масла във въздуха е 300 мг/м3;
3. веществата, съдържащи се в противокорозионната хартия,не са вредни, но не трябва да се допуска продължителното им въздействие върху кожата или попадането им в хранителната система на човека.
Забранява се използуването на специална противокорозионна хартия за завиване на хранителни продукти, дрехи, книги и други предмети за лично ползуване.
Чл. 253. При техническо обслужване и ремонт на самолетооб- служваща техника, летищни съоръжения, автотранспортна техника и други, освен предвидените в посочените правилници, трябва да се спазват и следните изисквания:
1. преди започване на работа непосредственият ръководител е длъжен да провери състоянието и подготовката на работните места, съоръженията и инструментите във връзка с безопасното изпълнение на техническото обслужване или ремонта;
2. свалянето на тежки и големи агрегати и части от техниката трябва да става с помощта на кран или други приспособления;
3. забранено е да се работи под и над повдигнати с крик неукрепени каросерии, кабини, двигател, преден и заден мост, агрегати и др.;
4. използуването на ръчните повдигателни крикове, трябва да става след предварителната им проверка за изправност и доброто им състояние за действие. При констатиране на дефекти по тях не се разрешава употребата им;
5. забранено е по машината да се оставят инструменти и разглобени части, за да се избегне тяхното падане при сътресение;
6. сеченето на болтовете, нитовете и други трябва да стане така, че отсечените глави да не бъдат насочени към работещите на съседните работни места;
7. забранено е удължаването на гаечните ключове с друг ключ, както и поставянето на железни пластинки между ключа и гайката при развинтването им. Удължаването трябва да става само със специален удължител;
8. забранено е отвиването на гайки с чук и секач;
9. забранено е отварянето на метални запушалки на спирачни уредби и резервоари, когато те се намират под налягане;
10. при работа на двигателя в халето за извършване на проби и регулировка трябва да има тръба за отвеждане на газовете извън помещението;
11. машината или съоръжението, което се подлагана ремонт, трябва да са осигурени срещу самопридвижване. При едностранно повдигане на машината или съоръжението трябва да се използуват специални приспособления или стойки за укрепване против пропадане;
12. забранено е измиването на части от машините и агрегатите с бензин;
13. при обслужване на автомобилни гуми трябва да се вземат мерки за обезопасяване срещу разкъсване на гумата, изхвърляне на обръча, притискане от гумата и други подобни.
Чл. 254. При работа с използуване на въздушно-компресорни инсталации трябва да се спазват изискванията на „Правилник по безопасността на труда за въздушни компресорни инсталации и уреди (Д-01-004).
Чл. 255. (1) При техническо обслужване и ремонт на акумулаторни батерии трябва да се спазват изискванията, предвидени в споменатите в чл. 249 правилници: Правилник по безопасността на труда при експлоатация на ел.уреди и съоръжения (Д-01-008), Правилник за устройството на ел.уредби, както и изискванията за безопасна работа, предвидени от производителя на съоръжението или батерията.
(2) Акумулаторните помещения трябва да се изграждат в съответствие с изискванията на Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми (ПСТН).
(3) При работа по акумулаторните батерии трябва да се спази следното:
1. не се допуска обслужване, ремонт или експлоатация на акумулаторни батерии в помещения, ако няма или не е изправна вентилационната инсталация;
2. вентилационната уредба трябва да се включва преди започване на зареждането на акумулаторните батерии и да се изключва не по-рано от 1,5 часа след завършване на зареждането;
3. не се допуска разполагането на киселини и алкални акумулаторни батерии в общи помещения и шкафове;
4. киселината, дестилираната вода, електролитните разтвори трябва да се съхраняват в отделни помещения, в специално предназначени съдове с киселинно устойчиви надписи, обозначаващи тяхното съдържание;
5. пренасянето на съдове с киселина или електролитни разтвори трябва да става с помощта на специални колички, в които съдът е здраво закрепен. Изливането на киселината или електролитните разтвори да става посредством приспособления за закрепване и наклоняване на тези съдове. Тези операции винаги да се извършват от две лица;
6. разреждането на киселината и приготвянето на електролитен разтвор винаги трябва да става като се налива внимателно (бавно) киселината във вода. Обратното е недопустимо. Необходимо е непрекъснато със стъклена пръчка да се разбърква и да се следи съдът да не се загрее много;
7. до мястото за приготвяне на електролита трябва да бъде разположен съд с неутрализиращ разтвор от сода бикарбонат, борова киселина или разтвор от оцетна есенция, който да се използува при напръскваме с киселина или основа;
8. при работа с живачен токоизправител и ако е необходимо да се наблюдава живачният балон, това трябва да става със специални
предпазни очила без да се отваря токоизправителят когато работи;
9. постоянно трябва да се проверява съпротивлението на изолацията на мрежата за оперативния ток със средствата за измерване, монтирани на шините за постоянен ток.
Ако се намали съпротивлението на изолацията под допустимото, трябва да се осигури автоматично подаване на звукова изолация;
10. в акумулаторните помещения винаги да има следните лични предпазни средства: киселинноустойчиви костюми, гумени ръкавици, гумени престилки, гумени ботуши, предпазни очила, които задължително да се използуват при работа.
Чл. 256. Обслужващият персонал в акумулаторните отделения задължително трябва да се съобразява със следните изисквания:
1. в акумулаторните помещения не трябва да се държат хранителни продукти и течности за пиене. В тези помещения е забранено да се яде, да се пие и да се пуши;
2. забранява се по време на работа да се пипат с голи ръце олово и оловни съединения, да се докосва лицето. Забранява се също храненето с работно облекло. Последното трябва да се съхранява в специални шкафчета, отделно от другото лично облекло. Работните дрехи трябва да се изпират ежеседмично;
3. трябва да се вземат мерки за непопадане на олово, оловни съединения, киселини и основи по откритите части на лицето, ръцете, кожата;
4. персоналът, обслужващ акумулаторните батерии, трябва да избягва пиенето на спиртни напитки, пушенето и консумирането на кисели храни.

Огневи работи

Чл. 257. При изпълнение на огневи работи трябва да се спазват изискванията на „Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-08-002) ” и Наредба № 15 за пожарна безопасност при извършване на огневи работи (ДВ, бр. 95/1981 г.).
Чл. 258. С цел осигуряване безопасна работа на електрожениста е необходимо:
1. всички електроженови генератори и трансформатори трябва да бъдат в техническа изправност, съответно заземени, занулени и лабораторно проверени.със съответен протокол;
2. електрическите кабели, захранващи генераторите и трансформаторите от ел. таблата, трябва да бъдат разположени така, че да е изключена всяка възможност за механично увреждане на тяхната гумирана изолация и поставянето под напражение тяхната конструкция;
3. кабелите за замасяване и тези за ръкохватката също трябва да бъдат със здрава гумирана изолация, стегателната скоба за масата и изправна ръкохватка;
4. всички електроженисти задължително трябва да ползуват предпазен щит, престилка, специално работно облекло, гамаши, ръкациви, обувки, а в особени случаи — диелектрични лични предпазни средства и предпазен колан;
5. преди извършване на заваръчна дейност електроженистът е длъжен да огледа работното си място, да го приведе в съответствие с противопожарните изисквания, да заземи конструкцията, да огради района и ако се работи на височина, да си създаде работ- на площадка с пълен под и парапети, стълба за качване, конопено или найлоново въженце за издигане на материалите;
6. ако заваръчната дейност ще се извършва в бункери, затворени съдове и ями, той задължително проверява заедно с техническия ръководител за присъствието на вредни газове и тяхното отстраняване чрез естествена или изкуствена вентилация. Там, където това е невъзможно, работата се съгласува със специалисти по охраната на труда и се ползуват газови маски. За цистерни с лесно- запалителни течности се извършва газоанализ и се взема специално разрешение от органите на противопожарната охрана;
7. при извършване на заваръчна дейност в резервоари, бункери, ями и др. задължително е присъствието на наблюдаващо лице, което поддържа говорим контакт с работещия и при опасност му оказва помощ по изваждането на открито.
Чл. 259. С цел осигуряване на безопасна работа при използуване на оксижен е необходимо:
1. преди започване на работа да се провери изправността на ацетиленовия генератор, регулатора на газообразуването, водния предпазител, горелката, резача, маркучите, вентилите, бутилката с газ, манометрите.
Чрез продухване да се почисти ацетиленовата реторта, водният предпазител, горелката и кислородният вентил на редуктора;
2. зареждането на генератора със ситен карбид и поставянето на тежести върху генератора (с цел повишаване на налягането) е забранено;
3. след приключване на работа трябва да се изгаси горелката (първо се спира достъпът на ацетилен), да се изпусне ацетиленът от генератора, да се почистят касетите и генераторът, да се приберат бутилките и съоръженията;
4. забранява се:
а) използуването на стоманени, сребърни и медни инструменти и предмети при работа по варелите с карбид и генераторите. Трябва да се използуват месингови инструменти, които не дават искри,
5) пренасянето на генератора, когато в газосъбирателя има ацетилен,
в) да се работи с един воден предпазител от двама или повече заварчици,
г) размразяването на ацетиленов генератор, тръбопроводи и др. с открит огън,
д) заплитане, прегъване и механични наранявания на маркучите,
е) оставянето на работещ генератор без надзор,
ж) влизането на външни лица в помещенията с генератори;
5. при работа с ацетиленови генератори е необходимо спазването на специфичните изисквания, указания в паспорта, инструкцията за конкретния генератор, други правилници и наредби,регламентиращи тази дейност.

РАЗДЕЛ VII
ПОДДЪРЖАНЕ И РЕМОНТ НА ЛЕТАТЕЛНОТО ПОЛЕ

Общи положения

Чл. 260. (1) На територията на летателното поле не се допускат за работа технически неизправни машини и оборудване, машини, които не отговарят на изискванията на този правилник и НЛС ГА-88, както и водачи без специална подготовка, удостоверена със специален документ.
(2) Водачите на автотранспортна техника, излизаща на работа в района на летателното поле (за ремонт, проверка или почистване) , са длъжни да поддържат непрекъсната радиотелефонна връзка (на прослушване) с ръководителя на полета и незабавно да изпълняват разпорежданията на ръководителя на полети за напускане на пистата, пътеките за рулиране и др.
(3) При едновременна работа на колона машини се допуска поддържането на радиотелефонна връзка само от първата и последна машина в колоната.
Чл. 261. По време на използуване на пистата не се допуска присъствие на транспортно средство или оборудване в зоната, включваща ивица, успоредна на пистата, широка 23 м, мерено от края на пистата.

Проверка на състоянието на летателното поле

Чл. 262. (1) Всички проверки на пистата за излитане и кацане се извършват в посока противоположна на тази, която обикновено се използува за излитане.
(2) Когато по време на проверка на летателното поле ръководителят на полетите разпореди на проверяващата група да напусне пистата за излитане и кацане, проверяващото транспортно средство трябва да излезне извън границите на летателната полоса преди да се докладва на ръководителя на полетите, че пистата е освободена. Проверяващата група трябва да остане извън границите на летателната полоса до получаване на разрешение за продължаване на проверката.

Зимно поддържане на летателното поле

Чл. 263. (1) Всички участници в зимното поддържане на летателното поле трябва да са инструктирани и да притежават свидетелство за успешно положен изпит по технологията за поддържане на летателното поле в зимни условия (в обема, съответству- ващ на длъжностната им характеристика) и за безаварийна работа на машините, с които работи.
(2) При работа по снегопочистването и противообле- деняването работниците трябва да са защитени от въздействието на ниските отрицателни температури на въздуха чрез топло и удобно работно облекло.
Чл. 264. При работа с химически средства за предпазване от ле- дообразуване на основата на карбамид трябва да се избягва попадането на тези вещества в очите и по лигавиците.
Чл. 265. (1) При работа с топлодухащи машини не се допуска превишаване на максимално допустимата честота на въртене на реактивния двигател, указана в инструкцията за експлоатация на машината.
(2) С цел недопускане загуба на устойчивост се забранява работа с топлодухаща машина с обем на наличното гориво за реактивния двигател по-малък от установения в инструкцията за безопасна работа на машината.
(3) Работещите с топлодухащи машини трябва непрекъснато да следят състоянието и работата на авиационните двигатели, а също показанията на приборите, контролиращи работата на двигателите.
При забелязване неизправност на двигателя или на транспортния автомобил, работата трябва да се прекрати незабавно, топ- лодухащата машина да се изведе от границите на ПИК и ПР и да се съобщи за случилото се на длъжностното лице, ръководещо работниците.
(4) При пускане и при работа на реактивния двигател не се допуска присъствие на хора в зоната на действие на газовата струя, а също в непосредствена близост до двигателя.
(5) При работа с топлодухащи машини се забранява насочване на струята при номинални обороти на реактивния двигател към близко разположени летателни апарати, съоръжения, сгради и хора.
(6) Зареждането с гориво за реактивния двигател трябва да се извършва само при изключени двигатели, при наличие на заземяваща верига на топлодухащата машина. Зареждането може да се извършва само от обслужващия персонал на служба ГСМ.
(7) Топлодухащите машини трябва да са оборудвани с изправни противопожарни средства (пожарогасители и пожарогасителна система), както и с допълнителен фар за осветяване на работния участък нощно време.
Чл. 266. При работа с роторни и шнекороторни снегорини трябва да се спазват следните изисквания:
1. преди включване на трансмисията трябва да се проверят ръчно винтът и роторът на снегорина за осигурено свободно въртене и за освобождаване от попаднали странични предмети;
2. забранява се приближаването към въртящия се винт или шнек на снегорина на разстояние по-малко от 3 м;
3. водачът-оператор на роторния снегорин трябва да е на по- стоянно радиопрослушване с оглед сигурното и безопасното му известяване при необходимост от предприемане на едни или други действия;
4. забранява се насочването на струята прехвърлен сняг към хора и близко разположени летателни апарати, летищна техника и сгради.
Чл. 267. При работа с четково-издухващи машини трябва да се спазват следните основни изисквания:
1. не трябва да се застава срещу струята и в плоскостта на въртене на четките на разстояние по-малко от 3 м;
2. забранява се извършване на техническо обслужване на работеща четково-издухваща машина и ако хидравличната й система е под налягане;
3. след приключване на работа с четкова машина трябва да се почистват изкуствените покрития от изпаднали снопчета от четки;
4. забранява се извършването на работа по почистването и
Текущ ремонт на летателното поле
Чл. 268. При работа по почистване и запълване на фуги и пукнатини трябва да се имат предвид следните изисквания:
1. при работа с асфалтобетон, преди започване на работа, работниците трябва да преминат инструктаж по въпросите на охраната на труда;
2. забранява се регулирането, техническото обслужване, отстраняването на неизправностите на фугорезачните и други машини, компресорите, пневматичните и електрическите инструменти при включени двигатели;
3. изсипваните материали в съда с разтопен битум трябва да са сухи. Насипването трябва да се извършва от противоположната страна на нагряващото устройство, при това до не повече от 2/3 от обема на съда;
4. за ликвидиране на възможни запалвания при приготвяне и загряване на смеси и при разтопяване на битум около съда за разтопяване трябва да има сандъчета с пясък и пожарогасители;
5. забранява се гасене на възпламенил се битум с вода;
6. разрешава се нагряване на гумено-битумните смеси до 180°С. Температурата трябва да се контролира с термометър със скала не по-малка от 250°С;
7. при почистване с пясъкоструен апарат трябва да се използува само изсушен и пресят пясък. Забранява се употребата на мокър пясък, за да се избегне запушването на дюзата на апарата. Между работника, намиращ се при дюзата на апарата,и машиниста на компресора трябва да има сигнализация;
8. при почистване на повърхността с бензинови лампи трябва да се вземат строги мерки за избягване на взрив. За целта:
а) бензиновите лампи трябва да бъдат подлагани на хидравлични проби при двойно налягане не по-рядко от 2 пъти в годината;
б) в резервоара да се налива бензин не повече от 2/3 от обема му;
в) да не се пали лампата чрез подаване на бензин през горелката.
Чл. 269. (1) При химическо почистване на повърхността съдовете с киселина трябва да се пренасят от двама работници на носилка с бордове или да се превозват със стелажна количка. Работните места трябва да са осигурени с обилно количество вода, а също с неутрализиращи вещества.
(2) Почистването на съдовете от смола, втвърдител,
лепило и инвектор трябва да се извършва на специално проветряван участък, далеч от източник на огън. Намокрените с ацетон конци или парцали, използувани при почистването на съдовете, трябва да се изгарят или закопават.
(3) Забранява се храненето и пушенето в участъците където се извършват работи с епоксидни смоли.
(4) Съхраняването на епоксидната смола и втвърдителя да става както при лакобояджийските материали и разтворители.
Чл. 270. (1) При маркировка на покритията трябва да се спазват следните изисквания:
1. при използуване на лакове трябва да се спазват правилата за съхраняване и работа с тях, предписани от производителя. Да се обръща внимание върху тази част от инструкцията на производителя, в която се описват необходимите мерки за предпазване от евентуални наркотични, раздразващи и алергични свойства на из- ползуваните материали;
2. лаковете трябва да се съхраняват в плътно затворени съдове, поставени в специални помещения, които са оборудвани с противопожарни средства.
Пушенето или паленето на огън в складовите помещения се забранява;
3. да се обръща особено внимание при работа със запалими разтворители с цел недопускане на запалване.
(2) Когато при почистване на определени участъци се използуват бензин или керосин, се забранява употребата на четкови машини и метални четки.
Чл. 271. При поддържането на водосъбиращата и дренажната система трябва да се имат предвид следните изисквания:
1. при оглед и ремонт на дренажно-водосъбиращата система трябва да се осигури безопасна работа при полагане на тръби, разглобяване на стени и засипване на траншеи;
2. в близост до траншеи, без укрепване на стените, не се допуска спиране на машини както и разполагане на материали по- близко от 0,5 м от ръба на траншеята.
3. работниците, заети с полагането на тръби и елементи на водо- събирателните съоръжения, трябва да се намират на безопасно разстояние от спусканите товари.
4. при работа в ревизионни шахти е необходимо да се направи предварителна проверка за удостоверяване на отсъствието на газове. Работниците трябва да работят с предпазен пояс с привързано към него въже.

РАЗДЕЛ VII
ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНА РАБОТА ПРИ СПОМАГАТЕЛНИ И ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

Чл. 272. Освен предвидените в този правилник и в други правилници по охрана на труда общи изисквания, работещите трябва да спазват следните допълнителни изисквания:
1. да не допускат облягането, стъпването, прескачането, возенето, сядането и лягането върху машините, съоръженията, транспортните ленти, повдигателни уредби и други машини и съоръжения;
2. забранява се на работници неспециалисти да извършват сами поправки от механичен и електрически характер, да се правят и поправят подвижни лампи, електрически съоръжения и гр. При всички случаи да се изискват специалисти;
3. движението на работниците по територията на летищата и из цеховете трябва да става по определените за движение пътеки, когато има абсолютна увереност, че няма наблизо превозни средства, особено там където няма видимост и съществуват условия за злополуки;
4. при преминаване в близост до движещи се натоварени средства (електрокари, товарни автомобили, товарни ремаркета и др.), работещите трябва да изчакват или заобикалят на безопасно разстояние с оглед предпазване от случайно изсипване или падане на товар, засягане от падане на елемент на превозното средство и др.;
5. забранява се пипането, свалянето и качването на ремъчни и зъбни предавки по време на движение;
6. забранява се носенето на украшения, гривни, гердани, огърлици, кръстчета, шалчета, вратовръзки с краища и други, създаващи опасност за злополуки при работа със съответни машини и съоръжения;
7. работниците трябва да спазват забраняващите, задължаващите, предупреждаващите и насочващите знаци по безопасността на труда по БДС 110-73;
8. за избягване на трудови злополуки през зимния сезон при заледени участъци работниците трябва да носят обувки, които не се пързалят и да предприемат необходимите мерки против хлъзгане, в това число трябва да се стъпва на цяло ходило, да се избягва умишлено пързаляне, да няма блъскане, да не се поставят ръцете в джобовете и т.н.
9. при качването и работата на стълби, на покрива на антени, на мостови и релсови пътища, на кранове, на ел. телфери, на машини и съоръжения и др., задължително трябва да се осигурява обезопасяването чрез връзване с колани против падане и не се допуска оставянето на височина на незакрепени предмети и инструменти, които при падане могат да предизвикат злополука.
Чл. 273. (1) При работа по електроинсталации, по електро- уредби и с ръчни електрически уреди и инструменти трябва да се спазват изискванията на „Правилник по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения (Д-01- 008)", „Правилник за техническа експлоатация на енергопотребителите”, „Правилник за устройство на електрическите уредби” и „Правилник по безопаснстта на труда при експлоатация на електросъоръжения на градски, селски и промишлени ел. мрежи с напрежение над 1000 в (Д-01-004)”.
(2) При работа с електроинструменти се забранява:
1. държане на електрическия инструмент за проводника или допиране на работника до въртящата се част;
2. заменяне на режещата част на инструмента преди неговото окончателно спиране;
3. работа с ръчния ел. инструмент на височина по-голяма от 2 метра при използуване на подвижна стълба;
4. смазване на частите на електрическия инструмент, преди пълното му спиране;
5. работа с омаслен проводник;
6. включване на ел. инструменти в напрежение, неотговарящо на техническите им данни;
7. разглобяване и извършване на ремонт от неспециалисти на инструмента, щепселните розетки и др.
Чл. 274. При работа с шмиргели трябва да се спазват следните основни изисквания:
1. забранява се работа на шмиргели без предпазни екрани и козирки, странични капаци и супорти, с пукнатини или при износване повече от 2/3 на притегателните дискове и абразивни шайби;
2. забранява се на работниците при пускане и през време на работа да стоят срещу шмиргеловата шайба;
3. забранява се заточването на ножове и други детайли на страничните плоскости на шмиргеловото колело;
4. около шмиргела не трябва да има запалителни материали (като разредител, бензин и др.);
5. монтирането на шмиргеловите шайби трябва да се извършва от квалифициран специалист при спазване на изискванията на „Правилник по безопасността на труда при механично (студено) обработване на металите (Д-01-012) ” и инструкциите на завода- ппоизводител.
Чл. 275. (1) При работа с циркуляри и механични ножовки трябва да се спазват изискванията на т. 5 на предходния член и
„Правилник по безопасността на труда в дървообработващата и мебелната промишленост (Д-01-013)
(2) Основните изисквания при работа с циркуляри и механични ножовки са следните:
1. забранява се работа с неизправна и необезопасена машина, както и поставянето на неизправен или спукан режещ инструмент;
2. забранява се пускането на машината, ако материалът за рязане не е укрепен добре;
3. забранява се приближаването на ръцете откъм необезопасена- та страна на режещия инструмент;
4. работникът трябва да внимава краката му да не попадат в зоната на падане на отрязаните материали;
5. омазването и почистването трябва да се извършва само когато машините са в покой и са изключени от електрическата мрежа.
Чл. 276. (1) При работа с повдигателни уредби трябва да се спазват изискванията на Наредба № 31 — за устройство и безопасна експлоатация на повдигателни уредби и „Правилник по безопасността на труда при товаро-разтоварни работи (Д-05-001) ”,
(2) При работа с повдигателни уредби работниците трябва да имат предвид следните основни изисквания:
1. ежедневно преди започване на работа кранистите, дежурните шлосери, механици, ел. монтьори, трябва да извършват най- задълбочен преглед (проверка) на техническата изправност и сигурност на повдигателните уредби;
2. категорично се забранява да се работи с повдигателните уредби в случаите, когато:
а) има наличие на пукнатини в отговорни места в метало- конструкцията,
б) при неизправност на механизмите за вдигане и изместване на товарите,
в) при неизправност на който и да е краен изключвател,
г) при неизправност на спирачните системи,
д) в случаите на неизправни релсови пътища и изскачане на ходовите колела,
е) при разсукани, износени, завързани, скъсани нишки на стоманените въжета, деформирани куки,
ж) при неизправност на звуковата сигнализация,
з) при неправилно закачени, завързани и неуравновесени товари,
и) при закачване на товари на неподходящи и несигурни места,
к) вдигане на товари под ъгъл, претоварване, влачене на товари и други подобни;
3. забранява се работата на подемните съоръжения и пренасянето на товари, когато под тях работят или преминават хора, при слабо и недостатъчно осветление;
4. забранява се повдигането и пренасянето на товари, когато върху товара има хора. Забранява се увисване с ръце и повдигане чрез куките, въжетата и други товарозахващащи съоръжения;
5. подкрановите пътища и пътеки трябва да се поддържат винаги чисти и очертани, да не се задръстват с материали и други подобни;
6. на лицата, които управляват кранове, телфери и други подемни съоръжения, се забранява по време на работа със съоръжението да отвличат вниманието си за други неща;
7. забранява се на кранистите или на лицата, допуснати до самостоятелна работа с електротелфери или други повдигателни уредби, да предоставят управлението на повдигателната уредба на неправоспособни лица.
Чл. 277. (1) При работа с радиоактивни и други източници на йонизиращи лъчения трябва да се спазват изискванията на „Правилник по безопасността на труда при експлоатация на електрически уредби и съоръжения (Д-01-008) ”, както и изискванията на други правилници, наредби и правила за безопасна работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения.
(2) Работещите в условия на радиоактивни и други източници на йонизиращи лъчения трябва да имат предвид и следните изисквания:
1. работещите задължително трябва да носят със себе си средство за интегрално отчитане на полученото облъчване;
2. задължително трябва да се ползуват предвидените средства за индивидуална защита;
3. задължително трябва да се спазват предвидените от производителя мерки за безопасност при обслужване, ремонт и работа с източници на йонизиращи лъчения;
4. експлоатацията и ремонтът на източник на радиоактивно лъчение без технологична инструкция (написана на български език и надлежно утвърдена) се забранява.
(3) Работата в условията на йонизиращи лъчения трябва да се основава на специално разработени конкретни технологични инструкции, включващи особените правила за безопасно изпълнение на дейностите, предвидени от производителя и съответствуващи на действувашите нормативи.
Чл. 278. (1) Безопасната работа на огнярите-машинисти на парна инсталация и на обслужващите водогрейни инсталации трябва да се осигурява съгласно изискванията на Правилник за техническа експлоатация на енергопотребителите и Наредба №28 за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане (ДВ, бр. 16/1980 г.).
(2) Изискванията за правоспособността на работещите с такива инсталации трябва да съответствуват на Наредба № 1 за правоспособността и обучението на огняри и машинисти на парни и водогрений котли (ДВ, бр. 26/1979 г.).
Чл. 279. (1) При строително-монтажни и ремонтни работи по сградите и съоръженията трябва да се спазват изискванията на „Пра- вилник за безопасността на труда при строително-монтажните работи (Д-02-001) ”.
(2) Основните изисквания, които трябва да спазват работниците при строителни работи, са следните:
1. при работа на височина трябва да се използуват само инвентарно скеле и подмостие или в зависимост от характера на работата, стандартни стълби. Забранява се работа със случайни приспособления като дъски, сандъци, варели и други подобни;
2. при работа на стълбишца площадка на височина не се разрешава работа със стълба, а трябва да се изградят скелета с парапети ограждения;
3. преди започване на работа трябва да се провери скелето, подмостията, като отдалечеността им от стените на сградите не трябва да превишава 150 мм;
4. при работа в близост с електромрежи и действуващо електрооборудване последните трябва да са изключени или да бъдат снабдени с ограждения;
5. забранява се оставянето на материали, приспособления и инструменти на скелето и хвърлянето на същите от скелето на земята;
6. строителните материали за задираски работи, доставяни с ръчни колички и товаро-подемни устройства, трябва да бъдат укрепени против преобръщане и падане на материалите;
7. при възникване на ситуации, представляващи опасност за живота и здравето на работниците, работите трябва да се спират и да се съобщава па техническия ръководител за даване на указания по безопасност на труда.
Чл. 280. (1) За осигуряване на безопасността на работата при дърводелски и тапицерски работи трябва ла се спазват изискванията на „Правилник по безопасността на труда в дървообработващата и мебелната промишленост (Д-01-013) ”, както и общите изисквания за безопасна работа с машини и съоръжения.
(2) При тапицерски работи по летателния апарат трябва да се имат предвид следните изисквания:
1. до тапицерски работи по самолетите се допускат само лица, познаващи конструкцията на самолета;
2. при работа на труднодостъпни места (елерони, кормила и др.) трябва да се ползуват изправни стълби или платформи;
3. при извършване на тапицерски работи на опасни височини работещият трябва да бъде завързан с предпазни колани към повдигащото средство (стълба, СПО и др.);
4. при използуване на лако-бояджийските материали трябва да се спазват правилата за работа с тях;
5. при извършване на тапицерски работи е забранено пушенето, също и разливането на лако-бояджийските материали;
6. забранено е затоплянето на лаковите покрития с открит огън (за целта да се ползува водна баня);
7. в затворени места трябва да се работи с вентилация или с предпазна маска;
8. всички съдове, в които се съхраняват тапицерски материали (лепила, бои, лакове, разредители и др.), трябва да имат четлив надпис и се съхраняват разделно от горими течности;
9. качването в самолета по техническа стълба с носене на вещи и материали в ръцете е забранено.
Чл. 281. (1) Кухненските работници трябва да спазват следните основни изисквания за безопасна работа:
1. нафтовите печки с обикновена дюза трябва да се запалват само ако са напълно изстинали. При запалване първо трябва да се разпали с парче хартия постъпващото гориво, преди да се пусне компресора. При гасене, първо трябва да се спре притокът на гориво, а сетне да се спре компресорът;
2. дюзата на нафтовите печки трябва да се почиства ежедневно;
3. при снемане от печки (фурни) на тенджери, тави, тигани и други с вряща вода, мляко, бульони, супи и ястия трябва да ползуват достатъчен брой кърпи за предпазване от изгаряне и снемането да става задължително от двама души;
4. работещите трябва да наблюдават постоянно електропарните казани и бойлерите и при налягане по-високо от допустимото, определено от производителя, веднага да изключват захранването;
5. пърженето на продукти в гореща мазнина трябва да става с подходящи прибори, като се внимава за предпазване на ръцете и лицето от изгаряне от хвърчащите нагорещени капки;
6. при работа с месомелачна машина задължително трябва да
се ползува предпазна решетка и дървено бутало;
7. при транжиране на замразени и охладени меса трябва да се работи с подходящи прибори и инструменти;
8. за отваряне на консервни кутии и стъклени буркани трябва да се ползуват отварачки за консерви;
9. всички електроуреди трябва да се включват и изключват от прекъсвача (шалтера) само със сухи и чисти ръце ;
10. в хладилните камери е забранено влизането с открит пламък. На вратите трябва да има избивачки за отваряне отвътре;
11. пред всяко ел. съоръжение в кухнята или бордните цехове трябва да се поставя диелектрично килимче или дървена скара за изолация;
12. в кухнята, офисите, търговските зали, транжорната и стълбищата не бива да се разливат ястия, мазнини и други подобни. При разливане трябва да се вземат незабавни мерки за почистване на замърсяването;
13. счупените чинии, чаши и други съдове трябва веднага да се събират и изхвърлят;
14. всички използувани електрически уреди и машини трябва да бъдат занулени и заземени.
(2) При работа с някои машини трябва да се имат предвид следните изисквания:
1. картофобелачката трябва да се зарежда в движение. При изваждане на почистени картофи не бива да се бърка с ръце или друг предмет преди да е спрял диска. Върху отвора на машината трябва да има поставен капак, а до машината да има скара;
2. месомелачката трябва да бъде обезопасена с предпазители на ремъка и маховика. До всяка машина трябва да има поставено дървено бутало за натискане на месото в машината;
3. при работа с универсална машина не трябва да се пипат режещите повърхности по време на работа; продуктите трябва да се тласкат с дървено бутало; строго се забранява доближаването на главата и ръцете към вътрешността на бункера; не трябва да се слагат продукти в резервоара, когато биячната машина работи; не бива да се превключват скоростите по време на движение;
4. предпазният екран на хлеборезачните машини трябва да е блокиран с пусковото устройство на машината. При работа с такава машина парчетата хляб трябва да се вземат само с помощта на пробутващото лостче;
5. при работа с машина за миене на чинии пускането на машината не бива да се допуска, ако не са поставени тежести в механизма за отваряне и затваряне на капаците. До машината трябва да се поставя дървена скара;
6. при използуването на товарни асансьори трябва да се спазват следните мерки:
а) при товарене и разтоварване на асансьорите се забранява стъпването на платформата, като за изтегляне на товарите трябва да се ползува кука;
б) вратите на асансьорите трябва да бъдат затваряни при издигане и снемане на товари;
в) забранено е поставянето на допълнителни приспособления към уредите и претоварването на асансьорите.
7. забранява се хвърлянето по пода на метални капачки и тапи. Същите трябва да се събират незабавно;
8. забранява се употребата на пукнати съдове от стъкло и фаянс.

Глава пета
БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО И АВАРИЙНО- СПАСИТЕЛНИ РАБОТИ В РАЙОНА НА ЛЕТИЩАТА

РАЗДЕЛ I БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Общи изисквания

Чл. 282. Участници в движението на територията на летището са както следва:
1. всички движещи се на територията на летището летателни апарати;
2. подвижната техника — всички автомобили и подвижни (самоходни, теглени или бутани) машини и оборудване, независимо от ведомствената им подчиненост, които се използуват на летищната територия;
3. всеки, който се придвижва пешком или управлявайки обектите о по т. 1 и т. 2 по територията, определена като част от летателното поле.
чл. 283 Необходимите документи, разрешаващи включване в движението на територията на летището, са както следва:
1. пещеходни, работници и служители на гражданската авиация и други ведомства, разположени на територията на летището, трябва да са снабдени с личен служебен пропуск и съответен обоз- начителен знак за смяната;
2. пешеходни, временно допуснати до районите, включени в територията на контролираното движение, трябва да са снабдени с
временен (еднократен) пропуск. Във всички случаи временно допуснатите пешеходци трябва да са придружени от лице от щат- ния състав;
3. за моторни превозни средства, самолетообслужваща техника, електрокари и други самодвижещи се и прикачени машини и агрегати включване в движението се разрешава само при наличието на документ (пътен лист, наряд и др.), в който с подпис на техническото длъжностно лице (механик) се удостоверява техническата изправност и наличността на необходимото притовопожарно оборудване съгласно техническите изисквания за съответното подвижно средство;
4. всички МПС, които имат държавни контролни номера, трябва да са снабдени и с пропуск за движение в района на летището, издаден по линия на режима, охраната и сигурността;
5. водачът (операторът) на машина или съоръжение, участвуващи в движението, освен документ за правоуправление на съответно МПС, трябва да е снабден с документ (талон) за допускане до самостоятелна работа със съответната машина или съоръжение;
6. привежданият в движение или управляващ движението при теглене на летателен апарат, трябва да е снабден с документ (наряд) , даващ му това право за всеки конкретен случай;
7. всички постоянно или временно допускани за работа на територията на летището трябва да са преминали инструктаж за основните правила за безопасно движение в района на летището, документ за което е съответното отразяване в дневниците за инструктаж по охрана на труда;
8. привеждащият в движение или управляващият летателен апарат на територията на летището трябва да има документ за правоспособност и документ, разрешаващ привеждането в движение на летателния апарат за конкретния случай;
9. МПС на други ведомства, независимо от пропуска по т. 4. се
допускат до движение в района на летището, само след съгласуване
с органа или длъжностното лице, отговарящо за управление на движението в района на летището, при осигурено съпровождане от страна на служител на ведомството, заявило средството. Този служител трябва да има постоянно работно място на територията на летището.
Чл. 283. (1) Общи изисквания към участниците в движението на територията на летището:
1. участниците в движението на територията на летището трябва да се подчиняват на изискванията по този въпрос на Наставление за летищната служба в гражданската авиация (НЛС-ГА), Наставление за провеждане на полетите в гражданската авиация
(НПП-ГА) и този правилник;
2. участниците в движението на територията на летището по повод движението задължително трябва да се подчиняват на разпоредбите на работниците от диспечерските служби, имащи отношение към движението в района на летището;
3. участниците в движението задължително трябва да се подчиняват, на разпоредбите на контролните органи по отношение движението в района на летището;
4. участниците в движението трябва да са запознати със забранените зони от гледна точка на охрана на труда, свързани с радио- навигационното оборудване и газовите струи на двигателите на летателните апарати;
5. участниците в движението трябва да са запознати със схемата на летището, да познават и спазват процедурите за радиотелефонна връзка, термините и фразите, използувани от органите за управление на движението;
6. водачите на авиотранспортна техника, излитаща на работа в района на летателното поле (за ремонт, проверка или почистване), трябва да поддържат непрекъсната радиотелефонна връзка с ръководителя на полетите и незабавно да изпълняват разпорежданията му за напускане на летателното поле.
(2) За всяко летище с нарочна инструкция трябва да се определят органите (или длъжностните лица), имащи отношение към управлението и контрола на движението в района на летището.

Допускане на самолетообслужващата техника, МПС и други самоходни механизирани средства за работа в района на летищата

Чл. 284. (1) Всички средства на самолетообслужващата техника, моторните превозни средства, участвуващи в летинтното осигуряване на полетите (в това число за ремонт и поддържане на летателното поле), други самоходни и прикачни машини и съоръжения, работещи на територията на летището в контролираната зона, задължително трябва да са снабдени с ведомствен знак и ведомствен регистрационен номер.
(2) Моторните превозни средства, които имат държавен регистрационен номер и участвуват в работи по летищното обслужване на летателните апарати, трябва да бъдат снабдени и с регистрационните знаци по ал. 1.
(3) Ведомствените регистрационни номера и знаци трябва да са поставени на видно място и да са с достатъчно големи размери с оглед сигурното им различаване.
4) Самолетообслужващата техника и останалата техника за летищно осигуряване на полетите се оцветяват според изискванията на НЛС-ГА, желателно в жълт цвят за обслужващата техника и червен цвят за аварийните средства.
Чл. 285 (1)Машините, работещи на територията на летателното поле по" поддържането и ремонта, трябва да са снабдени с мигащи светлини (маяци) Машините трябва да са винаги снабдени и с метално въже за изтегляне при необходимост.
(1) До работа на перона и листовата система се допускат само технически изправни машини и съоръжения. Стълбите, използувани за обслужване на пътници, трябва да са почистени от сняг и лед. Техническата изправност на машините, работещи на летището, трябва да се удостоверява с подпис на механик.
(2) Всички машини и съоръжения, които се приближават до летателните апарати във връзка с техническото и летищното им обслужване трябва да са снабдени с по две спирачни трупчета (клина) за осигуряване срещу неволно потегляне.
Поставянето на трупчетата под колелата и прибирането им трябва да се извършва от операторите, обслужващи машината, освен в случаите когато водачът е сам — тогава поставянето и прибирането на трупчетата трябва да се извършва от дежурното по стоянка длъжностно лице (авиомеханик или техник).
(3) Допускането в района на летателното поле на машини и съоръжения без регистрационни знаци по чл. 284, технически неизправни и неокомплектовани със съответното прогивопожарно оборудване, без спирачни трупчета, а за товаро-разтоварната техника и стълбите — без амортизационни устройства, се забранява.
Чл. 286. (1) Забранява се влизането и движението по територията на летателното поле на машини и автотранспортни средства на външни организации освен при осигурено съпровождане по начин, определен от органа за управление на движението в района на летателното поле.
(2) Категорично се забранява влизането и движението по територията на летателното поле на лични моторни превозни средства и други лични транспортни средства на граждани.

Допускане на водачите за работа на летището

Чл.287. Водачите на самолетообслужващата техника (в това водачите на кари), както и водачите и операторите на техника за поддържане и ремонт на летателното поле се допускат за работа на машината само след като са изучили техниката, с която ще работят, усвоили са изискванията по безопасността на труда при експлоатация на тази техника, установените правила за движение в района на летището, технологията на съответната операция, в която ще участвуват с поверената им техника и условията за приближаване и оттегляне от летателния апарат в процеса на обслужването му.
Чл. 288. Всеки водач трябва да премине обучение и положи изпит по реда на чл. 8 от този правилник.
Чл. 289. Всеки водач трябва да има надлежно заверен допуск за изпълнение на съответно обслужване с помощта на съответните машини и/или за управление на тези машини.
Организация за движението в контроолирана територия на летището
Чл.290. (1) За всяко летище трябва да се разработят схеми за паркиране и движение на летателните апарати, самолетообслужващата техника и друга техника, свързана с осигуряването на полетите.
(2) На схемата по ал. 1 трябва да са обозначени:
1. местата за паркиране и маршрутите за рулиране (буксиране) на летателните апарати по перона;
2. местата за паркиране, маршрутите и скоростта на движение на самолетообслужващата техника и перонната механизация;
8. зоните, в които се заоранява движението на техниката;
4. местата, където се намират указателни знаци, регулиращи движението.
(3) Маркировката на пътищата за движение на летателните апарати, местата им за паркиране и линиите за безопасност на перона трябва да се извършва съгласно изискванията на НЛС-ГА, според стандартите и препоръките на Приложенне 14
Чл. 291. (1) Схемите по чл. 290 се разработват от органа (или длъжностното лице), отговорен за управлението и контрола на движението на територията на летищата, и се утвърждават от ръководителя на летището или негов заместник по техническите въпроси след предварително запознаване с мненията на организациите, ведомствата, службите, които имат участници в движението на територията на летището.
(2) Утвърдените схеми за движение на територията па летището трябва да се поставят на видно място в местата за дежурство и почивка на водачите, в месторазположението на органите за управление и контрол на движението на територията на летищата (или при длъжностните лица, отговорни по тези въпроси) , на входно-изходните пунктове за пропускане на МПС.
(3) В кабините на автотранспортната техника, участву- ваща в летищното осигуряване на полетите, трябва да са поставени на видно място схеми на летището с отбелязани забранените за съответната техника зони, както и принципна схема за приближаване и изтегляне на съответното средство при летищно обслужване на самолетите.
Чл. 292. Осветлението на перона трябва да се осигурява както следва:
1. за стоянките осветеността в хоризонтална плоскост трябва да бъде 20 лукса при коефициент на еднородност (отношение на средната интензивност към минималната) не повече от 4:1. Във вертикална плоскост осветеността трябва да бъде 20 лукса на височина 2 м над повърхността на перона в съответствуващите направления;'
2. за останалите участъци от перона осветеността в хоризонтална плоскост трябва да бъде 50% от средното равнище на осветеността на стоянките при коефициент на еднородност не повече от 4%. ;
Чл. 293(1) Магистралните пътища за двустранно движение на техниката трябва като правило да преминават зад опашките на паркираните летателни апарати и да не съвпадат с пътеките за рулира- не на перона. За оттегляне на самолетообслужващата техника от летателните апарати трябва да са предвидени еднопосочни пътища с ширина 3,5 м.
(2) Всички пътища за движение на самолетообслужващата техника по перона трябва да са ориентирани на кръгов принцип. За целта между групи стоянки трябва да се предвиждат специални проходи с широчина не по-малка от 7,5 м.

Основни правила за безопасно движение в района на летищата

Чл. 299. Движени ето на всяка самоходна или прикачена техника по перона трябва да става само по установените маршрути, маркирани съгласно схемата за паркиране и организация на движението в летището.
Чл. 300. ( 1) Движението на техника по пистата за излитане и кацане и по маршрутите за рулиране на самолетите, както и в района на зоните, свободни от препятствия, се забранява.
(2) Движението в споменатите в ал. 1 райони се разрешава само за техниката, участвуваща в контрола за състоянието
поддържането и ремонта на летателното поле, при спазване на изискванията, дадени в глава IV, раздел VII на този правилник.
(2) Движение по маршрутите за рулиране на самолетите по перона се разрешава и за случаите на буксиране на летателен апарат при изискванията,дадени в глава IV, раздел IV на този правилник.
Чл. 301 Изисквания към скоростта на движение в района на летището:
1. за всички типове автотранспортна техника скоростта на движение на перона до свободните местостоянки не трябва да превишава 20 км/ч;
2. при движение към и около летателен апарат в района на местостоянката скоростта на придвижване трябва да е до 5 км/ч;
3. скоростта на рулиране на перона не бива да надвишава 30 км/ч, при навлизане към местостоянка трябва да се намали до 5 км/ч;
(4.) скоростта на придвижване на самолетоводещия автомобил не трябва да надвишава скоростта по т. 1, освен:

1) в случаите на подхождане към изчакващ водене самолет, когато автомобилът трябва да се движи само по маршрута за рулиране на самолети по перона — тогава разрешената скорост е до 50 км/ч;
б) в случаите, когато води самолет по перона — тогава разреше- ната скорост е тази по т. 3.
Чл. 302. Разрешените скорости за буксиране на летателен апарат трябва да съответствуват на изискванията на раздел IV, глава III от този правилник.
Чл. 303.(1) Движението на техниката, когато не е свързано с летищното обслужване на конкретния летателен апарат, трябва да се извършва на разстояние не по-малко от 3 метра от крайните точки на летателния апарат, освен в случаите, когато зоната на местостоянаката е очертана и навлизането в нея е забранено. .
(2) Движението по перона на автотранспортна или прикачена техника със замърсени колела или вериги е забранено.
Чл. 304.(1) При обслужване на летателните апарати, когато водачът навлезе в района на местостоянката и достигне 10 м от летателния апарат, трябва да спре и да изчака да бъде подведен към летателния апарат от отговорно за това лице.
(2)Отговорните за подвеждане на техниката лица са както следва:
1. при товаро-разтоварни работи подвеждането трябва да се извършва от лице, отговарящо за натоварването (разтоварването) на летателния апарат;
2. автотранспортните средства, обслужвани от шофьор и опера- тор трябва да се подвеждат от оператора;
3. автотранспортните средства, обслужвани само от шофьор, трябва да се подвеждат от дежурното по стоянка длъжностно лице (авиомеханик или член на екипажа);
4. автотранспортните средства на външни организации, допуснати до перона, трябва да се подвеждат от упълномощено лице, представител на тези организации, освидетелствувано съгласно изискванията на чл. 289, ал. 4 от този правилник.
305. (1) Приближаването (изтеглянето) ,и поставянето на самолетбобслужващата техника в работно положение при летищно обслужване на самолетите трябва да се извършва в съответствие с утвърдените ,схеми.
(2) Самолетообслужващата техника трябва да се при
ближава до летателния апарат на разстояние, което изключва повреждането му, както следва:
1. при летищно обслужване-не по-близко от 0,5 до 3,0 м от крайните точки на летателния апарат, с изключение на гориво- зареждащите машини, които се спират на разстояние 1,5 — 4 м от крайните точки;
2. при товаро-разтоварни операции — не по-близо от 0,3 м от люка на летателния апарат, освен ако конструктивно не е предвидено закачване за люка;
3. разстоянието между горната платформа на пътническите стълби и тялото на самолета трябва да бъде 100-150 мм.
(3) В случаите, когато разположението на летателните апарати на перона е такова, че не се осигурява безопасно движение между тях и безогпасно приближаване към тях, движението на самолетообслужващата техника~в съответния район се забранява.
Чл. 306 91) При лоша видимост (нощем, при мъгла, обилен снеговалеж) и в аварийна обстановка могат да се ползуват звуковите сигнали на самолетообслужващата техника.
(2) Органът по осигуряване безопасността на движението в летищата може да разпореди движението по перона да се преустанови поради лоша видимост.
Чл. 307 (1) На участниците в движението на територията на летището се забранява:
1. да пресичат пътя на рулиращ самолет;
2. да стоят или преминават през зоната на действие на струята на реактивните двигатели на напускащ стоянката или рулиращ самолет;
3. да оставят поверената техника преди да са взели всички мерки, изключващи възможността за самопридвижването й.
2. Водачите са длъжни да вземат необходимите мерки за незабавно изтегляне в случай на повреда на управляваната ог тях машина на територията на летателното поле.
3. В случай на повреда на летателен апарат от само-летообслужваща и друга автотранспортна техника водачът незабавно трябва да уведоми дежурното по стоянка длъжностно лице, а след това и органа за управление на движението на територията на летището.
(3) При повреда на летателен апарат или друго пътно- транспортно произшествие на територията на летището, освен уведомлението по ал. 3, е необходимо да се направи следното:
1. ръководителят на летището (или негов заместник или длъжностно лице, натоварено със съответните функции) уведомява висшестоящия орган: ,
а) за датата и часа на произшествието,
б) за мястото на произшествието,
в) за типа, номера, индекса и принадлежността на летателния апарат,
г) машината, с която е повреден летателният апарат,
д) имената и длъжността на лицето, управляващо машината,
е) обстоятелствата, при които е повреден летателният апарат и характера на повредата;
2. ръководителят на летището организира разследване на произшествието с помощта на определена от него комисия, в която трябва да се включат и представители на службата (поделението, организацията) , стопанисваща летателния апарат.. Комисията съставя протокол, който се утвърждава от ръководителя на летището и се изпраща за сведение на висшестоящия орган в срок от 30 календарни дни.

РАЗДЕЛ II
АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНИ РАБОТИ

Чл. 308. (1) Поделенията на гражданската авиация трябва да създават организация и планират мероприятия за подготовка и извършване на аварийно-спасителни работи на територията на летищата, в прилетищната територия, както и за организация на групи за търсене.
(2) Основна цел на аварийно-спасителните групи е оказването на максимално възможна помощ на летателен апарат, търпящ бедствие: евакуация и оказване на незабавна помощ на хората, намиращи се на борда на летателния апарат, с който се е случило авиационно произшествие. Аварийно-спасителната служба предприема също действия за спасяване на хора и имущество при крупни производствени аварии на територията на летищата.
Чл. 309. (1) За осигуряване на аварийно-спасителната дейност поделението разработва организационни мероприятия, средства и методи за предпазване на хората от гибел и осигурява специална подготовка на личния състав на гражданската авиация и аварийно- спасителните групи.
(2) Организационните мероприятия трябва да включват:
1. разработване на документи с ръководен и с учебно-методи- чески характер по осигуряване на оповестяването, търсенето на летателните апарати, търпящи бедствие, оказване на помощ на хората;
2. редовно извършване на учебни тренировки с целия състав на аварийно-спасителната служба;
3. провеждане на инструктаж на пътниците преди всеки полет за наличните на летателния апарат аварийно-спасителни средства и начина за тяхното използуване, особеностите при напускане на самолета през вратите и аварийните люкове.
(3) Специалната подготовка на личния състав на гражданската авиация и аварийно-спасителните групи трябва да включва:
1. обучение и тренировки по търсене;
2. обучение и тренировка по използуване на бордовите аварийно-спасителни средства;
3. обучение и оказване на помощ на пострадалите.
Чл. 310. При организация и подготовка за аварийно-спасителна дейност трябва да се спазват като минимални изискванията на регламентиращите тези въпроси документи на ИКАО като Ръководството за летищните служби (DOC 9137):.
1. Част 1. Ръководство за спасяване и борба с пожар;
А. Част 7. „Планирано на мероприятия за случай на аварийна обстановка в летищата”;
3. Част 5. „Отстраняване на летателни апарати, загубили способността да се придвижват”.
Чл. 311. (1) Всяко поделение на гражданската авиация трябва да изготви многовариантен план за действие при крупни производствени аварии на територията на летището (поделението, отряда, звеното).
(2) Вариантността на плана трябва да се определя от възможните аварийни ситуации, свързани с производствената дейност на местата за събиране на много хора (аерогарови салони, столови, ресторанти и т.н.).
(3) На територии, където са съсредоточени няколко поделения (или ведомства, организации), трябва да се предвиди организирането на съвместен координиращ орган за аварийно спасителни работи с единен ръководител.
Чл. 312. (1) Ежегодно трябва да се провежда поне по една обща тренировка за съвместни действия на аварийно-спасителните групи по спасяване на летателен апарат, търпящ бедствие и за действие при вариант на крупна производствена авария.
(2) Подготовката и организацията по този план трябва да отговаря като минимум на изискванията на Приложение №17 към конвенцията за международна гражданска авиация „Безопасност”, „Международни стандарти и препоръчвана практика за защита на международната гражданска авиация от актове на незаконна намеса” и на изискванията на DOC 9137 — Част 7, „Планиране на мероприятия за случай на аварийна обстановка в летищата”.
Чл. 313. (1) По време и по отношение на аварийно-спасителната дейност на територията на летищата представителите на всички организации и ведомства, участвуващи в аварийно-спасителната дейност, са подчинени на главния координатор на аварийно спасителната дейност, определен със заповед на ръководителя на летището.
(2) За летищата с разнородна щатна структура (летища и площадки за обслужване на селското стопанство, за специализирани авиационни услуги и др.), координатор на аварийно- спасителната дейност се определя от ръководителя на поделението, опериращо от тези летища и площадки.
Чл. 314. (1) Основни изисквания за безопасна работа, които трябва да се спазват при извършване на аварийно-спасителни работи в района на летищата:
1. личният състав, участвуващ в провеждане на аварийно- спасителни работи, трябва да използува топлоотражателни и топло- защитни костюми, а при работа в летателния апарат — и изолиращи противогази;
2. при работа трябва да се внимава като постоянно се следи за състоянието на конструкциите, имайки предвид тяхного възмож- но разрушаване;
3. при пожарогасене не трябва да се избират позиции под двигателите и плоскостите на летателния апарат, поради опасността от срутване и попадане на изтичащо гориво или разтопен метал;
4. при пожар на летателен апарат основните огнища на пожар трябва да се гасят с използуване на лафетите на противопожарни- 124 те автомобили на разстояние не по-близо от 30 м от крилото, поради опасност от взрив в резервоарите за гориво.
Ръчните противопожарни струйници трябва да се използуват само след ликвидиране на опасността от взрив на крилните резервоари за гориво;
5. евакуацията на пътниците и екипажа по възможност трябва да се извършва от страната, подложена на най-малка опасност от взрив и пожар;
6. при гасене на магнезиеви сплави с пяна, личният състав трябва да има допълнително защитна маска на лицето или щит;
7. приближаването към колесника и колелата трябва да се извършва само отпред или отзад, поради опасност от взрив на гумите;
8. при гасене на пожар в салоните на самолета там трябва да влизат не по-малко от двама души, осигурени със средства за защита. При входа задължително трябва да остава пост за безопасност от 1-2 души за оказване на бърза помощ на работещите в салона;
9. при пожарогасителни работи по високо разположените части на летателния апарат трябва да се използуват противопожарни стълби и автостълби, като задължително се използуват приспособленията (пояси и др.) против падане;
10. разрязването на тялото на самолета за отваряне на изходи трябва да се извършва само на обозначените места, за да се избегнат къси съединения, искрене и допълнителни източници на пожар.
(2) При аварийно-спасителни работи е необходимо:
1. при явна опасност от взрив или срутвания личният състав трябва да се извежда на безопасно място;
2. при спасителни операции вътре в летателния апарат трябва да са осигурени спасителни въжета, осветителни прибори, изолиращи апарати за защита на дихателните органи, свързочни средства. Спасителни работи без такива средства, както и без осигурен пост за безопасност се забраняват!
(3) Всички летателни апарати трябва да имат надписи и указания на български език на аварийните изходи и аварийно- спасителното оборудване. Аварийно-спасителните средства трябва да имат ясна и видна инструкция за работа, написана на български език.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник е изготвен по реда на чл. 276, ал. 3 от Кодекса на труда.
§ 2. Относно основополагащите изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, невключени в този правилник, се прилагат изискванията, дадени в Глава тринадесета на Кодекса на труда.
§ 3. Този правилник отменя „Правилник по безопасността на труда в гражданската авиация (В-05-04-01 от 1972 г.).
§ 4. Административно-наказателната отговорност за нарушение на изискванията на този правилник, произтича от чл. 413, чл.414ичл.415от Кодекса на труда.
§ 5. Нарушенията на изискванията на този правилник се установяват с актове, съставени от органите по чл. 400, чл. 401 и чл. 402 от Кодекса на труда в рамките на тяхната компетентност, в това число от началника, главните инспектори и инспекторите в Инспекция по охрана на труда, безопасност на движението и технически надзор при БГА.
§ 6. Наказателните постановления по актове, съставени от главните инспектори и инспекторите, се издават от началника на инспекцията по § 5, а по актове, съставени от началника на инспекцията — наказателните постановелния се издават от министъра на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице.

Приложение № 1
към чл. 167, ал. 6

УПОТРЕБЯВАНИ СИГНАЛИ ПРИ ПОСРЕЩАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ ОТ СТОЯНКА

1. „Рулирайте съгласно подаваните ви сигнали!”
Дясната ръка е повдигната, лявата е отпусната малко встрани. Дясната ръка се движи (клати) надясно и наляво.
2. „Рулирайте направо към мен!”
Ръцете са вдигнати нагоре и леко отклонени встрани. Движение на ръцете напред и назад.
3. „Завийте наляво!”
Лявата ръка е повдигната нагоре над главата, дясната ръка — отпусната. Движение на лявата ръка напред-назад. Бързината на движение на ръката определя големината на радиуса на завоя.
4. „Завийте надясно!”
Дясната ръка е повдигната нагоре над главата, лявата — спусната под 30-48°. Движение на дясната ръка напред-назад. Бързината на движение на ръката определя големината на радиуса на завоя.
5. „Спрете!”
Ръцете са повдигнати нагоре над главата. Няколко пъти се кръстосват ръцете над главата с червения цвят на палките.
6. „Пуснете двигателите (я)!”
Дясната ръка прави кръгови движения на нивото на главата. Лявата ръка сочи двигателя, който трябва да се пусне.
7. „Поставете столчетата!” (Столчетата са поставени)
Ръцете са спуснати покрай тялото и леко разперени встрани. Палките са обърнати към тялото и ръцете се движат навътре.
8. „Махнете столчетата!” (Столчетата са махнати)
Ръцете са спуснати, палките са насочени встрани. Ръцете се движат отпред на тялото навън.
9. „Изключете двигателите (я)!”
Дясната ръка е свита в лакътя на нивото на раменете, а лявата е спусната надолу покрай тялото. Движение на дясната ръка наляво- надясно на нивото на раменете.
10. „Намалете скоростта на рулирането!”
Ръцете са спуснати, леко разтворени встрани, извършване на бавни, с неголяма амплитуда движения на палките нагоре-надолу.
11. „Намалете оборотите на двигателя (група двигатели) !”
Ръцете са спуснати покрай тялото. Извършват се бавни, с малка амплитуда движения с дясната палка нагоре-надолу за левия двигател (лявата група), с лявата палка за десния двигател (дясната група).
12. „Спрете пред мен!” (Указва мястото на стоянката)
Ръцете са опънати вертикално над главата, палките са обърнати навътре.
13. „Нормално” (сигнал за завършване на маневрирането) Дясната ръка е повдигната, а лявата отпусната покрай тялото.
14. Сигналите се подават с палки, боядисани от едната страна с червен, а от другата — със зелен цвят, или с две светещи палки, всяка от които може да дава червен и зелен цвят:
а) сигналите за разрешение се подават със зелен цвят, а сигналите за забрана — с червен;
б) за незабавно прекратяване действията на всеки сигнал цветът на палките се изменя от зелен на червен;
в) при подаване на сигналите трябва да се стои на място, откъдето подаваните сигнали се виждат добре от пилотската кабина.

Приложение №2
към чл. 172, т. 8

При буксирането на летателния апарат се установява следният ред за подаване на командни сигнали и последователността за тяхното изпълнение:
а) отговорникът за буксирането след като се убеди, че лицата, които участвуват в буксирането, са заели местата си, дава кодова команда „За буксиране”. По тази команда шофьорът подвежда влекача към самолета;
б) при приближаване на влекача на разстояние, което осигурява зацепване на буксиращото приспособление с буксиращото устройство на влекача, отговорникът за буксирането подава команда „Стоп” и дава указания за извършване на зацепването;
в) след свързването отговорникът за буксирането подава команда „По места, приготви се за буксиране”;
г) длъжностното лице, намиращо се в пилотската кабина, след получаването на команда „Приготви се за буксиране!” изключва стоянъчни спирачки и отговаря „Готов за буксиране”;.
д) отговорникът за буксирането след получаване на отговора „Готов за буксиране” подава на шофьора с ръка, а нощно време с фенерче, посоката на буксиране, след като предварително се е уверил във възможностите за буксиране;
е) след получаване на команда „Напред” или „Назад” шофьорът на влекача дава звуков сигнал и плавно потегля;
ж) за ползуване направлението на движение на летателния апарат се подават команди „Завой наляво”, „Завой надясно” и т.н., коиго съвпадат със сигналите, подавани при посрещане и изпращане на самолета на стоянка;
з) за спиране на летателния апарат се подава команда „Стоп”. Тази команда е длъжен да подаде всеки, който първи забележи опасност, застрашаваща хората или летателния апарат;
и) след завършване на буксирането отговорникът за буксирането подава команда „Спирачки”, след изпълнението на която длъжностното лице, намиращо се в кабината, докладва „Има спирачка”;
к) след получаване на доклад, че спирачките са включени, отговорникът за буксирането дава указания за откачване на влекача и буксиращото приспособление (ако се използува такова).

Приложение №3
към чл. 173, ал. 2

ОСНОВНИ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ БУКСИРАНЕ НА САМОЛЕТИ

Основните експлоатационни изисквания при буксиране на самолети са дадени в следната таблица:

ПоказателТип самолет
АН

24

ЯК

40

ТУ

134

ИЛ

18

ТУ

154

Максимална скорост на буксиране, км/ч:

— „с носа напред”

2020

(10)

151015
— „с опашката напред”105555
Допустим ъгъл на завъртане на колелото на предния колесник3530503050

Забележки: 1. Цифрата в скоби се отнася за буксиране на грунд.

  1. При буксиране на пътеки за рулиране, разрешените скорости са дадени в таблицата.
  2. При буксиране на перона в района на местостоян- ките, максималната скорост на буксиране не трябва да превишава 5 км/ч.
  3. При движение в близост до някое съоръжение, техника, самолети и други подобни, скоростта на буксиране не бива да превишава 3 км/час.

 

За да видиш пълния текст, трябва да влезеш или да се абонираш.

При нас ще намериш:
Над 130 образци на фирмени документи
Над 500 инструкции за безопасна работа
Над 80 процедури и ръководства за прилагане на нормативни изисквания
Обяснение на промени в нормативните изисквания, съвети и указания до 3 дни от обнародване
Искаш да се учиш? Всеки годишен абонат получава три безплатни обучения по ЗБУТ с издаване на удостоверение.
Присъедини се към над 700 колеги, които си помагат и спестяват време с нашите ресурси.
Don`t copy text!