В сила от 08.02.2008 г.
Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.61 от 9 Август 2011г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 8 Март 2014 г.
Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в Република България.
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Законът се прилага за гражданите на държави членки и на трети държави, които са придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави и желаят да упражняват регулирана професия в Република България като самостоятелно заети или като наети лица.
(2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Законът не се прилага за гражданите на трети държави, които са придобили професионални квалификации по регулирани медицински професии в трети държави.
[
