С Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния кодекс са направени измемения на:
- Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците – нови членове 26а и 26б, свързани с предоставянето на безвъзмездни средства от държавата на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност и на микро, малки и средни предприятия.
- Закона за техническите изисквания към продуктите – допълнение на чл. 11, ал. 3 относно реда за установяване на лица с парични задължение в процеса по издаване на разрешение за извършване оценяване на съответствието.
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания
Направени са следните уточнителни изменения в чл. 38 на Закона за хората с увреждания, който касае квотите за хора с увреждания:
– уточнение – работодателите се освобождават от задължение „до края на календарната година“ (чл. 38, ал. 3)
– уточнение – за новосъздадени предприятия задължението възниква през годината, следваща годината на вписването им (чл. 38, нова ал. 7)
– добавяне на специфичните фактори за освобождаване от задължениети – същите вече познаваме от указанията на Инспекция по труда (чл. 38, нова ал. 8)
– прецизиране на определеднието за „хора с трайни увреждания“ – не води до изменение на понятието.
От 01.01.2022 г. 1 април 2022 г. (изм. в ДВ, бр. 8 от 2022 г.) Агенцията за хората с увреждания се преобразува в държавна агенция, която ще организира дейността по извършване на индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания и координира осъществяването на политиката за правата на хората с увреждания. Това трябваше да се случи от 01.01.2021 г.
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за здравето
Изменения в Закона за здравето са свързани със задължителна изолация и карантиниране:
Чл. 61 – отпада задължителното болнично лечение, т.е. ако лице, което е болно от някоя от описаните заразни болести не желае да бъде лекувано, не подлежи на задължително лечение.
С нови алинеи от 10 до 13 се запълват пропуските с късно връчване на предписанията:
- за предписанието се допуска устно уведомяване телефон, като извършилото го длъжностно лице се подписва, че го е направило. Допуска се и уведомяване с изпращане на имейл или SMS;
- предписанието може да се получи лично след изтичане на изолацията/карантината или по време на карантината от упълномощено лице;
- предписанието се счита за връчено от датата на устното уведомяване, а при имейл или SMS – когато до 24 часа лицето потвърди получаването.
- ако при получаване на имейл или SMS лицето не потвърди получаването, то съобщаването се извършва устно (по телефон) или по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс. Накратко казано, приложимото за граждани е -„по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота;“.
В нови алинеи 17 и 18 се прави препратка към условията и реда за извършване на задължителна изолация/карантина и критериите за определяне на контактните лица към наредбата по чл. 60, ал. 5.
В тази алинея е посочено, че „Министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести.“
Интересен факт е, че това изискване (както и останалите) влиза в сила от 11.12, но такава наредба все още няма. Не сме срещнали и такава, обнародвана за обществено обсъждане, както и не виждаме проект в сайта на Министерство на здравеопазването. Остава въпросът: след като законът препраща към наредба (макар и несъществуваща), валидни ли са и прилагат ли се заповедите на министъра, чрез които той определя дефиницията за контактно лице, условията и реда за извършване на задължитела изолация/карантина?