В броя е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа, като с нейните ЗДР се изменят и:
- Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа
- Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа
С измененията се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2022/431 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2022 г. за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (ОВ, L 88, 16.3.2022 г., стр. 1 – 14).
Също така, вероятно поучени от решението на ВАС по Наредбата РД-07-2/16.12.209 г. за инструктажите, е актуализирано и основанието за издаване на наредбата, като към Кодекса на труда е добавен и чл. 36 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
❗На първо място се променя заглавието на наредбата, като в обхвата й се включват и токсичните за репродукцията вещества и опасните лекарствени продукти.
Съответно навсякъде в наредбата, думите „канцерогени и мутагени“ са заменени с „канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества“.
Това означава, че е необходимо прераглеждане на оценката на риска с оглед на новия обхват като се направи:
|
❗ Напомняме, че „канцерогените, мутагените и токсичните за репродукцията вещества“ в обхвата на наредбата са САМО тези, които са класифицирани в категория 1А и 1В. Наредбата не обхваща същите с класификация кат. 2.
Оценка на риска
(нова ал. 3 в чл. 4) Тази нова алинея реално не добавя нещо ново, но отново ни напомня, че „Оценката се извършва редовно и при всяка промяна на условията, която може да се отрази на експозицията на работещите на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества„.
Задължения за прилагане на мерки
С изменения и допълнения на чл. 11 процесът по вземане на решение относно прилаганите мерки е конкретизиран, като той сега звучи по следния начин с изменена ал. 1 и нови ал. 2 и 3:
- (1)
Когато използването на затворена система е технически неосъществимо, работодателят трябва да намали нивото на експозиция на работещите до най-ниското технически достижимо ниво.Когато технически не е възможно да се използва затворена система, работодателят гарантира, че нивото на експозиция на работещите на канцероген, мутаген или непрагово токсично за репродукцията вещество е намалено до възможно най-ниското от техническа гледна точка ниво. - (2) Когато технически не е възможно да се използва или произвежда прагово токсично за репродукцията вещество в затворена система, работодателят прилага мерки така, че рискът, свързан с експозицията на работещите на това прагово токсично за репродукцията вещество, е сведен до минимум.
- (3) Алинея 2 се прилага и по отношение на токсичните за репродукцията вещества, различни от непрагово токсичните за репродукцията вещества и праговите токсични за репродукцията вещества. При извършването на оценката на риска по чл. 5 работодателят е длъжен да отчете, че може да не съществува безопасно ниво на експозиция на здравето на работещите за такова токсично за репродукцията вещество и да определи съответни подходящи мерки.
На пръв поглед тези нови алинеи не добавят нищо кой знае какво, но в тях се въвеждат две нови понятия: „прагово токсично за репродукцията вещество“ и „непрагово токсично за репродукцията вещество“ (добавят се и определения в допълнителните разпоредби на наредбата).
Накратко:
- Прагови са тези, за които има гранична стойност, която се счита за безопасно ниво, под което няма риск за здравето на работещите
- Непрагови са тези, при които общото натрупване може да се увеличи и чрез кожна експозиция или са класифицирани като кожни или респораторни сенсибилизатори – алергени (отбелязани са в колона „Забележка“ на Приложение №1). За някои от тях има гранични стойности (напр. никелови съединения), а за други няма (напр. минерални масла, които са били използвани в двигатели за вътрешно горене за смазване и охлаждане на движещите се части в двигателя).
Какво ни казва алинея 3?
- Когато извършваме оценка на риска за експозиция на канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията не се водим само от списъка с гранични стойности в Приложение 1, а вземаме предвид данните в информационния лист за безопасност, научна литература, IARC (Международната агенция за изследване на рака) и др.
- При данни за някоя от тези опасности, се водим от йерархията на мерките: заместване, затворена система, технически мерки. Разбира се, ако има гранична стойност в Наредба 13/2003 г. (възможно е, защото в България има въведени гранични стойности за много химикали, за които все още няма въведени такива на европейско ниво), то ще вземем предвид и резултатите от измерванията.
Задължение за обучение, инструктаж и информиране
Опасни лекарствени продукти
В измененията на чл. 19, ал. 2, буква б и новата буква в се обръща специално внимание на една нова категория (не по класификацията CLP) химични агенти – опасните лекарствени продукти, като се изисква обучение
да се осигурява периодично за всички работещи в лечебните заведения, които са изложени на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества, по-специално когато се използват нови опасни лекарствени продукти, съдържащи тези вещества.
| Опасните лекарствени продукти са лекарствени продукти, които съдържат едно или повече вещества, които отговарят на критериите за класификация като канцерогенни (категория 1A или 1B), мутагенни (категория 1A или 1B) или токсични за репродукцията вещества (категория 1A или 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 Това включва лекарствени продукти както за хуманна, така и за ветеринарна употреба. И тук не става въпрос за съставките, на които могат да бъдат изложени при производството на лекарствени продукти (те си имат класификация по CLP), a за крайния продукт – лекарството! Лекарствените продукти не са обект на класификация и етикетиране съгласно Регламента CLP, но тъй като могат да причинят нежелани ефекти при хора, различни от самите пациенти, като например работниците, които са изложени на тях, те са обект на Директива 2004/37/ЕО (Директивата за канцерогените, мутагените и токсичните за репродукцията вещества) – това е посочено в изрично Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета относно обхвата на Директива 2004/37/ЕО Опасни лекарствени продукти има основно сред антинеопластични, антивирусни, хормони и хормонални антагонисти и имуносупресори, както и по-рядко сред антибиотиците и други терапевтични групи. ℹ Класификацията на лекарството (лекарствения продукт) като канцероген, мутаген или токсичен за репродукцията няма да бъде отбелязана никъде, както и не се изисква информационен лист за безопасност по REACH. Поради тази причина се публикуват списъци на лекарства с такава класификация съгласно критериите на CLP от различни европейски изследвания, както и има публикувани Насоки за безопасно управление на опасни лекарствени продукти при работа (само на англ.) |
Съгласно насоките действия ще бъде необходимо да се предприемат от фирми в следните области:
➡ Очаквайте скоро и нашето ръководство, в което ще резюмираме информацията. |
Остава изискването и за периодично повтаряне на обучението и за останалите работещи, които работят с канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества (нова буква г на чл. 19, ал. 2).
Медицинско наблюдение
На първо място обръщаме внимание на въведеното с новата ал. 4 на чл. 19 задължение на работодателя:
Преди да възложи работа, свързана с риск от експозиция на канцероген, мутаген или токсично за репродукцията вещество, за което е определена биологична гранична стойност, работодателят информира работещите, че подлежат на задължително медицинско наблюдение.
Биологични гранични стойности
В новото приложение 2а на наредбата се преместват от Наредба 13/2003 г. биологичните гранични стойности за олово и бензен, като е уточнено в кои случаи се изисква медицинско наблюдение (по смисъла на приложение №2) за олово (чл. 22, нова ал. 4 и 5).
Олово и неговите йонни съединения:
1. Биомониторингът трябва да включва измерване на нивото на оловото в кръвта (PbB) с помощта на абсорбционна спектрометрия или друг метод, който дава еквивалентни резултати.
2. Медицинско наблюдение се извършва, ако експозицията на концентрация на олово във въздуха е по-голяма от 0,05 mg/m3, изчислена като средно претеглена във времето стойност за 40 часа седмично, или когато при отделни работници се измерва ниво на олово в кръвта, по-високо от 40 µg Pb/100 ml кръв.
Съответно с § 18 от ДЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №10/2003 г. се заличават редове с номера 3 и 11 в Приложение №2 на Наредба 13/2003 г.
Роля на службата по трудова медицина
(чл. 23, изм. ал. 1) Службата по трудова медицина може да изиска и други работещи, претърпели аналогична експозиция, да бъдат поставени под медицинско наблюдение при установяване на заболяване или превишаване на биологичната гранична стойност при някой работещ (преди само при заболяване и изискването се поставяше от лекарят – който и лекар да са имали предвид в стария текст).
С нова ал. 2 на същия член се задължава службата по трудова медицина да предлага защитни или превантивни мерки, които да бъдат взети по отношение на всеки работещ по ал. 1.
(чл. 24, изм. ал. 2) Съхранение на здравните досиета: Допълва се, че списъците по чл. 21 и индивидуалните здравни досиета за работещи изложени на експозиция на токсични за репродукцията вещества се съхраняват най-малко пет години след края на експозицията (за изложените на канцерогени и мутагени съхранението остава най-малко 40 години).
Гранични стойности
Преместват се от Наредба 13 в Наредба 10 без промяна на граничната стойност:
- неорганично олово и неговите съединения;
- N,N-диметилацетамид;
- Нитробензен;
- Диметилформамид;
- 2-Метоксиетанол;
- 2-Метоксиетилацетат;
- 2-етоксиетанол;
- 2-Етоксиетилацетат;
- 1-метил-2-пиролидон
- Бисфенол А; 4,4′-изопропилидендифенол (инхалабилна фракция)
- Въглероден оксид
Промени в гранични стойности:
1️⃣ Бензен – граничната стойност се променя по следния начин (сега 3,25 mg/m3 и 1 ppm):
– от 5 април 2024 – 1,65 mg/m3 и 0,5 ppm
– от 5 април 2026 г. – 0,66 mg/m3 и 0,2 ppm
2️⃣ Акрилонитрил – до 5 април 2026 г. граничната стойност за акрилонитрил остава 4,5 mg/m3, от 5 април 2026 г. – 1 mg/m3
3️⃣ Живак и двувалентни неорганични живачни съединения, включително живачен оксид и живачен хлорид (с гранична стойност по живак) – до момента граничната стойност за пари на метала в елементно състояние бе 0,05 mg/m3, от 5 април 2024 г. е 0,02 mg/m3
4️⃣ Никелови съединения (две стойности, съответно за респирабилна и инхалабилна фракция, измерено като никел):
– респирабилна фракция – 0.01 mg/m3 от 18 януари 2025 г.
– инхалабилна фракция – 0,1 mg/m3 от 5 април 2024 г. до 18 януари 2025 г. и 0,05 от 18 януари 2025 г.
Съответно с § 18 от ДЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №10/2003 г. се заличават редове с номера 5, 42, 65, 92, 126, 136, 182, 193, 196, 241, 285, 296, 298, 318, 320, 324, 346 в приложение №1 на Наредба 13/2003 г.
Обръщаме внимание, че ред 42 е с гранична стойност за „асфалт (битуми)(по бензен)“ – това не означава, че вече не трябва да идентифицираме асфалта и битумите като опасност и да не се извършва измерване, а трябва да оценим риска като по-висок, ако до момента не сте го направили (защото е свързан с канцероген поради бензена) и да се съобразяваме с граничната стойност в Наредба №10/2003 г.
По същия начин е и за керосин и нефт, които са били в Наредба 13/2003 г. с гранична стойност по бензен, но редовете са заличени.
Допълнение на Наредба 4 за биологичните агенти
С § 19 от ДЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №10/2003 г. е направено и малко допълнение на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа като към „Индикативен списък от дейности, при които е възможен контакт с биологични агенти“ се добавят и „диагностичните лаборатории с изключение на диагностичните микробиологични лаборатории“ (т. 5 на Приложение №2)