ВКС: Лица с право да получат обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 КТ

Относно: Относно определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука. Резюме Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките … Read more

Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест съгласно чл. 200 КТ

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда. Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 … Read more

Трябва ли злополуката да е призната за трудова от НОИ, за да определи съдът обезщетение по чл. 200 КТ

В следващите редове ще прочетете статия относно това дали е възможно да няма разпореждане на НОИ за признаване на злополуката за трудова (или пък да не се признава за трудова) и въпреки това по съдебен път пострадал работник да получи обезщетение по чл. 200 КТ. Да припомним какво гласи чл. 200: Чл. 200. За вреди … Read more

С042 – Конвенция № 42 относно обезщетенията при професионални болести (ревизирана), 1934 г.

Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. (ДВ, бр. 207 от 1949 г.). В сила за България от 29 декември 1950 г.

С019 – Конвенция № 19 относно еднаквото третиране на чужденците и местните работници при даване обезщетение при случаи на злополука

Ратифицирана от България с решение на Народното събрание през 1929 г. – ДВ, бр. 253 от 1929 г. В сила за България от 5 септември 1929 г.

С018 – Конвенция № 18 относно обезщетенията при професионалните болести

Ратифицирана от България с решение на Народното събрание през 1929 г. – ДВ, бр. 253 от 1929 г. В сила за България от 5 септември 1929 г.