Публикувано в Адвокатски преглед 12/2013 / Автор: Васил Мръчков
1. Предварителната закрила при уволнение се съдържа в чл. 333 от Кодекса на труда (КТ).
Тя е традиционна за българското трудово законодателство. Съдържаше се в чл. 38 КТ от 1951 г. (отм.). В Кодекса на труда от 1986 г. тя беше разширена с измененията от 1992 г., систематизирани в чл. 333 КТ. С последващите изменения и допълнения (1999, 2001, 2004 и 2008 г.) в нея бяха внесени промени. Като цяло действащата уредба е стабилна .
2. Закрилата е предварителна, защото предшества уволнението.
Тя се осъществява, преди то да бъде извършено. Състои се в искане и получаване на разрешение от определен държавен орган - инспекцията по труда, или съгласие от определен синдикален орган „за“ или „против“ уволнението, т.е. на ясно и категорично воле-изявление „за“ или „против“ уволнението на даден работник или служител, а не представяне на „становище“, „мнение“ или „позиция“ от съответния орган, които не обвързват работодателя. Практиката на ВКС, след известни колебания през годините, е категорична: само разрешение или съгласие е волеизявлението на компе¬тентния държавен или синдикален орган, което законът изисква и със съдържанието на което работодателят е длъжен да се съобразява (р. № 846-10-ГУ г. о. по гр. д. №21 от 2010 г., р. № 102-12-ГУ г. о. по гр. д. № 747 от 2011 г., р. № 577-12-ГУ г. о. по гр. д. № 1433 от 2011 г., р. № 243-12-Ш г. о. по гр. д. № 1429 от 2011 г. и др.).
За да видите съдържанието на документа, трябва да имате абонамент.Влезте в системата или |
