В брой 86 на Държавен вестник от 1 ноември бе обнародвана Наредба № 4 от 24 октомври 2016 г. за определяне заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците.
С наредбата се определят заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците и които представляват пречка за заемане на длъжност на педагогически специалист.
С Наредбата се въвеждат няколко нови момента:
- Давност на медицинско за постъпване на работа за педагогическия персонал – много пъти е възникнал въпроса за колко време е валидно издаденото медицинско за постъпване на работа. В наредбата виждаме определен срок и той е три месеца.
- Ежегоден медицински преглед, но не осигурен от работодателя – съгласно наредбата лицата от педагогическия персонал ще трябва да преминават ежегоден преглед от лекар със специалност психиатрия и белодробен лекар. Те ще трябва да представят на работодателя документ, че не страдат от описаните в наредбата заболявания, което автоматично означава, че работодателят няма задължение да осигурява тези прегледи.
- Липса на защита по чл. 333 КТ при тези заболявания – в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда психичните заболявания и активната форма на туберкулоза са сред болестите, при които работещите имат закрила. За съжаление, ако лицето страда от някое от посочените заболявания, то за работодателя настъпва опцията да иска разрешение от инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение, но не е ясно на какво основание ще бъде това прекратяване.
Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ ще е законно, ако е упражнено от работодателя, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора. ВКС в свое решение от 2011 г. приема, че когато заболяване на работника не му позволява да изпълнява заеманата длъжност, това не е основание за уволнението му поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Съдът приема, че невъзможността за продължаване на работата, ако е установена със заключение на ТЕЛК е възможно да обоснове прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 9 КТ, но не е на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.