Инструкция за подбор на ЛПС и екипировка при работа на височина по алпийски способ

Преди да се приложат техниките на алпиийския способ /АС/ за определена работа, собствениците на сградата, главният предприемач и други отговорни за възлагането на работата лица трябва да направят оценка на риска. Също трябва да се определят безопасни и ефективни начини за извършване на евентуални спасителни операции.

Важен момент при подбора на екипировката е съвместимостта на всички съставни части. При подбор на ЛПС и екипировката, да се внимава елементите в дадена система да бъдат съвместими и да могат правилно да изпълняват обезопасителните си функции. Понякога това не е очевидно, затова е препоръчителна проверката при доставчика или производителя.
Работника задължително трябва да познава ЛПС и екипировката.

Продуктът трябва да бъде съпътстван с необходимата информация за него, предоставена от производителя. Тази информация трябва да бъде прочетена и разбрана от техника преди употреба.

Това се отнася също и за заменяемите елементи, защото могат да настъпят промени в оригиналната спецификация или препоръка. Познаването на силните и слабите страни на ЛПС и екипировката помага да се избегне грешната им употреба. Това може да се постигне чрез изучаване на информацията доставена с продукта и такава от допълнителни технически брошури и справочници.

В работна среда, в която могат да възникнат спешни случаи по всяко време (ядрена централа, рафинерия и т.н.), трябва да бъдат дадени ясни инструкции за действие във всички ситуации, които могат да възникнат, докато техниците са на въжетата.

I. Права, задължения и отговорности на лицата, ръководещи трудови процеси.

• Tехническият ръководител /ТР/ е длъжен да проверява надеждността на закрепването на системата, както и дублирането и;
• Да организира снабдяването и следи за употребата на ЛПС;
• Да сътрудничи в рамките на своята компетентност и обхват на дейност, на работодателя, и на отговорните длъжностни лица при изпълнение мерките за осигуряване на ЗБУТ, и на предписанията дадени от контролните органи.; и
• При пожар или авария TP, предприема всички необходими действия по евакуация на работниците.

II. Изисквания за правоспособност и квалификация на работещите.

Работниците извършващи ремонтна, бояджийска, монтажна и пр. работа от въже трябва да имат необходимото удостоверение за работа на височина или да бъдат членове на Пещерен клуб, Алпийски клуб или на АРАС (Асоцияция на работещите по алпийски способ).

Може да бъде изисквано и разрешително за работа, в случаи, в които съществуват опасности, като ел. проводници, горещи тръбопроводи, парни или газови отвори. Такова разрешително трябва да изолира опасността преди започване на работа и да гарантира, че това ще е така до завършване на работата и излизането на техниците от опасната зона. На практика всички работи по метода на Алпийски способ /АС/, извършвани на неназемни (водни) съоръжения, се контролират от такова разрешително за работа.

III. Изисквания по ЗБУТ

Преди започване на работа

Ако се изисква разрешително за работа, то трябва да бъде получено и проверено. Трябва да бъдат взети всички специални мерки за безопасност (спасителни средства, проверка на инструменти и материали, проверка на радиовръзката и др.).

В началото на всеки работен ден работният екип трябва да прецени рисковете, които могат да повлияят на безопасността и ефективността на работата. Тази оценка трябва да се извърши според вече подготвените методи на работа и оценка на риска.

Поради спецификата и мястото на работата всички екипи трябва да бъдат внимателно контролирани и да се самоконтролират. Екипът трябва да бъде съставен от поне двама души.

Единият член на екипа трябва да бъде квалифициран с 3-то ниво на АРАС и двамата с другия член на екипа трябва да проверят преди започване на работа, че спасителните процедури са приложими.

Необходимият персонал и ресурси трябва да бъдат на разположение за изпълнение на тези процедури при необходимост.

При работа на обект с повече от една независими работни зони трябва да има подходящ контрол за всяка от тях. Личните предпазни средства за АС трябва да бъдат внимателно проверявани преди и по време на работния процес. Отговорникът трябва визуално да проверява всяка точка на окачване и въжетата в началото на работния ден или в друго подходящо време.

Възможно е влажните въжета да станат проводник на електричество. В такива случаи трябва да бъдат взети предпазни мерки като заземяването им или др.
Отговорникът трябва да гарантира спазването на съответните процедури от страна на техниците при изкачване и спускане. Техниците трябва внимателно да проверяват състоянието на собствения инвентар и въжета. Преди всяко ново спускане (изкачване) може да бъде направена допълнителна визуална проверка на опорните точки, и на въжетата за протрити участъци.

Може да се поставят наблюдатели на точките на закрепване, ако до тях биха могли да имат достъп външни лица. Алтернативно зоната, в която са закрепени въжетата може да бъде обезопасена чрез заключване или поставяне на бариери, които да предотвратят неоторизиран достъп.

Да бъде съобщено започването на работата, за да бъдат предупредени други работници. Това е практика при работа на промишлени обекти и едно от условията в разрешителното за работа.

По време на работа

Когато работата се извършва в определено опасна или ограничена зона, която може да доведе до отравяне или задушаване, то работният екип трябва да има съответстващо на работата ниво на обучение, опит и компетентност, за да може да се справи с евентуално възникналите ситуации.

При определени обстоятелства към работния екип може да се включат допълнителни членове по причини, свързани с безопасността: например да се предотврати влизането на външни лица в зона, в която има опасност от падащи предмети, или да се предотврати увреждане или кражба на екипировка.

При работа над вода е необходима подходяща спасителна екипировка и мерки за предпазване от евентуално удавяне.

• Отговорникът трябва да определи опасната зона на нивото на закрепване, която да бъде достатъчно голяма, за да гарантира безопасността на техниците извън нея. Точките на закрепване трябва да бъдат извън тази зона, за да могат техниците да си сложат предпазните колани и да се закачат към работната линия, преди да попаднат в тази зона. Никой не трябва да бъде допускан в тази зона, без да има предпазен колан и да бъде закачен към осигурителната линия!
• Работата трябва да започва от защитени безопасни места или такива, обезопасени чрез допълнителни предпазни съоръжения или скеле. Тези зони трябва да имат и безопасен начин за достъп.
• Подходящи предпазни мерки трябва да бъдат взети, за да се предотврати евентуална повреда на ЛПС срещу падане от височина по време на употреба. Въжетата трябва да бъдат поставени, така че да се избегне контактът им с остри ръбове, специално при стоманени конструкции, каменни, бетонни зидарии и горещи повърхности. Когато това не може да се избегне, въжето трябва да бъде защитено. Това трябва да гарантира, че радиусът на всеки ръб е поне два пъти диаметъра на въжето.
• С изключение на случаите, при които има хоризонтално траверсиране, техниците се спускат вертикално с минимално отклонение, за да се избегне протриването на въжето или пренатоварването на установката. При дълги спускания на въжето могат да бъдат поставени междинни опорни точки, които да гарантират постоянна позиция на техника и да ограничават ефекта на вятъра. Тези приспособления също така ще предотвратят оплитане на въжетата, както и поставяне на излишното въже (при спускане) в торба и спускането му под техника. Скоростта на спускане по въжето не трябва да надвишава 8м/мин.

Всеки техник по метода на АС (където въжетата се използват като основно средство за опора и позициониране) трябва да използва две независимо окачени въжета, така че в случай на падане на едно от тях техникът да остане закачен на другото.

За да изпълни горните изисквания, техникът трябва да има отделно работно и осигурително въже. Всяко от тях трябва да има отделна точка на закрепване. Двете
точки на закрепване могат да бъдат свързани една с друга за по-голяма сигурност.

Отговорниците са длъжни да проверяват въжетата и правилното изграждане на системата на закрепване, така че в случай на падане ударното натоварване да бъде издържано от нея.

• Опорните точки трябва да бъдат абсолютно сигурни. Примери могат да бъдат асансьорните шахти на високите сгради, големите греди, бетонни или скални елементи. Когато се използват системи "опорна точка - тежест" (известни и като система за окачване с инертна маса), могат да се приложат изисквания към подобните системи за окачен достъп и трябва да се обърне специално внимание на конзолата (носещата греда) и на ефекта от триене. Трябва да се има предвид, че овлажняването може сериозно да повлияе на сцеплението на системата "опора - тежест". Сцеплението трябва да бъде проверено, като трябва да издържи, без да помръдне, на натоварване четири пъти по-голямо от това, което ще бъде приложено при работа. По-голям коефициент се изисква, ако се очаква ситуация със спиране на падане. Трябва да се имат предвид и спасителните операции, при които натоварването е от тежестта на двама души.
• Елементите, които се окачват към опорната точка трябва да имат издръжливост най-малко равна на тази на въжетата, закачени към нея. Отклонението на въжето от точката на закрепване не трябва да надвишава 20°, освен ако се отчетат и страничните натоварвания, които възникват в точката на отклонение. Аналогично в случаи, в които ъгълът на окачване е голям и има мултиплициращ ефект, както при увиване на въже около асансьорна шахта, трябва да се отчитат допълнителните сили, които се генерират.
• Принципът на двойната защита се прилага още и при закачване на техника към работната и осигурителната линия. Десандьорите и осигурителните устройства трябва да бъдат поотделно закачени към предпазния колан на техника. Техникът да се спуска с десандьора по работната линия (работното въже), а осигурителното устройство се движи по осигурителната линия (въже). Да се направи възел, (8-ца) на края на въжетата - работно и осигурително за да се елиминира възможността за спускане по невнимание през края им (изнизване от въжетата).
• Работата по метода на АлС се извършва на открито в по-голяма степен от всички останали работни методи и това изисква техникът да бъде много по-добре запознат със същността на самата работа и всички енергийни източници, които се използват.
• Трябва да се избегне изпускането на инструментите, чрез закачването им към седалката на техника с въженце (прусъче). Това условие е задължително за по- малките инструменти като чук, бормашина и др. тежащи до 8 кг. Алтернативен вариант е малките инструменти да се носят в торба или кош, безопасно закачени към седалката на техника. При това положение тяхната тежест не трябва да води до намаляване на коефициента на сигурност на окачващата система като цяло или на нейна част. Когато се налага инструментът да бъде силно натиснат срещу работната повърхност или когато действието на инструмента може да дебалансира техника, може да се постави опорна точка, на която да бъде закачен инструментът. Движещите се елементи на инструментите трябва да се пазят от досег с техника, окачващата екипировка и ел. елементите.

Електрическото оборудване (кабели, маркучи) може да се оплете с окачената система, да бъде срязано, повредено от претриване или от употребата на друг инструмент. Ето защо то трябва да се пази от зоната на техника или от движещите се елементи на други инструменти.

Връзките между различните проводници трябва да бъдат констуирани или сглобени така. че да бъдат самостоятелни за дължината на спускането им. В някои случаи може да се наложи да бъдат подходящо осигурени във връхната точка на окачването им, за да могат да издържат собствената си тежест. Например те могат да бъдат осигурени и придружени с подходящо въже. Специални грижи трябва да бъдат положени, за да се избегне евентуалното разтягане или динамично натоварване на щепселите, контактите и т.н.

• Безжичните ел. инструменти спестяват трудностите, свързани с проводниците, и се препоръчват в случаи, в които са подходящи за извършваната работа.
• Стандартните двойно - изолирани ръчни ел. инструменти да не се употребяват във влажна среда или където през вентилационните им отвори в тях може да попадне проводящ прах.
• Всички електрически ръчни инструменти, различни от безжичните, трябва да бъдат захранени със 110 V напрежение с централно заземяване според съответните стандарти.
• В случаи, в които поради дизайна на инструмента напрежението е повече от 200 V, захранването на всички инструменти може да се контролира от източника чрез устройство със степенен изключвател, което да не надвишава 30 mА в съответствие със стандарта. Когато се използват такива устройства, те трябва да бъдат тествани за електро механично действие по метода на тест-бутона всеки ден.
• Инструменти, тежащи повече от 8 кг, трябва да бъдат закачени с отделна окачваща система към независима опорна точка. Опорните точки и въжетата, използвани за окачване на инструментите, трябва да бъдат разграничени от тези за техника, за да се избегне объркването им.
• Екипировката трябва да бъде окачена и балансирана правилно, за да може лесно да бъде движена и позиционирана в различните и работни положения. Трябва да бъде правилно осигурена и да бъде стабилна по време на работа. Може да бъдат необходими няколко линии за окачване на инструментите, които да позволяват лесното движение по работната повърхност.
• Техниците, използващи тази екипировка, трябва да могат да позиционират себе си и окачващата си екипировка на разстояние от движещите се елементи. Ако това е невъзможно, то следва да бъдат взети свръхосигурителни мерки или да бъдат поставени щитове. Ефективната комуникация между този, който работи с инструментите, и този, който манипулира системата на окачване на инструмента, е съществена.
• Когато се използва екипировка, работеща с вода или въздух, трябва да се вземат мерки за захранване и предпазване на маркучите и т.н., за да се гарантира, че те няма да бъдат повредени или да се разкачат под действието на собствената си тежест.
• Инструменти като пясъчен бластер, които могат да наранят техника, трябва да бъдат снабдени с приспособление за спешно изключване, което да позволява изключване на захранването им в случай на грешка, инцидент или спешност.
• Трябва да бъде изградена ефективна комуникационна система между всички техници и където е необходимо - допълнителна. Тя трябва да бъде изградена преди започване на работа и да функционира през цялото време на работа.

Препоръчва се използването на радиовръзка или подходяща алтернатива с изключение на случаите, в които всички техници се виждат и чуват постоянно един ДРУГ.
Сигналите, давани с ръце или глас, могат да бъдат грешно разбрани. Ето защо специални сигнали трябва да бъдат утвърдени и отрепетирани преди започване на работа. Употреба на временно окачени работни платформи и опори в съответствие с техниките на АС.

• Съществуват определени ситуации, в които употребата на допълнителна платформа или други опори ще доведе до по-голям комфорт и сигурност на техника. Ако се изисква такава платформа или опора, тя трябва да бъде включена в планирането на работата и оценката на риска. Опорните точки на платформата трябва да бъдат напълно отделени от тези на работните линии. Когато опората е под форма на стол в системата на седалката, то той трябва да бъде така прикрепен, че седалката да остане основно средство за закачане към опорната линия.
• Когато е необходимо, трябва да бъдат взети мерки за предотвратяване на падане на екипировка и материали по начин, по който могат да бъдат в опасност за други хора. Тези предпазни мерки трябва да съответстват на ситуацията.
• Методите за осигуряване на инструментите включват прикрепяне към техника или към отделна линия, отцепване на опасната зона на земята и др. Алтернативно могат да бъдат поставени скелетни огради, временни покривни конструкции, мрежи или платна, които да събират падащите материали в безопасни зони. Те трябва да бъдат достатъчно здрави, за да издържат всички падащи елементи от екипировката или отломки.
• Когато работата се извършва на обществени места, тя трябва да бъде съгласувана с местните власти.
• Всяка зона на опасност трябва да бъде достатъчно голяма, за да предпази хората от всякакво излагане на риск от падащи предмети: при нормални обстоятелства широчината на зоната трябва да бъде равна на височината на работната позиция. Трябва да се отчита и възможното отклонение на падащите материали под въздействие на вятъра или след удар в конструкцията и земята. Влизането на хора в тази зона се забранява чрез поставяне на предупредителни знаци, бариери, аларми или наблюдатели. Вратите и другите входове за достъп могат да бъдат заключени.
• Забранява се приготвянето на бои с отклонения от указанията на производителя, като използването на бои и разтворители с неизвестен състав.
• Забранява се на работниците, изпълняващи бояджийски работи, да стъпват или да се движат по монтирани прозоречни каси, подпрозоречни корнизи, парапети и други, ако не са надеждно осигурени срещу падане.
• Боядисването по механичен начин с лаково-бояджийски състави, съдържащи летливи органични разтворители, или други лесно запалими съставки, да се извършва при осигурен специален противопожарен пост.
• При изпълнение на външни бояджийски работи с пневматични апарати, както и при използването на бързосъхнещи бои, съдържащи вредни летливи вещества, работниците да ползват подходящи респиратори и защитни очила.
• Забранено е пушенето и паленето на огън, и използването на открити ел.нагревателни уредби при работа с бои използващи, като разредител или разтворител - ацетон, кореселин, бензин и др.Работниците използващи перхлор- винилови, хлор-каучукови, епоксидни, полиуретанови и др. бояджийски състави с доказана вредно въздействие при нанасяне в/у външни повърхности при температури над +5оС, да ползват задължително маски или други ефикасни предпазни средства.
• При завършване на работата се прибират материалите. Почистват се инструментите и предпазната екипировка. На повредени машини и съоръжения се извършва ремонт.
  Важно е всички инструменти и екипировка да съответстват на плана на работа и методи на АС. Те не трябва да пречат на безопасността и целостта на окачената система. Предпазителите на движещите се елементи и на ел. инструментите не трябва да се махат.
• В случаи, в които инструментите и екипировката се носят от техника, трябва да бъдат взети мерки, за да се предотврати евентуалното им падане или изпускане върху хората отдолу.
• Електрическата екипировка - щепсели, фасонги, съединители, проводници и т.н., трябва да съответстват на средата, в която ще бъде използвана.
• За работа на водни обекти се прилагат специални правила и всички електрически инструменти трябва да бъдат внимателно прегледани и/или тествани от управителя на платформата преди употреба. В някои случаи могат да бъдат необходими допълнителни пояснения за употребата на екипировката при такива обекти.

Периоди на почивка

При определяне на периодите на почивка трябва да се отчитат лошите климатични условия и/или трудността и прекалената откритост на работната площадка, защото те оказват влияние на нивото на ефективност и умора. Работата на високо и открито излага техника на опасност от измръзване под действието на вятъра или други фактори, които оказват влияние на работата му дори и при съвсем умерена скорост на вятъра.

При завършване на работа.

Екипировката да бъде почистена. Системите да се дезекипират, и приберат в транспортните торби, или да се оставят в сухи и тъмни складови помещения. Да се извърши щателна проверка на въжета и инвентар. Да не се оставят затегнати възли по въжетата. В края на всяка смяна екипировката като инструменти, материали и т.н. трябва да бъде обезопасена и прибрана. Трябва да се предава информация между смените в определено време.

При използване на строителни машини и друго оборудване

Издигането и/или спускането на материали да става при при съблюдаване нормите за безопасност.

Работната площадка да е надеждно оградена, допускането на лица незаети с конкретния трудов процес, да бъде ограничено. Забранява се работа на въже в близост до строителни подемници, подемно-транспортни машини (кранове), багери и друга строителна механизация.

IV. Мерки за оказване на първа помощ на пострадалия при злополука.

Оцеляването на пострадалия често зависи от скоростта на спасителната операция и от грижите, положени по време на и след спасяването. Голямо внимание трябва да се отдели за оценка на работния обект в подходящо време, например всеки ден или при промяна на извършваната работа, за да се оценят всички възможни спешни ситуации и да се планират следващите ги спасителни действия. Техниците трябва да бъдат обучени в съответните спасителни способи, което се явява чат от тяхното обучение по правилата на АРАС.

Спасителната екипировка на обекта трябва да позволява извършване на всички възможни спасителни операции. Трябва да има комплект за първа медицинска помощ на всеки обект и да има техник със специфични отговорности, свързани с оказването на първа помощ. Трябва да бъде извършено подходящо обучение за правилната употреба на инструментите и другата работна екипировка.

Мерките за оказване на първа помощ са стандартните. Преди прилагането им е необходимо:

Пострадалият да се прихване и свали от въжето. При необходимост да се пусне успоредна система по която спасителят да прихване пострадалият. След закачване на пострадалият към сбруята на спасителя, да се отреже въжето на постадалият, и спасителя да транспортира пострадалия по най-бързия начин до земята. Да се внимава при преминаване край стърчащи от фасадата (конструкцията) части. Спасителна акция се провежда по отделни правила, и от членове завършили необходимия курс за спасители. Квалифицирани спасители могат да бъдат още Противопожарна охрана (тел. 112).

V. Облекло и защитна екипировка

Техниците трябва да бъдат правилно облечени и екипирани в съответствие с работната ситуация и условията на средата.

Трябва да се спазват изискванията на законодателството за здравословни условия на труд. Работниците трябва да носят защитни каски: препоръчват се тези, съответстващи на стандартите БДС/EN 397 и EN12492 или UIAA, защото имат по-добри изисквания към тях в сравнение с обикновените строителни каски. Забранява се използването на обикновенни строителни каски. (Повечето строителни каски не са подходящи, защото не отговарят на някои от изискванията за каски, използвани за работа на височина. Например, страничната удароустойчивост и ефективното "У' закопчаване.)

Техниците трябва да носят подходящи връхни дрехи, които да нямат стърчащи елементи, които биха могли да попаднат в някои от движещите се елементи на оборудването. Те трябва да предпазват от вятър и джобовете им трябва да бъдат с цип или велкро, вместо копчета.

При влажни условия облеклото трябва да бъде водонепромокаемо.

Подходящите предпазни обувки, осигуряват добро сцепление с конструкцията и да предпазват от студ и влага.

Екипировката трябва да е по размер на техника (например сбруята). Много е важно тя да бъде удобна и да му пасва точно (да е правилно прогонена). Това трябва да бъде проверено на безопасно място, преди започване на работа. Екипировката не трябва да затруднява носещия я техник, при изпълнение на работата или правилното използване на механизма за спускане и изкачване.

Елементите описани по-долу също могат да бъдат изисквани на даден етап от изпълнение на работата:

• Ръкавици - за защита от студ или в случаи, в които екипировката или използваните материали могат да наранят кожата.
• Защитни очила - за случаите, при които има почистване с падащи отломки; материалите се разрязват или пробиват; извършват се бластиращи или ударни операции. Защитните очила ще се изискват също при пръскане с химикали или боядисване, при които могат да се увредят или раздразнят очите.
• Респиратори - за предпазване на дихателните пътища в случаи, в които е възможно вдишването на химикали или прах. Много от строителните химикали са вредни, особено в случаите, в които техникът няма възможност бързо да измие или разреди химикала.
• Антифони - за защита на ушите в случаи, в които нивото на шума в района може да причини загуба или увреждане на слуха на техника.
• Спасителни жилетки - при работа над вода. Те трябва да са сигурно прикрепени към техника, за да няма възможност за изгубване в случай на падане. В допълнение те не трябва да пречат на техника или на функционирането на устройствата за изкачване и спускане по въжето. При неназемна работа (водни обекти) всяко намерение за промяна на стандартната защитна екипировка (каска, жилетка и др), по каквато и да е причина, трябва да бъде обсъдено с персонала на обекта (отговорник по безопасността или друго отговорно лице).

1. ЛПС срещу падане от височина и работно позициониране

ЛПС използвани във въжените системи трябва да бъдат достатъчно издържливи, за да поемат цялото натоварване и да имат съответна степен на безопасност при това натоварване. Те трябва да бъдат натоварвани само според инструкциите им за употреба. На някои елементи е отбелязано безопасно работно натоварване и гранично работно натоварване, на други - не. Обикновено при оборудване за АС е отбелязано граничното работно натоварване.

По-голяма част от ЛПС за въжен достъп надхвърлят изискването за подемни устройства 5:1. В някои случаи, както при въжето, то е 10:1. Следователно има резерв за загуба на сила при възлите и други отслабващи фактори. В допълнение поведението на енергийните абсорбатори в системата като ремъци от динамично въже, ограничаващи натоварването елементи от осигурителната линия и слабо разтегливите въжета (нестатични) са проектирани да абсорбират ударното натоварване, генерирано в случай на падане.

Падането е недопустимо, затова системата трябва да е така проектирана, че то да бъде избегнато. Могат да бъдат генерирани ограничени динамични натоварвания в случай на по-рязко спиране при спускане. Трябва да се изпозлва статична система от въжета БДС/EN 1891, които позволяват адекватно абсорбиране на ударните сили и елиминират ненужната елонгация.

В някои случаи като катерене с долна осигуровка или траверсиране има вероятност за падане с по-голям фактор от допустимия 0,3. За това в тези случаи трябва да бъдат взети съответни предпазни мерки - да се употребяват съответстващи ЛПС и динамични въжета EN 892.

Всеки елемент от ЛПС и екипировката за височинна работа трябва да бъде осигурени срещу инцидентно падане, изплъзване, откачане от въжето. Това се отнася най-вече за свързващите елементи, десандьор, самохват, осигурителните устройства и препазните колани за цяло тяло и седнало положение.

Всеки елемент от екипировката трябва да има уникален знак, който да показва произхода, тестовете, инспекциите и сертификатите, свързани с него.

2. Системи за позициониране при работа

Тези системи се използват в случаите, в които техникът е в частично или изцяло висящо положение. В допълнение към основните опорни функции на тази екипировка, тя е проектирана да бъде достатъчно издръжлива, за да блокира свободното падане от определена височина и с определена сила, но тя не отговаваря на други основни изисквания на системата, спираща падането, освен ако не се комбинира с други подходящи елементи.

Позициониращата екипировка за тяло може да бъде колан за седнало положение (EN 813, маркировка UIAA), позициониращ колан или колан за цялото тяло (EN 361, EN 358 + UIAA) в зависимост от вида на работата. В случаи на риск от падане, с височина по-голяма от 0.5м, позициониращата система трябва да се дублира със спирачна система срещу падане. (EN 567 + UIAA)

3. Спирачна система срещу падане

Ако планираният метод на работа предвижда техника да няма контролиран физически контакт с обработваната повърхност, то ще се получи свободно падане и следователно трябва да бъде използвана екипировка спираща падането(спирачна система) БДС/EN 363. Това включва колан за цяло тяло, съответстващ на изискванията на БДС/EN 361, поглъщатели на енергия или система, която ще ограничи ударната сила до максимум 6 kN (например динамично въже със съответно протриващо устройство) и друга екипировка, съобразена с вида на работата.

а) Спирачна система срещу падане със спирачно устройство с водач по гъвкава осигурителна линия. Тази система включва: предпазен колан за цялото тяло, елемент за поглъщане на енергията, предпазно въже. спирачно устройство срещу падане с водач, гъвкава осигурителна линия. Спирачната система срещу падане не включва осигурителните точки, но съответните осигурителни точки, определени в EN 795, са задължителни за всички спирачни системи срещу падане.

б) Спирачна система срещу падане с поглъщател на енергия. Тези спирачните системи срещу падане от височина се състоят от предпазно въже (осигурителен ремък) (БДС/EN 354), поглъщател на енергия (БДС/EN 355) и предпазен колан за цялото тяло (БДС/EN 361). Поглъщателят на енергия може да бъде разположен и в осигурителната точка. Поглъщателите на енергия са определени в стандарт БДС/EN 355.

4. Системи ограничаващи движението

Ако целта е да се ограничи движението на техника по въжето, за да няма достъп до зони, в които има опасност от падане, то тогава се използва ограничителната екипировка. Това може да бъде спирачна система срещу падане, ЛПС за позициониране или просто колан и предпазно въже с ограничена дължина и издръжливост.

5. Ограничения за използване на ЛПС и екипировката

ЛПС, проектирани за ограничаване на движението не трябва да се използват като позиционираща или спирачна система срещу падане.

Предпазният колан за цялото тяло и предпазното въже /осигурителния ремък/, но без поглъщател на енергия не трябва да се използват като спирачна система срещу падане от височина. Някои елементи са пригодени за прикачване или свързване с други елементи с цел да се удовлетворят изисквания, различни от първоначално проектираните.

Пример е седалката (за работно позициониране), която е проектирана да се свърже с гръден колан и така в комбинация да удовлетворят изискванията на БДС/EN 361 за колан за цялото тяло (спирачна система срещу падане).

6. Колан за цяло тяло и за седнало положение (сбруи)

Всички предпазни колани трябва да са проектирани така, че да осигуряват удобство при работа без да пречат на другите работни устройства в системата. Предпазните колани за седнало положение седалки) трябва да съответстват на стандартите БДС/EN 813, а предпазните колани за цяло тяло на БДС/EN 361

Предпазните колани трябва да се използват самостоятелно за позициониране (което включва изкачване и спускане), или за ограничаване на движението. При система, срещу падане от височина, трябва да се използва колан за цялото тяло БДС/EN 361.

Повечето колани за седнало положение могат да се трансформират в колан за цялото тяло, като се свържат с гръден колан. Гръдния колан трябва да съответства на изискванията на EN 12277 (планинарски алпийски седалки).

Преди първата употреба на сбруята техникът трябва да я тества на безопасно място за да е сигурен, че тя е с точен размер, има необходимите приспособления и е достатъчно удобна за целта, за която ще се използва.

Употребата на приспособен стол за работно позициониране дава допълнителен комфорт на техника. Когато за опора се използва такъв стол, той трябва да е така прикрепен към системата, че предпазния колан да остава основното средство за закачване към работната и осигурителна линии (въжета).

Най-общо коланите за цяло тяло се делят на такива за изправено положение на тялото и за седнало положение. След това коланите са с една и повече точки за окачване. Те от своя страна са ниски и високи точки за окачване. Високите точки за окачване биват предни и задни. Коланите, които са снабдени с предни или задни, или с двата вида едновременно, високи точки за окачване, отговарят на стандаарт БДС/EN 361.

Подходящ за работа по алпийски способ е единствено колан за цяло тяло за седнало положение, с най-малко една висока и една ниска точка за окачване!!!

Коланите не се пробват за издръжливост. Те трябва да са снабдени с траен етикет от производителя, на който са отбелязани: съответствие към един или няколко стандарта; СЕ номер; дата на производство; сериен номер; размер; материалът, от който е изработен; модел и таблица за направени инспекции. Изработени са така, че да издържат натоварване над 6kN (600 кг.)

При работа по алпийски способ, към високата халка на колана се закрепя осигурителен ремък с осигурителен механизъм към второто-осигурително въже. Чрез ниската халка на колана, посредством протриващо устройство, работещият е окачен на основното- работно въже.

Работен стол, окачен на работното въже, не може да замести предпазния колан. Работещият техник седи в столчето, облечен (обут) с предпазен колан. Сбруята задължително се обединява с протриващото устройство на работния стол и чрез висока халка се окачва към осигурителното въже.

Предпазният колан (сбруя) е елемент от екипировката за работа по алпийски способ, който е подложен на постоянно натоварване. Като такъв, коланът се оглежда за повреди преди всяка употреба. Съхранява се на сухо, проветриво място, далеч от пряка слънчева светлина. Пере се само с вода или със специални препарати, препоръчани от производителя.

Годността на употреба за предпазния колан е до 5 години от датата на производство, ако не са открити междувременно повреди по него. Не се допуска презашиване и ремонт на предпазните колани!

Предпазните колани за цяло тяло за изправено дават възможност за по-лесни движения на тялото на работещия. Предназначени са за работа на места, където падането на работника трябва да е предотвратено (напр. покрив) или ограничено (напр. строително скеле).При тях също, чрез високата халка, задна или предна, се осъществява връзката между работещия техник и осигурителната система, каквато и да е тя.

7. Съединители (карабинери, заключващи се куки, майони и т.н.)

Свързващи елементи (съединители) със завиваща се или самозаключваща се муфа са единствено допустими за работа по метода на АС. Ако се използват за закачване към стоманени кабели, вериги и др., то е препоръчително да са от стомана или друг достатъчно твърд метал.

Предназначените за свързване към опорните точки (куки, скоби и т.н.) трябва да са проектирани, така че да могат да се въртят свободно в тях без да губят издръжливостта си. Съединителите, използвани за статично окачване на техника, трябва да съответстват на БДС/EN 362 + CE/UIAA, EN 795 + CE/UIAA Приложими са също и съединители, удовлетворяващи изискванията на стандарта БДС/EN 12275 + CE/UIAA за свързващи елементи в алпинизма.

8. Устройства за спускане по въже: десандьори

Използват се за закачане на техника към основното работно въже и за контролиране на спускането.

Препоръчва се употребата само на спускащи устройства с познат и доказал безопасността си дизайн. Десандьорът трябва да дава на техника необходимия контрол върху скоростта на спускане.

Не трябва да предизвиква прекомерни ударни натоварвания на работната линия при спиране и в случай, че техника загуби контрол да спре или да позволи бавно, автоматично контролирано спускане без ръчен контрол. В допълнение десандьорът не трябва да причинява значително протриване, оголване или късане на повърхността на въжето при внезапно стягане.

Трябва да е така конструиран, че да предотврати инцидентно откачане от работната линия или откачане при каквито и да е обстоятелства, докато работника е закачен на него. Ако се използва свързващ елемент за закачването му към техника, то това може да бъде само подходящ заключващ се съединител (карабинер).

За дълги спускания са подходящи устройства с добра топлоотдаваща способност, за да се предотврати изгаряне на ръцете и стопяване на обвивката на въжето и такива, които намаляват комулативното усукване на въжето до минимум. БДС/EN 341, EN 12841. EN 361 + /CE0197/.UIAA

9. Спирачни устройства: осигурителни

Осигурителните устройства се използват за закачване на техника към осигурителната линия. Те трябва да бъдат подбрани съобразно условията на средата - влажност, заледеност, абразивност или корозийност.

В случай на пропадане на работната линия или загуба на контрол над въжето от техника, те трябва да се заключат на осигурителната линия без да я увреждат. Към тях трябва да има елемент, който да абсорбира ограниченото ударно натоварване, което може да възникне (EN 355 СЕ0302).

В идеалния случай, осигурителното устройство трябва да е поставено така на осигурителната линия, че при пропадане на работната линия натоварването веднага да премине върху осигурителната линия и да не възникне падане.

Препоръчва се употребата на осигурителни устройства, които няма да приплъзнат при статично натоварване от 2,5 kN до 6 kN. Стандарт БДС/EN 353-2 + СЕ, включва и осигурителните устройства. Най-добре е когато тези устройства изискват минимална намеса от страна на техника.

10. Устройства за изкачване по въже: самохвати

Тези устройства се закачат към работната линия и се използват, когато техникът иска да се изкачи по нея. Те трябва да се избират според условията на средата - влажност, заледеност, абразивност и корозийност. Обикновено има два типа самохвати, използвани в системата.

Първият тип свързва директно техника към работната линия, а другият се закача към примката за крака (педал), но също и към седалката, за да осигури допълнителна безопасност. Самохватът не трябва да може да се откачи инцидентно от въжето и се избира така че рискът за увреждане на въжето да бъде минимален.

Трябва да се избягват динамични натоварвания, защото могат да увредят както механизма, така и линията. Съществуващият стандарт за самохвати, използвани в алпинизма, който може да се приложи е БДС/EN 567 + CE/UIAA.

11. Въжета

Да се използват само въжета, направени от полиамид или полиестер при АС. Въжета от други изкуствени материали могат да бъдат използвани само като помощни въжета за подаване или прикрепване, позициониране на материали. В тези случаи трябва да се внимава и проверява тяхната пригодност за предвидената работа.

Въжета с високи показатели като полиетиленовите, с висока издръжлиивост като полипропиленовите и кевлар могат да се използват при изключителни обстоятелства и с подходящи претриващи устройства. Въжета от тези материали могат да бъдат подходящи в случаи, в които има различни химични замърсявания или когато тежестта на самите въжета може да бъде проблем.

Полиетиленовите и полипропиленовите въжета, обаче, имат много по-ниска температура на топене от полиамидните и полиестерните, и могат да бъдат повредени от нагряване при претриване с десандьора. Опасно омекване на полипропилена започва при температура по-голяма от 80°С.

Кевларът (арамид) има много висока температура на топене, но е слабо издръжлив на абразивно въздействие, UV лъчи и повторно усукване.

Метални въжета могат да се използват в специални случаи, стига да бъдат налице всички други необходими за системата компоненти и да бъдат удовлетворени всички изисквания.

Текстилните въжета трябва да са плетени кабелен тип, да са конструирани с товаропоемаща сърцевина и външна защитна обвивка (оплетка). Защитната обвивка трябва да бъде устойчива на претриване и достатъчно стегната, за да предотврати попадането на външни частици.

Въжета, конструирани по друг начин да не се използват.

Ефективността при спускане, изкачване и до известна степен при работа на място за определено време, зависи от коефициента на удължаване на работната линия. Следователно, в повечето случаи, работната и осигурителната линии трябва да бъдат от слабо разтегливо въже (статчно) и трябва да отговарят на изискванията на БДС/EN 1891 за статични въжета.

Този стандарт покрива две категории въжета: А и Б. Тип Б са въжета с по-слаби показатели от тип А. Само тип А могат да бъдат използвани за работа по АС.

Въжета, отговарящи на изискванията на БДС/EN 1891 тип А се препоръчват за работна и осигурителна линия.

При динамично тестване на ново въже тип А, то се натоварва с маса 100 кг и генерираната ударна сила не трябва да превишава 6KN при фактор на падане 0,3 и трябва да издържи поне 5 падания С фактор 1.

Въжетата, подходящи за нормалните техники на АС, не са проектирани да издържат на големи динамични натоварвания, най-вече поради големите ударни сили, които се генерират.

В ситуации, в които има риск от падане с фактор по-голям от 0,3 (например водещо катерене), трябва да се използват динамични въжета, отговарящи на стандарта на UIAA или БДС/EN 892, или други еквивалентни стандарти. Тези стандарти покриват следните категории въжета: единични, двойни и TWIN или близнаци (половин въже се употребява когато става въпрос за едното от двойните).

За работа по АС да се използват единични въжета с номинален диаметър 10,5 - 11 мм. При избор на вида на въжето е много важно да се има предвид баланса между необходимата енергийна абсорбация и ненужната елонгация, която може да доведе до удар в земята или в сградата, или потапяне на техника във водата.

12. Ленти

Лентите, използвани в екипировката, включващи примките, ремъци по седалките, трябва да са такива, че всяка повреда (протриване) да бъде бързо забележима, преди да окаже значително влияние върху издръжливостта им. Шевовете трябва да са в контрастен цвят, за да улесняват инспекцията.стандартът за ленти е EN 565.

13. Примки за окачване

Примките за окачване могат да се използват в случаи, в които няма подходящо място за закачане на въжето директно към опорната точка. Те могат да бъдат текстилни БДС/EN 795 + СЕ, метални въжета или вериги. Ако те са текстилни, то трябва да имат пришити свръзки и трябва да имат минимална статична издръжливост 22 KN. При тяхната употреба трябва да се взима под внимание предпазването им от претриване или срязване от остри ръбове, например чрез подходяща подложка.

Когато ъгълът, сключен при окачването е голям, той има мултиплициращ ефект, например при окачване на въжето около асансьорна шахта. Трябва да се отчитат генерираните в тези случаи допълнителни си ли. стандартът за шити примки е БДС/EN 566 + СЕ.

14. Предпазни въжета (осигурителни ремъци)

Свързват сбруята на техника чрез осигурително устройство към осигурителната линия. Те трябва да могат да понесат динамични натоварвания, които могат да възникнат в случай на падане. Те трябва да имат качества и издръжливост, поне равни на тези на осигурителната линия.

Осигурителните ремъци (въжетата) трябва да отговарят стандарт БДС/EN 354. Ако в системата е включен елемент, който да абсорбира генерираната енергия (различен от ремъка), то той трябва да отговаря на стандарт БДС/EN 355.

При нормална употреба дължината на ремъка трябва да е в обхвата на техника и следователно е различна за всеки.

15. Специфични изисквания при работата с въжен достъп

Въженият достъп всъщност е частен случай на работата на височина. Така че, всички разпоредби, отнасящи се до работата на височина, важат и за въжения достъп. Дублирането на опорната система става със спирачна система, съответстваща на БДС 363 - спирачни системи срещу падане от височина.

Работното и обезопасяващото въже трябва да бъдат закрепени към две отделни и независими точки на закрепване(т.1, чл. 215, раздел V от наредба №7). Якостта на двете точки трябва да бъде изчислена и потвърдена от работодателя или от компетентно лице.

Осигурителните устройства, към които трябва да бъдат закрепени въжетата, са определени от стандарт БДС EN 795. Те се състоят от елемент или поредица от елементи или съставни части с една или повече точки на закрепване (т.3.1 .от стандарт БДС 795).

Предпазните колани за цялото тяло са определени от стандарт БДС 361. Основният принцип за безопасна работа посредством използване на техника чрез въжета е дублирането на системите. Затова се изисква към работното въже също да има самоблокираща система, която да предотврати падането в случай, че ползвателя загуби контрол над движенията си.

Тези устройства са определени в стандарт БДС 341. Съгласно т.4 от наредба №7, обезопасяващото въже трябва да е снабдено с подвижна система, която следва движенията на работещия.

В случая, съгласно изискванията на наредбата, става въпрос за „спирачни устройства срещу падане с водач", определени от стандарт БДС/EN 353-2.

Съгласно т.3.2 от този стандарт, „спирачното устройство срещу падане с водач се движи по дължината на осигурителната линия, придружавайки потребителя при промяна на неговата позиция нагоре и надолу, без да е необходимо някакво ръчно регулиране, и зацепва автоматично върху осигурителната линия в случай на падане".

За осигуряване към обезопасяващото въже в някои случаи може да се използват самохвати (стандарт БДС/EN 567). По принцип те са средства предназначени само за изкачване по фиксирано въже и не следват работещия без негова намеса.

При съставяна на плана за безопасна работа, трябва да се предвиди възможност за незабавно организиране на спасителна акция, в случай на възникнал проблем с работниците. Дублирането на системите при използване на техники за достъп и позициониране чрез въжета е основен принцип за безопасна работа и не трябва да бъде пренебрегван.

VI. Сертификация и проследимост на ЛПС и екипировката

Сертификатът за качество, подобен на европейския е изключително важен. Изисква се екипировката, класифицирана като Лични предпазни средства да има знакът СЕ или знакът UIAA, кoйтo означава, че тя отговаря на изискванията на европейската директива за безвредност и безопасност на личните предпазни средства.

По-голяма част от екипировката, използвана за АС е категория (смъртна опасност), според тази директива.

"Декларация за произход и съответствие", показва, че продуктът отговаря на изискванията на директивата за лични предпазни средства съответния стандарт. Ако елемент от екипировката не е класифициран като ЛПС, но все пак попада в сферата на осигурителната екипировка, то той трябва да има подходящи сертификати, които да доказват неговото качество и пригодност.

Подемната екипировка трябва да бъде ясно обозначена със знак за безопасно работно натоварване. Обикновено оборудването за АС се съпътства с допълнителна информация.

Карабинерите и други метални елементи трябва да бъдат незаличимо маркирани, по начин, който не нарушава целостта им. Металаните елементи не трябва да се маркират чрез щамповане, освен със съгласие на производителя.

Въжетата и седалките могат да бъдат трайно маркирани по няколко начина, например чрез записване на тяхната идентификация на лента, която след това се закрепва на определено място с пластично покритие. Дължините, отрязани от едно въже могат да имат идентификация, пренесена върху тях, например номер А1 при отрязване става А1/1, А1/2 и т.н.

VII. Инспекция на ЛПС и екипировката

Всички елементи от екипировката трябва да бъдат внимателно проверявани преди всяка употреба, за да се гарантира тяхната надежност при работа.

Производителят трябва да предостави информация за начина, по който това трябва да става. Всеки елемент, който покаже някакъв дефект, трябва да бъде незабавно изваден от употреба, ако това е възможно.

Носещата екипировка трябва да бъде основно проверявана от компетентно лице преди първата й употреба и на интервали, не по-продължителни от 12 месеца, или съобразно инспекционната схема.

В случаи, в които са правени значителни поправки или при възникнали обстоятелства, свързани с риск за безопасността, носещата екипировка трябва да бъде внимателно проверена. Тези проверки трябва да се описват в съответен документ. В противен случай екипировката не трябва да се използва. ЛПС не трябва да се подлагат на натоварващо тестване в реални условия.

Инспектиране на носещата екипировка и ЛПС трябва да се прави преди употреба както и на подходящи интервали между основните проверки, при които се прави оценка на риска, например при износване на текстилните елементи.

Трябва да бъдат установени процедури за подробно записване на инспекциите и поддръжката, както и начинът, по който те се осъществяват. Докладите, описващи всеки елемент на екипировката, трябва да се пазят.

Те трябва да съдържат безопасно работно натоварване, гранично работно натоварване, декларация за съответствие и т.н. и трябва да се обновяват своевременно. Да се отбелязват къде е била използвана екипировката, условията на съхранение и всички инциденти, които могат да окажат влияние върху нейното състояние (например необичайно натоварване; употреба в химическа или прашна среда и т.н.).

VIII. Съхранение и поддръжка на ЛПС и екипировката

Производителят трябва да предоставя информация за употребата, грижите и поддръжката на екипировката, както и за начина, по който те стриктно да се изпълняват. Това, което следва, са допълнителни обобщени препоръки.

1. Текстилни ЛПС (въжета, седалки, колани и т.н.)

Много е важно въжетата и лентите да бъдат внимателно проверени, преди да бъдат прибрани и преди употреба чрез прекарване през ръцете, което дава възможност за визуална проверка и за проверка на целостта на въжето.

Въжетата трябва да бъдат визуално проверявани за целостта на обвивката и проверявани на ръка за целостта на сърцевината.

Стоманените въжета могат да бъдат внимателно развити на определени интервали от дължината им, за да се провери за вътрешни повреди.

Предпазните колани и лентите трябва да бъдат проверени за срязване, протриване, счупени катарами и прекомерно износване. С цел да се минимизира влиянието на абразивните частици върху въжето или просто то да бъде поддържано чисто е допустимо текстилните елементи да се измиват с чиста вода (максимум 40°С) с чист сапун или мек перилен препарат (с рН от 5,5 до 8,5), след което трябва да бъдат обилно изплакнати в студена чиста вода.

Разрешена е и употребата на перална машина, като се препоръчва екипировката да бъде поставена в подходяща торба, която да я предпазва от механични увреждания.

Мократа екипировка трябва да бъде изсушена на топло място, но далеч от директни топлоизточници и пряка слънчева светлина.

Текстилните елементи, които са били в контакт с ръжда, трябва да бъдат измити. Тези с постоянни ръждиви петна трябва да бъдат използвани внимателно - ръждата оказва определен отслабващ ефект на полиамида (найлона).

Трябва да се избягват контактите с химикали, които могат да повлияят на свойствата на екипировката. Това включва всички киселини и силноразяждащи субстанции (например акумулаторна киселина, белина, смазки и др.).

Оборудване, което попадне в подобен контакт или има съмнение за това, трябва да се извади от употреба.

Когато увреждането на въжето при контакт с химикал или механичното му нараняване е локално и не е очевидно и може да бъде пропуснато при инспекцията, да се бракува всяко въже, за което има някакво съмнение. Изпитателно тестване не се позволява.

Въжетата, лентите или седалките, които имат полирани или изгорени участъци, вероятно са били подложени на прекомерно висока температура и трябва да се внимава при употребата им.

Ако влакната изглеждат ронливи или има промяна в цвета на боядисано въже, това означава значително вътрешно износване или контакт с киселина или друг вреден химикал.

Изпъкналостите или деформациите по въжето са знак за увреждане на влакната на сърцевината му или на разместване на обвивката спрямо вътрешността.

Срязванията, протриванията, скъсванията и други механични увреждания отслабват здравината на въжетата и лентите, като степента им на отслабване е пряко свързана със сериозността на повредата.

Разхлабването и прекомерното разреждане на влакната индикира евентуално вътрешно износване или срязване. Трябва да се потърси съвет от доставчика или производителя, но ако има съмнение относно състоянието на въжето, то трябва да бъде извадено от употреба и унищожено.

Повечето изкуствени текстилни материали се влияят от висока температура и започват да променят свойствата си при температура над 50°С. Да се предприемат мерки срещу това. Текстилните елементи от екипировката, понесли голямо ударно натоварване или падане на товар върху тях, трябва да бъдат незабавно бракувани.

Текстилните ЛПС не трябва да се боядисват, с изключение при производството им. Много бои съдържат киселини, които водят до загуба на издръжливост до 15%. Текстилните ЛПС, които не се използват често, може да се увредят поради процеса на стареене.

2. Метални ЛПС (съединители, десандьори, самохвати и т.н.)

Металните елементи като халки, катарами, карабинери, планки, десандьори и т.н., изискват проверка, която да гарантира, че: шарнирите и др. работят гладко; болтовете и нитовете са стегнати; няма износване, пукнатини, деформации и други повреди.

Тези елементи трябва да се пазят чисти и движещите им се елементи трябва да се смазват, когато са сухи, с леко масло или силиконова грес. Трябва да се избягва смазването на зони, които ще попаднат в контакт със закопчаващите ленти, въжените примки и т.н.

Всеки елемент, който показва някакъв дефект, трябва да се извади от употреба. Оборудването, направено изцяло от метал, може да се почиства чрез потапяне в чиста гореща вода (макс. 100°С) и почистващ препарат или сапун за няколко минути.

Морска вода не трябва да се използва за почистване.

След всяко почистване на елементите от екипировката и ЛПС трябва да бъда обилно изплакнати с вода и след това да бъдат оставени да изсъхнат далеч от преки топлоизточници. Някои химически продукти, използвани при работа, могат да причинят прекалена корозия на алуминиевите елементи. Съвети в тези случаи се получават от производителя.

3. Дезинфекция

При дезинфекция трябва да се отчетат два фактора: ефективонстта й и дали оказва вредно въздействие върху екипировката. За тази цел трябва да се потърси съвет, преди да се извърши дезинфекцията. След дезинфекцията екипировката трябва да бъде измита в чиста студена вода и изсушена на топло място, далеч от директни топлоизточници.

4. Морска среда

Ако екипировката се използва в морска среда, трябва да се изплакне с чиста студена вода, да се изсуши внимателно и след това да се инспектира, преди да бъде прибрана.

5. Съхранение

След всяко почистване и изсушаване екипировката трябва да се съхранява неопакована на сухо, хладно и тъмно място, в химически неутрална среда, далеч от топлоизточници, висока влага, остри ръбове, корозия и др. възможни фактори за увреждане. Екипировката не бива да се съхранява влажна!

6. Елементи от екипировката и ЛПС, извадени от употреба

Трябва да има процедура, която да гарантира, че дефектнтата или съмнителна екипировка, извадена от употреба, няма да бъде използвана без инспекцията и одобрението на компетентно лице. Всяко оборудване, което се счита за дефектно, трябва да бъде срязано или счупено, преди да бъде оставено, за да се гарантира, че няма да се използва отново.

7. Модифициране на екипировката

Екипировката не трябва да се променя без изричното одобрение на производителя или доставчика, защото това може да повлияе на нейните характеристики.