В броя е обнародвана Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. за техническите изисквания към сградите за защита от радон.
Наредбата е в изпълнение на държавната политика за превенция и защита на населението от облъчване на радон в сградите, изпълнявана чрез Стратегията за намаляване на риска от облъчване от радон за периода 2018 г. до 2027 г. (Стратегията) и Националния план за действие за намаляване на риска от облъчване от радон 2018 - 2022 г.
Забележка: В стратегията има полезна информация относно източниците на радон, здравните ефекти и наличните данни от измервания до момента.
Регламентирането на технически изисквания към участниците в строително-инвестиционния процес реферира към изискванията на Директива 2013/59/ЕС на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагането на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/ЕС, 90/641/ЕС, 96/29/ЕС, 97/43/ЕС и 2003/122/ЕС (OB L13 от 17.01.2014 г.), (Директива 2013/59/ЕС).
С Наредбата се прави следното:
- въвеждат се технически изисквания при проектиране и изграждане на нови сгради и при основен ремонт, реконструкция и обновяване на съществуващи сгради по отношение предприемането на технически мерки за защита от проникване на радон 222 (радон) във въздуха на закрити помещения в сградите;
- класифицират се сградите за защита от радон и се определят техническите показатели за проектиране на мерките за защита от радон в нови и в съществуващи сгради;
- въвеждат се унифицирани методики за проектиране и изпълнение на контактната конструкция на сградите със земната основа, както и на присъединителните връзки на подземни съоръжения и достъпите чрез контактната конструкция в т.ч. проектиране и изпълнение на хидроизолация, устойчива на проникване на радон;
- въвеждат се унифицирани методики за проектиране и изпълнение на видовете специфични системи за вентилация за защита на сградите от радон.
Кога трябва да се съобразим с наредбата?
Наредбата се прилага при:
1.проектиране на нови и при основен ремонт, реконструкция или преустройство на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и сгради за обществено обслужване, когато те се намират в райони с установено съдържание (концентрация) на радон в закрити помещения съгласно национална база данни от измервания.
Такава национална база данни все още не съществува!
През декември 2016 г. е утвърдена Методика за определяне на райони с повишен радонов риск на територията на България с цел изработване на радонова карта, но изготвянето на базата данни е заложено като цел в стратегията за периода 2018-2027 г.
2. производствени сгради, в които радонът прониква в сградите от почвата и/или от строителните материали, като се вземат под внимание и границите на дозите за професионално облъчени от радон лица на работните им места съгласно изискванията на Наредбата за радиационна защита (ДВ, бр. 16 от 2018 г.).
Тук е мястото да обърнем внимание, че в новата Наредба за радиационна защита в глава VI има специален раздел "Контрол на облъчването от радон на работни места", който въвежда референтно ниво 300 Bq.m-3 за средногодишната обемна активност на радон във въздуха на обособени работни места в закрити помещения, където е възможно повишено облъчване от радон.
Противоречия в наредбата
Трябва да се отбележи наличието на някои противоречия в наредбата, които бъдещи изменения или практики вероятно ще изяснят.
1. На първо място, наредбата влиза в сила на 20 юли 2019 г. и още в началото препраща към национална база данни с измервания.
Ще има ли готова радонова карта дотогава?
2.Наредбата се прилага за съществуващи сгради, когато те се намират в райони с установено съдържание на радон, но...
Съгласно чл. 16 сградите могат да се класифицират като:
- сгради в райони с ниска потенциална вероятност от проникване на радон - с измерена средногодишна обемна концентрация на радон, по-малка или равна на 100 Bq/m3 за представителна извадка от територията на района;;
- сгради в райони с умерена потенциална вероятност от проникване на радон - с измерена средногодишна обемна концентрация на радон в интервала 101 Bq/m3 < ОКР ≤ 300 Bq/m3 за представителна извадка от територията на района;
- сгради в райони с висока потенциална вероятност от проникване на радон - с измерена средногодишна обемна концентрация на радон над 300 Bq/m3 за представителна извадка от територията на района.
В чл. 32 (1) се посочва, че техническите мерки за защита от радон на съществуващи сгради се проектират въз основа на изходни данни за подробни измервания, с които да се определи източникът на радон, дебит на радона и начинът, по който радоънт се разпространява в сградата.
На първо четене оставаме с впечатлението, че такива измервания ще са необходими само, ако сградата е в район с установено наличие на радон, но по-нататъл в чл. 38 четем следното:
Чл. 38. (1) Всяка съществуваща сграда независимо от района по чл. 16, за която с измерване на място е установена обемна концентрация на радон в закрити помещения над референтното ниво, се определя като сграда с потенциално завишена концентрация на радон.
Ще има ли въобще райони в националната карта без установено наличие на радон? (не виждаме такава класификация на сградите)
Измерването задължително ли е, без значение в какъв район се намира сградата? (особено при липсата на национална база от измервания).
3. Разминаване в понятия.
В чл. 2, относно прилагането на наредбата се, се казва, че е приложима за сгради в "райони с установено съдържание (концентрация) на радон".
В § 1. т. 12 от ДР, обаче, има определение за "„Район с установено повишено съдържание (концентрация) на радон“ - територия в административен район, в която концентрацията на радон в значителна част от сградите има вероятност да превиши референтното ниво за средногодишна обемна концентрация на радон в закрити помещения, определено с Наредбата за радиационна защита.
Една думичка може да направи значителна разлика, тъй като реално е невероятно да има район, в който да не се установи каквото и да е съдържание на радон.
