Добри практики за безопасност при използване на естествените хладилни агенти – амоняк, въглеводороди и въглероден диоксид

В този документ с насоки се представят въпросите, свързани с безопасната работа с естествени хладилни агенти. Той включва общ преглед на съществуващите стандарти и регламенти, както и на съответните свойства на алтернативните хладилни агенти и необходимите мерки за безопасност.

1. Въведение

Понятието „естествени“ в естествените хладилни агенти указва произхода на разглежданите флуиди, а именно природата, където те се срещат в резултат на геоложки и/или биологични процеси. За разлика от синтетичните хладилни агенти, тези естествено образуващи се работни флуиди в повечето случаи са щадящи към околната среда.

При появата на охлаждането чрез сгъстяване на пáра през втората половина на XIX век, за хладилни агенти са се използвали естествени вещества поради широката им достъпност – в началото най-вече амоняк (NH3), въглероден диоксид (CO2) и въглеводороди (HC).

С естествените хладилни агенти обаче трябва да се работи внимателно. Поради съображения за безопасност, произтичащи от високите работни налягания, запалимостта или токсичността, в началото на 30-те години се стига до разработването на синтетични решения (най-вече CFC).

Те са смятани за безопасни и лесни за работа хладилни агенти и бързо стават предпочитани за различни приложения. Тези синтетични хладилни агенти обаче са съставени от халогените флуор и хлор, които имат висок потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) и разрушават озоновия слой.

Този документ с насоки има за цел да предостави кратък обзор по темата, като обхване основни технически и практически аспекти във връзка с безопасната употреба на и работа с естествени хладилни агенти и съответното оборудване.

Разглеждат се трите основни вида естествени хладилни агенти:

  1. CO2 (R744)
  2. HC, напр. пропан (R290)
  3. NH3 (R717).

Вашият коментар