С032 – Конвенция № 32 за закрилата на докерите срещу злополуките (ревизирана), 1932 г.

Приета на XVI сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 27 април 1932 г. и влязла в сила на 30 октомври 1934 г. Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. - ДВ, бр. 207 от 1949 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България от 29 декември 1950 г.
(Обн., ДВ, бр. 38 от 13.05.1997 г.)

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 12 април 1932 г. на своята Шестнадесета сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно частичната ревизия на конвенцията за защита срещу злополуки на работниците в товаренето и разтоварването на корабите, приета от конференцията на Дванадесетата й сесия, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията, и
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и седми ден от месец април 1932 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно закрилата на докерите срещу злополуките (ревизирана), 1932 г., за ратифициране от държавите-членки на Международната организация на труда, в съответствие с разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

Член 1
1. Терминът "дейности" означава и обхваща цялата или част от извършената работа на суша или на борда за товаренето или разтоварването на всеки кораб от морското или вътрешното плаване, с изключение на военните кораби, във всяко морско или вътрешно пристанище, на всякакви докове, варфове, кейове или друго подобно място, където тези дейности се извършват.
2. Терминът "работник" обхваща всяко лице, наето за тези дейности.