С122 – Конвенция № 122 за политиката по заетостта, 1964 г.

В сила за Република България от 9 юни 2009 г. Закон за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г. (Обн., ДВ, бр. 33 от 28.03.2008 г.) Член единствен. Ратифицира Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г. Законът е приет

С120 – Конвенция № 120 относно хигиената в търговията и в канцеларските служби, 1964 г.

Част I Задължения на страните Член 1 Настоящата Конвенция има приложение за: а) търговските заведения; б) заведенията, институциите и администрациите, в които работниците са заети главно в канторска работа; в) в зависимост от това, доколкото те не са подчинени на националното законодателство и на други разпореждания, отнасящи се до хигиената в промишлеността, в мините, в

С116 – Конвенция № 116 за ревизия на заключителните разпоредби, 1961 г.

Приета на XLV сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 26 юни 1961 г. и влазла в сила на 5 февруари 1962 г. Ратифицирана от България с Указ № 729 на Президиума на Народното събрание на 24 юли 1969 г. – ДВ, бр. 59 от 1969 г. Ратификацията е

С113 – Конвенция № 113 относно медицинския преглед на рибарите, 1959 г.

Приета на XLIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 19 юни 1959 г. и влязла в сила на 7 ноември 1961 г. Ратифицирана от България с Указ № 26 на Президиума на Народното събрание от 21 февруари 1961 г. – ДВ, бр. 8 от 1961 г. Ратификацията е

С111 – Конвенция № 111 относно дискриминацията в труда и професиите, 1958 г.

Приета на XLII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 4 юни 1958 г. и е влязла в сила на 15 юни 1960 г. Ратифицирана от България с Указ № 205 от 3 юни 1960 г. на Президиума на Народното събрание (Изв., бр. 46 от 1960 г.). Ратификацията й

С108 – Конвенция № 108 за удостоверенията за самоличност на моряците, 1958 г.

Член 1 1. Тази конвенция се прилага към всеки моряк, заемащ каквато и да е длъжност на борда на плавателния съд (с изключение на военен плавателен съд), зарегистриран на територията, на която тази конвенция е в сила, и използван обикновено за морско плаване. 2. В случай на някакви съмнения по отношение на това, дали някои

С106 – Конвенция № 106 относно седмичната почивка (търговия и канцеларски служби), 1957 г.

Приета на XL сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 26 юни 1957 г. и влязла в сила на 4 март 1959 г. Ратифицирана от България с Указ № 205 на Президиума на Народното събрание от 3 юни 1960 г. Изв., бр. 46 от 1960 г. Ратификацията й е

С105 – Конвенция № 105 относно премахването на принудителния труд, 1957

Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 24.06.1998 г. – ДВ, бр. 79 от 1998 г. В сила от 23.03. 2000 г. (Обн., ДВ, бр. 37 от 05.05.2000 г.) Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 5 юни 1957 г. на

С102 – Конвенция № 102 за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.

ЗАКОН за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г. (Обн., ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г.) Член единствен. Ратифицира Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., със следната декларация съгласно чл. 2, буква “б” от нея: “Република

С100 – Конвенция № 100 за равенството в заплащането, 1951 г.

Приета на XXXIV сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 6 юни 1951 г. и е влязла в сила на 23 май 1953 г. Ратифицирана от България с Указ № 161 от 2 юли 1955 г. на Президиума на Народното събрание, Изв., бр. 54 от 1955 г. Ратификацията й

С098 – Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне, 1949 г.

Приета на XXXII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 8 юни 1949 г. и е влязла в сила на 18 юли 1951 г. Ратифицирана от България с Указ № 111 от 21 февруари 1959 г. на Президиума на Народното събрание – ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията

С095 – Конвенция № 95 за закрилата на работната заплата, 1949 г.

Приета на XXXII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 8 юни 1949 г. и влязла в сила на 24 септември 1952 г. Ратифицирана от България с Указ № 161 на Президиума на Народно събрание от 2 юли 1955 г. – Изв., бр. 54 от 1955 г. Ратификацията е

С094 – Конвенция № 94 относно трудовите клаузи (публични договори), 1949 г.

Приета на XXXII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 29 юни 1949 г. и влязла в сила на 20 септември 1952 г. Ратифицирана от България с Указ № 161 от 2 юли 1955 г. на Президиума на Народното събрание – ДВ, брой 54 от 1955 г. Ратификацията й

С087 – Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948

Конвенция № 87  за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948 Приета на XXXI сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Сан Франциско, Съединени Американски щати, на 17 юни 1948 г. и е влязла в сила на 4 юли 1950 г. Ратифицирана от България с Указ № 111 от