Трудови злополуки – разследване, деклариране, мерки

Въведение. Кога говорим за трудова злополука.

С Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определят условията и редът за деклариране, установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Определението за трудова злополука е в Кодекса за социално осигуряване:

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

3. мястото за получаване на възнаграждение.

• Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си (чл. 55, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване)

По отношение на "мястото за получаване на възнаграждение" се счита, че когато възнaграждението е преведено по банков път, то вече е получено, т.е. отиването на банкомата не влиза в описанието на тази точка.

Напомняме също,  че няма ограничение във времето колко преди или след работното време е станала злополуката, а условието само е да е по "обичайния път" до работното място или мястото за хранене.