В началото международният стандарт ISO 9241 е замислен като седемнадесет части с ергономични изисквания за работа в офис с видеотерминали. Но неговата област на приложение се разширява и той започва да обхваща много ергономични аспекти на взаимодействието човек – система.
Стандартът съдържа много части, номерирани в стотици – серия 100 се отнася за софтуерен интерфейс, серия 200 – за ориентирано към човека проектиране, серия 300 – за видеодисплеи, серия 400 – за физични входни устройства и т.н.
Стандартите от тази серия твърде често се променят и заменят, тъй като новите технологии се развиват много бързо.
Двете основни части, които конкретно касаят работното място с видеодисплей са:
БДС EN ISO 9241-5:2000 Ергономични изисквания при работа в офис с видеотерминали (ВТ). Част 5: Изисквания към работното място и работната поза
БДС EN ISO 9241-6:2000 Ергономични изисквания при работа в офис с видеотерминали (ВТ). Част 6: Ръководство за работната среда
Ергономичният стандарт БДС EN ISO 9241-5 “Ергономични изисквания за работа с видеотерминали. Част 5: Изисквания за разположението на конкретните работни места и за позите” дефинира ергономичните принципи, съблюдаващи изискванията на потребителя за проектирането и обзавеждането на работни места за работа с видеодисплей.
В стандарта се регламентират параметрите на конкретното работно място/работната станция с видеодисплей, насочени към приспособяването на индивидуалния потребител от гледна точка на изисквания, свързани с изпълнението на работата, свободното пространство за тялото, допустимите и предпочитани пози и комфорт.
Под работна станция/конкретно работно място се разбира съвкупност от устройство с дисплей със или без централен процесорен блок, което може да е снабдено с клавиатура и/или друго входно устройство и/или софтуер, определящо интерфейса оператор-машина, както и принадлежности по избор, периферни устройства и заобикаляща работна среда.
Стандартът предлага подходящо подреждане на конкретното работно място: столът и работната повърхнина, зрителният ъгъл (ъгълът между хоризонталната линия и зрителната ос на окото), височината на работната повърхнина (повърхнина, върху която се използват техническите средства и материалите, необходими за задачата) и на клавиатурата, свободното пространство за коленете, наклонът на предмишницата и височината на лакътя.