Публикация, представена на UNITECH'07 (Габрово)

Автори: Драгомир С. Василев (Технически университет – Габрово, катедра „Химия и екология”), Ружа С. Дончева („Икономикс-М” ЕООД, Севлиево)

ВЪВЕДЕНИЕ

Ръчната работа с тежести е основен трудовофизиологичен проблем, свързан както с определяне тежестта на физическия труд, така и с профилактиката и ограничаването на факторите, водещи до пренапрежение на мускулно-скелетната система при работа и на свързаните с труда увреждания и професионални заболявания.

Факт е, че повече от една четвърт от тези увреждания се дължат на вдигане, пренасяне и поддържане на тежести с участието на ръцете или на гръбната мускулатура.

Свързаните с ръчната работа с тежести мускулно-скелетни увреждания са значими за голям кръг дейности. Проучванията показват, че този проблем е широко разпространен и се отнася не само до класическите за физическия труд професии, но е значим и за работещите в обслужващата сфера (офиси, здравеопазване, социална дейност и др.). [4]

Мускулно-скелетните смущения (МСС) могат да засегнат мускулите, ставите, сухожилияа, костите и нервите. По-голямата част от свързаните с труда МСС се развиват с времето и са причинени или от самата работа или от работната среда. Те могат да бъдат резултат и от злополуки, например фрактури или размествания.

Обикновено МСС засягат гърба, врата, раменете и горните крайници; по-рядко обхващат долните крайници.

Здравословните проблеми варират от чувство на дискомфорт, леки болки и страдания до по-сериозни медицински състояния, които изискват почивка и дори медицинско лечение. При повечето хронични случаи лечението и възстановяването са често незадоволителни - резултатът може да бъде трайно увреждане и загуба на работа.

Много проблеми могат да бъдат предотвратени или намалени до голяма степен чрез съобразяване със съществуващия закон за безопасни и здравословни условия на труд и произтичащите от него насоки за добра практика. Това включва оценка на работните дейности, въвеждане на превантивни мерки, и проверката на ефективността на тези мерки.

През 2007 г. стартира европейска кампания „Облекчете товара!“, която има за цел да разпространи интегриран управленчески подход за борба с МСС, кaто се ангажира с превенцията на МСС и задържането, рехабилитацията и реинтеграцията на работниците, които вече страдат от МСС, посредством:

• продължаване на европейските дейности в областта на МСС, започнати от първата Европейска седмица за безопасност и здраве при работа през 2000 г. „Обърнете гръб на МСС“; разширяване на обхвата на Европейската седмица по отношение на включените теми, както и
• включване на всички държави-членки и на страните от Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) в дейностите по кампанията „Облекчете товара!“ има за цел да насърчи интегрирания управленчески подход за борба с МСС, обхващащ превенцията на МСС и задържането рехабилитацията и реинтеграцията на работниците, които вече страдат от МСС, за да станат работните места по-безопасни и по-здравословни. Нужен е цялостен подход към МСС, който включва не само първичната превенция, но и връщането на работа на тези, които страдат от МСС.[3]

ИЗЛОЖЕНИЕ

Основно задължение на работодателя е да не допуска извършване на ръчна работа с тежести, тъй като тя причинява риск за здравето и безопасността на работниците. За избягване на такава работа той трябва да предприеме подходящи организационни мерки или да осигури използването на подходящи технически средства и оборудване.

Когато това е практически невъзможно и някои ръчни дейности с тежести не могат да бъдат избегнати, тогава работодателят:

• организира извършване на оценка на риска за тези дейности;
• предприема необходимите организационни мерки за ограничаване на ръчната работа с тежести;
• осигурява и предоставя на работещите подходящи помощни технически средства;
• организира работното място така, че ръчната работа с тежести да бъде с минимален риск за здравето и максимално безопасна.

Работодателят е отговорен за извършването на оценка на риска на всички работни места в предприятието, където има ръчна работа с тежести!

При изпълнение на задълженията си по оценяване на риска работодателят решава кои да бъдат участниците в оценката – обслужващата го служба по трудова медицина, органите по безопасност и здраве, специалисти от предприятието и др. При необходимост, той може да привлича външни организации и специалисти.

Важно е лицата, извършващи оценката на риска, както и работодателите, да познават добре своите възможности, така че когато е необходимо, да търсят и привличат допълнителни експерти.

За да се получи добър резултат от оценката на риска, при избора на екипа от оценители работодателят трябва да се ръководи от принципа “цена - полза”, т.е., да формулира точно какво иска, за какво плаща и какво получава от обслужващите го специалисти.

Решението е на работодателя, но той е заинтересован лицата, на които е възложил оценката на риска, да имат компетенции, включващи:

• познания за концепцията и подходите за оценка на риска;
• възможности за прилагане на тези познания в практиката;
• възможности за оценяване на ситуации, при които знанията са недостатъчни и трябва да се търси помощ от външни специалисти.

Крайната цел на оценката на риска е определяне на конкретните рискове при дадената ръчна работа с тежести; точно дефиниране на профилактичните мерки; определяне на приоритетните действия, които трябва да се предприемат, както и на сроковете за тяхното изпълнение.[1]

Как се извършва оценката на риска?

Проблемът за оценката на риска при ръчна работа с тежести е сложен и комплексен поради специфичните характеристики на този вид дейност и поради многообразието на въздействащите фактори.

Прилаганият дълго време подход оценката на риска да се основава само на данни за теглото на тежестта е вече отхвърлен в трудово-медицинската наука и практика, тъй като той е едностранчив и може да доведе до погрешни заключения.

Съвременните проучвания доказват важната роля на комплексния ергономичен подход за избягване или намаляване на риска от увреждания на мускулно-скелетната система при ръчна работа с тежести. Ергономичният подход е базата, на която е разработена Европейската директива 90/269, определяща основните задължения на работодателя и на работещите за осигуряване на здравословни и безопасни условия за извършване на ръчна работа с тежести.

В Наредба N 16 за физиологичните норми и правила за ръчна работа с тежести за първи път у нас се прилага ергономичният подход за осигуряване защита на здравето и безопасността на работещите.[2]

Ергономичният подход разглежда значението и взаимовръзката на 4-те основни групи показатели за оценка на ръчната работа с тежести:

• Работна задача (характеристика на дейността).
• Характеристики на тежестта.
• Условия на работа.
• Индивидуални особености.

Освен тези основни групи, като утежняващи фактори се оценяват и други показатели, като например:

• Използване на лични предпазни средства;
• Носене на специално работно облекло.

Оценката на риска по показателите на ръчната работа с тежести може да се извърши по различни начини. Важно е да се знае, че няма единни и общовалидни фиксирани правила и методи за оценката на риска, тъй като има големи различия между видовете рискови фактори и тяхната взаимозависимост на различните работни места, производствените технологии, и пр.

Оценката на риска включва методологията и подходите, които специалистът избира, за да реши поставената му задача: да установи има ли риск за здравето при извършване на ръчна работа с тежести и да предложи какво да се направи, за да се избегне или намали той.

Изборът на процедурата за оценка на риска зависи от оценяващия специалист - тя може да има различна структура, да има повече или по-малко на брой стъпки и действия с различна последователност, но важното е да бъде достигната крайната цел. В литературата са представени многобройни и разнообразни схеми за етапите на процеса на анализиране на риска, както и на тяхната последователност и взаимовръзка.

Основните стъпки, независимо от различните начини за оценката на риска при ръчната работа с тежести, имат една и съща последователност:

А. Оценка на работните места

Тя се прави, за да се огледат добре и подробно всички работни места във фирмата или организацията, да се определят онези, на които се извършва ръчна работа с тежести, и да се направи анализ на трудовата задача на тези работни места.

Работодателят и непосредственият ръководител на всяко работно място трябва да познават в детайли и да контролират ръчната работа с тежести и рисковите операции, с които тя е свързана.

Трябва да се прави разлика обаче между оценката на риска, чието извършване от специалисти работодателят е задължен да осигури, и редовният оглед и контрол, които ръководителят (или посочено от него лице) текущо извършва на всички работни места с ръчна работа с тежести.

Б. Идентифициране на рисковите фактори

Този процес цели да се открият опас­нос­ти­те при извършване на ръчна работа с тежести, кои­то могат да увредят здравето на човека (напр. мускулно-скелетни увреждания). Таки­ва опасности могат да бъдат непосилно тежък то­вар, принудителна работна поза и големи фи­зи­чески усилия при вдигане, пренасяне, бу­та­не и теглене на товара, неправилни работни дви­жения, голяма продължителност на ра­бо­тата, нерационален режим на труд и почивка, и др.

Идентифицирането на опасностите при ръч­ната работа с тежести трябва да отговори на следните въпроси:

• Кои от характеристиките на ръчната ра­бо­та с тежести са включени в работната задача на оценяваната ръчна работа с тежести?
• Кои от тях могат да окажат неблаго­прият­но въздействие при отклонение от физиоло­гич­ните правила и ергономичните изисква­ния?
• Какви са видът и степента на неб­ла­го­прият­ното въздействие на наличните рискови фак­тори (какво могат да причинят те при нес­паз­ване на нормите и изискванията)?

В. Оценяване на риска

Това означава да се прецени вероятността ра­ботещият да получи увреждане на здравето (или нараняване) при извършване на ръчна ра­бо­та с тежести, както и да се определи сте­пен­та на това увреждане.

Важно е да се оп­ре­де­лят всички опасности от извършваната ра­бо­та и да се посочат тези с най-голяма ве­ро­ят­ност и най-голяма тежест. Тогава могат да се ус­та­новят приоритети за спешна намеса и кон­т­рол на риска.

Ако идентифицираните опас­нос­ти са много и трудно могат да се изведат при­оритети, е необходимо да се оцени всеки от­делен риск и профилактичните мерки да се на­сочат първо към тези с най-висока степен на из­разеност.

Оценката на риска трябва да обхваща ця­лост­но ръчната работа с тежести.

Особено важ­но е да се изтъкне, че не се започва с де­тайл­на оценка на всички ръчни операции. За­поч­ва се със скрининг (начален филтър) на със­тавящите ръчната работа с тежести ра­бот­ни операции, като се използват изискванията за отделните показатели за оценка на риска.

Ако една или най-много две от характеристи­ки­те на показателите за дадена ръчна опе­ра­ция не отговаря на изискванията, тогава се пра­ви детайлна оценка на риска за тази опе­ра­ция по всички показатели и техните харак­те­рис­тики (приложение към Наредба N 16).

Тряб­ва да бъдат оценявани всички ха­рак­те­ри­сти­ки на показателите, тъй като те са взаимно свъ­рзани и не може да се разглеждат изо­ли­ра­но. Подпомагащи оценяването на риска въп­ро­си могат да бъдат:

• На какви рискови фактори са изложени ра­ботниците: колко често, колко дълго?
• Какъв може да бъде допустимият не­бла­го­приятен ефект на наличните рискови фак­то­ри (характеристики на ръчната работа с тежести)?
• Каква е връзката между нивото на фак­то­ра и появата на неблагоприятен ефект (оценка “доза - отговор”)?
• Каква е експозицията на рисковия фак­тор за работна смяна и какъв е броят на ра­бот­ни­ците, изложени на съответната опасност?

Всяка оценка на риска определя проб­ле­ми­те, които съществуват при извършване на да­де­на ръчна операция с тежести, а също така пред­вижда и тези, които е възможно да се поя­вят в бъдеще. Оценката завършва с конкретни за всяко работно място профилактични мерки, кои­то се препоръчват на работодателя с цел пре­дотвратяване и намаляване на риска от ув­реж­дане на здравето при извършване на ръчна работа с тежести.

Г. Управление на риска

Управлението на риска (или контрол на ри­с­ка) цели да предотврати или намали до при­ем­ли­ви граници наличието и въз­дейст­вие­то на не­бла­гоприятните характеристики на ръч­ната ра­бо­та с тежести върху здравето на ра­бо­тни­ци­те.

То включва разработване на програма (план за действие) с профилактични мерки, под­редени в приоритетен ред, с посочени от­го­ворни изпълнители и разумни срокове, и обез­печени с материални средства.

Поставянето на риска под контрол трябва да доведе до неговото намаляване или пре­дот­вра­тяване. Най-добрият начин да се направи ръч­ната работа с тежести по-безопасна е да се про­мени работната задача или да се преустрои ра­ботното място. Има много начини да се нап­ра­ви това:

• Да се промени тежестта

Това може да стане чрез промяна на фор­ма­та на обемисти предмети (например чрез па­ке­ти­ране в по-малки опаковки): така ще се на­ма­ли теглото на товарите и те по-лесно ще се пренасят и поддържат.

• Да се промени работното място

Да се постави напр. регулируема плат­фор­ма, която да осигурява работни повърхности на съответната височина, така че да се намали протягането и прегъването на тялото.

• Да се промени начинът на пренасяне на тежести

Възможни действия са, напр.: да се от­стра­ни ненужното повдигане на тежести; за по-удоб­но държане да се осигури всички тежки пред­мети да бъдат на равнището на кръста; да се съкратят движения и сили като навеждане, вди­гане, завъртане, протягане и държане . Съ­що така може да се организира пренасянето на тежести от група хора (работа в екип).

• Да се променят работните движения и прилаганите сили

Оптимизирането на работните движения и на­маляването на прилаганите сили при на­веж­да­не, вдигане, завъртане, протягане, и под­дър­жа­не намаляват риска от увреждания.

• Да се използват помощни средства

Ръчната работа с тежести може да се про­ме­ни чрез прилагане на помощни средства ка­то лостове, куки, скрипци и др. (фиг. 1). Ако те­зи средства са неприложими, може да се из­полз­ва механично оборудване като повдигачи, асан­сьори, кранове, и др. повдигащи ме­ха­низ­ми.

Фиг. 1. Прилагане на помощни средства

Докато оценката на риска по представените по-горе стъпки е задача на специалистите по здра­ве и безопасност (възложена им от ра­бо­то­дателя), управлението на риска e за­дъл­же­ние на работодателя, тъй като то включва про­це­си на вземане на решения и действия (вкл. и фи­нансови), принадлежащи към уп­рав­лен­чес­ката сфера.

Кога се извършва оценката на риска?

Оценката на риска при ръчна работа с те­жес­ти, както и всяка друга оценка, не е ед­нок­ра­тен акт, породен от внезапно появила се при­чина, или наложен от контролните органи по­ради неизпълнение на нормативна уредба. Тя трябва да представлява постоянен процес и неп­рекъснат низ от действия, насочени към:

• недопускане на нови работни места с из­върш­ване на ръчна работа с тежести;
• намаляване на броя на работните места с из­вършване на ръчна работа с тежести;
• намаляване на натоварването на ор­га­низ­ма при извършване на ръчна работа с тежести там, където тя не може да бъде избегната.

Оценката на риска трябва да бъде актуална. Тя се преразглежда, ако е получена но­ва информация, ако има промени в ръчните опе­рации с тежести (препроектиране на ра­бот­на­та задача), ако се появят увреждания на здра­вето, и др. Тя трябва да бъде под­но­вявана или променяна винаги, когато се прецени, че това е необходимо и полезно.

Оценка на риска при ръчна работа с те­жес­ти се извършва и когато:

• работниците имат субективни оплаква­ния от дискомфорт, болки в гърба, кръста и край­ниците, и др. симптоми от страна на мус­кул­но-скелетната система, неудовлетвореност от работата, умора;
• са регистрирани чести отсъствия от ра­бо­та, текучество, ниска производителност;
• е повишена заболяемостта с временна не­трудоспособност, регистрирани са про­фе­сио­нални заболявания и трудови злополуки;
• има реорганизация на фирмата или про­ме­ни в технологичния процес;
• при редовната оценка на работните мес­та са разкрити нови рискове за здравето при ръч­на работа с тежести, и др.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ПРИ РЪЧНА РАБОТА С ТЕЖЕСТИ

Работна среда

• създава ли проблеми липсата на място?
• има ли достатъчно място за свободно дви­жение и промяна на позата?
• има ли достатъчно място да се използват ма­шини, когато е нужно?
• подовете: чисти ли са, равни ли са, пързалят ли се?
• каква е температурата: прекалено висока или ниска?
• подходящо ли е осветлението (не много силно и не слабо)?
• могат ли да бъдат инсталирани асансьори, рампи и лебедки?
• съхраняват ли се тежките товари на удоб­на височина (за да се предотврати навеждане и протягане)?
• дали са на удобна височина работните по­върх­ности?
• осигуряват ли работните повърхности удоб­но подреждане върху тях (за да се пре­дот­в­рати извъртането и протягането)?

Работна поза и работни движения

Включва ли работата:

• чести или продължителни навеждания;
• разтягания или протягания над нивото на ра­мото;
• странични извъртания на тялото;
• небалансирани преноси на тежести;
• седене в неудобно положение, без опора на гърба.

Индивидуални възможности

• изисква ли работата изключителна сила и протягане на височина;
• създава ли работата опасност за жените, не­пълнолетните или за тези със здравни проб­ле­ми;
• позволяват ли свободно движение ра­бот­но­то облекло, специалното работно облекло;
• осигурени ли са подходящи работни обув­ки;
• има ли система за докладване и следене на злополуки, увреждания и лошо здраве.

Обучение

• обучени ли са работещите да се пред­паз­ват от увреждания на гърба;
• включва ли обучението използването на ме­ханично и пригаждащо се оборудване и об­за­веждане;
• обучени ли са работниците да използват ме­тодите на добра практика при извършване на ръчната работа с тежести;
• подходящо ли е обучението за нуждите на про­фесионалната група;
• следят ли се професионалните курсове за тяхната ефективност.

Методи на работа

• може ли работата да се направи по-бе­зо­пас­на;
• могат ли да се използват помощни транс­порт­ни средства, като напр. колички, асан­сьо­ри и др.;
• има ли достатъчно почивки за възстано­вя­ва­не на работещите;
• има ли достатъчен персонал, който да се спра­ви по всяко време с нощен труд и през по­чив­ните дни;
• може ли физически по-тежката работа да се разпредели по равно между работещите и сме­ните.

Разработени са редица методики за оценка на риска при ръчна работа с тежести. Най-голямо приложение намира

Методът на ключовите индикатори - (KIM) методът.

Той се основава на ергономичния принцип за комплексен анализ и оценка на ръчната работа с тежести (РРТ). Това е сравнителен метод, който се прилага за оценка на редовна ръчна работа с тежести.

Методът включва оценка на риска по 6 характеристики на 4-те основни показатели, характеризиращи ръчната работа с тежести: работна задача/прилагано физическо усилие, параметри на тежестта, условия на работа, индивидуални характеристики. [4]

Оценката на риска се извършва на базата на сравнителни таблици с разработени бални оценки (брой точки) за следните ха­рак­те­рис­ти­ки:

• Повторяемост и времетраене на ръчната работа с тежести – табл. 1.
• Тегло на товара – табл. 2.
• Работна поза и разстояние от тялото, разстояние на достигане – табл. 3.
• Условия на работа – табл. 4.

Таблица 1. Повторяемост и времетраене на ръчната работа с тежести

Таблица 2. Тегло на товара

Таблица 3. Работна поза и разстояние от тялото – разстояние на достигане

Таблица 4. Условия на работа: работно прос­транс­тво, опорна повърхност/под, осветление

Оценката на проучвания вид РРТ се по­лу­ча­ва, като се определя броят точки за всяка отдел­на характеристика от съответната таб­ли­ца. След определяне на броя точки за отделните характеристики се изчислява общата оценка:

Обща оценка =  ∑ (Оценка (табл.2) +Оценка (табл. 3) + оценка (табл. 4) х Оценка (табл. 1))

За големината на риска се съди по неговата степен, определена на основата на общата оценка по таблица 5.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поставянето на риска под контрол трябва да доведе до неговото намаляване или предотвратяване. Най-добрият начин да се направи ръчната работа с тежести по-безопасна е да се промени работната задача или да се преустрои работното място. В настоящата работа са дадени основните насоки за извършването на оценка на риска при ръчна работа с тежести и би могла да се използва от всички служби по трудова медицина в процеса на тяхната работа, като задължително се комбинира с анкети.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Младенов, Т. и колектив, Наръчник по здравословни и безопасни условия на труд, ИК „Труд и право”, София, 2005
[2] Наредба N 16 за физиологичните нор­ми и правила за ръчна работа с тежести.
[3] http://osha.europa.eu
[4] Драганова, Н., Л. Минчева, В. Станчев, Ръководство за ръчна работа с тежести, София, 2003.

ВИЖТЕ ОЩЕ И:

Метод на ключовите индикатори (KIM) за оценка на риска при ръчна работа с тежести