Обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 5922 от 22 май 2015 г.
по административно дело № 14879 от 2014 г.
Върховният административен съд на Република България – шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав: председател: Наталия Марчева, членове: Румяна Папазова, Николай Гунчев, при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Вичо Станев изслуша докладваното от съдията Румяна Папазова по адм. дело № 14879/2014.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от „Труд“ – ЕООД, гр. Приморско, област Бургас, с искане за обявяване нищожността на Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите, издаден от Държавната агенция по горите (с правоприемник Изпълнителната агенция по горите), София, утвърден със Заповед № 99 от 8.11.2007 г. на председателя.
Поддържат се доводи за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт поради нарушения на чл. 26, ал. 2, чл. 42 и 43 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Ответникът – Изпълнителната агенция по горите, не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на жалбата.
За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:
По допустимостта на оспорването:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 АПК.
Жалбоподателят „Труд“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, област Бургас, осъществява дърводобивна дейност, което се установява от представеното удостоверение за вписани обстоятелства в търговския регистър и от издаденото удостоверение № 1703 от 18.08.2011 г. от Изпълнителната агенция по горите за регистрация в публичния регистър на търговци за извършване на дейност в горски територии.
По основателността на оспорването:
Оспореният Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите е издаден от Държавната агенция по горите, което е удостоверено в заглавната му част, със съставители доцентите Любенов и Георгиев. Правилникът е утвърден от председателя на държавната агенция със Заповед № 99 от 8.11.2007 г., която е обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2007 г. Допуснатата в заповедта на председателя на Държавната агенция по горите техническа грешка при отразяване на заглавието на правилника е била поправена със следваща Заповед № 419 от 11.03.2008 г., обнародвана в ДВ, бр. 33 от 2008 г.
В § 2 от преходните и заключителните разпоредби на оспорения правилник е посочено, че е издаден на основание чл. 275 и чл. 276, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА).
Разпоредбата на чл. 275 КТ създава задължение за всеки работодател да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. С чл. 276, ал. 3 КТ министрите и другите органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 ЗА са овластени да утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл.
Правилникът, с който се създават норми за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл, е нормативен акт по смисъла на чл. 1а във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който съдържа общи правила за поведение, прилагани към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Предмет на регламентация са минималните изисквания и задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при провеждане на горскостопанската и дърводобивната дейност в горите (чл. 1 от правилника), а съгласно чл. 2 правилникът е задължителен за неопределен брой субекти (всички работници и служители от Държавната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена; всички физически и юридически лица, извършващи и/или възлагащи дейностите по чл. 1; лицата, извършващи дейностите по чл. 1, за добиване на дърва за огрев, дървесина и други горски продукти за задоволяване на собствени нужди, както и с цел търговия, и др.).
По силата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове задължително се публикуват като условие за влизането им в сила. До публикуването си те не съществуват като нормативни факти. С чл. 37, ал. 1 ЗНА (изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г. ) е предвидено обнародването на законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства да се извършва в „Държавен вестник“. В същия смисъл разпоредбата на чл. 78, ал. 2 АПК създава изискване за обнародване на нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, в „Държавен вестник“.
При извършената служебна проверка се установи, че оспореният правилник не е обнародван в „Държавен вестник“. Обнародвана е само заповедта за неговото утвърждаване съгласно чл. 276, ал. 6 КТ.
Установи се също така, че не е спазено изискването по чл. 276, ал. 6 КТ правилникът да бъде издаден от органа, който го е утвърдил. В представените от ответника заверени фотокопия на правилника като негов издател е посочена Държавната агенция по горите. Правилникът не е подписан от председателя на държавната агенция, а като съставители са посочени поименно доцентите Любенов и Георгиев.
В трайно установената съдебна практика е прието, че необнародваният нормативен административен акт създава нежелана от правния ред опасна привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Това налага обявяването на неговата нищожност, за да бъдат предотвратени нежеланите правни последици от прилагането му за периода до изричната му отмяна.
Подадената жалба за нищожност следва да бъде уважена като основателна, като се уважи искането на жалбоподателя за разноски, които при непредставен списък се изчисляват служебно от съда в размер 70 лв. за държавни такси.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
Обявява за нищожен Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите (необнародван), утвърден със Заповед № 99 от 8.11.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите (сега Изпълнителна агенция по горите) (ДВ, бр. 100 от 2007 г.), попр. със Заповед № 419 от 11.03.2008 г. (ДВ, бр. 33 от 2008 г. ).
Осъжда Изпълнителната агенция по горите да заплати на „Труд“ – ЕООД, гр. Приморско, област Бургас, разноски за водене на делото в размер 70 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд, петчленен състав.
Председател: Георги Колев
Обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г.
РЕШЕНИЕ № 1082 от 3 февруари 2016 г.
по административно дело № 8724 от 2015 г.
Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: председател: Боян Магдалинчев, членове: Георги Чолаков, Светлана Йонкова, Ангел Калинов, Галя Костова, при секретар Мария Попинска и с участието на прокурора Любка Стамова изслуша докладваното от съдията Галя Костова по адм. дело № 8724/2015.
Производството е по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, София, представляван от юрк. Александрова, против Решение № 5922 от 22.05.2015 г. по адм. д. № 14879/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно.
Ответникът – „Труд“ – ЕООД, Варна, в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
С обжалваното решение по оспорване на „Труд“ – ЕООД, тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд е обявил за нищожен Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите (необнародван), утвърден със Заповед № 99 от 8.11.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите (сега Изпълнителна агенция по горите) (ДВ, бр. 100 от 2007 г.), попр. със Заповед № 419 от 11.03.2008 г. (ДВ, бр. 33 от 2008 г.). За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че правилникът в нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не е обнародван, предвид което създава нежелана в правния мир привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения, както и че в нарушение на чл. 276, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ) не е издаден от органа, който го е утвърдил.
Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.
Решаващият правен извод за нищожност на обжалвания подзаконов нормативен акт , възприет при обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, е обоснован и в съответствие с материалния закон. Безспорно по делото е, че обжалваният правилник не е обнародван и че като негов издател са посочени съставителите, авторите на разработката.
Касационният довод за неправилност на решението, мотивиран с доводи по приложението на чл. 276, ал. 6 КТ, е неоснователен.
Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 ЗНА, установяващи императивно изискване за обнародване на нормативните актове като предпоставка за тяхната валидност и влизането им в сила. При липсата на спор относно характеристиката на правилата като подзаконов нормативен акт изискването на чл. 276, ал. 6 КТ за обнародване на заповедта за утвърждаване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в съответния отрасъл е специфично и дължимо от издателя на акта наред със задължението за обнародване на правилата. Същата разпоредба императивно сочи утвърждаващия орган и като издател на правилата, независимо дали при изработването им са ползвани специални знания на съставители, специалисти с доказана компетентност.
Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 5922 от 22.05.2015 г., постановено от тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 14879/2014 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: Георги Колев
