[ Безопасност и здраве при работа]
[ Електробезопасност]
[ Пожарна и аварийна безопасност]
[ Съоръжения с повишена опасност]
Относно: Относно определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука. Резюме Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките … Read more
В бр. 102 на ДВ са обнародвани промените в Кодекса на труда , свързани със срока за изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 228):
При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда. Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 … Read more
В следващите редове ще прочетете статия относно това дали е възможно да няма разпореждане на НОИ за признаване на злополуката за трудова (или пък да не се признава за трудова) и въпреки това по съдебен път пострадал работник да получи обезщетение по чл. 200 КТ. Да припомним какво гласи чл. 200: Чл. 200. За вреди … Read more
Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 30 май 2008 г. – ДВ, бр. 54 от 2008 г. В сила от 14 юли 2009 г.
Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. – ДВ, бр. 207 от 1949 г. В сила за България от 29 декември 1950 г.
Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. (ДВ, бр. 207 от 1949 г.). В сила за България от 29 декември 1950 г.
Ратифицирана от България с решение на Народното събрание през 1929 г. – ДВ, бр. 253 от 1929 г. В сила за България от 5 септември 1929 г.
Ратифицирана от България с решение на Народното събрание през 1929 г. – ДВ, бр. 253 от 1929 г. В сила за България от 5 септември 1929 г.