10 златни правила за контрол на праха

Автори: Карлхайнц Гулднер (Karlheinz Guldner), Франк Бешорнер (Frank Beschorner)

Въведение

Прахът е дисперсна система от твърди вещества в газове, в случая въздух, който се получава при механични процеси или от вдигане на паднали наслоявания.

С това доста сложно определение се описва един специален вид опасно вещество, което има особено значение за много отрасли на промишлеността. В рудници, кариери и тунели, при употребата на прахообразни суровини в стъкларската и керамична промишленост, в леярните, при производството и обработката на строителни материали, при механичната обработка на различни суровини и готови материали, например при шлайфане, но също така при поддръжката и почистването на участъци със силно натрупване на прах: при всички тези процеси има фини и ултра-фини твърди частици, които попадат във въздуха на работното място и могат да бъдат вдишани от хората, работещи там.

Опасността за здравето, предизвикана от вдишването на прах, обаче, е силно недооценена от работниците и отговорните за тях ръководители в заводите. От една страна, прахът се възприема само като „досадна мръсотия”, която от време на време трябва да се измете или изхвърли – докато човек все още може да види ръцете си, всичко е наред.

От друга страна, въпросът с праха е неактуален; пословичните „адски дупки” са отдавна в миналото. А може би не са?

За да можем ефективно да се противопоставим на тези катастрофални предразсъдъци и така да улесним създаването на ефективен противо-прахов контрол, ни е необходимо посериозно знание за видовете и начина на действие на различните типове прах.

Какво е всъщност прахът?

Както вече определихме, прахът се състои от фини твърди частици, разпределени във въздуха, които се създават при механична обработка (фрезоване или обработка на повърхността) или поради разнасяне на вече отложен прах (напр. издухване на паднал прах със сгъстен въздух или метене със суха метла). Димът също в широк смисъл е вид прах. Димът се образува при химични или топлинни процеси (напр. заваряване) и също се състои от твърди частици във въздуха.

Влакнестият прах може да се опише като носени от въздуха частици, състоящи се от неорганични или органични вещества, които имат продълговата форма. Особена роля имат влакната с дължина > 5 µm, диаметър < 3 µm и отношение дължина/диаметър повече от 3:1, тъй като само те могат да проникнат дълбоко в белия дроб.

Прахът във въздуха на работното място се вдишва и така достига до различните дихателни органи. По-големите частици полепват още в горните дихателни органи, напр. носа и гърлото, и само най-малките частици достигат дълбоко до алвеолите на белия дроб. По тази причина, освен концентрацията на частиците (маса на праха на 1 m³ вдишван въздух [mg/m³]), за да се оцени вредата от частиците, е важен техния размер.

Така според размера се определят две категории прах: поета и вдишана фракции.

Поетият прах е цялото количество прах, влязло през устата и носа. Вдишаният прах тази част от поетия прах, която достига до алвеолите на белия дроб поради малкия си размер (фиг. 1 и фиг. 2).

3 мнения за “10 златни правила за контрол на праха”

  1. Оскъдна, пестелива, а и не винаги актуална е била информацията, до която съм достигала.
    Тук темата е разработена систематизирано и в дълбочина. Дава много идеи за анализ, наблюдения и практическа реализация – както към дейността, така и към мерките за превенция и осъществяването на контрола за промяна на състоянието.
    Оценявам статията като изключително полезна! Благодаря за усилията и споделянето :)

  2. Благодаря за признанието!
    Споделяме с Вас практическа и актуална информация на български език по безопасност и здраве при работа.
    Така и ние трупаме познания и опит:)

Вашият коментар