Ръководство за организация на безопасната работа с преносими стълби

Нормативна база

Основните изисквания за безопасна употреба на стълби се намират в Глава шеста, Раздел III на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване

Разделът е със заглавието „Специфични изисквания при използването на стълбите“ и въвежда изискванията на Директива 2001/45/ЕО на ЕП и на Съвета от 27 юни 2001 година за изменение на Директива 89/655/ЕИО (директивата за безопасно използване на работното оборудване).

В Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи има и някои допълнителни изисквания, които можем да приложим и при употреба.

Стандарти

  • EN 131-1 Стълби. Част 1: Термини, видове, функционални размери (Ladder terms, types, functional sizes)
  • EN 131-2 Стълби. Част 2: Изисквания, изпитване, маркировка (Ladder requirements, testing, marking)
  • EN 131-3 Стълби. Част 3: Маркиране и инструкции за потребителя (Ladder marking and user instructions)
  • EN 131-4 Стълби. Част 4: Единични или съставни стълби с шарнирно свързване (Single or multiple hinge-joint ladders)
  • EN 131-6 Стълби. Част 6: Телескопични стълби (Telescopic ladders)
  • EN 131-7 Стълби. Част 7: Преносими стълби с платформи (Mobile ladders with platform)
  • EN 131-8 Стълби. Част 8: Стълби с отделна платформа (Ladders with a separate platform) - на фаза проект
  • EN 14183 Столове със стъпала (Step stools)

Задължително ли е да се използват само сертифицирани стълби?

Сертифицирана стълба означава, че за нея ще получите сертификат за съответствие с изискванията на EN131-1 и приложимата за стълбата част, както и че е тествана в съответствие с изискванията на EN 131-2.

В нашето законодателство има само един нормативен документ за конкретна дейност, който изисква използването на сертифицирани стълби на работните места.

Това е Наредба № РД-06-3 от 23 февруари 2022 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в черната и цветната металургия, в чието приложение №3 "Изисквания за здравословни и безопасни условия на труд в складовете за готова продукция" е указано следното:

9. Използват се само стандартни, сертифицирани и годни за употреба преносими стълби.

За всички останали дейности няма нормативно изискване за използване на сертифицирани стълби, но е логично и препоръчително да закупувате стълби, които са със сертификат за съответствие.

Защо не е възможно да има преносима стълба със СЕ маркировка?

СЕ маркировка се поставя след доказване на съответствието със съществените изисквания.

Само продуктови групи, за които има хармонизиран стандарт на европейско ниво, могат да бъдат маркирани със CE, а стълбите не принадлежат към такава продуктова група Стандартите, свързани с преносими стълби, не са хармонизирани в ЕС и съответно няма легално основание за поставяне на такава маркировка. Напротив, поставянето на СЕ маркировка върху стълба е противозаконно.

Видове преносими стълби

Видовете стълби и основната терминология, свързана с тях, са описани в  стандарта EN 131-1.

Съгласно стандарта:

Преносимите стълби (portable ladder) са такива стълби, които могат да бъдат преместени и поставени с ръце.

Могат да бъдат от следния вид:

Видове стълби

Съгласно втората част на стандарта EN 131-2 "Стълби. Част 2: Изисквания, изпитване, маркировка", стълбите се класифицират в две групи, които се обозначават по следния начин:

За професионална употреба (Pro)

Стълба за професионална употреба

За домашна/лична употреба (Personal)

Стълба за домашна употреба

Масимално теглеИ двата класа имат едно и също максимално натоварване от 150kg - това е общото тегло на потребителя, неговото облекло, защитни средства, инструменти и материали.
Разликата е издържливосттта, свързана с честотата на използване.
В нашата нормативна база няма изрично изискване на работните места да се използват само стълби, предназначени за професионална употреба.

 

Кога можем да използваме преносима стълба

Вземане на решение за работа с преносими стълби

Съгласно чл. 199а от Наредба 7/1999 г. "средствата за достъп до работни места на височина се избират в зависимост от:

  1. периодичността на придвижване;
  2. непосредствената височина, която трябва да се достигне;
  3.  продължителността на използване."

В ал. 3 е посочено, че се допуска използване на стълби след оценка на риска за

"стълби за работни места на височина при кратка продължителност на работата или при съществуващи особености на работната площадка, които работодателят не може да промени".

Както виждате, изискванията са доста общи, т.е. няма нормативно определение какво означава "кратка продължителност" и кои са особеностите на работната площадка, заради които би се стигнало до използване на преносима стълба.

Защо кратка продължителност? Работата от преносима стълба води до натоварване на гърба и долните крaйници за задържане на позицията, болки в прасците и стъпалата заради стоенето на тесни стъпала, ограничената възможност за движение на стъпалата и краката нарушават кръвообращението. Това води до умора и увеличаване на риска от падане.

Повече изисквания относно условията, при които може да се използва преносима стълба, има в чл. 101 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, например:

  • работата не е свързана с придържането на обемисти или тежки товари (кофраж, греди, дъски и др.);
  • не се пренасят товари, по-тежки от 0,2 kN (20,39 кг), а при удължени стълби чрез наставяне - от 0,1 kN (10,2 кг), или не се налага товарът да се държи с две ръце;
  • когато не се поставят в непосредствена близост до отвори в подове и стени, до остри стърчащи предмети, открити съдове с опасни течности и химикали и др., вследствие на което може да се увеличи размерът на травмите при падане;
  • теренът или подът е равен и нехлъзгав и не се налага ръчно придържане на някое от рамената на двураменни стълби;
  • естеството на работата не изисква едновременното й извършване от повече от един човек върху една стълба.

Също така, в чл. 102 има изрична забрана за използване на преносими стълби за извършване на работи по стени и тавани на височина, по-голяма от 3,5 m, и за изкачване на товари (тухли, камъни и др.).

За да вземете решение относно ползването на преносима стълба, можете да приложите метода STEP (Site, Task, Equipment, People), предложен от Health and Safety Executive:

SiteTaskEquipment and People

По отношение на атмосферните условия, можем да приложим като добра практика изискването на отменената Наредба № 3 за ползуване на преносими стълби, а именно: "преносими стълби да не се използват при следните неблагоприятни атмосферни условия - вятър със скорост над 10 м/сек (при тази скорост се разклащат големи клони, димът се откъсва от комините), дъжд, снеговалеж и др."  - Виж повече за скала на силата на ветровете на Бофорт.

💥 Помислете: Имате ли места, на които работниците периодично се качват, за да изпълняват някаква задача и използват преносима стълба? Възможно ли е за достъп до тези места да се изгради стационарна стълба за достъп?

☑ Подбор на стълби: осигуряване на достатъчно и подходящи за работата стълби

Няма как да изисквате използване на правилната стълба, ако не е налична такава. Ето защо ще разгледаме основните правила при избор на стълба.

Като имате предвид дейностите, които ще се извършват, можете да осигурите подходящите за съответния вид работа.

В чл. 215 от Наредба 7/1999 г. има две изисквания за подбор на стълбата преди употреба:

  • „Стълбите се подбират по вид и размер така, че да са удобни и безопасни при използването им.“
  •  „Стълбите за достъп са с необходимата дължина и се издигат над платформата за достъп така, че да осигуряват здраво захващане на работещите, които ги използват, освен когато са взети други мерки за осигуряване на здраво захващане.“

Няма конкретни изисквания от какъв клас да бъдат стълбите – за професионална употреба, а не за домашна.

Вид на стълбата

Видът на стълбата ще зависи изключително от задачите, които се изпълняват с нея.

Например, трябва да се има предвид, че за безопасно качване от едно ниво на друго ниво се използва единична (подпираща се) стълба, а не двустранна.

Двустранна стълба не се използва за качване на друго ниво

Материал, от който е направена стълбата

Стълбите могат да бъдат изработени от различни материали - алуминий, стомана, дърво и фибростъкло. Всеки материал има свойства, които правят стълбата подходяща за някои приложения и неподходяща за други.

  • Алуминий - алуминиевите стълби са леки, което ги прави лесни за придвижване и позициониране. Те, обаче, не трябва да бъдат използвани при задачи и на места, където има риск от токов удар, тъй като са много добри проводници на електричество.
  • Фибростъкло и дърво - за работа, свързана с електричество, трябва да се използва стълба от фибростъкло или дърво. Ако се поддържат чисти и сухи, тези материали имат някои електроизолационни свойства. Трябва обаче да вземете грижа за дървените стълби - ако са прекалено сухи, могат да се спукат, но ако са мокри, могат да се станат проводими.
  • Стомана - стоманените стълби обикновено са тежки и по-трудни за придвижване, но са издръжливи. Може и да са подходящи за дългосрочен временен достъп (използват се при скелета).

Правилна дължина

За безопасна работа, трябва да са осигурени и стълби с подходяща дължина спрямо задачите, които се извършват.

☝🏻 Имайте предвид, че височината, до която може да се достигне със стълбата, е различна от дължината й.

Обикновено производителите и дистрибуторите посочват работната височина на стълбата (височината, до която може да се достигне (работи) със съответния модел, например:

Работна височина на стълбите

☝🏻 Това, което трябва да се запомни е, че не всички стъпала могат да бъдат използвани:

Забранени за ползване стъпала на стълбите

Логиката на това правило е, че трябва да има поне метър до края на стълбата от мястото на стъпване, за да има възможност да се осъществи правилото за трите опорни точки - два крака и една ръка или две ръце и един крак.

Правилна дължина на стълбатаАко използваме еднораменна стълба за достъп до по-висока повърхност, то трябва при поставянето й (под наклон 75 градуса), горният й край да е на височина 1,0 m над терена, а при наклона ще се губи част от дължината (но малко).

📙 Например: Ако се изкачаваме до ниво на височина 2 метра, то ние ще поставим стълбата под наклон на разстояние около 50 см от вертикалата (правилото за наклон на стълбата със съотношение 1/4).  В този случай ще ни е необходима стълба с дължина 3 м., за да може да се изпълни работата безопасно.

Необходимост от аксесоари според мястото и начина на използване

В зависимост от мястото на използване може да е необходимо да сте осигурили допълнители аксесоари за стълбите, например:

  • Разделител дистанциращо приспособление: за приложение при трудно достъпни места за работа, например прагове на зидове, покривни надстройки и др.
  • Стъпало тип палтформа - за по-усобно стоене или като поставка за инструменти
  • Опорни шипове - за по-добро позициониране върху тревни площи
  • Удължител за рамена - за изравняване на подови неравности - стъпала, бордюри и др.

Приспособления за стълби

☑ Безопасна работа със стълби

Основни причини за инциденти

В стандарта EN 131-3 са посочени следните най-често срещани причини за инциденти:

Загуба на стабилност
1) неправилен избор на стълба (например твърде къса стълба или използване за неподходяща задача);
2) неправилно позициониране на стълбата (като неправилен ъгъл за еднораменна стълба или непълно
отваряне на двураменна стълба);
3) плъзгане навън в основата (еднораменна стълба се плъзва, като се отдалечава от стената);
4) странично приплъзване и горно обръщане за еднораменни стълби (поради недостатъчно стабилна контактна повърхност или прекалено дълга стълба);
5) падане настрани;
6) състояние на стълбата (например липса на противоплъзгащи стъпки за еднораменни стълби);
7) слизане от необезопасена стълба на височина;
8) земни условия (като нестабилна мека земя, наклонена повърхност, хлъзгави повърхности или
замърсени твърди повърхности);
9) неблагоприятни климатични условия (например вятър);
10) сблъсък със стълбата (на превозно средство или врата);
При боравене със стълбата:
1) преместване на стълбата в работна позиция;
2) изправяне или сваляне на стълба;
3) пренасяне на предмети по стълбата;
Подхлъзване, спъване и падане на потребителя:
1) поради неподходящи обувки
2) поради замърсени стъпала
3) небезопасни практики, например изкачаване на две стъпала наведнъж, плъзгане надолу по страниците на стълбата
4) земни условия (например нестабилна мека почва, наклонена повърхност, хлъзгава или замърсена твърда повърхност)
Структурна повреда на стълбата:
1) състояние на стълбата (като повредени опори, износване, UV разграждане на пластмасови части);
2) претоварване на стълбата;
употреба не по предназначение
Електрически опасности
1) неправилен избор на тип стълба за електрически работи;
2) непредвидена работа под напрежение (напр. откриване на повреда);
3) поставяне на стълби твърде близо до електрическо оборудване под напрежение (като въздушни електропроводи);
4) стълби, повреждащи електрическо оборудване (като капаци или защитна изолация).

Нормативни изисквания за безопасна работа

В Наредба 7/1999 г. има доста подробни изисквания, свързани с безопасната употреба на стълби, които можем да систематизираме в три категории:

  • изисквания за позициониране на стълбата;
  • изисквания за бзопасност при изкачване и слизане по стълби;
  • забрани, свързани с работата със стълби.

Изисквания на стандартите за безопасна работа

Основните правила за безопасна работа със стълби на практика са посочени и в стандарта EN 131-3. В него са описани всички символи, свързани с информация за безопасност. Тези символи трябва да бъдат поставени като маркировка на стълбата, а в инструкцията за употреба да са описани текстово.

Обозначения и предупрежения за безопасност приложими за всички стълби са:

Тази картинка сме подготвили и като постер: ВИЖ ПОСТЕР ЗА БЕЗОПАСНА РАБОТА СЪС СТЪЛБИ

При нас ще намерите и следните инструкции за безопасна работа:

Трябва ли при работа от стълба да се използва ЛПС за защита от падане от височина?

По този въпрос има конкретно нормативно изискване. В чл. 215з, т. 14 от Наредба 7/1999 г. е казано, че не се допуска работа от стълба на височина по-голяма от 3 m от основата на стълбата от лице, което не е закрепено посредством предпазен колан към здрава и сигурна конструкция.

Да припомним: В наредба 2/2004 г. има забрана за използване на преносими стълби за извършване на работи по стени и тавани на височина, по-голяма от 3,5 m.

Добрите практики в някои фирми изискват да се използва ЛПС за защита от падане от височина, ако работата ще се извършва на височина над 1,5 м.

💡 Tрябва да се има предвид работата на стълба, която е поставена на площадка, която е на по-високо ниво.

Например: работникът се е качил на третото стъпало на стълба (по-малко от 1,5 м. височина). Тази стълба, обаче, е на един метър от парапета на площадка, която се намира на 4 метра височина. Формално погледнато, нормативното изискване указва конкретна височина "от основата на стълбата". Реално, рискът в този случай е висок, защото при едно падане,  то може да се случи от 5 метра височина, а не от един метър.

☑ Проверки за изправност

В нормативните актове няма конкретни изисквания за извършване на периодични проверки на стълбите. Изискването е:

Стълбите трябва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им.

Как работодателят ще осигури това, си решава той. В този случай се намесват добрите практики за въвеждане на периодични проверки и съответно обозначаване на стълбите, за да се  гарантира тяхната безопасност.

Съгласно стандарта EN 131-3 производителят е задължен в инструкцията за потребителя да посочи кои елементи на стълбата трябва да бъдат инспектирани. Минималният списък с елементи, които трябва да бъдат инспектирани включва:

  • проверка дали опорите/страниците не са огънати, огънати, усукани, вдлъбнати, напукани, корозирали или изгнили;
  • проверка дали скобите около точките за закрепване на други компоненти са в добро състояние;
  • проверка дали фиксаторите (обикновено нитове, винтове или болтове) не липсват, не са разхлабени или корозирали;
  • проверка дали стъпалата не липсват, разхлабени, прекомерно износени, корозирали или повредени;
  • проверка дали пантите между предната и задната част не са повредени, разхлабени или корозирали;
  • проверка дали заключването остава хоризонтално, задните релси и ъгловите скоби не липсват, не са огънати, разхлабени, корозирали или повредени;
  • проверка дали куките на стъпалата не липсват, не са повредени, разхлабени или корозирали и се захващат правилно;
  • проверка дали направляващите скоби не липсват, не са повредени, разхлабени или корозирали и дали не са захванати правилно на съединителната опора;
  • проверка дали крайните капачки на стълбата не липсват, разхлабени, прекалено износени, корозирали или повредени;
  • проверка дали цялата стълба е без замърсители (напр. мръсотия, кал, боя, масло или грес);
  • проверка дали фиксаторите (ако има такива) не са повредени или корозирали и дали функционират правилно;
  • проверка дали платформата (ако е монтирана) няма липсващи части или крепежни елементи и не е повредена или корозирала.

Ако някоя от горните проверки покаже неизправност стълбата НЕ трябва да се използва!

Добрите практики включват:

  • Извършване на проверка преди работа от лицето, което ще ползва стълбата. За тези проверки обикновено не се правят записи.

  • Извършване на периодични обстойни проверки от техническо лице, както и след падане на стълбата, въздействие на висока температура или заливане с корозивни вещества. Тези проверки се документират.

По отношение на периодичността практиките са различни. Отменената Наредба 3 залага на различна периодичност в зависимост от материала, от който е направена стълбата (една година за метални стълби; шест месеца за дървени стълби; три месеца за алуминиеви стълби).

Health and Safety Executive препоръчва периодичността да се определи в зависимост от честотата на използване:

  • на 6 месеца за стълби, които се ползват ежедневно или всяка седмица и
  • на 12 месеца при рядко използване - по-рядко от веднъж на месец.

Изпитване на стълбите

В Наредба 2/2004 г. за строително-монтажните работи има още едно интересно изискване:

Чл. 100. Преди използване стълбите се изпитват на статично натоварване 1,2 kN, приложено към едно стъпало, в средата на намиращата се в експлоатационно състояние стълба.

Това не е изискване на директивата, която е въведена у нас с тази наредба, а е добавено специфично за България.  До момента сме имали няколко сигнала от колеги за предписания от инспекция по труда за извършване на подобно изпитване.

Вариантите са два: периодично стълбите да се изпитват от нотифициран орган, който ще извърши конкретно посоченото в наредбата изпитване в пълно съответствие със стандарта БДС EN 131-2 Стълби. Част 2: Изисквания, изпитване, маркировка.

Вторият вариант е вие самите да направите изпитването, така както е описано в стандарта и съответно да съставите протокол (наредбата не поставя изискване изпитването да е от специализиран орган).

Как се извършва изпитването:

В стандарта има няколко вида изпитване, но в случая това, което ни интересува, е изпитването на стъпало в средата на намиращата се в експлоатационно състояние стълба. Това изпитване е описано в т. 5.6.2.

Предварително се прилага натоварване от 200 N (20,3 kg) за една минута. Позицията на стъпалото след отстраняване на това натоварване е началната точка за измерване/сравнение.

Стълбата се поставя по начина, по който се използва. Прилага се изпитвателно натоварване от 2700 N (265 kg) за професионални стълби и 2250 N (∼229,5 kg) за непрофесионални стълби (по наредба е 1200 N) вертикално върху средната точка на най-слабото стъпало (по наредба - средното).

Натоварването се разпределя равномерно по ширина от 100 mm и дълбочина равно на стъпалото/стъпката с продължителност от една минута.

Максималната постоянна деформация след отстраняване на изпитвателното натоварване трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 % от вътрешната ширина b1, измерена под изпитваното стъпало.

Изпитване на стълби

☑ Правилно съхранение на стълби

Ролята на правилното съхранение на стълбите е не само да удължи тяхната експлоатация, но и да не даде възможност неоторизирани (неинструктирани, необучени) лица да ги използват.

Стандартът EN 131-3 насочва вниманието към следните правила:

Обезопасена стълба
  • Стълбите да се съхраняват далеч от места, където състоянието им може да се влоши по-бързо (напр. влага, прекомерна топлина или изложена на атмосферни влияния).
  • Да се съхраняват в положение, което й помага да остане изправена (напр. окачена за скобите на подходящи скоби за стълба или положена върху равна повърхност, свободна от други предмети.
  • Стълбите да се съхраняват на места, където не могат да бъдат повредени от превозни средства, тежки предмети или замърсители.
  • При съхранението им стълбите да не създават опасност от спъване.
  • Стълбите да се съхраняват по начин, който не позволява използването им за престъпни цели.
  • Ако стълбата е постоянно поставена (напр. върху скеле), да е обезопасена срещу неразрешено катерене.

В отменената Наредба 3 има и още няколко конкретни изисквания, които са напълно приложими и адекватни като добра практика:

  1. да е осигурен удобен и безопасен достъп до тях;
  2. да е осигурено безопасното им поставяне и изваждане;
  3. да са осигурени срещу падане;
  4. не се съхраняват поставени непосредствено една върху друга или с поставен товар върху тях.

Още по темата:

За да видиш пълния текст, трябва да влезеш или да се абонираш.

При нас ще намериш:
Над 130 образци на фирмени документи
Над 500 инструкции за безопасна работа
Над 80 процедури и ръководства за прилагане на нормативни изисквания
Обяснение на промени в нормативните изисквания, съвети и указания до 3 дни от обнародване
Искаш да се учиш? Всеки годишен абонат получава три безплатни обучения по ЗБУТ с издаване на удостоверение.
Присъедини се към над 700 колеги, които си помагат и спестяват време с нашите ресурси.

Вашият коментар