Ратифицирана 1932 г. ДВ, бр.12/1932 г., в сила от 29.08.1933 г.
Член 1.
Настоящата конвенция ще се прилага по отношение персонала на следните заведения, били те обществени или частни:
а) търговските заведения, включително пощите, телеграфите и телефоните, както и другите търговски служби в останалите заведения;
б) заведенията и администрациите, чиито служби почиват съществено на една канцеларска работа;
в) заведенията, които имат едновременно и търговски и индустриален характер, освен ако се считат за индустриални заведения.
Във всяка страна компетентната власт трябва да определи разделителната линия, от една страна, между търговските заведения и тези, чиято служба почива съществено на една канцеларска работа и, от друга страна, индустриалните и земеделски заведения.
Конвенцията не ще се прилага по отношение на персонала на следните заведения:
а) заведения, които имат за цел лекуването или приемането на лечение на болни, недъгави, бедни и душевноболни;
б) хотели, ресторанти, пансиони, кръжоци, кафенета и др. заведения, в които се консумира;
в) заведения за зрелища и развлечения.
Във всеки случай конвенцията ще бъде приложена по отношение на персонала на зависимите от изброените в алинея а, б, в заведения на настоящия параграф в случай, че тези зависими заведения, ако бяха автономни, щяха да бъдат включени в заведенията, по отношение на които се прилага конвенцията.
Компетентната власт на всяка страна ще може да освободи от прилагане настоящата конвенция:
а) заведенията, в които са заети на работа само членовете на семейството на работодателя;
б) публичните администрации, в които работният персонал действа като орган на публичната власт;
в) лицата, които заемат управителски длъжности, или пък са довереници;
г) пътуващите агенти и представителите, дотолкова, доколкото упражняват занятието си извън заведението.
Член 2.
На основание настоящата конвенция, като работен ден се счита времето, през което персоналът е на разположение на работодателя. Изключват се почивките, през време на които персоналът не е на разположение на работодателите.
Член 3.
Работното време на персонала, по отношение на който ще се прилага настоящата конвенция, не може да надминава повече от 48 часа седмично и 8 часа дневно, под резервата на следващите разпореждания.
Член 4.
Седмичното работно време, предвидено в чл. 3, ще може да се разпредели по начин, щото дневното работно време да не надминава повече от 10 часа.
Член 5.
В случай на общо спиране на работата, причинено:
а) от местни празници, или
б) по случайни причини или по причини на форс-мажор (повреда на инсталации, прекъсване на мотора, на осветлението, на отоплението, или спиране на водата - въобще при нещастие), ще може да се приложи едно продължение на дневното работно време, като компенсация на изгубените работни часове, при следните условия:
а) компенсирането на загубеното време не трябва да бъде позволено за повече от 30 дни в годината. То трябва да бъде направено в един разумен срок;
б) продължението на дневното работно време не трябва да надминава повече от един час;
в) дневното работно време не трябва да надминава 10 часа.
Компетентната власт трябва да бъде известена за характера, за причината и за датата за общото спиране на работата, за числото на загубените работни часове и за временните изменения на разписанието на работата.
Член 6.
При изключителните случаи, в които условията, при които трябва да се извърши работата, правят неприложими разпорежданията на чл. чл. 3 и 4, правилници на публичната власт ще могат да разрешат разпределението на работното време за един период по-дълъг от седмицата, при условия, че средното работно време, пресмятано върху числото на седмиците, не надминава 48 часа седмично, както в никой случай дневното работно време да не надминава 10 часа.
Член 7.
Правилници на публичната власт ще определят:
1. Постоянните изключения, които ще се направят за:
а) известна категория лица, чиято работа е прекъсваема по своята същност, като вратарите, персонала, служащ за стража и поддържане на заведения и складове;
б) за категорията лица, пряко заети с подготвителни или допълнителни работи, които по необходимост трябва да бъдат извършени извън предвидените граници за времетраенето на труда на останалия персонал на заведението;
в) магазините и другите заведения, когато естеството на работата, числеността на населението или числото на заетите лица правят неприложимо определеното в чл. чл. 3 и 4 траене на работното време.
2. Временните изключения, които могат да бъдат допуснати в следните случаи:
а) в случай на злополука или на угроза от такава, в случай на форс-мажор или на бързи работи за поправка на машини и съоръжения, но само в кръга на необходимостта за избягване сериозно спъване на правилния ход на заведението;
б) за предотвратяване загубата на материали или за избягване компрометирането на техническия резултат на работата;
в) за позволяването на специални работи, като съставянето на инвентари, баланси, падежи, ликвидация и приключване на сметки;
г) за да позволи на заведенията да се справят с извънредната свръхработа, произходяща от изключителни обстоятелства и то дотолкова, доколкото не може да се очаква от работодателя да прибегне до други средства.
3. С изключение на това, що се отнася до алинея а) на § 2, правилниците, съставени съгласно с настоящия член, ще трябва да определят продължението на работното време на ден и що се отнася до временните изключения през годината.
4. Размерът на надниците за предвиденото продължение в алинеите б, в и г на § 2 от настоящия член ще трябва да бъде увеличен с най-малко 25% в сравнение с нормалната надница.
Член 8.
Правилниците, предвидени в чл. чл. 6 и 7, трябва да бъдат одобрени след допитване до заинтересованите работнически и работодателски организации, като се държи сметка специално за колективните конвенции там, където съществуват и са сключени между тези организации.
Член 9.
Постановленията на настоящата конвенция ще могат да бъдат премахнати във всяка една страна по заповед на правителството, в случай на война или на друго някое събитие, което представлява опасност за националната сигурност.
Член 10.
Нищо в тази конвенция не ще промени обичая и всякакво друго съглашение, въз основа на които продължителността на работата е по-малка или размерите на възнаграждението са по-големи, отколкото предвидените в настоящата конвенция.
Всяко ограничение, наложено от настоящата конвенция, трябва да се прибави, а не да противоречи на всички други ограничения, наложени от някой закон, указ или правилник, които определят по-малка продължителност на работата и по-голям размер на възнаграждението, отколкото тези, които са предвидени в предстоящата конвенция.
Член 11.
Предвид на действителното приложение на разпорежданията на настоящата конвенция:
1. Трябва да бъдат взети съответни мерки за осигуряване на един подходящ контрол;
2. Всеки работодател ще трябва:
а) да обяви посредством афиши, поставени на видно място в заведението или на друго подходящо място, или по който и да е друг начин, одобрен от компетентната власт, часовете на почването и свършването на работата, а ако работата се извършва на смени, часовете когато почва и свършва работата на всяка смяна;
б) да обяви по същия начин дадените почивки на персонала, които съгласно чл. 2 не са включени в работното време;
в) да вписва в един регистър, според реда, възприет от компетентната власт, всички продължения на работното време, които са направени според § 2 от чл. 7, както и размера на тяхното възнаграждение.
3. Ще се счита за незаконно употребяването на труда на едно лице извън границите на работното време по силата на ал. 1 на § 2 или през време на часовете, определени по силата на ал. б) на § 2 на настоящия член.
Член 12.
Всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, трябва да вземе необходимите мерки чрез една система на санкции, за да бъдат изпълнявани постановленията на конвенцията.
Член 13.
Официалните ратификации на настоящата конвенция, при условията, предвидени в част ХIII-та на Версайлския договор и в съответните части на другите договори за мир, ще се съобщават на Главния секретар на Обществото на народите и ще бъдат зарегистрирани от него.
Член 14.
Настоящата конвенция обвързва само членовете на Международната организация на труда, чиято ратификация е била зарегистрирана от Секретарията.
Тя ще влезе в сила 12 месеца след ратификациите на 2 члена, зарегистрирани от Главния секретар.
Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всеки член 12 месеца след датата на зарегистрирането на ратификацията й.
Член 15.
Щом като ратификациите на двама члена на Международната организация на труда бъдат зарегистрирани в Секретарията Главният секретар при Обществото на народите ще нотифицира това на всички членове на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също за зарегистрирането на ратификациите, които ще му бъдат съобщени впоследствие от другите членове на организацията.
Член 16.
Всеки член, ратифицирал настоящата конвенция, може да я денонсира след изтичането на един период от 10 години, считан от деня на влизането в сила на конвенцията, чрез един акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистриран от него. Денонсирането ще има ефект една година след зарегистрирането в Секретарията.
Всеки член, ратифицирал настоящата конвенция, който в един срок от една година след изтичането на десетгодишния срок, указан в предидущия параграф, не се възползва от правото си на денонсиране, предвидено в настоящия член, ще бъде обвързан за един нов период от 5 години, след който ще може да денонсира настоящата конвенция и след изтичането на всеки период от 5 години, при условията, предвидени в настоящия член.
Член 17.
След изтичането на всеки период от 10 години, считан от влизането в сила на настоящата конвенция, Административният съвет на Международното бюро на труда ще трябва да представи на главната конференция един рапорт за приложението на настоящата конвенция и ще реши, дали трябва да впише в дневния ред на конференцията въпроса за обща или частична ревизия.
Член 18.
В случай, че главната конференция би приела една нова конвенция за обща или частична ревизия на настоящата конвенция, ратификацията от страна на един член на новата конвенция ще има за последствие денонсирането, по право, на настоящата, без условие за срок, въпреки горецитирания чл. 16, при резервата, че новата конвенция, носеща ревизия, е влязла в сила.
Начиная от датата на влизането в сила на новата конвенция, носеща ревизия, настоящата конвенция ще престане да може да бъде ратифицирана от членовете.
Настоящата конвенция ще остане, обаче, в сила, по форма и съдържание, за членовете, които ще са я ратифицирали и които не ще са ратифицирали новата конвенция, носеща ревизия.
Член 19.
Френският и английският текстове на настоящата конвенция се считат идентични.
Предидущият текст е автентичният текст на проекто-конвенцията, надлежно приета от Общата конференция на Международната организация на труда на четиринадесетата й сесия, състояла се в Женева и която е била обявена за приключена на 28 юни 1930 г.
