С044 – Конвенция № 44 за безработицата, 1934 г.

Приета на XVIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 23 юни 1934 г. и влязла в сила на 10 юни 1938 г. Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. - ДВ, бр. 207 от 1949 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България от 29 декември 1950 г.
(Обн., ДВ, бр. 44 от 03.06.1997 г.)

Генералната конференция на Международ ната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1934 г. на своята осемнадесета сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно осигуровката безработица и други видове помощи за безработни, въпрос, включен като втора точка точка в дневния ред на сесията,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и трети ден от месец юни 1934 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за безработицата, 1934 г.:

Член 1
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да поддържа система, която осигурява на изпадналите в принудителна безработица лица, посочени в тази конвенция:
а) "обезщетение", т.е. сума, изплащана за направени вноски от ползувателя по времето на заетостта му чрез присъединяването към една задължителна или доброволна система;
b) "помощ", т.е. плащане, което не е обезщетение или помощ, по силата на общите мерки за подпомагане на бедните, но която може да представлява възнаграждението за работа в обществените дейности, организирани при условията на чл. 9; или
с) комбинация от обезщетения и помощи.