В броя е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда с множество изменения и допълнения.
Нов чл. 2а, в който се казва, че държавата насърчава двустранния диалог и деустранното сътрудничество между синдикалните организации и организациите на работодателите.
чл. 10 – Приложимост на кодекса на труда
Отнася се до всички работещи с място на работа в България или имат трудови договори с български работодател, независимо на коя държава са граждани (преди – български, ЕС, ЕИП и Швейцария)
чл. 51б – Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище
Допълнения относно разпростирането на КТД:
- Разпростреният колективен трудов договор или отделните негови клаузи има действие спрямо работниците и служителите, които работят в предприятия, обхванати от съответния отрасъл или бранш.
- Заповедта на министъра за разпростиране се обнародва в неофициалния раздел на ДВ.
- До три дни от обнародването на заповедта договорът или отделните негови клаузи, които са разпрострени, се публикуват на интернет страницата на ИА „ГИТ“.
чл. 57 – Действие по отношение на лицата (във връзка с КТД)
- Добавя се парична присъединителна вноска за работници и служители, които искат да се присъединят към КТД.
чл. 107т – Задължения на предприятието ползвател
- Нова ал. 4 „По искане на предприятието ползвател изпратеният работник или служител може да бъде командирован при условията и по реда на чл. 121 или 121а от предприятието, което осигурява временна работа, за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа. Искането се изпраща от предприятието ползвател до предприятието, което осигурява временна работа, 5 работни дни преди командироването на работника или служителя.„
чл. 114 – Трудов договор за работа през определени дни от месеца
- нова ал. 2 „Работникът или служителят може да сключи трудов договор по ал. 1 с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.“
чл. 114а – Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа
- Еднодневни трудови договори могат да сключват и тютюнопроизводителите за прибиране на реколтата от тютюн.
чл. 121а – Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
- Опростяване на текста относно трудовото възнаграждение – вместо описаните условия до момента е касано, че трябва да е в съответствие с българското законодателство ( в случая имаме конкретен нормативен документ – Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност)
чл. 139 – Разпределение на работното време
- Изм. на ал. 5 – отпада определянето в наредба на категориите работници, за които може да бъде установено задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието.
Коментар: В чл. 2, ал. 3 на Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е казано, че „Категориите работници и служители за отрасъла и формата на отчитане на работното време се утвърждават от министъра на труда и социалните грижи по предложение на съответното министерство или друго ведомство.“. Нямаме информация дали въобще до момента е било правено подобно нещо.
чл. 140, ал. 3 – Нощен труд
- Изм. на чл. 3 – заменя се „топла“ с „безплатна“ храна. С това отпадат възможните въпроси до момента дали осигуряваната от работодателя храна трябва да се заплаща от работещия или е безплатно.
чл. 142 – Отчитане на работното време ( в сила от 01.01.2021 г.)
- изм. на чл. 2 – условията за установяване на сумираното работно време ще бъдат в пределени в наредба (или допълнение на съществуваща наредба).
- Създават се нови ал. 3 и 4:
– В случаите на ал. 2 работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца.
– С колективен трудов договор по чл. 51б може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредбата по ал. 2.
чл. 146 – Продължителност (на извънредния труд) ( в сила от 01.01.2021 г.)
- Продължителността на извънредния труд остава 150 часа, но с КТД може да се определя и по-голяма продължителност, но не по вече от 300 часа през една календарна година.
чл. 154 – Празнични дни
- 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ се преименува на „24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
чл. 155 – Основен и удължен платен годишен отпуск
- Намалява се от 8 на 4 месеца трудовия стаж, при които работещият може да ползва платения си годишен отпуск при постъпване на работа за първи път и има право на обезщетение за неползван платерн годишен отпуск.
В тази връзка в заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда се правят изменения и в чл. 56, ал. 1 от Закона за държавния служител, като по същия начин се намалява от 8 на 4 месеца трудовия стаж.
чл. 194 – Срокове за налагане на дисциплинарни наказания
- нова ал. 4 – сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1.
чл. 222 – Обезщетение при уволнение на други основания
- доп. на ал. 3 – правото на обезщетение за придобиване на 10 години трудов стаж е, ако те са през последните 20 години.
чл. 230 – „Трудов договор за обучение по време на работа“ вместо „Трудов договор с условия за обучение по време на работа“
чл. 328 – Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
- допълва се т. 10. „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование“. Посоченият чл. 39 от КСО се отнася до учителите.
чл. 413 – Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
- Намаляване на имуществената санкция/ глобата за повторно нарушение – „от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 15 000 до 20 000 лв., съответно глоба от 5000 до 10 000 лв.“.
чл. 414 – Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство
- нова ал. 4 „За повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“
чл. 415 – Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган
- нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено на основание чл. 405а, ал. 4, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 2500 до 15 000 лв.
(3) Който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“
чл. 415г – Споразумение в административнонаказателното производство
- Със споразумението може да се определя размер на глобата/имуществената санкция не по-нисък от 70% от минималното предвидено.
- Към останалите условия за това, се добавя, че това е възможно, ако нарушението не е системно и повторно.
Чл. 416 – Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления
- нова ал. 9: „Системни нарушения са налице, когато са извършени три или повече административни нарушения от същия вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години.“
Въвежда се определение за „системни нарушения“ (нова т. 22 в § 1 от допълнителните разпоредби):
„Системни нарушения на трудовата дисциплина“ са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред.„