Приета на XIX сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 21 юни 1935 г. и влязла в сила на 30 май 1937 г. Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. ДВ, бр. 207 от 1949 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България от 29 декември 1950 г.
(Обн., ДВ, бр. 39 от 16.05.1997 г.)
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Международното бюро на труда на 4 юни 1935 г. на своята Дветнадесета сесия,
като реши да приеме различни предложения относно наемането на жени на подземни работи в мини от всякакъв вид, въпрос, включен като втора точка от дневния ред на сесията,
след като реши тези предложения да вземат формата на международната конвенция,
приема на този двадесет и първи ден от месец юни 1935 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенцията за подземните работи (жени), 1935 г.:
Член 1
За прилагането на тази конвенция терминът "мина" означава всяко публично или частно предприятие за добиване на вещества, разположени под земята.
Член 2
Никое лице от женски пол независимо от неговата възраст не може да бъде наето за извършване на подземни работи в мините.
Член 3
Националното законодателство може да изключи от посочената по-горе забрана лицата:
a) заемащи ръководна длъжност, които не извършват физически труд;
b) заети в санитарните и социалните служби;
c) които преминават курс на обучение и са допуснати до провеждане на стаж в подземните части на мината с оглед на тяхната професионална подготовка;
