Приета на XVIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 21 юни 1934 г. и влязла в сила на 13 януари 1938 г. Ратифицирана е от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. ДВ, бр. 207 от 1949 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България от 29 декември 1950 г.
(Обн., ДВ, бр. 36 от 06.05.1997 г.)
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1934 г. на своята осемнадесета сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно работното време в стъкларските предприятия за автоматично преработване на стъкло, въпрос, включен като трета точка в дневния ред на сесията,
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и първи ден от месец юни 1934 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно стъкларските предприятия за плоско стъкло, 1934 г.:
Член 1
1. Тази конвенция се прилага за лицата, които работят на последователни смени в непрекъснати по необходимост производства в стъкларски предприятия, произвеждащи чрез автоматични машини плоско стъкло или стъкло от подобен вид, което се различава само по дебелина и по другите размери.
2. За непрекъснато по необходимост производство се смята всяко производство, което поради автоматичното и непрекъснато захранване с течно стъкло и действие на машините се извършва по необходимост без прекъсване за нито един момент през деня, нощта и седмицата.
Член 2
1. Лицата, за които се прилага тази конвенция, трябва да работят по график, който предвижда най-малко четири смени.
2. Работното време на тези лица не може да надвишава средно 42 часа седмично.
3. Тази средна величина се изчислява за период, който не надминава 4 седмици.
4. Работното време на 1 смяна не може да надвишава 8 часа.
5. Продължителността на почивката между 2 смени от една и съща група от работници не може да бъде по-малка от 16 часа; тази продължителност, ако е необходимо, може да бъде намалена при периодичното изменение на разписанието на смените.
Член 3
1. Предвидените в чл. 2, ал. 2, 3 и 4 граници могат да бъдат превишени, а предвидената в ал. 5 продължителност на почивката може да бъде намалена само тогава, когато е необходимо, за да се избегне сериозно затруднение в нормалната работа на предприятието:
а) в случай на настъпила или на неминуема злополука при извършване на спешни работи с машините или съоръженията или в случай на непреодолима сила;
b) при непредвидено отсъствие на 1 или повече лица от 1 смяна.
2. За положения извънреден труд по силата на този член трябва да бъде дадена подходяща компенсация при условията, които националното законодателство определи, или чрез съгласуване между заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се.
Член 4
С цел да се улесни действителното прилагане на разпоредбите на тази конвенция всеки работодател трябва:
а) да обяви чрез ясни съобщения, поставени на видно място в предприятието, на друго подходящо място или по всеки друг начин, одобрен от компетентната власт, часовете, в които започва и свършва всяка смяна;
b) да подменя установеното разписание само съгласно начина и вида, одобрен от компетентната власт;
с) да впише в регистър според начина, одобрен от компетентната власт, положения извънреден труд въз основа на чл. 3, както и предоставената за него компенсация.
Член 5
Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.
Член 6
1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
Член 7
Веднага след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави - членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрация на следващите ратификации на другите държави - членки на организацията.
Член 8
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на официалното му регистриране в Международното бюро на труда.
2. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена в този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и в последствие ще може да я денонсира при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.
Член 9
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.
Член 10
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща я конвенция не предвижда друго:
а) ратификацията от държавата - членка на новата ревизираща я конвенция, води по право, независимо от чл. 8, до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда.
2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.
Член 11
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.
