Нормативна база, свързана с темата

Трудов травматизъм

Трудовият травматизъм се определя от броя и тежестта на трудовите злополуки. В България съществува система за регистриране и отчитане на трудовите злополуки, установена с Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Какво е трудова злополука?

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт (чл. 55, ал. 1 Кодекс за социално осигуряване).
Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение (чл. 55, ал. 2 Кодекс за социално осигуряване).

Няма ограничение във времето колко преди или след работното време е станала злополуката.

Вашият коментар

9 мнения за “Тема 6. Трудови злополуки и професионални заболявания”

  1. Здрвейте! Благодаря за компетентния отговор!
    Благодаря за обучението – винаги има какво ново да се научи :)
    С най-сърдечни поздрави
    М. Георгиева!

  2. Здравейте! Моля, посочете как се реализира отговорността на работодателя по чл. 200КТ?
    Само по съдебен ред или е възможно след заявяване пред работодателя на имуществената претенция от пострадалия, да се стигне до споразумение? Какъв в срокът, в който пострадалият може да предяви претенция? Възможно ли е няколкократно да бъде обезщетяван пострадалия за различни разходи във връзка с претърпяната злополука?
    Предварително благодаря!

    • Здравейте,
      Напълно е възможно обезщетението да се уговори чрез споразумение и да не се стига до съда. Нормално е да се минава първо по този път и ако няма съгласие, т.е. възникне трудов спор, тогава да се отива към съда.
      Давностните срокове са определени в чл. 358 на Кодекса на труда, за конкретния случай е 3 години.

      Чл. 358. (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
      1. едномесечен – по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2.
      2. 2-месечен – по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
      3. 3-годишен – по всички останали трудови спорове.

      В същия член е посочено и от кога започва да тече давностния срок.

      По последния въпрос за неколкократното обезщетение ще цитирам адв. Ирина Константинова, тъй като това е юридически въпрос:

      „В случай, че здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т.е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
      Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.“

      Още въпроси и отговори за обезщетението по чл. 200 може да видите тук:

      http://www.dnr.bg/obeshtetenie-ot-rabotodatelq-pri-trudova-zlopoluka/

  3. Здравейте, моля за коментар на следния въпрос. / не мога да преценя точно към кой модул се отнася /
    Става въпрос за следното: Съгласно Наредба №3 от 28.02.1987 год. за задължителни и периодични медицински прегледи на работниците / обн.ДВ.бр.16 от 27.02.1987 г./ по точно чл.9 ал1.т.3 работещите над 40 годишна въсраст подлежат на периодични прегледи един път на три години.Съгласно Наредба № 7 от 15.08.2005 год. за минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплия / обн.ДВ.бр.70 от 26.08.2005 год/ чл.9 ал.1 т.2 определя периодичност на медицинските прегледи един път на три години за лицата до 40 годишна въсраст, и ежегодно за лицата навършили 40 год.Тогава с каква периодичност е мед.преглед за лица над 40 годишна възраст, работещи с видеодисплеи.
    Моля за Вашия коментар.
    Поздрави,

    К.Николова

    • Здравейте,
      Работещите над 40-годишна възраст подлежат един път на три години на медицинските прегледи и изследвания, описано в Приложение 5 на Наредба 3/1987 г. Това е „основният медицински периодичен преглед“, независимо каква работа изпълняваш.
      В чл. 10 вече е записано, че работещите в контакт с производствени вредности подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и по реда на раздел III.
      В Приложение 2 и 3 на Наредбата са описани задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на „на работещите с вредности“.

      В тези две приложения (едното за периода, другото за вида на прегледа/изследването) също намираме:

      LVIII. Работа, изискваща значително зрително напрежение.
      Работа с информационни уредби, изчислителни зрителни табла и оптични уреди (ретушори, чертожници, фотограмометристи, програмисти, микроскописти, счетоводители и др.)

      За нея е записано, че се извършва преглед от офталмолог с изследване на зрителна острота и рефракция веднуж на 24 месеца.

      В Наредба 7/2005 г. обаче е посочена друга периодичност. В случая се прилага юридическото правило, че при противоречия в две изисквания, се прилага изискването на по-новия нормативен акт, който в случая е Наредба 7/2005 г. Още повече, че тази наредба въвежда европейска директива и от тази гледна точка става водеща.

      Надявам се, да съм успяла да обясня добре това противоречие в нормативната база.

  4. Здравейте,имаме следния случай:
    Колежка, която е в платен годишен отпуск, идва на местоработата си, за да присъства на мероприятие в сградата и по време на това пада и си чупи рамото. Това трудова злополука ли е? Не е канена официално на това събитие, дошла е доброволно.

    • Здравейте,
      Вие сте длъжни да направите разследване и да декларирате случая в НОИ, като опишете всички подробности, заедно с обяснения от самата служителка и поне двама свидетели, от които да е видно и изяснено това, което сте описали (напр. „В този ден бях в платен отпуск, но дойдох защото…).
      НОИ ще реши дали да признае злополуката за трудова или не.

      Помощ за разследването:

      http://otgovori.info/docs/kakvo-da-pravim-pri-trudova-zlopoluka/

      Добри обяснения в сайта на НОИ:
      http://nssi.bg/forusers/procedures/169-procestrzpb/1050-prtz

  5. Шофьор-снабдител катастрофира тежко на път за друго населено място, където закупува материали.Няма свидетели на катастрофата – единствено документи от КАТ.Необходими ли са трима свидетели при раследването и кои да са те – не можем да искаме свидетелства от полицаи и то от далечна област.

    • Здравейте,
      свидетелите могат да бъдат – на първо място самия пострадал (ако е способен да даде показания), след това лицето, на което първо е съобщено за катастрофата (кога е получил съобщението, кой се е обадил, какво му е казано по телефона), както и ръководителят или лицето, което е дало поръчката на шофьора, евентуално механик, който е проверил автомобила преди тръгване, други лица които могат да кажат кога е тръгнал, защо е тръгнал на път. Ако става въпрос за автомобил над 3, 5 тона и се извършва – лицето, което е проверило здравословното състояние.