Наредба № 8 от 24 април 1987 г. за безплатната предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ, КОМИТЕТ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНОТО ДЕЛО И ЦЕНТРАЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ

Обн. ДВ. бр.43 от 5 Юни 1987г., изм. ДВ. бр.89 от 17 Ноември 1987г., изм. ДВ. бр.58 от 6 Юли 1993г., отм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2006г.

Отменена с § 3 от Заключителните разпоредби на Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея - ДВ, бр. 1 от 3 януари 2006 г.

Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) С тази наредба се определят видът и количеството на безплатната предпазна храна, противоотровите или предпазните храни и други средства, наричани по-нататък за краткост "храни", които се дават на работещите, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици.

Чл. 2. (1) Безплатната предпазна храна включва 5 профилактични диети:
1. диета А - богата на животински белтъци (незаменими аминокиселини) и биологично активни вещества, с добавка на тонизиращи напитки: чай, кафе, какао. Освен тях се дават:
а) витамини в мг/ден при работа с радиоактивни вещества и висока температура над 30 градуса: С - 100, B1 - 1,2, PP 10, A - 1,0, и при работа в условия с шум и вибрации: B1 - 1,0, PP - 10 и С 100;
б) половин литър мляко на ден при йонизираща радиация;
в) минерална вода, плодови сокове, ошав и айрян при висока температура;
2. диета Б - с високо съдържание на съдържащи сяра аминокиселини (метионин, цистин и цистеин), полиненаситени мастни киселини и калций, с добавка на:
а) витамини в мг/ден при работа в условия с тютюнев прах: B1 - 1,0, C - 100, при работа с живак, манган и кадмий: Е 15,0, B1 - 1,0, B6 - 1,5, PP - 10,0 и C60,0, и при работа със силициев двуокис - А - 1,0;
б) половин литър мляко на ден (не се дава само на работещите в условия с тютюнев прах);
3. диета В - богата на белтъци от млечен произход, биологично активни вещества, алкални радикали - катийони (натрий, калий и магнезий), с добавка на:
а) витамини в мг/ден - С - 100,0;
б) пектин в г/ден - 5,0;
в) половин литър мляко на ден (не се дава само на работещите в условия с олово);
4. диета Г - богата на белтъци и липотропни фактори, с ограничаване на мазнините,с увеличено съдържание на тиамин, с добавка на половин литър мляко на ден и тонизиращи напитки; чай или кафе. Освен тях се дават:
а) повече течности при работа с арсен и арсенови препарати;
б) витамини в мг/ден при работа с арсен, фосфор и телур - B1 - 10;
5. диета Д - богата на липотропни вещества (метионин, летицин и др.) и биологично активни вещества, с добавка на витамини в мг/ден: Е - 15,0, B1 - 1,0, B61,5 и С - 60,0; половин литър мляко на ден; тонизиращи напитки: чай или кафе; една супена лъжица на ден сурово растително масло към готовата храна (например към салата, супа и др.). Освен тях се дават: повече течности при работа с бензол, хлор и хлорни съединения.
(2) Профилактичните диети се определят според преобладаващата вредност и се дават под формата на едно подкрепително хранене - закуска в 10 ч., в 16 ч. или през нощта, и едно основно хранене - обяд или вечеря, в зависимост от работната смяна.

Чл. 3. (Изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 1993 г.)
(1) Безплатна предпазна храна по посочените в чл. 2, ал. 1 профилактични диети получават работещите, заети в производства, видове работи и работни места, свързани с вредни за здравето фактори, съгласно приложение № 1, при условие, че техните стойности надвишават пределно допустимите санитарно-хигиенни норми.
(2) Подземните работници и служители и работещите в среда на йонизиращи лъчения получават безплатна храна независимо от стойностите на вредните фактори, действащи в работната среда.
(3) Получаването на безплатна предпазна храна по посочените в чл. 2, ал. 2 профилактични диети не отменя даването на други храни с предпазно действие (мляко, напитки и др.) при условие, че не се повтарят.

Чл. 4. (1) (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) Мляко получават безплатно работещите, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, посочени в приложение № 2.
(2) (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) Количеството мляко, което се дава като профилактично средство, е 0,5 л на работещ за работна смяна.
(3) Млякото се дава като пълномаслено в прясно състояние след преваряване или под формата на сухо пълномаслено мляко, приготвено в разтворен вид за консумация.
(4) Млякото може да се замени в равно количество с млечнокисели напитки и продукти (кисело мляко, плодови млека, мляко "Младост" и др.). При производство и преработка на антибиотици се дава само 0,5 кг кисело мляко.

Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) Витаминни препарати през месеците декември, януари, февруари и март за годината получават безплатно работещите, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, посочени в приложение № 3.

Чл. 6. Напитки, пектини, храни, съдържащи пектин, и други хранителни продукти получават безплатно категориите работници,заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, посочени в приложение № 4.

Чл. 7. (1) При работа по време на пълните нощни смени се дават тонизиращи напитки (шипков чай, кафе, черен чай и кока-кола), които се редуват по избор.
(2) Тонизиращите напитки се предлагат в готов вид, като порциите от различните асортименти трябва да съдържат:
1. шипков чай - 5 г чай;
2. (изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) кафе - 3 г екстрактно (нес) или 6 г смляно кафе на зърна;
3. черен чай - 5 г чай;
4. захар за чая и кафето - 5 г на порция;
5. кока-кола - 200 мл на работник на смяна.

Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) Работещите, които имат право да получават храните по наредбата, се определят от работодателите съгласувано със съответната хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ), а за системата на транспорта - съгласувано с Транспортна ХЕИ (ТХЕИ).

Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) Право на безплатна предпазна храна по тази наредба имат само работещите при определените в чл.3 изисквания, които работят:
1. не по-малко от половината от максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време;
2. не по-малко от половината от установеното с решение на Министерския съвет за тях работно време.

Чл. 10. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.)
(1) Работодателят или упълномощено от него лице всекидневно контролира приготвянето, раздаването и консумирането на храните.
(2) Не се разрешава даването на храните за една или няколко смени предварително или за минало време, както и за консумация в домашни условия.
(3) Забранено е заменянето на храните с пари или с продукти.

Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) Разходите, свързани с доставянето,приготвянето и консумирането на храните по наредбата, са за сметка на общопроизводствените разходи на предприятието.

Чл. 12. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) Работодателите или упълномощени от тях лица осигуряват своевременно необходимите дневни количества от безплатните предпазни храни и съгласувано със съответната ХЕИ създават условия за правилното им съхраняване и използване съгласно Санитарните правила на заведенията за обществено хранене (ДВ, бр. 50 от 1971 г.) и Наредба № 16 на Министерството на народното здраве и Националния аграрно-промишлен съюз за хигиенните и ветеринарно-санитарни изисквания за съхраняване и използване на особено бързоразвалящи се хранителни продукти (ДВ, бр. 83 от 1984 г.)

Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.) Безплатните предпазни храни по тази наредба се приготвят и раздават от лица, определени от работодателя, и се консумират в столове, бюфети или други подходящи места в предприятието.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.)
(1) Безплатните храни се приготвят съгласно Методично указание № 5 от 17 юли 1985 г. на МНЗ за предпазно професионално хранене на работниците и служителите, изложени на професионални вредности, с регламентирано безплатно хранене в столовете на предприятието (Служебен бюлетин на МНЗ, бр. 9 и 10 от 1985 г.).
(2) Безплатните храни могат да се приготвят и по други рецептури при точно спазване на калорийния еквивалент и химичен състав на определените за дадени вредности профилактични диети след съ гласуване със съответната ХЕИ.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. (Отм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.).

§ 3. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.)
(1) Наредбата се издава на основание чл. 285, ал. 2 от Кодекса на труда.
(2) Изменения и допълнения в списъците по приложенията се извършват съвместно от Министерството на труда и социалните грижи.

§ 4. (Изм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.)
(1) Контролът по изпълнението на тази наредба се възлага на контролните органи на Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването, както и на Министерството на транспорта за неговата система, които дават и указания за прилагането й.
(2) Контролните органи на Министерството на здравеопазването са водещи при осъществяване на контрола за спазване на профилактичните принципи на храненето по тази наредба.

Приложение № 1
към чл. 3, ал. 1

Списък на професионалните фактори, при работа с които на работещите се дават профилактични диети

Приложение № 2
към чл. 4, ал. 1

Списък на вредните професионални фактори, при които на работещите с тях се дава мляко

1. Алифатни, алициклени и ароматни въглеводороди (наситени и ненаситени):
а) въглеводороди от метановия ред:метан, пропан, бутан, изобутан, пентан, изопентан, хексан, октан, изооктан и техните производни;
б) въглеводороди от етиловия ред: етилен, пропилен, бутиен, амилени, изобутилен, бутадиен;
в) алициклени наситени въглеводороди: циклопентадиен, дициклопентадиен, манганов циклопентадиенилтрикарбонил;
г) ароматни въглеводороди (едно- и многоядрени); стирол, полистрол, бензол, ксилол, толуол, етил-бензол,кумол (диизопропиленбензол), ксилоли, крезоли, дифенил,нафталин и техните производни, полициклични ароматни въглеводороди (3-4 бензпирен и др.), аризол.
2. Халогенопроизводни въглеводороди от мастния ред:
а) флуорпроизводни: флуоретилен, дифлуоретилен, трифлуоретилен, тетрафлуоретилен, трифлуорпропилен, дифлуоретан, декафлуорбутан;
б) хлорпроизводни: метилхлорид, метиленхлорид, хлороформ, тетрахлорметан, етилхлорид, дихлоретан, тетрахлоретан, трихлорпропан, тетрахлорпентан, винилхлорид, дихлоретилен, трихлоретилен, тетрахлоретилен, хексахлорциклопентадиен, халотан, хлоропрен, алилхлорид, бутиленхлорид, хексахлорбутадиен;
в) бромпроизводни: метиленбромид, метилбромид, етилбромид, диброметан, тетраброметан, дибромпропан и др.;
г) йодопроизводни: метилйодид, йодоформ и др.;
д) смесени халогенопроизводни: дифлуорхлорметан, флуорхлорметан и др.
3. Халогенопроизводни от ароматния ред: хлорбензол, дихлорбензол, трихлорбензол, тетрахлорбензол, хексахлорбензол, бензилхлорид, бензотрихлорид, хлорстирол, бромбензол, бензилбромид и останалите халогенопроизводни от този ред.
4. Халогенопроизводни на многоядрени въглеводороди: хлорирани дифенили, дифенилов оксихлорид, хлориндан, хлорнафталини, хептахлор, полихлорпинен, полихлоркамфен, симазин, атразин (хербазин и циазин).
5. Алкохоли:
а) алкохоли и гликоли (наситени и ненаситени): метилов, алилов, кротолилов и останалите (без етилов);
б) халогенопроизводни на алкохолите: октафлуорамилов и тетрафлуорпропилов алкохол;
в) алициклени и ароматни алкохоли: бензилов алкохол, циклохексанол и др.
6. Феноли: фенол, хлорфенол, пентахлорфенол, крезоли, хидрохинон, натриев пентахлорфенолат и др. Формалдехид.
7. Естери алициклични, алифатни и техните халогенопроизводни: диетилов, изопропилов, дибутилов, винилбутилов, дивинилов, монохлорметилов, дихлоридиетилов, тетрахлордиетилов, етери на етиленгликола, пропиленгликола и глицерина, полигликолови етери, метилметакрилат.
8. Етери на фенола, гваякол, монобензилов етер на хидрохинона, динил.
9. Органични окиси и прекиси: етилов окис, пропиленов окис, етилхлорхидрин, изопропилбензолов хидропрекис, бензилов прекис, метилетилкетонов прекис, циклохексанов прекис и останалите представители от дадената група.
10. Тиоалкохоли, тиофеноли и тиоестери: метали и етилмеркаптани, трихлортиофенол, пентахлортиофенол.
11. Алдехиди и кетони (наситени и ненаситени): ацеталдехид, бензалдехид, акролеин, бромацетон, хлорацетон, пентахлорацетон, хексахлорацетон, хлорацетофенон и останалите от този ред, кротонов алдехид, полиформалдехид, меламиноформалдехид, ацетон.
12. Органични киселини, техните анхидриди, амиди, естери, халогеноанхидриди и соли: малеинов и фталов анхидрид; киселини: мравчена, оцетна, пропионова и техните анхидриди, нафтенови киселини, бензилхлорид, хлорфеноксиоцетна киселина и производни на карбаминовата киселина, на тио- и дитиокарбаминовата киселина, диметилформамид и останалите от тази група, а също така и диазосъединения, диазокетони и диазоетери, капролактам.
13. Фосфорорганични съединения, изпол зувани като пестициди и др.
14. Нитро- и аминосъединения и техните производни (мастни): нитроолефини, нитрометан, нитроетан, нитропропан, нитробутан, нитрофос, хлорпикрин, нитроциклохексан, метиламин, диметиламин, триметиламин, етиламин, диетиламин, етиленамин, полиетиленамин, полиетиленполимин, хексаметилендиамин, етаноламин, циклохексиламин, дициклохексиламин и останалите от този ред.
15. Нитро- и аминосъединения и техните производни (ароматни): нитробензоли, нитротулоли, нитроксилоли, динитроортокрезол (ДПОК), диносеб, нитронафталин, нитрохлорбензоли, нитрофеноли, нитроаминоанизоли, анилин, ацетоанилин, хлоранилин, фенилендиамини, бензидин, р-фенетидин.
16. Бензохинони, нафтохинон, антрахинон, бензатрен, р-бензохинон, дихлорнафтохинон.
17. Органични багрила и пигменти: антрахинонови, нитро- и нитрозобагрила, азобагрила, азинови багрила, 2-метилфуран (силван).
18. Хетероциклени съединения: фуран, тетрахидрофуран, фурфурол, тиофен, индол, иридин, пиперидин, пиразолон, пуридинови и пури; нови основи, никотинова киселина, диоксани, морфолин, хексоген, барбитурати.
19. Алкалоиди: атропин, кокаин, опий, морфин, кодеин, стрихнин, пилокарпин, скополамин, омнопон, папаверин, никотин (тютюнево производство, ферментация на тютюн, производство на цигари).
20. Бороводородни съединения.
21. Халогени и халогенопроизводни: флуор, хлор, бром, йод, хлороводород, бромводород, флуороводород, флуороводородна киселина, силикофосфорна киселина, флуорен окис, хлорен окис, хлорен двуокис, хлорен трифлуорид, хлорен йодид, въглероден хлорокис (фосген).
22. Сяра и серни съединения: сероводо род, серовъглерод, хлорсулфонова киселина, серни хлоранхидриди, серен двуокис, серен триокис, сярна киселина, сулфонамиди.
23. Селен и неговите съединения: селенов анхидрид, селениста и селенова киселина и техните соли, селенов оксихлорид, органични съединения на селена.
24. Телур и неговите съединения.
25. Съединения на азота: хидразин и производните му, азотни окиси, натриев азид, азотен хлорид, нитрозилхлорид, хидроксиламин, амоняк и азотна киселина.
26. Жълт (бял) фосфор и съединенията му фосфорен анхидрид, фосфорна киселина и солите й.
27. Арсен и съединенията му: анхидриди на арсена, калциев арсенид, калциев арсенат, натриев арсенид, парижка зеленина, иприт.
28. Антимон и съединенията му: антимонови окиси, антимоноводород, антимонови хлориди.
29. Цианиди: циановодород, натриев и калиев цианид, дициан, хлорциан, бромциан, калциев цианамид, цианхлорид, бензил цианид.
30. Нитрили: ацетонитрил, ацетоцианхидрид, акрилонитрил, етиленцианхидрин, бензонитрил и други.
31. Съединения на силиция във вид на аерозоли със съдържание на свободен кристален силициев двуокис над 10 на сто. Азбестов прах, съдържащ над 10 на сто азбест.
32. Живак и неговите неорганични и органични съединения: метален живак, живачен цианид, живачен нитрат, гърмящ живак, диметилживак, етилмеркурихлорид, етилмер курифосфат, диетилживак, хлорфенолживак, живачен ацетат и останалите му съединения.
33. Манган и неговите съединения: окиси на мангана, манганов сулфат, манганов хлорид, аерозоли на останалите му съединения.
34. Берилий и съединенията му: берилиев окис, берилиев хидроокис, берилиев карбид, берилиев сулфат, берилиев хлорид, берилиев флорокис и аерозоли на останалите му съединения.
35. Талий и съединенията му: талиев хлорид, талиев сулфат, ацетатнитрат и карбонат.
36. Титан и неговите съединения.
37. Ванадий и съединенията му: ванадиев триокис, ванадиев петоокис, амониев ванадат, натриев ванадат, калциев ванадат, ванадиеви хлориди.
38. Хром и неговите съединения: хромов триокис, хромов окис, хромови стипци, натриев бихромат, останалите биохромати.
39. Молибден и съединенията му: молибденов триокис, амониев молибдат. 40. Никел и съединенията му: никелови окиси, хидрати на никела.
41. Кобалт и съединенията му.
42. Волфрам и съединенията му.
43. Цинк и съединенията му.
44. Барий и съединенията му.
45. Калий и съединенията му.
46. Неорганични основи (натриева, калиева, калциева).
47. Антипиретици.
48. Прах от апатит и фосфорит.
49. Прах от амониева селитра, талк.
50. Бенизини, мазути, гудрон, нефтопродукти и терпентин, сажди.
51. Въглероден окис.
52. Алкидни и епоксидни смоли.
53. Органоментални съединения: органооловни, рганоборни, органосилициеви и др.
54. Метални карбонили: никелов, манганов и кобалтов карбонил.
55. Кадмий и неговите съединения.
56. Литий, цезий, рубидий и съединенията им.
57. Антибиотици при тяхното производство.
58. Производство на всички видове сажди.
59. Аерозоли на силикодействуващи отровни вещества от списъци А и Б на фармакопеята при тяхното производство.
60. Радиоактивни вещества и йонизиращи лъчения.
61. Противотуморни препарати - при производство и работа.

Приложение № 3
към чл. 5

Списък на производства, при които на заетите в тях работници се дават витаминни препарати

Витаминните препарати се прибавят към чая, кафето, течното трето ястие (десерт) - компот, ошав и др., и към напитките (айрян, плодов сок, некатар и др.) или се дават под форма на таблетки, дражета или перли за пряко приемане.

Приложение № 4
към чл. 6

Списък на производства, при които на заетите в тях работници се дават напитки, пектини, пектиносъдържащи храни и други

1. При производство и приложение на олово и оловни съединения и други тежки метали и съединенията им се дават 4-5 г пектин под формата на обогатени с пектин плодови напитки, плодови пюрета, мармелад (шипков, ябълков, дюлев или смес от тях) или пектинов концентрат разтворен в чай (черен, липов, билков).
2. При работа в прегряващи условия (температура над 30 градуса, интензивно топлооблъчване над 1,5 кал/кв.см/мин.или комбинация от двата микроклиматични фактора) на всеки работник се дават 2-4 л дневно от една от следните видове напитки: алкална минерална вода, ошав (без плодовете),плодови сокове (гроздов, ябълков, лимонов и др.), айрян, изстудени от 8 до 12 градуса, неподсладени и негазирани. Напитките се редуват през ден или през седмица (една, две или повече), като ежедневно се осигуряват най-малко 2 вида.
3. На работещите при ниски температури под +10 градуса се дават два пъти на смяна топли напитки (чай, кафе, мляко).
4. При работа с цианови съединения се дава по 50 г захар дневно.

Приложение № 5
(Отм., ДВ, бр. 58 от 1993 г.)