С177 – Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г.

ЗАКОН за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г. Член единствен. Ратифицира Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г., приета на 83-ата сесия на Международната конференция на труда на 20 юни 1996 г. в Женева. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 14 май 2009 г. и е подпечатан с

С173 – Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, 1992 г.

ЗАКОН за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, 1992 г. (Обн., ДВ, бр. 58 от 06.07.2004 г.) Член единствен. Ратифицира Конвенция № 173 относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, приета от Международната конференция

С161 – Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г.

ЗАКОН за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда (Обн., ДВ, бр. 96 от 06.12.2011 г.) Член единствен. Ратифицира Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда, приета на 26 юни 1985 г. в Женева, Швейцария. Законът е

С156 – Конвенция № 156 относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения

Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 18 януари 2006 г. – ДВ, бр. 9 от 2006 г. В сила за Република България от 3 април 2007 г. Закон за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата

С144 – Конвенция № 144 относно тристранните консултации (международни трудови норми),1976 г.

Ратифицирана със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 29 април 1998 г. – ДВ, бр. 52 от 1998 г. В сила от 12 юни 1999 г.) (Обн., ДВ, бр. 56 от 22.06.1999 г.) Преамбюл Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 2

С138 – Конвенция № 138 относно минималната възраст, 1973 г.

Приета на LVIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 26 юни 1973 г. и влязла в сила на 19 юни 1976 г. Ратифицирана от България с Указ № 219 на Държавния съвет от 7 февруари 1980 година – ДВ, бр. 13 от 1980 г. Ратификацията на конвенцията е

С127 – Конвенция № 127 относно максималната тежест, 1967 г.

Приета на L сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 21 юни 1967 г. и влязла в сила на 10 март 1970 г. Ратифицирана от България с Указ № 957 на Държавния съвет от 17 май 1978 г. ДВ, бр. 40 от 1978 г. Ратификацията е официално регистрирана в

С124 – Конвенция № 124 за медицинския преглед на младежите (подземна работа), 1965 г.

Ратифицирана с Устав на ПНС, № 729 ОТ 24. VII. 1969 Г., Обн. в ДВ, бр. 59 от 1969 г. В сила от 3 октомври 1970 г. (Обн. ДВ. бр.62 от 6 Септември 1971 г.) Преамбюл Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда и

С122 – Конвенция № 122 за политиката по заетостта, 1964 г.

В сила за Република България от 9 юни 2009 г. Закон за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г. (Обн., ДВ, бр. 33 от 28.03.2008 г.) Член единствен. Ратифицира Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г. Законът е приет

С120 – Конвенция № 120 относно хигиената в търговията и в канцеларските служби, 1964 г.

Част I Задължения на страните Член 1 Настоящата Конвенция има приложение за: а) търговските заведения; б) заведенията, институциите и администрациите, в които работниците са заети главно в канторска работа; в) в зависимост от това, доколкото те не са подчинени на националното законодателство и на други разпореждания, отнасящи се до хигиената в промишлеността, в мините, в

С116 – Конвенция № 116 за ревизия на заключителните разпоредби, 1961 г.

Приета на XLV сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 26 юни 1961 г. и влазла в сила на 5 февруари 1962 г. Ратифицирана от България с Указ № 729 на Президиума на Народното събрание на 24 юли 1969 г. – ДВ, бр. 59 от 1969 г. Ратификацията е

С113 – Конвенция № 113 относно медицинския преглед на рибарите, 1959 г.

Приета на XLIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 19 юни 1959 г. и влязла в сила на 7 ноември 1961 г. Ратифицирана от България с Указ № 26 на Президиума на Народното събрание от 21 февруари 1961 г. – ДВ, бр. 8 от 1961 г. Ратификацията е

С111 – Конвенция № 111 относно дискриминацията в труда и професиите, 1958 г.

Приета на XLII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 4 юни 1958 г. и е влязла в сила на 15 юни 1960 г. Ратифицирана от България с Указ № 205 от 3 юни 1960 г. на Президиума на Народното събрание (Изв., бр. 46 от 1960 г.). Ратификацията й

С108 – Конвенция № 108 за удостоверенията за самоличност на моряците, 1958 г.

Член 1 1. Тази конвенция се прилага към всеки моряк, заемащ каквато и да е длъжност на борда на плавателния съд (с изключение на военен плавателен съд), зарегистриран на територията, на която тази конвенция е в сила, и използван обикновено за морско плаване. 2. В случай на някакви съмнения по отношение на това, дали някои